Снимка: iStock

Голямото блокиране, което беше наложено с цел овладяване на пандемията Covid-19, се оказа пагубно за икономиката. Колкото по-дълго трае социалното дистанциране, толкова по-големи са щетите върху бизнеса. В отговор правителствата увеличиха разходите до безпрецедентни нива, за да помогнат на предприятията да задържат работниците си, както се случи в Европа, или директно да компенсират безработните, както стана в САЩ. Следователно цунамито от дългове се задава. Ако не се работи ефективно, щетите могат да станат още по-големи. Ето какво смята Юва Хедрик-Вонг от Forbes.

Това, което влошава ситуацията, е фактът, че правителствата в развития свят са позволили дълговете им да нарастват през десетилетието след световната финансова криза въпреки рекордно ниските лихви. Например държавният дълг в САЩ е нараснал от 40% БВП през 2007 г. до 89% през 2019 г., от 44% на 111% във Великобритания и от 81% на 134% във Франция според ОИСР. В резултат на това държавните дългове бяха високи още преди Covid-19.

Въпреки че оценките варират, огромните държавни разходи след избухването на Covid-19 ще увеличат още повече тези дългови натоварвания. В САЩ например държавният дълг като процент от БВП лесно може да надмине предишния пик от 106%, регистриран през 1945 г. в края на Втората световна война.

При такива условия конвенционалните политики за намаляване на дълга не само са безполезни, а направо контрапродуктивни. Повишаването на данъците, независимо дали са корпоративни, лични или и двете, ще изостри ефекта на голямото блокиране върху корпоративните инвестиции и потребителските разходи. Но осигуряването на държавен дълг чрез покупки от централната банка вероятно ще предизвика нови инфлационни вълни, тъй като страната на предлагането е била застрашена от голямото блокиране.

Ако вместо това правителствата обмислят строги икономически мерки, рискът е дефлация от вида, демонстриран в Южна Европа по време на кризата в еврозоната. Има обаче един начин да се избегнат последствията от идващото цунами от дългове. Илюстрира се от начина, по койток САЩ свали държавния си дълг от върха, отбелязан през 1945 г.

През следващите десетилетия правителството на САЩ всъщност не се опита да изплати дълговете си. Вместо това съотношението на дълга към БВП постоянно намаляваше чрез комбинация от солиден растеж, умерена инфлация и ниски лихви. До средата на 70-те години съотношението на държавния дълг към БВП е спаднало до приблизително 20% - удобно ниво, което не вреди на икономиката. За силно задлъжнелите правителства това е най-добрият вариант за избягване на дълговото цунами.

За да постигне устойчив икономически растеж, умерена инфлация и ниски лихвени проценти след Covid-19, светът ще се нуждае от възстановяване на световната търговия и инвестициите. Развитието на световната търговия би повишило търсенето, като същевременно стимулира нови инвестиции в световната икономика.

С други думи рестартирането на глобализацията е най-добрият път напред не само за силно задлъжнелите развити икономики, но и развиващите се пазари. Това обаче ще изисква промяна на деглобализацията, която е в ход още преди Covid-19. Ще се нуждаем от ефективно глобално лидерство. Или подпомагаме глобализацията, или рискуваме да бъдем пометени от идващото дългово цунами.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия с акции.

Още по темата:

С колко ще задлъжнеят компаниите през 2020г. заради COVID-19

Ето как пандемията сед различава от другите глобални икономически кризи