Капитал Daily

Данък "Сладко, мазно и солено" ще е между 3% и 78%. От 3% до 78% върху крайната цена на храните с повишено съдържание на сол, захар, газирани напитки, кофеин и хидрогенирани растителни масла ще бъдат събирани под формата на данък от производителите и вносителите на съответните продукти. Ясно е кой продукт с колко ще се облага. Подробните ставки и мотиви бяха обявени от здравния министър д-р Петър Москов и министър на спорта Красен Кралев.

Неяснотите са дали ще има желания ефект върху здравето и като постъпления в бюджета. Засега неизчислима е и вредата върху бизнеса, който или ще посивее или ще свие продажбите си покрай вдигането на цените.

Старт догодина

Данъкът ще се прилага още от следващата година, обявиха министрите. От постъпления от него се очакват 150 млн. лв., които ще се харчат с решение на обществен съвет - 20% ще отидат за обновяване и строеж на училищни физкултурни салони (от 2700 училища, 733 нямат физкултурни салони или те не отговарят на стандартите), 20% ще бъдат насочени за промяна на храната в училищата с плодове и зеленчуци, а останалите 60% - за профилактика и лечение на сърдечно-съдови заболявания, диабет и др., които се причиняват от вредните храни.

Целта на данъка е да стимулира производителите да променят рецептите си с по-здравословни, а за потребителите - да консумират повече здравословни храни. Примерът с данъка повтаря този в Унгария, стана ясно от думите на здравния министър. Целият проект, мотивите и анализите за проекта ще бъдат качени за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство в сряда.

Данъкът, както и акцизът, ще се начислява първо, а върху него ще се добавя ДДС, т.е. поскъпването на стоките ще е по-голямо. А от ДДС ще влизат повече приходи в бюджета.

Ще бъде променен и законът за радиото и телевизията и вече няма да може да се рекламират за деца храни с повишено съдържание на сол, захар и кофеин, обявиха двамата министри. Глобите за неправилно етикетиране и за неплащане на данъка ще бъдат големи, обяви Москов.

Какво се облага

Ако продуктът съдържа повече от 1 грам сол на 100 грама, килограм от него ще се облага с 1.55 лв. данък, което е средно 19% данък върху цената му. За газираните напитки ще се дължи по 43 стотинки на литър (виж таблицата).

При вредните мазнини тежестта е най-голяма. Независимо колко грама съдържат, продуктите, в които има повече от 0.5 грама на 100 грама или се приготвят с частично хидрогенирани мазнини, ще се облагат с по 3.10 лв. за килограм. Това означава, че цената на маргарините ще се увеличи със средно 58%, а на имитиращите млечни продукти - със 78%, на тестените изделия - с 44%, а на сандвичите и пържените картофи - с по 17%. Пържените картофи в заведенията няма да се облагат, ако са приготвени в олио и ще струват средно с 1.12 лв. на порция по-скъпо, ако са пържени в нездравословна мазнина.

На данък ще подлежат продуктите със сол, повече от 1 грам на 100 грама продукти - чипсове, зърнени храни, ядки, снакс, сухи супи, бульон, майонеза, соев сос и кетчуп. На допълнително облагане ще подлежат и продуктите, които съдържат повече от 40 грама захар на 100 грама продукт, като шоколадите и шоколадовите бонбони, сладоледи, конфитюри и плодови сокове с под 40% съдържание на плодове, газирани напитки, както и храните, които съдържат кофеин или таурин. В тази категория попадат енергийните напитки, алкохолните напитки с кофеин и таурин.

Процентите са определени в зависимост от доказаната вредност на вложените вещества и анализите за еластичността и размера на потреблението на съответните групи стоки и са на база на това каква промяна в цената би предизвикала спад на търсенето на съответната стока, обясняват авторите.

Данъкът няма да включва нито една от основните храни - хляб, млечни и месни продукти, плодове и зеленчуци, защото целта му е да поощри употребата им.

