Трети опит да се намери купувач за банка "Виктория". До 16 септември желаещите да придобият банков лиценз в България ще могат да подават писма за интерес към дъщерната на КТБ "Виктория". Това става ясно от публикуван на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете маркетингов документ, изготвен от консултанта по продажбата АФА. Това е третият опит за намиране на купувач на институцията и вземането на КТБ от нея, след като досега през пролетта вече беше заявен интерес от три кандидата, но срокът беше удължен до след проверките и стрес тестовете на системата, провеждани от БНБ с надеждата след обявяването на резултатите да има повече яснота и желаещи. Затова и рекламният материал е с актуализирани данни и обяснение, че след прегледа на качеството на активите са наложени минимални корекции.
Кой иска "Виктория"
Досега подадените оферти не са били публично обявявани от КТБ или от АФА, но самите кандидати са потвърдили участието си пред "Капитал". И трите са консорциум между българска финансова компания и чужд играч. Единият от тях обаче вероятно автоматично ще отпадне - това е Инвестбанк на Петя Славова, която беше сред най-слабо представителите се на стрес теста и ще трябва тепърва да изпълнява мерки за попълване на собствения си капитал. Другите са застрахователят "Лев инс", свързан с Алексей Петров, заедно с варненското дружество "Агро резерв" и австрийският Kerbler Holding, който притежава Wiener Privatbank, и инвестиционният посредник "Евро-финанс" (част от "Еврохолд") заедно с Hanson Holdings Lux - дружество Hanson Asset Management.
Техните писма за интерес ще останат валидни, освен ако не бъдат изрично оттеглени, казват от АФА. Освен това продавачът си запазва и правото да допусне до следващата фаза - подаване на необвързващи оферти, само кандидатите, които прецени, без аргументи, както и да променя правилата и процедурите по продажбата. Желаещите трябва да демонстрират опит, мотиви за интереса и способност да покрият изискванията и да получат разрешение от БНБ. Фактът, че срокът беше удължаван два пъти, говори, че дотук продавачът и/или регулаторът имат някакви съображения срещу тези три известни кандидата.
Основно лиценз
Потенциалните купувачи ще наддават за банка, която вследствие на преструктурирането й около фалита на майката КТБ остана практически без бизнес. Според документа на АФА към 30 юни тя има 137 млн. лв. активи, което я нарежда сред най-малките на пазара. Брутните кредити са 105 млн. лв., като те са покрити с над 50% обезценки. След затварянето на КТБ през 2014 г. и "Виктория" беше затворена за половин година, като през това време бяха продадени части от кредитния й портфейл, с което бяха покрити тегленията на депозити при отварянето й. Така сега тя има едва 6.6 млн. лв. депозити и 87 млн. лв. задължения към КТБ.
Загубите от тези операции заплашваха да я декапитализират, но след преобразуване на 30 млн. лв. подчинен срочен в капитал сега тя има над средната за системата капиталова адекватност от над 29%, която не пострада при прегледа.
Клоновете на "Креди Агрикол България", както се казваше, преди да бъде купена от КТБ на 12 юни 2014 г., бяха затворени, голяма част от екипа беше съкратен или напусна и така разходите бяха намлени. Вследствие на това обаче основният актив на банката остават лицензът й и членството й във Visa. АФА изтъкват като предимства още "оперативна и ИТ инфраструктурна обезпеченост на дейността", "консервативно провизиран кредитен портфейл" и я рекламират като "възможност за навлизане в нишови пазарни сегменти". От досега заявените намерения консорциумът около "Евро-финанс" планира да я специализира в инвестиционното банкиране, а този на "Лев инс" - в земеделското кредитиране.
Новите пенсионни промени - с леки корекции. С леки корекции спрямо варианта на финансовото ведомство и без текстове, които уреждат фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове. Така изглеждат поредните предложения за помени в Кодекса за социално осигуряване, които са свързани с дейността на пенсионните дружества. Те бяха публикувани на сайта на Комисията за финансов надзор (КФН) след заседание на регулатора във вторник.
Текстовете са били изготвени изцяло в сътрудничество с пенсионните дружества, коментира за "Капитал" София Христова, изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество "Алианц България". Тя добави, че основните промени касаят контрола върху управлението на активите на фондовете и засягат не само ограниченията за инвестиране в свързани лица, но и въвеждането на задължението на банката попечител да упражнява ежедневен контрол при оценката на активите.
В полза на пенсионните компании
Сегашният вариант на промените повтаря изискванията към пенсионните дружества, които бяха заложени и в проекта на Министерството на финансите. На някои места обаче има технически разлики в полза на фондовете. Например в предходния вариант на дружествата се вменяваше задължение да уведомяват КФН при промяна в техния състав и размера на участие в капитала, както и за промени в действителните собственици, които притежават 5% и над 5% от капитала му. В новия вариант това изискване е облекчено. Уведомяването на регулатора пак ще бъде задължително, но вече ще се прави само в случай че промяната на капитала на дружеството е поне 10%.
В текстовете на Министерството на финансите се предвиждаше, когато дружествата инвестират в облигации, да нямат право да купят повече от 10% от дадена емисия ценни книжа. Новият проект обаче разширява правата им и им дава възможност да купуват дял от до 20%. Подобно е положението и с инвестирането в колективни инвестиционни схеми. Сегашният вариант позволява пенсионните дружества да инвестират в максимум 15% от тях, докато през пролетта се предвиждаше да не могат да купят повече от 10% от дяловете им.
Единственото изменение в проекта на КФН, което е утежняващо за пенсионните дружества, касае само фондовете за доброволно допълнително осигуряване. В предходния вариант те нямаха право да инвестират повече от 20% от своите активи в дружества от корпорацията, на която са собственост, за да се избегне прекалената концентрация в свързани лица и евентуални пазарни манипулации. В сегашния вариант този лимит се понижава до 10%, колкото е и на професионалните и универсалните фондове.
"Изчистване" на имотите
Остава изискването в рамките на 10 години пенсионните дружества да се "изчистят" от инвестиции в имоти. "В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават от капиталовите пазари по отношение на регулация и ликвидност. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове", мотивират се вносителите. В същото време обаче се дава право на дружествата да делегират управлението на фондове или части от тях на други дружества, включително и на такива в ЕС, които са специализирани в тази дейност. Според мотивите това се прави, за да се ползва чуждият професионален капацитет и участието на по-широк кръг пазари. Подобна дейност обаче ще бъде изцяло за сметка на пенсионните дружества и не трябва да доведе до увеличаване на разходите за осигурените лица.
Една такса се премахва
В проекта няма нищо, касаещо размера на таксите, които дружествата събират. Единствената промяна, предвидена в тази посока, е отпадане на таксата от 20 лв., която сега дружествата събират при прехвърляне в друг фонд. Това обаче важи само за доброволното осигуряване - тоест за т.нар. трети стълб, а не за професионалните и за универсалните пенсионни фондове.
Без фазата на изплащане
В новия проект липсва частта, свързана с фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове. През пролетта предложението на финансовия министър Владислав Горанов предвиждаше обезщетенията за старост да са само пожизнени, а когато започнат да се изплащат, натрупаните суми по индивидуалните партиди да се прехвърлят в общ пул към всяко пенсионно дружество и да се разпределят оттам. В масовия случай тези пари нямаше да може да се наследяват, а остатъкът при ранна смърт щеше да отива за пенсиите на дълголетниците с малки спестявания. Този тип солидарност обаче е по-характерен за първия стълб на пенсионната система и донякъде обезсмисля осигуряването в частен фонд. Именно затова подетата реформа получи множество критики и след около месец на бурни дебати Горанов официално обяви, че категорично се отказва от въпросната реформа в частта й за изплащането на пенсиите.
Единственият нов текст, който все пак касае изплащането на пенсиите и е вписан в сегашното предложение на КФН, не предполага цялостна реформа, както преди. Той касае дефинирането на разсроченото изплащане. В предложените изменения се вписва нова алинея, която дава определение на разсрочено изплащане на пенсия, според която тя е "договорно изплащане на натрупаната в индивидуалната партида сума на няколко части с еднакъв или различен размер, на равномерни или неравномерни периоди от време".
Полът вече не е фактор за пожизнената пенсия
Полът на осигуряваното лице вече няма да бъде актюерски фактор за определяна на размера на пожизнената пенсия за старост, отпускана във връзка с осигуряване в универсален фонд. Досега винаги се е отчитало, че статистически жените имат по-дълга продължителност на живота, затова и тяхната месечна пенсия е по-ниска. Това изменение се прави с цел съобразяване с европейската директива за постепенното прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване.
Заради бежанците премиерът Борисов втвърди антиевропейската риторика. След случая "Абдуллах Бююк", при който бяха потъпкани редица закони, българското правителство продължава да прави метани на управляващите в Турция чрез силно антиевропейско говорене. И вчера премиерът Бойко Борисов видя в правителството в Анкара естествен съюзник относно бежанската вълна, докато в ЕС "панически" се спасяват поединично.
На вчерашното заседание на кабинета премиерът беше категоричен, че не вижда "перспектива за решение" на въпроса с мигрантите в Европа. "Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват", обясни министър-председателят.
Затова той смята, че България трябва да се опита да поддържа "максимално работни, прагматични, добронамерени отношения със съседите". "Сърбите изкараха армията, заградиха границата заедно с нашите и вече няма изход от България. Все повече България започва да им харесва. За съжаление в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна", обясни ситуацията Борисов. "Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало! Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови, да се финансират, разбира се", допълни той.
Премиерът напълно смени тона по темата изпълнява ли Анкара споразумението за реадмисия на мигранти. Само преди 2 месеца той обвиняваше Турция, че не спазва споразумението. Вчера обаче разви съвсем различна теза. От думите му става ясно, че в Турция са "върнати" само 24 души, но пък официално "отблъснати" от граничната бразда са 26 хил. души, които Борисов вече ги брои като приети обратно. "Всички, които биват задържани в периметъра, и това излиза по сводките при вас като "предотвратени", означава задържани на границата и приети обратно в Турция. Тъй като споразумението с ЕС не е влязло в сила, това изключва реадмисията. Ние към този момент със съдействието на турската страна действаме с този подход", обяснява Борисов.
Тирадата пред министрите е само ден преди посещението му в Истанбул. Според "24 часа" той ще е там за откриването на новия мост над Босфора в петък сутринта. Първоначално Борисов планирал да пропусне събитието заради насрочените от германския канцлер Ангела Меркел разговори за бежанците в Берлин с осем европейски премиери. Меркел обаче се съгласила да отложи срещата за събота, след като се оказало, че турският премиер Бинали Йълдъръм е поискал среща с Борисов. После се очаквало Борисов да информира Меркел за турската позиция.
Премиерът влезе и в тона на МВР, което през последните седмици се опитва да създаде различен образ на влизащите нелегално в България чужденци. Ако допреди няколко месеца ставаше дума просто за бежанци и нелегални мигранти, през последните дни се налага тезата, че става въпрос за опасни хора. Миналата седмица главният секретар на МВР предупреди хората в Малко Търново да не правят опити да залавят влизащите нелегални мигранти, тъй като ставали вече опасни. Вчера ръководството на МВР продължи срещите си в граничните райони с посещение в Тополовград. Наблюденията на граничните полицаи са, че преминаващите са млади мъже от Афганистан и Ирак, които са бързи, атлетични и по-лесно преодоляват граничните съоръжения. Те се придвижвали лесно през труднопроходими терени и често ползвали луксозни автомобили за превоз в страната.
Борисов разкри нова схема, която прилагат мигрантите, за да не бъдат връщани насила в Турция. "Ние две нощи подред задържаме групи по 50-60 човека, които вече имат нова тактика. Един от тях носи примерно 300 грама хероин - един се жертва за другите 60. Но другите 60 стават свидетели. Задържаме ги и те вече са в България. Две нощи подред: снощи и предишната нощ. Казват: "Ние носим хероин". Кой граничар няма да го задържи? И 60 души свидетели: "Да, той носи хероин". И започва дълъг процес", разказва на министрите премиерът.
Предлага се край на огромните разноски за малките дългове. Да спре масовата практика дългове от 100 лв. след доброволно и последващо принудително изпълнение да нарастват с таксите до над 1000 лв., предлага Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Идеята да се въведе процедура за извънсъдебно доброволно уреждане на малките дългове бе лансирана вчера от шефа й Георги Дичев.
Замисълът е кредиторът (най-често са топлофикациите, ВиК дружествата, мобилните оператори) да може да се обърне към съдебния изпълнител, преди да отиде в съда. Съдебният изпълнител ще може да се свърже с длъжника и да го уведоми за сумата, която се търси от него. Веднага след това ще го кани да плати. Ако длъжникът е съгласен, ще може да се уговори как и кога да плати. Предвижда се това да може да става и разсрочено. Ако не желае да плати, тогава съдебните изпълнители ще информират кредиторите, за да се обърнат към съда. Иначе в рамките на сега предлаганата извънсъдебна процедура съдебният изпълнител няма да има право да провежда принудително изпълнение.
Ако длъжникът плати веднага, тогава няма никакъв шанс дългът му да нарасне в пъти, както сега. Съдебните изпълнители дадоха за пореден път пример за това, че не тяхната такса е виновна за главоломното нарастване на един дълг. Повишаването включва от 25 до 55 лв. държавна такса на съда, минимум 300 лв. хонорар за адвокат или юрисконсулт в съда и 350 лв. минимум - в изпълнителното дело, лихви или неустойки, които могат да надхвърлят главницата. Общо минимум с 805 лв. скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и такса. В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100 лв. е под 100 лв., твърдят от камарата.
При предлагана от тях процедура тези възнаграждения няма да ги има, ако длъжникът си плати след поканата. Практиката сочи, че хората с малки дългове - до 100-200 лв., плащат веднага след покана. Сега обаче кредиторите се обръщат веднага към съдилищата и само на базата на извлечения от сметките се издава заповед за изпълнение. Ако предложението на ЧСИ бъде прието, тогава кредиторите първо ще пробват извънсъдебно да си получат дължимото чрез съдебните изпълнители и чак при нежелание на длъжника ще ходят в съда.
Дичев обясни, че целта е длъжниците, които често забравят за малките си задължения, но са добросъвестни, да не бъдат товарени с разноски. Според него от предлаганата процедура би имало смисъл дори и Конституционният съд да отмени разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които регламентират, че в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Тези норми сега се атакуват пред КС от омбудсмана Мая Манолова. Чака се решение.
"Тогава монополистите ще започнат да си наемат адвокати и гражданите ще бъдат натоварени с разноските за техните хонорари. Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура - без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега", посочи Дичев. Имало не малко "тарикати", чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от начисляването на юрисконсултски възнаграждения. "Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба", даде пример Дичев.
Предлаганата извънсъдебна процедура отдавна действа във Франция, Белгия и Холандия, а от миналата година - и в Сърбия и Македония.
Е-търгове
От Камарата на ЧСИ лансираха и идеята за по-бързо въвеждане на електронните търгове при публичната продан на имоти. Скоро у нас щели да дойдат специалисти от Латвия, Литва и Естония, където отдавна те са факт. Там дори имало възможности самият длъжник да продава сам вещите си в обща електронна платформа.
Държавата прави фирма, ще внася липсващи лекарства. Министерството на здравеопазването ще си направи своя държавна фирма, която да търгува с лекарства. Това ще стане с промяна на Закона за лекарствата, обяви в сряда министърът на здравеопазването Петър Москов.
Държавната фирма ще функционира като търговец на едро и ще внася главно редки медикаменти, към бизнеса с които частниците нямат интерес, обясни здравният министър. Промените в закона ще бъдат пуснати за обществено обсъждане следващата седмица, обеща той. До края на септември трябва да влезе и в Народното събрание.
"Няма никаква причина държавата да няма възможност в лицето на собствено търговско дружество да осигурява лекарства по начин, по който една държава може да прави това, главно става въпрос за лекарства без аналог, когато търговецът някак си не вижда достатъчно полза в това", заяви Москов.
В последните няколко години над 3000 медикамента са изтеглени от българския пазар поради различни причини, посочи той. "За съжаление, тези неща са свързани главно с това дали на съответния лекарствен производител или търговец му излиза сметка да продава това лекарство, или не, или иска да го замени със също така негово, но по-скъпо лекарство", обясни здравният министър. Той обвини и фармацевтичната индустрия в раздухването на скандал около започналите този месец проверки на здравната каса в онкологичните болници.
"Публичното мнение се подвежда от индустриални интереси, разказани като интереси на пациентите", заяви министърът. "За първите 6 месеца на 2016 г. в сравнение с 2015 г. лекуваните пациенти са с над 5% по-малко. Едновременно с това разходите за онкология за същия този период са нараснали с 25,7%. На фона на същите лекарствени протоколи, за същия този период. Нямаме нови терапии, които да кажем, че биха оскъпили лечението. Това само по себе си би трябвало да е обществено изискване касата да провери защо при намаляваща бройка пациенти, при същите протоколи на лечение има увеличаване на стройността", каза Москов.
Министерството ще финансира разширение на онкологичните болници, главно на тази в столичния кв. "Дървеница", за да могат да диспансеризират пациенти, допълни още той.
Чакат ниски цени, но без дъмпинг за "Хемус". Поне 3 ниски цени в офертите за участъка от Ябланица до "Боаза" на магистрала "Хемус" прогнозират експерти в строителството. Смятат, че те ще са на фирми, които в момента не са ангажирани в пътно строителство.
Шефът на камарата на строителите в България Иван Бойков обаче не очаква дъмпингови цени, тъй като българските фирми вече не прилагали такива методи. Турските компани, които обикновено играели с по-ниски цени, сега не участвали в търга.
Преобладаващото българско участие се обяснявало с това, че участъкът с прогнозна цена от 80 млн. лв. без ДДС не бил атрактивен за големите чужди компании. Но заради търга в България отново се появява италианската "Тодини", която за последно бе тук през 90-те години на миналия век. Тя е в консорциум с "Интегрирани строителни системи", "Интерпром" и "Трансконсулт-22", които не са сред известните в строителния бранш.
От чуждите фирми в търга, две подадоха оферти и за тунела "Железница" Това са гръцката "Актор" в консорциум с "Атоменергоремонт" и италианската "Оберослер Кав. Пиетро". За тунела тя бе в обединение с "Пътища Пловдив", "Агромакс" и "Водно строителство-Ботевград".
Общо 5 са консорциумите с чуждо участие. "Главболгарстрой" участва с "Щрабаг", с която обикновено са конкуренти. Близки до компанията казват, че голямата българска фирма пробва този път с чуждестранен партньор.
В търга за "Хемус" е и испанската "Асигния инфраструктурас", която се е сдружила с "АБ" АД и дупнишката "Мега инвест холд". И тя подаде оферта за "Железница". От големите българските фирми самостоятелно участва "ПСТ Груп", докато за "Железница" е в сдружение с италианска фирма и с още 2 български.
Другите компании, които играят сами, са "Трейс груп" и "ИСА 2000". "Хидрострой" на Велико Желев е в консорциум с "Водстрой 98", която наскоро първата компания купи, и с друга свързана с тях фирма - "Пътстрой Бургас".
Има и още едно сдружение, което е от свързани фирми - "Геопът-Хемус". В него са "Геострой", в борда на която е Владимир Цолов Вутов, и "Пътстрой-92", в съвета на директорите на която е Иван Цолов Вутов. Това са синовете на бизнесмена Цоло Вутов.
Строители смятат, че е повече от естествено участието в търга на "Автомагистрали Черно море", която отдавна строи по "Хемус". Компанията е в консорциум с "Пътпроект".
Прегледът на подадените оферти показва, че участват повечето големи български строители Като се появяват и по-нови играчи, които досега са били ангажирани основно с водните цикли на общините, изграждали са ВиК мрежи по европрограми, както и по-малки фирми, които са ремонтирали и строили улици.
С изключение на "Главболгарстрой" другите големи в бранша играят сами или в консорциуми с дъщерни компании. Според експерти от строителния бранш, когато фирмите участват сами, офертите били с по-ниски цени.
И докато за тунела "Железница", който е по-тежко строителство, търсят партньорства заради опита на другата фирма, то в този търг смятат, че ще се спряват и сами. Едно от отсъствията, които се забелязват, е на "Джи Пи груп", която при първия търг спечели участъка от "Хемус" от Ябланица до разклона за Ловеч и Плевен. Тогава премиерът Бойко Борисов спря поръчката заради липса на финансиране.
Строители обясняват отсъствието на компанията с ангажименти с метрото. Участъкът не е лек, самият факт, че цената му е над 8 млн. лв. на километър, е показателен, казва шефът на камарата Иван Бойков. Има 2 пътни възела, мостове.
Други в бранша виждат жестока конкурентция в последните търгове - за "Железница" бяха 17, а за "Хемус" - 11. Казват, че такова нещо не е било. Няма работа, казва Бойков. Няма обявени търгове по програмите от новия програмен период. Той прогнозира спад в целия бранш с 15-16%, а раздвижването на строителството - догодина.
Премиерът на политическа совалка за овладяване на кризата с преселниците. Спешна среща с премиера Бойко Борисов е поискал турският му колега Бинали Йълдъръм. Това е причината в петък министър-председателят да лети за Истанбул, където в 10,30 ще започнат разговорите му с Йълдъръм по една-единствена тема - преселниците. Въпреки настояването на турската страна Борисов няма да остане на откриването на новия мост над Босфора, защото веднага след срещата с Йълдъръм той ще отлети за Германия. Там Ангела Меркел започва т.нар. Берлински преговори с осем европейски премиери - на Холандия, Швеция, Финландия, Дания, Словения, България и Хърватия, както и с канцлера на Австрия.
На тях българският министър-председател ще може да информира своите европейски колеги какви са вижданията и исканията на Турция за изпълнението на споразумението за преселниците.
„Липсата на перспектива за решаване на мигрантската криза в ЕС ни кара да търсим партньорство с Турция." Това е заявил Борисов пред министрите си на вчерашното заседание на кабинета. Премиерът разкрива, че официално са върнати 24 души, а „препятствани" или „предотвратени" са над 26 000.
„Сърбите изкараха армията, заградиха границата. Все повече България започва да им харесва. За съжаление в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна. Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало", уверява Борисов. Той обяснява, че тенденцията в ЕС е „панически държава след държава да се спасява поединично и всеки да намира някакъв член в Договора за Европейския съюз, който му дава това право". Премиерът призовава партиите за консолидация по темата за преселниците.
Китайци питат за проекта „Белене". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се срещна с представители на Генералната група за ядрена енергетика на Китай (CGN). Срещата се проведе в резултат на изпратено от страна на китайската компания писмо, с което заявяват интерес за потенциално сътрудничество в областта на ядрената енергетика, съобщават от министерството.
Министър Петкова запозна китайската корпорация с виждането на българското правителство за изграждане на нова ядрена мощност у нас - при наличие на стратегически инвеститор, без предоставяне на държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на произведената енергия. От страната на Генералната група за ядрена енергетика на Китай бе поставен и въпросът за бъдещето на проекта „Белене" след решението на международния арбитраж в Женева. По думите на министър Петкова българската страна има готовност да води разговори с потенциален инвеститор, който би проявил интерес към реализацията на проекта.
Екипът на Министерството на енергетиката представи информация за параметрите на проекта „Белене", както и за вече изградената към него инфраструктура, издадените разрешителни и лицензи.
Най-голямата китайска корпорация за ядрена енергетика е държавна собственост. Основната й дейност е свързана с изграждане на ядрени електроцентрали, както и развитие на възобновяемите източници. Китайската корпорация изгражда и шест ядрени центъра за научна и развойна дейност. В момента компанията експлоатира 16 ядрени блока в Китай, други 12 блока са в процес на изграждане. Към 2015-та година инсталираната мощност в ядрена енергия от корпорацията е над 17 GW.
US изтребители в небето за 9.IX. От 9 до 16 септември България и САЩ ще проведат съвместна мирновременна мисия за охрана на небето ни. Това одобри правителството на заседанието си в сряда. "В тази мисия ще участват два американски самолета, които съвместно с нашите пилоти ще извършват охрана на въздушното пространство", съобщи след заседанието министърът на отбраната Николай Ненчев.
Цялата мисия ще бъде изцяло на разноските на САЩ и българската страна няма да дължи нищо по този договор. На този етап не се предвижда повторна подобна мисия, обясни още министърът. По думите му не е отпаднал вариантът за съвместна охрана на небето ни с Полша, като по темата предстои да се проведат допълнителни разговори.
"Държа да отбележа, че ние не сме обезпокоени от това, че България не е в състояние сама да охранява въздушното си пространство. Това е мирновременна мисия по инициатива на НАТО и ние изпълняваме своите ангажименти. Можем и сами да изпълняваме тази мисия - разполагаме с достатъчно МИГ 29, които биха могли да се справят", каза министър Ненчев.
През ноември ще получим последните два от общо 6 ремонтирани двигателя по договора с Полша, съобщи военният министър. Така ще имаме 3 изправни МИГ 29.
Дизелът гони 2 лева. С 4% скочи цената на пропан-бутана през последните дни по бензиностанциите у нас, сочи проверка на "Стандарт". Вчера литър автогаз се продаваше по бензиностанциите на "Газпром", "Ромпетрол" и "Еко Петролеум" съответно за 94, 95 и 96 стотинки средно за литър. Само преди три дни екогоривото се предлагаше средно за 91-92 стотинки литъра по същите вериги. Между 87 и 92 ст. продължава да предлага автогаза най-голямата верига у нас - "Петрол". Традиционно по-ниски цени държат по-малките вериги бензиностанции - "Круиз" и SNG, които съответно са средно 80 и 85 ст. за литър.
Най-ниски остават цените на няколкото обекта VM Petroleum на варненския бизнесмен Веселин Марешки, които продават за около 74 ст. литър автогаз. Съществуват и отделни бензиностанции, като например "Ивони" на магистрала "Хемус" край Ботевград, където цената на пропан-бутана през последните дни е около 76-77 ст./литър.
Причината за поскъпването на автогаза са по-високите цени на петрола, от който той се добива в рафинериите, преди около 50-60 дни.
В същото време обаче същите високи котировки на петрола почти не оказват влияние в посока нагоре на цената на основния бензин А 95, които си остават почти без промяна. И вчера средната цена на А 95 беше 1.98 лв./литър, като трите вериги "Газпром", "Ромпетрол" и "Еко Петролеум" вече доста време поддържат цени от около 2.02 лева за литър бензин. Недалеч от тях продават и евтините вериги "Круиз", SNG и VM Petroleum, където средните цени на масовия бензин са съответно 1.96, 1.97 и 1.78 лева за литър А 95.
Явно поскъпването на петрола отпреди два месеца обаче е започнало да се отразява само на цените на най-масовото гориво - дизела. От два дни насам четири вериги вече заковаха цената на дизела на 1.99 лв./литър -"Газпром", "Ромпетрол" и "Еко Петролеум" и OMV, като по всичко личи, че в близките дни могат и да прескочат и границата от 2 лева.
Тъй като през последните дни котировките на "черното злато" на международните пазари бавно, но стабилно падат, очаква се след 10 октомври цените на автогаза и дизела да се върнат на нивата от началото на август, съответно под 91 ст. и под 1.94 лв. за литър.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |