Капитал Daily

Големите сделки за ток отиват на борсата от октомври. Дългосрочните сделки за електроенергия за стотици милиони вече няма да са запазена територия само за големите държавни производители в страната - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания (НЕК). От есента те пак ще са основните продавачи, но ще предлагат енергията си със срок на доставка от една седмица до 2 години и на работещата от началото на годината енергийна борса. Чрез новата платформа за дългосрочни договори, която трябва да е напълно готова в началото на септември, монополът на централите за организирането на собствени търгове ще бъде разбит. А те многократно са пораждали съмнения за нагласени сделки с избрани партньори.

През борсата търговците, а оттам и компаниите потребители ще могат да купуват енергия на състезателен принцип. Трите дружества продавачи за миналата година са имали приходи от 1.3 млрд. лв. от своите търгове, така че говорим за милиарден пазар.

Новата платформа трябва да донесе повече прозрачност и по-конкуренти условия за всички. От проекта на правилата на борсовия оператор се вижда, че има няколко спорни въпроса - за гаранциите и предварителното плащане на цялата цена по сделките. Другата неизвестна е какви количества ще предложат централите на борсата и какви ще оставят за собствените си търгове.

Неизвестното предлагане

Решение за количествата не е взето нито на ниво Български енергиен холдинг, нито в Министерството на енергетиката, коментираха източници. Eдна от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад обаче е единствената платформа за търговия на дългосрочните договори да е тази на борсата. В момента трите производителя имат задължение да търгуват определени количества, но само за краткосрочните сделки, които засега са единствената опция.

По думите на изпълнителния директор на борсата Константин Константинов това ще решат самите централи, като допълни, че новата платформа предлага по-добри условия и механизми. Търговци на електроенергия обаче не са на същото мнение и смятат, че при сегашния вид на правилата биха предпочели търговете на централите, които са по-добри и по-гъвкави.

Едно от опасенията на търговците е, че със стартирането на новата платформа на борсата самите производители ще бъдат принудени да продават само през нея, което ще е минус по отношение на конкуренцията на пазара. При добри правила обаче това няма как да ограничи състезанието.

От борсата коментираха, че централите имат собствени планове, стратегии и начини за търгуване на пазара и към момента нормативната уредба не ги задължава да търгуват през определени платформи. Това обаче не означава, че в бъдеще няма да има промяна, каквато е и една от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад, представен пред различни участници на енергийния пазар.

Какво не харесват търговците

Правилата бяха публикувани на сайта на борсата в средата на юли, като удълженият срок за представяне на становища изтича на 8 август.

Едно от притеснителните изисквания е за 100% авансово плащане на сделките, коментираха от Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП). Тя има 11 члена и неин председател е Соня Кадиева (управител на "Енерджи съплай"). На същото мнение е и Мартин Георгиев, оглавяващ Асоциацията на търговците на електроенергия в България, в която има 18 компании. Той дава пример, че на други борси максималното обезпечение, което се изисква за участие, е 10% от стойността на сделката. "Тук борсата изисква да платиш цялата стойност, преди още да е ясно дали изобщо ще има сделка", посочи той. По думите му това се налага, тъй като няма клирингова банка, която да управлява риска, и се налага това да се прави от борсовия оператор. Самите централи също нямат такива условия, макар че НЕК беше изисквала авансово плащане, когато в края на 2014 г. беше сключила сделки за около 200 млн. лв., без да стане ясно как са избрани купувачите.

Мениджърът на оператора Константинов посочи, че борсата е отворена към всякакви препоръки по отношение на правилата, стига да са смислени.

Притеснително е и че правилата си противоречат и могат да доведат до освобождаване от авансово плащане на някои участници, коментират от асоциацията на Кадиева. Така дадени фирми ще получат дългосрочно пазарно предимство. Същият би бил ефектът и от отстраняването на търговски участници, което ще става по преценка на борсата, което според асоциацията е твърде субективно. Георгиев допълва, че за да бъдат избегнати такива съмнения, трябва да има ясни критерии за работа на новата платформа.

От АСЕП виждат проблеми и в изискването за гаранционно обезпечение в размер на 150 хил. лв., което трябва да се плати от всеки участник. Асоциацията намира това обезпечение за твърде голямо и на практика дублира банковата гаранция, която се изисква от енергийния регулатор за издаване на лиценз за търговия с електроенергия. Мартин Георгиев обаче е на друго мнение, тъй като според него е важно да има сериозни критерии за оценка на надеждността и платежоспособността на фирмите, тъй като става въпрос за сделки за десетки милиони. По думите му изискването борсата да проверява техническото и финансовото състояние на фирмите също е добро решение, тъй като на практика КЕВР не осъществява такъв текущ контрол. Той даде за пример "Енемона ютилитис", която, въпреки че миналата година бе обявена в неплатежоспособност, продължи да има лиценз за търговия.

Резултатите на борсата

Търговията на енергийната борса започна в началото на тази година с възможност за краткосрочни договори. Досега на нея са регистрирани общо 45 търговски участника, от които 38 сключват сделки всеки ден. Това са производители, търговци на електрическа енергия, както и потребители, като от борсата не уточняват колко точно са производителите.

До момента на борсата са изтъргувани 1 170 975 мВтч, като средно за целия период на час са продавани по 255.5 мегаватчаса електроенергия. От отчетите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" за полугодието се вижда, че те са продали на борсата общо 456 хил. мегаватчаса за 26.3 млн. лв. Стойността на останалите количества, които би трябвало да са предоставени основно от НЕК, не е ясна, тъй като дружеството все още не е публикувало отчета си.

Новите еврофондове: 805 млн. лв получени, 386 млн. лв изплатени. България е получила два пъти повече пари от Европейската комисия, отколкото е успяла да похарчи дотук за новите европрограми. Справката в новия модул на системата за публичност на еврофондовете ИСУН показва, че до момента Брюксел е превел по българската сметка 805 млн. лв., а реално изплатените суми тук са 386 млн. лв.

Причината е в забавянето на стартирането на програмите, които де факто започнаха от средата на 2015 г., вместо от 2014 г. По тази причина много от тях още не са минали дори 1% от изплатените пари. Комисията пък превежда всяка година определена сума като авансови плащания, като това ще продължи до догодина и процентът е между 7% и 10% от всяка програма. В момента са преведени около 5% от парите. Над 400 млн. лв отгоре, които бюджетът притежава в момента, са на разположение на дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите. Вероятно те се харчат за покриване на дупки от миналия програмен период, където разплащането по проекти продължава.

От дирекцията за управление на еврофондовете към МС уточниха, че е "съвсем естествено плащанията по програмите в началото на периода да вървят с по-бавни темпове. Първите години на програмния период са години на подготовка и обявяване на процедури за кандидатстване, оценка на проектни предложения и сключване на договори." Оттам дават справка, че към момента общият брой подадени проектни предложения по всички оперативни програми (без селската програма, която все още не влиза в наблюдението на ИСУН) е над 10 500 на обща стойност почти 10,5 млрд. лв, а сключените договори надвишават 2000 бр.

Сравнението с първия период също е показателно. Ако към средата на 2009 г. договорените пари са били 6,7%, а изплатените - 0,9%, то сега за същия срок са договорени над 20% и изплатени над 2,3%, сочи справката.

Първи и последни

Най-много договорени средства засега има по "Транспорт" (ОПТТИ - 43%) и "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР - 35%). За първата причината са големите проекти, които бяха договорени почти веднага с отварянето на програмата и са продължение на миналия период - трети лъч на метрото в София на стойност над милиард, и трети лот на "Струма" (без Кресненското дефиле), на стойност почти 740 млн. лв. Втората пък по традиция е най-бърза, защото там обществени поръчки почти няма, тя беше договорена и отворена най-рано и много от по-големите й проекти минават през Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане.

Най-изоставаща е "Околна среда" (ОПОС), където са договорени малко над 6% от парите. Там проблемът е във все още застоялата водна реформа, която тепърва трябва да обедини общините във ВиК асоциации и да намали броя на ВиК дружествата от 51 на 29. Преди няколко месеца министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова съобщи, че 14 общини все още отказват да се включат в процеса, което го спъва. ЕК е поставила като условие окрупняването на сектора и повишаването на ефективността му като условие, за да отвори за ползване средствата. Причината за съпротивата на някои кметове е вдигането на цената на водата, ако влязат в асоциация с други общини. Това обаче е неизбежно - водата така или иначе трябва да поскъпва, за да може направените в инфраструктурата инвестиции да бъдат поддържани (което също е условие за отпускането на парите).

Най-зле откъм изплащането на пари пък е многострадалната "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Едва 0,17% от парите по програмата са платени. Проблемите в тази програма, където станаха промени в ръководството, са толкова много, че отсега има риск средства по нея да бъдат загубени при междинния преглед на постигнатите цели (виж допълнителния текст).

"Региони в растеж" (ОПРР) също е разплатила доста малко средства, но там най-голямата ос, по която 39 общини ще получат лъвския пай от парите, вече е разпределена и остава да започнат да се случват проектите. Там пък проблемите ще бъдат от друго естество - предимно на контрол и адекватност на проектите.

Безспорно обаче най-трагична като цяло изглежда картината в рибарския сектор (ПМДР). Програмата там беше одобрена едва в края на миналата година, след като беше върната и пренаписана изцяло. По нея още няма нито един договорен проект и нито един разплатен лев.

Програмата за малки и средни предприятия (ОПИМСП), която е възложена на Европейския инвестиционен фонд, сега ще обявява конкурси за финансови институции, през които да минава финансирането. При нея обаче притеснения относно времето на изпълнение няма особени, защото от миналия програмен период опитът сочи, че финансовите инструменти доста бързо се реализират на пазара.

Сега

Кабинетът се забърка в серия странни сделки. За кратко време правителството на Бойко Борисов направи странни "реформи" на собствеността в три важни за българската икономика предприятия - "Международен панаир Пловдив", военноремонтния завод "Авионамс" и оръжейния търговец "Кинтекс". И в трите случая става дума за сложни трансформации на акционерни участия и поемане на задължения, без да е ясно защо държавата се меси в бизнеса и дали това отговаря на интересите на бюджета и данъкоплатците.

Най-голям засега е скандалът около Пловдивския панаир. Вчера общинският съвет на Пловдив отказа да участва в подялбата на акциите в дружеството, предложена от кабинета. Предната седмица правителството реши, че ще подари държавните 49% в панаира на Пловдив (20%) и на Варна (29%). В момента държавата в лицето на министъра на икономиката е съдружник на "Пълдинтур инвест" - смесено дружество на известния червен бизнесмен Георги Гергов с община Пловдив, което държи 51% от панаира. Оказа се обаче, че правителството е взело решение за раздаване на акции, без да е получило съгласие от община Пловдив, че иска да приема "подаръка" и съдружието с Варна. Още по-странно е, че според одобрения от кабинета план на Агенцията за приватизация държавните 49% в панаира трябваше да бъдат раздържавени през 2016 г.

Новината за "подаръка" и включването на Варна като акционер в Пловдивския панаир - при това с по-голям дял от Пловдив, предизвика недоумение, критики и подозрения, че държавата обслужва частни интереси. Последваха мъгляви обяснения, че целта била панаирът да излезе на Черно море и там също да се правят изложения. Трансформацията се оказа свързана с друга собственост на Георги Гергов - т.нар. "дупка" в центъра на Варна. Става дума за терен, който от години стои замразен заради археологически находки. Включването на Варна като акционер в панаирното предприятие щяло да улесни превръщането на "дупката" в нещо като Ларгото в София - запазени старини отдолу, а отгоре застрояване с модерни търговски площи, като за целта щяло да бъде използвано европейско финансиране. Съмненията са, че всъщност пловдивският бизнесмен си решава бизнес проблеми с помощта на управляващите. Не е тайна, че панаирното градче не се развива добре, а "дупката" във Варна стои безполезна.

И докато около панаира се вдигна "панаир", правителството в пълна секретност натика оръжейния търговец "Кинтекс" в ДКК - Държавната консолидационна компания. Това разкри вчера сайтът Економикс.бг. Промяната, според която акциите на "Кинтекс" се апортират в капитала на ДКК, вече е вписана в Търговския регистър. Държавният холдинг ДКК е странно образувание, в което вече няколко правителства вливат акции на държавни предприятия. През пролетта кабинетът "Борисов" вкара там акции на "Ел Би Булгарикум", което държи патента за киселото мляко, НИТИ, "Тежко машиностроене", "Горубсо Рудозем", "Държавна лаборатория Българска роза", "Летище Стара Загора" и др. Мотивите за вкарването на "Кинтекс" в тази компания не са известни.

Според Economix.bg ДКК върви по пътя на БЕХ - друг голям държавен холдинг, който се ползва за теглене на заеми и наливане на пари в предприятията, които са под шапката му. Показателно е, че правителството наскоро използва точно ДКК като инструмент за одържавяване на "Авионамс" - военноремонтното предприятие, което бе сред ключовите клиенти на КТБ и една от ябълките на раздора между бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски.

Вчера премиерът Борисов официално обяви, че "Авионамс" вече е на държавата. Предприятието се оказа заложено от собственика си - офшорка, която има необслужван кредит към КТБ, и се стигна до продажбата му на търг от съдебен изпълнител. Държавата прати на търга ДДК, която придоби срещу 29 млн. лева "Авионамс". Парите за покупката са част от заем, който консолидационният холдинг е теглил от Българската банка за развитие. Другата част от кредита ще бъде налята в "Авионамс" и ще отиде за закупуване на оборудване. Според идеята на премиера там ще се ремонтират военни самолети и хеликоптери. Абсурдното в случая е, че "Авионамс" е приватизиран на два етапа, като държавата е продала окончателно дела си точно при първото правителство на Бойко Борисов.

Тъй като ДКК на практика няма дейност, от която да печели, тя се издържа от дивидентите, които получава от своите дъщерни дружества. Изглежда пак от дивиденти тя ще връща и заемите. Една от идеите на ДКК беше да събира печалбите от "дъщерите" си и да ги внася в бюджета.

Нашите банки били по-здрави от европейските. Дни преди обявяването на резултатите от стрес тестовете и оценките на всички банки у нас финансистите демонстрират все по-голямо спокойствие за изхода от упражнението. Резултатите ще станат публични на 13 август, събота, но вече се подразбра, че трезорите ни са издържали изпита и няма да се наложи държавата да помага за спасяване на закъсали. "Ако сравним данните от приключилите стрес тестове на 51 европейски банки и нашите, ще видим, че те дават повод за много по-голямо доверие към българските банки", коментира вчера Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и настоящ член на фискалния съвет. Нещо повече, заделените във фискалния резерв около 2 млрд. лева за евентуална подкрепа на банки ще може да бъдат пренасочени и използвани за предсрочно погасяване на държавен дълг, съобщи "24 часа", позовавайки се на свои източници от Министерството на финансите (МФ).

Вчера от финансовото министерство отказаха официален коментар, като обещаха да отговорят на всички въпроси след 13 август.

Българските банки са презапасени с пари и няма да има банка с отрицателен капитал, посочи вчера Дацов пред БНР. "Средната капиталова адекватност при европейските банки е 13.2%, а при нашите е близо 18%. Самите стрес тестове са упражнения, при които се моделира поведението на вложители и бизнес при хипотетичен утежнен сценарий и резултатите трябва да се четат в този контекст. Въпреки това се съмнявам, че ще има банка с отрицателен капитал", коментира Дацов. Според него в най-лошия случай БНБ може да отправи препоръка към отделни банки техните акционери да увеличат капитала им. Това се прави, ако други мерки - продажба на активи или ограничаване на кредитирането, не са дали резултат. Нашите банки вече предприеха такива стъпки в очакване на оценката на активите и стрес тестовете. Ако и след подобни мерки има отклонение от изискването за капиталова адекватност от минимум 8%, собствениците трябва да пристъпят към увеличаване на капитала", уточни пред "Сега" финансистът. Обикновено това не става веднага, а в определен срок от 2-3 години. Ако собствениците не могат сами да осигурят необходимия капитал, се привличат нови акционери, опция е и сливане с друга банка. Едва след провал на тези опити се допуска намеса на държавата, но едва ли ще се стигне дотам, изтъкна Дацов. "Показателно е и спокойствието на самите банкери", допълни той.

Засега не е ясно какъв дълг може да се погасява предсрочно с осигурения буфер от 2 млрд. лв. и как това ще промени дълговата политика на България за бюджетната 2017-а година. Тази година лимитът за дълга бе определен на 5.3 млрд. лв., включително и близо 2 млрд. лв. буфер за финансова подкрепа при евентуални ликвидни проблеми на отделни банки.

24 часа

Арестуваха хулиган след видео на читател, пуснато в 24chasa.bg. Съобразителен пътник в автобус от столицата към морето, който засне арогантно поведение на шофьор на мерцедес, предизвика бурна реакция в мрежата, а после и разследване. Около 13 ч наш читател изпрати клипа в редакцията. Половин час по-късно той бе разпространен през сайта на "24 часа". На клипа се вижда, че пътнически автобус е отбил встрани на магистралата, а пред него е спрян мерцедес с чужда регистрация. Бургаският "батка" сипе ругатни и заплахи към шофьора на автобуса. Чува се репликата "Какво искаш, да те причакам в Бургас с 10 човека и да те убия от бой...", гарнирана с псувня, очевидно произнесена от шофьора на лимузината, който се е приближил до вратата на водача на автобуса.

Записът е запечатал и сипещия заплахите - бургаска "батка" с потник и с татуировки. Чува се и гласът на шофьорът на автобуса, който няколко пъти повтаря "Извинявай...", но това не спира словесната агресия. Екшънът се разиграл на пътя София - Бургас около 12 ч на 2 август, на около 50 км от Бургас. До сблъсъка се е стигнало, след като автобусът изпреварил мерцедеса. След това мерцедесът също предприел изпреварване, а водачът на немското возило започнал да кара на зигзаг пред рейса. Шофьорът решил, че е най-безопасно да отбие встрани и да изчака нервният водач да се отдалечи. Вместо това обаче той спрял и тръгнал към рейса. Според запознати самоличността на арогантния шофьор е била изяснена минути след като клипът се завъртя в мрежата. Авторът на записа се бе постарал да запечата и номера на колата. Малко след 17 ч арогантният шофьор бе задържан за 24 часа по Закона за МВР. Вероятно той ще бъде подведен под отговорност за хулиганство. Според запознати е син на бургаски бизнесмен. Междувременно от полицията са разпитали шофьора на автобуса, снели са показания и от пътниците.

Без приравнителен изпит за деца, дошли от чужбина. Приравнителните изпити, които в момента държат идващите от чужбина деца, за да бъдат записани в българско училище, да бъдат премахнати. За това настоява външният министър Даниел Митов в писмо до колежката си Меглена Кунева. Децата, които са от български произход, трябва да бъдат записвани директно в следващия клас или образователна степен. Тези, за които българският не е роден език, пък могат да бъдат изпитани от директора само по него и евентуално да получат допълнителни часове по български, настоява Митов.

Приравнителните изпити сега се държат както от децата на завръщащи се дипломати, така и все повече на българи, които избират да се завърнат със семействата си да живеят в страната.

"Никъде в ЕС няма приравнителни изпити като у нас, а децата се записват да продължат образованието си в зависимост от представените документи за завършен клас", обяснява в писмото си Митов. Учените да получават заплата от финансирането на научни проекти на университетите, по които работят. Това предвижда пък проект на наредба, която е предложена за обществено обсъждане от образователната министърка Меглена Кунева. Държавата ще отпуска средства за наука на университетите на конкурсен принцип, предвижда проектът. До 35% от стойността на всеки договор пък ще е за заплати, ако учените, които работят по него, са млади и със степен доктор. Ако няма докторанти, за заплати се дават до 10% от договора. Според проекта не по-малко от 30% от сумите за заплати трябва да бъдат разпределени на млади учени.

Труд

БСП с Отряд 6 в президентската кампания. Шест имена слага на масата за преговори с АБВ и „Движение 21" ръководството на БСП. След кастинг, проведен вчера от Изпълнителното бюро на столетницата, от номинираните над 70 претенденти за „Дондуков"2 битката продължават ген. Румен Радев, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Румен Гечев, Михаил Миков и Мая Манолова.

„Аз имам най-много номинации в партията - 210. Потвърждавам позицията си, че няма да се кандидатирам за президент", заяви Корнелия Нинова. Тя посочи, че и Стефан Данаилов, който бил втори по предпочитания сред членовете на БСП, също си направил отвод. Лидерът на левицата обяви, че се готви за премиерския пост, защото било сигурно, че БСП ще спечели президентските избори, а това щяло да предизвика предсрочен парламентарен вот.

На въпрос кой е предложил генерал Румен Радев, Корнелия Нинова отговори: „Аз предложих генерал Румен Радев в район „Оборище", аз нося отговорност за тази номинация. Той е против водената политика от Министерството на отбраната, има принципни причини да подаде оставка и за мъжката постъпка можем само да го уважаваме." Нинова опроверга слухът, че Радев е близък с Георги Първанов. Тя обяви, че в редиците на БСП въобще не е обсъждана кандидатурата на Ивайло Калфин за вицепрезидент.

Впоследствие от „Позитано" 20 съобщиха, че там се е провела среща с представители на 12 партии - коалиционни партньори в „БСП - Лява България". Те застанали зад кандидатурите на Корнелия Нинова, която вече бе обявила, че се отказва, и ген. Румен Радев.

Очаква се да бъдат насрочени срещи с АБВ и „Движение 21", а до средата на август да бъде обявена и кандидатпрезидентската двойка. От БСП смятат, че по-вероятно е да не се стигне до общи кандидати на левицата за „Дондуков" 2.

Над 73 000 българи на помощи в Германия. Над 73 000 българи получават помощи от социалната система на Германия, а броят им тенденциозно расте. Това показват данни на Федералната агенция по труда, цитирани от „Дойче веле". В предишния си доклад от септември 2015 г. федералната агенция отчете 62 000 българи на помощи. Румъния, която е над два пъти по-голяма от България като население, се отчита с 60 000 души.

Проучване на Федералната служба по миграция и бежанци за 2015 г. показва, че Германия е най-желаната страна за миграция на Стария континент, като само в рамките на годината са записани над 685 000 новорегистрирани европейци. Най-много са от Румъния (174 779) и от Полша (147 910), а на трето място са българите, чиито брой според мониторинга е нараснал с 14% - от 63 140 през 2014 г. на 71 709 през 2015 г. Най-много са младите на възраст между 25 и 35 години (19 129). Следвани от тези в активна работна възраст (35-45 г. ) - 15 928 души. Значителен е и броят на българчетата до 16-годишна възраст (11 330). Още почти толкова са и българите между 18 и 25 години, повечето от които попадат в групата на студентите в германски университети - 11 174 души.

По данни на службата общият брой на българите в Германия е около 227 000 души (към 31 декември 2015 г.). В доклада не се посочват причините за миграция, но е отбелязано, че от януари 2014 г. паднаха ограниченията за работа в ЕС за българи и румънци.

Стандарт

Молотов за ЧРД на бивш кмет. Коктейл "Молотов" в автосалона си за ретро коли получи за ЧРД бившият кмет на Хасково Георги Иванов. "Шевролет Корвет", модел 1961 г., "Форд А" от 1926 г. и "Мерцедес 230 SL Пагода" изгоряха при палежа. Стъклената фасада на новата сграда е строшена. Обгазен е и пазачът, но опасност за живота му няма, съобщиха от полицията. Нито колите, нито шоурумът са застраховани, тъй като сградата все още няма Акт 16.

Обектът бе открит на Георгьовден тази година, но все още не работи. "Няма застрахователна измама. Тук става въпрос за сплашване", коментира бившият кмет, който е известен като страстен колекционер на стари автомобили. Иванов управлява Хасково цели 16 г. Сега срещу него се водят множество дела.

Според запознати обаче една от камерите на обекта е заснела мъж, който троши витрината и хвърля бутилка със запалителна течност.

"Няма застрахователна измама. Тук става въпрос за сплашване", коментира вчера бившият кмет. Вчера сутринта на плаца пред автосалона бе големият син на екскмета Станислав Иванов, който е депутат от Реформаторския блок. Пред репортери той скептично коментира, че подпалвачът ще бъде разкрит тогава, когато хванат обирджиите на централна поща, които преди месеци задигнаха 1,8 млн. лв. и от тях няма никаква следа. Пред местни медии Георги Иванов каза, че зад палежа стоят същите хора, които са поръчали медийни атаки срещу него. Той добави, че не е получавал заплахи. "Установи се, че е извършен взлом, подхвърлен е "Молотов". Три автомобила са изгорели. Щетите са огромни", добави Иванов. Той бе разпитан от полицията.  

Случайно или не, но съвсем наскоро пламна  житен блок, намиращ се зад "Ретро ауто". Според разследващите тогава пожарът е тръгнал от неизправна техника или незагасена цигара.

Бившият градоначалник е известен като страстен колекционер на стари автомобили, които купува и възстановява. През годините, когато бе кмет,  ретро парадите станаха част от празника на Хасково, на който идваха с бижутата си колекционери от цялата страна.

Новината за запаления автосалон бе най-коментираната вчера в града. Зяпачи се качваха с колите си до шоурума, за да видят какво се е случило. Това, което виждаха обаче, бе пожарна кола и куп репортери с камери и микрофони.

Повече пари за ферми до 30 ха. Сериозни промени при подпомагането на фермери, обвързано с производството, за периода 2017-2020 г. прави Министерството на земеделието. Целта е да не се получи изкривяване на пазара, т.нар. синдром "тиква", при който за година площите с тикви са нараснали с фантастичните 21197% - от 62 ха на 13 142 ха.

Искаме да има справедливо разпределение на средствата между всички в бранша и да излезе сектора на светло, заяви министърът на земеделието Десислава Танева. Отпада подпомагането за тикви, зелен фасул, грах и орехи. Въвежда се модулирана ставка за подпомагане. За животновъдите тя е обвързана с броя на отглежданите животни, а за земеделците с размера на стопанството - за площ до 30 ха подпомагането ще е по-високо. Драстично се увеличава и изискването за среден добив от хектар за да се получават субсидиите. За първи път се въвежда подпомагане на планинското животновъдство - за отглеждане на до 9 крави на надморска височина над 750 метра. Няма да има промяна само по схемата за протеиновите култури - соя, фуражен грах и др.

Новите мерки са изпратени за одобрение в Европейската комисия на 1 август. Брюксел трябва да даде зелена светлина за прилагането им от 2017 г.

България въведе обвързаното подпомагане на фермерите за първи път през 2015 г. Прилага се максималният допустим размер на финансиране - 232 млн. лв. годишно, или 15% от бюджета за директните плащания. Парите ще се разпределят 55:45 в полза на животновъдите от 2017 г.

Производителите на домати, чушки, краставици, корнишони, кромид лук, патладжан, моркови, чесън и картофи се очаква да получават по 2179 лв./ха за стопанство до 30 ха и 1453 лв./ха за стопанство над 30 ха. С намалено подпомагане в отделна схема отиват главесто зеле, дини и пъпеши. За тях ще се плащат индикативно по 589 лв./ха за първите 30 ха и по 393 лв./ха за площите над 30 хектара.

Увеличават се парите за оранжерийното производство на домати, краставици и пипер с 2,7 млн. лв. Така стопаните индикативно ще получават по 1121 лв./дка. Производителите на ябълки, круши, кайсии, праскови и нектарини, череши, вишни, ягоди и малини ще получават индикативно по 1607 лв./ха за стопанство до 30 ха и 1071 лв./ха за над 30 ха.

Монитор

Социалните в ЕС иззеха 150 нашенчета заради тормоз. За половин година отделите „Закрила на детето" в Испания, Великобритания, Германия, Гърция, Швеция, Турция, Италия и Чехия са работили по над 150 случая на извеждане на българче от семейството.

Най-честата причина за раздяла на нашенците с детето им е неподходящата среда, в която го отглеждат или честите случаи, в които го оставят без надзор. В тези случаи социалните служби в съответните страни настаняват детето в приемно семейство. През това време българските им колеги започват проучване дали бабата и други роднини могат да поемат грижите за детето, разказа пред „Монитор" експертът от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Мила Ташкова. Тя обясни също, че получават все повече сигнали за ромски фамилии, които пращат децата си „гурбет" в чужбина. Задачата на малките работници е да просят или крадат по улиците на големите европейски градове. Една част от ромите извеждат детето и остават с него, докато то проси и краде. Други пък преминават границата с хлапето, а след това го оставят на грижите на познати, които да го наглеждат. „Работата" на хлапетата зависи от възрастта им. До 12-годишна възраст децата изкарват прехраната на родителите си чрез просия. След това малките труженици се преквалифицират като джебчии.

През първите 6 месеца на годината 12 хлапета са били репатрирани у нас от Германия, Франция, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Италия и Испания.

По 40 бити и тормозени деца пък търсят помощ у нас всеки месец на Националната телефонна линия 116 111. През първото шестмесечие на годината 249 от обажданията на горещия телефон са били свързани с насилие над дете. „Затвърждава се тенденцията повечето сигнали за насилие да са в семейна среда", обясни началникът на дирекция „Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Камелия Николова.

Закриха 42 паралелки в столичните школа. 42 паралелки са закрити след трето класиране за прием в столичните училища при утвърдени 292. 28 от нереализираните класове са профилирани, а 14 - професионални. Това съобщи за „Монитор" началникът на столичния инспекторат по образование Ваня Кастрева. „До началото на месец септември 8 паралелки от професионалните гимназии и 7 профилирани паралелки следва да постигнат минималния брой от 18 ученици в паралелка, за да бъде утвърден и техният държавен план-прием.

Приемът след завършен седми клас беше много динамичен от гледна точка на обстоятелството, че на всеки етап имаше свободни места във всички училища. За учениците, които все още не са избрали своето училище, за училищата, в които все още има свободни места, кампанията продължава", коментира Кастрева.

Анализът на столичния инспекторат показва, че отново е налице тенденцията родителите и учениците да предпочитат профилираните паралелки пред професионалните въпреки широката разяснителна кампания. Това е и причината да бъдат закрити немалък брой паралелки в професионални гимназии, вкл. и нови професии като „Спедитор - логистик", специалност „Транспортна и складова логистика" в Професионалната гимназия по транспорт „Макгахан" и „планински водач", специалност „Туризъм" в 192-ро СОУ.

След трето класиране е закрита и специалността „Радио и телевизионна техника" в Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация „А.С. Попов". Без шанс да формиране на клас е останала специалността „Производство на хляб и хлебни изделия" в Професионалната гимназия по хлебни и сладкарски технологии.

Закрити са и паралелки в средни училища като 1-во СОУ, където не е реализиран прием с профил чуждоезиков с испански език, в 21-во СОУ и 105-о с английски и др.

В 21-во средно училище не е просъществувала паралелка с профил природоматематически с английски език, а в 55-о пък е закрита паралелка с профил „Спорт".