Българската столица на сладоледа. В бизнеса с хранителните стоки двуцифрените маржове на чиста печалба са мечта. Сладък шампион в дисциплината е една фабрика за сладолед във Велико Търново -  от всеки лев продажби тя прави нетен марж почти 17 стотинки през миналата година. В предходните четири числото отново е над 10%.

Компанията "Сладоледена фабрика" е създадена от двама съдружници преди над 20 години. Тогава роденият във Варна Цветан Цветанов и братовчед му от София Румен Данчев избират географския център на държавата - Велико Търново, за място на своето производство. Тази година Цветанов каза, че сладоледите с марка "Дени" са втори на пазара - след дългогодишния лидер "Нестле".

От флота до фризера

В началото на прехода в България отваря италианското заведение "Пикола Италия". Тогава след няколко години, прекарани във военноморския флот, Цветан Цветанов се явява на конкурс за работа, която получава и започва да се учи да прави сладолед във фестивалния комплекс във Варна. "После бях управител на "Пикола Италия" в София, а когато италианците решиха да си тръгват, аз останах с бизнеса във Велико Търново", спомня си Цветанов първите си дни в бранша.

През 1993 г. варненецът заедно със своя роднина и съдружник Румен Данчев решават да направят нещо от придобитите сладкарски умения на Цветанов и със собствен капитал отварят първата фабрика за сладоледи "Дени". "Избрахме Велико Търново заради положението му. От там до всяка точка на България са около 200 км. Днес знам, че постъпихме правилно", обяснява предприемачът любопитния факт, че варненец и софиянец започват бизнес именно там.

От създаването й до днес в "Сладоледена фабрика" има няколко константи - произвеждат се сладолед и горещ шоколад по италиански рецепти, а бизнесът е стабилен и расте. Разбира се, има и много промени - ако през 1993 г. "Дени" се произвеждат от шепа хора, по-точно трима, в малък цех, който днес съществува като магазин на ул. "Васил Левски" в Търново, през 2013, която дори не е от силните за бранша, компанията има 97 назначени и 9.1 млн. лв. приходи.

През последните пет-шест години предприятието произвежда и замразени зеленчуци - за да използва капацитетите си през зимата, а и за да подсигури заетост на служителите си, които са средно около 60 през годината и над 100 в пиковия сезон, обяснява Цветанов. В бранш, където търсенето е силно едва три месеца годишно, а пикът на производството е през юни и юли, навлизането в нови ниши звучи като необходимост.

В шампионското трио

Сладоледеният пазар в България годишно е около 100 млн. лв. и е доминиран от световни гиганти като Nestle и Unilеver. За такива корпорации стотици милиони евро, инвестирани в маркетинг, и в поглъщане на по-малки местни фирми, както се случи през годините с "Делта" и "Дарко" например, не е нещо необичайно. Да се пребориш за парче от сладоледената торта в такива условия е нелека задача, но търновската компания намира мястото си.

"По последните данни на Nielsen "Сладоледена фабрика" е трета по пазарен дял като стойност, плътно след най-големите чужди. При тях има грешка в рамките на около 20%, защото не отчитат малките магазинчета, а там стават около 30% от продажбите", казва Цветанов. Според него "Сладоледена фабрика" е всъщност вторият по големина играч на пазара с 13-14% дял, а не Unilever, които по официалните данни на Nielsen го изпреварва с едва 1% (12% в анализа). Лидерът Nestle е с 40%.

За миналата година търновското предприятие е произвело 2 хил. тона сладолед, което се равнява на около 200 тира с такава стока. Приходите на компанията за миналата година са 8.8 млн. лв., като малко под 1 млн. лв. идват от зимния бизнес със замразени зеленчуци. Реално от сладолед предприятието прави около 8 млн. лв., от които почти 20% са за износ. Тази година е била по-силна, най-вече защото имаше по-топло лято. За "Сладоледена фабрика" това е донесло 15% повече продажби. Най-силните региони за компанията са южните и централните в страната.

