Снимка: iStock

Следващата финансова криза може да дойде по-рано, отколкото си мислите, въпреки подобренията във финансовата система след кризата от 2008-ма година. На такова мнение е Кенет Рогоф, професор по икономика и публична администрация в университета Харвард и заемал поста главен икономист на МВФ за периода между 2001 и 2003-та година.

Докато финансовата система е по-безопасна, отколкото беше, политиката се насочва към по-лоши времена, смята още Рогоф.

Десетилетие след световната финансова криза от 2008 г. политиците ни уверяват, че системата днес е много по-безопасна. Огромните банки в основата на срива отпреди десет години са намалили рисковите си залози, а всички - инвеститори, потребители и централни банкери - са далеч по-подготвени за най-лошото. Но наистина ли сме в безопасност?, пита професорът по икономика.

Обикновено човек би казал „да". В смисъл, че световната финансова криза, която избухна преди десет години не бе типичната седемгодишна рецесия...

Много по-ниската честота на системните кризи се предопределя от два фактора - на първо място политиците реагират към тях с реформи, за да предотвратят повторното им възникване и обикновено отнема дълго време преди инвеститори и политици да забравят последната криза.

Рогоф обаче припомня, че за съжаление не живеем в нормални времена... Управлението на кризи не може да се управлява от автопилот, а сигурността на финансовата система зависи критично от компетентността на хората, които я ръководят.

Добрата новина е, че ключовите централни банки все още имат отличен персонал и лидерство. Лошата новина е, че управлението на кризи включва цялото правителство, а не само паричната власт. И тук има достатъчно място за съмнения, според експерта.

Разбира се, ако следващата криза е точно като последната, всеки политик може просто да следва създадената през 2008 г. книга с правила, а отговорът вероятно ще бъде поне толкова ефективен.

Но какво ще стане, ако следващата криза е съвсем различна, в резултат на тежка кибератака, или неочаквано бързо покачване на глобалните реални лихвени проценти, което разтърсва крехките рискови пазари?

Може ли някой да каже, че администрацията на американския президент Доналд Тръмп има умения и опит да се справи с голям срив? Трудно е да се разбере, защото единствената истинска криза, която досега са имало в САЩ по време на председателството на Тръмп, е... председателството на Тръмп, според Рогоф.

Председателят на Федералния резерв на САЩ - Джером Пауъл и неговият екип са първокласни, но кои ще бъдат другите възрастни в стаята, ако САЩ бъде заплашена от външна финансова криза?

Фед не може да направи всичко сам; резервът се нуждае както от политическа, така и от финансова подкрепа от останалата част от правителството.

Всъщност, Федералният резерв има по-малко възможности за маневриране, отколкото през 2008 г., тъй като финансовите реформи през 2010 г. рязко ограничиха способността му да спасява частни институции, дори ако цялата система може да се срине.

Европа има проблеми, които са сходни или може би дори по-лоши, от тези на САЩ. Тъй като популизмът подхранва дълбоко недоверие и разделение, а финансовата устойчивост със сигурност е много по-ниска, отколкото преди десет години. Само погледнете Обединеното кралство, другият голям световен финансов център, където политическият елит е отнесъл страната до ръба на скалата на Brexit, припомня още Рогоф.

Може ли наистина да се очаква Великобритания да се справи с финансова криза, което изисква тежки политически решения и гъвкаво мислене? Обединеното кралство има щастието да има много добри служители в държавната хазна, както и централната си банка, но дори и най-ярките умове могат да направят само толкова, колкото политиците им позволят.

Междувременно, през Ламанша, дълбокото разделение по отношение на разпределението на тежестта в еврозоната ще затрудни прилагането на убедителна политика за справяне със сериозни икономически проблеми. Значителното повишаване на реалните лихвени проценти в световен мащаб пък, може да предизвика хаос на "балканизираните" дългови пазари на еврозоната, смята още Рогоф.

"Дали ще има още 20-30 години преди следващата голяма финансова криза, което да ни остави достатъчно време да се подготвим? Надявам се, но това е далеч от сигурно. Дори и регулациите да са успели да огричат рисковете за банките, вероятно е основните източници на риск просто да мигрират към по-малко регулираната финансова система в сянка.

Но няма ли да е още 20-40 години преди следващата голяма финансова криза, оставяйки достатъчно време, за да се подготвим? Надяваме се, но е далеч от сигурно. Дори и регулациите да са успели да ограничат рисковете за банките, вероятно е основните източници на риск просто да мигрират към по-малко регулираната финансова система в сянка. По-доброто финансово регулиране може и да е помогнало за задържането на съответния растеж на основните рискове, но не е задължително да е довело до тяхното свиване, смята още експертът.

Още по темата:

Как ще стигнем до следващата финансова криза?

Следващата криза дебне зад ъгъла?

Кои са най-задлъжнелите страни в света?