Има потенциал за по-голям растеж от този, който сметките ни в момента показват. Растежът би трябвало да се движи между два и три на сто в следваща година с потенциал, ако върнем доверието на хората в икономиката, и за по-сериозен растеж. Прогнозата е на министъра на финансите Владислав Горанов, който участва в 10-ата годишна среща на бизнеса с правителството.

Преди него в изказването си премиерът Борисов бе по-оптимистично настроен, като каза, че има потенциал за ръст на българската икономика от над 3 на сто.

Отъкде ще дойде нарастването на икономиката

Сред факторите, които ще окажат влияние за нарастването на БВП, Горанов посочи приключилата обезценка на жилищата, с което благосъстоянието на хората се е повишило. В същото време бизнесът е пренасочил поведението си и то вече е рационално и балансирано, което дава основа за растеж. „Ако има отнякъде проблем, който може да се появи шоково към нас, едва ли ще е в сферата на финансите. Това е геополитиката, която безспорно се отразява на икономиката", посочи финансовият министър.

Той обаче е умерен оптимист, но отбеляза, че не бива да се допуска заради грешни политически решения, да се забавят естествените процеси, които в момента се наблюдават в положителна посока.

Санирането на жилищата

Министърът обърна специално внимание на програмата за енергийна ефективност за санирането на жилища, в която веднага, след като климатичните условия позволят, ще се влеят инвестиции. „Има около 1900 договора за саниране, които ангажират близо милиард лева, които до есента биха могли да "минат" през малките и средните предприятия", прогнозира министърът. Според его, има резерв и в огромния ресурс, който се е налял в края на миналата година по оперативните програми за предишния програмен период, и чиято положителна инерция ще продължи и през 2016 г.

Финансист №1 предупреди, че световният стокооборот се очаква да се забави и затова приносът на нетния износ на икономиката в нейния растеж ще бъде по-ограничен спрямо 2015 г. „Големи резерви има тази част от структурата на БВП, която най-трудно се повлиява и изисква най-много време, за да се активизира като фактор - крайното потребление", подчерта министърът.

Спестяванията

За Горанов склонност към спестяванията  на българите не се е променила през последните години и нарастването на заплатите не е отишло за увеличаване на разходите, а за спестявания. Затова министърът на финансите видя в натрупаните депозити друг фактор за растеж на икономиката. „Но трябва върнем доверието на хората в икономиката, за да се повиши потреблението", подчерта Горанов.

Енергетиката

Като потенциален положителен фактор министърът видя енергетиката. Според Горанов сега големият проблем в сектора е ликвиден - натрупване на вътрешна задлъжнялост между производители, търговци и обществения доставчик.

„Ако премахнем възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика и започнем на пазарен принцип да работим, бихме могли грешните решения от миналото, довели до огромни дефицити, да ги преодолеем. Успяхме с усилията на работодателските организации и със законодателни промени да балансираме така системата, че тя да не генерира нови загуби", аргументира се финансовият министър и препоръча този проблем да се разреши без прякото ангажиране на фиска. „Ако това не стане, темата с дълга и данъчната система ще се поставя все по-остро", заяви Горанов.

Данъците

Той предупреди, че при липса на последователна политика и устойчивост няколко поредни години, темата за данъчната система ще стане много актуална. „Някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира държавата. Данъчната система може да се справи, ако избягваме популистките решения и прехвърляне на дефицити", подчерта той. Според него би било грешно решение да се тръгне към промяна на данъчната система сега. „Ако в следващите няколко години успеем да сведем дефицита до нула, едно от основните ни конкурентни предимства, заради което намалявахме данъчната тежест, ще изиграе своята роля", каза Горанов.

Банките

Във връзка с предстоящите стрес-тестове на банките финансовият министър каза, че е необходимо да се мине през катарзиса на оценката на качеството на активитe, за да се върне доверието във финансовата система. Според Горанов това доверие е загубено от липсата на държавност през годините.  Министърът предупреди, че вероятно средите от финансовия сектор сега ще бъдат по-консервативни и предпазливи, готвейки се за прецизната инвентаризация, а това е нещо, което би могло да стагнира кредитирането.

Доброто от случилото се с банковата система е, че вече правилата на играта не могат да се заобикалят. „Платена е висока цена, мерена в милиарди, но цената си струваше, защото разкри как забавените и грешните решения създават политическа нечистоплътност и грешна икономическа среда, което вече е зад гърба ни", заяви финансовият министър имайки предвид фалита на КТБ.

Финансовият министър изрази увереността си, че ресурсът в бюджета, отделен за спасяване на банки, няма да бъде използван, а оценката на банковите активи ще играе ролята на „катарзис", който ще върне доверието в банковия сектор.