Мястото на пазара е постигнато по формулата по-добро качество на по-ниска цена, обяснява Цветанов. "Дени", както и повечето български производители, са по-скоро в средния ценови сегмент - с около 15% по-ниски цени от тези на интернационалните си конкуренти. Значение има и бюджетът за реклама и разходите за логистика. При "Дени" вложеното в реклама е под половин милион лева годишно, обяснява Цветанов, което позволява и цените да са такива.

Сега

Летище София е на път да изгуби дело за 44 млн. долара. Летище София се оказа пред сериозни финансови изпитания. Най-голямото българско летище трябва да плати 44 млн. долара, или над 70 млн. лева, на МАК/АДМАК - кувейтско-саудитския консорциум, който построи новите писти на Терминал 2. Това е решил Софийският апелативен съд, съобщи вчера Нова ТВ. Делото в САС е пореден "рунд" в спора, започнал още през 2006 г. Сумата е страховита, като се има предвид, че аерогарата събира 107 млн. лева приходи за цяла година. А има и друг финансов удар - летището се оказа една от многото жертви на фалита на КТБ с изгорели милиони.

Споровете между държавното предприятие и строителите започнаха преди 9 години заради проблеми с отчуждаването на имоти за новата писта, които доведоха до тежки закъснения в изпълнението. Компанията Mohammed Abdulmohsim Al-Harafi and Sons построи новите писти, финансирана със заем от Кувейтския фонд за развитие. А после заведе иск срещу летище София за забавяне на разрешителните за строеж, оскъпяване на работата и неизплатени суми. Позицията на нашето транспортното министерство бе, че кувейтците не са представили фактури за допълнителните си разходи и затова те не са им покрити. В крайна сметка Парижкият арбитражен съд се произнесе в полза на строителите. Това решение бе потвърдено от Софийския градски съд, а сега вече и от Апелативния. То подлежи на обжалване във Върховния касационен съд. През годините претенцията набъбна от 20 млн. долара през 2006 г. на 44 милиона сега заради лихвите и съдебните разноски.

Летище София си избра за адвокат по делото с кувейтците кантората на Александър Ангелов. Хонорарът на защитата е 610 хил. лв. без ДДС. Ангелов е юристът, с когото работят Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Според банкера Цветан Василев адвокатът е изпълнявал задачи на Пеевски, свързани със съдбата на КТБ.

През май т.г. транспортният министър Ивайло Московски съобщи, че летище София е загубило 27 млн. лв. в КТБ. Те били внесени на депозит, а кувейтският фонд, финансирал изграждането на новите писти, ги бил блокирал до решаването на съдебния спор.

Министър Ангелкова измери "50 процента сиво" в туризма. Над 50% от българския туризъм е в сивата икономика. Това стана ясно вчера на конференция, посветена на борбата с укриването на данъци и осигуровки, с участието на ресорния министър Николина Ангелкова. Бизнесмен се оплака, че 70% от хотелите и ресторантите в Банско не издават фискални бонове и че туристите се радват на касовите бележки като на атракция.

Ангелкова обяви, че много туристически обекти работят без никаква регистрация и няма как да бъдат контролирани. Тя се похвали, че през пролетта е започнало изграждането на е-система за туристическа информация, която ще свърже Националния туристически регистър с регистрите на НАП, МВР и общините. "По такъв начин всеки един, работещ в сектора, ще знае кой кога се регистрира", обясни тя.

Ангелкова смята, че браншовите организации в момента са прекалено много - 203, и обяви, че възнамерява да ги сведе до шест чрез съответни промени в Закона за туризма.

24 часа

Борсата за ток без почивен ден. На борсата ток да продават и купуват само регистрирани участници. Сделките да стават в един сегмент - "ден напред", чрез отговорници за търговията. Купувачите на ток да се разплащат ден след осъществяване на сделката, а продавачите ще получават парите си до два дни. Това предвижда проекта на правила за участие и търговия на енергийната борса.

Всеки участник на пазара ще внася финансово обезпечение, равно на стойността на закупените нетни количества ток с ДДС в предходните шест дни, пише в правилата. Отделно ще се плащат и три вида такси - еднократна за включване, годишна и такса оборот. Борсовият оператор още не е определил размерите им.

Началната дата за стартиране на борсата е 1 декември тази година. Оферти за покупко-продажба на борсата ще се подават всяка седмица, като в понеделник ще се отварят търговете за следващите две седмици.

На борсата ще се търгува всеки ден от годината без изключение. Графикът за изпълнението ще се одобрява от ЕСО.

25 млн. лв. за километър магистрала. Правителството даде съгласие пътната агенция да сключи договори за участък 2 от Западната дъга на софийския околовръстен път. Тя е част от магистралата "Калотина - София." За отсечката са нужни или 133 481 117 лв., от които 7 422 000 лв. по старата програма "Транспорт", а 126 059 117 лв. - от новата. Проектът предвижда 5,53 км нов път, което прави по 25 млн. лв. на километър. Оскъпяването е заради три пътни възела, два жп надлеза и пресичане на пътя за с. Волуяк, свързващ участък 1 от същия проект с изграждащата се Северна скоростна тангента и магистралата до Калотина.

От стенограмата на заседанието става ясно, че според регионалния министър Лиляна Павлова парите по старата оперативна програма ще стигнат за авансови плащания, а останалите ще се чакат от новата.

Премиерът Бойко Борисов предупреждава, че се прави голяма отстъпка с отпускането на 134 млн. лв. бюджетни пари и ако се изпуснат срокове, няма да има допълнително финансиране.

Труд

Овчарят милионер издои 180 овце и се скри. Бездомният овчар Здравко Траянов от петричкото с. Първомай е човекът, спечелил 1 653 366 лева от тото 6/49. Новината съобщи работодателят му Стоян Милев, тъй като щастливецът взел фиша, изкъпал се и се скрил.

"Здравко дойде при мен в понеделник сутринта и ми вика: „Имам шестица от тотото и напускам. А аз му казвам: "Стига шеги, айде отивай да доиш стадото!" Той издои наведнъж 180 овце и хвърли гегата, тогава му повярвах", разказа Милев невероятната история на тото милионера.

Здравко цял живот играел с негови си числа и в неделя казал на чорбаджията да му пусне обикновен фиш за 2,80 лв. "За последната четвърта колонка не ми беше дал числа и компютърът автоматично ги попълни. Точно те са печелившите!", диви се Милев, който е бивш граничен полицай.

От вълнение или от друго, но той се обърка в обясненията си. „Печелившият фиш беше у мен, не ми е минало през ума да му го взема на Здравко, въпреки че от адвокатска кантора ми предложиха схема как да прибера парите. Но аз не съм такъв човек, чужди пари не са щастие", казва Милев, който иначе разбрал от ратая, че фишът е печеливш.

Като осъзнал, че печели, овчарят обещал на шефа си 1000 лв. да се почерпи и заявил, че не си иска последната заплата от 700 лв. Милионерът имал добра работа преди демокрацията - транспортен милиционер, но се пропил и станал овчар. Развел се с жена си, оставил й общото им жилище и хванал гегата. Така Здравко станал бездомник и работел срещу подслон, храна и някой лев. Бил овчар и по Гърция, но приятелите му по чашка все му изпивали парите, разказват хората от с. Първомай. Сега живее временно при сестра си и сина й. От два дни сестрата също се е укрила. Роднините му имали бизнес с цех за мебели, но го закъсали и сега се надяват с парите на Здравко да се оправят. В Първомай разказват, че преди години овчарят пак уцелил шестица от тотото, но го напили и му откраднали фиша. След като разбрал за печалбата, Здравко се обръснал, изкъпал и обявил, че започва нов живот. От тогава няма следа от него.

МВР си прави държавно предприятие. Като част от административната реформа вътрешната министърка Румяна Бъчварова смята да извади всички услуги, предоставяни от министерството на гражданите, в отделно предприятие. „То ще може да се развива само. Ще включва паспорти, КАТ, регистрация на коли", заяви Бъчварова.

„Става въпрос за друга финансова система, при която тези пари вместо да отиват в бюджета, ще остават в дружеството, което ще може и технологично да се развива по-добре. Сега чакаме пари за заготовките за паспортите, за служебните коли и т.н. от държавния бюджет, а така ще могат да се управляват по-добре", каза тя.

В новото предприятие ще влезе само административната част на КАТ, а не униформените служители, които ще си се водят като служба „Пътна полиция". Така в министерството ще останат основно полицейски служители и държавната администрация, а в новото дружество ще работят хора по трудов договор.

Бъчварова беше притисната да направи тези реформи от финансовия министър Велислав Горанов, който на няколко пъти заяви, че вътрешното и военното министерство няма да получат повече пари, ако не направят реформи. Горанов иска всички чиновници в двете ведомства да минат от 1-ва в 3-та категория труд. Така ще им отпаднат и привилегиите при пенсиониране - да получават до 20 заплати накуп. По първоначални данни над 1000 души би трябвало да отидат в новото предприятие на МВР. Горанов иска поне 6000 души от вътрешното ведомство да сменят категорията и да облекчат бюджета. Бъчварова не каза колко души ще са в новото предприятие, но те не са в никакъв случай толкова много.

„В момента МВР е огромна машина с огромен двигател, който много бавно се задвижва. Поискала съм увеличение на бюджета за следващата година", коментира Бъчварова.

Преди година МВР се раздели с последните си фирми - „БМВ" ЕООД, която беше прехвърлена към министерството на транспорта и „Проинвекс" ЕООД, която отиде на подчинение на строителното министерство.

Стандарт

Изпушваме от работа. Изцедени - и физически, и психически. В това състояние си тръгват от офиса 17,9 на сто от българите. Най-стресирани са хората, които се трудят през уикендите, рядко се радват на отпуск, "наказани" са с по-монотонна работа и не са доволни от заплатата си, сочат данните на ИССИ. Най-лесно изпушват миньори, учители, финансисти и медици, показва още проучването на КНСБ. А напрежението мачка по-сериозно шефовете заради отговорностите, които лежат на плещите им, обобщават експертите. Въпреки това тормозът в офиса е по-скоро изключение. Обект на психически терор и натиск в службата са били едва 3,5% от изследваните. От физическо насилие и

от сексуален тормоз пък се жалват по-малко от 1%

Стресът разболява, алармира и зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев. Напрежението в офиса се отразява както на работоспособността, така и на здравето, подчертава той. Според европейски проучвания, 50-60 на сто всички изгубени работни дни се дължат на стреса в службата и психосоциалните рискове, обяснява Донев. Опънатите нерви ни "вадят от строя" почти толкова често, колкото сецнатия кръст или изкривения врат. На Стария континент той е вторият най-често съобщаван здравословен проблем, свързан с работното място, след мускулно-скелетните смущения, уточни зам.-министърът Донев.

За щастие, климатът в БГ офисите не е толкова отровен, показват данните на ИССИ. Всеки трети признава, че не се изнервя на работа. Над половината от българите са доволни, че отношенията в службата са добри - и с колегите, и с ръководството, и се чувстват уютно.

