Източник:  www.darikfinance.bg

За базовия доход напоследък много се говори и се обсъжда в различни варианти. Едни анализатори го наричат универсален, защото, ако бъде въведен ще се отнася за всеки гражданин, независимо в коя държава на ЕС живее. И независимо какво е неговото занятие и статут. Има опция, че той трябва да се отнася и за децата. Други наричат базовия доход безусловен, защото не зависи от материалното положение на човека.

Разбира се, че концепцията за базовия доход все още се намира във фазата на дискусиите и обсъжданията. Никой в Европа не я е въвел още. Но в други държави по света, като Бразилия и Индия, както и в някои африкански страни, той се прилага в специфичен вариант - като финансова подкрепа за бедните граждани и семейства. Все пак, когато се дават примери на преден план излизат две общности, където е въведен подобен дивидент: Норвегия, в която е създаден национален фонд на базата на приходите от добива и продажбата на нефт и газ, и щата Аляска. Става дума не за частни фондове, а за държавен ресурс.

На европейски форум на тема: "Базовият доход - алтернатива на неравенството" в Марибор, Словения, България бе споменавана многократно като най-бедната и страната с най-голямо неравенство в Европа. Оттук по съвсем естествен начин се констатира, че ако някъде трябва да започне пилотен проект по този проблем, макар и с ограничен периметър, това на първо място трябва да е България и няколко други държави в Югоизточна Европа.

На форума присъстваха не само членове на ЕС, но и държави, които са кандидат-членове и такива, които в близко бъдеще нямат перспектива да влязат в общността. Но, когато се говори за промяна в политиката на доходите и за смяна на разпределителния модел на данъци, на формиране на заплати и социални плащания, засега се има предвид ЕС. Защото там могат да се въведат някакви регулации. Никой вече не казва, че базовият доход е утопия, че той е нереалистичен - въпросът е кога и къде от теорията, от различните модели ще се отиде към реализацията му.

Базовият доход означава осигуряването от държавата на месечна сума за отделен човек. Всички питат колко да е той. Но този, който се ангажира с точна цифра и каже, че трябва да е, примерно, 200 лв. или 400 лв. ще сбърка, защото отговорът зависи от БВП, от жизненото равнище на съответната държава. Базовият доход не може да е еднакъв за всички страни-членки на ЕС, няма как и да е задължителен. По един начин ще бъде решен въпросът в Швейцария, по друг начин - в Чехия, по трети - в България и Румъния. Но ще има един задължителен минимален праг, т. нар. социален под, под който не може да спада сумата.

За да могат основните човешки потребности и нужди да бъдат задоволявани. Това не значи, че доходът ще е на равнището на минималната работна заплата, защото в някои страни тя държи хората под линията на бедността. Целта на базовия доход е да няма граждани, които да живеят в мизерия. Другият търсен ефект е да се подкрепи потреблението. Защото всички експерименти дотук показват, че когато дадеш на хората пари кеш, те в голяма степен ги заделят за основните си потребности, необходими всеки ден - за храна, облекло, училище за децата и т.н.

В Марибор бяха изнесени разчети, които показват, че за въвеждане на базовия доход в богатите европейски държави са необходими между 20% и 30% от БВП. Но пък ще отпаднат социалните помощи и всякакъв вид плащания, които ще бъдат поемани от месечната сума на базовия доход. Една подробност - форумът не случайно се проведе в Словения. Ние я смятаме за страна с високи доходи на гражданите ѝ, но вече не е така – оказа се, че там неравенството и корупцията са довели до огромно недоволство и затова е интересът към формулата на базовия доход.

Вече се готви пилотен проект за базовия доход за България, страната ни ще кандидатства за това и смятам, че през 2016 г. той може да стартира у нас. Но това ще стане с много силната подкрепа на държави, които се интересуват какво се случва у нас - Швейцария, Холандия и Германия. Тези страни вече декларираха готовност да работим заедно и част от средствата да дойдат от тях. Друга част от парите - от европейските програми, а третата, най-голяма част - заделена от българския бюджет, така както се случи в Бразилия и други държави. Европейските средства ще се дадат не защото сме най-бедните, а защото нашите граждани трябва да живеят така, че да не се притесняват, че са в Европа.

Ние сега териториално сме в България - член на ЕС, но живеем по африкански правила. И по-точно голямата част от българите. Това трябва да се прекрати.

Има много опоненти на базовия доход, особено у нас - от средите на неолибералния спектър. Някои от тях чисто идеологически го наричат връщане на комунизма - с разпределението тип "на всекиму според потребностите". Други смятат, че това е финансово невъзможно, трети се опасяват, че така ще се поддържа социалния мързел на хората - "няма да работят, ще лежат и ще получават пари".

Но не друг, а Фридрих Хайек и Милтън Фридман - най-известните икономисти на консервативното течение са имали положително отношение към тази идея. Въпросът е да се разработи механизма и модела за нейното прилагане. /БГНЕС/ Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България/