Капитал

ЧЕЗтито, Индия. Когато през април бяха подадени предварителните оферти за българските активи на CEZ, търговецът на ток "Фючър енерджи" беше приеман като почти сигурен аутсайдер. Той предложи малка сума, а и заради размера на бизнеса си спрямо гигантската сделка беше разглеждан като последен в редицата на възможните 5-6 кандидата. Половин година по-късно "Фючър енерджи" е предпочетеният от продавача купувач. Разликата е, че междувременно местната компания си е осигурила доста голям партньор - индийската India Power Corporation Ltd (IPCL), която е част от група с бизнес за около 10 млрд. долара (виж допълнителните текстове). И така може да си позволи да плати сума над 300 млн. евро.

Дали най-големият частен енергиен актив в страната ще стане от чешки българско-индийски трябва да е ясно до три месеца. Това е срокът, в който селектираният кандидат трябва да направи последно финансово проучване на дружествата и да постигне съгласие по договора с CEZ.

Сделката дотук

Продажбата на най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители, на снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд" - трите с оборот от около 1.8 млрд. лв., започна през февруари. През август бяха подадени обвързващи оферти, а чак през втората половина на октомври се стигна до фаворит.

През цялото време продажбата бе обвита в официално мълчание извън общите изявления от мениджъри на CEZ, че сделката продължава. Участниците в нея я определят като объркана - от неяснота кога е срокът за оферти, от кого се търсят по-добри оферти до има ли избран купувач. Дори тази седмица имаше разминаване: източници на "Капитал" и чешки медии твърдят, че има избран ексклузивен купувач - консорциумът между IPCL и "Фючър енерджи", като решението е на управителния съвет, и на кандидата е даден срок от 3 месеца (изтичащ януари) да постигне съгласие по договора за покупко-продажба. От друга страна, официално представителите на CEZ заявяват, че все още се водят разговори с няколко кандидата. Вероятно причината е, че не искат да освободят платените депозити, в случай че не се стигне до договорка с избрания или надзорният съвет на чешката компания не одобри сделката с него.

Въпреки оскъдната информация от неофициални източници, близки до сделката, и от публикации в чешките медии може да се сглоби картина на кандидатите и процеса дотук. Накратко: офертите на финала са пет. Най-щедрите са за 360-370 млн. евро - от Христо Ковачки и пазарджишката соларна "Инерком", но те са неубедителни в доказването на финансовите си възможности. Последната за кратко през лятото привлича за партньор словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но партньорството се разпада. Явно следваща по сила е била офертата на българско-индийския консорциум. Другите два в състезанието бяха чешката Energo-pro, която обаче вече има ЕРП в България, и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim.

Финалните преговори

Индийско-българският консорциум, в който мажоритарният дял ще се държи от IPCL, е направил предложение за големия бизнес на CEZ - разпределение, снабдяване и търговия, плюс соларния актив - видинският парк "Фри енерджи проджект Орешец", но не е поискал недовършената централа на биомаса в Смолянско. Точната предложена цена е неизвестна. Според вестник Hospodarske Noviny тя е над 8 млрд. чешки крони, което по сегашен курс е 313 млн. евро, а "Капитал" потвърди, че става дума за сума от този порядък. В края на 2004 г. CEZ спечели приватизационната процедура за 67% дял в електроразпределителните предприятия в Западна България с оферта от 281.5 млн. евро.

Финансирането, ако се стигне до сделка, ще дойде основно от индийската компания, като логично ще се ползват и заемни средства от една или повече банки, обясниха източници, близки до преговорите. Ако надзорът на CEZ одобри сделката, ще трябва само разрешение от българската Комисия за защита на конкуренцията. Получаването едва ли ще е проблем, тъй като IPCL няма бизнес в страната, а "Фючър енерджи", дори и да купи "ЧЕЗ трейд", няма да се стигне до монопол в търговията с ток. Разрешение от енергийния регулатор няма да е нужно, ако не се залагат активи на купуваните дружества, което поне според плана на консорциума няма да е нужно. Неформално ОК на купувача трябва да даде и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е кредитирала местния бизнес на CEZ с над 100 млн. евро и заемът може да стане изискуем, ако европейската институция не хареса новия собственик. Това обаче е слабо вероятно, твърдят източници. Ако се стигне до сделка, купувачът ще трябва да направи и търгово предложение към малките акционери (основно пенсионни фондове) на двете публични дружества "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ електро България", т.е. ще са нужни още средства.

Най-любопитната част от историята е как малка българска компания е стигнала до индийска фамилна група, която да проявява интерес към български активи. Според източници на "Капитал" местният търговец е знаел, че има нужда от партньор, а връзката с IPCL е станала през консултант. Колкото до интереса на индийците, навлизането на европейския енергиен пазар не е лесно и България може да послужи за лесен и бърз вход в него.

Ако се стигне до сделка, това ще е първото голямо индийско присъствие в страната, след Прамод Митал в "Кремиковци". След като от години всички чакат без резултат китайски инвестиции, малко неочаквано, но по-близко изглежда гигант от другата голяма азиатска държава да дебютира в България.

Индийската приказка на семейство Канориа

India Power Corporation Ltd всъщност е част от милиардна бизнес структура на семейство Канориа. Според индийските медии Kanoria Group управлява бизнес за 10 млрд. долара и от лятото на тази година той е централизиран във фамилен тръст - Kanoria Foundation. В него влизат бащата Хари Прасад Канориа и четирима от петимата му синове. Най-големият от тях - Хемант Канориа, който управлява основната компания в групата SREI и India Power, обяснява в интервю за индийски вестник, че фондацията разпределя 80% от спечеленото за реинвестиция в бизнеса или нови придобивания, 10% за социални инициативи, а останалите 10% за разходи на семейството.

Групата има 30 - 40 хил. служители, базирана е в Колката (бивша Калкута), Западен Бенгал, който е третият по големина град в Индия с население заедно с предградията от 14 млн. души. Бизнесът е основно свързан с изграждането на инфраструктура, но има и финансови поделения, както и електронна търговия и естествено енергетиката.

"Не бях силен ученик, но се занимавах с много извънкласни дейности - през няколко спорта до театър. На 17 години, още докато бях в колежа, баща ми ми даде две неработещи мелници, животинска ферма и търговска компания", разказва Хемант Канориа пред индийски вестник. Управлява ги от 1980 до 1988 г. И казва, че така е станал предприемач, защото се е сблъскал с всякакви хора - политици, бюрократи, банкери, работници. Държавата обаче променя правилата и накрая се налага пак да затворят мелниците. Така Хемант Канориа търси с какво да се заеме - вижда потенциал в инфраструктурата и с по-малкия му брат Сунил основават SREI - компания за финансиране на строителна техника и на фирми в сектора. Сега към дейностите са добавени и проектно финансиране и осигуряване на средства за изграждане на възобновяеми източници. Още миналата година той говори за план за глобална експанзия и за международни транзакции. През 2016 г. например групата продава миноритарния си дял от 18% (индийската Tata е най-голям акционер) в сделка, при която American Tower Corp плаща 1.17 млрд. долара за 51% в индийската Viom, която оперира мобилни кули. India Power пък купува 1000-мегаватова топлоцентрала в Индия от френската Engie за 1 долар. Тогава енергийният бизнес на групата е оценен на около 2 млрд. долара, а прякото управление е при сина на Хемант Рага Радж Канориа. Засега задграничните дейности изглеждат малко - от небанково дружество в Русия през проекти за евтини жилища в Нигерия.

Друг член на фамилията - доктор Санджийв Канориа, от края на 2013 г. е собственик на малка банка в Австрия - ритейл поделение на затъналата и одържавена Hypo Alpe-Adria Bank, която купува за 90 млн. долара. Предишните 15 години хирургът развива верига от 22 старчески домове във Великобритания. Той има британско гражданство и преди да започне свой бизнес е работил за McKinsey & Co. Макар вторият по големина брат от петте да има дял във фамилното богатство, неговият бизнес е независим и не е част от семейния тръст.

Кой е българският партньор

"Фючър енерджи" е собственост на Валентин Христов, който доставя електроенергия за България, Македония, Сърбия и Албания. Дружеството е сред добре представящите се търговци на електроенергия. Според консолидирания отчет за 2016 г. приходите са 52 млн. лв., а нетната печалба е 1.2 млн. лв. Отделно от компанията "Аксис 7", в която дялове има и съпругата на Христов, през миналата година са отчетени консолидирани продажби за 54 млн. лв. и печалба от 140 хил. лв., но в него е отбелязано, че включва продажби на "Фючър енерджи" и три балкански дружества.

Христов до началото на 2016 г. имаше друг основен бизнес - хладилни инсталации главно за вериги магазини и бензиностанции. Компанията му "Магнум 7", с приходи от 18 млн. лв., стана собственост на австрийската Hauser. Той запази дял от 10% в дружеството. "Хладилните" му клиенти са и първите при дебюта му в търговията с ток през 2012 г., постепенно се разраства и в Сърбия, Албания и Македония.

Машинен инженер по образование всъщност Христов е сериен предприемач - сред начинанията му в миналото са минералната вода "Банкя" и компанията за дигитален широколентов печат "Типо принт".

Растежът на износа леко се ускорява. Експортът на България продължава да расте, но с по-умерен темп спрямо отчитания през първата половина на годината. Продажбите в чужбина отбелязват повишение от 8% през септември, предимно в резултат на по-силна търговия със страните членки на ЕС, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Същевременно експортът към държавите извън ЕС значително се забавя - докато през първото полугодие общият годишен ръст беше 21%, през септември увеличението е едва 1.7%. Това е най-ниското изменение от август миналата година.

Фактор за забавения темп на растеж на експорта към трети страни през септември са най-вече горивата. Докато цената на петрола на световните пазари продължава да е над миналогодишното си ниво, изнесените количества намаляват, а с тях и приносът им към растежа. Положителен ефект имат стоките от чугун, желязо и стомана, но това вероятно не е от силни продажби, а от обратен експорт на складирани от години количества тръби за газопровода "Южен поток". Ако ги изключим обаче от сметката, данните биха показали, че износът към трети страни намалява на годишна база. Подробната разбивка за износа към ЕС ще бъде публикувана след месец. Към август тя показва, че двигател на увеличението са предимно продажбите на житни растения (предимно пшеница), електрически машини и апарати, стоки от мед.

ЕС продължава да е основна дестинация на българските стоки. От общо изнесена продукция за почти 38.6 млрд. лв. от началото на годината малко над 25.5 млрд. лв. (или около две трети) са към ЕС, а останалите - към трети страни.

Тръби и пшеница

Един от водещите фактори за ръста на експорта към страните извън съюза продължават да са стоките от чугун, желязо и стомана, а по-конкретно - търговията с тръби. През септември увеличението допринася с 5.9 пр. п. към ръста. Тук обаче вероятно не става въпрос за продажби, а за обратен експорт на складирани от години количества за газопровода "Южен поток". Тръбите бяха разтоварени постепенно през предишните три години на пристанищата във Варна и Бургас. Източник на "Капитал" потвърди, че вече е започнало изнасянето на тръбите от пристанище Бургас. Без еднократния ефект от обратния експорт, износът към трети страни намалява на годишна база.

Положителен фактор за месеца имат и стоките от мед. Продажбите в страни извън ЕС допринасят с 5.6 пр. п. към растежа, като тук в плюс са по-високите цени на цветния метал на международните пазари и увеличение с една трета на изнасяните количества. От друга страна горивата продължават да дърпат силно надолу увеличението за месеца - приносът им е отрицателен с 14.6 пр. п. (при 8.6 пр. п. надолу през август). Въпреки че цените на петрола са над миналогодишните си нива, количеството, което България продава, отчита спад от цели 86% през септември.

Подробната разбивка за износа към ЕС ще бъде публикувана след месец, но към август тя показва, че най-значителен принос имат продажбите на житни растения - 3.5 пр. п. Положителен ефект има и от износа на електрически машини, апарати и части, стоки от мед, където отново нараства както количеството, така и цените, и горивата. За разлика от търговията с трети страни, експортираното количество горива към държави от ЕС нараства с 51% на годишна база.

Основните партньори

Продажбите на български стоки в Турция, която е основният търговски партньор на България извън ЕС, нарастват до почти 3 млрд. лв. от началото на годината, като за същия период на 2016 г. числото беше малко над 2.6 млрд. лв. Втора е Русия с 1.1 млрд. лв., което представлява почти двойно увеличение спрямо миналогодишното ниво, а на трето място е Китай с 914.5 млн. лв. за периода януари - септември.

Основната дестинация за българския износ към страните в съюза към август продължава да е Германия, със сериозна преднина. Там продажбите са с 16% по-високи спрямо отчетените през същия период на 2016 г., като така сумата достига почти 4.7 млрд. лв. На второ и трето място се нареждат Италия и Румъния, където стойността на продажбите е почти изравнена - 2.85 млрд. лв. При сравнение с година по-рано обаче се вижда, че търговията с Италия леко се свива (с 0.1%), докато износът към Румъния нараства (с 6.9%).

Търговското салдо е на минус

През първите девет месеца на 2017 г. внесените в страната стоки надвишават изнесените с над 2.1 млрд. лв., като така търговското салдо остава на минус. Съществен фактор за сумата е търговският дефицит с трети страни, който се равнява на над 1.7 млрд. лв. За сравнение, година по-рано общата разлика също бе отрицателна, но значително по-малка - 287.5 млн. лв. Причината за увеличението е по-силният внос тази година заради нарасналото вътрешно потребление.

Сега

ДАНС иска да мине в пълна нелегалност. ДАНС ще се опита да стане напълно безконтролна, като си издейства правото да назначава без конкурс, както и възможността да крие информация за сегашните си и бившите си сътрудници и за агенти на прикритие дори от правосъдието. Това ще стане, ако парламентът одобри поправките в Закона за Държавната агенция "Национална сигурност", пуснати за обсъждане в портала за обществени консултации strategy.bg.

Агентите на прикритие са служители от ДАНС, които например работят в други ведомства, където могат да заемат високи позиции, и се използват за оперативни цели и информация. Те се различават от агентите под прикритие, които се внедряват, за да събират информация по закона за специалните разузнавателни средства, която после се ползва като доказателство в съда, а те се разпитват като анонимни свидетели.

В мотивите към законопроекта няма конкретни мотиви защо се налага агенцията да може да отказва информация за агентите и сътрудниците си, освен клишето "да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация" и оправданието, че така изисквала европейска директива. По този начин ДАНС ще отказва информация за агенти на прикритие, включително и ако тя се изисква от парламента, прокуратурата или дори от съда.

Неконтролируемата секретност може да върне времената, когато членовете на криминалния контингент се подвизаваха като сътрудници на ДАНС и ГДБОП. Преди десетина години се оказа, че много престъпници са се сдобили с карти на сътрудници на службите и така по-лесно си вадеха разрешително за оръжие и се измъкваха от полицейски проверки.

С промените се предвижда изключение от конкурсното начало за постъпване в агенцията по отношение на хора, които са държавни служители - не само такива, които работят в МВР, МО, службите за сигурност, но и в Агенцията по храните или някое министерство например. Единственото условие е те да отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в ДАНС, както и да има писмено съгласие на председателя на агенцията и ръководителя на съответното друго ведомство, откъдето идва лицето. Тази е аргументирана като "оптимизиране на кадровия подбор". На практика председателят на ДАНС ще има изключителното право да подбира хората. Според проекта актовете на председателя на агенцията за подбора на кандидати служители, за приемане на служители, както и за промяна или прекратяване прикриващите отношения със служители, които при изпълнение на служебните задължения заемат или са заемали длъжности в държавната администрация, не подлежат на обжалване.

При създаването на ДАНС преди близо 10 г. имаше възможност за привличане на хора от МВР и без конкурс. Тази възможност обаче бе ограничена бързо, след като стотици кадри на вътрешното министерство поискаха да отидат в агенцията, защото заплатите там бяха тройно по-високи. При правителството "Орешарски" бе приета поправка в закона, с която в ДАНС се вля ГДБОП. Дори и тогава имаше тежки изпити и конкурси за полицаите, които се местят в агенцията.

Описаните промени са под лозунга, че се внедрява директива на ЕС за използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване на тероризъм. В България тази информация се обработва от ДАНС. Съкращават се сроковете за предоставянето на данните за: датите на резервация, на издаване на билета, на пътуването, имената на пътника, датата на раждане, адреса и координатите му за връзка, информацията относно плащането, данните за пълния маршрут на предвиденото пътуване, пътническата агенция, данните от самолетния билет, всички събрани предварителни данни за пътниците (API данни) и др. Промените в закона предвиждат вече да се обработват и данните за екипажите. Практиката сочела, че в извършването на терористични престъпления в редица случаи участвали и членове на екипажа.

МВР изкара 250 полицаи да ловят трима разбивачи на банкомати. Безпрецедентна операция за залавяне на разбивачи на банкомати с всички спецчасти на МВР и всякакъв вид техника се проведе в четвъртък на Витоша, в Перник и околните му села. В мащабната акция взеха участие Специализираният отряд за борба с тероризма (баретите), жандармерията, редови полицейски сили, следови кучета, хеликоптер, дронове и друга техника.

Поводът беше поредният взривен банкомат - в центъра на Сапарева баня през нощта. Ден по-рано хиляди левове бяха откраднати от столичния кв. "Редута". През последните месеци имаше още няколко обира.

Сигнал за взривения в Сапарева баня банкомат е подаден около 3.30 ч. сутринта, съобщиха от МВР. На място са били изпратени служители от местното районно и полицията в Кюстендил. След това е започнало преследване на заподозрените. В опит да залови групата МВР блокира Перник и подстъпите към града.

Още сутринта беше съобщено, че е арестуван един от издирваните и че полицията търси още трима мъже на 35-40 г., чиято самоличност била известна. Заловеният нямал криминална регистрация. Неофициално местни медии съобщиха, че в Перник са арестувани още двама души. Тази информация не бе потвърдена официално. Според сайта mirogled.com арестувани са Павката и Джонката. Според медията те са част от групата на Пуйката - редовен заподозрян за обири, но неосъждан през последните години.

В късния следобед стана ясно, че полицията не е успяла да арестува издирваните в гората, а в края на деня снимки на трима издирвани във връзка с обира бяха разпространени от МВР. До редакционното приключване на броя нямаше информация да са арестувани.

Преследването на крадците сутринта е било истински екшън. В района на пернишкото село Боснек полицаите са направили блокада на пътя, за да спрат джипа, с който са се движели бандитите. За да избегнат сблъсъка, бегълците са насочили колата си в близкото дере, след това са я изоставили и са избягали пеш в гората. Полицаите не са успели да ги настигнат. В колата е намерена касетка от банкомат.

Заради пресечената местност в издирването беше включен хеликоптер, летяха и дронове. Полза нямаше.

Преследваните са минали през всички заграждения, направени от полицията, обясни главният секретар на МВР Младен Маринов пред bTV. Той заяви, че полицаите са можели да открият огън по преследваните, но не обясни защо не са го направили.

"Няма пострадали хора, наистина е имало риск, защото те са тръгнали директно срещу тях с автомобила, преодолели са всички заграждения. Дори колегите са били в ситуация, в която е трябвало да използват и огнестрелно оръжие, но както и да е, продължаваме издирването на лицата", каза той.

През целия ден се претърсваха адреси в Перник. Местни медии съобщиха, че на много места се правят масови проверки на коли. Очевидци разказаха, че са видели спецчасти да арестуват мъж в кв. "Мошино". Според тях задържаният е бил изведен с качулка на главата, а на свидетелите е било забранено да снимат.

През последните години МВР не е организирало подобна мащабна операция. По информация на bTV в нея са участвали около 250 души.

Стандарт

Ваканция без пари. 30 безплатни почивки у нас ще бъдат разиграни с томбола. Това предвижда кампанията "Неочаквана ваканция" на Министерството на туризма, съобщи пред "Стандарт" министър Николина Ангелкова. 

В жребия могат да се включат всички, които са направили резервация за поне три нощувки в родните курорти в периода извън активните месеци. Целта е да се насърчи вътрешният туризъм. Срокът за участие е до 10 декември, а победителите ще бъдат изтеглени не по-късно от 15 декември. Сайтът, на който ще бъдат обявени наградите и на който ще могат да се регистрират участниците, е www.neochakvanavakancia.bg/. Там са обявени и условията за участие. "Чакаме ръст в броя на туристите и през зимата с 5-10% след рекордното лято", заяви Ангелкова.

През последните две години туристическият ни сектор бележи постоянен ръст. Това се дължи основно на ръст в броя на гостите от съседните държави, както и от основни пазари като Германия и Великобритания. Близо 7,5 млн. чуждестранни туристи са посетили България до края на септември 2017 г. Ръстът спрямо същия период на предходната година е с около половин милиона повече души, избрали за своята ваканция България, съобщиха от Министерство на туризма, базирайки се на данните на Националния статистически институт.

Най-много гости е посрещнала страната ни от Гърция и Румъния, като в топ 10 на емитиращите пазари следват Германия, Русия, Турция, Македония, Полша, Сърбия, Великобритания и Украйна. С 10 на сто повече гърци са посетили страната ни за първите 9 месеца на годината в сравнение със същия период на предходната година. Близо 890 000 са били гостите от южната ни съседка. Над 810 хиляди туристи от Германия са почивали у нас до края на септември, което е с 6% повече в сравнение с миналата година. Над 12 процента е увеличението и в броя на посещенията от Турция, като над 485 000 са комшиите, които са посетили страната ни до края на септември. Равносметката за летния туристически сезон също е положителна. Според статистическите данни през периода юни-септември общият брой на чуждестранните туристи у нас е 5,3 млн. Ръстът спрямо същите месеци на година по-рано е 5,7%.

Приходите от международен туризъм в периода януари-август са 5,2 милиарда лева по данни на БНБ. Очакванията на Министерството на туризма за зимния сезон са да бъде отбелязан ръст между 5 и 10% в посещенията на чуждестранни туристи в сравнение със зимните месеци на миналата година. От ведомството отбелязват, че това са прогнозни данни, по-точни ще могат да се обявят в края на месеца. Очакваните добри резултати са на база данни от трите големи летища Пловдив, Варна и Бургас. Информацията за планираните полети до тях показва, че се очаква да пристигнат повече от 150 000 пътници. Според предварителните данни през зимните месеци на летище Пловдив пътниците ще са близо 2 пъти повече спрямо миналия зимен сезон. Прогнозите са летищата Варна и Бургас да посрещнат съответно 52 и 31 процента повече пътуващи в сравнение с миналата година. Освен това на тези летища пристигат около 10% от всички туристи, които се очаква да дойдат у нас през зимния сезон 2017/2018. Ръстът може да бъде и още по-значителен, тъй като много от туристите идват с лични автомобили или друг превоз, допълват от Министерството на туризма.

Правим кашкавал и сирене в Беларус. Българското предприятие "Генезис" строи фабрика за производство на млечни продукти до гр. Могильов в Беларус, като инвестицията е за около 8 млн. евро. Български компании развиват дейност в Беларус в областта на производството на млечни продукти, ресторантьорство и селскостопанска фармация. Това стана ясно на среща между зам.-министъра на икономиката Александър Манолев и министъра на данъците и таксите на Беларус Сергей Наливайко.

Българската компания "Булфарма" разширява производство си на препарати за селското стопанство в предприятието си до Минск, като основно използва български суровини. Един от най-разпознаваемите ресторанти в беларуската столица е български - компанията "Грандсон" допреди една година е стопанисвала ресторант "Габрово" в Минск. Сега тя работи с ресторант "София" в Минск и ресторант "Габрово" в Могильов. В процес на реализация са и нови български проекти в Беларус, става ясно по време на срещата.

"Тези компании могат да бъдат използвани и като предпоставка повече представители на българския бизнес да се запознаят с възможностите, които може да предложи беларуската икономика, като се надявам и съвместните ни контакти да доведат и до ръст на инвестициите от Беларус", посочи зам.-министър Манолев. По време на срещата и беларуски компании представиха възможностите си в производството на железопътен, автомобилен, тролейбусен и трамваен подвижен състав, както и в областта на машиностроенето.

Зам.-министър Манолев е на посещение в Беларус заедно с бизнес делегация за провеждането на Междуправителствена българо-белоруска комисия за икономическо сътрудничество.

Монитор

Борисов разкри: Искат да съборят правителството заради мерак по фискалния резерв от близо 12 млрд. лв. 11 милиарда и 900 милиона лева е фискалният резерв на правителството и на българската държава към 30 септември т.г. Това докладва зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев на заседанието на кабинета във вторник, информира "Труд".

От публикуваната стенограма от заседанието става ясно, че премиерът Борисов моли Ананиев да повтори числото. „Сиреч това, което говориха - дълг, откраднали, изхарчили...", казва Борисов. „Гледали са друга държава и други цифри, сигурно.", отвръща Ананиев.

Зам.-министърът подчертава, че за догодина България няма да има емисия на външен дълг, ще се намали с около 600 милиона дългът на държавата - с" което ще отидем на 22,3% от брутния вътрешен продукт, което е едно много добро постижение". В края на тригодишния период държавният дълг ще е 20% от брутния вътрешен продук. „Което ще ни нареди между второ и трето място, възможно е и второ място, сред страните членки на Европейския съюз", обяснява Ананиев. „Ето за това толкова искат да съборят правителството, затова, защото всичките тези дългове, това намаляване означава по-малко лихви към банките в света, които ни обслужват, носи и други предимства.", заявява Бойко Борисов.

Ето и съдържанието на стенограмата:

Точка 27

Доклад относно информация за касово изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2017 г.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги, основните макроикономически индикатори отчитат положително развитие през първите девет месеца и, съчетано заедно с подобрената събираемост на приходите, дават пряко отражение върху фискалните резултати, които постигат правителството и българската държава. Ще започна с това, че след ревизията на НСИ на брутния вътрешен продукт за 2016 г. позицията, тоест ръстът на брутния вътрешен продукт, беше коригиран от 3,4 на 3,9 процента. Вие знаете, че тази година вървим още по-добре и очакваме в края на годината ръстът на брутния вътрешен продукт да стигне 4 процента. Положително се развива и пазарът на труда, където виждаме, че през първото полугодие на тази година има увеличение на заетостта с един процентен пункт, като в края на годината очакваме безработицата да бъде около 6,5 на сто. Тази положителна тенденция ще продължи и през следващата година. Знаете, че тригодишната бюджетна прогноза, която прие правителството, предвижда за 2018 г. да спадне безработицата до 6,2, а в края на тригодишния период 2020 г. да отиде на 5,6 процента. Може би няколко цифри да кажа, тъй като материалът има много информация вътре, ще кажа някои основни неща. За периода януари - септември сме събрали с 1 750 млн. повече приходи, данъчно осигурителни приходи, спрямо същия период на миналата година. Това е ръст от 8,7 на сто. Когато има такъв ръст, който надхвърля ръста на брутния вътрешен продукт, както е в случая, показва, че имаме повишена събираемост и сериозна борба със сивата икономика. Какъв е фискалният резултат към 30 септември - имаме излишък от 2 420 900 хил. лева, което представлява 2,4% от брутния вътрешен продукт. Фискалният резерв към 30 септември е 11 900 млн. лева. Това е един стабилен, сериозен фискален резерв, който поддържаме вече един дълъг период от време, което показва, че приходите се изпълняват така, че...

БОЙКО БОРИСОВ: Би ли го повторил още веднъж?

КИРИЛ АНАНИЕВ: 11 милиарда и 900 милиона лева е фискалният резерв на правителството и на българската държава.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч това, което говориха - дълг, откраднали, изхарчили...

КИРИЛ АНАНИЕВ: Гледали са друга държава и други цифри, сигурно.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. Просто колегите да знаят, защото фалшивите новини са си фалшиви.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това са основните цифри. Вътре в самия материал има дадени данни за всички приходи, как се развиват разходите. Безспорно, в края на годината ще имаме засилено финансиране, което ще ни даде възможност в края на годината да завършим около балансираното бюджетно салдо, макар че по закон имаме дефицит от 1,4%, но ние ще завършим с балансирано бюджетно салдо. Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Все пак да напомня, че и два месеца приходите бяха с близо 200 милиона по време на служебното правителство по-ниски. Финансов министър беше Ананиев, но премиер беше друг, така че виждате, има разлика и в това. Едни и същи могат и така, и така да работят. Все пак аз съм заложил на 4,6% ръст и се надявам да го стигнем догодина. Още повече, че тази година, за радост, нямахме такива наследства да плащаме като КТБ, като задълженията по американските централи, плащанията по „АЕЦ Белене", така че за това си позволихме и повече пари за пенсии и заплати, за армията и полицията. Убеден съм, че догодина лятото с показателите, които ще имаме, можем дори да мислим за допълнителни неща. Но виждате, ние все пак като държава, която иска да влезе в чакалнята на Еврозоната, се съобразяваме и показателите ни, особено бюджетният дефицит, следим да са балансирани.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това, което е важно за догодина, господин премиер е, че ние няма да имаме емисия на външен дълг, ще се намали с около 600 милиона дългът на държавата, с което ще отидем на 22,3% от брутния вътрешен продукт, което е едно много добро постижение. А в края на тригодишния период ще отидем на 20% от брутния вътрешен продукт, което ще ни нареди между второ и трето място, възможно е и второ място, сред страните членки на Европейския съюз.

БОЙКО БОРИСОВ: Ето за това толкова искат да съборят правителството, затова, защото всичките тези дългове, това намаляване означава по-малко лихви към банките в света, които ни обслужват, носи и други предимства. Приемаме точка 27. Добри са ни резултатите. Догодина трябва да сме още по-добри.

Водата скача с до една пета в три града. В края на месеца КЕВР се очаква да одобри поскъпване от 1 декември на водата между 12 и 18% в още три града на страната - Бургас, Враца и Ямбол. Това стана ясно по време на провелото се днес обществено обсъждане на новите цени.

Най-голямото нарастване на цената от 18% се планира да бъде в Ямбол. От 1,96 лв. на кубик в момента от първия ден на другия месец на абонатите ще бъдат начислявани по 2,32 лв., сочи искането на оператора, което се очаква да бъде одобрено. Още догодина обаче в Ямбол се очаква цената да скочи над 2,70 лв. за кубик, а през 2021 г. ВиК услугата за битовите потребители да поскъпне до почти 2,88 лв. за куб. м.

В Бургас нарастването на цената ще по-малко като процент - 12 на сто, но цената ще е доста по-солена. Очаква се още от 1 декември местният ВиК оператор да започне да таксува кубически метър за доставената питейна вода, за отвеждането след употребата й в канализацията, и за пречистването й по 2,556 лв. с ДДС. За догодина бизнеспланът на фирмата, който предстои да бъде одобрен от КЕВР, предвижда цената да се вдигне до 2,7288 лв./куб. м с ДДС, а през 2021 г. да достигне 2,988 лв. за кубик.

В момента бургазлии плащат по 2,268 лв. за куб. м.

С 12% се очаква да поскъпне още от началото на следващия месец и водопроводната услуга във Враца. В момента абонатите на местния оператор плащат по 2,424 лв. с ДДС за кубик. От 1 декември цената ще скочи до почти 2,73 лв./куб. м, догодина - ще надхвърли 3,03 лв., а през 2021 г. ще достигне почти 3,21 лв. за кубик, предвижда бизнес планът на местния оператор.

Окончателно решение за цените Комисията за енергийно и водно регулиране ще вземе на 30 ноември. Ивайло Касчиев от регулатора обясни предстоящото поскъпване с бизенсплановете на дружествата за следващите 5 години, които предвиждат да се подменят водопроводи, да се изграждат пречиствателни станции, така че услугата да става по-добра. Ако ВиК операторът не прави инвестициите, които е поел като ангажимент, то ние може да намалим цената в края на периода, като отрежем това, което не е изпълнено от страна на ВиК операторът.