Повече от 40 на сто пък хвалят шефовете си

защото разпределят задачите умело. 37% смятат, че стилът на мениджърите им е модерен, а 29 на сто признават - че ги кара да се гордеят с фирмата, в която работят. Данните на КНСБ разкриват, че колкото по-дълго време наетите работят на едно и също място, толкова повече се привързват и това им носи позитивни емоции, разтълкува ги директорът на ИССИ Любен Томев. Над 30% от хората, които не са сменяли фирмата си повече от 10 г., са и емоционално привързани към нея. Това се отнася най-вече за държавните служители. Очевидно факторите като интересна, сигурна и справедливо заплатена работа имат по-голямо влияние, отколкото напрежението и изтощението, коментира Томев. Над половината от хората на наемния труд - или 56,9%, които са напълно удовлетворени от професията си, изпитват и т.нар. позитивен стрес - напук на напрежението, се зареждат с положителна енергия в офиса.

Бизнесът скочи срещу данък чипс. Чипсовете, бисквитите, шоколадовите изделия, енергийните напитки, майонезата и пържените картофи ще поскъпнат от следващата година, ако бъде приет новият Данък "Обществено здраве" или "чипс", както вече хората го наричат. Той е залегнал в проектозакон на здравния министър Петър Москов и касае вредните храни. Такива според него са тези, в които се използват трансмастни киселини, сол и захар над допустимите норми, както и напитките с кофеин и таурин. А целта на новия налог е да се подобри здравето на населението. Данъкът е съгласуван с финансовото министерство и ако влезе в сила от Нова година, каквито са намеренията на министъра, от 1 януари стоките с вредни съставки ще поскъпнат от 3 до 75%. За пакет бисквити, в който има високо съдържание на сол, захар и трансмастни киселини, ще плащаме с почти лев по-скъпо. За енергийните напитки с високо съдържание на кофеин и захар ще се бъркаме с 55 стотинки повече, а за пържените картофи по заведенията, които се приготвят с по-евтиното палмово масло - над левче отгоре. От новия данък ще се отърват само хлябът, месото и млечните изделия, за които здравното министерство е на мнение, че имат социален ефект. До 150 млн. лева годишно се очакват от бъдещия данък обществено здраве, изчислиха Москов и министърът на младежта и спорта Красен Кралев, които разясниха как ще функционира той. Сумата ще бъде получена, ако потребителите не променят навиците си. "Облагаме храните и напитките, които могат да се смятат за доказано вредни по стандартите на Световната здравна организация", аргументира се Москов. "Целта на проектозакона е да спести разходи в здравеопазването, като се вложат ресурси в превенция, защото инвестирането в последици е скъпо и неефективно", допълни той. Заимстван е унгарският модел за сметка на френския. Той действа от 2011 г., през 2013 г. е вкарал в хазната на Унгария допълнителни 61 млн. евро и според двамата министри бил доказано работещ. Данъкът ще е еднократен - при пускането на съответните продукти на пазара. В новия данък няма нищо забранително, целта е да се променят и ограничат хранителните навици на хората и най-вече на децата, обясниха министрите. Според Москов, най-добрият вариант бил да има нулева събираемост, защото това щяло да означава, че хората са разбрали смисъла от здравословното хранене и търсеният ефект щял да бъде постигнат. На практика обаче това означава те да се насочат към по-скъпи продукти. Потърпевш ще бъде и бизнесът. Производителите ще са длъжни да преетикетират вредните храни, магазините ще бъдат задължени да подредят засегнатите от данъка вредни храни на отделни щандове, а заведенията - да таксуват по-скъпо храните, пържени с трансмастни киселини. Контролът ще се осъществява от звената на регионалната здравна инспекция.

Бизнесът се обяви твърдо против новия налог. КРИБ и техни фирми членове ще се срещнат днес със здравния министър Петър Москов. "Това са представители на големи международни компании инвеститори от хранително-вкусовата промишленост, които искат да представят на здравния министър какви са европейските практики за насърчаване на здравословното хранене", обясни Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ. Става дума за "Кока-Кола", "Нестле", "Монделийз" (новото име на Крафт фуудс), чиято продукция ще бъде засегната от прилагането на данък "вредни храни". Засегнатите производители настояват България да не въвежда по-драстични мерки от вече наложените в някои страни в ЕС по отношение на допълнителното облагане на т.нар. вредни храни. "Ако това се случи, ще има изкривяване на общия пазар и е възможно да падне в съда", коментира Евгений Иванов. Няколко страни в Европа вече са въвели такъв данък. Дания обаче вече го е премахнала, защото срещу нея е започнала процедура по нарушение. Налогът не може да обхване всички продукти и храни и се смята, че тези, които не са обложени, получават вид държавна помощ.

