Стандарт

Връщаме 30 000 студенти от чужбина. 30 000 български студенти в чужбина да се върнат да работят в родината. Това предвижда стратегията "Визия 2020" на правителството, която има за цел България да догони европейските икономики.

В момента повечето наши младежи предпочитат след дипломирането да останат зад граница.

Основният мотив за това е по-високото заплащане.

Български компании обаче могат да ги привлекат, ако им предложат по-бързо кариерно развитие.

Държавата трябва да създаде и възможности младите българи лесно да стартират собствен бизнес, както и да работят в държавните институции. За целта ще се създаде база от данни и списък с имейл адреси на студенти, учещи навън.

Привличането на стратегически инвеститори у нас вече ще се извършва според плановете за  развитие на общините. 28-те областни центъра в страната са определили в кои икономически направления имат потенциал и желание да се развиват и с това ще се съобрази правителството и Българската агенция за инвестиции /БАИ/ при привличането на нови капитали. Кметовете са избирали между 4 приоритетни направления, определени в стратегията за интелигентна специализация - Информатика и ИКТ, Мехатроника и чисти технологии, Здравословен живот и биотехнологии, Иновации в креативни и рекреативни индустрии.

"Целта е да привлечем инвестиции в полза на регионите и да намалим диспропорциите в икономическото им развитие", заяви зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Заедно с директора на БАИ Стамен Янев тя представи новата концепция за привличане на инвестиции в България. "Например от област Търговище са посочили, че искат да развиват мехатроника и чисти технологии (машиностроене и химически производства), както и производства по направлението Здравословен живот и биотехнологии. Когато има заявен интерес от страна на инвеститор в тези индустрии, ще му предложим Търговище като място за инвестиция, както и другите региони, посочили тези индустрии", обясни Везиева.

В новата концепция за привличане на капитали са заложени и 14 стратегически индустриални сектора с висок потенциал за растеж. Те ще бъдат на фокуса на БАИ в търсенето на инвеститори. В някои от тези сектори страната ни има традиции и конкурентни предимства като производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производство на електрически съоръжения, на машини и оборудване, текстил и облекло, химически продукти, изделия от каучук и пластмаси, хранителни продукти. Сред новите стратегически индустрии са ИКТ, мехатрониката, нанотехнологиите, фармацията, биотехнологиите, творческите индустрии, аутсорсингът.

"За всяка от тези индустрии сме определили целеви държави и дори компании, към които да насочим усилия да ги привлечем да разкрият производства у нас", посочи Стамен Янев, изп. директор на БАИ. Целта е у нас да присъстват световни лидери в съответната индустрия, защото те идват като стратегически инвеститори. "Не можем да позволим навлизането на чуждестранни компании, които да убият местните производители. Напротив, преките чужди инвестиции трябва да доведат до подпомагане на българските фирми, на подизпълнителите и до повишаване на покупателната способност на българите", обясни Янев.

Така например в областта на електрониката и електротехниката фокусът ще бъде върху привличането на фирми, занимаващи се с производство на оригинално оборудване (OMS) и  предлагането на услуги в производството на електроника от страни като Германия, Италия, Великобритания, Китай, Южна Корея, Япония, САЩ и Тайван.

В земеделието и хранителната промишленост целевите държави са Франция, Германия, Италия, Холандия, Израел, както и държави с високо търсене на хранителни продукти като Китай, Арабския свят и Япония.

За производства от химическа промишленост, био- и нанотехнологии целевите държави са Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Холандия, САЩ.

По този повод БАИ ще засили срещите си с посланици, консули, търговски аташета в търсенето на правилните чужди инвеститори. Трябва да бъдат привлечени нови предприятия в съществуващите високотехнологични сектори, посочва Янев. Крайната цел, поставена от Министерството на икономиката, е България да се превърне във високотехнологичен хъб - допирна точка между Изтока и Запада.

Данъчни проверяват счетоводните фирми. Данъчните започват масирани проверки и ревизии на счетоводни фирми. Причината за акцията е анализ на Националната агенция за приходи, който показва повишен риск от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство от компаниите в счетоводния бранш. Загубите за хазната от бранша се оценяват на близо 100 млн. лв. годишно, научи "Стандарт". Ще бъдат проверени фирми и еднолични търговци, които извършват счетоводни услуги и съставят финансови отчети на предприятията. Кампанията на НАП за проверка на счетоводните компании ще продължи и през 2017 г., като целта е да бъде намален рискът от укриване на налози от тяхна страна. От НАП ще проверяват дали финансовите отчети се изготвят от счетоводители, които имат договор със съответната фирма, и дали те имат необходимото образование и стаж. За най-ниската степен на икономическо образование - средно образование от професионална гимназия, изискваният минимален стаж за съставяне и подписване на финансови отчети е 8 години.

От НАП анализират най-рисковите браншове по отношение на спазването на данъчните закони и правят масирани проверки с цел да се ограничат опитите за укриване на налози. Така например имаше масирани проверки на компании за недвижими имоти, като се проверяваше дали данъци се плащат за реалните комисиони и дали се внасят осигуровки за брокерите на имоти. Тази година НАП започна масирани проверки на търговците в интернет, като акцентът тук е дали се отчитат реалните обороти.

Капитал Daily

Хасковска компания първа опита свободната търговия с газ. Първата виртуална сделка с природен газ вече е факт. Гръцкото дружество M&M Gas е продало малко над хиляда кубически метра газ на търговеца Vitol, който ги е доставил на българската "Химмаш". Количествата са микроскопични, но са успешен тест за това, че подобен род търговия е възможен. "Може да се каже, че сме първото пиле на свободната търговия с газ", пошегува се Йордан Христов, изпълнителен директор и основен собственик на хасковската компания.

Виртуалните сделки се очакваха от дълго време от индустрията в страната, за която природният газ е сериозен разход в производството. Те биха дали по-голяма свобода на компаниите и ще намалят зависимостта им от руския доставчик "Газпром" и местния вносител "Булгаргаз". Образно казано, с въвеждането на виртуалната търговия газовият пазар започва да прилича на електрическия - енергията се купува от търговец, без значение кой е доставчикът, дали е АЕЦ "Козлодуй" или вятърен парк "Свети Никола". Това стана възможно от края на юни, след като българският и гръцкият газов оператор - "Булгатрансгаз" и DESFA, подписаха споразумение за условията на подобни сделки.

Възможността за разнообразяване на доставките ще нарасне още повече, след като "Булгаргаз" и румънската Transgaz се договориха българската компания да отвори и за други дружества неизползвания от нея резервиран капацитет по един от магистралните газопроводи в Румъния. По този начин България, поне на теория, би могла да получава и газ от Централна Европа по сега съществуващите газопроводи с Украйна.

Виртуалната търговия става реална

Близо пет години държавната "Булгартрансгаз" се съпротивляваше на възможността газ в България да се търгува виртуално, т.е. без да се осъществява физическа доставка, българските потребители на едро да могат да купуват газ от различни търговци, които разполагат с количества в Гърция чрез така наречените суапови сделки. Българската компания дори спечели дело в Европейския съд срещу Европейската комисия. Въпреки това натискът на Брюксел оказа влияние при второто правителство на Бойко Борисов.

При виртуалната търговия даден клиент в България купува газ от търговец в Гърция, но получава физически количества от транзитирания през страната ни руски газ. След това тези обеми се възстановяват в Гърция на държавната DEPA (която има договор с "Газпром") от търговеца, осъществил виртуалния износ за България. Те може да са както от терминала за втечнен газ от Ревитуса, така и азерски от турската "Боташ" или алжирски от Sonatrach. Идеята е в бъдеще такъв тип сделки да се осъществяват и с търговци в Румъния.

Интерес за виртуален внос на втечнен газ в България е изразяван и от дъщерната компания на френската Gaz de France - Engie, и американската Cheniere.

В определения първи тестов период до 30 юни в "Булгартрансгаз" са получени общо 6 заявления за транзит на количества, но 4 от компаниите (една от които е гръцка) не са успели да финализират навреме необходимите документи. Срокът за подаване на заявления от търговците за виртуален пренос за месец август е 18 юли, обясниха за "Капитал Daily" от Министерството на енергетиката.

Завършените виртуални сделки са две и са за пренос на газ от Гърция към България. Сключени са от търговеца на природен газ Vitol, като едната е за 500 куб. метра, а другата за 583 куб. метра. Компанията, чието седалище е в Швейцария, е един от най-големите глобални търговци на петрол. Купувачът на газа е хасковският производител на метални конструкции "Химмаш". "Имаме договор от четири месеца с Vitol и сме правили и други сделки", каза Йордан Христов. И обясни, че американският търговец си намира газ и от България. Той не пожела да коментира цени, но каза, че те са близки до тези, които предлага "Булгаргаз" за индустриални клиенти. Според Христов компанията само е тествала системата за виртуална търговия. "Ако има газ и ако е по-евтин, ще правим и други сделки", допълни той.

На сайта си компанията съобщава, че за поддържането на непрекъснат производствен процес акционерното дружество разполага със собствени независими източници на природен газ, вода за индустриални нужди, както и собствена ел. подстанция. Хасковското дружество не е голям индустриален потребител - за миналата година приходите от дейността му са 3.2 млн. лв. при 7.2 млн. лв. за 2014. Персоналът е 102-ма души. Мажоритарен собственик на дружеството с 93.4% от капитала е "НТ Неротек", която е 100% собственост на Христов.

Договорките с Румъния

На 24 юни 2016 г. "Булгаргаз" и Transgaz подписаха Допълнително споразумение към Договора за транзитиране на природен газ на територията на Румъния за Република България, с което е регламентирано предсрочното му прекратяване на 30.09.2016 г., който иначе изтичаше в края на настоящата година.

Преговорите между двете дружества текат от няколко месеца, но румънската страна отказваше да предлага за продажба свободния капацитет за пренос по газопровод Транзит 1 (който е резервиран от "Булгаргаз"). След това българската компания се опита сама да търгува част от капацитета си. На 10 юни "Булгаргаз" е обявила, че разполага с възможност при интерес да предложи на трети лица организиране на транспортирането на количества природен газ по газопровод Транзит 1, но това явно не е проработило.

Сега с предсрочното прекратяване на договора се дава възможност на Transgaz да обяви процедура, в рамките на която всяко заинтересовано лице ще може да резервира капацитет в газопровод Транзит 1, коментираха от Министерството на енергетиката. По този начин и други търговци могат да пренасят природен газ през територията на Румъния за България. Поне на теория ефектът е, че в България вече може да идва газ и от Северна Европа. Такъв вече се доставя за Украйна през реверсивната връзка на страната със Словакия. Оттам той може да идва и в България.

Двете новини идват на фона на силния натиск на Европейската комисия за демонополизация на газовия пазар в България. Миналата седмица премиерът Бойко Борисов публично се възмути на идеите Брюксел да назначи управител на "Булгатрансгаз", който да гарантира, че в България ще се наложи свободната търговия на газ. Въпреки че в последната година и половина има съществен напредък в отварянето на енергийния пазар, както и в опитите за намиране на алтернативни доставки на газ, досега Европейската комисия не е доволна от действията на кабинета. Тази подозрителност се засили особено много след като в края на миналата година се разрази скандал със спрените доставки от "Газпром" за "Овергаз", при което трябваше самият премиер театрално да намира спасение за домакинствата, които щяха да останат на студено. Сега надеждата на правителството е, че изтъргуваните тази седмица 1083 кубически метра газ и отварянето на газопровода в Румъния за алтернативни доставки, могат да сменят отношението на Европейската комисия.

България е изнесла оръжия за 642.5 млн. евро през 2015 г. България е изнесла оръжия на стойност 642.5 млн. евро през 2015 г., става ясно от годишния доклад на Междуведомствената комисия по експортен контрол към министъра на икономиката. Това представлява ръст от около 59% в сравнение с предишната година. Междуведомствената комисия е издала 697 разрешения за износ и трансфер на обща стойност 1.402 млрд. евро. През 2014 г. експортът на оръжейната продукция от България е бил на стойност 403 млн. евро. Страната изнася чрез големи държавни и частни търговци и производители като "Кинтекс", ВМЗ, "Арсенал", "Емко", "Аполо инженеринг" и други. Класацията на "Капитал" К100 показа, че за 2015 някои от тях са сред най-рентабилните големи компании в България. Повишеният износ на оръжие през миналата година до голяма степен се дължи на множество военни конфликти, борба с тероризма и превъоръжаване. Традиционно България изнася специална продукция главно към най-конфликтните точки в Африка и Близкия изток. Прави впечатление, че Украйна се превръща във видим пазар за българско оръжие през 2014 г., след като година по-рано износът там е бил под милион.

Половината за Близкия изток

Най-голяма част от осъществения износ на оръжейна продукция е отново за Близкия изток. Там са издадени разрешения за експорт за 610 млн. евро, а е осъществен износ за 282 млн. евро. Основният клиент на българските оръжейни фирми, както и година по-рано, продължава да бъде Ирак, където поръчките са удвоени. Държавата е направила покупки на стойност 159.6 млн. евро. срещу 80.1 млн. предишната година. Страната е купувала оръжия, боеприпаси, реактивни снаряди и сухопътни транспортни средства. Вторият по обем купувач е отново от региона - Саудитска Арабия, която е купила оръжия за 92.4 млн. евро. Българско оръжие са купували в големи сделки и Израел, Катар и Обединените арабски емирства. Афганистан е четвъртата по обем дестинация за експорт на български военни изделия с покупки от 57.4 млн. евро. Тя е увеличила поръчките си, които през 2014 г. са били 42.7 млн. евро. Тогава Афганистан е била втората по обем дестинация, но е изместена от Саудитска Арабия и Индия.

Далечният изток и Африка продължават да са основни дестинации

Индия продължава да бъде един от най-големите пазари за българските производители с поръчки за 58.5 млн. евро през миналата година, Уганда с поръчки за 30.7 млн. евро също е една от големите експортни дестинации за оръжия през 2015 г. Към Нигерия е отпътувало оръжие за 16.5 млн. евро, следвана от Алжир, където са купени оръжия и боеприпаси за 15.6 млн. евро. През 2015 г. Ангола е направила покупки на оръжие и боеприпаси за 9.8 млн. евро, Южна Африка - за 7.5 млн. евро, а Конго - за 5.8 млн. евро. Чили са направили поръчка за бронежилетки за 10.1 млн. евро, а Узбекистан са пазарували оръжия за 8.9 млн. евро.

Нулев износ за Русия, забележим експорт за Украйна

Български компании са направили заявки за износ за 16.5 млн. евро за Русия при продажби от около 10 млн. евро предишната година, но той така и не е бил осъществен и в графата експорт за Русия няма никакви данни. За сметка на това износът на оръжия за Украйна е бил 16.6 млн. евро, като не са изпълнени всички заявки, които са били за над 27 млн. евро. През 2014 г. експортът за Киев е бил около половин милион евро. Най-търсени в Украйна са били бомби, торпеда и реактивни снаряди, боеприпаси и взриватели, както и електронно оборудване.

Партньорството с натовски държави

От европейските държави България е изнесла най-много военна продукция за Полша (5.8 млн. евро), следвана от Италия, Чехия и Великобритания. 31.2 млн. евро е стойността на износа на оръжие и боеприпаси за САЩ, като Канада е получила поръчки за 9.1 млн. евро на заготовки и отливки за производство на оръжия.

Сега

Държавата ще си отглежда чиновници още от университета. Правителството ще привлича младите хора със стипендии, за да осигури попълнения за специалности, за които в администрациите не достигат експерти. Това предвиждат промени в Закона за държавния служител, гласувани от парламента вчера. От нововъведението ще могат да се възползват студенти в български и чуждестранни университети, завършили поне 3-ти курс.

Подборът на стипендиантите ще се извършва от спецкомисия към съответното ведомство по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Избраниците ще сключват с администрацията споразумение, в което ще се определя размерът на стипендията, както и сроковете, в които се задължават да завършат образованието си и да работят в избралата ги институция. Стипендиантите обаче ще трябва да работят в администрацията поне 3 години. Ако не спазят тези срокове или не успеят да преминат тестовете за назначаване по служебно правоотношение, ще трябва да възстановят получените от държавата пари.

Според актуалния доклад за състоянието на администрацията делът на незаетите щатни бройки в администрацията остава значителен - 11 070, или 8.5% от общата численост. Незаетите места в централната администрация са 9180, в това число поне 6015 бройки в МВР и 1890 в териториалната администрация. Най-голям е делът на незаетите места в министерствата - 12% средно, следвани от държавните агенции - 11.2%. Поддържането на незаети щатове обаче не означава, че липсват кадри. То е изгодно от гледна точка на бюджета за възнаграждения, защото за тях хазната също отпуска средства, които се разпределят като допълнително материално стимулиране.

Наред със стимулите за наемане на работа държавните служители се сдобиват и с нови права при уреждането на спорове. Занапред чиновниците ще могат да стачкуват и ефективно, чрез преустановяване на работа. В момента ефективната стачка при държавните служители е забранена, като се протестира само символично, с надписи, ленти и т.н. Според новите текстове чиновниците ще могат да стачкуват по общия ред на Закона за колективно уреждане на трудови спорове, като за времето, в което протестират, те няма да получават заплата. Ще имат обаче право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване, а стажът им ще продължи да се трупа. Държавният служител няма да носи дисциплинарна и имуществена отговорност за участието си в стачка. В случай, че не е напуснал работа, но не може да я върши заради протеста, ще продължи да получава основната си заплата. Забраната за ефективни стачни действия обаче остава за висшите държавни служители - главни секретари, шефове на дирекции и инспекторати.

Другата голяма промяна в закона е разделянето на задължителния конкурс при постъпване в администрацията на централизиран и децентрализиран етап. Първият ще се провежда от Института по публична администрация към МС и ще се състои от тестове, с които ще се определят общите познания на кандидата за чиновник. При успех се минава към втория етап, който ще се организира от конкурсна комисия към съответното ведомство. Целта е да се види дали кандидатът има необходимите специфични умения за исканата от него длъжност, както и "делови качества". От Патриотичния фронт се противопоставиха поради неяснотата кой и как ще определя "деловите качества". "По този начин се създават субективни правомощия на съответната конкурсна комисия. Това е възможност за отсяване на неудобни кандидати", изтъкна националистът Димитър Байрактаров. Според шефа на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обаче "делови качества" било "общоприложимо, стандартно понятие", което нямало нужда да се дефинира в закона.

Чиновниците, които не са назначени с конкурс на длъжност, за която такъв се изисква, ще бъдат освобождавани без предизвестие. Предвидени са и глоби за органите, които не спазят изискването да назначават държавни служители с конкурс. При първо нарушение глобата е 3000 лв., а при следващо - 5000 лв.

Труд

ПФ и ГЕРБ се сблъскаха и по повод на дефинирането на извънредния труд в администрацията. Според определението в закона това е трудът, който чиновникът полага извън установеното за него работно време въз основа на мотивирана заповед от началниците си и извън случаите на ненормирано работно време. "Узаконихте сега по 15-20 хиляди лева възнаграждение за извънреден труд", възмути се Димитър Байрактаров от ПФ.

Кадри

До 50 души администрация ще има в Националния център по подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., реши кабинетът. През 2016 г. ще бъдат назначени 15 души, останалите - през следващите години.

Ялова концепция ще се бори с "хаоса" в привличането на инвестиции. Ялова концепция за привличане на инвеститорите представиха вчера от ръководството на икономическото министерство и Българската агенция за инвестиции (БАИ). В документ, наречен "Анализ и концепция за привличане на инвестиции" от двете институции са обобщили данни, свързани с броя на фирмите, стратегическите сектори като високи и нанотехнологии, иновативни индустрии, мехатроника и др. Никъде в десетте страници не се посочва точно как ще бъдат привлечени и насърчени големите фирми, както и какво ще ги задържи у нас освен евтината работна ръка.

Планът за действие включва единствено маркетинг, изготвяне на профил на потенциалните инвеститори и изграждане на мрежа между българските и чуждестранните инвеститори. Според шефа на БАИ Стамен Янев целта е да се подобри връзката между търговските аташета, посланиците и самите фирми - потенциални инвеститори - нещо, което до момента почти липсвало.

Ние трябва не само да познаваме посланиците, но и да знаем за мероприятията, които се организират, обясни Янев. Трябвало да има и "план за отношенията" с дипломатическите и консулските служби. Това обаче никак не е трудно - голяма част от чуждестранните камари у нас издават редовни бюлетини, свързани с дейността на фирмите и потенциалните инвеститори. Самите организации не веднъж или два пъти са канили за участие в международни изложения български фирми и представители на властта.

Според зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева до момента привличането на инвестиции е било "хаотичен процес". "Има един индивидуален проджект мениджър, който пътува с инвеститора и му показва терени", обясни тя. "Няма смисъл да репликираме дейността на агенциите за недвижими имоти", допълни Стамен Янев. Оттук нататък обаче БАИ и министерството щели да бъдат наясно къде какво може да се развива - местните власти са посочили секторите, в които искат общините им да се развиват.

Според представената концепция обаче всички райони в страната са се насочили към бизнес, свързан с индустрията за здравословен живот и развитие на биотехнологиите, а на второ място са посочили, че ще привличат фирми, свързани с мехатрониката (производство, основано на съвременните технологии - б.р.). Пълният списък къде какво би могло да се развива тепърва ще бъде качен на интернет страницата на БАИ, така че фирмите да се ориентират коя община какво може да предложи.

Отстъпка

12 млн. лв. е струвало освобождаването от данъци на големи инвеститори през 2015 г., показва справка на БАИ. Големите фирми могат да бъдат освободени от данъци, ако инвестират обратно печалбата си в район с висока безработица, припомни шефът на агенцията Стамен Янев. По данни на БНБ преките чужди инвестиции у нас към края на април 2016 г. са в размер на 430 млн. евро, което е с 45%, или 353 млн. евро по-малко спрямо същия период на миналата година.

24 часа

След акциите в Слънчев бряг влезли 200 млн. повече в хазната. Благодарение на проверките на НАП и останалите служби по морето за юни приходите в хазната са вече над 1 милиард лева - с 200 милиона повече от същия месец миналата година.

Това обяви премиерът Бойко Борисов в парламента на въпрос на депутата от РБ Костадин Марков (СДС) за акциите на властта в курорта Слънчев бряг.

Премиерът обеща да прати проверки на данъчни, полицаи, митничари и за наркотици, каквито сега текат по заведенията на морето, и на тези в зимните курорти и големите градове. Борисов разкри: "В хитови заведения сървърите са свързани с Америка. Като чукне сервитьорката, информацията отива първо в Лос Анджелис, там я преправят и накрая идва при нас." На въпрос на Марков няма ли как проверките да се правят по-дискретно, премиерът каза: "Няма угодия."

"От днес има и конна полиция в Албена - да е атрактивно и красиво", подчерта Борисов. А туристите в Бургаско се увеличили с 18 процента.

Министрите да преборят корупцията за година. Министрите имат една година време, за да преборят корупцията по ведомствата, които ръководят. Това им заръча в сряда премиерът Бойко Борисов, който призна, че е смутен от последното изследване за подкупността в България на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

В сряда премиерът покани експертите от центъра начело с шефа му Огнян Шентов да представят доклада си пред Министерския съвет, зада се набележат слабите места.

"Борбата с контрабандата в този ѝ вид започна, след като слушах един анализ за 34% контрабанда на цигари. Тогава говорих с Горанов каква разлика в приходите се образува само от тези пари. И се оказа, че те се измерват в стотици милиони, милиарди. Затова ми се иска сега всички ние на базата на тези изследвания, които са провели колегите от Центъра за изследване на демокрацията, всеки от вас да си запише по направления, пера, критични моменти, всеки да го приеме за първостепенна задача. Догодина по това време да имаме такъв спад, съизмерим с този при контрабандата - от 34 на 8%", заявил Борисов на министрите си, сочи разпространена от информационната служба на МС стенограма. "Трябва да хванем бика за рогата", казал още той.

"Със сигурност ще положим усилия да се изкорени изцяло, но повтарям, това го има и в най-най-уредените държави. Затова ние да си поставим цел да я смазваме до възможно най-ниските нива на всички възможни министерства, агенции, общини, гишета, на пътя, навсякъде, където се изисква воля от наша страна", добавил Борисов

В момента към 30% от населението признават, че са участвали в корупционни практики, цитирал данните Руслан Стефанов от ЦИД.

"Най-ниско е усещането за корупция през 2010-2011 година Тогава е някъде от порядъка на 9,6-9,3 реалното измерване по тази система. Сиреч това е времето, когато ни обвиняваха за репресия, полицейщина и всичко останало. Скокът от 9 на 39,4 става през 2014 г. Виждате една политическа нестабилност какво усещане донася. Сега сме на 18. С една дума, мерките ни работят, но има инерционност в усещанията на хората", тълкува премиерът доклада на центъра.

"Не искам да обиждам никого, лекарите са една от най-интелигентните групи от обществото ни, спор няма. Едни хора са ги водили за мъртви души, че са ходили в болниците, други са им казали - елате утре или вдругиден. Днес му се случва да чака на едно гише 5 часа, търси начин да си реши проблема, да не чака утре на другото 5 часа. В смисъл, става една симбиоза между тези, които имат изгода, и тези, които го правят, за да си решават въпроса по-лесно. И това се наслагва като усещане", обяснява още той.

"Затова искам всеки, като се прибере, да си събере заместниците, отделите и срещу всяка точка, която го касае от този доклад, да напише как ще се промени това. Лекарите - пръстов отпечатък ли ще е, за другите - видеонаблюдение ли ще е...

Ако трябва, проверки на службите по всичко, което се прави", заръчва премиерът на министрите. Дал пример със звеното за борба с контрабандата, създадено между прокуратурата, митниците и МВР.

"Убеден съм, че за една година - но ако всички се включите ежедневно, с натиск върху всеки един служител, дали е от агенция, дали е от самото министерство и в областта на обществените поръчки и във всичко, което може да генерира някакъв ресурс, само тогава, и ви го обещавам, този резултат ще го имаме. Но пътят е само този. Има ли съмнения - спира се", отсича премиерът. И поставя конкретна цел - догодина индексът за корупция да слезе под 10%, а през 2018 г. под 5%.

Речта на Борисов предизвикала министърът на културата Вежди Рашидов да се оправдае, че не е крал пари, става ясно от стенограмата. Според него правителството не можело да промени индекса, защото на хората постоянно се внушавало, че България е корумпирана. Според Рашидов 90% от усещането на българите за корупция се дължи на медийни публикации и дава пример със себе си, че имало много, които го обвиняват в корупция.

Със системни усилия индексът можел да се промени, опонира му Руслан Стефанов.

"Може би няма напълно да премахнем корупцията, то, ако е могло, и в Щатите, и в Германия, и във Франция щяха да са я изкоренили. Но ние трябва да положим максимум усилия и воля. И това хората ще го оценят, убеден съм", подчертал отново и Борисов.

Премиерът дава пример и със снимките на порше, което влиза по алеите в Южния парк, и така се създавало чувство за безнаказаност.

В дебата се включил и вицепремиерът Томислав Дончев. Той планирал да въведе система на "червени флагове" - показатели за евентуални нередности при обществените поръчки. В момента тази система работела при еврофондовете.

Според Дончев резултат ще да дадат и мерки срещу "необяснимото богатство" подобни на акциите по Черноморието след престрелката в Слънчев бряг.

Вицепремиерът Меглена Кунева, която подготви проект за антикорупционен закон, не е взела отношение по обсъжданата тема.

Само при 0,01% от подкупите се стига до присъда Цялата контролна система на държавата за борба с корупцията не работи, обявил Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията пред Министерския съвет. При подкупите осъдителните присъди са под 0,01%, а при общите престъпления са 5-6%, дава пример той.

Стефанов предложил на правителството три мерки. Първо, да се подобрят доказателствените материали, които се събират от разследващите корупцията органи. След това по ключовите области да се създадат съвместни екипи, както предлага и премиерът Борисов. Третата мярка е насочване на вниманието към най-уязвимите области.

"Над 95% от хората смятат, че българските институции са много корумпирани", посочил експертът пред членовете на правителството.

Стефанов дава пример с митниците, лекарите и транспортната администрация. Схеми за корупция има и при обществените поръчки, допълнил той.

Стефанов представил пред МС и сравнение между българско здравно заведение и община и подобни структури в Италия, което е направено от Центъра за изследване на демокрацията. Посочил като положителен пример КАТ, където, след като са приложени част от мерките, 63% от хората отчитали, че корупцията е намаляла.

Труд

„Умните" светофари задръстиха София. Вместо да облекчат натоварения трафик в столицата, „умните светофари", които Столичната община монтира преди по-малко от година, задръстиха още повече главни кръстовища в София.

Причината на места да има затруднение в движението е, че единната система за управление на трафика все още не функционира на пълни обороти, защото не всички трасета са модернизирани с този тип светофари, обясни пред „Труд" изпълнителният директор на Центъра за управление на трафика Димитър Петров.

Въвеждането на системата започна през септември 2015-а година. В момента „умни" светофари са изградени на 115 кръстовища, които обхващат входно-изходните артерии на града и в целия широк център - бул. „Тодор Александров", „Александър Малинов", „Цар Борис 3", „Княгиня Мария Луиза" и други.

До края на годината трасетата, регулирани от новите съоръжения, ще станат 160.

„Няма как изведнъж да обновим всички кръстовища, затова монтирането на съоръженията става поетапно, след като се проучи движението по съответното трасе", каза още Димитров.

Измерването става чрез вградени в асфалтовата настилка индуктивни рамки.

От Центъра за управление на трафика отчели, че на местата, където са изградени „умните" светофари, се пропускали повече коли и зелената светлина била по-дълга.

30% от бизнеса чака загуби от Брекзит. Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще се отрази негативно на всяка трета фирма у нас. Това показва проучване на Българска търговско-промишлена палата сред членовете й. Такова е становището на 27% от компаниите, които имат търговски отношения с фирми от Великобритания. 20 на сто обаче твърдят, че бизнесът им няма да пострада, въпреки че търгуват с фирми от Острова. 46 на сто от запитаните не очакват последствия, защото нямат партньори в тази държава.

Интересен е фактът, че нито една фирма не очаква положителни последствия от Брекзит.

В случай, че ескалират настроения относно българите, това неминуемо би довело до промени в паричните потоци към страната ни от наши сънародници, работещи там. Би се отразило и на свободното движение в посока Великобритания, коментират данните от БТПП.

Българският бизнес е категоричен, че отделянето не е решение и трябва да се търсят мерки за промени в рамките на Евросъюза. На тази позиция са 90 на сто от участвалите в допитването работодатели. Според тях обаче управлението на съюза, миграцията и санкциите не са правилни.

Близо 70% от българските работодатели смятат, че основните причини за резултатите от референдума във Великобритания са недостатъчната ефективност на европейската администрация. Според 44 на сто това са високите разходи за участие в европейската интеграция и ниската възвращаемост. 32% са на мнение, че прекомерната намеса на ЕС ограничава предприемачеството.

Монитор

386 джета порят морето, само двама глобени. 386 джета и 43 малки корабчета за увеселителни разходки порят родното море, но само двама джигити са глобени за навлизане в зоната за къпане на централния плаж във Варна. Това сочат данните на Изпълнителна агенция „Морска администрация", с които „Монитор" разполага. През миналия сезон са проверени общо 103 джета. 24 са проверките във Варна, 79 в региона на Бургас.

Заради безопасността на къпещите се туристи джетовете имат право да се движат само в специално обособени коридори до излизането им на плажа. При нарушение санкцията е солена и стига до 3 бона, припомниха от морската администрация.

До 8 г. затвор за хакерска атака. До 8 години затвор може да получи участник в хакерска атака, извършена срещу държавен сайт. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс, обявени от правосъдното министерство за обществено обсъждане.

Според промените ако хакер или група от компютърни терористи удари „информационна система, която е част от критична инфраструктура" може да бъде вкаран в затвора за период от 2 до 8 години. Същото наказание може да бъде наложено и ако атаката е извършена по поръчение на организирана престъпна група.

С промените в НК се въвежда и затвор от 1 до 10 години и възможност за конфискация, когато при „кражба на фирми" са претърпени имуществени вреди в особено големи размери. При документно престъпление, с което се установява контрол върху юридическо лице, лишаването от свобода ще е от 1 до 6 години. В сега действащия кодекс извършването на едно или съвкупност от документни престъпления с обект частен документ се наказваше максимално с „лишаване от свобода" за срок до две години, а в случаите, в които извършителят е неосъждан, то той се освобождаваше от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба" от хиляда до пет хиляди лева.

С предложените от Министерството на правосъдието изменения се засилва и наказателноправната защита на средствата от публични фондове. Досега обичайният механизъм на този вид престъпления включваше използването на представляващи, които нямаха качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. Сега наказателна отговорност ще се носи както от този, който управлява юридическото лице, така и от онзи, който само го представлява, включително и като пълномощник.

Засилване на мерките срещу пазарната злоупотреба и инкриминирането на най-тежките й форми, предвиждат още новите разпоредби. Така например при злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара от работещ във финансовия сектор или в надзорен или регулативен орган, наказанието, което се предвижда, е до 4 години затвор. С тези нови текстове България на практика въвежда изискванията на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба.

С промените в НК се въвежда и Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Включват се по-широк кръг от престъпления, като например „приемане" и „превозване" на парични знаци в нарушение на установения ред.

В съответствие с евродирективата за атаките срещу информационните системи, с новите текстове в НК се синхронизират съставите и размера на наказанията. Към изпълнителните деяния се включват и „пренасяне", „повреждане", „влошаване", „скриване" и „спиране на достъпа" до компютърни данни в информационна система. Директивата, която въвеждаме, установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи, като целта е предотвратяването на тези престъпления и подобряването на сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи.

По-ефективно противодействие на тероризма, а именно инкриминирането на финансирането и по отношение на други престъпения, свързани с тероризма, са част от другите предложения в НК. Съществуващата уредба се допълва, като се включват текстове за финансиране с цел набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм. Също така се разширява обхватът на подбуждането към и закана за извършване не само на тероризъм, но и свързаните с тероризма дейности. Допълнения се правят и при документната измама, която цели не само извършване на терористично престъпление и финансиране на тероризъм, но и пътуване с такава цел. Изменени са текстовете за кражбата, като се въвежда квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм.