24 часа

14 българи в мегасхема за пране на милиони евро от 6 държави. Мащабна схема с незаконно теглене на милиони евра в брой, които са преведени от чужбина в български банки, разбиха ДАНС, полицията и прокуратурата в Пловдив. Тя е действала от октомври до 30 декември м.г. Наброявала е 20 дружества, които успели да вземат кеш над 2 млн. евро. "След разкриването й предотвратихме тегления на още 5 милиона евро", обяви окръжният прокурор на Пловдив Румен Попов. Общо задържани са били 14 души, на девет са повдигнати обвинения, а трима са с постоянен арест.

Сумите варирали между 400 и 450 хиляди евро. Те били превеждани от чужбина по сметки на български търговски дружества, регистрирани с капитал по 2 и 5 лева дни преди да получат преводите отвън. Като основание за тегленията били посочвани несъществуващи договорни отношения.

На 29 декември във финансовото разузнаване на ДАНС постъпила информация, че преди дни пловдивчанин е създал дружество с капитал от 2 лева. Точно преди Коледа - на 22 и 22 декември, в неговата сметка постъпили 486 000 евро, съобщи прокурор Попов.

След анализ се установило, че ден преди Нова година същата фирма менте е трябвало да изтегли нови 500 000 евро.

"При опит да ги получи, задържахме нейния представител. През октомври и ноември същото лице е изтеглило 1 милион лева кеш", допълни Попов. По профила на създаденото дружество разследващите установили, че има и други участници, които по празниците са се канили да теглят огромни суми. В опит да получи 420 000 евро в брой от различни банкови клонове бил заловен друг пловдивчанин.

Финансовият министър Владислав Горанов издал заповед за блокиране на финансовите отношения между задържаните лица, а главният прокурор Сотир Цацаров е поискал разкриване на банковата тайна на установените до момента търговски дружества.

"Участниците познават целия финансов механизъм знаят как се процедира в отделните банки", обясниха разследващи.

Крупната измама е осъществена на територията на шест държави членки на ЕС, сред които и Франция. Посланик Ксавие дьо Кабан се срещна с окръжния прокурор на Пловдив и му благодари.

Пострадалите фирми в чужбина са над 10 и там също тече разследване. От имейл, идентичен с този на ръководни фигури на дружества са били изпращани нареждания до служители на съответните чужди фирми да платят сумите на българските търговци. В основанията било посочвано "търговски взаимоотношения". Били прилагани фалшиви договори между чуждестранните и българските дружества. Така служителите навън били заблуждавани, че нарежданията са на техни ръководители. За по-голяма достоверност бил пращан мейл, че пълномощник на шефа - обикновено адвокат, искал да се срещне, за да гарантира, че всичко е наред.

Шефът на областната полиция в Пловдив старши комисар Христо Разсолков уточни, че повечето задържани са от Пловдив, но имало участници и от Варна, Търново и София. Извършени са обиски в домове, офиси и автомобили, където са намерени фирмени и банкови документи и заявки за нови тегления. Измамниците комуникирали само с viber и били изключително предпазливи. "Това са хора с опит, с големи финансови познания, грамотни, но между тях има и лица с нисък социален статус. Такъв бил Георги Христов Георгиев, обявен за общодържавно издирване. Той е източил 1,2 млн. евро. "Ако не бъде заловен, е възможно да продължи да тегли пари", предупреди прокурор Попов.

Въпросният Георгиев се явявал пълномощник на дружества, регистрирани с нисък капитал. Чрез него били свързани и други фирми, но той в никакъв случай не бил "мозък" на схемата.

"Подобен аналог с теглене на крупни суми кеш досега не е имало. Това е новаторство", уточни зам.-окръжният прокурор Галина Андреева. На въпрос къде е било финансовото разузнаване, след като измамата е действала от октомври м.г., окръжният прокурор Румен Попов попита: "А къде са гледали банките, когато са изплащали в брой такива огромни пари". Измамниците са притежавали декларации от БНБ за теглене на суми над 50 000 лева. Те декларирали, че получавали парите от чужди дружества във вид на заеми.

Попов допълни, че в момента тече разследване има ли замесени банкери, които да са подпомагали схемата.

Бизнесът плаща до 120 лв. повече на работници под 55 г., държавата - обратното. Между 40 и 120 лв. е по-висок средният доход на хората, работещи в реалната икономика, които са под 55-годишна възраст, спрямо работниците над тази възраст.

