85 големи предприятия са били закрити за 5 години. Паралелно са фалирали много, свързани с тяхното производство, средни и малки компании. С 12% се е свил броят на малките фирми. Увеличили са се единствено семейните микропредприятия. Това показват данните на Българската стопанска камара. В резултат на тези процеси между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000.
"Българският бизнес се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира", заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по време на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда.
В резултат на тези процеси между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката, сочи анализът на камарата.
Сериозна е и диспропорцията в заплащането на труда. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните. "Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията", подчерта Божидар Данев.
Парадоксално е, но възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения - енергетиката, са нараснали 5.5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в този сектор.
Нигерия и Перу са по-атрактивни за бизнес от България. Поредна анкета показва, че България не успява да се справи с конкуренцията на световния пазар и да спечели интереса на инвеститорите. Страната ни се нарежда на 47-о място от 49 изследвани държави по атрактивност за правене на бизнес. Това показва анкета на бизнес телевизията CNBC за нагласите на фирмите и преките вложения, разпространена от "Файненшъл таймс" за България. Анкетата е проведена сред зрители с интерес към инвестирането през декември.
На въпрос, свързан с атрактивните дестинации за вложения, България е поставена на предпоследното, 47-о място, като след нас е единствено Кипър и групата "Други държави". За най-привлекателни зрителите са посочили САЩ, Великобритания и Австралия. Любопитното е, че преди България са и страни като Нигерия и Перу.
Бизнес аудиторията на CNBC вижда потенциал за развитие в технологиите, здравеопазването и храните. А като най-важни условия за инвестиции посочват икономическата и политическата стабилност, условията за правене на бизнес и цената - такси, регулации и др. На въпрос "В коя държава сте пътували по работа в последните месеци" България излиза на 28-о място. В първата тройка попадат Великобритания, САЩ и Германия.
Това е поредното проучване, което поставя България на опашката сред дестинациите за правене на бизнес. В опит да привлече повече фирми шефът на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев наскоро обяви, че ще се разработи поредната стратегия. От подобен документ обаче няма да има особен смисъл предвид почти всекидневните предложения на бизнеса за облекчаване на регулациите и подобряване на пазарната среда.
Северна България потъва икономически, Южна е в застой. Икономически Северна България потъва, а Южна е в застой. Изводът идва от данни за регионалното развитие в Европейския съюз. Освен брутния вътрешен продукт (БВП) по региони Евростат е сравнил и покупателната способност към 2013 г. "Капитал" използва данните, за да види какво се случва с областите в България след влизането в съюза. Анализ показва, че макар БВП, покупателна способност и доходите да са се увеличили, българските региони изостават все повече от европейските.
Различията вътре в държавата имат обяснение и чрез усвоените еврофондове. Дали заради липса на инициативност, или заради пренебрегване на централно държавно ниво, но договорените евросубсидии се различават пъти. В София и южните области проектите са за 12 млрд. лв., докато в трите северни региона сумата е четири пъти по-ниска. А разликата в населението е едва един път и половина.
Твърдо на дъното
Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Единствено френският остров Майот, намиращ се в Индийския океан между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик, отчита по-малък БВП на глава от населението по показателя за покупателната способност - 27% при 30% от Северозападния регион.
Очакваното изключение в България е Югозападният район, в който попада София. В него реалните възможности на хората са "само" с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Но и тук се вижда, че покупателната способност намалява, което всъщност е тенденцията през последните три години. Така след кризата другите региони са дърпали напред, докато България е затъвала. В топ 10 на най-изостаналите, макар и по-добре от България, са три румънски и един унгарски регион.
Най-изостаналият Север
Икономическите данни показват ясно изоставането на Севера. Големите инфраструктурни проекти на юг от Стара планина, близостта с Гърция и Турция доведоха до значителни потоци инвестиции в региона преди 2009 г. В същото време Северна България не усети икономическия бум в страната преди кризата: от една страна, заради лошата инфраструктура, която отблъсква инвеститорите, а от друга - икономическото състояние на Румъния никога не е спомагало развитието на региона.
Данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната пазарът на труда остава потиснат. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области - Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България.
Влошаване има при демографията - възрастното население се увеличава и вече почти няма област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.
"Такса спокойствие" уволни директора на агенцията по храните. По-малко от 36 часа. Толкова се задържа на поста си директорът на Агенцията за безопасност на храните Пламен Моллов, след като в четвъртък собственикът на "Аладин фуудс" обвини него и служители на ведомството в корупция и рекет.
Промяна заради "нетърпимост в сектора"
В петък бизнесменът Аладин Харфан се срещна със земеделския министър Десислава Танева и поиска оставката на Моллов, а Националната асоциация на млекопреработвателите потвърди твърденията на предприемача, че фирми от бранша са били изнудвани от агенцията. В опит да се тушира напрежението късно вечерта в петък от земеделското ведомство съобщиха, че по предложение на министър Танева премиерът Бойко Борисов е освободил от длъжност Пламен Моллов и на негово място е назначил досегашния зам.-директор на агенцията Дамян Илиев. В съобщението липсваха мотиви за освобождаването, но на следващия ден Танева обясни, че уволнението на Моллов е заради "създалата се нетърпимост в сектора" към него след скандала с "такса спокойствие".
"Такса спокойствие" и за други
В четвъртък бизнесменът Аладин Харфан съобщи, че са му искани 10 хил. евро "такса спокойствие", която не платил и последвали перманентни проверки и затваряне на завода му за преработка на птиче месо. Изпълнителният директор на агенцията Пламен Моллов отхвърли обвиненията и обяви, че негови инспектори са открили червеи в храни на компанията, а екипът му няма да се поддаде на натиск. От "Аладин фуудс" съобщиха, че след изявлението на собственика в петък заводът отново е бил проверяван от служители на агенцията.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Богдан Борисов заяви пред bTV, че има схема, при която служителите на агенцията искат от фирми т.нар. такса спокойствие. "Същата схема, каквато е с Аладин. Отива се в предприятието. Ще ти решим проблема. Дай 10-20 хил. лв. ... Абсолютно се доказва, че има явна, и то безогледна корупция", заяви Борисов. От асоциацията също настояха за оставката на Пламен Моллов.
В събота Танева обясни, че земеделското министерство е извършило проверка относно работата на Моллов и са установени сигнали за корупция и от други места за него. "Проверка извършихме дотолкова, доколкото установихме получаването и на други сигнали от различни места - от различни организации относно тези практики. Всеки може да докаже правото си в съответния орган, но не може да се работи в условията на секторна нетърпимост", каза Десислава Танева. Тя благодари на "всички потърпевши" от корупцията, които са имали смелостта да отидат в министерството с имената си да подадат сигнали. "Това е рядко, повярвайте", каза Танева.
Как млякото поскъпва 5 пъти от фермата до магазина. Млякото се изкупува в широк диапазон на цената - от 35 до 65 стотинки, всичко зависи от качеството му. Това каза в студиото на Нова телевизия председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Според него, от млякото за 40 стотинки се произвежда некачествено сирене.
Зоров изчисли колко поскъпва млякото от фермата до магазина. Според сметката му като прибавим разходите за транспорт, охлаждане, съхранение и пастьоризиране цената на продукта нараства до 1.10 лева с опаковката.
След като прибавим ДДС и търговска надценка за магазина, цената скача до над лев и петдесет стотинки на литър, изчисли още шефът на Асоциацията на млекопреработвателите. „Търговците получават между 50 и 70 стотинки от всеки литър прясно мляко", каза още Зоров. Според него, българските фермери получават два пъти по-малко субсидии от своите европейски колеги и това се отразява на техните приходи.
