Капитал Daily

Приходите и печалбите на компаниите растат с рекордните 17%. Раздвижването на икономиката се чете силно и във финансовите резултати на компаниите в България през миналата година. Подобрението е по всички показатели: броят на работещите фирми се увеличава с 35 хил., приходите им растат с цели 17%, стабилно нагоре са и печалбите. Почти двойно е намаляла общата счетоводна загуба, която година по-рано достигна внушителните 11.5 млрд. лв. Резултатът от всичко това се вижда и в бюджета, който през миналата година е събрал рекордните 1.86 млрд. лв. от данък върху печалбите на фирмите, или с около 10% повече спрямо година по-рано. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за 2015 г. след обработване на данъчните декларации на компаниите, предоставени след запитване на "Капитал".

Силна година

Данните на НАП показват множество положителни тенденции през 2015 г. Първо, ръстът на приходите е огромен - със 17.4% до 327.6 млрд. лв. Движението в оборота изпреварва покачването на разходите на компаниите. В крайна сметка данъчната печалба на компаниите достига 19.2 млрд. лв., което скок с 16.9%. Подобен резултат, както и годишно увеличение от 17%, не са се случвали през последните три години. За сравнение - при лекото оживление през 2014 г. ръстът в оборота беше едва 2.3%. Подобни ръстове компаниите отчитаха през 2010-2011 г., когато се възстановяваха от потъването след кризата.

Разбивка на резултатите по сектори все още няма. На база данните на Националния статистически институт (НСИ) за индустрията и услугите обаче може да се направи предположение, че подобрението е при почти всички сектори на икономиката. Изключение правят бизнесите, свързани с добива на руди, производството на метали и транспортните услуги. Те са зависими от международните цени на суровините, които през последните две години вървят твърдо надолу.

Откъде идва ръстът

Добрите финансови показатели на българския бизнес са в унисон с отчетения ръст на икономиката през последните две години. През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна реално с 3% - невиждано покачване за годините след кризата. Заетостта през тези две години също се увеличи - общо с около 100 хил. работни места. Това води до повишаване на потреблението, което пък е свързано с повече производство и продажби на вътрешния пазар.

Подобряването на външната среда също подпомага фирмите износители. Данните на НСИ показаха, че експортът на стоки през 2015 г. е нараснал с 5.2%. Ако добавим и услугите, тогава увеличението достига 7.6%. Разбивката по сектори показва, че растежът отново е в почти всички сектори. Изключение отново са дейностите, зависещи от международните цени на суровините. Такива се металите, горивата, зърното и транспортът.

През миналата година има и еднократен ефект - милиардите еврофондове, които се разплатиха. Най-голямо влияние те са оказали върху отчетите на строителните фирми, като тази година за тях ще е много по-трудна заради липсата на големи поръчки.

Двойно по-малко загуба

Отчетените загуби от компаниите се свиват почти наполовина - от 11.5 млрд. лв. резултатът сега е 6.3 млрд. лв., което е малко над нивото от 2013 г. Огромното свиване се дължи на факта, че базата през 2014 г. беше вдигната много, основно заради огромни счетоводни обезценки или инвестиции. Огромна роля имаха държавните предприятия, основно в транспортния и енергийния сектор. Националната електрическа компания, "Топлофикация - София", БДЖ, НКЖИ, Електроенергийния системен оператор и ТЕЦ "Марица-изток 2" бяха отговорни за над 700 млн. лв. от загубите. При големи частни дружества пък имаше еднократни счетоводни операции, основно обезценки, които доведоха до нетрадиционно високи загуби.

Онлайн декларирането расте

През изминалата данъчна кампания две трети от фирмите са подали данъчните си декларации по интернет. Това е значително увеличение, тъй като предходната година от тази възможност се възползваха около половината от компаниите. По-голямата активност може да се отдаде на възможността да се подават декларации чрез безплатния персонален идентификационен код (ПИК). Той беше въведен още с данъчната кампания от 2015 г., но след това издаването му беше улеснено допълнително. По данни на НАП близо 180 хил. от декларациите са подадени чрез електронен подпис (тук влизат и физическите лица).

ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" отчитат печалби през 2015 г. Снабдителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН отчитат свиване на печалбите през 2015 г., докато в същото време мрежовите им компании отбелязват значителен ръст. Това става ясно от предварителните финансови отчети, публикувани на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заедно със заявленията за промяна на цените на електроенергията от 1 юли.

Резултатите на ЕВН

През 2015 г. общите приходи на "ЕВН България електроснабдяване", което доставя енергия на потребителите на ниско напрежение (битови и дребен бизнес) на територията на Югоизточна България, са се увеличили с 1.74% (виж таблицата). Най-съществено е нарастването от продажбата на енергия - с 20 млн. лв. в сравнение с 2014 г. В същото време разходите за закупуването на тази енергия също се увеличават с 31 мл. лв. в сравнение с предходната година, което е и основната причина за намалението на печалбата на дружеството. Увеличение има и на оперативните разходи с малко над 2 млн. лв. Текущите пасиви (задълженията, които компанията трябва да погаси до една година) са намалели от 369 млн. на 333 млн. лв.

От ЕВН коментираха за "Капитал Daily", че пониженият резултат отразява негативната тенденция за продължаващо кръстосано субсидиране и непълно признаване на разходите на компанията от КЕВР. На практика компанията е на загуба от продажбата на електроенергия на битовите потребители. Цената за тази група клиенти беше намалена на два пъти през миналата година, но за малките бизнес клиенти тя се запази висока.

От отчета на компанията става ясно също, че през 2015 г. тя е доставила със 7.18% по-малко електроенергия в сравнение с предходната година. Това се дължи на започналия процес на либерализация и излизането на все повече малки стопански потребители на свободния пазар, където те могат да получат доста по-конкурентна цена. Заради този процес от компанията бяха коментирали преди време, че очакват до средата на 2016 г. загуба от 6 млн. лв.

За разлика от снабдителното дружество мрежовото дружество на ЕВН отбелязва значително подобрение на резултата си в сравнение с 2014 г., когато отбеляза загуба от малко над 98 млн. лв. Това преобръщане се дължи основно на повишението на цените за пренос през миналата година.

"Енерго-про" следва тенденцията

Финансовите резултати на "Енерго-про", която снабдява с електроенергия Североизточна България, показват сходна тенденция с тези на ЕВН. Приходите от продажба на електроенергия също растат заедно с разходите за закупуването й. В същото време разходите в графа "Други" също са се увеличили значително с 5.6 млн. лв.

Търговските и други задължения на "Енерго-про" са намалели от малко над 80 млн. лв. до малко над 53 млн. лв. Паричните средства в края на годината са 24.744 млн. лв., което е с 8 млн. лв. по-малко в сравнение с началото на 2015 г.

При мрежовото дружество отчетът показва намаление на приходите от основната дейност, което се проявява в спад и на общите приходи с 0.86%. В същото време разходите за външни услуги са спаднали с приблизително 13 млн. лв. С по близо милион са намалели и разходите за персонал и материали, а тези за амортизации - с близо 10 млн. лв. Така в крайна сметка компанията е успяла да отчете с 68% по-висока печалба в сравнение с 2014 г. До редакционното приключване на броя от компанията не коментираха данните от финансовия си отчет.

ЧЕЗ със спадаща печалба

"ЧЕЗ електро България", която доставя електроенергия в цяла Западна Българи, също реализира печалба за 2015 г., макар и три пъти по-ниска от 2014 г., както "Капитал Daily" писа. Резултатите на компанията станаха ясни още през януари, тъй като е регистрирана на Българската фондова борса (БФБ) и има задължение да ги публикува. Oт компанията коментираха лаконично, че тези резултати се дължат главно на намалението на приходите с 35 млн. лв. В същото време печалбата на "ЧЕЗ разпределение България" е четири пъти по-висока в сравнение с предходната година. Според отчета това се дължи основно на свиването на някои разходи.

Сега

Глоба до 7000 лв. заплашва хотелиерите за укриване на гости. Глоби между 1000 и 7000 лв. ще плащат хотелиерите, ако не водят регистър на гостите си и по една или друга причина отказват информация за тях на полицията, данъчните и общините. Това предвиждат промените в Закона за туризма, които вчера бяха публикувани за обществено обсъждане.

Проектът предвижда собствениците на хотели, мотели, апартаментни комплекси, вилни или туристически селища да бъдат задължени да осигуряват автоматичен обмен на данни между информационната система на водения от тях регистър и Единната система за туристическа информация. За по-малките - семейни хотели, хостели, пансиони, къщи или стаи за гости и др., се предвижда облекчение. Те ще подават данни за гостите си ден за ден, а не в реално време. Не е ясно обаче как точно ще се осъществява контролът по места. Само по Черноморието хотелите, вилите, апартаментите са стотици.

По закон и в момента хотелиерите трябва да водят регистър на посетителите си. Разликата е, че подаването на информацията от него се извършва месечно, а част от тях спестяват данните и декларирането на приходите.

Ако общини или туристически сдружения, които стопанисват хижи, не поддържат регистър на гостите си, ще бъдат глобени с 2000 лв., а собствениците на хотели - със 7000 лева. За тези, които не са осигурили или не извършват обмен на данни и не вписват данните на туристите си, глобата ще е от 1000 до 5000 лв. Самото вписване на туристите ще се прави в реално време.

Преди дни министърът на туризма Николина Ангелкова изтъкна, че промените са наложителни "предвид геополитическата обстановка в момента". Те се правят и с друга цел - изсветляването на доходите в сектора. По данни на министерството над 50% от българския туризъм работи в сивата икономика.

За различните туристи ще се събира и различна информация. За европейците, швейцарците и гостите от държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ще се вписва само броят им, тяхното гражданство, датата на регистрация и датата на отпътуване. За останалите гости обаче ще се събира и запазва доста по-подробна информация като името, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност.

Данните за настанените туристи в единния регистър няма да са публични. Достъп до тях ще имат само НАП, МВР, общините и самите хотели. Данъчните ще събират данни за броя настанени лица и нощувките с цел "контрол на постъпленията от туризма", а МВР ще има достъп до тях с цел "идентификация".

Подобен пилотен проект тръгна в Пловдив през есента на миналата година, когато започна изграждането на обща система между регистрите на хотелите с НАП и МВР. Наскоро промените бяха подкрепени и от кмета на Банско Георги Икономов от ГЕРБ. "Още през 2010 г. предлагах да се случи това и да се включат общините в онлайн връзка, за да не може да се укрива ДДС. С незабавната регистрация ще се избегне прикриването на доходи в хотелите. Няма да е лесно, но трябва да се случи", заяви той пред "Фокус".

Нова Агенция за икономически растеж ще насърчава фирмите. Нова Агенция за икономически растеж ще бъде създадена под "шапката" на министерството на икономиката. В нея ще се влеят Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Реформата е записана в проектозакон за иновациите, публикуван вчера за обществено обсъждане.

Бизнесът критикува от години неефективната работа на агенцията за малките и средните предприятия, а част от фирмите открито настояват тя да бъде закрита. Причините са липсата на инициативност и лоша организация и планиране, особено при участието на български фирми в изложения зад граница. До 2012 г. агенцията оценяваше проектите по програма "Конкурентоспособност". Заради мудните процедури и бюрократичните спънки тогавашният министър Делян Добрев иззе тези функции и разглеждането на проектите беше значително облекчено. Колкото до работата на БАИ, чуждите инвестиции в страната ни от няколко години намаляват, а в първите месеци на тази година са на рекордно ниско ниво.

Сега се предвижда новата агенция да насърчава фирмите и да работи за привличането на инвеститори. С обединението на съществуващите агенции ще бъдат решени проблеми като липса на координация и разпокъсаност, се посочва в доклада към проекта. В един от последните анализи на Сметната палата експертите критикуваха именно липсата на комуникация между двете институции, което спъва инвестициите и пречи на бизнес средата. В мотивите към законопроекта обаче е записано, че "голяма част от бизнеса не отчита значението на иновациите като фактор за придобиване на уникални конкурентни предимства и няма нагласата за оптимално използване и развитие на разполагаемия иновационен потенциал". Значително нисък процент от фирмите планират дейността си за период, по-голям от една година... Продължава изоставането при внедряване на международни стандарти и добри практики".

Агенцията за икономически растеж ще поддържа контакти с потенциалните инвеститори, ще се занимава с реклама на страната ни като добро място за правене на бизнес, както и с връчването на сертификати за големите инвеститори. Предвижда се още да финансира иновативни проекти чрез Националния иновационен фонд. Средства за него ще бъдат отпускани всяка година със закона за бюджета. Според мотивите на икономическото министерство новата агенция ще обедини "експертния потенциал на съществуващите структури".

В проектозакона е дадено и определение на това що е иновация - "въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика" и др. По този показател България е на 36-о място в света според последното изследване на неправителствената организация Information Technology and Innovation Foundation. То оценява как националните политики на всяка отделна държава се отразяват върху иновациите.

24 часа

7 жертви на катастрофи само за 10 часа. 7 души загинаха при 3 зверски катастрофи у нас в рамките на 10 часа.

При удар на сеат в тир в прохода Хаинбоаз живота си загубиха 2-ма мъже - на 28 и 29 г., и спътницата има, на 27 г. Жертвите са от Велико Търново.

Тримата пътували в "Сеат Леон" към родния си град в неделя вечерта. Когато към 20,30 ч стигнали с. Пчелиново, при изкачване на ляв завой 28-годишният шофьор загубил контрол над колата. Тя се завъртяла, навлязла в насрещното и се блъснала в идващ насреща товарен автомобил "Скания" с прикачено полуремарке. Шофьорът и младата жена издъхнали на място, а пътувалият на предната дясна седалка 29-годишен великотърновец починал в линейка, която пристигнала от Гурково. Причина за удара вероятно е несъобразена с мокрия асфалт скорост.

Трима души загинаха и при катастрофа на пътя Кнежа - Искър. Сигналът за нея е получен чрез тел. 112 в 6,35 ч в понеделник. При опит да вземе завой 49-годишен шофьор на "Дачия Логан" навлязъл в насрещното и ударил "Фолксваген Пасат", управляван от 72-годишен. Мъртви са двама от дачията - шофьорът и спътникът му, на 39 г., както и 67-годишна жена, която пътувала в пасата. С наранявания 72-годишният шофьор на фолксвагена е приет в университетската болница в Плевен.

37 минути по-рано 55-годишен шофьор на марцедес излетя от пътя, който свързва Петрич и Мелник, и се преобърна в канавка. Водачът бил без предпазен колан. Той изпаднал от колата и бил затиснат при преобръщането. Негов познат, на 53 г., с когото пътували заедно към Гърция, е ранен. Настанен е в болницата в Сандански с разкъсно-контузни рани без опасност за живота. Пожарникари помогнали да бъде извадено затиснатото тяло на шофьора. С багер смачканата кола е издърпана от дерето.

Въпреки черния рекорд от изминалото денонощие броят на жертвите на пътищата в сравнение с първите 4 месеца на 2015 г. не се е увеличил. От януари до 8 май са загинали 194 души, а за същия период м. г. убитите са с 12 повече. Тази година обаче се е увеличил броят на ранените. Те са с 40 души повече спрямо 2015 г. - 2578. Тежките катастрофи са 2124, а м. г. - 2069.

Изпитват 28-те банки ще издържат ли тригодишен шок. Има ли болни трезори в банковата ни система? Раздават ли кредити на свързани фирми? Колко дълго и на какви шокове могат да издържат 28-те банки, работещи у нас? Какво ще се случи с онези, които са нестабилни?

Отговор на тези въпроси ще има на 13 август т.г. когато БНБ ще обяви резултатите от стрестестовете и оценката на активите.

Оценката на активи за 87,6 млрд.лв., колкото са те в банковата система, ще покаже за всяка банка и за цялата система колко са лошите кредити и какви провизии трябва да начисли отделната банка, за да ги покрие.

Стрестестовете пък ще установят какви буфери под формата на капитал има всеки от "стресираните" трезори, така че да може да поеме безпроблемно евентуални загуби.

Преди седмица БНБ обяви два сценария за провеждане на стрестестовете - базисен и утежнен. Симулацията на шокове по избраните сценарии трябва да доведе до оценка на способността на всяка банка да издържи на: тригодишна висока инфлация, свит ръст на икономиката, рязък спад в цените на имотите и скок на безработицата. Промяната във всеки от тези параметри води до шок в потреблението, замръзване на инвестициите, обезценка на ипотеките, свиване на депозитите, спад в търсенето на кредити. Това пък ограничава вливането на свеж финансов ресурс в банките, вкл. чрез депозити, изтегляне на депозити, вдигане на дела на кредитите, които не могат да се погасят, по-ниски приходи от продажбата на ипотекирани като залог имоти. При утежнения сценарий ще се добавят и външни- скок в цените на петрола, поскъпване на храните в световен мащаб, оскъпяване на външния финансов ресурс за банките.

И двата сценария отчитат и възможността от случване на т.нар. дебели опашки пред трезори - оценени като редки събития, водещи до загуби.

Последните данни на БНБ за състоянието на банковата система показват добра кондиция- над 25% капиталова адекватност при минимално изисквани 13,5%, в т.ч. 5,5% допълнителни капиталови буфери. В абсолютни числа това означава общо за банковия сектор над 7 млрд. лв. капиталов излишък.

Този внушителен ресурс е разпределен неравномерно - има банки с огромен излишък, има и такива, при които проблем в две големи кредитни експозиции могат да нарушат финансовата им стабилност. Затова излишъкът не означава, че на отделни банки няма да се наложи да набавят допълнителен капитал. Методиката на оценка отчита, че този капитал може да дойде от действащите акционери или от други инвеститори. Така, банките, които са част от международни финансови групи могат да разчитат на подкрепа от централата си. Четири трезора са листвани на борсата и могат да набират капитал там.

До 3 години у нас ще има средно големи и големи консолидации в банковия сектор. Това очакват 91% от банковите мениджъри в изследване на "Ърнст и Янг" от декември 2015 г. 70% от банкерите очакват прегледът на активите да доведе до по-добро управление на риска в сектора, а 50% смятат, че "изпитът" ще вдигне доверието в системата.

Димитър Радев, управител на БНБ:  След стрес тестовете банките ще могат да поемат нов риск

Преобладава становището, че прегледът на активите и стрес тестът ще забавят кредитирането. Анализът на ефекта от прегледа на качеството на активите обаче не бива да се опростява. В краткосрочен план за прегледа банките са ангажирали значителен експертен и организационен ресурс, който иначе би подкрепил кредитната дейност.

Друг краткосрочен ефект е, че прегледът на активите стимулира банките допълнително да се фокусират върху адекватна оценка и покритие на кредитния риск. Процесите в икономиката обаче и влиянието на кредита не трябва да се оценяват в изолирани периоди от три или шест месеца, а винаги в стратегически контекст.

От тази позиция прегледът на активите има за задача да постигне независима и консервативна оценка, която е необходима за пълното отразяване на кредитния риск в баланса на банковата система.

След като преминат през целия процес, банките трябва да разполагат с капитал за адекватно покритие на рисковите им експозиции. Наличието на такова капиталово покритие, заедно със съществуващата висока ликвидност в банковата система, ще помогнат на банките да поемат нов риск. Ето защо в средносрочен и дългосрочен хоризонт очакваме положителен ефект от провеждането на прегледа на качеството на активите и на стрес теста.

В този смисъл е неправилно да се твърди, че прегледът на активите ще забави растежа на кредита и на икономиката.

БНБ и финансовият министър с 4 "оръжия" за преструктуриране

Закъсали банки вече могат да престояват под специален надзор само един месец вместо, както бе до 2015 г. Специален фонд за преструктуриране на банки ще им помага, за да не се стигне до фалит.

Това предвижда законът за преструктуриране на банки, който вече е в сила. Трезорите ще пълнят фонда с вноски, като целта е до 10 години натрупаните в него пари да покриват 2% от размера на гарантираните влогове в цялата система. Тази година в него ще влязат над 100 млн.лв. Размерът на вноските е различен за всяка банка в зависимост от рисковия й профил и от дела на нейните задължения в общите дългове на системата. Освен редовни вноски БНБ може да предложи и извънредни - 3 пъти по-високи от редовните.

