Монитор

Директни полети между София и Ню Йорк от догодина. От следващата година може да има директни полети между София и Ню Йорк. Това съобщи Янко Иванов, изпълнителен директор на компанията, която ще извършва превозите. Той обясни, че авиокомпания вече е получила разрешение от американското правителство. Плановете са да бъдат извършвани както редовни полети с честота 2-3 пъти седмично, така и чартърна линия.

До този момент са подадени всички документи до американската страна, има назначения, подписано е включително от администрация на президента на САЩ, стана ясно още от думите на Иванов. И обясни, че са извършени и тестови полети до САЩ. Той посочи още, че са направени и постъпки за получаване на слотове към летище "Кенеди".

Капитал Daily

Малко са сигурните кандидати за летище София. Само двама са сигурните кандидати за концесията на летище София според трима независими източника на "Капитал", близки до процедурата. Това са турската TAV и германската Fraport, която от години оперира летищата във Варна и Бургас. Двете компании са активно проучващите държавното дружество в т.нар. дигитална информационна стая (online data room), където на кандидатите се предоставят нужните разяснения и финансови данни. На кантар е решението за участие на обединение между турската Limak и руската ВТБ, а с много малък шанс да се включат са испански, ирландски и швейцарски оператори. Така към най-големия държавен актив в транспорта интересът изглежда слаб.

Стандарт

48% от разходите на общините са заплати. За плащане на заплати и осигуровки отиват 48,3% от разходите на общините, се посочва в анализ на Министерството на финансите с данни за второто тримесечие на годината. Като в 205 от общините делът на разходите за заплати е по-висок от средния за страната. На един общински служител се падат средно по 282 души население. В същото време само 10,43% от разходите на общините са за инвестиции. Като в края на юни в 183 общини (69% от общия им брой), делът на капиталовите разходи е по-нисък от средния за страната.

Трети сме в Европа по производство на малини. България вече се утвърди като един от най-големите производители на малини в Европа. Страната ни е трета на Стария континент в отглеждането на малини след Сърбия и Полша. Това съобщи шефът на Българската асоциация на малинопроизводителите Божидар Петков по време фестивала на малината,'който се проведе миналата седмица в Лозница.

Само за последната година масивите с малини у нас са се увеличили с 5 хил. дка. Това е 25% ръст на площите, засадени с тази култура, отчитат браншовиците. Бумът в отглеждането на вкусните плодове се дължи и добрите икономически предпоставки, договорени с Брюксел от правителството за новия програмен период.

24 часа

България и Румъния готвят общ проект по Дунавската стратегия. България и Румъния могат да получат европейско финансиране до 300 хил. евро като съкоординатори по приоритетна област 3 на Дунавската стратегия, която обхваща секторите туризъм и култура. Двете страни започват подготовката на съвместен проект, с който ще кандидатстват по транснационална програма „Дунав“. За това се договориха министърът на туризма на Република България Николина Ангелкова и вицепремиерът и министър на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Василе Дънку, които разговаряха в понеделник в Букурещ. Планира се от финансирането да се възползва и съвместният българо-румънски технически секретариат по Дунавската стратегия, който е в Русе и координира сътрудничеството в сектор туризъм на всички страни по Дунавската стратегия. Целта е до средата на октомври проектът да бъде подготвен и подаден, като ще обхваща период от 3 години (от 2017 г. до края на 2019 г.).

Лиляна Павлова: 300 милиона лева преобразяват Южна България. 300 милиона лева са предвидени за Южна България по програмата за регионално развитие. Общо средствата за цялата страна са 340 милиона лева плюс 100 милиона за туристически атракции. Това обяви пред кметове и представители на бизнеса в Пловдив министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията "Региони в растеж", която организира в. "24 часа" с помощта на СИБанк и бензиностанции "Газпром". Павлова обясни за първи път и как ще се реализира програмата. За целта ще бъде създаден фонд „Мениджър”, която ще играе ролята на банка и ще осигурява безвъзмездно финансиране. Средствата ще се инвестират за градска среда, като същевременно се създават работни места и се променя облика на градовете. „Предвиждаме създаване общо на три фонда - за София, за Северна България и за Южна. Всеки ще е със стартов капитал от 90 милиона лева. Отделно ще има подфонд, предназначен за туристически атракции с капитал от 100 милиона лева. С тях ще се финансират паметници на културата от национално и световно значение, като 50% от сумата ще идват от програмата, а останалата част – от подфонда”, обясни Павлова.

Труд

Данъците без промяна, повече пари за здраве и образование. Бюджет 2017 ще бъде планиран с минимален дефицит, клонящ към нула, а във финансовата рамка на държавата за догодина не е заложена промяна на данъчната политика. Това обявиха пред „Труд“ заместник-председателите на Комисията за бюджет и финанси в парламента Диана Йорданова (ГЕРБ) и Димитър Танев (Реформаторски блок). Те са единодушни, че основни параметри в бюджета ще са секторите здравеопазване и образование.
„В момента вървят процедури и се водят разговори с експерти от различните министерства. Скоро ще имаме конкретни параметри по отделни пера“, уточни Диана Йорданова.
Бюджет 2017 трябва да бъде внесен за гласуване от Министерски съвет в парламента до края на октомври.
„Очаквам разговорите на ниво парламентарна група с финансовото министерство по бюджета да започнат още през септември“, коментира депутатът Димитър Танев. Според него, освен че не се налага актуализация на сегашната финансова рамка, натрупаният излишък от близо 3,3 млрд. евро към края на август 2016 г. ще бъде добра основа бюджетният дефицит тази година да бъде по-нисък от заложените 2% от Брутния вътрешен продукт. По думите му в новата финансова рамка на България е предвидено отново 1 млрд. лева за подпомагане на общините, чрез които се извършва санирането на жилища.

Държавата да каже за осигурителните прагове. КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояха държавата да излезе с позиция за бойкота на работодателите, които не искат да договарят минималните осигурителни прагове за 2017 г.

Президентите на синдикатите Пламен Димитров и Димитър Манолов предупредиха, че ако има „нулева“ година за договарянето, това ще се отрази на бюджета и на доходите на хората. „В много браншове има подготвени споразумения със сериозни увеличения на заплати, но те не се подписват заради отказа на бизнеса да договаря по-добри доходи“, обясни Пламен Димитров.