Капитал Daily

ЕБВР резервира 20% от облигационния заем на БЕХ. В понеделник държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) започна набирането на над 500 млн. евро от международните пазари чрез издаване на корпоративни облигации. Новината към потенциалните инвеститори е, че една пета от книжата са предварително договорени за придобиване от неназован купувач, което до голяма степен предопределя успеха на емисията. По информация на "Капитал" от два източника подкрепата от над 100 млн. евро идва от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Оферти от останалите инвеститори се приемат до вторник и най-вероятно още тогава ще се знае какъв е резултатът от пласирането. При успешно приключване най-големият холдинг в България - БЕХ, ще има облигационни емисии за над 1 млрд. евро на международните пазари, което е рекорд за българска компания. Това обаче не е повод за гордост, защото задлъжнялостта на държавната енергетика скочи в пъти през последните години и е време тенденцията да се обърне. Затова включването на ЕБВР се чете като знак, че и приетите промени в сектора се харесват на институционалните инвеститори.

Позитивни очаквания

Със средствата от емисията ще се погаси мостовият заем, взет в началото на годината от консорциум на J.P. Morgan Securities, който включва и китайската Bank of China и италианската IMI. Процедурата бе отворена в понеделник, непосредствено след края на 5-дневно роудшоу в Лондон, Мюнхен, Милано и Цюрих, и бе очаквана от инвеститорите.

Едва като приключи приемането на ценови предложения, от които ще стане ясно при какви условия ще се пласират облигациите. Тя ще е втора за БЕХ, а очакваният обем е между 400 и 500 млн. евро. Предпочитанията на емитента са книжата да бъдат 5-годишни, но това е индикативно условие и инвеститорите могат да го променят. Имайки предвид рейтинга на холдинга, който е Ba1 по Moody's и BB- по Fitch, както и позитивните настроения на успокоение на пазарите след шоковете с Brexit и Турция, има шанс за пласиране при доходност от 4.75 - 5.25%, коментират анализатори. Очакванията са, че емисията ще е успешна заради подкрепата на инвеститор, предварително договорил да запише 20% от нея. Това става ясно от условията, разпратени до потенциалните купувачи от консултантите на емисията J.P. Morgan и Banca IMI.

По информация на "Капитал" от два източника подкрепата за емисията идва от ЕБВР, което, ако се потвърди, би било изненада за инвеститорите, защото е необичайно в политиката на банката. От друга страна обаче, по този начин тя ще може да насърчи реформите в държавната енергетика, които водят дотам, че например дъщерната НЕК стопи загубата през миналата година, а през тази за пръв път излезе на печалба от регулирания пазар.

В средата на юни изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов коментира пред журналисти, че първоначално БЕХ ще стартира записването на емисията до 500 млн. евро, макар че от холдинга се надяват да успеят да вземат малко по-висока сума от 535 млн. евро, които да покрият напълно мостовото финансиране. По думите на Иванов дори да има по-голям интерес, БЕХ няма да лансира по-голяма емисия, тъй като няма нужда от нея. "Все пак, ако бъдат постигнати добри условия, може да мислим и в тази посока", допълни той.

Ден по-късно стана ясно, че НЕК е осъдена да плати 550 млн. евро в арбитражното дело за АЕЦ "Белене", като на държавната компания се начисляват всеки ден лихви от 167 хил. евро. Това може да се окаже основание за инвеститорите да искат по-висока доходност за облигациите, което би оскъпило финансирането.

Финансиране след промяна

За втори път БЕХ ползва международните пазари за набиране на финансиране. Преди три години холдингът дебютира с продажбата на облигации за 500 млн. евро и така рефинансира стари задължения. Това обаче не бе достатъчно и след дълги опити да намери донор на още средства в началото на тази година холдингът успя да договори необезпечен мостов заем за 535 млн. евро с консорциум на J.P. Morgan Securities, в който влизат италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China. Условието при отпускането му беше, че той ще се рефинансира с приходите от последваща облигационна емисия. Така с парите от заема през март БЕХ погаси дългове на Националната електрическа компания (НЕК) към "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", което пък доведе до изплащане на задържани плащания към държавните "Мини Марица-изток" и така на практика се отблокираха парични потоци в енергетиката.

Благодарение на редица законодателни и регулаторни промени най-затъналата компания в системата на БЕХ - НЕК, спря да трупа дефицит и през 2015 г. намали загубата си с 390 млн. лв. спрямо година по-рано. Едно от радикалните решения за постигането на тази цел беше създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който всички производители на енергия трябва да внасят 5% от своите приходи. Благодарение на тези реформи през първото тримесечие на тази година компанията отчете печалба от 39 млн. лв. въпреки намалението в приходите си.

"Монтюпе" е увеличила продажбите си със 17% през 2015 г. Производителят на алуминиеви компоненти за автомобили "Монтюпе" е увеличил продажбите си през миналата година въпреки временното затваряне на една от линиите. Това става ясно от отчета на дружеството, който е публикуван в Търговския регистър. Компанията, която е собственост на френската Montupet, от девет години има производствено предприятие в Русе, като през 2015 г. приходите й за първи път минаха границата от 200 млн. лв. След силния ръст през миналата година за 2016 г. дружеството прогнозира по-умерени резултати. Въпреки това от "Монтюпе" планират да удвоят инвестициите си през тази година, които се очаква да достигнат близо 40 млн. лв.

По-добри резултати

Заводът в Русе произвежда отливки и компоненти от алуминий за двигатели и ходова част на различни марки автомобили - Audi, BMW, Ford, Volvo и Renault. През миналата година месечното производство е нараснало до 1.8 тона спрямо 1.5 тона предходната година, а направените отливки са се увеличили със 17% до 1.7 млн. броя. През 2015 г. в производство са пуснати три нови продукта, а шест са в развитие, става ясно от отчета на компанията. Приходите от продажби на компанията също са се повишили със 17%, лек ръст има и на печалбата (виж таблицата). В предприятието са били наети допълнително над 130 души, с което общият им брой е достигнал 925 в края на годината. През 2015 г. "Монтюпе" е инвестирала 19.4 млн. лв. основно в нови сгради и оборудване.

Ефект от временното спиране

От отчета става ясно, че ефективността на машините се е подобрявала през миналата година, но временното спиране на една от линиите частично е попречило на тази тенденция. Става дума за заповедта за спиране на линия 1 от производство, която беше издадена от РИОСВ - Русе, през септември след сигнали от граждани за миризми в района, където се намира предприятието. Заводът на "Монтюпе" е разположен в индустриална зона заедно с много други заводи и в близост до други индустриални зони. От компанията категорично отрекоха те да са замърсителите и оспорваха заповедта. Два месеца по-късно Върховният административен съд отмени наложеното предварително изпълнение и линията беше пусната отново. Самото дело по същество ще се гледа чак през февруари догодина.

Прогнози

След значителното увеличение на обемите през миналата година през 2016 г. се очаква по-нисък растеж, посочват от ръководството на компанията. Прогнозата е продажбите да нараснат с 8%, т.е. да достигнат около 240 млн. лв. Портфолиото продължава да се увеличава с развиване на нови версии на някои продукти, става ясно от отчета. Печалбата се очаква да достигне 49.5 млн. лв. (около 2% ръст).

След вложените близо 20 млн. лв. през миналата година за 2016 г. компанията планира инвестициите й да нараснат двойно и да достигнат 19.9 млн. евро (38.9 млн. лв.). Новото оборудване ще е основно насочено към повишаване на капацитета, производителността и подобряване на околната среда, казват от ръководството.

Промени в капитала

През миналата година капиталът на българското дружество е бил намален наполовина чрез редуциране стойността на дяловете. Решението за това е взето от управителния съвет на френската Montupet още в края на 2014 г., а като причина е посочена нуждата от свободни средства. Така, след като от регистрирането си през 2005 г. компанията на няколко пъти увеличава капитала си, през май миналата година той е бил понижен до 33.9 млн. лв. от 67.8 млн. лв. От отчета става ясно обаче, че общият собствен капитал се е увеличил с около 15 млн. лв. заради ръста на неразпределената печалба.

Нов краен собственик

От половин година френската Montupet вече има нов собственик, става ясно от отчета. От 25 февруари 2016 г. канадската Linamar Corporation е придобила 100% от акциите в Montupet. Сделката няма пряко отношение към българското предприятие, чийто краен собственик е френското дружество.

За желанието на канадската компания да придобие Montupet беше съобщено от Reuters миналия октомври, но официалните съобщения бяха оскъдни. Сега от отчета на българското дружество става ясно, че Linamar вече е едноличен собственик на компанията. Според съобщение на канадското дружество, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Торонто, стойността на сделката е 771 млн. евро.

Канадската индустриална група работи главно в производството и асемблирането на компоненти за автомобилната индустрия. Създадена е през 1966 г. и днес има 56 производствени предприятия в Америка, Европа и Азия. Персоналът й достига 23 хил. души. Продажбите й за миналата година са в размер на 5.2 млрд. канадски долара (около 3.6 млрд. евро).

Сега

ЕС е върнал на България над 400 мигранти за по-малко от година. България е приела обратно стотици мигранти, които са били върнати принудително от други европейски страни, след като са избягали от родните центрове за настаняване. Те са изпратени обратно у нас по силата на регламента Дъблин II, според който бежанците се връщат обратно в първата страна по регистрация, ако бъдат заловени в друга - член на ЕС. Сред тях е трябвало да бъде и 27-годишният сириец, който в неделя вечерта се взриви в германския град Ансбах и рани 14 души, но българската Агенция за бежанците е отказала да го приеме.

За по-малко от година у нас са върнати 449 души. Запитванията от други европейски страни са в пъти повече - 5943. Това значи, че страната ни задоволява под 10% от исканията на други държави. Данните са за периода юли 2015 г. - юни 2016 г.

Директорът на агенцията за бежанците Петя Първанова каза, че сириецът от Ансбах е пристигнал у нас в края на 2013 г. и е прекарал тук около 6 месеца. Младият мъж не е бил с бежански, а с хуманитарен статут. Именно затова не е можело да се приложи процедурата по връщането му в България. Първанова обясни, че е можело да бъде върнат по силата на спогодба за реадмисия, но такава процедура не е била задействана. Германската страна е попитала дали може да го депортира по регламента Дъблин II и след българския отказ комуникацията е била прекратена.

Статут на бежанец се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците на чужденец, отговарящ на критериите, определени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция) и в Закона за убежището и бежанците. Хуманитарният статут също се предоставя от председателя на агенцията и е за чужденец, чиито живот, сигурност и свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер. Чужденците с предоставен хуманитарен статут имат правата и задълженията на чужденците с разрешено постоянно пребиваване на територията на Република България. Тези с бежански статут пък придобиват правата и задълженията на българските граждани, предвидени от конституцията и законите на България, с някои изключения като например правото да участват в избори.

Масовите бягства на мигранти от центровете на Държавна агенция за бежанците са традиционни. Статистика сочи, че всяка седмица оттам си тръгват стотици хора, които преди това са кандидатствали за закрила. От статистиката става ясно, че най-много запитвания, отправени от други страни, е имало през януари - 922. Тогава са осъществени 48 трансфера. Най-много хора са върнати у нас през март - 63. Толкова е бил броят им и миналия месец.

Едновременно с това данните сочат, че домовете на агенцията за бежанците са пълни едва 21%, а тези на дирекция "Миграция" на МВР над 70%. Центровете на МВР са затворени и там се настаняват хора, които подлежат на изгонване, или пък ако се сметне, че са заплаха за националната сигурност. Такава е процедурата и с върнатите.

27-годишният сириец е трябвало да бъде депортиран в България, защото два пъти му е отказан бежански статут, заяви представителят на федералното МВР Тобиас Плат. Плат изтъкна, че сирийците не могат да бъдат депортирани директно в Сирия заради ситуацията там. Представителят на МВР добави, че не може да каже на този етап защо депортирането на 27-годишния не се е случило.

Атентатът разтърси Германия в неделя вечерта. Сириецът се самовзриви на музикален фестивал в град Ансбах. Единствено той е загинал при експлозията, ранени са 14 души, трима от които тежко. Бомбата, изработена от хиляди дребни метални части, е била скрита в раницата му. По-късно стана ясно, че сириецът се заклел във вярност към лидера на "Ислямска държава" във видеозапис, намерен в телефона му. Атентаторът опитал да влезе на музикалния фестивал, но не го пуснали заради липса на билет. Бомбата избухна около 22.00 часа пред ресторант точно на входа към събитието.

Атентаторът бил познат на персонала от градските социални служби като "дружелюбен, мил, незабележим" човек, съобщи пред журналисти говорителят на местния център за социален патронаж Райнхолд Ешенбахер. "Младежът често идваше при нас като кандидат за бежански статут - по повод социалните помощи", обясни Ешенбахер. Сириецът, който живеел в Ансбах, е опитал на два пъти в миналото да сложи край на живота си и бил на отчет в психиатрична клиника, добави министър Йоахим Херман. Мъжът е пристигнал от Сирия две години преди това. Той е имал временно разрешение за пребиваване. В Ансбах живеят над 40 000 жители, като градът се намира на около 40 километра югозападно от Нюрнберг. По данни на градските власти в него живеят близо 600 бежанци. Пред "Билд" други мигранти твърдят, че помежду си го наричали Рамбо.

Малко преди атентата мъж нападна с мачете жена и я уби в германския град Ройтлинген, провинция Баден-Вюртенберг. Нападението е станало в заведение за дюнери. Нападателят е ранил още двама души, след което е бил арестуван от полицията. От там съобщават, че задържаният е 21-годишен сириец. Той е известен на полицията и с други провинения. Според органите на реда, преди да убие жената, нападателят е имал разправия с нея и най-вероятно става дума за несподелена любов. Той е действал самостоятелно и няма доказателства, че е имал съучастници. Тези престъпления стават само три дни след клането в Мюнхен, където 18-годишен германец от ирански произход уби девет души, предимно тийнейджъри. Само преди седмица Германия бе потресена от нападението на 17-годишен афганистанец, който във влак за Вюрцбург рани петима души с брадва и бе убит от полицията.

Правителството на ФРГ призовава да не се отъждествяват терористичните актове с пристигналите в страната бежанци, заяви на брифинг в Берлин говорителката на правителството на ФРГ Улрике Демер. "Мнозинството терористи, извършили атаки в Европа през последните месеци, не са бежанци", посочи Демер.

Нов европроект ще дава евтини кредити за започване на бизнес. 107 млн. лв. за нисколихвени кредити е заделило социалното министерство по ОП "Развитие на човешките ресурси", съобщи министърът Зорница Русинова в Кърджали. Сумата ще се разпределя приоритетно между млади предприемачи и социални предприятия, като ще може да се кандидатства догодина, уточни Русинова, цитирана от пресцентъра на ведомството. Инструментите за финансиране са два - кредитиране с ниска лихва под пазарните нива или с гаранционен фонд, като ще се започне с ниски лихви. От МТСП очакват висока активност от младите българи, защото ще има отделни схеми за хора до 29 г., за стартиращи предприятия, за предприемачество, за самонаемане. "Това трябва да реши част от проблемите в регионите с висока безработица", каза Русинова.

Преди да започне раздаването на тези пари обаче, от оперативната програма ще бъдат дадени други 5 млн. лв. по схемата "Подкрепа на предприемачеството". Тези пари ще са достъпни от есента за "местни консорциуми между финансови и нефинансови институции, общини и неправителствени организации да издирят и подготвят предприемчиви българи да развият план за собствен бизнес чрез консултации в юридическата и финансовата сфера". Проектите тук трябва да са между 100 хил. лв. и 392 хил. лв. Бенефициентите ще трябва да популяризират сред работещи и безработни българи започването на собствен бизнес, да организират обучения и консултантски услуги, "свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес знания и умения и разработване на бизнес идеи и бизнес планове" и др. Целта е, когато бъде отворена схемата с ниските лихви, "да има готови бизнес планове, с които предприемачите да могат да кандидатстват".

По друга схема - "Активни", ще се обучават младежи за парамедици. Подготовката ще се извърши в 7 спешни центъра в страната с 26 млн. лв. в следващите 2 г.

Инфраструктура

От края на август до края на септември ще бъде отворена за прием схема с бюджет 300 млн. евро, предназначени за всички видове малка по мащаби инфраструктура. Парите са по програмата за развитие на селските райони, а проектите се очакват от общините, съобщи земеделският министър Десислава Танева в Кърджали. Всяка община може да кандидатства с не повече от 3 проекта, като лимитите за пътна инфраструктура са 3 млн. евро, за водна - 2 млн. евро, за социална - 1 млн. евро, а за културна - 200 хил. евро. Предимство ще имат общините, в които безработицата е по-висока, населението е повече и т.н, поясни министър Танева.

24 часа

Запалиха имението на Баневи в "Бояна", щетите за 1 милион лева. Двама мъже с качулки нахлуха в имението на Николай и Евгения Баневи в столичния кв. "Бояна", хвърлиха шише от веро със запалителна течност и опожариха хола им.

Атаката в дома на Баневи на ул. "Невена Коканова" 8, който е в съседство с киноцентъра "Бояна", станала между 2,30-3,30 ч в нощта срещу понеделник, разказаха пред "24 часа" гардове на фамилията, които са изгледали действията на бандитите на записите от охранителните камери. Предполага се, че злосторниците са влезли през задната ограда на имението, която граничи с гора. Те със сигурност не са минали през триметровата ограда на резиденцията, която е разположена край централния вход, смятат охранителите.

От записите се виждало още, че бандитите проникнали в имението през трапезарията. Завъртели две охранителни камери нагоре и хвърлили шише от веро, което в рамките на секунди се възпламенило. Забелязвало се, че един от подпалвачите носи оръжие.

Според гард на Баневи, който преди години е бил част от родните спецслужби, най-вероятно запалителната течност е била коктейл от веро, бензин и лепило, за да се получи по-бърз ефект.

За палежа пръв разбрал дежурен охранител по време на обход. Той забелязал дим и усетил остра задушлива миризма. Въпреки че алармите за тревога не се били включили, охранителят звъннал на тел. 112.

Според огнеборци сигналът бил подаден в 6,22 ч. На място дошли три пожарни коли и полицаи. Пламъците били потушени за около 20 минути.

"Огънят е унищожил хола на семейство Баневи. Изгорели са скъпи картини, дивани и мебел. Щетите са за над 1 млн. лв.", каза близък на фамилията. Заради късния час очевидци на нападението не е имало.

В нощта срещу понеделник фамилията не е била в къщата си. Вероятно бандитите са знаели и затова са избрали момента да нападнат имота им. Евгения и съпругът ѝ били по работа в курортния комплекс "Русалка".

"По една случайност бяхме в "Русалка", защото имахме чужденци на посещение. Предполага се, че ако вътре е имало спящ човек, е нямало да оживее", каза пред "Блиц" Евгения Банева и добави, че преди 4-5 дни неизвестен мъжки глас ѝ се обадил по телефона. "Поиска ми 500 000 евро, а като отказах да му ги платя, чух: "Събирайте пари за нови мебели."

Тя твърди, че човекът, който поръчва атаките срещу семейството ѝ се ползва с чадър от най-високо ниво, а мотивът бил един-единствен - пари.

От СДВР заявиха, че още е рано за версии. Случаят се разследва от 6-о РПУ, а Баневи ще могат да споделят подозренията си с разследващите.

До вчера до обяд семейството не се беше прибрало в София. Резиденцията им се намира близо до къщата на шефа на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов. Фамилията била недолюбвана от съседите си, каза местен охранител.

Хора от квартала разказаха, че големите огради на имението на Баневи не са препятствие за бандити, тъй като много лесно се прескачали.

"Чувал съм, че Банев не дава много пари за охрана и повечето от гардовете му са пенсионери. Преди ходеше с 5-6 души охрана след себе си, а сега дори и сам кара колата", каза човек от квартала.

Това не е първото покушение срещу имот на фамилията. През ноември м.г. офис на туристическата им фирма на бул. "Витоша" 103 в София посред бял ден бе нападнат с пиратки. При инцидента нямаше ранени, две служителки се разминаха с уплаха. За атаката беше задържан професионалният ММА боец Бранко Бабачев. Не е ясно обаче какво стана с разследването. Идосега няма информация Бабачев да е бил даден на съд.

Разнороден е бизнесът на Николай Банев през годините

През 1996 г. той взема заем от 3,5 млн. долара от чешката "Форестинвест" и участва в масовата приватизация с фирмата си "АКБ Форес".

Купува чрез него химическият завод "Полимери" в Девня и "Русалка холидейз", която е собственик на морския курорт "Русалка Елит", резиденция "Созопол" и ред хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие.

Николай Банев участва като собственик още в над 10 фирми с различен предмет на дейност.

През 2012 г. химическият завод "Полимери" бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност от Варненския окръжен съд. Формално поводът за несъстоятелността бе дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Имената на Николай Банев и съпругата му Евгения Банева бяха сред първите на българи, излезли в аферата "Панама пейпърс".

Семейство Баневи и още няколко повтарящи се имена са вписани като акционери или пълномощници на няколко фирми на Сейшелите, Бахамите и в Панама между 2005 и 2015 г., сочат данните, получени от "Зюддойче цайтунг" и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти.

"Не виждам нещо нередно в това. Не познавам бизнeсмен, който да няма офшорки. Това са законни практики, коментира тогава за "24 часа" Евгения Банева.

Контрабандни цигари за милион в склад на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков. Контрабандни цигари на стойност над 1,3 млн. лв. са били заловени при акцията на митничари и ГДБОП в Нови хан, научи в. 24 часа.

В акцията са хванати 3,5 млн. къса цигари в склад в Нови хан. Според информация от разследващите той е на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков.

Репортер на "24 часа" опита да се свърже с Драшков, но той първоначално не отговаряше на телефона си. Оказа се, че е давал обяснения в агенция "Митници".

"Информацията е вярна и складът наистина е мой. Отдал съм го обаче под наем, така че нямам нищо общо с намерените в него цигари", коментира Драшков пред в. "24 часа".

Бившият зам.-шеф на ДАНС не пожела да каже на кого е дал склада под наем. "Тече разследване, нека да не изнасям такава информация, а да оставим колегите да си свършат работата", каза Драшков.

Акцията в Нови хан е част от разбиването на по-голям контрабанден канал, обясниха антимафиоти. До тази база разследването, което се води от прокуратурата, стигнало след заловените цигари за 750 хил. лв. на Дунав мост в Русе в събота.

Иван Драшков бе зам.-шеф на ДАНС до март 2012 г., когато бе освободен от премиера Бойко Борисов. ИТова бе второто уволнение на Драшков от службата. Той бе изхвърлен и през октомври 2008 г. в разгара на скандала около сайта "Опасните" и подслушването на журналисти и политици в рамките на делото "Галерия". Отстраняването му бе съпътствано от друг скандал, свързан с брат му - Петър Драшков, който бе замесен в незаконно прехвърляне на общинска собственост в София и фалшифициране на подписа на Бойко Борисов като кмет на столицата.„

Синът му, също Иван Драшков, пък стана известен като собственик на комплекс от над 160 апартамента. Негова фирма изскочи и от доклада на одиторите за фалита на КТБ.

Труд

Българи сменят Испания с Швейцария. Хитът "работа в Испания" вече е изместен от нова дестинация. След отпадането на ограниченията за българи и румънци от 1 юни нашенци стягат куфари за Швейцария, установи проверка на "Труд". В алпийската страна има свободни позиции както за сезонни работници, така и за висококвалифицирани специалисти.

Търсят се работници в селското стопанство, в строителството и хигиенисти. Заплатите са между 4000 и 6000 франка, като повечето работодатели предлагат квартира и храна. Подобни условия се предлагат и за детегледачки, като повечето семейства обещават 120 часа годишно уроци по немски или френски, както и 20 дни платен годишен отпуск. Условието е кандидатите да говорят английски. С предимство са онези, които знаят и френски или немски.

Търсят се и медицински сестри, като предлаганата начална заплата е 4000 франка. За доктори месечното възнаграждение е между 18 000 и 26 000 франка.

Пред "Труд" посланикът ни в Швейцария Меглена Плугчиева коментира, че все още не може да се каже колко българи ще предпочетат трудовия пазар в страната на точните правила и банките. Подобни данни се очаквали в края на есента. Плугчиева не скри, че има повишен интерес и много запитвания от българи за работа.

Деликатният момент е, че Швейцария е запазила предпазна клауза по отношение на България и Румъния, в случай че имиграцията от двете страни превиши с 10 процента средната стойност за последните три години на 1 юни 2017 г. или най-късно на 1 юни 2018 г. Съветът на федерацията ще може да въведе нови ограничения на вътрешния пазар на труда, валидни до 31 май 2019 г.

Българи, заминали за Швейцария, предупреждават, че там животът е изключително скъп. Трудно е да се намери жилище под наем за по-малко от 1000 франка, здравната застраховка е една четвърт от заплатата, а цените на хранителните стоки и услугите са в пъти по-високи от тези в страната ни.

11 филологии и хербаистика - защитени специалности във вузовете. От Министерството на образованието обявиха за обществено обсъждане списъка на защитените специалности в университетите, които ще се ползват със специален статут. Това са тези специалности, за които интересът от кандидатите е нисък или липсва, но има необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти, обясни ресорният министър Меглена Кунева при представянето на идеята през март.

В оповестения вчера списък са изредени 12 специалности - арабистика, арменистика, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология, японистика и хербаистика (направление, центрирано около изследването на еврейското общество, история и философия).

Защитените специалности трябва да отговарят на няколко критерия за уникалност - обучението по нея да се осъществява само в един университет, да не припокрива учебния план на сходна дисциплина повече от 25% и да са договорени двустранни програми за сътрудничество. Университетите ще получават допълнително по 15 000 лева на година за всяка специалност. Освен това ще се финансира и 90% от утвърдената за съответната година издръжка на студент от съответното направление за незапълнените бройки от минимума от 25 души.

Стандарт

Пари от ЕС за селски улици и училища. Нови улици, ремонтирани училища и читалища и край на водния режим в българските села. Те ще заприличат на германските и френските, ако кметовете успеят да усвоят 300 млн. лева по Програмата за селските райони, предвидени за малка инфраструктура. Проекти ще се приемат от края на август, когато ще бъде отворена мярка 7.2, съобщи земеделският министър Десислава Танева в Кърджали по време на Третата национална дискусия "Да! На българските региони", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. Пред местния бизнес и кметовете Танева обясни, че всяка община ще може да кандидатства с не повече от 3 проекта. Таванът на сумата за пътища и водоснабдителна инфраструктура е до 3 млн. евро, за социална инфраструктура - до 2 млн., за образование - до 1 млн. евро, а за културни проекти - до 200 000 евро.

По-бързо отчуждават земя за нови пътища. По-бързо ще се отчуждават земи при изграждане на нови пътища и при ремонт на съществуващите. За целта ще бъде създадена работна група, която ще трябва да предложи конкретни промени в законите и наредбите, които да улеснят механизмите за компенсиране на собствениците на земя, при спазване на конституционните им права. Това е част от допълнителните мерки за създаването на по-добри условия за инвестиции, които бяха приети от Министерски съвет на последното му заседание. В допълнителния пакет от предстоящи промени са включени 8 правни мерки, 5 административни мерки и 7 открити въпроса. Те са предложени от министъра на финансите Владислав Горанов и ще бъдат добавени към 116-те мерки за привличане на инвестиции, които бяха приети от кабинета по-рано тази година. До септември ще трябва да се приоритизират пътищата, които трябва да се ремонтират или да бъдат изградени. Като ще се взимат предвид качеството на пътната настилка, натовареността на отсечката и засегнатото население, гласи решението на кабинета.

Допълнителните 20 мерки за подобряване на средата за инвестиции са насочени в няколко проблемни области. Освен лошото състояние на пътищата, това са "Липса на специалисти в търсени от бизнеса области и лошо качество на професионалното образование", "Често променящо се законодателство" и "Ниска ефективност на правната рамка за разрешаване на спорове".

Най-много от новите мерките целят повишаване качеството на образованието. Предвижда се въвеждане на нова структура в системата за професионално обучение и разширяване на спектъра от възможности за придобиване на  професионална квалификация от ученици, навършили 16 г. Ще бъде променена и наредбата за провеждане на обучение чрез работа (дуално обучение). Една от мерките предвижда да се разработи държавен образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагозите - учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Обмислят се и варианти за повишаване квалификацията на педагозите, така че да отговаря на динамично променящите се социални и икономически условия. Като това може да стане чрез допълнителни обучения на учителите. Предвижда се и приемане на наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Инженер в инвестиционното проектиране", което се налага заради повишеното търсене на такива кадри. След приетите от кабинета мерки е и провеждане на допълнително практическо обучение на студентите чрез повече стажове.

По отношение на проблема "Ниска ефективност на правната рамка за разрешаване на спорове", се предвиждат промени в Закона за медиацията. Целта им ще бъде увеличаване на популярността и засилване на доверието на обществото в този способ за извънсъдебно решаване на спорове, което да спести време и средства на съда, гражданите и бизнеса. Като това може да стане с подобряване на процедурата по медиация и повишаване на компетентността на медиаторите.

Монитор

ВНИМАНИЕ! Удря ни жестока магнитна буря! Пик на магнитните бури се очква днес. В началото на 20-и век е имало толкова мощна магнитна буря, че е спряло електричеството в цял град. Така че, според експертите, може да има смущения в мобилните оператори и някои хора да се чувстват неразположени. В такива дни зачестяват случаите на инфаркти и аритмии. Затова и болните трябва да са по-внимателни.

Максималните 54 градуса са новият официален рекорд за жега в света. Въпреки че в началото на миналия век в Долината на смъртта в Калифорния температурите са достигнали 56,7 градуса, а десет години по-късно в либийската пустиня военните бази отчели 58 градуса, и в двата случая измерванията са направени с уреди със съмнителна точност и не се приемат за официални. Официално в Кувейт преди броени дни беше измерена най-високата температура на планетата - 54 градуса, съобщи Нова ТВ. И само с няколко градуса разлика, Ирак се нарежда плътно зад Кувейт по рекордни жеги. 51 градуса показаха термометрите в Багдад. На Арабския полуостров жегите традиционно са големи, но експертите очакват да става още по-топло.

"Тъй като глобалното затопляне си казва думата, ще имаме все повече такива екстремални високи температури, които - макар и за кратко, ще се получават и тук, при нас можем да очакваме по-високи температури през следващите години", смята синоптикът Даниел Пенев.

Освен големите горещини, ни очакват и мощни магнитни бури, чийто пик ще е днес. В такива дни по-уязвими са хората, които имат сърдечни проблеми. „Трябва да внимават повече, да си проследяват кръвното, да наблюдават върху себе си дали имат някакви неприятни усещания, болки, стягания в гърдите и да се обърнат към съответния специалист, ако имат такива оплаквания", препоръчва д-р Лилия Демиревска, кардиолог във ВМА.

България приютила 6 пъти по-малко бежанци. България е предоставила бежански или хуманитарен статут на шест пъти по-малко имигранти от началото на тази година в сравнение с предишната. Това показва справка на ресорната държавна агенция (ДАБ), публикувана на сайта й. За цялата 2015 година страната ни е дала закрила на 5600 чужденци, или средно на около 2800 души за всяко от двете полугодия. В същото време за първите шест месеца на тази година - от януари до края на юни, предоставените бежански и хуманитарен статути са едва около 490.

Причината за драстичния спад от една страна се дължи на значително по-малкия брой имигранти, поискали да получат закрила в страната ни. Данните на ДАБ показват, че миналата година е била пикова в това отношение от началото на бежанската криза изобщо, като общо 20 391 души са поискали статут. За първата половина на тази година пък бройката им е 7 845.

Спадът на бежанската вълна многократно е отбелязван през последните месеци и от вътрешния министър Румяна Бъчварова. След ексцесиите около опита за преврат в съседна Турция и последвалите събития там обаче премиерът Бойко Борисов предупреди, че страната ни трябва да се готви за сериозен проблем с имигрантите, поради което бе засилена и охраната по границата с полицаи и военни.

Наред с намалелия от началото на годината наплив от чужденци причина за свития брой предоставени статути се дължи и на завишения дял на отказите, постановени от Държавната агенция за бежанците, става ясно още от справката. Това ще рече, че цедката при удовлетворяването на молбите е станала по-ситна. В повечето случаи обаче самите мигранти, макар и да са подали документи, не изчакват процедурата по получаване на закрила. Причината е, че веднъж получил статут у нас, дори и да продължи пътя си на Запад, мигрантът остава изправен пред риска да бъде върнат обратно в България заради Дъблинското споразумение, което за момента не се спазва стриктно. Цифрите показват, че от 4915 издадени решения по молба за статут от началото на тази година, в 4100 от случаите те са за прекратяване на процедурата. До тази стъпка се стига когато мигрантът не се яви пред съответния експерт на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството. То пък се спира, когато чужденецът не се отзове на поканата за интервю, когато промени адреса си тайно или откаже съдействие при процедурата.

1412 се сдобили с БГ паспорт за три месеца

Точно 1412 чужденци са получили българско гражданство през първите три месеца на годината. Това показват последните данни на президентската институция, която дава разрешенията. За сравнение през същия период миналата година взелите БГ документи са били с над 400 повече. Практиката през годините показва, че най-много мераклии за наше гражданство има от Македония, Молдова, Украйна, Русия и Сърбия.

Според отчета на „Дондуков" 2 в началото на 2016 година 54-ма чужденци са получили откази за БГ документи.

Драстично е спаднал обаче броят на българите, които са се отрекли от гражданството си. За първите три месеца на тази година едва трима души са се отказали от личните си карти, докато за същия период миналата година бройката е била 120. Освобождаването от гражданство обикновено се иска, когато нашенецът желае да вземе документи в друга държава, в която двойното такова не е позволено.