България изостава още в догонването на страните от ЕС. България не само не успява да настигне старите държави-членки на ЕС по ключови показатели, но дори изостава в догонването им. Това се вижда от тазгодишното издание на "Индекс на настигането". Той се изготвя за пета поредна година от институт "Отворено общество" сред 35 държави-членки и кандидати за ЕС и следи 47 индикатора, групирани в 4 категории - икономика, качество на живот, управление и демокрация. В общото класиране за 2015 г. България вече изостава от Румъния и се нарежда на последно място в Европейския съюз. След нас са единствено държавите от Западните Балкани и Турция. Влошаване има при категориите "демокрация" и "управление". В първия случай причината е сривът на страната в класациите за медийна свобода, а във втория - на корупцията и върховенството на закона. При "икономика" и "качество на живот" се запазва нивото от предходната година.
В групата на бавните
Основната цел на "Индекса на настигане" е да покаже дали и до каква степен държавите от Централна и Източна Европа и кандидатите за членство настигат "старите" държави. Т.е. стават ли те по-богати, по-развити икономически, по-стабилни във финансово отношение и с по-добър икономически потенциал. Резултатите от индекса показват, че през последните пет години има сближаване, но разликата в стандарта на живот между "старите" и "новите" остава голяма. България пък е на опашката и на практика дори се отдалечава от стандарта на живот на богатите европейски държави, въпреки че е членка на ЕС вече повече от 9 години.
"Настигането у нас се случва, но не е с темповете, които очаквахме преди десетилетие", коментира външният министър Даниел Митов, който присъства на представянето на доклада. Според него проблемът на България се крие в липсата на устойчивост. "Виждаме, че една година има подобрение, в друга - влошаване", каза той и добави, че като цяло не се сбъдват мрачните прогнози на някои анализатори, че разделението север - юг е все по-осезаемо и подкопава устоите на целия съюз.
Според политолога Огнян Минчев, който също присъства на дискусията, един от най-големите проблеми на страната е липсата на ясна визия за развитие. "България е държава с две лица, които постоянно се сблъскват, а това не ни позволява да се представяме по-добре", каза той, визирайки липсата на ясна проевропейска политика. "Някои казват, че България дори губи от членството си в Европейския съюз и трябва да се обърнем към евразийския. Аз обаче не виждам доказателства за това", добави политологът.
Изследването показва, че разделението в Европа не е север - юг, нито изток - запад. По-скоро то е югоизток - северозапад, като най-зле се представят държавите на Балканите. Логично огромно пропадане има при Гърция, която все повече се приближава към стандарта на живот на останалите страни на полуострова.
Румъния напредва
Добрият пример в балканския регион е Румъния, която в класацията досега беше зад България. Страната е единствената, която се изкачва в общата класация с две места, като бележи подобрение при всяка една от четирите основни групи индикатори. Най-значително (с 4 пункта за година) напредва при управлението. Ясна разлика спрямо България може да се види при справянето с корупцията и установяването на върховенството на закона. От друга страна, България има минимална преднина при индикатора политическа стабилност и ефективност в работата на правителството. Това не е изненада предвид множеството разследвания срещу членове на кабинета и оставката на премиера Виктор Понта (отново заради съмнения в корупция) в края на миналата година.
Румъния напредва по-бързо от България и от икономическа гледна точка. Стандартът на покупателна способност е с близо 10 пункта по-висок от българския, а енергийната ефективност на северната ни съседка е двойно по-висока. Огромна разлика в полза Румъния има и при средата за правене на бизнес. България може да се похвали с двойно повече километри магистрали на глава от населението. Румъния обаче има десет пъти повече от другите видове пътища. Останалите показатели, по които страната ни е по-добре, са ниво на публичния дълг и на заетост.
Европа на две скорости
"Десетте новоприсъединени през 2004 г. държави показват значителен напредък. Нито една обаче не се доближава до отличниците", коментира Марин Лесенски, програмен директор в институт "Отворено общество". Той дава пример с Естония, която въпреки големия напредък и първото място сред десетте държави все още не може да се доближи достатъчно до отличниците.
