Загубите на бизнеса са се удвоили за година. Само за година загубите в българската икономика са се увеличили с почти 100%. Това разкрива доклад на Националната агенция за приходите, който анализира декларираните от фирмите резултати и корпоративни данъци. Данните на НАП показват, че има двоен скок на отчетените загуби за финансовата 2014-а спрямо предната година. Сериозен принос за това има фалиралата КТБ.
Декларациите, които са получени и обработени в НАП през 2015 г., показват, че загубите, отчетени от стопанския сектор, са се увеличили от 5.7 млрд. до 11.5 млрд. лева. Има фирми, които и в предишни кампании са показвали пред НАП "отрицателни печалби", а други са били на печалба в предни години. За радост успешните български фирми също са увеличили резултата. Спрямо година по-рано общо обявените от бизнеса печалби за 2014 г. са нараснали с 1.2 млрд. лв. до 16.5 млрд. лв.
Наред със сриналата се банка КТБ в групата на губещите влизат компании от енергетиката, туризма и т.нар. административни и спомагателни дейности. А сектор отличник е преработващата промишленост, където има най-солиден годишен ръст на печалбата - от 2.8 на 3.3 млрд. лева. Все пак не всички компании от тази индустрия процъфтяват, защото част от тях са приключили 2014 г. на минус - декларираните загуби са за общо 860 млн. лв. Но окончателният резултат на отрасъла е положителен.
При наличието на тежки финансови проблеми и държавни мастодонти не е чудно, че като цяло енергетиката е на загуба, ако се съди по счетоводните данни. Прави впечатление обаче, че за огромен отрасъл като енергетиката обобщените данни и за печалбата, и за загубата са неголеми суми.
Сравнението на декларирани загуби и печалби показва, че някои сектори се оказват на минус. Изработените печалби в областта производство и разпределение на електро- и топлинна енергия - 471.9 млн. лв., не успяват да надхвърлят декларираните загуби от 812.6 млн. лв., като тук влошаването спрямо 2013 г. е особено рязко.
Подобна е равносметката и за хотелите и заведенията. Част от фирмите в туризма са заработили 233.5 млн. лв. печалба, но пък останалите са излезли на 283.2 млн. лв. загуба, което е със 100 млн. лв. повече спрямо предната година.
Общата картина при агенциите за недвижими имоти е още по-противоречива. Успешните брокерски компании са постигнали малко над половин милиард лева печалби, но другата част от търговците са заформили почти 1 млрд. лева загуба - 952.4 млн. лв.
Приносът на КТБ към ръста на данъчните загуби е видим. С най-голямо влошаване в групата на непечелившите отрасли е секторът "Финансови и застрахователни дейности". Тук загубите за 2014 г. са 4.7 млрд. лв. при едва 300 млн. лв. за 2013 г. Въпреки това секторът остава като цяло на печалба - с 1.18 млрд. лв.
Всички тези числа обясняват защо приходите в хазната от корпоративни данъци, платени през 2015 г., са само 1.77 млрд. лв. Внесеният данък от нефинансовите предприятия е 1.59 млрд. лв., от финансовите институции - 141 млн. лв., от застрахователните дружества - 34.2 млн. лв.
Над 95% от общините крият риска "Карадере". Само 12 от 265 общини в България имат приети и действащи общи устройствени планове (ОУП). Това съобщи преди дни Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с проблема, който възникна за пореден път около защитената местност Карадере. Екологични организации алармираха, че зоната е под заплаха, въпреки че е под закрила на не един закон.
Данните сочат, че реално повече от 95 на сто от българските общини нямат план, по който да е ясно как ще се развиват териториите и къде строежите няма да са допустими. Според информацията повечето общини работят по създаването им, но няма яснота кога ще са готови, защото процедурите са дълги и сложни. През последните години на няколко пъти бяха удължавани законовите срокове за това общините да изготвят ОУП. Сега изискването е плановете да са изготвени до 2019 г. - тоест след около 2.5 години. Основната причина за отлагането беше липсата на пари и експерти. По-малките и по-бедни общини по правило нямат специалисти, които да направят дори заданията за проектантите на бъдещите планове. Много кметове обаче се възползваха от вратичката в закона, защото не искат да забранят дадени инвестиционни намерения.
През последните две години МРРБ все пак поде инициатива и сключи споразумения със 185 общини за финансиране на ОУП от бюджета на министерството с общо 5 млн. лева. Изработването им е на различен етап. Естествено, най-конфликтни са територии в големите градове, Черноморското крайбрежие и някои планински курорти.
Движение
Заданието за ОУП на Бяла е било прието от Общинския съвет още през 2014 г., имало е и пари в бюджета на МРРБ за 2014 г. Оказа се, че забележките от МОСВ и Министерството на културата вече са получени, но трябва да бъдат отразени. В четвъртък МРРБ съобщи, че обществената поръчка за избор на изпълнител, който да направи плана, може да започне до края на годината. В петък срокът се скъси на "до два дни".
Нов търг за "Хемус": първи 10 километра за 90 млн. лв. Търгът за 10 км от магистрала "Хемус" - между Ябланица и Боаза, ще тръгне до дни. Това обясни пред "Капитал" Ивайло Иванов, шеф на правната дирекция в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). "Документацията е в Агенцията за обществени поръчки за предварителен контрол и тъй като е писана по новия закон, очакваме да ни я върнат с коментари и нужда от корекции. След това ще обявим търга", поясни той. Поръчката е с прогнозна цена 90 млн. лв. без ДДС и ще се финансира с пари от бюджета. Тя е за проектиране и строителство.
В новото състезание все още няма яснота за срока за завършване, но в предишното той беше 32 месеца. Така, ако поръчката не бъде дълго обжалвана, вероятно строителството на 10-те километра ще може да започне догодина. И ако срокът не бъде скъсен, трябва да приключи до 2020 г. Отсечката между Ябланица и Боаза сега е една от най-бавните по пътя София - Варна, така че пускането на магистралата точно в тази част ще спести време на пътуващите.
След първия опит
Това е втори опит за избор на строител, след като големият търг от миналата година за близо 60 км от магистралата беше прекратен по нареждане на премиера. Формалното основание беше, че по европейската програма "Транспорт" няма достатъчно средства. В действителност нареждането на Бойко Борисов дойде след съмнения за прозрачността на търга след избора на две обединения да строят два лота на "Хемус" - едно на "Джи Пи груп", свързвана с генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев, и едно на "ПСТ груп", свързвано доскоро с депутата от ДПС Делян Пеевски. Въпреки прогнозната цена от около 400 млн. лв. за 60-те километра офертите на печелившите предвиждаха сума от 800 млн. лв. до 1 млрд. лв.
Последваха три жалби срещу прекратяването, Комисията за защита на конкуренцията ги отхвърли и на 26 май с такова окончателно решение е излязъл и Върховният административен съд. Така пречки за новия търг няма. В предишната поръчка сегашните 10 км бяха част от отсечка от 23 км. За строител беше избран консорциумът на "Джи Пи груп" с цена 277 - 298 млн. лв. без ДДС, т.е. с 4 млн. лв. повече на километър от сегашната поръчка. В предишното състезание много от чуждите кандидати бяха отстранени или още на техническата оценка, или заради ниски цени.
Трасето се запазва
При прекратяването премиерът Борисов нареди препроектиране и стесняване на пътните платна, за да падне цената на магистралата. От обясненията на пътната агенция става ясно, че габаритът на пътя остава същият - 29 метра, а с 1 метър се стеснява разделителната ивица между двете платна. "Скъсили сме и банкетите, намалили сме проектната скорост на 120 км/ч и сме прецизирали пътната нивелета", обясни управителят на АПИ инж. Лазар Лазаров.
Трасето на магистралата поне в този къс участък не се променя и остава същото като в прекратената поръчка. В момента се извършват отчуждения, като проблемни са терените в община Брестница. Въпреки че магистралата е планирана отдавна, общината е реституирала земи по протежение на бъдещата магистрала и сега трябва да се отчуждават наново. "Това е административен проблем, не е нещо сериозно, работим по въпроса", каза инж. Лазаров.
Строежът на "Хемус" ще продължи поетапно с пари от бюджета през следващите 4 години, обясни през февруари регионалният министър Лиляна Павлова. Паралелно с търга за 10-те километра до Боаза върви препроектиране на още три участъка, всеки по 15-17 км, до разклона Плевен - Ловеч. С намаляването на габаритите и скоростта на пътя ще бъдат избегнати поне два тунела и два виадукта, а икономията ще е от порядъка на 100 - 150 млн. лв., прогнозира министър Павлова. Няма яснота кога ще започнат тези търгове.
Концесията на летище София е спряна заради жалба. Концесията на летище София е спряна, съобщиха от министерството на транспорта. Причината е, че компании от кувейтския консорциум МАК/АДМАК, който изгради пистата на Терминал 2 на летище София, са завели жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу решението на Министерския съвет за отдаването на летището на концесия. От сайта на антимонополната комисия се вижда, че жалбата е заведена на 15 юни от "Мохамед Абдулмохсин Ал-Карафи и Синове" с искане да бъде наложена мярка по спиране на процедурата за концесия до произнасянето на комисията. Същността на самата жалба обаче не става ясна, тъй като документът не е публикуван.
Вероятните мотиви
Вероятно мотивите по жалбата са свързани с публикуваните наскоро условия по процедурата за предстоящата концесия на летището, според които избраната фирма концесионер няма да има задължение да плаща присъдената на консорциума сума от 45 млн. долара в арбитражното дело срещу летище София. То беше спечелено от чуждите компании през 2011 г. в международния арбитраж в Париж заради неплатени суми по неустойки и неосвобождаване на банкови гаранции при изграждането на новата писта на летището. Решението беше потвърдено и от Софийския градски съд, но впоследствие беше обжалвано и все още чака окончателно решение на съда.
В тази връзка собствениците на кувейтския консорциум вероятно са притеснени, че държавната фирма няма да може да плати задълженията си към тях след оттеглянето от управлението на летището.
Възможно забавяне
Временното спиране на процедурата ще забави сроковете на концесията. Обявеният сега срок за подаване на оферти е 20 октомври. Според изискванията бъдещият инвеститор трябва да плаща за 35-годишния период на концесията не по-малко от 7% от общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година и не по-малко от 9.96 млн. лв. без ДДС, е заложено в изискванията. От кандидатите ще се иска да платят минимално еднократно концесионно плащане в размер не по-малък от 550 млн. лева без ДДС, или 660 млн. лв. с данъка. Идеята е тези средствата да отидат за погасяване на задълженията на БДЖ. От концесионера се иска и да инвестира в обновяването на пътнически терминал 1, така че той да разполага със седем ръкава и 5 вход-изхода за пътници с капацитет на обслужване 3 млн. пътници годишно.
10,5 заплати при пенсия на учител от 1 януари 2017 г. Всички ще работим за 10% увеличение на работните заплати на учителите от 1 януари 2017 г. От 1 август 2016 г. обезщетението при пенсиониране ще се увеличи на 10 работни заплати, от 1 януари 2017 г. - 10 заплати и половина, което е над определеното в закона. Одобрено е допълнително заплащане за класен по 30 лв. от 2017 г.
Това обяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева на събора "Мисия учител". 12 000 учители от цялата страна пристигнаха за него в зала "Арена Армеец" в неделя. Според Кунева заплатите на 100 000 учители са структуроопределяща политика в държавния бюджет и спекулации на тази тема не може да се правят.
Мога да обещая, че министерството системно ще подобрява социалния статус на учителите, обърна се към тях Кунева. Министърът на финансите Владислав Горанов я уверил, че централен приоритет за следващия бюджет ще бъде образованието.
Водещите политики ще са МОН да поддържа средната учителска заплата над средната за страната с колкото се може повече, каза още тя от сцената на препълнената зала. А минималната заплата на преподавателите ще се увеличава изпреварващо.
Министерството ще подобри системата за квалификация на учителите.
Отделно ще бъдат увеличени заплатите в детските градини предвид изоставането им от тези в училището.
Учители от цялата страна се събраха в зала "Арена Армеец". Те се радваха и на изпълненията на група "Легендите".
Меглена Кунева обяви: "Въпросът за парите е централен. Не вярваме в реформите без пари. Разходите за образование са инвестиция. Едва ли има друга професия освен може би лекарската, която да е така свързана с бъдещето. Едва ли има друга професия с толкова основополагащо значение", каза още Кунева.
Тя обеща да се ускори електронизацията, за да се разтоварят учителите от административна работа и да имат повече време за учениците.
Заемаме се да възстановим тежестта на професионалното обучение, защото няма бизнес в страната, който да не се нуждае от кадри, каза още министърката. МОН ще търси за това кметовете, общините и бизнеса. Ранното отпадане от училище също щяло да е приоритет.
