За нормален живот на четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на юни са били необходими 2248 лева, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. С парите домакинството може покрива разходите си за храна, поддръжка на жилище, здравеопазване, образование, почивка спрямо средните български стандарти. Издръжката на живот на един човек от домакинството в края на юни е достигнала 561.90 лева.

На тримесечна база продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива на издръжката на живота, като през второто тримесечие намалението е от 0.2 на сто спрямо предходното тримесечие.

От КНСБ посочват, че това е в рамките на обичайното, като основната причина е сезонният спад в цените на хранителните стоки и особено на пресните зеленчуци. Осезаемо влияние оказва и намалението на цените на топлоенергия средно с около 6.2 на сто от първи април тази година, след като предходната година отчитат ръст от 4.5 процента.

На годишна база издръжката на живот отчита слаб спад от 0.3 на сто, след като близо година и половина се наблюдава тенденция на устойчиво намаление.

При бедните семейства издръжката е достигнала 294.52 лева на човек, което показва намаление с 0.9 на сто спрямо март тази година и увеличение с 1.9 на сто спрямо същия период на 2014 година.

КНСБ отчитат, че нискодоходните домакинства са почти два пъти повече от среднодоходните и тези, които повишават качеството си на живот, са застрашени от повторно изпадане в бедност.

Данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ сочат още, че на минимална работна заплата при пълно работно време през първото тримесечие на 2015 г. са били наети 248 019 души, или 11,5 на сто от всички наети. В сравнение със същия период на миналата година нарастват с 2,4 на сто, или с около 6000 души.

Според Виолета Иванова от института, която представи изследването, поетапното увеличение на минималната работна заплата от началото на 2015 г. и достигнатият с него среден ръст от 8,8 на сто спрямо предходната година е все още твърде недостатъчен и не позволява на страната ни да се измъкне от дъното на класирането в ЕС. В сравнение с 2008 г. минималното възнаграждение в България отчита най-висок ръст от 64 на сто, но почти същият ръст се отчита в държави с размер на минималната заплата около два пъти по-голям от този в България.

Изключително ниското равнище на минималната работна заплата е съпроводено и с най-ниската покупателна способност в ЕС. Причината е, че през последните 25 години ценовите нива на стоки и услуги се доближават до средните в ЕС.

По думите на Виолета Иванова, този процес на приближаване на цените в България към средните европейски е в остро противоречие с въздържането на бизнеса от увеличение на заплатите. Затова и от КНСБ искат повишение на минималната заплата с цел достигането на 50 на сто съотношение спрямо средната до края на 2018 г.