Експресните оценки на Националния статистически институт показват, че икономиката е нараснала с 1.2% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2014 г. и с 0.3% спрямо третото тримесечие. Най-значителен прираст показва брутното образуване на основен капитал (3.1% на годишна база), следвано от крайното потребление (1.2%). Износът на стоки и услуги нараства с 4.5% спрямо третото тримесечие на миналата година, докато вносът бележи значителен ръст - с 6.9%.

„След по-силните второ и трето тримесечие тези данни са по-ниски от очакваните. Въз основа на прирастите тримесечие спрямо тримесечие, за реалния растеж на БВП за цялата година се очертава ръст от около 1.1%, а за 2015 г. се очаква той да достигне 1.2%", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Той представи редовния месечен икономически обзор на банката с коментар на данните, налични към средата на февруари.

Бюджет 2014 г. се отличаваше с неравномерност между ръста на приходите и разходите - приходите нарастваха минимално, за разлика от разходите, които се увеличаваха непропорционално бързо. „С поправките в закона за бюджета, приети на 7 ноември от новото правителство, този диспаритет не беше коригиран. Така в края на 2014 г. бюджетният дефицит достигна значителните 3.0 млрд. лв., т.е. с 1.6 млрд. лв. повече от дефицита към края на 2013 г. Отнесен към БВП за годината (82.0 млрд. лв.), този дефицит съставлява 3.7% от него, т.е. отвъд границата от 3.0%, които членовете на ЕС трябва да спазват.", допълни той.     

В анализа на Райфайзенбанк е отбелязано, че индустрията увеличи производството си с 2.0% през 2014 г., след свиване му с 0.1% и 0.4% в предходните две години. Растежът се дължи изключително на преработващата промишленост, докато добиваната промишленост и производството на електро-, топлоенергия и газ бележат спад. „Строителството нарасна по-интензивно от индустрията - с 3.3%, като ръстът му бе движен от гражданското и инженерното строителство (12.3%), докато сградното строителство отново се сви (-3.3%).", коментира Калчев.

Според анализа на банката, паричната статистика на БНБ показва високо покритие на паричната база с валутни резерви, което е индикатор за стабилността на валутния борд. Кредитите на банковия сектор към фирми и граждани се свиха с 8.2% на годишна база, за втори пореден месец, достигайки 49.4 млрд. лв. При кредитите към нефинансови предприятия бе отчетен значителен спад от 11.6% (до 31.0 млрд. лв.), докато при кредитите към домакинствата спадът беше нищожен 1.6% (до 18.4 млрд. лв.). Основната причина за тази динамика беше отписването на кредитния портфейл на КТБ, което се отрази на статистиката.