"Правим събора, за да съберем цялата енергия на едно място, да покажем силата на българския учител, да бием звънеца, че учителите са гръбнакът на реформата", обясни Кунева. И посочи 2 водещи цели - учителят да е в центъра на образователната система и системата да се отвори за нуждите на обществото.
"Трябва да има диалог между учители и ученици, между училището и държавата. Това не са думи на политик, а на ваш колега - г-жа Таня Петрова, учител по български език и литература в столичното 119-о училище."
Кунева цитира в началото на речта си интервюто в "24 часа" на младата преподавателка. Други учители пък бяха записали посланията си на клип.
Учениците едва ли ще запомнят какво сме им казали, но няма да забравят как сме ги накарали да се чувстват, каза пред колегите си учителят по философия от Враца Борислав Тодоров.
Първият от столетие учителски събор продължи близо 4 часа. "Искам да ви се радват, за ви обичат, да продължите. Благодаря!", закри форума министър Кунева.
Президентът: Бъдещето не идва по тръби за газ, а с иновации и образование
"Няма как да не съм тук, когато учителите на България са в една зала. Когато толкова много учители на България са в една зала, това, което политиците трябва да направят, е да застанат мирно, да ви погледнат в очите и да ви чуят."
С тези думи приветства участниците в събора президентът Росен Плевнелиев. Искрено се вълнувал от тази среща, защото няма човек, който да е успял без подкрепата на поне един учител. "Бъдещето не идва по тръби за газ и петрол, а чрез иновации, талант и образование", заяви още президентът. И настоя то да стане национален приоритет - дългосрочен и стратегически, на държавата в партньорство с бизнеса.
Качественото образование е комплекс от фактори, но ключов е добре подготвеният, мотивиран и постоянно развиващ се учител, обърна се към залата кметът на София Йорданка Фандъкова. Припомни, че през последните години са построени над 80 нови сгради на детски градини и 3 нови училища, строят се спортни зали, а с мерките за енергийна ефективност на сградите се пестят между 30 и 50%.
Поздравителни адреси изпратиха председателят на Народното събрание Цецка Цачева и премиерът Бойко Борисов.
Всеки клас със свой учебен план, горещ телефон за новия закон
Всеки клас ще може да има свой учебен план. Заради автономията на училищата пък всяко може да си създаде свой уникален облик, за да е ясно разпознаваемо.
Това каза заместник-министърът на образованието Диян Стаматов пред колегите си в зала "Арена Армеец". "От 3 дни си казвам: Няма да се притесняваш. Досега не съм имал възможност да говоря пред толкова много учители", призна в началото той.
Диян Стаматов подробно говори за промените, които ще настъпят заради новия Закон за предучилищното и училищното образование.
Собственият учебен план ще позволи да се дадат часове за надграждане на знания, обясни той.
Следващата свобода била изборът на учебници. Колегите по история ще са първите, които ще се докоснат до потребността да оценят 8 комплекта за 5-и клас, за да работят по тях от 15 септември, посочи зам.-министърът.
Друг плюс на новия закон била възможността за създаване на иновативни училища или паралелки. Не се страхувайте да бъдете иновативни, много от вас отдавна са, каза още Стаматов.
Заради многото въпроси на учители по новостите в закона скоро ще бъде открит горещ телефон в образователното министерство.
201 милиона лева приходи от винетки отчита страната за първото тримесечие. 201 298 244 лв. е събрала държавата от продажбата на винетни стикери за първото тримесечие на 2016 г. Това става ясно от писмения отговор на регионалния министър Лиляна Павлова до Мартин Димитров и Петър Славов от РБ, публикуван на страницата на НС.
Сумата е с 60 млн. лв. повече спрямо 2015 година. Това се дължи на сериозното поскъпване на годишната винетка, която до миналата година беше 67 лв., а от тази е 97 лв. Продадените за първите три месеца на годината винетни стикери са 2 176 482, което прави с 45 000 повече от 2015 година.
Министър Павлова посочва, че на база тези данни може да се дефинира тенденция, че водачите на автомобили имат практика да закупуват нова годишна винетка още в края на месец януари с цел планиране на разходите през годината и заплащането в срок на винетните такси.
Единствено при годишните винетки се забелязва спад на продажбите - те са по-малко с 10 000 спрямо миналата година. 17 000 повече винетки са получили шофьори по линия на Дирекция "Социално подпомагане". От 62 000 на 86 000 се е увеличила продажбата на месечни винетни стикери за периода януари-март.
Лиляна Павлова отбелязва, че събраните повече приходи от винетни стикери е позволило на правителството да отпусне допълнително средства за реконструкция на пътища в Северозападна България. Предстои до броени дни да стане ясно, дали ВАС ще отмени увеличаването на винетките.
Миналата седмица и Върховната административна прокуратура обяви, че поскъпването на стикерите е незаконосъобразно. От Агенция "Пътна инфраструктура" обаче твърдят, че са били спазени всички нормативни изисквания по предвижване на решението за новите цени на винетките.
Мъртвакът удави двама братя край Слънчев бряг. Силно мъртво вълнение, необичайно за това време на летния сезон, се появи по българското Черноморие, съобщиха пред „Труд" спасители от плажовете в Бургас и Варна. Резултатът от аномалията вчера са две удавени момчета. Братята Трайчо и Тихомир загинаха във водите край плажа в Слънчев бряг. Те бяха на 19 и 20 години и пристигнали няколко часа по-рано от София с група приятели. Според очевидци на инцидента момчетата влезли в морето около 11 ч - малко след като се появило мъртвото вълнение. Когато ги извадили, единият бил издъхнал, другият все още имал пулс, но не успял да се пребори за живота си.
„Едва трети ден съм на работа, а сулганът дойде", каза пред „Труд" старши спасителят на бургаския плаж Петър Русев. Той и колегите му смятат, че причината за появата на мъртвото вълнение може би е нестабилното време.
„Топло, студено, вятър и оттам се появява мъртвакът", обясни Русев. По традиция „мъртвакът" идва около 2 август - Илинден по стар стил.
За сулган (мъртво вълнение - б.а.) предупредиха и от Варненско, където от течението са били спасени четирима души. Инцидентите се случили в събота, когато за първи път това лято се появи мъртво вълнение и на повечето постове бе вдигнат червен флаг.
„За щастие случаите бяха сравнително леки и не се наложи намеса на медицински екипи, но в неделя положението се влоши допълнително и затова навсякъде къпането е забранено", обясни пред „Труд" Георги Есов, шеф на спасителите на варненските ивици. Той каза, че първо духнал силен североизточен вятър, който утихнал, а след часове пак се развилнял. Образувала се опасна комбинация от ветрови вълни и мъртвак.
Съветите на експертите: Не припарвайте във водата
Спасителите винаги съветват, щом мъртвото вълнение дойде, никой да не припарва в морето. Мъртвакът е много опасен, защото повлича в подводни ями и ако те хване, трябва да плуваш не към брега, а успоредно на него. Освен това попадналият в течението в никакъв случай не трябва да се паникьосва и да гребе енергично, а трябва да се отпусне максимално и да се остави на вълната. Тя сама ще го отнесе на безопасно място.
Спасителят Георги Есов: Трябва да се сформира плажна полиция
Обикновено мъртвакът трови почивката на туристите и работните делници на спасителите след средата на юли, но понякога подранява", разясни пред „Труд" Георги Есов. Според него и това лято главният проблем на спасителите ще са недисциплинираните плажуващи. „Морската вода още е около 20 градуса, а вече има инциденти", посочи Есов. Той припомни, че от години гилдията и работещите на пясъка медици настояват да се сформира плажна полиция, която да налага яки глоби на дръзналите да влизат в морето пияни или при червен флаг.
Клиент осъди верига заради телевизор, който отказал да бъде „умен". Клиент от Търговище осъди голяма търговска верига да му върне близо 1700 лв., които платил за „умен" телевизор, който обаче така и не сработил на съответното ниво, а търговецът не го подменил, нито му върнал парите.
Историята със злополучната стока започнала през септември миналата година, когато мъжът платил за smart техниката от утвърдена марка. Веднага след доставянето й установил, че телевизорът не изпълнява подадените от дистанционното команди, не работило приложението за интернет, не се отварял нито един сайт, както и служебните с пароли, пише в иска му. Подал рекламация в магазина в Търговище, а после и жалба до търговската верига, с искане за подмяна на стоката. Вместо това от магазина му обещали да отстранят неизправностите. Още при тестването там обаче станало ясно, че опитът им бил неуспешен. Клиентът отказал да вземе телевизора, а търговците решили да го убеждават да търси фирмен сервиз и да отремонтира сам новия си телевизор. Отказали да му дадат документи от сервиза, който уж поправял техниката, както и да съставят протокол за състоянието й. Не приели и искането му да заменят стоката с друга, която той бил готов да доплати. Тогава клиентът подал жалба до Комисията за защита на потребителите и поискал договорът му с веригата да бъде разтрогнат, а тя да му върне парите.
През януари било насрочено помирително заседание, на което от веригата не пратили свой служител. Клиентът пак отишъл в магазина да си иска парите и отново го зауверявали, че телевизорът е поправен и може да си го вземе. След всички неразбории мъжът отказал да се занимава повече и подал жалба в съда, за да прекрати отношенията си с търговеца.
Магистратите приеха иска му и осъдиха търговската верига, която трябва да му върне 1696,53 лв., платени за телевизора. Тя му дължи лихви върху сумата от януари тази година до окончателното изплащане. Трябва да му плати и 418 лв., които той похарчил за дело.
Решението на Районния съд в Търговище подлежи на обжалване пред Окръжния.
Дамски надзор над пари и фирми. Дами поемат две от най-важните комисии в държавата. Дългогодишният зам.-кмет на София Юлия Ненкова ще се бори с монополите и картелите, научи "Стандарт". Тя е фаворит за шеф на Комисията за защита на конкуренцията. Парламентът ще направи втори опит за попълване състава на КЗК в сряда. Тогава депутатите от икономическата комисия ще изслушат новите 11 претенденти за 7-те места.
Първоначално постът бил предложен на шефа на енергийната комисия в НС Делян Добрев, но той отказал, разкриха депутати пред "Стандарт". Ненкова ще смени в КЗК Петко Николов, който по закон няма право на нов мандат. Николов се очаква да бъде номиниран за шеф на Патентното ведомство. ГЕРБ има и резервен вариант за КЗК - Георгица Стоянова от Министерство на отбраната. Съперници на Юлия Ненкова ще са Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Красимир Витанов, издигнати от реформаторите. Само един е претендентът за зам.председателското място - зам.-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, номинация на ПФ. БДЦ играят с Красимир Зафиров и Стамен Гърбелов. Левицата предлага бившия зам.-министър на икономиката Анна Янева, ДПС - ексконституционния съдия Пламен Киров, а АБВ - адвокат Николай Илиев. Независимият депутат Муса Палев също има предложение и това е Кирил Дойчинов. Повторната процедура се наложи заради оттеглянето от надпреварата на Росен Желязков.
Карина Караиванова, зам.-министър на финансите, пък е най-спряганото име за наследник на Стоян Мавродиев в Комисията за финансов надзор.
Правим "Струма" с малки тунели. 350 милиона евро ще струва строителството на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Това изчисли министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред Канал 3. Тя разкри, че вече има идеен проект, който включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива. Проектът използва максимално съществуващия път и е щадящ за околната среда. "Важно е да имаме две платна в една посока на движение, да нямаме насрещно движение, а дали ще е магистрала или скоростен път е без значение, когато можем да постигнем добра скорост на преминаване и безопасност", обясни Павлова. И увери, че безопасността на преминаващите през Кресненското дефиле е най-важна, тъй като там всеки ден хора губят живота си. Така магистралата ще минава през дефилето с малки тунели и се зачерква идеята за строеж на голям 15-километров тунел. Причината е, че подобен тунел ще оскъпи проекта поне двойно и ще ни излезе 1 млрд. евро. "Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го направим и имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин", отбеляза Павлова. Тя загатна, че интерес от строеж на големия тунел имат само чужди строителни компании, които могат да изградят такова мащабно съоръжение. И призна, че в строителството на последния участък от магистралата през Кресненското дефиле се сблъскват финансови и лобистки интереси. "Това е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване", заяви регионалният министър. Тя напомни още, че този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората. "Би било национално предателство да не го довършим", призна министърът. Като друга причина да се предпочетат малките тунели Павлова посочи факта, че районът е с висока сеизмична активност и ако бъде прокопан само един огромен тунел, ще трябва да се направят и специални депа за земна маса със съдържание на радиоактивни елементи. В Народното събрание вече е внесен законопроект за дигитализация на картите на възстановената собственост и нанасянето им в кадастъра, разкри още регионалният министър. Благодарение на него България ще може да постигне изцяло покритие с кадастрални карти. Грешките в картите на възстановената собственост сега са между 40 и 50%. "Така например пътят през Кресненското дефиле според картата е начертан в реката, а пътят към Рилския манастир - в гората", посочи Павлова.
Туристи искат компенсации за стрелбата по Митьо Очите. Норвежци и шотландци са залели туроператорите с искания за обезщетения от преживения стрес по време на стрелбата срещу Митьо Очите на 8 юни, оплакаха се агенции, които вече са опарени от искове с претенции.
Както стана ясно преди дни, именно група норвежки музиканти, които били на почивка заедно със семействата си и организирали прощална вечер в заведението „4 you", попаднали между куршумите. Пред заведението се разрази кървавата разпра между хората на Димитър Желязков и Божидар Георгиев-Козела, при която живота си загуби гардът на Очите, а самият Желязков вече втора седмица е в болница. При разразяването на престрелката норвежците се скрили под масите и там треперели за живота си, разказаха самите те пред националните си телевизии след завръщането си по родните места и настоявали за обезщетение за преживения от тях стрес. Напрежение на места в курорта се създало и между германци и руснаци, които в момента преобладават в Слънчев бряг. Немска туристка, която почива в хотел „Астория", дори отправила апел да се спре ол инклузива на братушките. Мотивът на дамата бил, че ОНД туристите алчно трупали индустриални количества храна по време на храненията, която само чоплили и после всичко отивало в казана. Според практичната германка заради това трупане по чиниите от страна на рускоговорещите нейният пакет за почивка в любимия Слънчев бряг ставал все по-скъп и по-скъп.
Скриват такса "грешка" в сметките за тока. Два реда по-малко ще имат сметките за ток, които ще получат клиентите на енергодружествата след влизане в сила на новите цени на електрическата енергия от 1 юли. От фактурите ще отпаднат редовете "балансиране на електроенергийната системата за снабдяване" и "балансиране на електроенергийната система за разпределение".
Става въпрос за разходите, които дружествата правят, за да закупят повече ток, ако не са прогнозирали точно потреблението. Както и да платят за дисбаланса, който са създали като излишък, ако са прогнозирали по-голямо потребление на клиентите си, а те са включвали по-малко електроуредите у дома. Това става ясно от доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за новите тарифи на електрическата енергия. Това означава, че от сегашните девет реда с различни тарифи, които формират крайната цена на тока, в сметките занапред ще има седем реда.
Премахването на двата реда е заради решение на Върховния административен съд (ВАС) по дело, заведено през 2013 г. от едно от ЕРП-тата. Кое е то обаче е то не е ясно, защото е заличено в публикуваните решения. То е оспорвало текстове от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, влязла в сила на 18 март 2013 г. Според един от тях разходите за балансиране не се включват в признатите текстове. Със свое решение от 23 февруари тази година ВАС окончателно е отменил въпросния текст.
Това обаче не означава, че клиентите няма да плащат разходите за балансиране. КЕВР е решила от 1 юли те да бъдат включени в признатите разходи на електроснабдителните и електроразпределителните предприятия като твърда цена от 1,80 лева на мегаватчас без ДДС. Досега енергодружествата начисляваха във фактурите на клиентите си до 1,5% от разходите за балансиране за снабдяване и до 0,5% - за разпределение.
В доклада си от КЕВР посочват, че тъй като тези разминавания се дължат на неточни прогнози на самото енерго, то е длъжно да поеме част от тях за своя сметка. Затова при отчетена средна цена за балансиране за цялата минала година от 2 лева на мегаватчас от търговците на ток и 1,80 лв. - за трите ЕРП-та, КЕВР е решила да включи в цените по-ниската от двете - 1,80 лева на мегватчас.
На практика двата реда просъществуваха само две години. Те бяха добавени в средата на 2014 година, след като от 1 юни на същата година тръгна балансиращият пазар на ток у нас. От тогава всеки, който неточно е прогнозирал своето потребление плаща за това, като крайния получател на средствата е Електроенергийния системен оператор, който е отговорен за балансирането на електроенергийната система у нас.
Към момента домакинство с потребление около 400 киловатчаса месечно, или сметка от малко под 90 лева, от тях плаща за балансиране около 2 лева. Каква ще е сумата за балансиране след включване на разходите за балансиране в цената, вече няма да е ясно във фактурите.
Както стана ясно преди две седмици плановете на КЕВР са да замрази цената на тока в Западна България (ЧЕЗ), в Югоизточна България (ЕВН) да даде увеличение от 0,65%, а в Северозападна България („Енерго-Про") да намали тарифите с 0,91 на сто.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |