„Националната електрическа компания" ЕАД (НЕК) да погаси задължението си по международното арбитражното дело ICC Case 18086/GZ/MHM за АЕЦ "Белене" с помощ от държавния бюджет. Това реши правителството, като прие проект на Закон за изплащане на задълженията.

От публикуваната стенограма

става ясно, че министърът на енергетиката Теменужка Петкова е обяснила на колегите си министри, че сумата с лихвите към днешна дата е 628 милиона 957 хиляди 596 евро. „Ако това плащане не се извърши сега, а до края на годината, размерът на главница плюс лихва ще достигне 646 милиона 230 хиляди 132 милиона евро или това ще бъде малко над 1 милиард 200 милиона лева. Ако НЕК не издължи това, което международният търговски арбитраж е отсъдил, тогава ще са налице много негативни последици не само за НЕК, но и за цялата енергийна система на страната", мотивира се министър Петкова, която е вносител на предложението на проект на Закон за изплащане на задълженията.

Тя уточни, че са предявени претенции за начислените лихви, но няма произнасяне на международния арбитраж. "Ако не се плати задължението, руската компания "Атомстрой експорт" може да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност", предупреди енергийният министър.

На свой ред министърът на финансите Владислав Горанов отбеляза, че част от средствата, които ще се дадат, може да бъдат върнати. „Положителното на цялата тежест, която осъзнаваме на днешното решение, е, че посредством механизма, който засега предлагаме - помощта да се предостави възмездно, ние плащаме за произведено оборудване - реален актив, който вероятно има стойността най-малко над това, което е присъдено. В този смисъл, ще очакваме в следващите месеци да се предприемат съответните действия, така че голяма част от тази сума да се върне там, след одобрение на Народното събрание, където ще бъде предоставена", обясни Горанов.

В началото при представяне на мотивите за внесеното предложение министър Теменужка Петкова направи

кратка хронология по казуса:

Това е един проект, който е стартирал през 2004 година с решение на тогавашния Министерски съвет за вземане на решение по принцип за изграждане на проекта АЕЦ „Белене". Впоследствие през 2005 се взима решение за изграждане на този проект вече окончателно. Следва обществена поръчка, избрана е „Атомстройекспорт" за изпълнител.

На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение във връзка с изграждането на този проект, като в това споразумение страните, в нарушение на Закона за обществените поръчки, са се договорили, че ще водят преговори, в рамките на които ще подпишат договор, който да е свързан с инженеринг, доставка и строителство на този проект.

Този процес е продължил доста дълго време, така и до окончателен договор не се е стигнало. Близо две години са водени подобни разговори, подобни преговори, но договор не е подписан.

Независимо от това, че не е налице такъв договор, през 2008 година - на 5 ноември 2008 година, бившите двама изпълнителни директори на „Националната електрическа компания" подписват Допълнение №5, с което допълнение поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство. Това оборудване е поръчано без да е налице съответно разрешение от принципала. Не е искано такова, не е и давано. Подписва се това Допълнение №5, договаря се цялото оборудване с неговата стойност, която е в размер на 673 милиона евро.

Непосредствено след това се прави и превод към „Атомстройекспорт" за аванс в размер на 84 милиона евро и така процесът става необратим.

В резултат на това решение, което двамата изпълнителни директори на „НЕК" са взели през 2008 година, става възможен и Международният арбитраж, който „Атомстройекспорт" завежда срещу „Националната електрическа компания" в Женева.

На 14 юни тази година Международния арбитраж се произнесе с решение. В това решение изрично е посочено, че целият този спор, целият този спор се базира именно на това Допълнение №5, с което „Националната електрическа компания" е поръчала това оборудване независимо от това, че няма договор. Независимо от това, че няма яснота как ще се финансира този проект, каква ще бъде крайната цена, на кого ще се продава тази енергия и на каква цена. Тоест, това се е случило без да е налице каквато и да икономическа обоснованост на проекта.

Международният арбитраж осъжда „Националната електрическа компания" да заплати оборудването, което „Атомстройекспорт" доказва, че е произвело в хода на самия спор.

Единият реактор, съгласно доказателствата, които се съдържат в арбитражното решение, е произведен на 100%, а другият - вторият реактор, почти на 90 процента.

За да се спазят правилата за държавните помощи, в законопроекта е регламентирано, че възмездната финансова помощ ще се предостави на НЕК ЕАД след положително решение от страна на Европейската комисия.

Позицията на премиера

Преди кабинетът да приема проектозакноа, премиерът Борисов направисвоя коментар: „Тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, все пак "най-бедните" сме събрали 2,5 млрд. лв. да разплатим задължения в посока Москва и Вашингтон тази година само. И нека да ги разхвърлят върху социални дейности, инфраструктура, за каквото искате... Това са 2,5 милиарда."

Борисов отново прехвърли топката на другите правителства, които са се надпреварвали да сключват договори, за които нямат пари... „Много им е хубаво на тези правителства да взимат решение, популистки да обявяват колко мислят за даден сектор, но после да дойде някой да ги плати", коментира министър-председателят като изброи сключени договорености без осигурено финансиране, по които се изискват допълнително средства и в момента.

В заключение министър-председателят каза, че е възложил на приходните агенции, МВР, БОП задача до края на годината да бъдат събрани допълнително 300 млн. лв., необходими за поетите ангажименти към семействата на хора с увреждания, надзирателите в затворите, хората, които са по границата. „Това е положението. Никога не трябва да се допускат повече такива хора да правят такива проекти, защото плащанията са страховити след това", подчерта Борисов.