Приходите от данък печалба с 8,6% скок
Бизнесът плати с 8,6% повече корпоративни данъци през първите пет месеца на годината, сочат окончателните данни на Министерството на финансите. От януари до май от корпоративни данъци в държавната хазна са влезли 1,082 млрд. лв., при 996,5 млн. лв. за същия период на миналата година. Това е много добра новина на икономиката на страната и показва, че бизнесът декларира по-високи печалби. Което е резултат от раздвижване на икономиката и излизане на сивия сектор на светло. Същата тенденция показват и приходите в хазната от ДДС. За първите пет месеца на годината постъпленията от налога нарастват с 238 млн. лв. и достигат 3,946 млрд. лв. Това увеличение от 6,42% значително изпреварва икономическия ръст, който за 2016 г. е 3,4%. Очевидно увеличението на приходите от ДДС до голяма степен се дължи на изсветляване на сивия сектор.
Най-голям ръст на приходите от януари до май има при осигуровките - с 14%, или с 417 млн. лв. Това се дължи на вдигането на вноските за пенсия от 1 януари с 1% и на минималната заплата от 420 лв. на 460 лв. Приходите от данъка върху доходите нарастват с 111 млн. лв., или с 9%. Това обаче до голяма степен също се дължи на повишаването на минималната заплата. В резултат общата сума на данъчните приходи се увеличава с 876 млн., или със 7,74%.
Следят с GPS превоза на цигари и алкохол
Превозът на цигари и алкохол ще се следи в реално време чрез GPS на камионите. Това е една от мерките срещу сивата икономика, които са набелязани от Министерството на финансите. В момента има пълен контрол на доставките и движението само на течните горива. Но този механизъм на контрол предстои да се разшири и за другите акцизни стоки. Предвижда се до 31 август 2017 г. да се внедрят съответните модули или нови информационни системи, които са необходими за следенето на камионите. Това е записано в доклад на МФ за прилагането на стратегията за справяне със сенчестата икономика, който е приет от Министерски съвет. Целта на следенето на камионите е да не се допуска укриването на акцизи, като например предназначени за износ стоки да се отклоняват за продажба в страната.
Сред мерките за справяне със сивата икономика е и оперативен обмен на информация и съвместен анализ на НАП и Агенция "Митници" по отношение българските търговски дружества, за които са налични данни за участие във фиктивни сделки с акцизни стоки - внос и износ за ЕС. Предвижда се обмен на информация за сделките с акцизни стоки с приходните администрации на другите страни от ЕС.
Държавният БЕХ е на загуба през миналата година
Най-големият холдинг в страната като приходи и персонал - държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) има консолидирана загуба от 77.5 млн. лв. за 2016 г. Предходната година гигантът е бил на печалба от 137 млн. лв. От публикувания отчет на дружеството в Търговския регистър се вижда, че минусът е по две линии: първата е по-малко приходи заради ниските цени на електроенергията и природния газ, а втората - разходите за поръчаното оборудване за атомна централа в Белене.
Приходите от продажби на холдинга се свиват с 9.29% и общо са 6.072 млрд. лв. Според доклада за дейността на БЕХ това е резултат от тенденцията за намаление на средните продажни цени на електрическата енергия, както и по-малкото реализирани количества през 2016 г. Според данните на холдинга вътрешното потребление е почти без промяна, но износът се е свил с 39%.
Освен това се наблюдава "драстичен спад на цените на природния газ", което свива оборота и в този сегмент. В парично отражение стойността на закупения природен газ и електроенергия намалява с 611.3 млн. лв. спрямо 2015 г., достигайки 3.4 млрд. лв., което е понижение от 15.21%.
В същото време разходите за оперативна дейност в рамките на холдинга се увеличават с 7.35%, достигайки 2.6 млрд. лв. Това води до увеличение на общите разходи с 6.61% до 6.064 млрд. лв. Значителен скок има и при финансовите разходи, които се вдигат с 120% и вече са 111.7 млн. лв.
Общите активи на холдинга през 2016 г. са 17.2 млрд. лв., което е намаление с 222.7 млн. лв., което се дължи на намалението на търговските и други вземания и вземанията от свързани лица.
Три млади компании ще представят България на финала за зелени бизнеси в Кипър
EcoGAF, MicroChar и Sea Harmony са стартъпите, които ще представят България на големия финал на предприемаческото състезание за зелени бизнес идеи в Кипър ClimateLaunchpad, съобщиха от "Клийнтех България". Фондацията традиционно организира конкурса за България. Финалът е на 17 и 18 октомври 2017 г., като победителят получава и награда от 10 хил. евро.
Компаниите са спечелили след двумесечна подготовка и надпревара сред общо 8 отбора, които са представили своите зелени бизнес решения на Националния финал на ClimateLaunchpad в България.
ClimateLaunchpad е конкурс, част от програмата на най-голямото публично-частно партньорство, създадено по инициатива на Европейския съюз и насочено към борба с климатичните промени чрез иновации – Climate-KIC. Конкурсът е насочен към млади таланти и им помага в разработване на пазарните си решения за справяне с неблагоприятните климатични изменения, както и да превърнат своите идеи в бизнес с глобален потенциал.
Газът за клиентите на "Овергаз" поскъпна с едва 1%
С 1.03 % поскъпна природният газ за битовите потребители на "Овергаз" от 1 юли. За фирмите повишението е с 1.23 %, съобщиха от компанията. Така увеличението в цената за потребителите на газ от 1 юли се равнява на една десета от стотинката за киловатчас енергия с ДДС.
Причината за поскъпването на природния газ е увеличението в цената на доставчика "Булгаргаз" с 1.91%. Тази цена представлява един от четирите компонента в крайните сметки. Останалите три - цената за пренос по газовата инфраструктура, както и цените за разпределение и снабдяване, не се променят. Въпреки поскъпването цената на газа остава по-ниска от тази на останалите енергоизточници.
Над 60 000 са газифицираните от "Овергаз Мрежи" домакинства. Икономията, която семействата реализират от замяната на електроенергията с по-евтиното синьо гориво, надвишава 1000 лева на година, като тук влизат отоплението, готвенето и топлата вода, показват данните на компанията.
Енергийният регулатор одобри нови цени на тока, парното и топлата вода от 1 юли. Природният газ поскъпна с 1.91%, а електрическата енергия - с около 1.5%. С около три процента се повиши и цената на парното. Председателят на КЕВР Иван Иванов обаче допусна поевтиняване на топлото наесен. Това може да стане само ако има поевтиняване и при газа. "Ако цената на природния газ падне с повече от пет процента, ние ще активираме тази възможност за промяна на цената на топлинната енергия за потребителите", коментира Иван Иванов.
Еколозите и правителството влязоха в остър спор за въглищните централи
В остър, но задочен спор влязоха екологичното сдружение "За Земята" и "Грийнпийс - България" и управляващите начело с премиера Бойко Борисов. Ябълката на раздора е работата на въглищните централи в България, част от които може да бъдат затворени, защото не отговарят на изискванията на ЕС и замърсяват околната среда. България е обект на критики и срещу нея се водят наказателни процедури именно заради липсата на мерки срещу мръсния въздух и заради погазването на екологичните норми.
Критиката на еколозите завари част от властта в Стара Загора, където в петък се проведе среща, организирана от синдикатите за спасяване на въгледобива. На нея премиерът Бойко Борисов обеща правителството "да направи всичко възможно за намирането на разумни решения, свързани с еконормите на ЕК". Новите правила все още не са в сила. Те бяха приети от ЕК през пролетта, но трябва да бъдат одобрени от т.нар. Колеж на комисарите и едва тогава да бъдат вписани в официалния вестник на ЕС. Според тях трябва рязко да се намалят нормите за нивото на изпусканите от въглищните централи емисии на серни и азотни оксиди. За това са нужни сериозни инвестиции.
Заедно с България срещу новите еконорми се обявиха още седем държави от общността. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова подчерта, че централите са от изключително значение за енергийната сигурност на страната. "Българската енергийна система не може да оцелее без големите горивни инсталации - те произвеждат около 40% от електроенергията у нас", заяви тя.
Fitch също повиши рейтинга на Fibank
Международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши дългосрочния рейтинг на Първа инвестиционна банка от ‘B-’ на ‘B’, а рейтинга й за жизнеспособност от ‘b-’ на ‘b’. Перспективата по дългосрочния рейтинг на Fibank се запазва стабилна.
Повишаването на рейтингите на банката се обуславя от стабилизирането на качеството на активите, подобряването на рентабилността и капитализацията й, и умерения рисков апетит.
Повишаването на рейтинга за жизнеспособност на Fibank отразява стабилизирането на показателите за качество на активите на банката и подобренията в управление на риска, включително последователното прилагане на критериите за класификация на кредитите, в съответствие с най-високите международни стандартите в индустрията. В това отношение Първа инвестиционна банката развива дългосрочно партньорство с Международната финансова корпорация (IFC) за по-ефективно корпоративно управление и управление на риска.
Градушката вдига стойността на плодовете и зеленчуците
Цените на плодовете и зеленчуците у нас ще се покачат заради градушките, но поскъпването няма да е драстично. Причината е, че 85% от плодовете и зеленчуците у нас са вносни, а едва 15% е родното производство, заяви пред “Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. По думите му засегната е реколтата от сливи, ябълки, кайсии, череши, праскови, като на места в Източна и Западна България пораженията са много сериозни. “Има фермери със 100% щета от градушката, а обезщетението, което предоставя министерството на земеделието и храните, не може да покрие само разходите на производителя през годината”, добави той.
Данните на комисията за стокови борси и тържища показват, че 57% от предлаганите на пазара у нас домати са вносни. През юни производството на български оранжерийни краставици се увеличава, но все още относителният им дял е по-малък от количествата вносна продукция и представлява 41%.
Количествата картофи от старата реколта намаляват, но на пазара има предлагане и на пресни картофи и българската продукция съставлява 77% от общото количество продажби.
Наблюденията през последните години са, че производството на ябълки в страната е изключително малко и предлаганите количества не могат да задоволят търсенето, твърдят експертите на комисията. Относителният дял на български ябълки на пазара е 38%, такива са и половината ягоди и едва 31% от кайсиите.
Ръст на руски и германски туристи по родното Черноморие
За 44% ръст на търсенето на почивка у нас от руски туристи съобщи във Варна ресорният министър Николина Ангелкова. Засега материализирането на този интерес от страна на руските туроператори е в рамките на 15 на сто. При немските туристи имаме ръст от 15-20%, каза още Ангелкова, която смята, че „Лятото ще бъде изключително успешно и по тази причина за нас е много важно всяка услуга, свързана с качеството на туристическия продукт, да бъде на ниво“. Проверките по този повод са и причината за гостуването й днес във Варна.
„Три заведения на плаж „Кабакум-Централен“ край Варна извършват незаконна търговска дейност, за което сме сезирали Община Варна и местния строителен контрол“, съобщи министър Ангелкова, която се включи в инспекциите на място. Тя припомни, че през миналата година е бил прекратен договорът с бившия наемател на плажа, поради констатирани изключително много нарушения. Нов наемател е избран, но той още не стопанисва ивицата, тъй като търгът се обжалва от един от участниците в него. В такъв случай плаж „Кабакум-централен“ има статут на неохраняем. По правилата, ивицата трябва да се почиства от общината, а водноспасителната дейност е задължение на областната управа. „При статут на неохраняем плаж е редно там да не се извършва никаква търговска дейност“, заяви министър Ангелкова.
До 6 бона глоба за палене на огън в ливади
Въвежда се забрана за паленето на огън и извършването на огневи работи в пасища, мери и ливади, както и забрана за почистване на пасища, мери и ливади без писмено уведомление до областна дирекция „Земеделие”, с копие до Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” в пожароопасния период, съобщава „Агрозона“. Това става с промени в Закона за опазване на земеделските земи, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане до 10 август.
Въведените конкретни забрани са скрепени и със съответните санкции. От 1500 до 6000 лева е глобата за конкретните лица, които са извършвали огневи работи или палене на огън в пасища, мери и ливади. Съответно на ползвателя на пасища, мери и ливади, който не уведоми писмено областна дирекция „Земеделие”, с копие до Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” за почистването им, в периода, определен като пожароопасен за съответната област, се налага административно наказание „глоба” в размер от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е от 2000 до 12 000 лв.
С предлагания проект на закон се цели актуализиране на административните процедури за действие при установени пожари, както и превенция на пожарите в земеделските земи, се казва в мотивите на премиера Бойко Борисов. Необходимостта от предложените законодателни изменения е продиктувана от възникналите множество пожари, които засегнаха както земеделски земи, така и горски територии през миналата година. През 2016 г. в страната са регистрирани над 540 пожари, които са засегнали повече от 61 000 дка горски територии и многократно повече земеделски имоти.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |