„Невъзможно е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да бъде под шапката на Министерство на икономиката", обяви председателят на антимополния орган Петко Николов пред журналисти, на които беше представен новият говорител на Комисията Марио Гаврилов. „КЗК част от европейското семейство по конкуренция, където основно изискване е ведомството да бъде самостоятелно и независимо", уточни Николов.

По повод предложенията на икономическата парламентарна комисия за сливане на двете комисии - КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП), и преминаването им под шапката на Министерство на икономиката и енергетиката, Николов обясни, че проектът не е приключил още. „Дори това да се случи, в момента, в който и ако КЗК и КЗП се слеят, КЗП ще излезе от състава на министерството и ще придобие статута на КЗК, а не обратното", подчерта председателят на антимонополния орган.

Той посочи, че сливането на КЗК с КЗП е практика, която се наблюдава и в други европейски държави, като Испания, Холандия, Чехия и Полша. Испания дори дава пример с осъществяването на най-голямото подобно сливане между ведомства. Там местния еквивалент на ДКЕВР, КЗК и КЗП са се слели в едно. В другите държави се наблюдава сливане на по две или три регулаторни комисии.

„Крайната цел е все пак защитата на интереса на потребителя. Сливането може да гарантира в по-голяма степен правата на потребителя", подчерта Николов. Според него сигналите между двете комисии се бавят понякога, което води до забавяне и на някои решения. Евентуално сливане ще доведе до ускоряване на дейността на двете комисии и би довело до подобряване на положението на потребителите.

Председателят на КЗК посочи, че в момента има образувани производства срещу енергодружества за картелни споразумения, злоупотреба с господстващо положение и няколко тръжни манипулации, но решенията на Комисеята предстоят.

Други казуси, които се разглеждат от КЗК, са свързани с нелоялна конкуренция и заблуждаващи реклами, най-вече при веригите търговци на дребно. Нарушенията, които се правят са свързани основно със заблуждаващи промоции, цени и каталози. Николов посочи, че вече има глобени вериги, но предстои да бъдат наказан още няколко.

Обществените поръчки заемат голяма част от времето на членовете на КЗК.

По този повод Петко Николов посочи, че решенията на КЗК често биват отменяни от съда, заради недостатъчни доказателства. Много по-често обаче съдът приема, че е налице извършеното нарушение, но намалява драстично размера на санкциите - пет, шест или дори в някои случаи десет пъти. Почти няма решение при което съдът да не е намалил санкциите.

„Действията на съда ни мобилизират да продължим да вършим работата си още по добре." Така отговори Николов на въпрос на infostock.bg дали не се обезсмисля работата на КЗК след такива решения на съда.

Що се отнася до новия Закон за обществените поръчки, той коментира: „Справяме се достатъчно успешно. Успяваме в съответните срокове да се справяме, дори в пъти по-кратко. Сроковете ни се съкращават с новия закон, но смятаме, че ще се справим, както със срокове, така и що се отнася до качество на изпълнение."

По думите на Николов, влязлата от днес, 15 юли 2014 г., в сила нова прогресивна тарифа за обжалване на обществените поръчки, вероятно ще доведе до отпадане на определени фирми, които влизат в качеството на жалбоподатели по определени съображения, различни от желание за реално участие в тези поръчки.

„Реалният участник, който се включва в търговете за поръчки, за да спечели, не би трябвало да бъде спрян", уточни председателят на КЗК.

Николов подчерта също, че КЗК няма самостоятелен бюджет, не разпределя допълнително материално стимулиране и таксите от жалби и глоби отиват директно в републиканския бюджет.

Относно започналата процедура срещу България във връзка със строежа на газопровода „Южен поток" и, от друга страна, оплакванията на българския бизнес, че е бил ограничен да участва в проекта, Николов обяви, че процедура, свързана с „Южен поток" не е минавала през КЗК. Той също така посочи, че Комисията няма право да работи паралелно по случаи, по които работи Европейската комисия, и такова действие би довело до образуване на наказателно производство срещу България.