Сега

"Порочната" приватизация сближи опасно ГЕРБ, патриотите и ДПС. ГЕРБ и ДПС безапелационно засенчиха БСП и "Атака" по демагогия с идеята си да ремонтират конституцията заради "порочната" приватизация. Вчера управляващата партия на Бойко Борисов обяви, че поема курс към промяна на основния закон на държавата, за да бъдат преследвани до дупка виновниците за криминалното раздържавяване от 1992 г. насам. За целта ще бъде премахната давността за този тип престъпления. В момента давност няма само за престъпления срещу мира и човечеството. Ден по-рано и от ДПС съобщиха, че започват да събират подписи за дописване на конституцията. Поразителното е, че същите партии не "посмяха" да променят конституцията за реформа на съдебната система.

От ГЕРБ вече прогнозираха, че инициативата им ще успее. "Очакваме златния пръст на Корнелия Нинова при събирането на подписите", обясни Десислава Атанасова. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пък разигра цял спектакъл на представянето на филма на Елена Йончева за нарушенията по границата, за да накара лидерът на БСП да подпише поправката на конституцията. Нинова обаче категорично отказа да говори по тази тема.

Десислава Атанасова уточни, че "Обединени патриоти" вече са дали съгласие, ДПС са изразили готовност, а "Воля" декларирали многократно желание за разкриване на подмолни и мръсни практики. За промяна на конституцията е нужна подкрепата на поне 180 депутати. Групата на БСП в парламента е от 80 души.

"При преразпределението на собствеността бяха извършени множество престъпления", коментира депутатът Данаил Кирилов, който представи решението на ГЕРБ заедно с колегите си Десислава Атанасова и Тома Биков. Триото обаче не бе подготвено да открои поне десетина криминални сделки, а само подхвърли обичайните заподозрени - "Кремиковци", РМД-тата. И наблегна на приватизацията на "Техноимпекс", където през 1997 г. Корнелия Нинова влязла като член на съвета на директорите, а после се включила в РМД-то. "Според декларацията на лидера на БСП пред Сметната палата тя е получила над 65 000 лева от продажбата на акции от "Техноимпекс", обясни Десислава Атанасова, разкривайки неволно, но съвсем очевидно, че ГЕРБ ще лансира "ревизията" и "давността" за политическа употреба. "Дали БСП ще се пребори със съвестта на собствения си лидер и ще подкрепи ГЕРБ в това начинание?", попита Атанасова.

ГЕРБ сочат "Кремиковци" като емблема на лошата приватизация. Но не виждат проблем например в приватизацията на холдинга "Булгартабак" при втория кабинет на Бойко Борисов. Данаил Кирилов каза, че не знае какво пише в договора за "Булгартабак", но пък декларира, че нямало защо да се срамува от сделката. От ГЕРБ и до днес упорито отказват да кажат кой е истинският собственик на холдинга.

Кирилов разясни, че прокуратурата вече била прегледала приватизационните сделки и по много от тях имало образувани производства, които обаче били прекратени по давност. "Това безкрайно облекчава виновните лица. Знам от колеги прокурори, че единствено могат да класират погасените по давност преследвания. Ако се възприеме това допълнение в конституцията, това означава, че ще има правна възможност и понастоящем да бъдат довършени недовършените разследвания", коментира по-късно Кирилов пред Радио К2. Не е ясно обаче защо няма осъдени за сделки, които са далеч от изтичане на давността.

Ексхумирането на старата тема за продажбите на "Кремиковци", "Химко", за РМД-тата и т.н. идва на фона на непресъхващи актуални скандали за шуробаджанащина, порочни обществени поръчки и малко, но твърде съмнителни сделки от по-ново време, свързвани с управлението на Бойко Борисов.

Още при възникването на идеята юристи коментираха, че дори популизмът да надделее и Народното събрание да премахне давността, промяната не може да е със задна дата и ще важи само за бъдещи приватизационни сделки. Следователно цялото упражнение, наричано "ревизия на приватизацията", губи смисъл. И това далеч не е единственият аргумент срещу т.нар. ревизия, която е една от любимите теми на премиера Бойко Борисов. Икономисти предупредиха, че подобно действие ще отблъсне всички инвеститори, защото на практика те няма да бъдат сигурни дали някой ден с промяна в закона собствеността им няма да бъде отнета.

"Няма да бъдат възобновени дела, по които има вече произнасяне на съда - това са само няколко десетки случая. Не коментираме разваляне на приватизационни договори - говорим само за виновните лица, извършили престъпление", подчерта Кирилов, който напоследък редовно защитава всички законотворчески недоразумения. Всъщност признанието му, че само няколко десетки от 5200 сделки за приватизация са стигнали до съд, е повече от показателно. Приватизацията се точи вече трето десетилетие и въпреки че е съпроводена с гръмки скандали, съмнения и разследвания, обвинените през тези години са твърде малко, а осъдени досега няма. Очевидно проблемите са другаде, не в изтичащата давност.

Процедура

"Интензивно обсъдихме всички правни възможности - повече от 5 варианта", обясни Данаил Кирилов. В крайна сметка партията на Борисов се е спряла на варианта "промяна на Конституцията". Необходимо е квалифицирано мнозинство от 3/4 от народните представители, т.е. поне 180 депутати да подкрепят поправката - по т.нар. "бърза писта" и промяната може да мине за няколко дена. Ако няма такава подкрепа, следва "бавната писта" - 2/3 или 160 депутати, като гласуването се провежда два месеца след евентуалния провал на "бърза писта". Предложението ще бъде внесено за разглеждане в парламента, когато има подкрепата на най-малко 160 народни представители.

Българите в чужбина пратили 1.7 млрд. лева "вкъщи". Българите, живеещи зад граница, са изпратили 869 милиона евро, или над 1.7 милиарда лева, в родината си през миналата година. Този приток на емигрантски пари нарежда страната ни на четвърто място в ЕС, показват данните на Евростат за 2016 г. Хората, които се трудят в чужбина, пращат суми основно на роднини - в подкрепа на семейните бюджети.

Очаквано най-много са пристигналите средства, заработени от наши сънародници в други държави от ЕС - над 1 млрд. лева (552 милиона евро). Трансферите от страни извън Евросъюза са 317 млн. евро.

Резултатите за България обаче бледнеят пред потока от емигрантски пари към Полша и Португалия - над 2.8 млрд. евро. Това е логично, защото двете държави имат най-много гастарбайтери. Румънците са пратили в родината си малко над 2.2 млрд. евро през миналата година, сочи още информацията на Евростат.

Капитал Daily

Турция прати доклад за "Булгартабак" и контрабандата на цигари в Интерпол. Турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) е изготвила доклад за "продуктите, идващи от българската компания "Булгартабак" и превърнали се в източник на контрабанда в нашата държава", който е бил изпратен до главния секретар на международната организация за полицейско сътрудничество Интерпол. Това става ясно от годишния доклад на KOM, който е публикуван миналата седмица.

В него за пореден път турските власти съобщават, че българските цигари съставляват основна част от нелегалния пазар в Турция. Според турските власти щетите за бюджета от незаконните цигари са 400 млн. турски лири (което е приблизително 172 млн. лв.) на година. "От друга страна, известен факт е, че терористичните организации "Работническа партия на Кюрдистан" (PKK) и "Общество на кюрдските организации" (KCK) постигат големи приходи, събирайки т.нар. такси от контрабандистите, за да ги оставят да преминат през т.нар. митнически пунктове, изградени извън нашите граници", пише още в доклада.

В доклада на KOM се казва още, че информацията за контрабандата на цигари е била обсъдена с чуждестранни полицейски представители и по-специално британската Национална агенция за борба с престъпността, Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа (SELEC), Interpol и Британския кралски институт за отбрана и сигурност - Royal United Services Institute, който е много активен на Арабския полуостров и в Близкия изток.

Проблемът за българските цигари е поставен за пръв път от КОМ през 2010 г., но тогава делът им не е толкова значителен. След приватизацията на компанията през 2011 г. очевидно проблемът се задълбочава, защото въпросът се повдига във всеки годишен доклад на KOM (освен този за 2013 г.) През 2015 г. от правоохранителната институция съобщиха, че цигари с марките Victory, MM и Prestige съставляват 50% от нелегалния пазар в Турция. В тазгодишния доклад за пръв път се посочва директно името на "Булгартабак".

Според турските власти цигарите тръгват от свободната зона в Дубай Jebel Ali, откъдето по различни канали през Иран, Сирия и Ирак достигат до Турция.

През пролетта на тази година вторият по големина производител на цигари в света - British American Tobacco (BAT), купи всички марки на "Булгартабак холдинг" за България и Адриатика, логистичния му бизнес и веригата Lafka в Босна. Когато през юни тази година българските власти заловиха голямо количество цигари без бандерол от марката на "Булгартабак" ММ, влизащи от Турция, от BAT заявиха, че нямат права върху марките на "Булгартабак" извън България и Адриатика.

Това означава, че най-вероятно "Булгартабак холдинг", чиято собственост се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски, е запазил правото за тези марки на пазарите от арабския свят.

От Интерпол коментираха, че единствено държавата заявител може да коментира случая, а от турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) обясниха пред "Капитал", че са засекли, че контрабандните цигари, които влизат в страната, са предимно на "Булгартабак". "Не се разследват конкретни хора и няма повдигнати обвинения", казаха още от КОМ и уточниха, че са задължени да изпратят информация до Интерпол в такива случаи. Нямат представа какво е станало впоследствие, защото случаят е поет от дирекция "Интерпол" на турското МВР. Оттам не отговориха на изпратените от "Капитал" въпроси. До редакционното приключване на броя отговор не беше получен и от турското посолство в София.

Дипломат от западноевропейска държава коментира неофициално пред "Капитал", че България е възприемана като транзитна държава, през която влизат нелегални цигари от Гърция, достигащи до пазарите в Западна Европа. "Известно ни е, че има разговори между българските и турските власти във връзка с контрабандата на български цигари в Турция", коментира източникът ни.

До редакционното приключване от "Булгратабак холдинг" не отговориха на изпратените до тях въпроси.

На въпроси на "Капитал" за това какъв е коментарът на BAТ на констатациите на турските служби, има ли яснота BAT как цигари от нейни марки са попаднали на нелегалния пазар в Турция, кой има лиценз за търговия с марките Victory, Prestige и ММ за ОАЕ, Ирак, Иран и Кюрдистан, има ли осъществена връзка между BAT и турските власти или представители на други правоохранителни институции по въпроса (в доклада е записано, че турските власти работят по случая в сътрудничество с британската National Crime Agency) и какв действия предприема BAT за борба с появата на нейни цигари на нелегалния пазар в Турция, от BAT отговориха:

"Бритиш Американ Табако следи всички развития в региона и компанията работи с всички правителства, за да гарантира, че всяка продадена кутия цигари е напълно легална и с платени данъци.

Както беше подчертано при финализирането на сделката по придобиването на търговските активи от Булгартабак през май 2017 г., както и по отношение на всичките ни други марки, ние правим нужното, за да гарантираме цялостното изпълнение на политиката ни по борба с незаконната търговия. Това включва и съвместни действия с българското правителство и индустрията в справянето с общия проблем."

Швейцарската LEM удвоява производството в България. Швейцарската група LEM, която преди четири години откри в София завод за електронни компоненти и измервателни уреди за роботи и влакове, ще удвои производството до пет години. Проектът е започнал преди няколко месеца, като до края на годината помещенията ще са готови, а оборудването ще се монтира поетапно след това. До 2022 г. персоналът трябва да нарасне от 300 до 500 души, а целта е 30% от оборота на групата, който за последната финансова година е 265 млн. швейцарски франка (228 млн. евро по сегашен курс), да се реализира в България. Това прави план за бизнес тук от над 68 млн. евро годишно при приходи за 2016 г. на българското дружество от 20 млн. евро. Успоредно с това компанията, която работи в страната чрез местното дружество "ЛЕМ България", активно разширява и развойния си екип, който вече прави и изцяло нови разработки.

Допълнителна инвестиция

Предприятието се намира в столичния квартал "Надежда", където "ЛЕМ България" държи помещения под наем. Швейцарската компания започна бизнес в България през 2013 г. с 40 служители, като прехвърли част от производството от Швейцария заради по-ниските разходи тук. Първоначалната инвестиция тогава беше 2 млн. швейцарски франка, като сумата не включваше преместените машини.

За разширението сега ще бъдат вложени нови 1.6 млн. швейцарски франка само в строежа. По думите на управителя на българското дружество Анелия Пергот инвестицията в машини и хора ще е много повече, но от компанията не уточняват колко. Освен в България и Швейцария LEM има производствени мощности също в Япония и Китай. Развойната дейност е съсредоточена в Женева, а отскоро компанията има център и в Лион (Франция).

Проектът в София включва удвояване на производствената част и утрояване на складовите помещения, така че те да могат да се ползват за всички материали и за изходната продукция на предприятието. Ще бъде разширена и офисната част, за да поеме растящата нужда от инженери и от служители в центъра за споделени финансови и HR услуги, които българската компания извършва за цялата група, уточни Пергот.

Производствената част се очаква да е готова до края на ноември, а в началото на януари ще бъдат приключени и складовете. В момента вървят два успоредни процеса - на преместване на линии от единия етаж на другия и на вкарване на нови линии от Женева. Оборудването ще се монтира постепенно до 2022 г.

И нови продукти

Швейцарската група произвежда продукти, които се използват за измерване на много високи токове и напрежения. Това става чрез индуктивно преобразуване на тока до ниски стойности, които могат да се измерят с много висока точност. Продуктите имат няколко сфери на приложение - в индустрията (основно роботи), във влакове, в медицински уреди и в автомобилната промишленост. Българският завод работи основно за влакове и за роботи, а голяма част от продукцията се продава в Япония, но и на много други места по света, където клиентите й имат заводи. Сред тях са компании като японската Fanuc, която произвежда роботи, ABB, Schneider и General Electric.

"В резултат на разширението ще има повишаване на обемите в една част от продуктите, т.е. ще се увеличи капацитетът, но заедно с това ще вкараме и нови продукти", каза Пергот. "Целта на проекта е да позволи обемът на продукция да се удвои до пет години и така да правим 30% от общия оборот на цялата фирма", добави тя. По думите й едно от предимствата на България е, че има много добри местни доставчици, така че компанията на практика купува голяма част от основните си материали от производители в страната. В момента в предприятието работят 300 души, като 200 са в производството, а останалите 100 са инженери и администрация. До пет години броят им ще достигне 500.

Развойна дейност

Компанията има и развоен отдел, който по думите на Пергот е един от най-бързо развиващите се. Досега работата му е била основно да прави поддръжка на съществуващите продукти, които се трансферират, и да създава техни производни. В момента обаче екипът започва разработка и на изцяло нови продукти. "Сега в това звено са 12 инженери, но тенденцията е то да расте, като засега със сигурност много бързо трябва да стане 20 души", каза Пергот. За целта компанията търси електронни, механични и тестови инженери по най-различни канали, включително чрез реклама в метрото и контакти в университетите.

Един от интересните проекти на развойния екип е разработването на нови роботизирани системи. Те се проектират от инженерите на "ЛЕМ България", а самите инсталации се произвеждат от български компании. "Наричаме ги "коботи", защото не са пълни роботи, а заместват част от операциите и ръчния труд", обясни Пергот. По думите й това поставя българския екип на много по-високо ниво в рамките на групата.

Растящ бизнес

Приходите на "ЛЕМ България" постоянно растат през годините, като само миналата година се повишават с над 40%, а печалбата скача почти три пъти. "Очакванията за тази година са оборотът отново да се увеличи", каза Пергот, но не посочи конкретно число.

Резултатите на швейцарската група също показват нарастващи продажби. За първата половина на финансовата 2017/2018 г., която приключва в края на септември, LEM отчита 15% ръст на приходите на годишна база до 152.2 млн. швейцарски франка. Нетната печалба се увеличава с 20% до 26.5 млн. швейцарски франка. От отчета на компанията става ясно, че за ръста са допринесли всичките сфери на дейност с изключение на конвенционалните автомобили, където има спад. В същото време продажбите на продукти за електрически автомобили са скочили с 63%.

Стандарт

ЕБВР ни хвали за икономическия растеж и инвестициите. Доброто сътрудничество между България и Европейската банка за възстановяване и развитие и потенциалът за бъдещо сътрудничество бяха обсъдени на среща на министър-председателя Бойко Борисов с вицепрезидента на ЕБВР Пиер Хайлброн, съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.

Хайлброн отбеляза ръста на българската икономика, инвестициите и потреблението, които са отчетени в последния анализ на банката.

Според премиера Борисов страната ни е предвидим партньор, който залага на фискалната дисциплина. Той посочи, че основните инвестиции са в сектори, които генерират растеж, като образование и инфраструктура. Политиката на правителството е насочена към подобряване на бизнес средата чрез реформа на административното обслужване, поддържане на ниски данъци и борба с данъчните измами и контрабандата, каза Борисов.

Променят закон заради индустриалните зони. За промени в Закона за устройство на територията, които касаят индустриалните паркове и терени в страната, настояват от „Национална компания индустриални зони" и четирите национално представени работодателски организации. Това беше обсъдено на второто заседание на Консултативния бизнес съвет към НКИЗ, провело се през миналата седмица.

Функциите на индустриалните зони и паркове трябва да бъдат законово дефинирани и регламентирани, е единната позиция на НКИЗ, КРИБ, АИКБ и БТПП. На бизнес съвета изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес представи нуждата от въвеждането на понятие за „затворени разпределителни системи" в законодателството. Тя посочи, че е логично инвеститорите да контактуват само с едно дружество - чиято е собствеността на терените, което да влезе в ролята на единен посредник с отделните доставчици на услуги (поддръжка на инфраструктура, ВиК, електрическа мрежа, поддръжка на улично осветление и др.).

Страните се договориха НКИЗ да изготви проект за промени в ЗУТ и примери за аналогични законови текстове от други държави. Те ще бъдат изпратени до работодателските организации за разглеждане в техните Управителни съвети. Ако се постигне съгласие и принципна единна позиция, ще може съвместно да се предприемат стъпки към промени в закона.

Участниците в срещата обсъдиха и проблеми, свързани със Закона за обществените поръчки. Необосновани обжалвания често водят до забавяне на мащабни инвестиционни проекти дори с години. Бизнес съветът се обедини около мнението, че оптимално процедурните срокове за разглеждане на обжалванията от КЗК и ВАС е добре да се сведат съответно до 1 и 3 месеца. Участниците се съгласиха, че трябва да се търси баланс между решението на проблема с некоректните практики при обжалванията и правото на достъп до правосъдие. На срещата беше дискутирано и създаването на обща база данни с индустриални терени и технологични паркове, собственост на членове на работодателските организации. Г-жа Барес изрази готовност НКИЗ да съдейства за насочването на инвеститорите към конкретни зони, отговарящи на нуждите и изискванията им, в които да развиват бизнеса си.

Монитор

Половината от съдените от топлофикация с мизерни доходи. Над половината от дадените на съд от топлофикациите в страната са възрастни и болни хора с мизерни пенсии. Това алармира Емил Георгиев главен секретар на Федерацията на потребителите в България, цитиран от blitz.bg. Той припомни, че за нежеланието на властта да се хармонизира Законът за енергетиката с Директива 83/2012 на ЕС.

„Съгласно тази директива потребителят не е задължен да ползва услуга, която не желае да ползва, или да заплаща за непредоставена услуга, каквито са безбройните случаи за заплащане за сградна инсталация. Така топлофикационните дружества прилагат законодателството избирателно, така, както дяволът чете евангелието. Защото в преходните и заключителни разпоредби на закона е записано, че в случай на противоречие между два закона приоритет има този, който в по-висока степен защитава интересите на потребителите, т. е. Законът за защита на потребителя. Резултатът от това разминаване е печален - издевателство над абонатите. Така например „Топлофикация" - София досега е завела към 15 хиляди съдебни дела", обясни Георгиев.

Той разказа за осъдена възрастна жена за задължение от 3 лв., която трябва да плати 350 лв. „А при образуването на съдебно производство за издаване на заповед за изпълнение се начисляват адвокатски възнаграждения на стойност от 300 до 900 лв.

Фирми правят онлайн магазини с ваучери до 50 хил. лв. Малки и средни фирми ще могат да популяризират дейността си онлайн с пари от европейската програма за иновации и конкурентоспособност. Компаниите ще могат да кандидатстват за проекти между 20 до 50 хил. лв., обяви зам.-министърът на икономика Александър Манолев на тематичен семинар в курорта Боровец.

По думите му бизнесът ще може да се дигитализира, като финансираните дейности са насочени към подобряване на предлаганите ИКТ услуги, като създаване на фирмени уебсайтове, платформи за онлайн продажби закупуване на бизнес софтуер и др.

"Финансовата помощ ще бъде осигурена от Оперативна програма "Конкурентоспособност и иновации" (ОПИК) и е стойност 5 млн. лв., като се надявам да открием процедурата до края на декември", заяви Манолев и допълни, че това е една от двете ваучерни схеми, планирани за годината. Втората е за покриване на разходите за емитиране на ценни книжа. Реализацията и на двете схеми е по идея на българските търговски аташета.

До края на седмицата стартира още една схема за ресурсно осигуряване на компаниите за 36 млн. евро. По нея фирмите ще мога да закупят оборудване за намаляване на използваните суровини в производството.

Обмислят се варианти за намаляване на административната тежест при кандидатстването по програмата без това да доведе до злоупотреби. По думите на зам.-министъра на икономиката активният бизнес вече е кандидатствал по ОПИК. До момента по програмата за модернизиране на производствата са изплатени половин милиард лева или над 20% от общия бюджет. „Това са средствата, които вече са инвестирани в българската икономика и са достигнали до бизнеса", каза Манолев. Той допълни, че до момента са сключени общо 1461 договора по програмата на обща стойност 1.32 млpд. лв., голяма част от които са в процес на изпълнение.

За 1,57 млрд. лв. са обявените процедури от началото

на програмния период, което е около 63% от бюджета на ОПИК. До края на 2018 г. се очаква да бъдат обявени програми за 94% от ресурса на оперативната програма, а сключените договори да бъдат за 76%. За над половината от средствата са сключените договори досега.

През 2018 г. ще бъде пусната мярката за внедряване на иновации в предприятията на стойност 55 млн. евро. За средата на годината е планирана схемата за развитие на иновационните клъстери. За развитие на технологичния парк в столицата "София тех парк" са предвидени 20 млн. евро. Средствата няма да са за инфраструктурни подобрения както досега, а по-скоро ще са насочени към повече дейности в технологичния парк, уточниха от управляващия орган на ОПИК.