"Още с встъпването на новия министър на земеделието на власт ние поставихме въпроса за смяната на шефа на Агенцията по храните Пламен Моллов, отговориха ни, че заради правителствената коалиция това не може да стане. Истина е, че са искани пари на ръка от производители и преработватели, контрол върху вноса на млечни продукти на практика нямаше", каза още Димитър Зоров.
Според него, свободният внос и преетикирането на вносните продукти тук са ударили силно родните производители, като вината за това е изцяло върху Агенцията по храните.
Над 70% от българите търсят работа с връзки. Критикуваната и подлагана на гонения по времето на соца практика на ходатайства и връзкарство при устройване на работа след четвърт век реформи буквално е разцъфнала в условията на пазарната икономика. Над 70% от българите, които кандидатстват за работа, разчитат на съдействие от роднини и познати, показва проучване на Българска стопанска камара.
Този висок процент на „връзкарите" показва, че у нас все още вървят познати ни от миналото практики при търсенето на работа, смятат експертите. Добрата новина е, че все пак половината от младите хора следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с конкретния работодател.
Проучването показва още, че само около 30% от безработните разчитат на помощ от Бюрата по труда за бъдеща кариера. Липсата на практически умения е основното предизвикателство при реализацията на младежите, завършващи средно образование.
19% от тези хора споделят, че при започване на работа не познават техниката, която се използва в практиката, а според 30% голям проблем е несъответствието между учебните програми и реалното изискване на работодателите.
Около половината от участвалите в проучването са готови да приемат каквато и да е работа, след като завършат университет. Това означава, че те не се реализират по специалността, която са следвали.
Патриотите предлагат таван - до 3 млн. лева субсидии за партии. Държавните субсидии за партиите да се орежат наполовина - такава промяна в Закона за политическите партии са внесли депутати от Патриотичния фронт начело със съпредседателите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
Те настояват формаците в Народното събрание и партиите, прескочили бариерата от 1% от гласовете на парламентарни избори, да получават по 6 лв. на глас годишно. В момента по закон всяка година в Закона за държавния бюджет се определя общата сума от бюджета, която ще се харчи за партиите, и сумата за всеки подаден глас. За 2015 г. тя е 11 лв. на бюлетина. Това означава, че ако проектът бъде подкрепен, намалението от 1 януари догодина би било почти двойно.
Патриотите настояват още за партийните субсидии да има и "таван" - до 3 млн. лв. на година, дори и бюлетините за някои партии да предполагат по-голям дял от държавните пари. В момента заради получения вот през 2014 г. ГЕРБ например взема близо 12 млн. лв. годишно, БСП - около 5, 5 млн., лв., ДПС - 5, .3 млн. лв. и т.н. Реформаторите и патриотите са около предлаганата граница от 3 млн. лв. през 2015 г., докато големите партии - ГЕРБ, БСП и ДПС ше бъдат двойно ощетени.
Патриотите се мотивират, че в страните от ЕС, където има държавни партийни субсидии, средната сума на глас е около 3,5 евро, или 7 лв.
Засега не е ясно дали ГЕРБ и останалите парламентарни формации биха подкрепили подобна промяна. Досега толкова драстичен спад не е бил приеман. В парламента отлежава и подобна идея, внесена от отцепника от ПФ Велизар Енчев, който иска парите на глас за партиите да са до 5 лв.
Искат заличаване на обезпечения в КТБ. Клиенти на Корпоративна търговска банка (КТБ) са изпратили искания за заличаване на обезпечения по техни кредити, става ясно от редовния седмичен отчет на синдиците на банката Лазар Илиев и Росен Ангелчев. За исканията е уведомен Фондът за гарантиране на влоговете.
В доклада не се посочва какви са основанията на кредитополучателите. По закон това може да се направи, ако кредитът е погасен. Според юристи проблемът е дали погасяването е било направено чрез плащане или чрез прихващане. Ако става въпрос за прихващане, би трябвало да се изчака дали сделката няма да бъде обявена за недействителна. Едва след това може да се заличава обезпечението, за да не се увреди масата на несъстоятелност. В началото на месеца от изказване на премиера Бойко Борисов стана ясно, че квесторите на КТБ неправомерно са освободили огромни имущества, дадени като обезпечения.
През миналата седмица синдиците са подали една искова молба за обявяване на недействителна сделка с прихващания, направена след отнемането на лиценза на банката.
От отчета на синдиците става ясно още, че шест компании с международен опит са представили свои презентации пред ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете. Целта е да се избере фирма, която да проследи паричните потоци от КТБ. Други три фирми вече са подали оферти за оценка на имуществото на банката.
420 хил. лв. събрани за седмица
420,8 хил. лв. са събрали синдиците от клиенти на КТБ за погасяване на кредити през миналата седмица, става ясно от отчета им. Сумата е по-голяма от обичайното - досега се събирани средно по 130 хил. лв. Рекорд беше отчетен в първата седмица от работата на синдиците, когато събраха за погасяване на заеми 1,1 млн. лв. Били са подадени 7 заявления по Закона за особените залози за предприемане на действия по изземване на заложено по кредити имущество.
Цената на черешите се срина до 90 стотинки на едро. Цената на първите български череши падна до 90 стотинки за кило на борсата. „Реколтата е добра, но пазарът се срина. И докато се говореше, че черешите вървят по 6 - 10 лева на дребно, в момента производителите реализират стоката си по левче, но при затворени пазари възможностите не са много", съобщи за „Монитор" Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. Освен това се оказва, че тази година ягодите са сериозен конкурент на ранните череши.
В момента страната е залята с вносни ягоди от Турция и Гърция, вече излиза от градините и българската продукция. Друга причина за слабата реализация и ниската цена на родното производство е вносът на ранни череши от Гърция, които са тип хрущялка. Тези плодове са по-трайни, по-едри и търговците ги предпочитат, независимо от високата им цена - 4 лева за кило на борсата. Досега нашите производители са предлагали череши от сорта „Ранна черна", които са дребни и меки. Точно те вървят за стотинки на едро, а по пазарите особено в районите с много черешови градини може да се намерят за два лева, докато в столицата не падат под 4 - 5 лева.
Заради затворения руски пазар нашите овощари ще пропуснат износ за 7,2 млн. евро, сочат разчетите на специалистите от бранша. През миналата година по време на кампанията за Москва заминаха около 200 тира по 20 тона всеки, като цената за килограм череши за износ бе 1,8 евро за кило. Тази година обаче родните производители няма да изнесат и една черешка в Русия. „Неблагоприятната ситуация с руския пазар ще се усети и от производи-телите на кайсии, праскови и малини, които също са доставяли там", каза още Трифонов. Очаква се скоро да започнат да ни наобикалят други търговци от чужбина. Румънците, които пътуваха по няколко пъти в седмицата с микробуси до нашите борси обаче ще намалеят, защото овощарите от другата страна на Дунав са създали през последните години големи черешови масиви. В момента стопаните се готвят да изнасят в Германия, но това изобщо няма да е лесно, като се има предвид, че тази страна също е голям производител. „Ние изнасяме успешно във федералната република, само ако пропадне тяхната реколта.
Има вероятност това лято да се отвори английския пазар, каза още председателят на съюза, който също е голям производител. Освен това има добри новини от бизнес делегацията, която беше в Катар, за проявен интерес към нашите плодове. Навремето е правен износ със самолети за тази държава. Изобщо целият арабски свят е алтернатива за нашите производители, надява се той.
Сред най-големите производители на череши в ЕС са Испания, Франция и Италия. Освен това голямо производство имат също така Гърция и Германия.
Ранното море с 20% по-евтино. Елитни хотели на първа линия в курортите край Варна са свили цените с 10-15 на сто, а някои оферти за ранни записвания вече достигат и 20 % намаление. Още през зимата тези хотели пуснаха оферти с масово намаление и като се прибави още едно с оферите от last minute, базите може и да се напълнят, но с много ниски печалби. Това коментира търговският директор на холдинг "Св. св. Константин и Елена" Илко Запрянов. Очакваме труден сезон, ще бъдат засегнати приходите и печалбите на хотелиерите. В бранша дори да отчетат някакъв ръст, ще е слаб, защото годината за много от тях може и да е нулева, добави експертът. Цените на стоките по пазарчетата в Св Константин и Елена са свалени и са като във Варна - 2 лева кафето, колкото и малката бира или половинка кола или фанта. За разлика от Златните, където цацата липсва, в менютата на заведенията в най-стария български морски курорт, се предлага цаца - от 3,50 лв. в капанчетата и по 5 лева - в кръчмите. Чадър и шезлонг са по 5 лева, докато на Златните е с 3 лева по-скъпо.
Нощувките за края на май и началото на юни също са изгодни, като и в двата курорта може да се преспи в двойна стая в непретенциозен хотел за 26 -27 до 33 лева на вечер. Има варианти и за наемане на стаи във вили край морето, които предлагат подслон за 31-36 до 42 лв. Най-изгодната оферта за района на Варна е от 3-звезден хотел, където от 1 до 20 юни почивката е 14 -17 лв. на ден, с нощувка и закуска. Освен това, се предлагат наливна бира, вино и сокове. Вилите край морето с оферта за юни също са с примамливи цени на нощувка за двама от 29,90 лв. при предварителна резервация. Масово се увеличава и възрастта за гратис почивката на децата, като по примера на Гърция и Турция, където безплатни са нощувките до 14-15 години, край Варна досега се стига до 12 г.
На "Слънчев бряг" отстъпките са само за оферти last minute. Те стигат до 25% от редовната цена на пакетите.
„Прогнозираната тежката криза в туризма през това лято няма да се случи. Ето защо драстичното понижаване на цените на услугите не беше правилен ход". Това коментира по Нова телевизия председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Според него хотелиери са намалили цените за предстоящия сезон заради икономически причини, а не толкова заради очакван спад на руски туристи, както се коментира.
По-ниските цени означават и по-ниско качество на услугите, напомни Драганов. Това ще се отрази най-вече по отношение на храната и общото обслужване, смята експертът.
Около 8,5 милиона туристи ще бъдат посрещнати тази година по Българското Черноморие, над 3 милиона души ще пристигнат по въздух, където цените също паднаха, каза Драганов. „Сривът на еврото прави България много атрактивна дестинация", смята той.
Цената на зарзавата падна рекордно. Цената на зеленчуците е паднала драстично в средата на април. Това сочат данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Вносните домати се търгуват за 1,62 лева за килограм, като цената им е паднала с около 25 на сто.
Оранжерийните домати са поевтинели до 2,25 лева за килограм, а вносните краставици се продават по 1,33 лева за килограм. Зелената салата е едва 0,50 лева за брой.
Пресните картофи също са поевтинели и са стигнали цена от 1,22 лева за килограм. Ябълките се продават по 1,26 лева за килограм, но лимоните са поскъпнали и са ударили 2,21 лева за килограм. За сметка на това цената на ягодите е паднала с над 3 на сто до 3,30 лева за килограм.
Каймата и пилешкото месо вървят надолу, като цената им е съответно 4,78 лева за килограм и 3,88 лева за килограм.
Потреблението на ток слезе до критично ниво. Мощностите на всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в Западна България бяха намалени на 60 на сто.
Ограничението бе въведено след разпореждане на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и е свързано с баланса на производството и потреблението.
Изискването зелените мощности да бъдат намалени до 40% пък се отнасяше за периода от 10.00 до 17.00 ч. в неделя. Ограничението е свързано още и с настъпването на по-топлите дни през май и пониженото използване на електроенергия.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.881870 |
GBP | 2.356560 |
CHF | 2.094930 |