Работещите в чужбина са най-важният задграничен източник на свежи пари за българската икономика за пореден месец. Само през април трудовите емигранти са изпратили близо 74 млн. евро на свои близки и роднини, показват новите данни на БНБ, публикувани вчера.

За сравнение преките чуждестранни инвестиции за същия месец са 67.8 млн. евро. При това сумата, посочена в статистиката на централната банка за парите от гурбетчиите, е далеч под реалната, пише "Сега".

Така е, защото БНБ регистрира само преведени през банки или други специализирани финансови компании средства и не обхваща траншове, по-малки от 5000 лева. За първите 4 месеца пратените у нас средства от емигранти са 275.9 млн. евро - с 400 хил. евро повече отпреди година.

От началото на годината най-много пари емигрантите са изпратили на близките си през март. Трансферите за този месец възлизат на 76.1 млн. евро. Парите, върнати от българите, които живеят постоянно зад граница, вероятно са много повече, припомнят експерти. Причината е, че централната ни банка води статистика само за паричните преводи, направени по банков път или чрез компании за парични преводи.

По данни на Международния фонд за селскостопанско развитие работещите в чужди държави българи са върнали обратно в родината близо 1.72 млрд. долара през 2014 г., или над 2.5 млрд. лв. В същото време преките чуждестранни инвестиции, влезли у нас за изтеклата 2014 г., са само 1.289 млрд. евро.

Според анализ на Института за икономически изследвания при БАН над 70% от сумите, които гастарбайтерите пращат вкъщи, отиват за покриване на битовите разходи на близките им - сметки за ток, вода, телефон и др. Около 11% са за вноски по заеми и също толкова - за образование. Едва 1% от преводите се влагат в някакъв бизнес в България, а 6% нито се харчат, нито се инвестират, а се заделят като спестявания.