Сега

Граждани и фирми няма да се разкарват за справки за платени данъци. От 1 януари 2018 г. граждани и фирми вече няма да се разкарват да вадят справки за наличие или липса на задължения към хазната. Досега те се искаха, за да могат държавните ведомства да им предоставят дадена административна услуга. Отпадането на задължението е предвидено в пакет от законови промени за намаляване на бюрокрацията, подготвени от финансовото министерство. Целта е да се намали броят на изискваните документи от администрацията, а процедурите по предоставянето на услугите за гражданите и бизнеса да се опростят.

Подаването на хартиено удостоверение за наличие или липса на задължения трябва да отпадне изцяло. Занапред не само НАП, но вече и митниците и общините ще предоставят тази информация електронно, а всички ведомства, които я изискват, се задължават да я търсят по служебен път. Това предвижда промяна в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс. В преходните и заключителни разпоредби на проекта се правят изменения и в още 14 закона.

Улеснението ще важи и за собствениците на автомобили. От тях вече няма да се иска да представят бележка за платен налог при преминаване на годишния преглед за изправността на превозното средство. Пунктовете за технически преглед ще правят проверката електронно в информационните системи на общинските данъчни служби. Това ще повиши и контрола при извършване на прегледите, посочва в мотивите си финансовото министерство.

Свидетелството за съдимост ще отпадне в хартиения си вид за търговците, които кандидатстват пред Министерството на финансите за предоставяне на лицензи и разрешителни. Такива са обменните бюра и операторите на ваучери. Справката за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища.

По служебен път финансовото министерство и Агенция "Митници" ще търсят и информация дали фирми, кандидатстващи за лиценз за управление на данъчни складове или разрешителни за търговия с акцизни стоки, са в производство по несъстоятелност или ликвидация, или имат някакви тежки нарушения на данъчното законодателство.

Улеснение за бизнеса е предвидената възможност при първоначалното си вписване в Агенцията по вписванията всяка фирма да може да се регистрира доброволно по ДДС. Тази регистрация ще става по облекчена процедура, а фирмите ще избегнат посещението на две администрации. Услугата ще се предоставя и по електронен път, при което ще отпадне изискването за нотариално заверено пълномощно, когато заявлението за регистрация по ДДС се подава от адвокат. С предложените промени се предвижда да отпадне и задължението фирмите да правят опис за наличните активи при регистрация по ДДС.

Според промените данъчните ще имат достъп до документите и информацията за действителните собственици и проверката на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Фирмите без дейност за съответната данъчна година няма да подават финансови отчети пред Търговския регистър, предвиждат промени в Закона за счетоводството. Те се освобождават и от задължението да подават годишна данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане. По данни на Националния статистически институт през 2016 г. 188 751 предприятия са подали декларация, че не са активни и не са извършвали дейност. По действащата сега нормативна уредба обаче те са задължени да публикуват счетоводен баланс в Търговския регистър, като за това плащат такса от 20 лв., ако актовете се подават електронно, и 40 лв. - за подаване на хартиен носител.

Фирмите в енергетиката са натрупали общо 1.1 млрд. лв. Държавната енергетика е в разцвет, а по сметките на дружествата в края на първото полугодие са натрупани 1.184 млрд. лв. "Когато поехме енергетиката през ноември 2014 г., наличните парични средства по банковите сметки на дружествата от държавната енергетика бяха 404 млн. лв.". Това обяви изненадващо вчера енергийният министър Теменужка Петкова, която очерта приоритетите на правителството в енергетиката.

"Вижда се разликата и това не е инцидентно. Този над 1 млрд. лв. по сметките на нашите дружества се поддържа непрекъснато вече втора година, което е доказателство за финансовата им стабилност", обясни тя.

Учудващо добре се движат и финансите на "буфера в системата" - Националната електрическа компания (НЕК). "За периода януари-юни НЕК отчита печалба в размер на 27 млн. лв. от оперативна дейност и загуба преди плащането на данъци под 1 млн. лв. За първите 6 месеца на 2016 г. тази загуба беше 93 млн. лева", съобщи Петкова.

Реално добрите резултати на НЕК се дължат най-вече от постъпленията от Фонд "Сигурност", който бе създаден през 2015 г. В него влизат по 5% от приходите от продадения от производителите ток. Същия процент от приходите си плащат и Електроенергийният системен оператор (ЕСО), и "Булгаргаз", макар да не произвеждат електроенергия. Фондът се попълва и с пари от продажбата на квоти на парникови емисии. С траншовете към НЕК се подпомага изкупуването на скъпия ток от зелените централи, когенерациите и американските тецове "Марица изток" 1 и 3.

Според данните на министерството НЕК се справя сравнително добре и с инвестиционната си програма. За миналата година тя е изпълнена на 77.6%, показа справка на в. "Сега". Изпълнението на програмата, финансирана със собствени средства обаче, е едва 33% заради липсата на пари в дружеството. Предвидените за финансиране с привлечени средства инвестиционни дейности са изпълнени на 101.8%. През предходната 2015 г. са извършени инвестиционни дейности за 2846 хил. лв., като нарастването през отчетната година е почти 2.5 пъти, се посочва в отчета на НЕК за 2016 г.

Приоритети

Приоритет на кабинета остават газовите връзки със съседите. Към момента е завършена единствено тази към Румъния, а в напреднал етап е тръбата с Гърция. Съществено развитие по газовите връзки със Сърбия и Турция все още няма. Приоритет в управленската програма са и либерализацията на пазара на ток и получаването на дерогация за големите горивни инсталации, на които ЕК наложи тежки изисквания за модернизация заради замърсяването на въздуха. България претендира, че изпълнението на новите изисквания е непосилно за нашите тецове и ще доведе до принудителното им затваряне и до загуба на работни места във въгледобива.

Капитал Daily

Фондовата борса купува енергийната от БЕХ за 5.2 млн. лв. Българска фондова борса (БФБ) се е договорила с "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да купи от него 100% от Независимата енергийна борса (БНЕБ). Цената е 5.2 млн. лв., които ще бъдат платени със собствени средства. За сделката се разбра в средата на юли, когато от фондовата борса обявиха, че имат интерес и водят преговори с държавния холдинг. Причина за продажбата е споразумение между БЕХ и Европейската комисия (ЕК), с което беше прекратено делото, водено срещу холдинга за злоупотреба с господстващо положение. С него БЕХ се задължи до шест месеца след създаването на енергийната борса да прехвърли собствеността й.

Първоначалните планове бяха правоприемник да бъде Министерството на финансите, но прехвърлянето на два пъти беше отлагано с разрешението на ЕК. Последният срок беше краят на юли тази година, но тъй като и той нямаше как да бъде спазен, от БЕХ поискаха ново удължаване, в което да се приключи сделката с БФБ.

Чрез сделката ще се постигне и по-голяма прозрачност и независимост на енергийната борса, тъй като в момента едни от основните играчи на нея са собственост на самия БЕХ, който контролира най-големите държавни активи в енергетиката като Националната електрическа компания (НЕК) със своите водни централи, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Какво купува БФБ

За първата година от съществуването й на енергийната борса са сключени сделки за 172 млн. лв. от продажба на електрическа енергия, сочи финансовият отчет на компанията за 2016 г. Приходите от услуги (комисиони по тях и обучения) са 2.1 млн. лв., а печалбата - 745 хил. лв. Само за юни и юли сделките са за около 60 млн. лв.

Приходите на БФБ - София, за миналата година са 2.4 млн. лв., а печалбата е 64 хил. лв. Сделките с финансови инструменти на нея през 2016 г. са били за 416 млн. лв. в над 58 хил. сделки.

Сега според договорените параметри с БЕХ за БНЕБ 4 млн. лева ще бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала й, а останалата част от сумата - 1.2 млн. лв., ще бъде преведена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите, става ясно от съобщението на БФБ. Сделката трябва да бъде одобрена от общото събрание на акционерите на БФБ.

Пред "Капитал" изпълнителният директор на БФБ - София, Васил Големански заяви, че сделката ще бъде финансирана със собствени средства на борсата. Една от първите задачи на новия собственик пък ще бъде да се изчистят проблемите със сетълмента, каза още Големански, който освен това ръководи и Централния депозитар.

Контролът остава в държавата

БФБ обаче има много по-голяма експертиза в търговията на регулирани пазари и е публична компания, която разкрива регулярно информация за дейността си и финансовото си състояние. Реално след сделката енергийната борса пак ще е под контрола на държавата, но вместо принципал да е икономическото, вече ще е финансовото министерство, но с по-малък дял. То е акционер в БФБ - София, с 50.05%, а останалите книжа са в много частни инвеститори - банки и инвестиционни посредници, които са нейни членове, други юридически и физически лица, както и чужди акционери, а книжата се търгуват публично. По неофициална информация на "Капитал" не е имало политически натиск върху БФБ да приеме сделката.

Преди години контролът в БФБ беше частен (с малко над 50%), но по времето на финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на Борисов тя беше формално национализирана с цел последваща приватизация, като това се случи със съгласието на повечето частни акционери. Оставката правителството тогава през 2013 г. обаче блокира продажбата на държавния дял, което и досега не се случва.

Засега няма повече информация как ще бъде развита енергийната борса. По информация на "Капитал" в началото на тази година БЕХ е разглеждала вариант тя да стане публична компания, с което да се привлекат частни инвеститори, а държавният холдинг да остане с 51%. Министерството на енергетиката обаче не е дало съгласието си за този подход и така явно се е стигнало до идеята за продажба на фондовата борса. През годините постоянно имаше идеи да се качват държавните енергийни дружества на борсата, на което се гледаше с голяма надежда за развитие на пазара и постигане на по-голяма прозрачност. Това обаче така и не се случи с изключение на приватизацията на държавните дялове в електроразпределителните дружества, като повечето от тях се отписаха и остана само ЧЕЗ.

"Аурубис" увеличава производството си към края на юни. Медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България" е повишил значително производството през деветмесечието до края на юни. Общо за периода предприятието е преработило с над една трета повече концентрат, а произведените катоди са се увеличили с 8%. Това става ясно от отчета на германската група Aurubis, която е собственик на българската компания, за деветте месеца на финансовата 2016/2017 г. С това предприятието в Пирдоп изцяло е компенсирало временното спиране на работа за ремонт в завода на групата в Хамбург. Част от ръста се дължи на факта, че през същия период на миналата година "Аурубис" също не работи около 50 дни.

Германската група не публикува междинни финансови данни за отделните си предприятия. Общо за бизнес звеното "Първична преработка на мед", в което влизат заводите в Пирдоп и Хамбург, обаче приходите нарастват с над една пета за периода, което се дължи основно на по-високите цени на медта. Резултатите на Aurubis също се повишават, а добрата прогноза за цялата година се запазва.

Звеното на "Аурубис"

От октомври миналата година до края на юни тази година заводите в Пирдоп и Хамбург са преработили общо 1.8 млн. тона меден концентрат, което е с 15% повече отколкото за същия период на предходната финансова година. Количеството на произведената сярна киселина също е по-високо със 17%, или малко под 1.8 млн. тона. Количеството на крайния продукт - медни катоди, е нараснало със 7% до 467 млн. тона за деветте месеца общо за звеното. Значително по-големи са ръстовете на завода в Пирдоп (виж таблицата), което се дължи на планираното затваряне за техническо обслужване и ремонт в Хамбург.

От отчета на групата става ясно, че двете предприятия са разполагали с достатъчно концентрати въпреки наложените ограничения за износ от Индонезия и спирането на работа в някои мини заради стачки, което е намалило предлагането на суровини. Влиянието на тези фактори обаче е било по-слабо от очакваното, тъй като някои металургични заводи в Азия са били в планови ремонти и търсенето е намаляло.

Световният пазар на сярна киселина, която заводите произвеждат като страничен продукт, в началото на периода е бил в постоянен излишък, но затварянето на някои металургични заводи е намалило свръхпредлагането към края на март. Тази ситуация се е запазила и през следващото тримесечие, а търсенето е останало стабилно.

По-скъпи метали

Приходите на бизнес звеното "Първична преработка на мед" нарастват с 21% за периода до 4.7 млрд. евро. Увеличението се дължи основно на поскъпването на металите. Цената на медта в началото на деветмесечието е била 4807 долара/тон, но към средата на февруари е достигнала 6145 долара/тон. Макар че след това се е понижила, средно за деветте месеца тя е била 5591 долара/тон, или със 17% по-висока от същия период на предходната година.

За цялото звено оперативната печалба преди данъци (EBT), която е един от основните индикатори за Aurubis, нараства до 184 млн. евро от 96 млн. евро предишната година. Факторите, които са се отразили положително на резултата, са високите такси за преработка на меден концентрат и рафиниране на скрап, по-високият добив на метал при благоприятни цени, както и обменният курс на щатския долар.

Другият ключов индикатор за финансовото представяне на компанията - оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), се е увеличил до 25.5% спрямо 17.6% предходната година.

Български принос

Цялата група Aurubis също отчита по-високи резултати за периода. Общо за деветмесечието приходите са нараснали с 16% до 8.2 млрд. евро, а оперативната EBT е на стойност 211 млн. евро спрямо 148 млн. евро година по-рано. Само за третото тримесечие оперативната печалба преди данъци се е повишила 2.7 пъти до 93 млн. евро. "За положителните резултати допринесоха особено тези в България, където можем да обработваме комплексни материали след миналогодишния ремонт. В допълнение, използвахме предимството от доброто предлагане на скрап и постигнахме високи такси за рафиниране", коментира главният изпълнителен директор на Aurubis Юрген Шахлер.

Компанията потвърждава прогнозата си за цялата година. "Очакваме значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока оперативна възвращаемост на основния капитал", добави Шахлер.

Стандарт

До 2 лв отгоре за бурканче мед. Бурканче с мед ще се продава с лев или 2 отгоре. Това обяви председателят на федерацията на пчеларите Николай Куманов пред БНТ. Причината за този скок е високата смъртност при пчелите, която на места е стигнала до 100%.

Повишението ще е около 20%. с около 20 %. Пчеларите казват, че около от 1/3 от меда на пазара няма необходимите качества, защото се смесва с украински и китайски мед, той.

Родният мед, заедно с този в Румъния и Сърбия бил сред най-хубавите на света.

НАП запечата въздушния ресторант във Варна. Инспектори на НАП-Варна посетиха като тайни клиенти атрактивния въздушен ресторант в морската столица. След направени резервации, закупуване на куверти от по 150 лева, без кетъринг и ползване на предоставената услуга, тайните клиенти от приходната агенция не получават фискален бон.

Посещението на небесния ресторант e приключило с проверка, която преминава в запечатване на обекта за срок от 7 дни.

Стопаните на атрактивния обект обаче споделят, че са огорчени от начина, по който е извършена проверката. Оправданията им са, че по принцип се издават стриктно касов бон и това е единичен случай.

От "Dinner in the sky" съобщиха, че ще компенсират щедро всички свои клиенти и привърженици. На първо време ще бъдат върнати парите на всички, резервирали коктейл или вечеря при тях, а при първа възможност всички тези хора ще бъдат качени на платформата за сметка на нейните собственици. Остава да бъде договорено удължаване на престоя на ресторанта на Морска гара или взето решение за друг алтернативен вариант.

От НАП съобщиха още, че от началото на юли до момента са извършени общо 5085 проверки по Северното Черноморие. Съставени са 404 акта за административни нарушения. 90 от актовете са за неиздаване на касови бележки, 20 за липса на касов апарат и 289 акта за разлика в касовата наличност. Останалите актове са за други нарушения на данъчните закони.

Монитор

По 100 майки на година захвърлят децата си. Поне по 100 майки годишно захвърлят децата си в паркове, градинки, между блокове, на улицата и дори в кофата. Това показва справка на „Монитор" за водените дела по съответните текстове от Наказателния кодекс. Те се завеждат по глава „Престъпления против брака и семейството" и по-конкретно по чл. 182, който гласи, че „родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание".

Именно по този член ще бъдат преследвани майката на 18-годишната Юлия, която три дни по-рано изхвърли 8-месечното си бебе в столичния „Западен парк", както и жената, която изостави детето си в „Младост" в края на миналия месец. Дело вече се води и срещу майка от „Обеля", която миналата година роди и остави бебето си в храстите пред блока.

Именно по чл. 182 са заведени около 100 дела миналата година, но повечето от тях завършват с условни присъди, при други случаи пък обвиняемите са освободени от наказателна отговорност или оправдани.

С наказание „Обществено порицание" например се разминава 23-годишната Катя от мъглижкото село Ветрен, която захвърля едногодишната си дъщеричка и четиригодишния си сакат син. Катя изоставя децата в необитаема барака, обрасла в бурени, без ток, вода, покъщнина и със счупени прозорци. Братчето и сестричето лежали на пода и били без дрехи, мръсни, видимо недохранени. 4-годишното момче не можело да се движи заради трайно увреждане на крачетата, пълзяло по пода, тъй като заболяването му не било лекувано. Заради реален риск за живота и здравето на децата, за тяхното нормално физическо и психическо развитие директорката на Дирекция „Социално подпомагане" - Мъглиж изготвила три искания за полицейска закрила на децата, като такава им била предоставена. Майката пък се сдобила с обвинение, но заради необремененото й съдебно минало получила само „Обществено порицание", въпреки че законът предвижда и до 3 години затвор.

Националната статистика показва, че случаите, които не се разглеждат като криминални, са по близо 4000 на година. Те са на майки, които просто са абдикирали от грижите за децата си като са ги давали в различни институции, сочат данните от Държавната агенция за закрила на детето. За последната година те са работили по десет случая на ден на изоставени деца.

Кръвният център - на прокурор. Доскорошният директор на Националния кръвен център д-р Николай Александров да бъде даден на прокуратурата. Тази възможност обмисля здравният министър Николай Петров, който обяви намерението, пояснявайки, че проверка в центъра е показала куп нарушения.

Ръководството на центъра допуснало да няма сетове (сакове с филтри) за събиране на кръвта от дарители, забавяни били доставки, ръководството било лошо и дори се стигнало дотам няколко от регионалните центрове в страната да са пред затваряне, аргументира се Петров и допълни, че за кои центрове става въпрос, ще бъде оповестено до дни, когато приключи проверката. Той припомни, че директорът на кръвния център е уволнен, и добави, че вече може да се дава кръв всяка събота. Както „Монитор" писа, през почивните дни там нямаше лаборанти, които да взимат материал от дарители дори за спешни случаи, независимо че през уикенда и на празници там трябва да има дежурни.

Национална аптечна здравна карта подготвят в момента експерти на МЗ, съобщи още Петров и обясни, че тя ще регламентира къде какви аптеки да има в страната.

По думите му се предвиждат материални стимули за разкриване на такива фармацевтични звена в рядко населените и труднодостъпните места, както и повече денонощни аптеки там, където такива не достигат.

Съсловната организация на фармацевтите настоява за такъв документ от години. Без денонощни аптеки са 11 областни градове, което е близо половината в страната, показват данните от уебплатформата „мАптека" (www.mapteka.bg), която разработи Българският фармацевтичен съюз. Сред тях са Видин, Монтана, Разград и Велико Търново. Те започнаха да изчезват дори от София. В други 7 области на страната - Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Ямбол няма нито една аптека, която да изпълнява целия пакет от услуги, предназначени за домашно лечение, които се покриват изцяло или частично от НЗОК. Според данните в девет варненски общини също не се изпълнява целият пакет, макар да са с общо население от над 100 000 души.

Амбицията на МЗ е аптечната карта да бъде готова до шест месеца.

Дотогава се очаква да стане ясна и съдбата на новата Национална здравна карта, приета с постановление на кабинета от 24 март 2016 година. Тя трябваше да регламентира къде, колко и какви болници и лекари да има по региони, с които здравната каса да сключва договори. Впоследствие картата беше атакувана от сдружението на частните болници и Центъра за защита на правата в здравеопазването пред ВАС. Тричленен състав на съда постанови, че не е спазена процедурата тя да бъде публикувана в „Държавен вестник", от което следва, че е невалидна. Днес въпросната карта обаче бе публикувана. Чакаме решението на петчленния състав на ВАС, от него ще зависи дали тя да влезе в сила или не, коментира министърът и попита риторично дали на 7 млн. население са необходими 300 болници.