Банка в затруднение ще се изолира, за да не "зарази" останалите. Всички банки вече ще са задължени да имат планове за възстановяване. БНБ пък ще може да се намесва още преди фалита им. Ранната намеса предвижда назначаването на временен управител за 1 г., вместо квесторите, които досега управляваха банки под специален надзор.

Четири инструмента за преструктуриране може да използват БНБ и финансовият министър, предвижда законът. Те ще се намесват, когато банка е понесла загуби, които изчерпват собствения ѝ капитал, нейните активи стават по-малко от задълженията, или самата банка е поискала публична подкрепа.

Единият инструмент за оздравяване е чрез продажба на стопанска дейност на трезорите. Вторият предвижда създаването на т.нар. "мостова банка", в която да се прехвърлят активи на закъсалия трезор. Мостовата банка ще се създава с капитал от фонда за преструктуриране и ще работи не повече от 2 г., след което трябва да бъде продадена или затворена. Активи могат да се прехвърлят и към специално дружество за управление на активи. Тези дружества трябва да са изцяло или частично собственост на фонда за преструктуриране на банките. Законът задължава тези дружества да управляват прехвърлените активи така, че да получат възможно най-много пари при тяхната евентуална продажба или ликвидация.

Преструктурирането може да включва и т.нар. споделяне на загубите на закъсалата банка - част от задълженията се отписват и кредиторите солидарно понасят загуби. Държавата също може да се намеси, осигурявайки капиталова подкрепа, или да влезе временно като собственик в закъсалата институция. За последните два инструмента решение ще взема МС.

Труд

Бърз съд за съседи, неплащали такси. Хора от етажните собствености успяват да осъдят по бързата процедура свои съседи, които не плащат таксите на входа. Само за няколко месеца некоректните платци се превръщат в длъжници по закон по облекчен път в съда, съобщиха пред „Труд" юристи.

По думите им масово хората съдят съседите си, които не плащат такси и сметки с години. В някои случаи дори се стига до изпъждането им от жилищата. Един от последните изгонени е мъж от Русе, който не плащал задълженията по общите части в продължение на 2 години и те достигнали сумата от 400 лв. Така през февруари съдът реши той да напусне имота си за срок от 1 година.

„Много хора водят такива дела. Доскоро нагласата беше, че етажната собственост не може да събира пари, но след като започна изваждането на изпълнителни листове от съда, нещата вече са станаха други", каза пред „Труд" юрисконсултът на Националната асоциация на домоуправителите в България Вяра Сарафова. По думите й делата срещу некоректните платци са все повече и дори масови.

„Съгласно закона общото събрание определя размера на таксите във входа и срокът за плащането им. Ако някой не плаща според условията, управителят на етажната собственост може да заведе дело за събиране на парите", уточни процедурата тя.

Оказва се, че повечето такива случаи се решават в ползва на етажната собственост, която е представила нужните документи, че е предупредила и уведомила няколко пъти недобросъвестния собственик на жилище за задълженията му.

Процедурата в съда трае само няколко месеца, като делата в провинцията се решават значително по-бързо. Всичко обаче зависи от натовареността на съда и съдебния състав.

Ако бъде осъден, на длъжника се връчва изпълнителен лист и му се дава срок за плащането на задълженията. Често нещата приключват дотук, като съседите сключват споразумение с осъдения и задълженията се изплащат, уточняват юристи.

Понякога обаче се стига до услугите на частен съдебен изпълнител. Следва принудително изпълнение на съдебното решение.

„Има такива дела, които стигат при нас. По-малко са тези, при които хората се извеждат от жилищата им. Имаме такива случаи, въпреки че рядко се стига до нашите процедури. Последният беше от Русе", уточни пред „Труд" председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.

МОН отряза прависти и медици от евростипендии. Студентите по право и медицина няма да могат да кандидатстват със среден успех за стипендии по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж". Това се разбра по време на пресконференция на образователния министър и вицепремиер Меглена Кунева. По време на брифинга тя разясни, че достъп до евростипендиите ще имат само така наречените приоритетни специалности, определени преди месец и половина от Министерския съвет.