Това показват данните от статистически отчет на Националния осигурителен институт за 9-месечието на 2015 г. за средния осигурителен доход по различните категории.

Обратно е обаче съотношението при държавните служители.

Най-малка е разликата при работниците в масовата трета категория. Тук човек, роден след 1960 г., се осигурява средно за 711, 46 лв., докато по-възрастните от 55 г. се осигуряват върху 672 лв., показват данните на НОИ.

Разликата в заплащането се е увеличила спрямо 2014 г., когато съотношението е било съответно 674 лв. за по-младите към 662 лв. за по-възрастните от 55 г.

По-големи са разликите при категорийните работници. При тези от втора категория родените преди 1960 г. се осигуряват върху доход от 941 лв., докато по-възрастните - средно върху 842 лв.

Работещите най-опасен труд като миньорите са единствените, при които средният осигурителен доход надхвърля 1000 лв., показват още данните на осигурителния институт. Тук обаче е и най-голяма разликата в заплащането между млади и стари работници. Тези под 55-годишна възраст имат среден доход от 1292 лв., а по-възрастните им колеги - 1173 лв.

В тази категория се отбелязва и най-голямо увеличение на осигурителния доход. При по-младите работещи в първа категория то е с над 12%, а при по-възрастните им колеги е 14%.

Обратно е обаче съотношението в заплащането при държавните служители. При тези от масовата трета категория по-младите от 55 г. имат среден доход 758, 84 лв., докато за по-възрастните той е 821,27 лв. Сред държавните служители също има категорийни работници. В статистиката на НОИ те са обединени в обща графа за първа и втора категория. Тук по-възрастните се осигуряват върху 1320 лв., докато чиновниците, още ненавършили 55 г., са със среден доход от 1033 лв.

Възрастните държавни служители с категория за опасен труд са и най-високо заплатените хора в държавата Най-ниски са пък осигурителните доходи на работещите в кооперации без трудови договори. Тук човек под 55-годишна възраст се осигурява върху 243, 60 лв.

Над 2,9 млн. души са осигурените българи според данните на осигурителния институт за различните категории. 2,626 млн. души работят в масовата трета категория труд в реалната икономика. Държавните служители от тази категория са малко над 39 хил. души.

Капитал Daily

ПИБ директно взе активите на "Кремиковци". Първа инвестиционна банка (ПИБ) вече официално е собственик на земята и сградите на фалиралото "Кремиковци". Четири години и половина след като финансирана от банката компания придоби от синдика активите за 316 млн. лв., от 17 декември те са директно прехвърлени на финансовата институция. Става въпрос за гигантски терен от 8 хил. декара в индустриалната периферия на София. Освен с размера си сделката е интересна и заради момента, защото тя става дни преди края на годината - а към тази дата ще бъде оценявано качеството на активите на ПИБ.

За сделката съобщи самата банка, а от Имотния регистър се вижда, че тя е оформена като "прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг" и е оценена на 271.2 млн. лв. Продавачът "Елтрейд къмпани" премества към ПИБ и друга своя инвестиция - съседният Феросплавен завод, като схемата на сделката е пак дълг срещу собственост, а посочената сума е 2.7 млн. лв. Новият стопанин планира продажба на придобивката си, като обяви, че вече преговаря с чуждестранни инвеститори.

Покупката на гиганта

През април 2011 г. с кредит от 316 млн. лв. от Първа инвестиционна банка създаденото един месец преди това дружество "Елтрейд къмпани", собственост на 26-годишен младеж, придоби активите на бившия металургичен комбинат. Той и присъствалите на търга бяха близки до холдинга за събиране и обработка на скрап "Надин", чийто най-голям кредитор също беше ПИБ. Няколко месеца по-късно собствеността отиде в офшорка на Британски Вирджински острови. След придобиването кредитът беше разбит между три дружества, всички кредитирани от ПИБ - самата "Надин металс трейд", "Елтрейд" и "Валпет консулт".

През тези четири години основната дейност на "Елтрейд" беше да реже на скрап част от съществуващите мощности на площадката. По оценки експерти, близки до завода, малко над 1/3 от площадката е разчистена. Това обаче е задната част, откъм Стара планина, а входът е от юг и там все още има големи ненужни сгради.

Според съобщението на ПИБ досегашните собственици са продавали непроизводствени активи, извършвали са транспортни и жп услуги и са се занимавали с пренос на електроенергия. През годините собствениците на активите периодично оповестяваха, че ще се възстанови част от дейността на дружеството и че има кандидат-купувачи за бизнеса му. Единственият официален кандидат за "Кремиковци" беше българската фирма "Крис мит", която през 2013 г. получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да купи "Елтрейд", "Вапет" и "Надин". "Крис мит" беше компания с миниатюрен оборот, също свързана с ПИБ, а до сделка не се стигна.

На площадката трудно може да се възстанови производство - първо, заради старата енергоемка технология, но и и заради слабия световен пазар на метали. Затова според анализатори най-изгодната стратегия за бъдещето е цялостно изчистване на терена и продажбата му на парчета на различни индустриални и логистични инвеститори. Той има запазена нужната инфраструктура - ток, газ, вода, така че интерес е логично да има.

От кредитната институция отбелязват, че ще търсят стратегически инвеститор за активите, а дотогава за тях ще се грижи дъщерната й фирма "АМС имоти" (бившата "МКБ Юнион имоти" придобита заедно с Юнионбанк, която се вля в ПИБ).

"В процес на разговори сме с чуждестранни инвеститори, като условията по сделките са предмет на договаряне", отговориха от ПИБ на въпрос на "Капитал" в какъв срок и как смятат да продадат терена - като индустриална мощност или като терен и на цяло или на части.

Продавач на хронична загуба

Досегашният собственик "Елтрейд къмпани" няма много поводи за гордост от сделката. От отчета на дружеството за 2014 г. се вижда, че заемите към банки (вероятно само ПИБ) са общо за 269 млн. лв., т.е. почти колкото е стойността и на операцията сега. Приходите за последните две години варират около 20 млн. лв., предимно от продажба на скрап, като основни партньори са посочени "Хефти металс", "Валпет консулт", "Надин металс трейд", "Стомана индъстри", "Екометал инженеринг". Дружеството е на традиционна загуба от около 20 млн. лв. през последните 2 години, като вече е натрупан общ минус от 68 млн. лв. Оценката на имотите и машините е 130 млн. лв., а инвестицията в дъщерно предприятие - вероятно Феросплавния завод, е оценена на 7.66 млн. лв.

От ПИБ твърдят, че дружествата са погасявали редовно задълженията си, като освен това са правени инвестиции в рехабилитацията на мощностите за производство на стомана и електроенергия. Освен това част от територията на комбината е била рекултивирана и облагородена.

"Сделката се осъществява с цел улесняване на преговорите за продажба на активите на стратегически инвеститор и ще е положителна към предстоящата проверка на качеството на активите ни. Балансовата позиция на банката не се променя, финансовият резултат - също", коментираха пред "Капитал" причината на сделката от ПИБ.

Въпреки това при влошените данни за кредитополучателя вероятно сделката поне частично е мотивирана с това ПИБ да изглежда по-добре пред външната компания, която ще я оценява. Самото сключване на сделката в последните дни на 2015 г. е знак, че тя вероятно е част от подготовката за престоящия стрес тест. Вероятно ако банката не беше придобила имота директно, регулаторът и извършващите проверката и стрес тестовете щяха да поискат значителни провизии за кредита.

Компаниите ще се проверяват дали са се издължили на енергийния фонд. Въпреки че фондът "Сигурност на електроенергийната система" все още не е структуриран и няма регистрация в Търговския регистър, в края на миналата година на Националната електрическа компания (НЕК) са били преведени 183 млн. лв. от сумите, които се събират във временните сметки на фонда от началото на лятото. С тях НЕК за първи път от години излиза на печалба от регулаторната си дейност от 14 млн. лв., коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Бившият депутат от ГЕРБ Деян Червенкондев, който беше избран за председател на фонда, коментира за "Капитал Daily", че около 130 млн. лв. от тази сума са от приходите от националните квоти за вредни емиси, а останалите са от 5% вноска от тези на производителите на електроенергия. Според ценовото решение на енергийния регулатор за ценовата година, която изтича на 31 юни, чрез фонда в НЕК трябва да постъпят общо 400 млн. лв. Тенденцията за поскъпването на квотите за вредни емсии обаче може да доведе до преизпълнение на тези средства.

Червенкондев допълни, че предстоят проверки дали всички средства са постъпили във фонда. За целта до средата на месеца всички производители трябва да подадат информация за приходите си от юли до края на годината.

Ролята на фонда

Фондът "Сигурност на електроенергийната система" беше създаден през лятото на 2015 г. с промени в Закона за енергетиката. Идеята е със събраните в него средства да се покриват разходите на НЕК за закупуването на възобновяема енергия, високоефективната енергия на топлофикациите и заводските централи и тази по дългосрочните договори с двете американски централи - TEЦ "AES Mарица-изток 1" и ТЕЦ "KoнтурГлобал Марица-изток 3". В бъдеще вероятно със събраните средства от фонда ще се покрива разликата от излизането на тези централи на електроенергийната борса и техните преференциални цени.

Едва в края на октомври Министерството на енергетиката публикува наредбата за реда и начина за набирането, изразходването и отчитането на средствата във фонда, без която на практика събраните средства не можеше да бъдат преведени на НЕК. В началото на декември Министерството на енергетиката определи членовете и председателя на фонда, които ще контролират набирането и изразходването на средствата. В него влиза по един представител на производителите на конвенционална и възобновяема енергия и на министерствата на финансите, на екологията и на енергетиката.

Според наредбата управителният съвет трябваше до един месец след като бъдат обявени имената в него, да изготви правилата за изразходването на средствата във фонда, съгласувани с министъра на енергетиката, което означава в началото на годината. Предстои и регистрацията му като юридическо лице в Търговския регистър. След като тези административни процедури приключат, събраните средства трябва да се превеждат всеки месец по сметките на НЕК.

Решение има ли държавна помощ през април

Решението на Европейската комисия предоставена ли е неправомерна държавна помощ чрез подписването на дългосрочните договори с двете американски централи - TEЦ "AES Mарица-изток 1" и ТЕЦ "KoнтуГлобал Марица-изток 3", ще стане ясно в края на април, прогнозира мнистърът на енергетиката Теменужка Петкова.

В тази връзка тя обясни, че решението за наемането на две адокатски кантори на последното правителствено заседание е взето, тъй като след излизане на въпросното решение ще се наложи преразглеждане на договорите с двете централи.

В момента Българският енергиен холдинг търси средста, с които да изплати просрочените си задълженият към тях, които вече са близо 1 млрд. лв., но банките не показват особен ентусиазъм да финансират компанията. В този контекст е нормално, че управляващите заговориха за други варианти за намаляване на цената на американските ТЕЦ-ове.

Сега

Кабинетът пак шикалкави пред НАТО за военния бюджет. България отново няма да изпълни обещанието си пред НАТО за постепенно увеличаване на военния бюджет до 2% от БВП до 2024 г. Засега шансовете това да се случи клонят към нула, става ясно от публикуваната в сайта на правителството несекретна част от приетия в края на миналата година План за реформа на армията до 2020 г.

Ангажиментът за нарастване на парите за отбрана беше поет на срещата на НАТО в Уелс от всички държави членки и е задължителен. България обаче не само че няма постепенно да го увеличава до 2024 г., а възнамерява от догодина да го намалява.

Първият етап на плана съвпада със средносрочна бюджетна прогноза за периода, приета от МС. Вторият е до края на 2020 г. Единственото нарастване на бюджета ще е през тази година, и то след като бяха отпуснати по 80 млн. лв. допълнително за стартиране на проекта за нови изтребители и за нови бойни кораби за флота. Така парите достигнаха 1.187 млрд. лв., което е 1.35% от БВП.

През следващата година обаче вместо пак да се повиши, бюджетът се намалява на 1.172 млрд. лв., което се очаква да е 1.28% от БВП. Процентът се запазва същият и през 2018 г., макар в плана да е посочено, че военният бюджет нараства на 1.214 млрд. лв. Затова от военното министерство посочват, че при така планирания бюджет през следващите 2 години няма да им достигнат 119 млн. лв. Тези пари ще са нужни да се назначат 1300 военни, да се отрази увеличаването на минималната работна заплата, да се завърши утилизацията на излишните боеприпаси, подготовката на военните формирования, продължаването на проектите за модернизация.

Всичко това противоречи драстично на основните цели на първия етап от плана за реформа, които те са посочили в началото на документа - приоритетно попълване на недостигащия личен състав, разработване и стартиране на основните инвестиционни проекти, ускоряване на процесите по утилизация. В момента вакантните длъжности в армията са между 3600 и 4000 и назначаването на нови военни беше блокирано заради липсата на пари. Първият от години търг за утилизация беше пуснат едва в края на 2015 г.

