България трябва да спазва строга фискална дисциплина и да удържи дълга си на ниски нива. Това препоръча в интервю за БНР полският финансист проф. Лешек Балцерович. Като се позовава на статистическите данни, той определи икономическата ситуация в България като добра.

„Трябва да обърна внимание върху дълга. Той расте доста бързо, но все още на едно от най-ниските нива в Европейския съюз. Това трябва да бъде запазено, защото винаги ниското ниво на задлъжнялост е по-добро от високото, а и в България има още една специална причина и тя се нарича "валутен борд". Валутният борд работи много добре във вашата страна, хората го харесват и са прави за това", казва финансистът и отново препоръча да се запази стабилността на валутния борд, а за целта е необходима фискална дисциплина.

Според проф. Балцерович, Международният валутен фонд е направил няколко препоръки за необходими реформи, които са правилни. Той даде за пример подобряването на бизнес климата, но е категоричен, че е нужен радикален напредък по отношение на борбата с корупцията. Финансистът препоръча да се направят и редица реформи в съдебната система. „Ако България иска да ускори икономическия си растеж и да върви рамо до рамо с развиващите се икономики, трябва да направи тези реформи. Ние в Полша също се нуждаем от редица реформи", подчерта проф. Балцерович.

Той обясни, че ако се погледнат процесите в страни като България, Германия и Полша, може би трябва да се увеличи пенсионната възраст. Според него обаче влизането в еврозоната на България няма да има сериозно отражение върху икономиката ни.

„България е почти в еврозоната, защото валутният борд е базиран на еврото. Това решение не е много важно. Може би е важно от политическа гледна точка, но от икономическа - не. Вие имате стабилност на валутата и ниска инфлация. Валутният борд е много добре структуриран и трябва да го пазите. Ето защо искам отново да подчертая, че фискалната дисциплина е основният стожер на валутния борд", обясни финансистът.

Според него, печатането на пари от която и да е централна банка не решава структурните проблеми на държави като Франция и Италия. Те трябва да проведат реформи и е важно не само за тях, но и за цялата еврозона, тези реформи да бъдат завършени.  „Когато кажем "печатане на пари", в наши дни имаме предвид наистина "количествени улеснения". Това е масово печатане на пари, така че да се повлияе на пазарите. За тази група икономики, за която говорим - а именно еврозоната, смятам, че колкото повече продължава тази политика, толкова по-лошо ще става положението", обясни проф. Балцерович.

Той прогнозира, че бежанската криза няма да нанесе силен удар на европейската икономика, тъй като има много повече други фактори. „Бежанците са много повече политически въпрос, отколкото икономически. Освен това, ако европейските държави успеят да осигурят работа за бежанците и да ги интегрират, може дори да очакваме положителен ефект.  Зависи от броя на бежанците. Германия възнамерява да приеме 800 000 души. Това наистина е много голям брой. Ще видим как ще се справи германската икономика с това. Вероятно другите държави няма да приемат толкова", обобщи проф. Лешек Балцерович.