Крайно оскъдни са мерките за икономически растеж, а такива за възраждане на българската индустрия въобще липсват. Не се откроява и ясна визия за приоритети в индустриалната политика. Това са част от неприемливите от КНСБ мерки, заложени в предлагания от правителството държавен бюджет за 2016 г. От синдиката смятат, че съществено увеличение на БВП може да се постигне при по-смели мерки за увеличаване на потреблението, ръст на износа и стимулиране на инвестиционната активност, т.е. при максимално използване на вътрешните и външни фактори.

В официално разпространеното становище от КНСБ се обявяват срещу проекта за държавен бюджет през 2016 г., който ще бъде гледан на второ четене в парламента тази седмица. Синдикатът критикува главно данъчните закони и политиката по доходите. "Изключително неудовлетворени сме, че за пореден път виждаме отказ от въвеждането на необлагаем минимум и стъпки към прогресивно подоходно облагане. Няма нищо и за семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане", пише в становището .

От КНСБ отново не виждат в законопроектите за 2016 г. записи, които да предвиждат подобряване на стимулите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно застраховане, за допълнително повишаване на квалификацията, се посочва в становището.

Предвидено е приходната част в бюджета за 2016 г. да нарасне с около 1,3 млрд. лева или 37.4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Най-съществен ефект върху ръста имат данъчно-осигурителните приходи, които формират 78.8% от приходите по консолидираната фискална програма (КФП).

Решаващо значение отново имат приходите от косвени данъци, които представляват 51% от данъчно-осигурителните приходи, а съотношението им към приходите от преки данъци е 73 към 27. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив - задълбочава ги, пише в становището  на синдикалната централа.

Като положителен факт от КНСБ отбелязват намаляването на дефицита по КФП. За 2015 г. той е 3.3% от БВП, за 2016 г. са предвидени 2%, за 2017 г. - 1.4%, а за 2018 г. - 1%.

Дефицитът от 3.3% на касова основа се дължи основно на бюджетни разходи по усвояване на средствата от ЕС от първия програмен период. Падането под 3% е положителен факт, с който се избягват евентуални санкции от ЕК, но усилието да се достигне бързо до едва ли не нулев дефицит силно ще затрудни извършването на бюджетните разходи за инвестиции в икономиката и за издръжка на бюджетните системи.

КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация с цел намаление на дефицита, но това не трябва да бъде самоцел на правителството, а функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика, се казва в становището.

Рязкото намаляване на дефицита на 2% от БВП, вместо на първоначално планираните 2.5% е излишно. С пропуснатите около 500 млн. лв. биха могли да се смекчат редица бюджетни проблеми, смятат от КНСБ.

Според синдиката основните проблеми, които не намират адекватна оценка, са ограниченото търсене на работна сила в слабо развитите райони и прекалено бавният ръст на новоразкритите работни места в основните икономически сектори.

Безработицата сред някои групи от населението, превърнали се трайно в рискови, остава на много високи равнища. Безработни с ниско и начално образование са 45.7%, с основно образование - 23%), а продължително безработните са 38%.

Политиките и мерките в областта на заетостта изискват адекватно финансиране, а през 2016 г. са планирани едва 73 млн. лева за активна политика на пазара на труда, изтъква КНСБ и предлага сумата да бъде удвоена до поне 146 млн. лв. Така ще могат да се изпълнят мерки за обучение, заетост, чиракуване и стажуване на младежи, продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, лица с увреждания, както и обучение на безработни лица.

Синдикатът настоява също да бъдат приети няколко промени в социалното осигуряване през 2016 г.:

- Първата е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се установи на 450 лв. и да се премахне съществуващата диференциация, която не доказа своята ефективност, но създава затруднения, както за осигурените, така за институциите;

- Второто предложение е осигурителният доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите да се запази на нивото от 300 лв. и да се въведе за тези категории задължение да подават данъчна декларация, както всички останали граждани;

- Третото искане е максималният осигурителен доход да се увеличи догодина с темпа на нарастване на минималната работна заплата за страната - с 10.5% - от 2600 лв. на 2860 лв., тъй като повече от 80 хиляди осигурени лица сега имат доходи над 2600 лв. на месец. Освен това обвръзката му с максималния размер на пенсията да не се прилага през 2016 г.;

Ето и другите неприемливи за КНСБ мерки в Бюджет 2016:

- Прекалено стръмната фискална консолидация, която не оставя пространство за редица критично важни разходни политики в сферата на доходите и активните мерки на пазара на труда. По същите съображения не одобряваме заложената тенденция за спад на разходите като процентно съотношение към БВП, която няма разумна аргументация при сега съществуващите остри дефицити в социалните политики.

- Липсата на съществени промени в приоритетите по разходни функции. Такива важни социални сфери, като образование, здравеопазване и социално осигуряване влошават позициите си в структурата на бюджетните разходи, което означава, че недофинансирането в тези сектори ще продължи с всички рискове от разширяване на бедността и социалната несигурност.

- Замразяването на заплатите в повечето бюджетно-финансирани дейности. Липсва визия относно системите за оценка и заплащане на труда на заетите в държавния сектор, а това подхранва апетитите за механично орязване на придобивки и премахването на допълнителни възнаграждения, напр. „за професионален опит и стаж". КНСБ не приема подобни необмислени решения и остро възразява срещу опитите заразата да се разпростре върху частния сектор, което би имало изключително негативен ефект върху доходите на наемния труд и колективното договаряне на браншово и фирмено равнище.

- Твърде слабата социална компонента на Консолидираната фискална програма и проекто-бюджета за 2016 г. Намираме, че планираните осигурителни приходи са подценени и могат да бъдат завишени чувствително.

- Отсъствието на достатъчно ефикасни мерки за бюджетна подкрепа за оздравяване на енергийния сектор, държавния железопътен сектор и „Български пощи" ЕАД. Предвид мащабите на „енергийната бедност" в България, изключително тревожна е липсата на бюджетни мерки за посрещане на очакваното увеличение на цените на ел.енергията във връзка с неизбежната либерализация на пазара.

- Упорито поддържания консерватизъм в данъчната политика, довел до безпрецедентно за Европа съотношение на косвени и преки данъци 73 : 27, което задълбочава проблемите с бедността. За пореден път не се предприемат стъпки в посока към необлагаем минимум, прогресивна данъчна скала, семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите транзакции. КНСБ претендира за либерализация пазара на ваучери или за значително увеличение на годишната квота за ваучери за работническо хранене от 240 на 300 млн. лв., мярка, която ще подкрепи вътрешното търсене и икономическото оживление.

- Недостатъчно конкретизираните мерки за увеличаване събираемостта на данъците и социално-осигурителните вноски. Критична е липсата на ясни и ефективни решения за покритието и събираемостта в здравноосигурителната система. КНСБ отново апелира за периодични актюерски разчети, с които да се определят обективно необходимите нива на осигурителните вноски за отделните осигурителни рискове, както и за амбициозни мерки, с оглед плавно и постепенно възстановяване на намалените осигурителни вноски във фондовете на Държавното обществено осигуряване.