От документа не става ясно как точно ще се достигне обещаният процент от БВП на НАТО. Само е посочено, че през втория етап - 2018 -2020 г., бюджетът ще бъде увеличен до 1.5%, а до 2024 г. би трябвало да стане 2%. Това е точно обратното на досегашните обяснения, че всяка година ще има нарастване с 0.5% на парите, за да се изпълнят ангажиментите към алианса.

Въпреки че от плана трябва да стане ясно как точно в МО възнамеряват да изразходват тези средства за модернизиране на армията, нищо подобно не се случва. Документът променя броя на проектите за модернизация в приетата от кабинета на Георги Близнашки национална програма "България в НАТО и Европейската отбрана - 2020", където бройката им е девет. В сегашния документ те се свеждат до пет - покупка на нови изтребители, на бойни кораби, на бронирани машини, на 3D радари и ремонт на фрегати. В същото време се посочва, че през 2020 г. армията ще разполага и с безпилотни летателни апарати, което беше предвидено в националната програма на Близнашки.

Според плана армията ще има нова структура, но това ще стане след промяна на военния закон. Интересна промяна има във визията за бъдещето на Сухопътните войски. Досега основният акцент се поставяше върху изграждането на бойни групи, които да участват в мисии зад граница. В МО обаче са решили, че пехотата трябва се превърне в Гранични войски. В плана е записано, че 68% от релефа на България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната, което обуславя необходимостта от нарастване на способностите на Сухопътните войски за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия и при съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.

Световната банка очаква ръстът на БВП у нас да не надхвърли 2.2%. Последният доклад на Световната банка (СБ) за икономическите перспективи по света сериозно се разминава с надеждите на премиера Бойко Борисов за бързо нарастване на икономиката ни. В документа се посочва, че икономическият растеж у нас през тази година се очаква да бъде 2.2%, при заложени от правителството 2.6 на сто. Прогнозите на СБ за следващата и за 2018 г. са той да замръзне на 2.7 на сто. Макар често да вървят "ръка за ръка", страната ни и Румъния се размиват по прогнозирания ръст за 2016 г. Очакванията за северната ни съседка са 3.6% за тази година и почти 4 на сто за 2017 година.

Прогнозата на експертите от СБ е повече от два пъти по-ниска от поискания от премиера Борисов ръст от 4.5% за 2016 г. При връчването на договори на бизнеса по една от оперативните програми във вторник той заяви: "Ръст от 3% на икономиката не ни задоволява и истински се надявам през новата година да отидем на 4.5%. Това зависи от вас - с тези пари да създадете работни места, да вдигнете конкурентоспособността, оттам и износа, и ръстът на икономиката се вдига".

На церемонията по връчването на договорите бяха и вицепремиерът Томислав Дончев и икономическият министър Божидар Лукарски, които обаче се въздържаха от коментар как точно ще бъде постигнат този ръст. Едва вчера Лукарски заяви, че увеличението на БВП с 4.5% зависело от световната конюнктура. "Доколко е постижим, това са критерии, които са свързани с геополитическите фактори и нещата, които се случват на Балканския полуостров в момента и в политическия контекст глобално. Прогнозите на Министерството на финансите са доста по-ниски, но знаете, че такива бяха те и миналата година, когато постигнахме ръст - три пъти по-висок от предвидения", коментира министърът. И добави: "Моите цели винаги са колкото повече, толкова повече".

Труд

Нови „Нагли" отвличат каналджия. Разбита е нова престъпна група, създадена да отвлича жертви срещу откуп по модела на страховитата преди години банда „Наглите". Това съобщиха вчера от спецпрокуратурата. Засега са повдигнати обвинения на трима мъже. Единият е полицай, другият - агент от ДАНС, а третият - бивш треньор по автомобилизъм, близък до убит софийски бос.

Ченгето Цено Филипов от служба в Националната полиция, която надзирава арестите и затворите в София, и агентът от ДАНС Георги Георгиев били босове на групата. Двамата били оковани с белезници във вторник при акция на антимафиоти.

Помагач на двамата овластени рекетьори бил Борис Рангелов, по прякор Боби Кучето. Преди години той бил треньор и навигатор на автомобилния състезател Борис Борисов-Боби Белята. Белята бе убит през февруари 2015 г. край затвора в Казичене. Тогава бе обявен за близък на издирвания преди време от Интерпол Христофорос Аманатидис-Таки.