Студентите от дисциплините, които не попадат в тази графа, ще могат да се състезават само за специални постижения в своята област. Разликата е, че финансовите стимули за успех се равняват на 120 лева и се дават всеки месец, а тези за специални постижения са 200 лева и се връчват само един път.

„Досега студентските стипендии с европейско финансиране се отпускаха през ОП „Развитие на човешките ресурси", сега за първи път са по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж". Затова са съобразени с конкретни резултати и политики в образованието. Целта на проекта е с европейско финансиране да се насърчат младите хора да развиват творческия си потенциал и иновативност чрез създаване на атмосфера на академична конкуренция", обясни Меглена Кунева. Тя посочи, че всичко е съгласувано с ректорите на университетите и с Националното представителство на студентските съвети.

Стандарт

Връзват хотелите с данъчните и МВР. Регистрите на хотелите да бъдат свързани онлайн с Министерството на туризма, МВР, данъчните и общините. Това ще стане със създаването на Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), гласят промени в Закона за туризма, които са пуснати за обществено обсъждане. Целта е приходите в сектора да излязат на светло. Данните за туристите в единния регистър на ЕСТИ няма да бъдат публични. НАП ще събира информация само за броя на настанените и нощувките, а МВР ще има достъп до данните за чужденците извън ЕС.

Хотелиерите, които не водят такъв регистър, ще бъдат глобявани с 2 хил. лв., а имуществената санкция ще стига до 7000 лв. Отделянето на тези текстове от другите планирани промени в закона се налага, за да се ускорят сроковете за създаването на системата, гласят мотивите.

Цялото обществено обсъждане по Закона за туризма беше удължено до постигане на балансирани решения, особено в частта за къмпингите и мерките за насърчаване на планинския туризъм. В предложените промени е описано точно какви са задълженията на собствениците на различни туристически обекти. За местата за настаняване от клас "А" (хотели, мотели, апартаментни  комплекси, вилни селища, туристически селища и вили) ще трябва да бъде осигурен автоматизиран обмен на данни между информационната система на водения от тях регистър и ЕСТИ. За местата за настаняване от клас "Б" (семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги), които не водят електронен регистър, обменът на данни ще се осъществява чрез ежедневното им вписване в ЕСТИ чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс. За българските туристи и тези от ЕС хотелиерите ще бъдат задължени да дават информация само за броя им, тяхното гражданство, датата на регистрация и датата на отпътуване. За другите чуждестранни туристи се предвижда предоставяне и на данни като име, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.

Египтяни вдигат завод в Катунци. Медицински консумативи ще се произвеждат във фабрика на египетски инвеститори в санданското село Катунци. Строителството на завода ще приключи до края на юни. Повечето от машините вече са доставени и предстои оборудването на производственото помещение, което е на площ от 6 декара. Целият имот е 33,5 декара. "Ще се произвеждат медицински консумативи, инвеститорите имат 12 такива предприятия в целия свят. Египетски специалисти ще обучат наши работници. На това място имаше стари сгради, които ремонтирахме - хидроизолация, топлоизолация, боядисване", каза главният техник на строителната фирма Александър Стоянов. Материалите, които се използват, са най-модерните на пазара. Не се прави никакъв компромис с качеството. Само за строителството тримата египетски съдружници са похарчили 2 млн. евро. Общият размер на инвестицията им е 6-7 млн. евро. Те са закупили земята от фармацевтично предприятие. Периодично техни представители идват, за да нагледат как вървят строителните дейности. "Много местни хора вече не искат да чуят за друга работа. Надеждата им е в египетската фабрика. Някои са готови да напуснат работните си места в други фирми, за да станат част от трудовия колектив на египетския милионер. Предприятието ще реши проблема с безработицата в целия регион", каза кметският управник на Катунци Иван Коричков.

Фабриката ще промени коренно визията на селището. Ще даде първоначално работа на 150 души, а на по-късен етап - до 1-2 години, в предприятието ще работят поне 300 души. Заводът ще произвежда десетки артикули медицински консумативи. По-голямата част от продукцията ще се изнася в чужбина, но ще се зарежда и родният пазар.

Монитор

Само 10 плажа у нас в световната ранглиста. Само 10 плажа у нас отговарят на критериите на „Син флаг". Това е сертификационната програма, която всяка година оценява ивиците по цял свят по редица характеристики - качество на морската вода, екологичност, безопасност и предоставяни от тях услуги и удобства. Тазгодишното издание на световната ранглиста бе публикувано вчера и показва, че за разлика от нас съседите ни имат много повече отговарящи на стандартите на приза ивици. За справка в Турция с подобен сертификат са около 430 плажа, а в Гърция - между 380 и 390. Северните ни комшии - Румъния, обаче нямат нито един сертифициран плаж, но се очаква тази година да има един награден. Световният лидер с 560 плажа е Испания. Друга от страните по Средиземноморието - Хърватска, е със 130.

„Син флаг" е доброволна сертификационна процедура за плажове и яхтени пристанища, управлявана от международната Фондация за екологично образование (Foundation for Environmental Education - FEE). Тя се провежда в партньорство с Европейската комисия, като българската ивица има свои представители в нея от две десетилетия. Новото издание показва, че бройката на отличните сред плажовете ни е нараснала с един за последната година. При 9 миналата тази те са 10. Новото попълнение е„Оазис", а в списъка са още „Дюни", „Созопол-Харманите", „Поморие-Изток", „Слънчев бряг-Юг", „Слънчев бряг-Север", „Свети Влас-Централен", „Свети Влас-Нов плаж", „Свети Влас-Изток", „Слънчев ден", както и яхтеното пристанище „Марина Диневи". Процентно обаче положението е плачевно. С награди са едва 3 на сто от всички 300 ивици у нас. Най-дългогодишни отличници са „Дюни" и „Слънчев ден", които участват в конкурса от 18 години, а Слънчев бряг беше първият призьор през 1995 г., съобщи за „Монитор" Станимир Георгиев - председателят на УС на Българско движение „Син флаг", която партнира у нас на международната организация. Той допълни, че за съжаление Албена, Ривиера, Златни пясъци отдавна са отпаднали.

Кило череши удари 26 лева. По 25,90 лв. за килограм се предлагат черешите в София, установи проверка на „Монитор". На столичния пазар „Ситняково" търговците масово са надули цените, като най-евтините започват от 8 лв. за кило.

Сергиите, на които се предлагат череши, са едва 4-5. Повечето плодчета са дребни и не добре узрели, но въпреки това и за тях търговците държат цени от 10 - 12 лв. за кило. Някои от продавачите са решили да злоупотребяват със слабата реколта, която се очаква тази година, и са пуснали червените череши по 20 лв.

Според етикетите, плодовете са предимно от Асеновград, Пловдив и Кричим, като липсват надписи за произход от Гърция.

Прекупвачи на зеленчуковата борса „Дружба" в София споделят, че в халетата черешите са основно от южната ни съседка и се предлагат по 7-8 лв./кг, като рядко се правят отстъпки при покупка на по-големи количества поради засиленото търсене. Търговците обясняват, че цената няма да спадне скоро, а дори да намалее спадът ще е символичен.

На женския пазар черешите са в пъти по евтини, отколкото на Ситняково. Там търговците обаче са решили да примамват клиентите си с друга тактика и вместо цена на килограм, продават плодовете по 500 грама.Така за половин кило гръцки череши ще трябва да дадем 1.50 лв., а за петрички - 2.00 лв. Череши от Сандански се търгуват по 3 лв./кг. Ниските цени на пазара обаче привличат окото и пред щандовете се извиват дълги опашки от желаещи да си купят от евтиния плод.

80% от реколтата в Кюстендилско съсипана

Ниските температури през последните дни са унищожили около 80% от черешовите градини в Кюстендилско, коментира пред БТА д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил. Според него стопаните не могат да направят нищо за да спасят реколтата си. Единственият шанс е да се опази онова, което ще остане по дърветата, ако валежите не продължат и през следващите дни. В противен случай и останалите плодове ще окапят.

Около 5 хил. дка са черешовите насаждения в Кюстендилско, а над 1500 дка са новите градини с млади дръвчета, които все още не раждат плодове. „През тази година износ няма да има, трябва да очакваме внос, и то дори за местните пазари", казаха от института. От там твърдят, че на много места в страната реколтите са почти унищожени.