Капитал Daily

По-добър банков сезон. В навечерието на фаталната дата 13 август, когато БНБ ще обяви колко здрави са банките в България, отчетите на 27-те институции показват силна първа половина на 2016 г. Печалбата е на рекордно високо ниво, депозитите на гражданите растат, леко се подобрява ситуацията в кредитирането. Трендът да се показват обезценки явно е в миналото или защото балансите вече са поизчистени, или защото вече няма стимул да се правят, защото проверките са на числата към края на миналата година. Продължава и разслояването при банките, дошло след кризата с КТБ - големите институции в централи в Западна Европа трупат бизнес, докато малките с местни собственици по-често растат минимално или дори падат.

Рекордна печалба

Печалбата на банките расте до 773 млн. лв. за първите шест месеца на 2016 г., показват данните на Българската народна банка. Този резултат е рекорден за полугодие, който не е постиган никога досега, дори и преди финансовата криза. Той надминава с повече от 50% постигнатото през същия период на миналата година.

Отделно само за юни положителният финансов резултат на банките надхвърли 270 млн. лв. За сравнение - през май той беше 63 млн. лв., тоест банковата система подобрява представянето си над 4 пъти, но това е, защото през май финансовите институции платиха на фонда за гарантиране на влоговете почти 260 млн. лв. Сред основните причини за повишаването на финансовия резултат са по-ниските обезценки на финансовите си активи, които търговските банки са направили през полугодието. Те се свиват с над 20%. Другият основен фактор продължава да бъдат значителното понижение на разходите за лихви.

Традиционно топ 4 на най-големите банки по размер на активите формират Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Обединена българска банка. След поглъщането на Алфа банк Юробанк България увеличи активите си с повече от 1/5 от предишното им ниво и измести от 5-ото място в класацията Райфайзенбанк. Новият топ 5 генерира над 2/3 от печалбата на цялата банкова система за полугодието, показват данните. Сред банките, които най-силно увеличават печалбата си, са ПИБ, Инвестбанк и Централна кооперативна банка, т.е. с месни собственици. Като размер най-голям минус отчита "Пиреос".

Повече кредити, по-малко лоши

Макар сумарните данни за полугодието да не показват съживяване при най-важния за икономиката показател - финансирането на фирми, от БНБ отчитат подобрение през последното тримесечие: "Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 254 млн. лв., а тези за други финансови предприятия - със 130 млн. лв. Кредитирането на домакинства също отчита увеличение, формирано от растежа и при двата сегмента - жилищните ипотечни кредити (с 58 млн. лв.) и потребителските заеми (със 103 млн. лв.)." Данните от отчетите показват, че за първите шест месеца най-активни при заемането на средства към компаниите са били ДСК и ЦКБ. С най-свити кредитни корпоративни портфейли са гръцките "Пиреос" и "Пощенска" и българската ПИБ, които много вероятно са отписали лоши заеми.

Кредитите, отпуснати на фирми и граждани, които са просрочени - тоест по чието изплащане има забавяне от над 180 дни, наброяват над 7 млрд. лв. В сравнение с миналата година намалява с 11%. Тогава тези задължения в просрочие формираха над 15% от всички отпуснати заеми, докато сега нивото им спада на 13.8%.

Растежът на депозитите се забавя - общият им размер в края на юни е 75.2 млрд. лв., или с 1.5 млрд. лв. (2%) повече спрямо края на първото тримесечие на годината. От централната банка отчитат, че спадат привлечените средства от сектор "държавно управление" и от кредитни институции, но растат спестяванията и на фирми, и на домакинства.

С над 6% растат депозитите на граждани за първите шест месеца на годината, т.е. рекордно ниските лихви засега не водят до отлив на клиенти. В десетката с най-голям ръст по този показател са ДСК и "Пиреос", която обаче преди година преживя гръцката банкова ваканция и отливът на средства тук от 16%. Друга гръцка банка в десетката пък е единствената, в която има лек отлив на спестявания на домакинства - Юробанк ("Пощенска"), но той се очакваше покрай сливането на операциите с купения бизнес на клона на Алфабанк тук.

Излишъкът в бюджета достигна рекордните 3.3 млрд. лв. Излишъкът по консолидирания бюджет към края на юли вече е 3.3 млрд. лв., показват предварителните данни на Министерството на финансите. Невижданото от 2008 г. превишаване на приходите над разходите се дължи на повечето данъчни постъпления и на по-малкото държавни инвестиции. Въпреки значителната сума в излишък в края на годината отново ще има дефицит, макар и значително под планираните 2% в закона за бюджета, по думите на финансовия министър Владислав Горанов.

Премиерът Бойко Борисов обаче даде заявка, че всичко, което бъде събрано над плана, ще бъде похарчено за инфраструктурни проекти и за нуждите на различни общини. "Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала "Хемус", каза премиерът, цитиран от БТА, в събота при срещата си с кметове от общини в Северозападна България, в която участва и финансовият министър Владислав Горанов. Обещанието обаче звучи повече като говорене, защото, първо, "Хемус" няма да се строи тази година, второ, едва ли има други готови проекти за региона и, трето, нужна е актуализация на бюджета, каквато няма информация да се подготвя.

Повече приходи

С предварителните данни за юли финансовото министерство не предоставя детайлна разбивка на приходите и разходите по отделните пера на бюджета. Такава има към юни и тя показва, че най-голямата част от подобрението в приходната част е при данъците. Постъпленията от преки и косвени данъци за полугодието са общо 13.5 млрд. лв., което е с 1.2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2015 г. Три четвърти от това преизпълнение се дължат на ДДС и на акцизите. Ръст е отчетен при всички видове данъци с изключение на ДДС от внос. С по 100 млн. лв. повече са събрани от данъците върху труда и печалбата на фирмите, както и от осигуровки.

Финансовият министър за пореден път категорично заявява, че преизпълнението на приходите в по-голямата си част се дължи на мерките, които правителството предприема срещу контрабандата, а не толкова на икономическия ръст. "Когато държавата със своите органи застане на терен и си влезе в ролята - идват приходите", каза Горанов, който също участва в срещата с кметовете.

От статистиката се вижда, че за първото полугодие годишният ръст на данъчните приходи е близо 10%, а растежът на икономиката през първото тримесечие бе 2.9%. За второто тримесечие данни все още няма, но според анализатори растежът ще се задържи около това ниво. Повечето събрани косвени данъци обаче са подкрепени от крайното потребление, което през първото тримесечие на годината нарасна с 2.4% на годишна база. Вътрешното търсене е новият двигател на икономиката, а то генерира повече акциз и ДДС за бюджета.

Твърдението на управляващите, че основното увеличение е от борба с контрабандата, е силно преувеличено. Извън малкото оживление в икономиката останалите допълнителни суми идват от разплащанията в енергетиката (забавеният ДДС там беше от порядъка на 250 млн. лв.), от увеличения акциз на цигарите и от вдигнатите административно минимални осигурителни прагове и минимална заплата.

За повишението на общите приходи в бюджета влияние оказват и еврофондовете. Макар новите програми още да не са масово задействани, Европейската комисия сега възстановя суми за разплащанията, които държавата направи миналата година по завършването на проектите от стария програмен период. Също така трябва да се отчетат и получените авансови плащания от ЕК по новите европрограми. За първите шест месеца на годината получените средства от ЕС са около 1.9 млрд. лв. при 2 млрд. година по-рано.

По-малко разходи

За разлика от предходната година, когато правителството направи рекордните 7 млрд. лв. капиталови разходи покрай завършването на проектите по европейските програми, през първото полугодие на тази година вече се вижда двойно изоставане. През тази година, освен че свежите пари от Брюксел са по-малко, държавата отложи изпълнението на някои големи проекти, които трябва да се финансират изцяло с бюджетни средства (като магистрала "Хемус", където дори първата 10-килимоетрова отсечка едва ли ще започне тази година).

От Министерството на финансите обясняват, че голяма част от инвестиционните разходи ще бъдат изместени за последното тримесечие на годината. Именно тогава може да се очаква отново да се появи дефицитът, както се случи и миналата година. Все пак в своя анализ ведомството посочва, че "добрите параметри по изпълнението на приходите и липсата на сериозен натиск от страна на разходите до момента дават основания да се очаква, че в годишен план ще може да се реализира по-голямо от планираното подобрение на бюджетния дефицит".

За разлика от капиталовите текущите разходи (заплати, осигуровки, издръжка, субсидии, помощи, лихви и др.) продължават да се увеличават. За първите шест месеца на годината по това перо са изхарчени 13 млрд. лв., което е с 3% повече от предходната година. Темпът на нарастване съвпада със заложеното в Закона за бюджета за 2016 г.

Общият размер на фискалния резерв към полугодието вече надхвърля 14 млрд. лв., показват данните за изпълнението на бюджета. Подобна стойност не е достигана от създаването на резерва през 1997 г. По сметки в банки (почти изцяло в БНБ) има 12.6 млрд. лв., а вземанията от Европейския съюз, които счетоводно също се водят като част от резерва, са 1.5 млрд. лв. Това са предявени разходи по проекти, които предстои да бъдат преведени от Брюксел в даден момент.

Сега

Въпреки мерките част от търговията с горива все още е в сивия сектор. Финансовото министерство не успява да извади на светло сивия сектор при търговията с горива. Нарочените от държавата за основен виновник за укриването на сделки - така наречените ведомствени бензиностанции за зареждане за лични нужди, вече имат нивомери и са свързани с НАП, но от началото на годината отчитат много ниски нива на потребени горива. Освен това контролът на данъчните обхваща малка част от тези бензиностанции - при над 30 000 обекта, каквито бяха първоначалните оценки на МФ, под надзор в момента са само 527.

Това показва предоставена от НАП справка в отговор на въпроси на "Сега" за ефекта от въведените законови промени при контрола върху горивата. С промени в Закона за ДДС през 2015 г. депутатите задължиха всички собственици на съдове, от които се зареждат горива, да ги декларират в НАП и да обявят потребените количества горива за предходни години. За част от тези бензиностанции бе въведено и изискване задължително да отчитат зареждането чрез фискално устройство, както и да монтират нивомери за наличните горива.

В изпълнение на тези изисквания в края на 2015 година пред НАП са били декларирани общо 14 388 съда за зареждане за лични нужди - 6968 стационарни цистерни, 710 мобилни цистерни, 330 контейнера, 1 вагон, 5126 бидона и 1253 други съдове. Като общо годишно потребление за 2014 година собствениците на тези съдове са обявили 1.6 млрд. литра дизел и 4.6 млн. литра бензин (б.р. - виж таблиците).

Това е високо ниво на потребление, но е далече от реално контролираните от началото на 2015 г. наличности. Оказва се, че от всички собственици на бидони и цистерни едва 527 лица подават данни към НАП. Това изискване бе ограничено само до собствениците на стационарни подземни резервоари или неподвижно прикрепени за земята цистерни над 1000 литра. От началото на годината до края на юни тези 527 лица са декларирали пред НАП много по-ниско потребление от обявеното от всички ведомствени бензиностанции през 2014 г. При дизела отчетените количества са едва 2.7% от обявеното за 2014 година. Обявените количества бензин са 19.3% от годишното потребление през 2014 г., при метана - 2.2%, при пропан-бутана - 4.4%.

Възможно е в следващите месеци тези количества да нараснат, но трудно може да се очаква да стигнат обемите на укрито потребление, за които говори МФ. Заради сериозния отпор срещу промените през миналата година министерството наруши традицията да пести обяснения и представи подробен анализ. В него се твърдеше, че при средногодишно потребление на дизелово гориво в страната от 3, 4 млрд. литра реално се декларират доставки на едва 2.2 млрд. литра. 1, 2 млрд. литра дизел остават недекларирани - близо 36.2% от потреблението. Тези горива са потребени, но за тях не са платени акциз и ДДС. В анализа на МФ се твърдеше, че най-рискови за такива доставки са секторите "Селско стопанство" и "Транспорт", и то именно заради ведомствените бензиностанции, които зареждат за собствени нужди. МФ се опитва още от 2013 година да затегне контрола върху този вид зареждане, но засега без особен резултат.

На този фон финансовото министерство прокара поредна промяна в опит да спре нарушенията при плащането на ДДС за горивата. Народното събрание одобри законови промени, съгласно които регистрираните по ДДС търговци ще трябва да внасят задължително обезпечение, ако доставят месечно горива с данъчна основа над 25 000 лв. Този праг ще засегне преобладаващата част от фирмите.

И данъкът за колата се оказа "залепен" за стикер. България си остава царството на стикерите - задължителните винетки, застраховка "Гражданска отговорност", годишните технически прегледи вървят неизменно със стикер, а ето че и плащането на данъка за колата не може да се размине без лепенка. Това стана ясно преди дни, след като влязоха в сила новите изисквания за преминаване на колите през годишен технически преглед.

Още през 2014 г. беше въведено условие собственикът да докаже с бележка от общината, че е платил местния данък МПС, преди да започне прегледът на автомобила. Идеята бе да се повиши събираемостта на местния налог. А тъй като се оказа, че разписки за платения данък лесно се фалшифицират, общинските чиновници в София още от 2013 г. лепят и холограмни стикери.

За да се избегне излишната бюрокрация и за да се затегне контролът, всички общини в България трябваше вече да са изградили електронни регистри за данъците и таксите, които събират, и да се свържат в единна мрежа, която на свой ред да обменя данни с агенция "Автомобилна администрация" и с пунктовете за технически прегледи на колите. При работещи е-връзки с едно влизане в компютъра в пункта се вижда дали данъкът за автомобила е платен, или не. Оказа се обаче, че почти половината български общини още не са преминали на е-релси - само 138 от общо 265 имат работещи информационни системи.

Точно затова по настояване на Сдружението на общините в България остава старомодното доказване в техническите пунктове за платен данък МПС - с бележки и стикери. А отлагането на електронния обмен на информация всъщност работи срещу общинските бюджети. Много собственици на коли намират вратички и за 40% от превозните средства местният данък не се плаща.

Ако колата не е минала задължителния годишен преглед и КАТ ви хване на пътя, наказанието е спиране от движение на МПС-то и акт от 50 лв. за шофьора.

24 часа

Опасност от нови кражби на имоти - всеки може да вземе копие от чужд нотариален акт. Има огромен риск от нова вълна имотни измами, след като вече съществува възможност всеки да отиде в Агенцията по вписванията и да получи незаверен препис от нотариален акт на чийто и да било имот. Това предупреди официално Димитър Танев, председател на Нотариалната камара, в интервю за "24 часа".

Въпросното копие - създадено на копирна машина или на ръка, лесно може да се превърне в заверен препис и да стане "доказателство" за прехвърляне на имота, особено когато нотариалният акт е издаден преди 1992 г. и не е отразен в информационната система на агенцията, допълниха от гилдията.

Затова нотариусите настояват да се върне отмененото преди близо две години положение, при което Агенцията по вписванията изобщо не издаваше незаверени преписи, т.е. копия на нотариални актове.

Въпросната забрана е отменена с промяна в Правилника за вписванията - алинея 3 на чл. 51, влязла в сила на 7 ноември 2014 г.

Поправката е изготвена от правосъдното министерство и приета с постановление от Министерския съвет. Това се случва в последните дни на Христо Иванов като министър на правосъдието.

Заверени копия от нотариални актове може да получават само страните. Получават ги още адвокати, нотариуси, частни съдия-изпълнители, съдебни и данъчни органи, т.е. лица, които имат определен правен интерес, обясни шефът на Нотариалната камара Димитър Танев.

В никоя европейска държава обикновен човек не може да поиска и да получи копие от нотариален акт на който и да е друг човек. Навсякъде имотният регистър е публичен, но достъпът до нотариалните актове е опосредстван - извършва се чрез адвокати, нотариуси и други, допълни той.

Има предвидена процедура, има следа кой е получил документа и че той е от кръга на оправомощените, уточни Танев и припомни, че въпросът е важен за българите, 95% от които притежават собственост.

Чиновниците недоволни, на 80% не са им вдигали заплатите. Чиновниците масово са недоволни от системата на заплащане в администрацията. Това е установило проучване, поръчано от Института по публична администрация, което е публикувано в доклада за състоянието на администрацията през 2015 г.

Според служителите системата за определяне на възнагражденията само частично отчита работата им. Според правилата от 2012 г. насам 70% от заплатата на  чиновниците са основни, а останалите 30% се водят бонус, въз основа на това колко добре си вършат работата. Какъв да е размерът на бонуса, се определя след оценка на изпълнението веднъж годишно.

80% от чиновниците са се оплакали, че не са получавали увеличение на заплатите от 2012 г. насам, въпреки че би трябвало да има такова заради нормативната уредба.

Допълнително чиновниците са недоволни, че има много големи разлики в заплащането за една и съща длъжност.

4300 лв. е най-голямата основна заплата в администрацията и тя се получава от директори на дирекции. Това показват данни на Евростат, които са включени в приетия от Министерския съвет доклад за състоянието на администрацията.

Тези данни са подадени от чиновниците и включват само основната заплата, но не и допълнителните възнаграждения.

Максималната директорска заплата, която е била обявена пред Евростат, е по-висока от най-високата заплата за главен секретар, която е 3600 лв. Тя трябва да е по-висока и от заплатата на Бойко Борисов като министър-председател. Наскоро Борисов обяви в телевизионно интервю, че получава по 4000 лева месечно, а с всички отговорности един премиер в България по думите му е справедливо да взема 10 000. Според методиката за определяне на премиерската заплата, която зависи от тази на депутатите, Борисов всъщност се разписва за 100 лв. повече от заплатата на най-скъпоплатените директори.

Въпреки че има много големи заплати по длъжностите, за сравнима работа други служители получават в пъти по-ниски, твърдят обаче чиновниците. Според данните на Евростат в администрацията има и директори, които получават по 770 лв. - сума, почти 6 пъти по-малка от най-високата шефска заплата в администрацията.

Голяма ножица има между минималната и максималната заплата и при останалите нива на чиновниците, показват данните от доклада за състоянието на администрацията. За ниво специалисти например тя била над 10 пъти по-висока миналата година.

Чиновниците не харесват и системата за оценка на изпълнението и свързаната с нея плаваща част от заплащането им, сочи анкетата на Института за публична администрация. В повечето отговори те заявяват, че тя не допринася за справедливо възнаграждение, защото била твърде субективна. Освен това заради големите разлики в минималните и максималните нива на заплащане в администрацията дори когато доброто представяне се поощрява с вдигане на заплатата, излиза, че служители с равни постижения не получават едни и същи пари.

Огромни разлики съществуват дори в една и съща администрация заради въведените коефициенти на увеличение на база представяне, се казва в доклада.

Като цяло чиновниците определяли въведената от бившия финансов министър Симеон Дянков система като неработеща, сочи проучването.

Труд

Кибератака, маскирана като политически саботаж. Блокирането на телевизионния сигнал, с което бе прекъснато прякото предаване на събора на БСП под връх Бузлуджа, сто на сто е външна кибератака с цел да се изпробват пробойните в информационната система на страната. Това обясниха експерти по радио и телекомуникации, които „Труд" потърси във връзка със спряното излъчване в ефира на Канал 3. Телевизията отразяваше на живо сбирката на социалистите.

Специалистите припомниха пред вестника, че първото, което са направили метежниците при неуспешния опит за преврат в съседна Турция, е да заглушат предаването на националната телевизия. В случая с митинга под Бузлуджа дори техниката на БНТ не е успяла да се справи със заглушаването.

„Техническите лица, които бяха на място, казаха че за пръв път виждат такова нещо", обясни пред „Труд" програмният директор на Канал 3 Ива Стоянова. Тя допълни, че медията има доказателства за саботаж от конкурентна фирма за телевизионна продукция. Цялата информация щяла да бъде внесена днес в прокуратурата.

В същото време председателят на БСП Корнелия Нинова даде брифинг в централата на „Позитано" 20 - тя също лансира версията за саботаж.

„Госпожа Нинова е запозната с всички детайли. Тя стана свидетел на случилото се", обясни Ива Стоянова. Пред вестника тя разказа, че първо сигналът бил заглушен, докато тяхната техника излъчвала. След това на помощ им се притекли колегите от БНТ - първоначално успели да възстановят предаването чрез тяхното оборудване, но след малко всичко отново замръзнало.

Нинова обясни пред медиите на „Позитано", че след като сигналът е бил блокиран, е направен опит излъчването да се прехвърли на още две телевизии, но това се оказало невъзможно.

„Имахме договор с телевизия, която да излъчва пряко събора. До към 11:00 часа в събота нещата вървяха нормално, предаване имаше. Но изведнъж всичко спря. След това пробвахме да препратим сигнала във втора телевизионна медия, но и този път той бе прекъснат. Накрая бяхме принудени да ползваме сателита на Българската национална телевизия. Десет минути, след като започна, и тази връзка прекъсна. Няма как някой просто да изключи три телевизии, сателит, пряко излъчване", обясни Корнелия Нинова.

Доматите рекордно скъпи, лимоните - златни. Рекордно поскъпване на оранжерийните домати регистрира Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ), която отразява цените на храните на едро. В рамките на малко над 20 дни - от 1 до 29 юли 2016 г. зеленчукът поскъпва с над 9% - от 1,41 до 1,55 лева за килограм, показват данните. Само за изминалата седмица доматите поскъпват с 2,6%, а на годишна база цифрите са още по-фрапиращи - данни на Министерство на земеделието показват, че миналия юли оранжерийните домати по борсите са били над два пъти по-евтини в сравнение със сега - на 24 юли 2015 г. цената им е била 0,67 лв./кг на фона на 1,55 лв./кг на едро към момента.

Производители обясняват, че тази година много от продукцията е унищожена, друга - компрометирана. Това се дължи не само на резките климатични промени - студен и дъждовен май и впоследствие част от юни и тежки жеги през последните седмици, но и на насекоми, които увреждат плода.

През седмицата индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повишава с 2,3% до 1,329 пункта, съобщава още от ДКСБТ. Поскъпване регистрират яйца, краве сирене, пиле замразено, ориз, кренвирши, банани и лук (повече данни вижте в таблицата). Въпреки че поевтиняват с 1,6% до 4,21 лева за килограм на едро, лимоните по пазарите са най-скъпата стока с цени над 6 лева за килограм на дребно, показва проверка на „Труд".

Българските оранжерийни краставици поевтиняват с 2,7% до 1,45 лв. средно за килограм на едро, а картофите се продават по 0,58 лв./ килограм.

Най-осезаемо поевтиняване регистрират зелените чушки (- 16%), чиято цена на едро пада под лев за килограм.

Стандарт

Отпушват пътя на газа. Енергийни проекти, които ще отпушат пътя на газа от Азербайджан и Иран към Европа, ще обсъждат днес премиерите на България и Гърция. Бойко Борисов и Алексис Ципрас ще оглавят междуправителственото заседание в "Бояна". На него ще се обсъди проектът за газова връзка между България и Гърция. По тръбата може да минават 5 млрд. куб. м газ, три от които да изнасяме през Румъния за Европа, обясниха експерти. На масата за преговори ще бъде сложен и проектът за изграждане на газов терминал в Александруполис. Инвеститори в него са "Булгартрансгаз", гръцката "Посейдон" и италианската "Едисон". Терминалът дава възможност за внос на азербайджанско гориво. Инвеститорски интерес към съоръжението е проявил и Иран, откъдето са договорени доставки на 3 млрд. куб. м годишно за България.

Днешното заседание ще е третата среща на Съвета за сътрудничество на високо равнище между двата кабинета. Разговорите ще са състоят в резиденция "Бояна". Предвижда се премиерът Бойко Борисов да има среща със своя гръцки колега Алексис Ципрас. Тя ще бъде последвана от пленарно заседание на двата кабинета и отделни разговори между министрите. Ще бъдат подписани и двустранни документи за сътрудничество. От гръцка страна ще участват премиерът Алексис Ципрас, който ще бъде придружаван от половинката си, но тя ще има своя собствена програма. В София ще бъдат и министрите на външните работи Никос Коцияс, на икономиката, развитието и туризма Георгиос Статакис, на инфраструктурата и транспорта Христос Спирцис, по миграционната политика Янис Музалас, на труда и социалната политика Георгиос Катругалос и на вътрешните работи Никос Тоскас.

Хазната си прихвана 276 млн. от длъжници. Министерствата и ведомствата си прихванаха 276 млн. лв. от длъжници към хазната за периода от ноември 2014 г. до 1 юли 2016 г., обявиха от Министерството на финансите. От ноември 2014 г. е в сила постановление на кабинета, според което при всяко плащане на държавата към частна фирма на стойност над 100 хил. лв. се проверява дали тя има задължения към НАП или Агенция "Митници".

Ако фирмата няма дългове, си получава парите, но ако има задължението се удържа от сумата, която компанията трябва да получи за доставените от нея стоки, извършени услуги или строителни работи. По този начин само за първата половина на годината са събрани 70,6 млн. лв. от длъжници.

Наскоро кабинетът промени постановлението за разплащане по договори с държавата, с което контролът върху длъжниците става още по-сериозен. Решението предвижда преди плащания по договори на стойност над 30 000 лв., всички министерства и ведомства, както и общините, да уведомят НАП и Агенция "Митници". Такова уведомяване се извършва и когато предстои плащане на сума под 30 000 лв., но не по-малка от 100 лв., когато тя е част от договор за над 30 000 лв. Като обменът на информацията между ведомствата и приходните администрации ще става чрез информационна система при спазване на определен ред и срокове. Плащания по договорите ще могат да бъдат извършвани само след потвърждение от НАП и АМ, че фирмата няма просрочени задължения за данъци или осигуровки на обща стойност над 100 лв. Когато фирмата има задължение, НАП и АМ изпращат потвърждение в 7-дневен срок, че за публичните задължения е наложен запор върху вземанията на длъжника от банка или от съответното ведомство или община, или че дълговете са обезпечени с пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа. Когато за обезпечаване на дълговете НАП е наложила запор върху предстоящата за изплащане сума, ведомството удържа задължението на фирмата към хазната и превежда тези парите направо в НАП. А на фирмата превежда останалата сума, която е над размера на задължението й към хазната. Ако ведомството не получи отговор от НАП или АМ в 7-дневен срок, информационната система ще изисква потвърждение в допълнителен 3-дневен срок.

В петък Министерството на финансите стартира информационната система за електронен обмен на данни между ведомствата и приходните агенции за длъжниците в страната.

Монитор

БГ фирмите с 320 млрд. приходи за година. Над 320 млрд. лв. влизат в българските фирми на година. Впечатляващата сума са отчетените от тях приходи пред НАП за последната цяла финансова година - 2015 г. За година приходите на компаниите са нараснали с близо 15 на сто, като през 2014 г. те са били 279 млрд. лв. Това показва справка на приходната агенция, изготвена по запитване на „Монитор".

Според данните на НАП близо една трета от всички корпоративни приходи у нас се падат на сектора на търговията. През 2015 г. в търговията на едро и дребно и в ремонта на автомобили са реализирани 99,3 млрд. лв. приходи. Това е с 2,4 млрд. лв. повече в сравнение с година по-рано. Според националната статистика през 2014 г. (за която са последните налични данни) в сферата на търговията са работили близо 141 хил. фирми, които са 42% от всички икономически активни предприятия у нас без холдингите.

Също толкова впечатляващ откъм приходи е секторът на финансовите и застрахователните дейности, но най-вече откъм ръста, който се отчита за него.

Плащаме кола, а не получаваме нищо. Нов вид измама пълзи в интернет пространството. Клиенти превеждат пари за коли, мотори, каравани и лодки, които поръчват онлайн без да са видели предварително, а така и не получават желаната стока.

Тарикатите публикуват офертите си в сайтове за обяви или на собствени интернет страници, които в повечето случаи са на английски език и се рекламират основно във Фейсбук. Това съобщи за „Монитор" председателят на Европейския потребителски център Игнат Арсенов.

Плащането обаче не се осъществява по банков път или чрез наложен платеж, а чрез фирмите за бързи парични преводи и то обикновено на лица, които се намират в Нигерия или някъде в Африка. Кореспонденцията пък не се осъществява по традиционния начин - чрез имейл, а по скайп или чрез друг вид чат, където продавачът ни изпраща снимки на превозното средство. „Не става дума за търговци, които не си изпълняват търговските задължения, а измамници, които се представят за търговци и продават стоки на много изгодни цени, а в крайна сметка не получаваме нищо", обясни Арсенов.