Спецполицаи следили и подслушвали групата от януари м.г. Една от „наказателните акции" на бандата била от 7 декември м.г. Тогава Боби Кучето отвлякъл иракчанин от Женския пазар в София. Плененият чужденец бил заплашен от двете ченгета, че ако до 10 дни не получат от него 30 000 евро откуп, ще го вкарат в затвора. Предупредили го също, че може да го пратят в бежански лагер или да го върнат обратно в родината му Ирак. Мъжът останал в ръцете на похитителите повече от две седмици до Бъдни вечер.

Разследващите твърдят, че иракчанинът бил каналджия и прибирал пари да прекарва нелегални мигранти през България. Полицаят и агентът на ДАНС по служебен път се сдобили с тази информация и решили да изнудват чужденеца, който също бил нелегално в България.

Боби Кучето усетил, че бандата ще бъде разкрита, и затова във вторник се опитал да отпътува за Катар. Полицаите го заловили на летище София.

Очаква се днес или най-късно утре от спецпрокуратурата да поискат от съда да наложи постоянен арест на групата.

Над 1,4 млрд. лв. субсидии отиват във фермерите. 1 489 226 594 лева директни субсидии предимно от ЕС ще получат българските земеделски производители във времето от януари до юни тази година. Това става ясно от индикативен график за евросубсидиите, публикуван вчера от фонд „Земеделие". 60 000 земеделски производители ще получат основното плащане от по 16,20 лева за всеки декар, който са обработвали през миналата година. Помощта ще се изплати във времето от от 25 до 29 януари и е за общо 597 903 706 лева.

Към тези субсидии фермерите ще получита и по още 14,90 лв. за декар, но само за първите 300 дка, които обработват, уточняват от ведомството на Румен Порожанов. Плащането ще е от 1 до 10 април.

Големите земеделски производители задължително трябва да изпълняват и практики, които щадят околната среда - като оставени зелени плетове с храсти, в които гнездят птици или угари за щадене на почвата. За тази си дейност фермерите ще получат „зелено директно плащане" от по 12,60 лв. за декар във времето от 20 до 30 април, като общо помощта ще възлезе на 464 млн. лв.

За първи път производителите, отглеждащи плодове и зеленчуци, ще получат отделни субсидии тази година. За всеки декар плодна градина ще се плащат по 166,20 лв., а за зеленчукова по 207,10 лв., пише още в графика на фонд „Земеделие". Тези помощи ще се изплатят през май и юни. Оранжерийните производители ще получат субсидия по 881,40 лв. за декар.

Младите земеделски производители освен че ще получат споменатото основно плащане от 16,20 лв. за декар и бонусът от по 14,90 лв. за първите 300 дка, които обгрижват, ще получат и още една преференция от 4,90 лв. затова, че стартират в агросектора. За първи път ще има и субсидии за памук - 137,30 лв. за декар. Българските тютюнопроизводители ще получат 96 млн. лв. от националния бюджет.

ПРЕФЕРЕНЦИЯ

2445 лв. субсидия от ЕС ще получат 10 000 дребните земеделски производители, които обработват поне 5 декара земеделска земя у нас. Това става ясно от индикативния график, публикуван от фонд „Земеделие" вчера. Дребните стопани от 5 до 22 дка могат да получават тази субсидия, но нямат право да кандидатстват по другите евросхеми за субсидиране на земя. По еврорегламент помощта за тях може да варира от 500 до 1250 евро, т.е. нашите прозиводители ще вземат тавана.

За първи път от схемата за дребни стопани може да се възползват и тютюнопроизводителите. През първите 7 години от членството на България в ЕС те не получаваха субсидии, защото масово обработваха по около 5 дка, а субсидии се даваха за поне 10 декара. Дребните стопани получават помощта при облекчен контрол за спазване на правилата.

Стандарт

Вдигат завод с китайски пари в Добрич. Първа копка на изграждането на завод за фураж, който ще се реализира с китайски инвестиции, беше направена в една от индустриалните зони на Добрич. Пред присъстващите на церемонията Лиу Чунюн, представител на китайския инвеститор ChinaTianJin Tianshinong Farming Technology CO. LTD изрази благодарност на община Добрич и всички институции, оказали подкрепа и направили възможна инвестицията, като изрази надежда, че през септември всички присъстващи, сред които беше и зам.-министърът на икономиката Любен Петров, ще бъдат отново заедно за да прережат лентата на предприятието.

"Заводът ще се изгради с китайска инвестиция, но кандидатствахме и по европейските фондове по мярка 4.2 за преработка на земеделски суровини. Надяваме се нашият проект да бъде одобрен от ДФ "Земеделие" и заводът ни да стане първият в България, изграден с китайска и европейска инвестиция в сектор "Земеделие". Това ще бъде добър пример и за други китайски компании, които желаят да реализират техните бизнес намерения в България", каза Лиу Чунюн.

На добър час на новата инвестиция пожелаха областният управител на Добрич Детелина Николова и кметът на града Йордан Йорданов. Сред гостите беше и Стамен Янев, изпълнителен директор на БАИ, които изрази надежда обектът да е първият, изграден с китайски и европейски средства. От своя страна зам.-министър Петров изрази надежда, че заводът ще бъде един добър пример, който България ще може да дава пред други инвеститори от Китай, желаещи да развиват бизнес в България. Той пожела успех и разби бутилка шампанско, след което багер направи първата копка на завода. Инвестицията е 6 млн. евро, като в първоначалния етап се предвижда да бъдат разкрити 50 работни места, а капацитетът на фабриката да е 150 хил. тона фураж, като суровина за производството ще се изкупува от региона. Цялата продукция ще бъде изнасяна за животновъди в Китай.

Чужди компании с интерес към ВМЗ. Китай е приоритетен партньор за България, каза в Добрич зам.-министърът на икономиката Любен Петров след откриването на китайски завод за фураж. В индустриалната зона в Пловдив също в момента се преговаря с бъдещи китайски инвеститори, допълни той. "Държа да подчертая и това, че по ОП "Иновации и конкурентоспособност" тези инвеститори също могат да се възползват от европейски средства", заяви зам.-министър Петров. Той увери, че всеки ден има запитвания в България от потенциални инвеститори от цял свят. За миналата година чуждите инвестиции у нас са над 1,374 млрд. лв., каза още зам.-министърът. Сред последните запитвания е имало инвеститори от Япония, Турция, Канада и Израел. "Някои от инвеститорите не желаят, докато се случи реално инвестицията, да се рекламира през медиите, защото има обратни настроения. Причината е, че когато те идват тук, това означава, че някъде в Централна или Западна Европа се закрива някакво предприятие. Затова работим много деликатно с инвеститорите и някои не ги обявяваме, докато те самите не кажат", обясни Петров. "ВМЗ-Сопот, което имаше много натрупани проблеми, вече се възстановява и там също има интерес от потенциални партньори, които искат да правят съвместно партньорство с нашите държавни предприятия. Има интерес от съвместни инвестиции по линия на превъоръжаване на българската армия. Аз лично се надявам със средствата за армията в бюджет 2016 да стартира превъоръжаването й, а родната индустрия да участва в този процес", заяви Петров. Той добави, че българската IT индустрия е изключително напред и родните фирми са в челните класации. "Скоро имахме среща с българска фирма, която работи за Великобритания, и на срещата научих, че софтуерът, който управлява крикета и спортни състезания във Великобритания, е разработен от българска фирма", заяви зам.-министърът.

Монитор

370 хиляди окупирали курортите ни за ЧНГ. Около 370 000 туристи са посетили курортите по коледните и новогодишните празници, което е ръст с от около 3% в сравнени със същия период на миналата година, съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. "Приходите само от нощувки са 37 млн. лева, което също е ръст с около 3%. В най-големите курорти - Боровец, Пампорово и Банско, са имали много успешни коледни и новогодишни празници и очакват много силен сезон", заяви Ангелкова пред националната телевизия. Има ръст на туристи от Великобритания, Израел, Турция, Гърция, Румъния, Македония, Молдова, Русия. „Данните от летищата показват ръст на зелените полети за зимния сезон. Само за летище София те са 178, а за миналата година са били 80. Само от Великобритания полетите за миналата година са били 24, а тази са 69. Има 7 нови полета от Украйна.

С 8% се покачват полетите от Русия. Нови полети са заявени от Копенхаген и Холандия. Турските авиолинии увеличиха полетите си от 14 на 19 седмично", уточни още министърът на туризма. На добра посещаемост са се радвали по празниците и къщите за гости и семейните хотели в Странджа, като повечето гости са били руски и български граждани, съобщиха от Регионалната бургаска туристическа камара. Най-продаваема е била легловата база от Малко Търново до Крушевец. Според шефа на камарата Иван Иванов вече има резервации за следващите зимни празници.

Българският зимен курорт Банско е най-достъпната дестинация за семеен отдих през зимата. Това става ясно от изследване на независимата агенция Ipsos MORI по поръчка на сайта за резервации TripAdvisor. В проучването се сравняват цените на 42 популярни европейски центрове за планински отдих. Седмичната почивка за четиричленна фамилия в нашия курорт, в която влизат цената на хотела, ски картата, наемът за оборудването, работата с инструктор, както и закуската заедно с напитките излиза 1500 евро. За сравнение за същите услуги в най-скъпия европейски курорт Цермат семейство фенове на ски спорта броят почти четири пъти повече пари - 5700 евро. Оказва се, че през тази зима Банско не само остава най-изгодна дестинация, но и цените са намалели с 425 евро.

За да излезе зимният отдих по-поносим, авторите препоръчват да се почива в Източна Европа. Освен у нас, изгодно излиза ски ваканцията в руския курорт Сочи и в Кранска Гора в Словения. Половината от десетте най-скъпи курорти пък се намират в Швейцария, три са във Франция, а два в Австрия.

Сделки за над милиард от КТБ на съд. Сделки за над милиард с активи, чиито произход е от КТБ, са оспорили в съда синдиците на фалирания трезор. Това става ясно от един от списъците, публикувани от тях в сряда вечерта на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете.

В него са включени всички сделки между фирми, получили кредити от трезора и дружества, на които те са прехвърлили авоари, закупени със средства от КТБ, атакувани от синдиците пред Темида до този момент. Общата стойност на въпросните контракти е 1 056 072 869 лева, като предстои да бъдат оспорени и още сделки.

Прехвърлянето на авоари, закупени с пари от трезора между свързани с Цветан Василев дружества и хора, бе една от основните схеми, по които банкерът-беглец направи вторичния грабеж на избушения от него трезор. Целта на сделките бе да се скъса нишката между фирмата, получила съответния кредит и имуществото, което е закупила с източените от трезора пари, като авоарите се прехвърлят на друго дружество, пак от обкръжението на Василев. В списъка фигурират общо 48 фирми, свързани със забегналия зад граница пишман финансист, като 26 от тях са получили пряко кредитите от КТБ. 26 са и фирмите, които се падат трети лица по веригата - т.е. са получили авоарите без да теглят заем. 6 от дружествата са изпълнявали и двете роли в схемата - от една страна са теглили кредити, от друга са получавали и авоари. За да бъдат заличени по-ефикасно следите и съответно да се направи невъзможно осребряването от страна на държавата на едни от малкото реални активи, дадени като обезпечение за теглените от КТБ кредити, понякога във веригата е имало и по 6-7 дружества. Такъв е случаят с кредит за 23 233 000 евро или 45 304 350 лева, теглен от „Сън сити 03" АД. След като взема парите, дружеството прехвърля авоарите на 6 други фирми, част от които пряко свързани с Василев, а други - с ортака му и настоящ двигател на бизнеса му у нас Гриша Ганчев. Дружествата са съответно „Акванада", „Кен трейд", „Витро инвест", „Петрол", „Елит петрол" и „Елит петрол-Ловеч". Именно през последната фирма впрочем Ганчев сложи ръка на бензиностанциите на „Петрол" макар да бяха заложени като обезпечение срещу теглените кредити. Това се случи, след като квесторите в КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев услужливо вдигнаха тежестите върху бензиностанциите въз основа на другата основна схема, по която Василев и хората около него ограбиха за втори път КТБ - прихващанията на влогове срещу кредити между свързани с тях дружества.

В списъка като трето лице по веригата фигурира и LIC Telecommunications - люксембургската офшорка, през която Василев се опита да открадне върху БТК, „Дунарит", „Авионамс", НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитал първо чрез банката за едно евро, водена от белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, а след това и чрез руснака-ортак на православния олигарх Константин Малофеев - Дмитрий Косарев.

Както лъсна вчера, чрез необезпечени или символично обезпечени кредити към 131 свързани с него фирми Василев е източил над 5,6 млрд. лева от КТБ. След поставянето на трезора под спецнадзор пък той пусна в ход нови схеми за замитане на следите и кражба на авоарите, закупени с източените от трезора пари, като започна на юруш да ги прехвърля на други дружества, както и да прави прихващания между виртуални влогове (бел.р. виртуални, защото реално парите ги няма в трезора) и кредити, дължими от фирмите от обкръжението му. От друг от списъците, пуснати вчера, стана ясно, че над две трети от разрешените от квесторите прихващания са били именно в полза на дружества, свързани с банкера-беглец. Става въпрос за 595 244 470 лева при положение, че всички прихващания са за малко над 800 млн. лева.