Капитал Daily

Туризмът и строителството ускориха икономиката. Силният туристически сезон и раздвижването в строителството са помогнали българската икономика да расте с малко по-високи темпове през летните месеци. Така за третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт се увеличава с 3.9%, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Към вътрешното потребление и износа се включва и последният доскоро неработещ двигател - инвестициите. Затова и според много анализатори прогнозата 2017 г. да завърши с 4% ръст изглежда все по-реалистична.

"През последното тримесечие ще има повече правителствени разходи и голяма част от тях ще са инвестиционни. Така че има вероятност последните три месеца на годината да са по-силни", казва Георги Ангелов от "Отворено общество".

Добрите данни за България са в синхрон с оптимизма в целия ЕС, чиято икономика отбелязва 2.5% увеличение. Страната ни попада в най-бързо растящия регион на Стария континент - този на Централна и Източна Европа. За разлика от някои други страни обаче нашият ръст е доста по-умерен. Но пък според някои икономисти и по-устойчив, тъй като икономиките на Румъния (8.6% ръст) и Чехия (5%) започват да показват признаци на прегряване.

Потреблението лети

Вътрешното търсене продължава да е определящият фактор за растежа и през периода юли - септември, съдейки по експресните данни на НСИ. Крайното потребление в страната нараства с 4.6% спрямо същия период на 2016 г.

"Потреблението много често е обвързано с туризма. Тази година отново има силен туристически сезон, което е една от причините търговията на дребно да се представя толкова добре", коментира Десислава Николова от ИПИ.

Растящите доходи на населението, увеличението на заетите и намаляващата безработица също са фактори, които движат потреблението, тъй като повишават платежоспособността на домакинствата. Средната брутна заплата например расте с 11.5% през третото тримесечие, а заедно с това се увеличава и броят на заетите. Спрямо същия период на миналата година - със 172.3 хил. души, което е рекорден ръст за последните десет години, показват данните на НСИ. Безработицата също достига предкризисни нива от 5.8%, намалява и броят на хората извън работната сила. "Данните за заетите донякъде са изкривени заради ревизията от 2016, когато НСИ отчете спад две тримесечия", обяснява Ангелов. И допълва, че увеличението на броя на осигурените за същия период е с около 30 и няколко хиляди души. Така че е по-вероятно реалният ръст на заетите да е около 70-80 хил. души.

Инвестициите растат

Данните на статистиката показват и още една положителна тенденция - започва дългоочакваното възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал за второ поредно тримесечие е положителна, като за периода юли - септември достига 4.2%, а преди това беше 3.9% (след ревизията на НСИ). Голяма част от това увеличение се дължи на строителния сектор.

"Това, което говорим от дълго време - че инвестициите ще започнат да се възстановяват, се вижда в данните сега. Това увеличение е логично предвид ръста на кредитите и на строителството. Интересното е, че държавните инвестиции ги няма все още. Те ще се видят в данните за последното тримесечие", коментира Ангелов.

Макар да няма капиталови инвестиции през бюджета, държавата все пак е фактор през разплатените напоследък почти половин милиард лева за саниране на панелни блокове.

Николова също счита, че определящ фактор за активизирането на инвестициите е активността в строителния сектор. "Ниските лихви стимулират спестяването в имоти. В подобни активи инвестират и множество инвестиционни и пенсионни дружества, които често нямат много други опции", коментира Николова. "А активността в сектора тепърва започва - разрешителните за строеж в момента са на предкризисни нива, което означава, че тези сгради тепърва ще се строят", допълва още тя.

Повече внос

Тъй като страната ни е сравнително малка и отворена икономика, когато домакинствата увеличат покупките на стоки, расте и вносът. В резултат - темпът на увеличение на импорта изпреварва за второ поредно тримесечие този на износа, който пък постепенно се забавя спрямо нивата от първата половина на годината. Така приносът на нетния експорт към икономическия растеж намалява, което съвпада с очакванията на експерти и прогнозите на международни институции.

Предизвикателствата пред растежа

Редица институции вече публикуваха есенните си прогнози, като ревизираха нагоре очакванията си за българската икономика през тази и следващата година. Това обаче не означава, че пред растежа няма пречки. Според Брюксел риск пред развитието е по-бавното усвояване на еврофондове, което отново ще отложи възстановяването на инвестициите.

Световната банка пък отбеляза нуждата от стимулиране на по-силен растеж на производителността на труда. Сметките на институцията показват, че България ще трябва да отчита поне 4% ръст на показателя всяка година, за да достигне средния доход в ЕС в рамките на едно поколение. Средното изменение обаче през последните шест години е едва 2.5%.

Други анализатори отбелязват като спирачка влошената демография и липсата на квалифициран персонал за фирмите.

Инфлацията расте по-бързо

Инфлацията през октомври достига 2.5% на годишна база, показват данните на статистиката. На месечна база поскъпването е с 0.6% и се дължи основно на групата на нехранителните стоки - развлечения, облекла и обувки, цени на газ, ток, парно. Увеличението на годишна база идва от по-високите цени на храните, горивата и отново на ютилити услугите. Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация към октомври е 1.5%. В своята последна прогноза за България ЕК очаква през следващата година този показател да се задържи на подобни нива. Причината - силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комуналните услуги и възстановяването на цените на борсово търгуваните стоки и горивата.

БНБ ще затегне контрола върху банкови кредити към свързани лица.  Председателят на бюджетна комисия Менда Стоянова е внесла в Народното събрание проект за промени в Закона за кредитните институции, засилващи контрола на БНБ при издаването на лицензи и надзора на свързаните лица. В мотивите депутатът от ГЕРБ се позовава на отправените препоръки в проведената от МВФ и Световната банка оценка на финансовия сектор в България (FSAP - Financial Sector Assessment Program) и с поетите ангажименти на БНБ в отговор на доклада им. Затова и текстовете вероятно произхождат от централната банка, която ще трябва да ги доразвива и с наредби.

По-добре екипиран надзор

Основната част от предложените промени са насочени към затягане на контрола над отпускането на големи експозиции и кредитирането на свързаните лица. За последното се очакваха общоевропейски насоки от Европейския банков орган и сегашните промени целят да отразят именно тях.

На първо место се предвижда при формирането на голяма експозиция (над 10% от капитала) или към свързано лице вече да се иска задължително одобрение от надзорния съвет и от неизпълнителните членове на управителния съвет. Сега това става с единодушно решение на колективния управителен орган, като след промяната ще се иска одобрение, което се вижда като "още една гаранция за ограничаване на риска". За банките, част от международни структури с чужди лица в надзорните съвети, това може да създаде неудобство и забавяне. Още повече че същите процедури вече ще важат не само при първоначално отпускане, но и при промяна на условия, предоговаряне на лихвите или отпускане на гратисен период.

Следващата съществена част е разширяване на кръга от лица, които се приемат за свързани. Например на няколко места, където сега ограниченията са насочени към акционери на банката, се предвижда те да са за "лица, притежаващи пряко или непряко" дялово участие над определен праг. Към сегашните дефиниции за роднини - "съпрузи, братя, сестри и роднини по права линия до трета степен", се добавят лица, които са във фактическо съжителство. Също така освен ограниченията за кредитиране на дружества, където банката или свързани лица имат участие, се добавя и такова за такива, където има контрол, което е с доста по-широка дефиниция и дава инструментариум на БНБ да приема мерки и без формални отношения на собственост.

Добавят се и два нови вида свързаност: "Лица, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката, или върху акционери с квалифицирано дялово участие в банката" и "други лица, за които банката е установила икономическа или делова свързаност съгласно индикатори, определени в наредба".

Въпросната готвена наредба на БНБ ще включва и още няколко неща. Там ще се прецизира и как ще се изчислява стойността на експозициите, тъй като освен кредити там има и други инструменти, включително деривативни и лизингови договори. Освен това регулаторът ще може по свое усмотрение да прецизира и как банките да изготвят своите вътрешни правила и процедури за установяване, наблюдение и докладване на вътрешните си експозиции. Те ще трябва да включват механизъм за проследяване на линията на контрол или квалифициран акционерен дял до действителния собственик на изброените свързани лица. Там ще са уточнени формата, съдържанието и сроковете на отчетите за свързани лица, които банките трябва да представят в БНБ.

Какво липсва

Тези промени до голяма степен разширяват арсенала на БНБ и отговарят на част от препоръките в доклада на МВФ и Световната банка. Същевременно някои от идеите в него не се виждат разписани, като това може да стане и с наредбата към промените или предписания на регулатора. Например в документа от FSAP се обясняваше, че БНБ обмисля да атакува проблема със свързаните лица и с още няколко оръжия. Най-важното от тях са капиталови мерки. По базелските правила освен разписаните в европейския регламент минимални капиталови изисквания и буфери (т.нар. Pillar 1) националните регулатори разполагат с право да налагат допълнителни изисквания по т.нар. втори стълб (Pillar 2), чрез които да покрият идентифицирани при надзора рискове. Те могат да бъдат мерки, насочени към група банки в обща рискова група или дори към конкретни институции.

Според документа на МВФ и Световната банка в БНБ сега разглеждат пакет от няколко възможни мерки. Едната е общо капиталово изискване по втори стълб, с който да се покрие рискът от концентрация на кредити в определен сектор на икономиката. Втората са индивидуални допълнителни капиталови изисквания за банки, които се подозира, че нарушават лимитите за големи експозиции. Образно казано, това означава, че ако банка е решила да оперира с модел ала КТБ, от нея ще се иска повече капитал, което да служи като буфер и да ограничава възможността й за ръст на кредитирането. Тук ключовата дума е "подозира" - т.е. не е нужно БНБ да доказва нарушение, а може да стъпи на пробойни в риск мениджмънта и вътрешните системи за идентифициране на свързаност.

Друга препоръка, която не се вижда реализирана, е БНБ да премине от режим на доказване в режим на предполагане - т.е. да използва набор от публично оповестени критерии, на база на които да презюмира, че става въпрос за свързани лица, вместо сегашния режим на формални изисквания (собственост, роднински връзки и т.н.), които в практиката се заобикалят. Така централната може да прехвърли тежестта на доказването за липса на свързаност на самите банки.

В оценката за въздействие на законопроекта на Стоянова като първи риск от неприемането му са посочени репутационни щети за БНБ от неизпълняване на ангажиментите й. Чак след това са изброени риск от недобри практики в банковия сектор и заобикаляне на регулации, липса на основания на БНБ да предприема надзорни мерки, проблеми с идентифициране на действителни собственици и др. Същевременно няма разчет за ефектите, ако предложенията бъдат приети - единствено е посочено, че се очакват "някои допълнителни разходи за банките, свързани с разписването на вътрешните правила, както и наличие на известно отчетно бреме поради въвеждането на нова отчетна форма". Проектът е внесен в понеделник на 13 ноември и е предвиден за разглеждане в бюджетната комисия още на следващото й заседание в четвъртък на 16 ноември.

Какво още

По други направления измененията са чувствително по-малко. Към документите за издаване на лиценз за банка вече ще се иска от заявителя да предостави и данни за неговите преки и непреки акционери, включително и за действителния собственик. Вписва се и задължение всяка банка да уведомява БНБ за действия на собствениците й с над 20% дял, които могат да окажат негативно въздействие върху нейното стабилно и разумно управление. Въвежда се и задължение на банките да спазват насоките и препоръките на ЕБО, които самата БНБ е заявила, че ще спазва. За целта регулаторът може да издава свои наредби и указания, чрез които да въвежда разпоредбите.

Сега

Ревизията на приватизацията прерасна в ревизия на прехода. Екзотичната идея за ревизия на приватизационните сделки от 1992 г. насам, лансирана от Бойко Борисов и претворена от ГЕРБ в предложение за промени в конституцията с цел отпадане на давността за престъпления при раздържавяването, доби абсурдни размери. Лидерът на БСП Корнелия Нинова разшири вчера темата, като поиска ревизия на масовата приватизация, концесиите и на участието на силовите групировки в прехода. Без да споменава имена, тя заяви, че мутри и до днес управляват държавата и че това пречело темата за прехода да се затвори. От Рим, където е на официално посещение, Бойко Борисов е дал нареждане ГЕРБ да приеме всички предложения на БСП и да участва във всякакви инициативи, които ще доведат до промени в конституцията.

"Разговаряхме с премиера непосредствено преди срещата му с италианския министър-председател и съм упълномощена да предам решението му. ГЕРБ ще участва във всяка инициатива, по всякакъв повод и по всички теми, които БСП предлага", съобщи депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова.

Нинова заложи "допълненията" като условие социалистите да започнат преговори с ГЕРБ как да бъде дописан основният закон. "Предложението на ГЕРБ и ДПС за нас е половинчато. Приватизация - да, но прибавяме и масовата приватизация. Какво стана с боновите книжки, кои фондове купиха предприятия, получават ли хората дивиденти от книжките, кой се облагодетелства от тях и т.н. Към темата включваме концесиите на прехода, защото освен чрез приватизация националните богатства бяха раздадени и чрез концесии. Кой раздаде националните богатства и природните ресурси, кой ги владее днес, с какви договори, какви държавни такси плаща, какви печалби прави. Плаща ли народът високи цени в резултат на такива концесионни договори. Към темата прибавяме и третата характеристика на прехода - групировките. Няма да скъсаме с прехода, народе, докато начело на политическото ръководство на държавата ни днес стоят членове на групировките на прехода. Мутрите на прехода - вън от политическото ръководство на държавата! Каквото и друго да правим, докато те стоят начело на държавата, този преход няма да приключи", коментира Нинова.

"Готови сме още утре да излъчим екип и да запишем всички предложения на всички парламентарни групи за изменения или допълнения на конституцията", заяви Десислава Атанасова. Тя коментира, че въпросът за мутрите на прехода, които все още са в "политическото ръководство на държавата", по никакъв начин не "реферира" към премиера Борисов и призова Нинова да назове поименно кои са мутрите в политиката. "Питаме се кога Корнелия Нинова ще намери сили да назове имената на мутрите в политиката и кога ще намери воля и сили да се присъедини към нашата инициатива. За нас единственото ценно е политическата воля, всяко друго скриване зад юридически прийоми е само протакане във времето", каза Атанасова.

Последният коментар бе направен по повод намерението на БСП да внесе питане до Законодателния съвет към Народното събрание, оглавяван от проф. Огнян Герджиков, колко и кои закони трябва да се променят, за да може идеята на социалистите да се осъществи. "Искаме консултация, съвет и становище: как да променим българското законодателство така, че исканията ни за тотална ревизия на прехода да станат факт и да има резултат", каза по-рано Корнелия Нинова.

Самият проф. Герджиков коментира, че намеренията и на ГЕРБ, и на опозицията да променят конституцията са демагогия, която няма да доведе до нищо добро. "Ако не бях юрист, щях да приветствам това, но познанията ми в правото не ми позволяват да съм толкова възторжен. Ние сме правова държава и сме в ЕС. Не можем да си позволяваме да нарушаваме основни правила на правната система. Ако навремето са сключвани приватизационни сделки, които са нарушавали закона, те могат да бъдат обявени за нищожни. Но в този случай със задна дата не можем да отменяме давност. Защо това не е направено преди 10-15 години? Не можем да отменяме със задна дата нещо, което е трябвало да направим тогава. Вече е изпуснат влакът, за да има възмездие. Времето е неумолим фактор", коментира Герджиков. Той припомни, че преди повече от година Конституционният съд е отказал да се преследват без давност престъпленията, извършени при комунизма.

Изслушване

БСП ще внесат искане в Народното събрание за изслушване на министъра на икономиката Емил Караниколов, който е бивш шеф на Агенцията за приватизация, както и на главния прокурор Сотир Цацаров. "От Караниколов искаме да докладва пред парламента колко сделки са направени; на какви суми, с кого, какъв контрол е извършен. Включително и защо ГЕРБ отмениха преди няколко години такива текстове от Закона за приватизация и приватизационен контрол, които направиха невъзможен този контрол. Главният прокурор да бъде изслушан колко проверки за приватизацията са правени в годините, колко производства са образувани, колко са прекратени поради липса на престъпления, колко започнати не могат да бъдат завършени поради изтичане на давност. Искаме да знаем от какво има нужда прокуратурата сега, за да свърши този огромен по обем труд", каза Корнелия Нинова.

Аферата "Незаконни вецове" влезе в прокуратурата. В България има поне 140 действащи руслови ВЕЦ, но едва три от тях са с изрядни документи. Много от централите нарушители са собственост на фирми, свързани с политици от различни партии и техни роднини. Това разкри разследване на Нова тв, озаглавено "В мътни води". Оказва се, че повечето т. нар. руслови минивецове, изградени в коритата на малки реки, са незаконни - собствениците им не са се снабдили с документ, че държавата им разрешава да строят там. При това положение не ясно как изобщо те са преминали всички процедури и са получили разрешение за експлоатация. В понеделник екоактивисти внесоха сигнал в прокуратурата.

Зад незаконните малки вецове, които се водят за "зелени" производства на ток и получават от държавата преференциални, т.е. високи цени за тока, стоят интересни инвеститори. Собственик на ВЕЦ "Мусомище" например е Красимир Първанов, бивш директор на НЕК, настоящ зам.-министър на енергетиката и собственик на редица частни ВЕИ проекти.

Във фокуса на разследването на Нова тв попадат още синовете на президента Георги Първанов - Владимир и Николай. ВЕЦ "Флеш" е собственост на "Флеш" ООД, в която съдружници са Владимир Първанов и Марияна Добрева. Добрева е сестра на червения депутат от БСП Кирил Добрев, който е дясна ръка на Корнелия Нинова. Добрева бе съветник на Георги Първанов в президентството.

Другият син на бившия държавен глава - Николай Първанов, е станал съдружник във ВЕЦ "Мега 1" с Еленко Божков, бивш член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Неотдавна двамата собственици на веца са продали дяловете си на Васил Костов, който също не е случайна персона - той е роднина на бившия ляв депутат и експрокурор на Оряхово Тома Томов.

Известната бизнесдама Цветелина Бориславова, която бе до Бойко Борисов в първите години на политическата му кариера, се оказва управител на ВЕЦ "Станкова река". Съдружник във веца е Димитър Причкапов, син на соцвеличието Лазар Причкапов, който бе и кмет на Благоевград.

"Ирита", фирма на кмета на Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ), върти ВЕЦ "Златарица". Герчев е напуснал фирмата си, тъй като е станал кмет.

В аферата "Минивецове" попада и фирмата "Кит 2226" на Петър Курумбашев, който бе народен представител от левицата, а сега е евродепутат. Курумбашев бе в предизборния щаб на президента Радев, а после влезе в европарламента на мястото на избраната за вицепрезидент Илиана Йотова и напусна фирмата.

Интересни имена излизат около ВЕЦ "Црънча", създадена от покойния Симеон Василев, активист на ГЕРБ. Негов съдружник там е Росен Маринов, който през 2009 г. бе обвинен в предлагане на подкуп от 100 000 лв. на шефа на Агенцията по рибарство. Във веца работят синовете на кметовете на Црънча (ГЕРБ) и на Бръщен (Реформаторски блок).

Разследването осветява като собственик на ВЕЦ "Арнаутовци" Костадин Паскалев, когото помним като червен депутат, строителен министър и кмет на Благоевград. ВЕЦ "Гьоврен" пък е на Карамфил Каров, областен лидер на ДПС - Девин.

Това са само част от минивецовете, построени и въведени в експлоатация на ръба на закона и отвъд него. Бумът на издаването на разрешения за строеж на такива обекти е по времето на тройната коалиция. Бумът на строителството пък е при първото правителство на Бойко Борисов, когато всички инвеститори бързат да се закачат за мрежата, за да се възползват от високите цени на "зеления" ток.

Юридическият проблем с тях е, че са изградени в речни русла. Коритата на реките са публична държавна собственост, а инвеститорите нямат отстъпено право на строеж там. Вецовете са построени "въз основа на разрешително за ползване на воден обект, който се издава от Басейнова дирекция", казва Георги Даракчиев, който от няколко месеца оглавява Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК). Именно приемателните комисии на ДНСК е трябвало да проверят книжата, преди да издадат разрешенията за експлоатация на вецовете, но по незнайни причини те не са реагирали на липсата на право на строеж.

Според известния юрист Огнян Герджиков някои централи несъмнено са незаконни. "Не е достатъчно да имат разрешение за водовземане и водоползване - те не гребат с кофи от водата или да черпят с маркучи да поливат. Те изграждат съоръжения вътре в коритото на реката", коментира проф. Герджиков, който оглавява съвета по законодателство.

Проблеми

Любомир Костадинов от сдружение "Балканка" обясни пред Нова тв, че много от тези вецове заприщват коритата, не осигуряват необходимия отток и след тях от реките остават само гьолове, а рибата измира. За проблемите около минивецовете се знае от години, а всички отговорни държавни институции си затварят очите. Вчера "Балканка" описа нарушенията в сигнал до прокуратурата. С казуса се занимава и ЕК. Още през юни Брюксел започна наказателна процедура срещу България заради малките вецове по сигнал на природозащитната организация WWF.

Стандарт

Строежът на газовия хъб е топ приоритет на държавата догодина. Изграждането на газовия хъб Балкан е сред топ приоритетите на България през следващата година. Това стана ясно по време на провелата се енергийна конференция за целите на страната ни по време на председателството на Съвета на ЕС догодина.

Сред по-важните срещи, които предстоят в страната ни, е международна дискусия по повод изграждането на газовия хъб. Срещата ще е на 4 март.

През юни месец 2018 г. ще се проведе и международна среща за изграждането на газовата ни връзка с Гърция, съобщи на форума зам.-мининистърът на енергетиката Жечо Станков.

По време на председателството на България ще се проведат и дискусии с еврокомисията за пълната либерализация на енергийния пазар, отбеляза енергийният министър Теменужка Петкова. "България си е поставила за цел да засили регионалното сътрудничество в сектор енергетика с нашите съседи", отбеляза още тя.

По време на днешния форум председателят на комисията по енергетика в НС Делян Добрев отбеляза, че се надява до края на 2018 г. да е приключила пълната либерализация на пазара.

От своя страна председателят на държавния регулатор Иван Иванов открои, че страната трябва усилено да работи за уеднаквяване на българското и европейското законодателство по отношение на т. нар. дългосрочни договори, по които националната електрическа компания изкупува ток от американските централи.

Прогнозата на Иван Иванов е, че най-късно до 2021 г. България трябва да е уеднаквила законодателството си с европейското.

Как западни фирми експлоатират източноевропейците. Разтърсващи разкрития от един сенчест свят: „Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и бездруго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва една жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването ѝ, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето ѝ и казала: „Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там!".

И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание.

И двете работнички искат да останат анонимни. Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло" (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават само на хора с правилната партийна книжка.

Особено работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. „Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.

И всичко това заради едно работно място, което носи мизерни пари и безброй неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц-минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8 процента от всички трудещи се в страната.

При това Сърбия не е някакво изключение. „За глобалните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са истински рай на ниските заплати", констатират експертите от ССС в свой доклад по темата.

Много от фирмите използват етикета "Made in Europe" или "Made in EU", с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труда. Реалността обаче е съвсем различна. „Много от 1,7-те милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия", се казва в доклада на CCC.

Монитор

Премиерът: За пръв път поставяме темата за Западните Балкани на дневен ред. „Западните Балкани е тема, която за първи път успяхме да сложим на масата пред европейските колеги. Самият факт, че Европейският съвет прие да има среща на върха с 6 от лидерите на страните от Западните Балкани е сериозен напредък. Ще запознаем колегите с много неща и според мен веднага може да се започне с инфраструктурата.". Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещата му с неговия италиански колега Паоло Джентилони в Рим.

По думите му коридор номер 8 е изключително важен, както и всеки един от тези които са в европрограмата за развитие на инфраструктурата. „До срещата на върха през май 2018 имаме много работа по темата Западни Балкани, но веднага може да започнем с инфраструктурата в района - коридор №8, присъединяването с жп линии, магистрали, което създава нови възможности за бизнеса. Всички, които искаме да гарантираме на Балканите сигурност, трябва да започнем оттук, без да си поставяме грандиозни цели. Оптимист съм. Имаме шанс следващото председателство да е Австрия, после Румъния. Всяка една от държавите в региона ще може да докаже своя напредък", каза Борисов.

Той посочи, че сегашната политика по отношение на мигрантите не може да продължи и европейската дипломация търпи упреци в това отношение. „Вчера в Сочи Путин и Ердоган решават бъдещето на Сирия - къде са европейските политици? Не може само да понасяме кризите, които ние не създаваме, само поемаме пасивите. Правилният път е затваряне на външните граници и подпомагане на страните от крайната линия. Всички, които бягат от войната, ще получат помощ, защото сме хуманно общество. Но да влизат по законния ред", настоя премиерът.

"На базата на добрите икономически отношения можем да говорим за още инвестиции в България", каза пък италианският министър-председател. Той посочи също, че като държави-членки на ЕС България и Италия имат общи геополитически интереси. Джентилони изрично подчерта, че България поема Председателството на ЕС в труден и важен за Съюза момент, в който премиерът Борисов може да има много полезна роля. ЕС е изправен пред Брекзит и ще трябва да покажем своето единство, каза италианският министър-председател. Той каза също така, че в разговора му с Борисов е обсъдена и позицията на ЕС и държавите-членки по въпроса с овладяването на мигрантската криза и оцени високо усилията на България за справяне с натиска по външните за ЕС граници, въпреки че не е в Шенгенското пространство, в което заслужава да бъде. Джентилони посочи, че с Борисов имат обща позиция за развитие на отношенията на ЕС със страните от Западните Балкани. Като подчерта експертизата на България за региона и предстоящата през май среща на върха ЕС-Западни Балкани, той изрази очакването си за напредък на процеса на евроинтеграция.

При пристигането си днес в Италия премиерът бе посрещнат в военни почести.

Посещението бе уговорено още през септември по време на двустранната му среща с Джентилони в рамките на заседанието на Европейския съвет в Талин.

55-годишен миньор почина след инцидент в рудник „Ораново". 55-годишен миньор почина след след инцидент в рудник „Ораново" край Симитли, съобщи БГНЕС. Малко след 16 ч. е станало срутване в рудника, в следствие, на който мъжът е получил тежки травми. Той е бил изваден на повърхността и транспортиран до частна болница в Благоевград. Пострадалият миньор е бил приет около 17 ч. в реанимация, но в резултат на сериозните наранявания е починал.

През февруари отново имаше срутване в рудник „Ораново" и тогава имаше пострадал мъж със счупена лява подбедрица.

По-рано, през май 2016-та отново срутване рани други двама миньори и им причини доста тежки фрактури. И през 2015-та имаше ранени при срутване под земята. Най-голямата трагедия в рудника обаче се случи на 16 юли 2013 година, когато срутване на скали и кал уби четирима миньори. Тогава под земята завинаги останаха Николай Михайлов, Иван Лазаров, Асен Стойнев и Христо Младенов. Спасителните и издирвателни действия продължиха цели 18 дни, но за жалост безуспешни.