Всички разглеждани 35 държави имат най-бързо сближаване в категория икономика, като това се дължи основно на индикатора дълг към БВП, който е значително по-нисък в държавите от Централна и Източна Европа. Страните са най-раздалечени в качеството на живот.
"Т-Маркет" иска да купи 12 магазина на Penny. Компанията собственик на веригата хипермаркети "Т-Маркет" - "Максима България", иска да придобие още 12 магазина в страната, с което се очаква да порасне до над 60 обекта. Разрастването трябва да стане с придобиването на част от досегашните обекти на германската верига Penny и нейното имотно дружество "Рила проект". Компанията е подала искане за концентрация в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и се очаква до седмица регулаторът да се произнесе по сделката. Засега и от двете компании отказаха коментар. Вероятно обектите ще бъдат продадени като част от голямата вълна имотни сделки на "Рила проект". Ако сделката стане, по брой магазини "Т-Маркет" ще състезава за третото място с "Кауфланд", която в момента имат 55 обекта, но пък е лидер по оборот. На първо и второ място са съответно "Билла България" със 102 магазина и "Лидл" със 79. С решението си от есента да се изтегли от България Penny предложи на пазара 49 магазина, като 9 купи "Билла", която е част от същата група - REWE. Цена на сделката все още е рано да се коментира, но 9-те магазина, поети от "Билла", бяха с оценка 32 млн. лв.
Разширение на изток
С придобиването на бившите магазини на Penny "Т-Маркет" ще увеличи броя на обектите си до 62. Към настоящия момент веригата оперира 48 магазина в страната, като основната част от тях са в Северозападна България и в София. Изключение от правилото правят пет обекта във и край Пловдив и един магазин в Разград. В края на миналата година "Максима България" получи разрешение от КЗК да придобие контрол и върху още два обекта на веригата "Европа" на Христо Ковачки. Плановете бяха магазините да бъдат наети. В съобщение на компанията майка Maxima Grupe от началото на месеца се казва, че в страната са инвестирани 2.3 млн. евро в четири нови магазина и в основен ремонт на съществуващ обект.
По всичко личи, че с тази стъпка "Т-Маркет" ще започне експанзията си към средните и източните части на България, където все още няма осезаемо присъствие. Въпреки че и двете страни по сделката не коментираха локацията на обектите, предлаганото на пазара от "Рила проект" към началото на този месец е следното: в София се продават парцел на бул. "Владимир Вазов" и магазин в район "Красна поляна". Във Варна се предлагат два парцела, като оферта за земя има и за Самоков, Каварна, Своге, Бургас, Велики Преслав, Силистра, Червен бряг, Карнобат, Сливен. Бивши магазини Penny се продават в Несебър, Балчик, Сандански, два в Русе, Ямбол. В някои градове се предлагат и магазин, и парцел - във Враца, Чирпан, Казанлък, Гоце Делчев, Плевен, Свищов, Добрич, Шумен. В Шумен се търси купувач и на три терена за логистичен център.
Плавно нагоре
Освен географско разширение "Т-Маркет" има и подобрение на финансовите резултати. В сравнение с предходната година продажбите на "Максима България", която управлява търговската верига, са нараснали с 10.4% до 72.4 млн. евро без ДДС, съобщиха през февруари от Maxima Grupe. "Нарастващият оборот на компанията показва, че клиентите оценяват формата на магазините "Т-Маркет", цените, качеството и асортимента им", посочиха тогава от международната група.
Положителен резултат за изминалата година отчита и майката Maxima Grupе, която включва компании, опериращи в пет страни - България, Литва, Латвия, Естония и Полша. През 2015 г. консолидираният оборот на групата достига 2.7 млрд. евро, което е ръст с 3.6% спрямо 2014 г. Всички компании в групата са отчели ръст в оборотите си.
Дружествата и в петте държави са разширили мрежата си от магазини. През 2015 г. са отворени общо 25 нови магазина, а 16 други са обновени. Към края на годината групата притежава общо 535 магазина от веригите Maxima X, Maxima XX, Maxima XXX, Aldik и "Т-Маркет". Общите годишни инвестиции за развитие и подкрепа на бизнеса са в размер на 75.2 млн. евро. В края на годината в компаниите работят над 31 хил. служители. От тях в България са заети малко над 1000 души.
Калфин отмени скандалната схема за безработни с европари. След като един месец твърдеше, че няма нарушения в скоростната схема за наемане на безработни с европари, вчера социалният министър Ивайло Калфин отмени класирането. Както "Сега" писа, срещу схемата по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" има редица сигнали от фирми, включително в ОЛАФ и българския й еквивалент - дирекцията в МВР, която се занимава със злоупотреби по еврофондовете - АФКОС. Работодателите посочват фрапиращи нарушения по класирането и процедурата за кандидатстване, която протече за рекордно кратко време - два работни дни. Всички одобрени фирми са подали документи в първите 19 минути от отварянето на схемата.
"От самото начало аз нямам увереност, че поставяме фирмите при равнопоставени условия", обясни Калфин вчера отново без да признава за нарушения. Той уточни, че сам е наредил проверка на управляващия орган и АФКОС, но това било стандартна процедура заради многото сигнали.
В края на март Агенцията по заетостта разпредели 8.1 млн. лв. за заетост на безработни, като за 2-3 дни успя да класира над 3720 фирми. После се разбра, че заявките са гледани по реда на пристигането и след като е достигнат ресурсът, кандидатстването е отрязано. Това става още на 28 март, въпреки че първоначално срокът е обявен до 1 април. "Сега" видя фрапиращи проблеми в кандидатстването - някои заявки са вписани през 1-2 секунди в едно и също бюро, въпреки че се изисква да бъде разгледана немалка по обем документация. Някои фирми са регистрирани в системата в събота.
Вчера социалният министър каза, че служителите работили и след работното си време, но за събота така и не можа да предложи обяснение. Според него 300 служители в 107 бюра по труда са приемали заявки и затова е възможно да има записвания през 2 секунди. Не е ясно как е решено в кои градове да работи по един служител и в кои - по десет, както очевидно е било в Карнобат, където десет фирми са регистрирани през секунди. Калфин обясни още, че заявката се регистрира при влизане на служителя в системата, а не при обработката на всички документи. Това пък поставя въпроса защо има само едно бюро по труда в страната, от което първата фирма е регистрирана точно в 9.30 ч., а в някои бюра като тези от големи градове в първия час и половина няма нито една заявка.
Министърът обяви, че ще пуснат отново схемата след Гергьовден, но с много по-голям ресурс - от 30 млн. лв. Сумата ще бъде разпределена по области и ще е ясно всяка област с колко пари разполага. За разпределянето им ще е важно нивото на безработица. Вече ще има критерии за фирмите - те ще получават предимство, ако осигуряват по-дълга заетост, ако предложат по-висока заплата от минималния осигурителен праг и според вида на работните места. Ще се кандидатства до изчерпване на ресурса, но според министъра схемата ще е отворена за около седмица. Ще има и ограничение - всяка фирма ще може да наеме до шестима служители. На въпрос защо тези критерии не бяха заложени още първия път Калфин обясни, че заради огромния интерес на фирмите сега "можем да си позволим да сме по-селективни".
Етика
"Няма драма, няма ОЛАФ. ОЛАФ не разследва средства, които не са похарчени. Тази информация е на вестник "Сега" - ако бяха попитали някой, щяхме да им обясним. Но въпрос на журналистическата етика е това нещо в този вестник." Това заяви министър Калфин в неделя по БНР по повод публикацията на вестника. Ето какво пише на сайта на институцията: "OЛАФ може да разследва твърдения за измами или други сериозни нередности с потенциално отрицателен ефект върху публичните финанси на ЕС - приходи или разходи на ЕС или активи на европейски институции; тежки нарушения от страна на членове или персонал на институциите и органите на ЕС." Експерти потвърдиха пред "Сега", че OЛАФ може да прави проверки на всеки етап от една процедура.