Монитор

Стволови клетки от над 10 000 българи в 5 държави. Над 10 хиляди българи през последните 7 години са съхранили генетичен материал от децата си, сочи статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантация. Седем хиляди се пазят в криобанки в чужбина. С дейността се занимават 10 частни и 1 държавна банка за стволови клетки. Работата им се координира от Изпълнителната агенция по трансплантация.

Генетичният материал се взема от кръв и от тъкан на пъпната връв непосредствено след раждането и се съхранява 21-25 години в тъканните банки у нас и света. Цената варира между 4200 и 6000 лв., в зависимост от центъра, където се пази, и от това дали е взета само кръв или и част от пъпната връв, което дава по-големи възможности. Потенциалът на този биологичен „резерв" е огромен - обещава помощ при лечението на рак, детска церебрална парализа, мултипленна склероза, диабет, травми на гръбначния мозък, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт и други. Засега приложението му е ограничено, но в бъдеще списъкът на тези заболявания, ще се увеличи.

Правят физкултурни салони с данъка вредни храни. Физкултурни салони и спортни площадки ще бъдат изградени с парите, които ще влязат в хазната след въвеждането на данъка вредни храни. С част от тях ще бъдат финансирани програми, свързани с двигателната активност и превенцията на употребата на наркотици. Това съобщи министърът на младежта и спорта Красен Кралев вчера. В 700 училища въобще няма салони, а в други 433 за това са приспособени помещения, които въобще не отговарят на стандартите, поясни той.

150 млн. лева се очаква да влязат в хазната до 4-5 години, след като храните, съдържащи вредни съставки, бъдат обложени с данък, изчисли пък здравният министър д-р Петър Москов. От 3 до 78 процента ще варира налогът при различните храни в зависимост от вредните съставки в тях. Например най-нисък ще е той при шоколада, шоколадовите вафли и бонбони - 4 на сто. Заради палмовото масло и Е-та данъкът върху сладоледа ще е 7 на сто, а най-висок ще е за имитациите на сирене, кашкавал и мляко - 78 процента. Производителите на сандвичи и пържени картофи с маргарин, палмово масло или други хидрогенирани мазнини ще бъдат облагани със 17 на сто.

Това означава, че минимум 3 лева ще е най-евтината порция картофки (300 г) без сирене, но приготвени с изкуствени мазнотии. За вредната мазнина клиентът ще плаща 1,12 лева върху досегашната цена. Ако обаче картофките се пържат в олио, няма да има увеличение в цената, подчерта министър Москов.

Санитарните инспектори от районните здравни инспекции ще проверяват за чистотата на храните от вредни продукти. Те ще имат право да надничат дори във фритюрниците на ресторантите.

Нови глоби за производителите на храни с нездравословни съставки ще бъдат въведени с нова наредба, която предстои да бъде написана. Гражданите също ще могат да сигнализират и да носят проби в лабораториите на РЗИ-а. Все още обаче не е ясно дали те ще трябва да си плащат, за да им я направят, както се практикува сега, или пробите ще се правят за сметка на държавата.

България е на второ място в Европа след Холандия по употребата на енергийни напитки от деца. 9% от момчетата между 14 и 18 години пият повече от една дневно, показва международно проучване. Същевременно всеки втори нашенец изпива всеки ден поне половин литър безалкохолно.

Американско проучване пък показва, че при хора, които приемат добавени захари всеки ден, смъртността от диабет и сърдечносъдови заболявания заради увеличаване на теглото е два пъти повече спрямо останалите.