Труд

Бизнесът дава на съд минималната работна заплата. Работодателските организации ще обжалват в съда увеличението   на минималната работна заплата. Това съобщиха за „Труд" от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал и Българска търговско-промишлена палата.

Четирите организации ще внесат другата седмица жалба във Върховния административен съд (ВАС), с която искат да се отмени решението на кабинета за повишение на минималната заплата, уточни Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Припомняме, че правителството прие от 1 януари 2017 г. размерът й да се увеличи на  460 лв,. , което е ръст с 9,5% спрямо миналата година.

Това решение е незаконно, защото не е имало обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, коментира пред вестника и Васил Велев, председател на АИКБ.

По закон заседание на тристранката трябва да бъде свикано пет дни предварително, а два дни преди това на участниците да бъдат предоставени материалите.

На практика заседанието беше свикано в четвъртък и се проведе в петък, което е нарушение, уточни Велев.

Това стана причина всички работодателски организации да напуснат последното съвещание.

Ако ВАС се произнесе в полза на работодателските организации, трябва да се свика нова среща на националния съвет и да се обсъди наново решението за ръст на минималната заплата.

През 2015 г. съдът вече се произнесе в полза на бизнеса и отмени решението на правителството за увеличението на МРЗ - тогава на 360 лева.

Основен мотив на жалбоподателите отново беше непровеждането на задължителната по закон съгласувателна процедура в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Бизнесът отдавна се обявява и против начина на определяне на минималното възнаграждение у нас. Според него от години насам то изпреварва ръста на средната, а също и на производителността на труда.

„В момента  сумата се определя гледайки в тавана. Казват - бедни сме. Бедни сме, но трябва да работим, за да не бъдем", заяви Велев.

Затова работодателите настояват да има различно минимално възнаграждение за всеки сектор. Предлагат още то да се договаря между работодатели и синдикати, както се договарят минималните осигурителни прагове.

Кресна - малката община, която воюва за правата си. Кресна е малка община в Пиринско. Има само 5 хиляди жители, но през последните години скучния, провинциален живот на хората е подложен на изпитание.

Времето наложи да се вземат държавнически решения - било то за определяне на гореща точка, където при евентуална бежанска вълна да се направи лагер като преден пост за настаняване на мигранти, или пък за членството на общината във Водната асоциация заради усвояването на евросредства в сектора. Животът ги сблъска и със „зелените" мундири (както наричат тук екоорганизациите), които се опитаха да извиват ръцете на държавата и да и наложат как да се строи автомагисрала „Струма" през Кресненското дефиле. И като капак на всички главоболия, изсипали се на главата на кресненчани, главен път Е-79, който буквално разполовява на две градчето, се превърна в отсечка на смъртта през последните години , заради зверските катастрофи и манталитета на родния шофьор да не зачита правилата.

И ако в други населени места хората биха приели безропотно и със сляпа вяра решенията на „големците", то малката община изведнъж се сопна, провикна и излезе на улицата, за да каже какво мисли и да заяви,че никой не може да диктува бъднините им , без да ги питат.

Така общината си спечели прозвището бунтовна Кресна.

Дни преди края на министерския съвет в оставка, хиляди излязоха да протестират срещу бездействието на институциите за обезопасяването на главния път в рамките на населеното място. От години там има само две пешеходни пътеки и нищо друго, което да дисциплинира водачите , които буквално профучават през населеното място.

„Първо опитахме „со кротце", писахме писма до институции, молихме се за средства за нова маркировка, видеонаблюдение, полегнали полицаи. Нищо. После организирахме подписка, близо 2 хиляди души се подписаха и пак се молихме. Получихме обещание, че ще се вземат мерки. За два дни изпратиха една патрулка да имитира дейност. Зачакахме, но пак нищо.

Затова решихме, че щом не става с добро, става с лошо, разказват от общината. Речено-сторено, хиляди се изсипват на митинг пред общината, въоръжени с трибагреника и плакати с надписи - „Стига черни забрадки", „Стоп на бездушието на властимащите", „Искаме сигурност и ред".

И ефектът не закъсня, нещо повече, два часа преди протеста да започне, от АПИ реагираха „ аварийно" и разпространиха решение за отпускането на 400 хиляди лева, с които ще обезпечат десетки мерки за обезопасяването на пътя.

Но това не спря бунта, хората си казаха болката, дойдоха и роднините на прегазените на пътя. „Животът ни е ад, няма да преувеличим ако кажем, че изпитваме ежедневно истински страх, когато трябва да пресичаме, нито пешеходна пътека ни пази, нито шофьорите показват възпитание, проплакаха хората. А експертите засекли, че на час по 400 моторни превозни средства преминават от там. И блокираха пътя законно, просто хилядите пресичаха пешеходната пътека в продължение на час. Натрупа се километрична опашка от коли и тирове, шофьорите този път проявиха разбиране и изчакаха мълчаливо да премине протеста. Нямаше клаксони и обиди.

Кметът на Кресна Николай Георгиев определи като лицемерие, писмото на АПИ. „Кресна не вярва на обещания, толкова много сме ги чували, затова запазваме стачна готовност и ако до месец не се реализират набелязаните мерки, то направо спираме пътя, изграждаме палатков лагер, ще изкараме скарите на шосето и ще стоим, докато не видим,че се работи по въпроса. Изписаха се сума ти пари за монтиране на заграждения за костенурки и гущери в дефилето, а за тук не помислиха. И ние обичаме животните, но човешкият живот е най-ценен", обобщава кметът Георгиев, който бе редом допротестиращите.

Той не крие, че има подозрения за политическо "отношение" към общината от досегашната власт, заради това,че е управник от БСП. Мнителен е, независимо до колко има право на това.

Кресна се прочу преди месеци и с уникалния си референдум, който проведоха направо на площада срещу членството на общината във Водната асоциация.

До безпрецедентното Общо събрание на населението, както е разрешено по закон, но никой в новата история на България не го е правел, се стигна след години на „натискане" на общините да членуват в новосъздадените структури по областите, наречени Водна асоциация. Целта е всички оператори - и частни и общински да станат държавни, за да имат право общините да ползват евросредствата за тъй наречените „водни цикли".

В това десетки кметове съзряха принудителна държавна приватизация, но в името да се усвоят средствата и да се подобри живота на хората, гласуваха и влязоха в новите структури.

Но Кресна каза „не" и хвърли в ужас колегите си от областта.

Отказът на общината обрече всички останали 13-общини в региона на загуба на евросредства и инвестиции във водния сектор.

Кресненчани бяха молени от кой ли не да склонят - от шефове на структури, зам.министри, министри. Натискът буквално бе огромен, ала местните изчислили, че ако влязат в Асоциацията, цената на водата ще им се повиши драстично, а от обещаваните европари щяло да има само за големите градове,но не и за тях.

И за да е законно решението им, пред общината в Кресна се събраха над 2 хиляди жители от 5 хиляди имащи право на глас. Хората отказаха да гласуват анонимно, с бюлетини, а явно с вдигане на ръце.

Гласуваха против и така узакониха решението да не членуват в Асоциацията. С това решение буквално се превърнаха в трън за Благоевградска област заради провалените им програми.

След това гласуване в Пиринско във ВиК сектора ще има само държавно целево финансиране, но не и европейско.

Кресна не остана безразлична и към съдбата на магистрала „Струма" в участъка на Кресненското дефиле като заяви: Община Кресна категорично не приема варианта да се строи 15,2-километров тунел през Кресненското дефиле като част от магистрала Струма. Този вариант за съоръжението от години се опитват да прокарат екомошениците, обединени в коалицията „За да остане природа в България".

„За нас това е неприемливо и хората са готови да излязат на бунт", заяви кметът на общината Николай Георгиев.

Не сприра до тук и организира обществено обсъждане на вариантите за строителството на лот 3.2 от участъка на аутобана в сградата на общината. На сбирката присъстваха граждани на Кресна и представители на 7 сдружения. Всички те се обявиха срещу проекта.

„Събрали сме се, защото има тотален натиск от страна на псевдо зелени организации да се реанимира вариантът за дълъг тунел. Това е само заради финансовите им изгоди. Ако няма граждански контрол, те ще се вихрят, а в Кресна това няма да позволим", обяви твърдо кметът Георгиев. И добре, че вариантът не бе приет, защото бунтовна Кресна отново бе извадила знамената, готова за поредната битка.

Сега

Министри, депутати и магистрати "забравиха" доходи на съпрузите си. Сметната палата изобличи 323 публични лица, които са укрили доходи и имоти в подадените от тях имуществени декларации за 2015 г. По някаква причина те са се "разсеяли" и са пропуснали да обявят доходи, задължения или придобити дялове на съпрузите и съпругите си. Сред небрежните вицепремиери са Меглена Кунева и Ивайло Калфин, 12 депутати, магистрати и шефове на комисии.

Кунева е в нарушение, защото не е подала данни за доход от наем на съпруга си за 12 649 лв. Калфин пък не e вписал ипотека върху апартамент за 74 000 лв.

Народният представител от Реформаторския блок Станислав Иванов е пропуснал да обяви лизинг на юридическо лице в размер на 333 547 лв. Колегата му националист Станислав Станилов е забравил да декларира около 2700 лв. приходи от стопанска дейност. Валери Жабланов от БСП пък е спестил информация за закупено жилище. Димитър Горов (БСП) е забравил да опише дяловете на съпругата си в ново търговско дружество. Кирчо Карагьзов пък не е декларирал, че половинката му е придобила нива от 12 декара в село Безмер.

Депутатите не са единствените неизрядни с декларациите си пред одитната институция. Сред нарушителите са и доста магистрати. Част от тях: Маринка Чернева - съдия във ВАС, не е декларирала придобиване на урегулиран поземлен имот с площ 799 кв. м в близкия до София курорт Банкя; Теодора Георгиева и Цветанка Борилова, прокурори в Софийската градска прокуратура, не са вписали дялове на съпрузите си.

Председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова, която бе зам. финансов министър, преди да оглави КФН, също се е "разсеяла" и не е декларирала доходи на съпруга си в размер на 5700 лева. Посланикът ни в Израел Димитър Михайлов не е уведомил за 3564 лв. доходи на съпругата си от наем.

На проверка са подложени 14 261 лица с ежегодна декларация или уведомление и 743 лица, подали финална и встъпителна декларация до 13 септември 2016 г. Проблем с несъответствията в декларациите имат 2.15% от тези, които са ги подали, отчитат още от Сметната палата.

Парадоксалното е, че никой от управляващите не носи наказателна отговорност, ако пропусне да впише имот или доход в декларацията си или дори ако излъже в нея. На няколко пъти прокуратурата отказа да се занимава с неверни декларации, тъй като е приела, че те имат само уведомителен, а не и удостоверителен характер. За неверни декларации хората от властта не носят дори и административна отговорност. Според закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, само лице, което изобщо не подаде декларация в срок, се наказва с глоба от 1000 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е от 2500 до 5000 лв.

Български сайтове мамели с уловки за дрехи и обувки. Български сайтове за дрехи, обувки, гримове и продукти за отслабване мамят потребителите с подвеждащи реклами и цени. Част от тях не са регистрирани у нас, а в съседна Румъния. Това става ясно от представения вчера отчет на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Европейския център за защита на потребителите към комисията (ЕЦП).

От центъра регистрират ръст от 30% на жалбите, които през миналата година са достигнали 1300. Сред тях са и 150 оплаквания на чужденци срещу български търговци и онлайн сайтове. Недоволните клиенти са основно от Германия, Великобритания и Франция, обясни вчера председателят на Европейския център за защита на потребителите Игнат Арсенов.

Той предупреди потребителите, че преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, ясно ли е коя е фирмата и адресът й. Ако липсват данни за това, то има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им като потребители да бъде ограничена, обясни той. Хората масово се жалвали и от липса на обезщетения при забавяне на самолетните полети.