Бизнесът спестил 104.5 млн. лв. от отпадането на излишни регулации. Българският бизнес е спестил 104.5 млн. лв. от административни облекчения. Това показва отчетът за изпълнение на третия пакет със 130 мерки за намаляване на тежестта за фирмите, одобрен на вчерашното заседание на Министерския съвет. Обявените данни към края на 2015 г. обаче са далеч от заложените от кабинета цели. Спестената сума е 21.7% от административните разходи за бизнеса вместо планираните 30%, а част от предвидените мерки остават неизпълнени.
Една от изпълнените мерки е публикуването на сайта на Агенция "Митници" на указания за попълване на електронния административен документ и на акцизната декларация, както и намаляването на срока за превеждане на подлежащи на връщане суми на акциз и за издаване на разрешение или на мотивиран отказ от 14 на седем дни.
Изпълнени са и девет от забавените мерки от втория план за действие. Шест от тях са свързани с НОИ и с данните от съпътстващите болничния лист документи, подавани от осигурителите. За целта е приета Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО, в сила от 1 януари 2016 г., и е разработена и внедрена информационна система за подаване на документите по електронен път. Това е довело до намаляване на административната тежест за бизнеса със 71 млн. лева годишно, отчитат от Министерския съвет.
Въпреки плановете и стратегиите и досега не става ясна методиката, по която се определя точно какви суми пести бизнесът от облекчените регулации. Фирмите и мениджърите от своя страна продължават да изтъкват лошата бизнес среда като проблем и пречка пред инвеститорите. Годишната класация на Световната банка Doing Business 2016 например нареди страната ни на 38-о място в света по правене на бизнес. В края на миналата година България бе поставена на 52-ро място по условия за започване на бизнес. За това мениджърите трябва да минат през четири процедури. Най-сложно е свързването на завода, цеха или предприятието с електрическата мрежа, като по този показател България се нарежда на 100-тно място от общо 189 икономики.
Гаранции
През следващата година няма да има нови инвестиционни проекти, които да се финансират с договори за държавни заеми или чрез издаване на държавна гаранция, реши правителството. От МС се мотивират, че това ще осигури последователност при прилагането на мерките за фискална консолидация и за спазване на фискалните цели и ограничения в размера на публичните разходи, предвидени в Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. Тази година държавна гаранция бе одобрена единствено за газовата връзка с Гърция.
#Panama Papers: Васил Божков закрил 2 от 3 офшорки. Третата има самолет. Това е 11-ата част от българските истории в #Panama Papers. Мегаразследването на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), в което "24 часа" е медиен партньор, е базирано на данни, до които са се добрали журналисти от "Зюддойче цайтунг" преди повече от година.
Спазвайки правилата на журналистическото разследване и принципите на журналистическата етика, ще дадем правото на всеки от българските собственици и акционери, които се появяват в данните, да изрази своята гледна точка. С инициали ще публикуваме имената на пълномощниците и директорите, с които не сме се свързали.
И името на един от най-богатите българи - бизнесмена Васил Божков, излиза от #Panama Papers. Името му се свързва с 3 офшорни фондации, регистрирани между януари и юли 2008 г. на Британските Вирджински острови, но 2 от тях са били закрити през 2014 г.
"Не помня за какво са ми били. Сигурно съм имал някакви планове, но не са се реализирали и съм ги закрил", каза за "24 часа" Васил Божков, потърсен за коментар.
Quichain LTD според данните, които се появяват в Panama Papers, била вписана в регистрите на Британските Вирдждински острови на 2 януари 2008 г. Според описанията неин пръв акционер е панамската фондация "Братство", а пръв директор швейцарският юрист с български корени Калоян Стоянов от Женева. Най-вероятно "Братство" е номинална фондация - такива има десетки в "Панама".
На 10 ноември 2008 г. е издаден сертификат, според който акционер става AVB-2004 с адрес в София, но скоро след това този сертификат е отменен и като акционер във фондацията на 28 април 2009 г. се появява името на Васил Божков със същия адрес.
През април 2014 г. швейцарската кантора посредник, съдействала за регистрацията на Quichain на Британските Вирджински острови, информира "Мосак Фонсека", че клиентът няма нужда от фондацията и тя може да бъде закрита.
На 1 юли 2008 г. е регистрирана още една фондация на Британските Вирджински острови - Kirdy Asset. Неин първи протектор и бенефициент е ILEX FiduTrust от Женева, а директор отново юристът Калоян Стоянов, който е председател на съвета на директорите на ILEX. Тъкмо той разпорежда на 28 април 2009 г. акциите на фондацията да бъдат записани на името на Васил Божков.
През април 2014 г. от офиса на ILEX обявяват, че клиентът им не се нуждае и от тази фондация и искат да бъде закрита.
В документите няма информация дали и каква дейност са развивали закритите фондации.
Единствената фондация, за която няма данни да е закрита, е Houblon Overseas. Тя също е регистрирана през 2008 г. - на 12 март.
Като неин протектор отново е вписана швейцарската кантора ILEX FiduTrust, а като пръв директор - отново Калоян Стоянов. През септември 2008 г. и нейната собственост е прехвърлена на AVB-2004, но както и в предишния на 28 април 2009 г. Васил Божков е вписан като акционер.
Това е единствената от трите фондации, за която няма индикации да е постъпило искане за закриване. Една от възможните причини е, че на нейно име се води летателно превозно средство. "Да, държа я заради самолета", каза Божков за "24 часа".
Васил Божков: Вече не ми трябват офшорки - данъците тук са идеални
"Като прави човек бизнес, има някакви планове. Сигурно съм мислел за нещо да ги използвам тези фирми. Не са ми трябвали и съм ги закрил. Не виждам какъв е проблемът." Така Васил Божков коментира пред "24 часа" откриването и закриването на две от офшорните фондации, в които се появява името му.
"Това е бизнес. Ако човек не нарушава законите, не виждам какво да казва и да се оправдава", казва бизнесменът.
- Какво кара един българин да регистрира фондация или фирма извън България, г-н Божков?
- Сигурно много българи правят бизнес и регистрират компании по цял свят. Фирмите, които споменавате, наистина не си спомням за какво са ми трябвали. Аз имам компании по цял свят. Като се започне от Хонгконг до Аржентина. Да обяснявам на всички как съм ги откривал, защо съм ги откривал и какво правя в тези страни ли? Нормалните хора за какво да ги пишат? Да пишат тези, които имат мръсни пари, или примерно - политици... Техните пари, ако са много, няма откъде да са. Или наркотрафиканти, хора, които се занимават с незаконна търговия. Какво общо има целият останал бизнес? Никой няма интерес да прави фирми в чужбина, ако може да ползва български. Сега в България данъците са идеални.
- А спомняте ли си за какво отворихте тези фондациии?
- Не си спомням, абсолютно нямам спомен, сигурно съм мислел нещо да правя.
- Тези имена нищо ли не ви говорят?
- Не, нищо не ми говорят. Аз не си знам българските компании. Обикновено си питам юристите. Моят бизнес де факто е глобален. Аз се занимавам с няколко мениджъри на компании и това е. Не мога да се занимавам с всяка фирма.
- В световен мащаб освен политици излязоха и имена на много богати хора, а вие сте най-богатият българин...
- Това е нормален бизнес, всички го правят. Ако не съм направил поне няколко компании по света, ще ми падне реномето (смее се).
- А за какво ги ползвахте тези компании?
- Не съм ги ползвал, то е очевидно, но съм имал намерение да ги ползвам за нещо.
- Но не помните за какво...
- Не, наистина.
- За третата фирма, която не сте закрили, пише, че има самолет. Тя заради самолета ли стои?
- Да, тя е заради самолета, защото ми е по-лесно за плащане на такси и т.н. Много хора са принудени да правят компании в чужбина, защото има случаи, в които, ако преведеш пари от България в някоя голяма банка по света, не ги приемат. Не искам да уча политиците как да осигуряват условия за бизнес. Навремето се опитвах, но никой не се интересуваше.
- А следите ли темата Panama Papers?
- Не я следя, защото не ме интересува. Нямам какво да крия.
Лихвите по заеми са рекордно ниски. Ипотечните и потребителските заеми в левове са с рекордно ниски лихви, сочат данните на БНБ за март.
Средният процент по потребителските е под 10% за първи път от края на 2007 г. насам - те се движат около 9,88%. Само преди месец същите кредити се отпускаха при средна лихва от 10,32%, а преди година бяха 10,51%.
Евровите потребителски заеми също са по-евтини - през март те са паднали до 6,43% от 6,75% през февруари. През март м.г. те бяха 7,87%.
Ипотечните заеми в левове вече са паднали до 5,15% от 5,36% преди месец и от 6,1% преди една година. Евровите ипотеки са срещу 5,97% лихва от 6,37% през миналия март.
Годишните разходи (ГПР) за ипотеки в левове, т.е. лихва, такси и комисионни също са най-ниски - 5,65%, а в евро - 6,51%. ГПР за потребителските заеми са 10,87%. Общите разходи по потребителски заеми са паднали до 7,22%.
Поевтиняват и заемите за бизнеса - средната лихва по фирмените кредити спада до 4,6 от 6,36% преди една година. При заемите в евро ставката се смъква до 5,96 спрямо 8,29% през март миналата година.
Продължава спадът и при лихвите по депозити. За март пари в левове в банка носят средна годишна доходност от 1,13%. През миналия месец лихвата е била 1,38 на сто, а година по-рано - 1,86%.
Доходността на депозитите в евро е под 1%. За март средната годишна лихва при тях е паднала на 0,78% при 0,94 на сто за февруари. През март 2015 г. тя е била почти два пъти по-висока - 1,62 на сто.
Корупция в ДАНС. Шеф на отдел в дирекция „Финансова сигурност" в ДАНС разгласил информация от 11 класифицирани документа, които са държавна тайна, и прибирал пари за това. Обвинителният акт срещу Мирослав Маринов е внесен в съда, съобщиха вчера от спезвеното „Антикоруция" при Софийската градска прокуратура. Според разследващите престъплението било извършвано от 27 септември 2013 г. до 1 октомври 2015 г. и от това са настъпили „особено тежки последици за сигурността на държавата".
Спецагентът предоставял копия на тайните документи на бивш доброволен сътрудник на НСС и ДАНС. Свидетелят С. В. подпомагал с информация службите от септември 2006 г., но нямал разрешение за достъп до класифицирана информация. През март 2015 г. той бил изключен от апарата на сътрудниците на ДАНС. Не бил лично уведомен за това. Това обаче станало известно на Маринов и той продължил да има контакти със С. В. Възлагал му събиране на информация за лица и фирми, за които контраразузнаването извършвало проверки, както и да разширява данните за разработвани от агенцията лица и фирми. Предоставял му изнесени от него класифицирани документи, в които се съдържали справки за хората и дружествата, и правел копия на секретните документи. Те дори били снимани с телефона на С. В. Агентът възлагал на бившия сътрудник да провежда срещи с проверяваните лица и представители на фирмите и му давал указания да им внушава, че трябва сами да предложат „помощ за службата" под формата на месечни парични суми, за да нямат проблеми с ДАНС. Уверявал, че сумите ще се ползват за гориво и консумативи на държавната агенция, тъй като бюджетът й бил драстично намален.
Според прокуратурата информацията в документите разкривала данни за действия против икономическата и финансовата сигурност на държавата, разкрива оперативния интерес на службата към лица, събраната вече информация за тях и други хора, извършили или подготвящи престъпления, застрашаващи националната сигурност. В класифицираните материали имало сведения за използвани от службите оперативни методи и средства, както и за доброволните сътрудници, което е могло да доведе до застрашаване на живота и сигурността им.
По време на разследването били използвани СРС-та и били разпитани 45 свидетели. До 21 април т. г. бил в ареста, но заради влошено здравословно състояние му бил наложен „домашен арест".
Ако бъде признат за виновен, шефа от ДАНС го очаква затвор от 5 до 15 години затвор.
Бройките за първокурсници в университетите с 21 000 повече от зрелостниците. За първи път държавата утвърди приема на студенти срещу заплащане в държавните вузове. За учебната 2016/2017 г. са предвидени 8784 студенти. Това гласува правителството днес. Досега всяка година Народното събрание даваше зелена светлина за платения прием, с който университетите кърпят бюджетите си. Кандидати има обаче само за атрактивни специалности, но приетите плащат в пъти повече. В Плевен например годишната такса за платено обучение по медицина е 7414 лв., а по държавна поръчка е 900 лв.
И тази година предвидените бройки за първокурсници в университетите значително надвишават броя на завършващите зрелостници. По прогнозни данни разликата е над 21 000.
Вчера правителството прие 49 596 студенти да бъдат субсидирани от държавата, а в частните висши училища ще бъдат приети още 16 373. Като се добави и платеният прием става ясно, че са предвидени 74 753 нови първокурсници във вуз. По прогнозни данни завършващите средно образование ще са 53 414.
През миналата година останаха 11 000 незаети места във вузовете.
Утвърденият от правителството документ за прием в университетите се основава на предложенията на академичните ръководства на държавните и частните висши училища.
Агнето от Румъния или Македония. С комшийски агнета ще отпразнуват Великден повечето българи. Най-добре се пласират животните от Румъния заради изгодните цени. Те вървят по 5 лева килото живо тегло срещу 6-7 на българските агнета. "Северните съседи имат около 14 млн. овце, а ние около 1 млн. Пазарът за родните животновъди е тотално убит", коментира пред "Стандарт" Йордан Малджански, който гледа стада във Врачанско. Пазарът ни е залят и от незаконен внос на агнешко от Македония и Сърбия, където средната цена за килограм живо тегло е 4 лева. Освен търговци, много хора пазаруват и вкарват у нас мръвки от западните ни съседи. В македонския град Крива паланка кило агнешко се предлага в магазините по 9 лева, докато у нас е по около 15. Както всеки Великден, веригите са пълни с внос от Австралия и Нова Зеландия. "Оттам ни внасят дърти шилета, а не агнета", предупреждават обаче експерти.
ЕС прави регистър на хора с офшорки. Действителните собственици на фирми в офшорни зони ще бъдат вкарани в регистър. За това са се договорили министрите на финансите на страните от ЕС на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе преди дни в Амстердам. Това се прави заради "Панама гейт" и излязлата информация за известни хора от целия свят с офшорни компании. Във връзка с документите от Панама, на заседанието на ЕКОФИН Европейската комисия е представила инициативи за борба срещу прането на пари и укриването на данъци.
Министрите на финансите са се присъединили към инициативата на Г-5 за създаване на регистър на действителните собственици на компании и за провеждането на пилотен проект за автоматичен обмен на информация за действителните собственици на фирми в офшорни зони. България е приветствала инициативите за преодоляване на укриването на данъци. Приемането на общ списък за ЕС на офшорните юрисдикции, основаващ се на общи критерии и придружен с мерки за действие, ще е мощен инструмент за въздействие спрямо страните извън ЕС, които дават възможности за избягване на данъчно облагане, гласи позицията на България.
От НАП вече обявиха, че ще проверят българите, чиито имена се появяват в "Панама гейт". Това, че човек има участие в офшорка не означава, че е направил опит за укриване на данъци. Но от НАП изпратиха писмо до международния Консорциум на разследващите журналисти, с което поискаха наличната у тях информация за офшорни сметки и операции на българи.
Експолицейски шеф дал 150 бона на бандит. Бивш полицейски шеф дал 150 бона на бандит с 2 присъди, без да има подписан договор за крупната сума и без уговорка кога трябва да се върнат парите. Такива показания дал пред съда експолицай от Южна България по едно от делата за конфискация на престъпно имане, заведено срещу крупен бизнесмен от региона от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Куриозните показания на бившето ченге обаче далеч не са единствените обяснения на кошаревски свидетели, които бранят незаконно имена пред Темида в полза на проверявани лица, обясниха за „Монитор" от комисията. По закон преди време КОНПИ имаше право да разпитва свидетели, докато проверява доходите на съмнителни богаташи. Така често пред инспекторите от комисията се явявали близки и приятели на закъсалите с правосъдието предприемачи, които да се опитат да обяснят произхода на несметните им богатства. Преди няколко години обаче правото на разпит на свидетели от КОНПИ беше отменено, но куриозните обяснения за произхода на парите продължават и до днес, тъй като голяма част от проверките по стария закон в момента са на съдебна фаза.
Сред най-култовите истории, на които са попадали разследващите, е разказът на българин, живеещ в САЩ, който забогатял от количка за хотдог в страната на неограничените възможности. Нашенецът се замогнал толкова много, че в един момент започнал да раздава пари на приятелите си у нас. Един от тях получил заем от 220 бона, отново без краен срок, в който да върне парите. Разследващите обаче не признали крупната сума като легален доход на проверяваното лице, тъй като имало документи само за преведени у нас 20 000 лева от благодетеля гастарбайтер.
Пред съда да бранят проверяваните освен приятели често се явяват дори техни подчинени. Богати роми също са се изправяли пред Темида в опит да спасят имането на свои близки. Сред куриозните случаи е дело, на което в съда се явили свидетели, присъствали на ромски сватби. Те дали показания, че са присъствали на при броенето на парите, които младите получили за празника си. Според обясненията на част от мургавите свидетели младоженците получили „цял лайлон пари". В друг случай ромите представили като доказателство в съда снимка на телевизор. На нея се виждал кадър от видеокасета, на която била заснета сватбата. От видеото се виждало, че младото семейство се е сдобило като подарък с цял куфар с пари.
За да не разчитат на чужди показания, пред съда по делата за конфискация се явявали и самите проверявани бизнесмени. Пред смаяните погледи на магистратите един от тях обяснил, че е много пестелив и така успял да се сдобие с огромна сума. Тузарят се занимавал с отглеждане на животни, които през лятото водел на паша, а през студените месеци изхранвал добитъка с остатъците от местни ресторанти, които му подарявали ненужната храна. Самият предприемач също водел много скромен живот и се хранел само с плодове от гората и гъби, а за да не дава пари за ток, се отоплявал с шишарки, които също събирал от местния лес.
До 100 лв. на година кеш за предадени отпадъци. До 100 лв. на година ще може да получим на ръка, ако предаваме отпадъци от черни и цветни метали в пунктовете за вторични суровини. Сумите над този лимит ще се превеждат на банковата ни сметка. Това предвиждат приетите от МС в сряда промени в Закона за управление на отпадъците, които ще бъдат предложени за одобрение от парламента.
„Това е касово разплащане, като се прилагат всички документи за проследяване на произхода на отпадъците", коментира след заседанието на кабинета екоминистърът Ивелина Василева. „Имаше желание от страна на операторите за по-високи средства, които биха могли да бъдат получавани, но ние смятаме, че това е реалистичното предложение", обясни тя. По думите й решението от една страна отразява становището на КЗК и от друга страна елиминира рисковете за търговия с крадени релси и жици.
Явор Божанков, зам.-председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия, смята, че предлаганите промени няма да помогнат в борбата със сивия сектор в бранша. По думите му не се знае как рециклиращите фирми ще обменят информация дали човекът е предал вече скрап за над 100 лв., за да започнат да му превеждат парите по банковата му сметка. „Сивият сектор се стимулира от данъка от 10%, който рециклиращите фирми трябва да удържат, като плащат на хората, носещи отпадъците. Това обаче не е чист приход", обяснява той. „Старият хладилник, донесен в пункта, е бил купен някога от собствениците му, а има и и разходи и за превозването му до площадката", добавя браншовикът. Според него някои фирми удържат данъка, други - не и при вторите идват повече клиенти, което създава условия за нелоялна конкуренция.
Останалите предлагани промени в закона предвиждат банкова гаранция да се иска не само за фирмите, рециклиращи отпадъци от черни и цветни метали, но и за тези, обработващи излезли от употреба електронно оборудване и автомобили. „Така те стават равнопоставени и се изсветлява секторът", смята министър Ивелина Василева.
Тя поясни още, че се въвежда ясен регламент за пунктовете за вторични суровини, като те могат да бъдат разполагани извън жилищните райони в промишлените зони на населените места. По думите на Ивелина Василева само общините имат правото да разполагат в рамките на жилищни квартали такъв тип площадки.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |