Труд

Гласуваме задължително, ако искаме. На изборите гласуваме задължително, но само ако искаме. Това следва от решението на Конституционния съд, с което бе отменена санкцията за негласуване.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. В мотивите си тя изтъкна, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва в изборите.

Юристи коментираха, че Манолова не е атакувала текста от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване - чл. 3. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че заличаване от списъка на всеки, който не е гласувал на два поредни вота от един и същ вид.

Поради тази причина Конституционният съд не е отменил самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

Мотивите за решението ще станат ясни във вторник.

Задължителното гласуване и санкцията бяха приети през май миналата година по настояване на Патриотичния фронт.

През юли миналата година омбудсманът Мая Манолова изпрати жалба до КС. В нея тя заяви следното: "Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право - избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване." Заличаването от избирателните списъци Манолова определи като "гражданска смърт".

"Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право", твърди още омбудсманът.

В жалбата се казва още, че сегашният Изборен кодекс допуска да не се гласува по "уважителни" причини, но без да е обяснено как точно се доказва наличието на въпросните "уважителни" причини.

Манолова е категорична, че Изборният кодекс се занимава само с организацията и реда на провеждането на изборите, но не и с правата на гражданите.

Омбудсманът атакува с жалба пред КС и ограниченията за гласуване на българските граждани зад граница.

Ръст на депозитите и кредитите на българите. Депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 67,795 млрд. лева (71,2% от БВП) в края на януари 2017 г., като годишното им увеличение е 6,7%, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Влоговете на нефинансовите предприятия общо са 18,936 млрд. лева (19,9% от БВП), нараствайки на годишна база със 7,8% В същото време депозитите на финансовите предприятия се увеличават с 9,7% на годишна база и достигат 3,456 млрд. лева (3,6% от БВП).

През януари, депозитите на домакинствата са в размер на 45,403 млрд. лева (47,7% от БВП), като се увеличават с 6,1% спрямо същия месец на предходната година.

Кредитите за неправителствения сектор в края на месеца са 50,722 млрд. лева (53,2% от БВП) като нарастват на годишна база с 3,1% спрямо януари година по-рано.

Според данните на народната банка кредитите за нефинансови предприятия се повишават с 1,6% на годишна база и достигнат 30,609 млрд. лева (32,1% от БВП).

Заемите на домакинства са в размер на 18,610 млрд. лева (19,5% от БВП), като спрямо януари 2016 година те се увеличават с 4,1% след повишение с 2% през предходния месец.

В края на отчетния месец жилищните заеми са за 8,785 млрд. лева и нарастват на годишна база с 1,8%, докато потребителските възлизат на 7,299 млрд. лева и са с 2,8% над нивата през януари 2016 година.

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 1,504 млрд. лева (1,6% от БВП) в края на януари, нараствайки на годишна база с 26,5%.

Капитал

София избра концесионера с най-ниска инвестиция за велосистемата. Концесионерът, предложил най-ниска инвестиция - обединението "София байкс", победи в конкурса на Столичнато община за система за обществени велосипеди. Комисията, която се занимава с търга, е взела решението преди три седмици. В четвъртък то трябва да бъде гласувано от общинския съвет по предложение на кмета Йорданка Фандъкова. След това общината ще има три месеца да сключи договор с концесионера.

По-малката инвестиция печели

Победителят "София байкс" предлага да изгради цялата система от 33 стоянки и 400 велосипеда, както и нови 150 рекламни съоръжения срещу общо 1.8 млн. лв. Според техническото предложение на бъдещия концесионер велосипедите, които ще тръгнат из софийските улици, са разработени специално за целта заедно с "българска фирма с над 60 години опит", чието име обаче не се споменава. Най-вероятно става дума за ловешката компания "Балкан", но до редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с представител на обединението. За поддръжка на цялата система за целия срок на договора са предвидени общо 400 хил. лв.

За сравнение, класираният като трети участник в конкурса "Метрополис" АД е предложил над пет пъти по-висока инвестиция - общо над 11 млн. лв.

Според условията на концесионната процедура обаче колко ще струва бъдещата система и как ще изглежда и работи тя бяха сред най-маловажните критерии. Вместо това основата тежест се отдава на срока на договора и размера на концесионната такса. Така на практика "София байкс" печели, защото е предложила малко по-висока такса и малко по-кратък срок на договора, въпреки че предлаганата от обединението система е най-евтина.

Апетит към реклама

Процедурата беше устроена така, че фирмата, която ще създаде велосипедната система, да получи безвъзмездно и 150 рекламни съоръжения в центъра на София. Въпреки че по информация на "Капитал" над десет фирми купиха документи за участие в търга, в крайна сметка в него участваха едва четири. Всеки от кандидатите да изгражда обществените велосипеди на София всъщност е свързан с продажбата на рекламно пространство в града.

За велоконцесията се бориха близкото до Красимир Гергов "Вело Арчър София", свързаното с бившия министър на спорта Красен Кралев и бившия управител на Общинска банка Любомир Павлов обединение "Собайк", фирмата за външна реклама "Метрополис" АД и победителят "София байкс". "Вело Арчър София" бяха отстранени от конкурса. Преди няколко месеца от "Собайк" признаха, че все още нямат избран доставчик на велосипеди и преговарят с различни фирми, но "ще има време да се изчистят детайлите".

Победителят в концесията също изглежда без опит в създаването на велосипедни системи, но за сметка на това има история в продажбата на реклама в столицата. В "София байкс" влизат печатницата "Билборд" АД и фирмата за реклама в метрото "Моушънс артс" на Стефан, Калин и Зарина Генчеви, както и фирмата "Делта карт" на шампиона по картинг Ивайло Цонев, която притежава картинг пистата "Лаута" и заведение в Пловдив.

"Метрополис" АД единствени участваха с вече разработена система ,която се използва в редица европейски градове - nextbike на дъщерната компания на "Дойче телеком" T-Systems. Фирмата обаче е класирана на последно място.

Пет социални бизнес идеи бяха представени на Sofia Service Jam. Да развиеш социална бизнес идея в рамките на 48 часа с екип от четирима непознати. Това беше основното предизвикателството пред 20-те участници във второто българско издание на международната инициатива Global Service Jam, която се състоя през уикенда едновременно в над 100 града от целия свят.

За програмата

За разлика от повечето стартъп събития в страната фокусът на дизайн работилницата Sofia Service Jam е по-скоро върху креативното мислене на младите предприемачи, отколкото върху техните IT умения. Основната задача пред участниците е да създадат прототип на иновативен продукт, който работи в полза на обществото. Той трябва да е вдъхновен от абстрактна тема, която се задава на глобално ниво в самото начало на събитието.

В тазгодишното предприемаческо събитие се включиха общо 20 души, които, разделени в 5 екипа, трябваше да създадат работещи прототипи, вдъхновени от абстрактната тeма hello? lo? o? o. "Тази години сформирахме екипите на база професията на участниците и целите им за бъдещо развитие. Голяма част от тях бяха архитекти, урбанисти и дизайнери. Искахме във всеки екип да има максимално разнородни хора", коментира пред "Капитал" Любомир Добранов, част от организационния екип на Sofia Service Jam. В събитието се включиха и ментори, специалисти в различни сфери, които помагаха на младите екипи при създаването на прототип на идеите им. "Целта ни е да стимулираме хората да развиват собствен бизнес, поемайки инициативата сами да решат даден социален проблем", обяснява Добранов.

Иновативните проекти

Целта на екипа зад проекта Mask-It-Smart е да преборят респираторните заболявания на места със силно замърсен въздух, разработвайки дизайнерска маска за уста и нос. Тя се състои от три слоя филтри, които спират различни по големина фини прахови частици. В началото продуктът ще се разпространява чрез вендинг машина, а мобилно приложение ще уведомява кога се очакват дни със силно замърсен въздух.

Проектът to-get-there има за цел да свързва хора, които споделят еднакви интереси и цели, и да им предлага подходящи за тях събития. Това ще се случи чрез изграждане на база данни само за събития, която да работи в комбинация с информацията за потребителите и актуалното им местоположение. Социалната платформа има десктоп и мобилен вариант.

Чрез социалното мобилно приложение Hello App човек може си намери подходяща компания за различни спортни или културни дейности. Посредством общи чат групи с определени теми могат да се събират и повече хора, които споделят еднакви интереси.

Мобилното приложение TIMO следи онлайн активността на даден потребител, а чрез събраната база данни му дава възможност за управление на сайтовете, които посещава, както и да филтрира съдържанието, което му се показва.

Проект ExploreYourCity представлява интерактивна инсталация, която подтиква хората да общуват помежду си. За включване на устройството са необходими двама души. След активацията му има различни образователни и забавни функционалности, сред които въпрос, анкета, факт или предизвикателство за града, в който е инсталирано устройството.

Споделеното работно пространство Coshare HIVE предостави един месец безплатно ползване на място от екипа на TIMO. От предприемаческата организация Start It Smart си избраха екипите на TIMO и Mask-IT- Smart, които да се явят на финалното интервю за включване в 6-ия сезон на програмата. SmartFabLab & designthinking.bg наградиха екипа на ExploreYourCity с 50% стипендия за едномесечна резиденция в пространството.

Сега

Избирателите няма да бъдат санкционирани при бойкот на вота. Единодушно, с 11 гласа "за" при един отсъстващ, Конституционният съд отмени наказанията в Изборния кодекс, които трябваше да се стоварят върху всеки, който не гласува на 2 последователни национални вота от един и същи вид. Така на практика КС обезсмисли задължителния вот.

По жалба, внесена от омбудсмана Мая Манолова, КС отмени чл. 242а от Изборния кодекс (ИК), в който бе записано, че лице, което не упражни избирателното си право "без уважителни причини" в два поредни избора от един и същ вид, се заличава от избирателните списъци за следващ вот. Така и не бе регламентирано ясно какво е "уважителна причина" и как тя ще се доказва пред властите. Самият текст, който регламентира, че "гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг" (член 3 от ИК), не бе атакуван от никого и продължава да действа. Т.е. гласуването продължава да се води "задължително", но санкциите напълно отпадат.

Мая Манолова коментира вчера, че е доволна от решението на КС. "То е съвсем логично, аз неслучайно не атакувах самото задължително гласуване, защото сред част от гражданите има голямо очакване конституционното право да се гласува да бъде обявено за граждански дълг. Само че санкцията, която въведе парламентът, бе повече от абсурдна. Не е нормално едно конституционно право, обявено за задължение, да се придружава от затруднения за избирателите да упражнят това си право, тъй като заличаването от избирателните списъци е точно това. Право на депутатите е да помислят отново как да накарат гражданите да гласуват и да приемат нещо по-адекватно", смята тя.

Задължителното гласуване бе въведено от миналото Народно събрание по настояване на лидерите на Патриотичния фронт Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Първоначално тяхната идея бе да се приемат реални санкции за негласувалите - 50 лева глоба за работещ и спиране на социални помощи за срок от три месеца за социално слабите. Вариантът дори бе приет на първо четене. По-късно обаче фронтоваците отстъпиха от това искане и се мина на вариант негласувалите да бъдат отписвани от избирателните списъци. Той също претърпя корекции. Отначало предложението на Патриотичния фронт бе гражданите да се отписват, ако не гласуват два пъти поред на каквито и да избори, но в окончателната редакция остана "един и същ вид избори". Този вариант бе приет с гласовете и на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и на част от независимите депутати. По това време бе въведено и квадратчето "Не подкрепям никого" като възможност за хората, които не харесват нито един от кандидатите на изборите. "Квадратчето остава, защото то не е част от обжалваните текстове и следователно ЦИК няма как да не го включи в бюлетината. Решението на КС по никакъв начин няма да се отрази на работата на ЦИК, защото то касае избирателя, а не технологията на провеждането на вота", коментира пред "Сега" говорителят на комисията Цветозар Томов.

"Безплатното" саниране се превръща във водевил. "Безплатното" саниране на старите жилищни блокове се превръща в истински водевил, а напрежението около финансирането му ескалира. Незабавно да се размрази националната програма за енергийна ефективност поиска ултимативно вчера сдружението на общините. Това стана, след като Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обяви, че отделените за финансиране на програмата 2 млрд. лв. са изчерпани и ще покрият само 2022 блока, които вече имат одобрение от Българската банка за развитие (ББР).

"Много от общините имат подписани договори с ББР и сега не знаят как да продължат изпълнението им", обяви шефът на сдружението и кмет на Велико Търново Даниел Панов вчера. Както в. "Сега" писа, в сряда кметовете поискаха ясна позиция от МРРБ как да продължат да санират блокове, след като програмата реално е спряна. Според Панов сега общините не разплащат вече изпълнени дейности, а за това фирмите можело да ги съдят. От сдружението настояха за спешна среща с регионалния министър Спас Попниколов, за да получат яснота за бъдещето на програмата. Той реагира веднага и ги покани още днес заедно с ръководството на ББР.

В сряда вечерта регионалното министерство писмено информира, че държавното финансиране е гарантирано само за 2022 сгради. В това съобщение не се казва директно, че програмата е спряна или замразена, но пише: "Сключването на нови договори за целево финансиране с ББР ще бъде възстановено, след като бъдат сключени всички анекси към текущите договори за целево финансиране и при наличие на свободен финансов ресурс по програмата". От тези разяснения става ясно, че програмата продължава да е действаща само на книга и не приема повече заявки. Другите 4000 чакащи сгради очевидно ще се изпълняват, когато и ако се осигурят нови милиарди. Ако се съди по досега договорените пари, става дума за около 4 нови милиарда.

Вчера, очевидно притеснени от нарастващото недоволство на местната власт и сдруженията на собствениците, от МРРБ излязоха със странното съобщение, че програмата не е спирана, нито замразявана и "ще продължи при наличие на осигурено финансиране". Категорично от ведомството на Попниколов заявяват, че програмата била добра, но "е нужен висок контрол и ясни критерии за обхвата на допустимите дейности".

Заради недоволството на кметовете за бавното подписване на анексите за плащане към договорите с ББР министър Попниколов е дал указания банката да подпише всички заявени искания за сключване на анекси, но само към текущите 2022 договора. Това ще стане "до достигане на разполагаемия финансов ресурс", уточняват от МРРБ. Така или иначе отново е ясно едно - парите са почти изчерпани и ще се санират много малко блокове. Самият министър Попниколов заяви в понеделник, че подписаните договори са за 1.956 млрд. лева. Сметката дотук показва средно около 1 млн. лева на сграда.

Стандарт

Данъчни затвориха 180 магазина и ресторанта. 180 търговски обекта са запечатани за данъчни нарушения от началото на годината, обявиха от НАП. Най-честата причина за това е укриването на оборот (неиздаване на касова бележка) и несъответствие на наличните пари в касата с отчетените на фискалното устройство.

Най-често става дума за магазини, ресторанти и барове в зимните курорти, като средното време, в което остават затворени, е 2 седмици. Мярката се прилага в случаите на грубо нарушаване на данъчните закони, включително спрямо търговци, които изобщо нямат касов апарат. Обектите остават запечатани до плащането на наложените глоби.

Премахването на стикерите на НАП за запечатване на обекта не по установения ред е престъпление, предупреждават от приходната агенция. "Запечатването на обекти е крайна, но много ефективна мярка по отношение на превенцията. Отчитаме положителна промяна в данъчното поведение на нарушителите, чиито обекти са били запечатани", каза по повод на новата практика на НАП Васил Панов, директор "Данъчно-осигурителен контрол".

Сигнали за данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или на електронната поща infocenter@nra.bg.

При повторно нарушение - например неиздаване на касова бележка, търговският обект се запечатва за срок от един месец, независимо от това дали глобата е платена по-бързо.

"BLACK SEA GOLD Pomorie" взе 18 медала от Винария. "BLACK SEA GOLD Pomorie" обра наградите на Винария 2017. Българската изба, известна като Черноморско злато, грабна общо 18 медала и две отличия Grand Prix на награждаването на конкурса в сряда вечер, състояло се в Международния панаир в Пловдив. За пореден път винарната бе единственият участник в конкурса, който получи две награди Grand Prix в надпреварата за "винените оскари". Златен Ритон получиха Розе Golden Rhythm 2016 и VILLA MARVELLA Кабрене фран 2016.

"BLACK SEA GOLD Pomorie" категорично запази лидерската си позиция при ракиите и виненото бренди. Емблематичната серия "Бургас 63" се отличи за пореден път с два златни медала, както и класическите "Бургаска Мускатова" и "Поморийска мускатова".

Голямата изненада на BLACK SEA GOLD Pomorie спечели първия си златен медал. От известно време технолозите на винарната подготвят ново Шардоне, което има претенции на победител. VERRA TERRA Шардоне е най-новото попълнение в портфолиото на поморийската винарна в супер премиум серията VERRA TERRA и съвсем скоро ще бъде на пазара.

Другите дебютанти в конкурса бяха 15-годишното и 25-годишното бренди "BLACK SEA GOLD", които се отличиха редом с добре известното за ценителите 33-годишно бренди XO. Наградите получи Йордан Панайотов, изпълнителен директор на "BLACK SEA GOLD Pomorie", от председателя на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев и Иван Соколов, председател на Съвета на директорите на Международен панаир Пловдив. "Медалите са признание за нашия труд и усилия, но най-ценното признание за нас е високата оценка на потребителите", коментира Панайотов.

Винария продължава до 26 февруари в Международния панаир в Пловдив, където могат да бъдат дегустирани отличените напитки от конкурса.

Монитор

300 малки язовира опасни, следят ги непрекъснато. Около 300 опасни малки язовира са установили проведените през миналата година проверки на метрологичната агенция, съобщиха от ведомството за „Монитор".

Инспектирани са 5169 язовира и са направени над 4 хил. предписания за отстраняване на технически несъответствия по съоръженията. Много от тях не са пряко свързани с безопасността на водоемите, но е необходимо да се вземат мерки за нормалната им експлоатация.

От Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) подчертават, че определените като съоръжения с висока степен на потенциален риск се следят постоянно. От ведомството уточняват, че става дума за сравнително малки водоеми, като част от тях в момента са празни. Един от най-големите - яз. „Рогозен-1" във Врачанско, е с работен обем от около 2,1 млн. куб. метра и площ от около 472 дка. За сравнение може да се съпостави с яз. „Искър" (най-големият в страната), има 680 млн. куб. м вместимост и площ от 29 500 дка.

Проверките на метрологията са установили още, че 176 язовира са с неустановена собственост, или за тях се водят съдебни дела за статута им. За всички тези водоеми са уведомени областните управители, които по закон имат задължение да осигурят безопасната им експлоатация. Най-голямото водохранилище без установен стопанин е яз. „Черковна 2", който се намира в област Варна. Той е с работен обем от 50 хил. куб. м или само 0,007% от обема на най-големия ни язовир.

Около 90% от всички язовири у нас са общински. Общините са сред основните собственици на изкуствени водоеми в България, като управляват общо 4198 от тях. С оглед започващото снеготопене наскоро ДАМТН изпрати писма до кметовете за повишаване на вниманието и следене на нивото на водните басейни през следващите седмици.

Около 6 млрд. куб. вода е максималният обем на 24-те най-големи язовира в страната. Най-големият - „Искър" над София може да побере 673 млн. куб. м, но след изграждането му през средата на 50-те години на миналия век не е бил запълван изцяло и никога не е преливал. На най-голяма надморска височина - 1923 м., се намира яз. „Белмекен".