Въпреки че темата с т.нар. споделени пътувания вече не е чак толкова актуална, от КЗП смятат да изготвят и предложат на новия парламент нормативно решение на въпроса. "Знаем случая "Юбер", който тук се разви по странен начин. Не трябва да се крием от проблема, а да търсим начин да го решим", каза председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Той обясни, че това се налага заради нарасналата популярност на този вид пътувания и настаняванията на туристи в частни жилища чрез обяви в интернет. "Хората общуват активно в социалните мрежи. Текстовете трябва да позволят на контролните органи да се намесят, когато има риск от измама", обясни той.

Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента, дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца, отчетоха от КЗП. "Възможността да реагираме още преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да спрем потенциална измама", коментира Димитър Маргаритов.

Общо

През 2016 г. КЗП е направила 38 865 инспекции, а за нарушения са съставени 3251 акта. Забранени са 212 опасни стоки. Според шефа на КЗП Димитър Маргаритов част от малките и средните фирми са подвеждали клиентите си не от желание за печалба, а заради непознаване на законите, които се променяли прекалено често.

24 часа

Гръцки спецчасти не допуснаха блокада на пътя за България. Гръцки специални части и десетки полицаи опазиха пътя от и за България от протестиращи фермери, които се заканиха да го блокират с трактори.

Земеделци от района на Серес извадиха стотина трактора на пътен възел "Лефкона" на магистралата Серес - Солун. Машините чакаха от двете страни на шосето. Идеята на протестиращите бе да затворят пътя, да тръгнат към ГКПП Кулата - Промахон и да го блокират.

Това трябваше да стане около 12 ч в четвъртък. Минути преди това спецчасти изпревариха фермерите и затвориха кръстовището край Серес. Поставиха на изхода му към Кулата два автобуса, зад които стояха 50 служители в пълна екипировка с щитове и каски, готови да се намесят, ако тракторите тръгнат към България.

По това време 20-ина земеделци стояха под козирката на магазин, за да се предпазят от мокрия сняг. Един от водачите им разпореди на българските журналисти да не минават към тракторите и ги прогони. "Ноу фото", викаше фермерът и дори бутна репортер, за да се върне назад.

Българските медии нямаха забрани от гръцката полиция да снимат и да се движат в района на кръстовището. Малко след това същият водач на протестите с още няколко свои колеги се нахвърли на екипа на bTV. Разпореди се да не се правят снимки, защото нямали нужда от журналисти.

Скандалът бързо приключи, без да се стига до намеса на полицията, която в този момент правеше разстановка на силите. Повече от час кръстовището бе блокирано от полицаите. Те пренасочваха автомобилите по обиколни пътища.

Още на 10-ина км преди Серес пост указваше откъде да се заобиколи към Солун. "Този път гръцките власти се представиха отлично. Показаха, че може да не допуснат пълната блокада на границата", каза наш тираджия.

По всички междуселски пътища от Серес към границата имаше полицейски постове. По две-три патрулки чакаха, защото се говори, че земеделците ще направят опит да блокират магистралата или ГКПП-то, минавайки по странични второстепенни шосета.

Фермерите недоволстват от повишените данъци и осигуровки, настояват и за компенсации заради лошото време. Очаква се на 2 февруари в Солун да има голям протестен митинг, по време на откриването на изложението "Зоотехника".

Българските превозвачи: Ако изкарат тракторите, ще отвърнем

Преди 40 минути се чухме с наши шофьори, минали са Промахон спокойно, ще заобиколят Серес, където са машините на гръцките фермери. Това каза в четвъртък към 15 ч Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи.

Гръцката полиция е блокирала достъпа на фермерите до границата, поясни той. Тази година постъпихме по различен начин - не чакаме да изкарат тракторите, а предупредихме главния прокурор, шефа на националната полиция на Гърция и областния управител на Серес.

Направихме го, за да е уведомена държавата и да можем да търсим след това компенсации, обясни поведението на нашите превозвачи той. Те не очакват тази зима да се стигне до блокада.

Арабаджиев заяви, че няма да се поддават на провокации и емоции, но нямат доверие на гръцките фермери. "Подготвени сме за всякакви действия", каза той.

Ако все пак те блокират границата, нашите превозвачи ще спрат вноса и транзита на гръцка земеделска продукция. На никой друг не искаме да пречим, не искаме да настройваме хората срещу себе си, но на фермерите ще отвърнем, отсече той.

Заеми поскъпнали, лихвите по депозити паднали още през декември. Средната лихва, при която банките са отпускали потребителски кредити през декември 2016 г. се е покачила до 10,84%. Това показват данни на БНБ за последния месец на миналата година.

Статистиката показва, че те не са били на толкова високо ниво от края на 2014 г. По същото време лихвите по депозитите на домакинствата и в лева, и евро, са на едно от най-ниските си нива.

Ипотечните заеми продължават да поевтинява, показва статистиката. През декември жилищните заеми са отпускани при средно 4,37% лихва в лева и срещу 4,11% в евро. При кредитите за бизнеса има съвсем леко поевтиняване, но лихвите по техните депозити вече са близо до нулата.

Стандарт

Властта бърза заради Гришо. Най-бързата смяна на караула във властта ще видим днес. Точно в 10 ч президентът Румен Радев ще представи в Гербова зала на "Дондуков" 2 новите министри от служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков. Процедурата ще бъде пришпорена, защото половин час по-късно на корта в Мелбърн Григор Димитров излиза срещу Рафаел Надал в полуфинал от Australian Open.

Цяла България ще стиска палци нашето момче да стигне до първи мач за титла от Големия шлем. Премиерът проф. Герджиков е сред най-запалените тенис фенове във властта. На 70 години той продължава да играе в любителски турнири и със сигурност няма да пропусне битката между Гришо и испанската легенда.

Роденият в Димитровград и израснал в Славяново президент Румен Радев пък е почти земляк на хасковлията Григор.

Шест банки в топ 10 на най-големите компании. Шест банки попадат в топ 10 на компаниите с най-големи приходи за 2015 г. Това става ясно от писмен отговор на министъра на финансите в оставка Владислав Горанов на въпрос на депутатите Петър Славов и Мартин Димитров от Реформаторския блок и Методи Андреев от ГЕРБ. В топ 10 на компаниите с най-големи приходи през 2015 г. на първо място е Юробанк България (Пощенска банка), а след нея са ЦКБ, Лукойл Нефтохим Бургас, УниКредит Булбанк, Аурубис България, НЕК, Алианц Банк България, Лукойл България, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. Спрямо предходната 2014 г. няма съществени промени, като през 2015 г. от топ 10 отпадат Булгаргаз и "Джи Пи презастраховане", а в списъка влизат Алианц Банк и Сосиете Женерал Експресбанк. Данни за 2016 г. все още няма, защото не е минал срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Какви данъци обаче са платили тези големи компании не е посочено в отговора на Горанов, защото това е данъчна тайна.

На пазара на горива в топ 10 на компаниите с най-големи приходи за 2015 г. от търговия на едро с течни, твърди и газообразни горива и продажби на дребно на автомобилни горива и смазочни материали влизат Лукойл България, Сакса, Литекс, Петрол, ОМВ България, ЕКО България, Шел България, Ромпетрол България, Бент Ойл и Овергаз Инк. Като през предходната 2014 г. компаниите в топ 10 са същите, но малко е променена позицията им. По отношение на ефективно внесения корпоративен данък от фирмите на пазара на горива вече има и данни за 2016 г. Като на първо място е ОМВ България, а следващите позиции в топ 10 са за Лукойл България, Шел България, Сакса, Бент Ойл, Лукойл Ейвиейшън България, Петрол, Литекс, Овергаз Инк. и ЕКО България.

Монитор

По 500 на месец се жалят от кражба на лични данни. Близо по 500 души се жалят всеки месец, че са им били откраднати личните данни на горещата линия на ресорната комисия. Само за миналата година са постъпили общо 5926 обаждания, което прави средно по 494 за месец. Това става ясно от справка, предоставена по искане на „Монитор" от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Според звеното в сравнение с 2015 г. обажданията на горещата линия през 2016 г. са много повече.

В същото време експертите са категорични, че това показва и друга тенденция - че с всяка изминала година българинът все по-внимателно следи кой, как и защо обработва личните му данни.

В периоди при произвеждане на избори, когато се обработват лични данни на хиляди хора и рискът от злоупотреби е значително по-голям, броят на оплакванията значително нараства, разкриват още експертите.

Ако стандартно на ден постъпват десетина жалби, по време на избори техният брой може да надвишава и 50, казват от комисията.

Така за вота 2 в 1 през ноември 2016 г., когато едновременно избирахме президент и се провеждаше национално допитване, в комисията са подадени 220 жалби от избиратели. Те се оплакали, че са били включени в списъци за подкрепа за участие на президентските избори и информационно-разяснителната кампания на националния референдум без тяхното знание. Тези оплаквания водят и класацията на жалбите за 2016 г. От КЗЛД обясняват, че за първи път се сблъскали с проблема с регистрацията на коалиции от партии и инициативни комитети като администратори на лични данни през 2014 г. - на евровота, като казусите продължили и следващите години. Това наложило комисията да излезе със становище през 2016 г., в което указва как и в какъв срок партиите, инициативните комитети и коалициите от партии да заявят регистрите с лични данни, които обработват. Въпреки това след вота 2 в 1 са постъпили рекорден брой жалби, като 137 от тях са от хора, чиито лични данни са се появили в списъци на лицата, подкрепящи регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет за участие в изборите за президент и вицепрезидент. Оплакванията са срещу 28 политически субекта - 10 инициативни комитета,14 политически партии и 5 коалиции от партии. 78 пък са жалбите за това, че лични данни са попаднали в списъци на формации, участващи в информационно-разяснителната кампания за референдума. В 11 от тези жалби твърденията на жалбоподателите са, че личните им данни са обработени едновременно в два списъка, подадени от два различни инициативни комитета.

След проверките на Комисията за злоупотреба с лични данни на избиратели през 2016 са издадени 11 акта за нарушение от инициативни комитети на задължението за подаване на заявление в КЗЛД преди започване на обработването на лични данни, 6 акта са издадени на политически партии и 3 на коалиции от партии. Издадени са наказателни постановления и са наложени санкции за общо 19 500 лв.

След кражбите на лични данни от политически формации следващите по брой оплаквания са тези, подадени срещу мобилни оператори и доставчици на кабелна телевизия - 146.

Заложни къщи и лихварство в гимназията. Часове по финансова грамотност ще се провеждат в 10 училища в страната за ученици от 9 до 11 клас. Материалът покрива ключови теми като икономика, финансови термини, лични финанси, изготвяне на бюджет, депозити, кредити, инвестиции и др. Заложено е дори гимназистите да учат за заложните къщи и лихварството. Обучението е част от програмата „Нашите пари", подкрепена от български банки, която беше официално представена вчера. За уроците по финансова грамотност има специално разработени учебник и учебна тетрадка.

Целта на програмата е да научи младите хора как да разпределят своя бюджет и да правят разумен избор относно личните си финанси. За учебната 2016-2017 г. програмата ще обхване 10 града в страната, като ще има и онлайн присъствие и активност в социалните канали, за да се постигне по-висока ангажираност и по-добро разбиране на темите.

Партньори в дългосрочния проект са Висше училище по застраховане и финанси, едно от водещото издателство за учебници и др.

Без познания по финансова грамотност за младите хора е трудно да управляват ежедневните си финанси или да разпределят бюджета си. Това показа представително проучване, поръчано от Visa през 2016 г. сред ученици от 9 до 12 клас. Ниското ниво на финансова грамотност сред учениците се потвърди и от недостатъчните им познания по различни практически въпроси във финансовата сфера.

Както „Монитор" вече писа според проучването за финансова грамотност само 7% от учениците от 9 до 12 клас се самооценяват като много добре подготвени що се отнася до личните им финанси. 55% от изследваните  гимназистите определят знанията си свързани с финансите като недостатъчни. Като най-добре подготвени се оценяват учениците от профилираните математически и стопански гимназии - 62%.

Проучването показа, че гимназистите познават слабо държавните регулаторни органи в сектора. Повечето юноши - 59 % знаят за съществуването на БНБ.

Парадоксално и притеснително е, че учениците познават най-добре заложните къщи от частните финансови институции.

Все пак по-голямата част от учениците - 84% биха желали да посещават часове по практическа финансова грамотност, показва също проучването.