Капитал Daily

Срокът на концесиите ще може да се удължава с една трета. Новият Закон за концесиите, чийто първоначален вариант беше подготвен още преди две години, най-накрая беше одобрен окончателно от депутатите в края на миналата седмица. Това на практика се случи за втори път, след като предишният проектозакон беше блокиран от президентско вето преди парламентарните избори през пролетта и след това процедурата започна отначало.

С одобрените текстове сега се отговаря една от основните критики към предишния вариант, а именно липсата на ограничение за срока на договорите. Според окончателния документ концесии няма да могат да се възлагат за повече от 35 години, а евентуални удължавания ще се допускат за най-много още 12 години допълнително. Все пак парламентарното мнозинство си остави вратичка за допълнителни изключения, когато големи и скъпи проекти изискват по-дълъг срок за изплащане на инвестицията. Тези случаи обаче ще трябва да бъдат предвидени със специален закон, т.е. ще са в контрола на Народното събрание.

В останалите текстове няма значителни промени спрямо варианта, който парламентът гласува на първо четене през юни. Едно от нововъведенията е, че по-малките концесии за услуги на морски плажове ще се възлагат по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Таван на срока

С новия закон се прилагат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г., като заради забавянето страната беше заплашена от санкции. С него на практика се отменят сегашният Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство и се въвеждат два основни вида концесии - за строителство и услуги (възлагани от държавата и общините като публично-частно партньорство) и за ползване (концесиите по досегашния закон). Депутатите приеха, че максималният срок на договорите трябва да е такъв, че да гарантира покриване на разходите и възвръщане на инвестицията и получаване на доход от вложения капитал.

Финалният вариант предвижда, че за договори за строителство и услуги срокът не може да бъде по-дълъг от 35 години, а таванът за втория тип концесии е 25 години, но с уточнението "освен ако със специален закон е предвиден друг срок". Допуска се и удължаване, но не с повече от една трета от конкретния срок, определен с договора. Така максимумът на една концесия може да стане 47 години.

От дискусиите в залата стана ясно, че изключението за сроковете се прави за т.нар. стратегически концесии, които изискват по-дълъг срок за възвращаемост на инвестицията, като големите инфраструктурни обекти или хидротехническите съоръжения например. По думите на председателя на правната комисия и вносител на проектозакона Данаил Кирилов (ГЕРБ) гаранцията срещу злоупотреби с тази отстъпка е, че за изключението е необходимо законодателят изрично да вземе такова решение в друг закон. "Ако се сключва концесия за милиард, два или три, действително това е пътят, по който Народното събрание би могло да санкционира този срок в конкретен закон", посочи той.

С тази промяна на практика отпадна предишният вариант, който предвиждаше концесии над 35 години да се одобряват предварително от Народното събрание, а за общински концесии над 20 години се изискваше санкцията на 2/3 от общинския съвет.

Други промени

Според новия закон правомощията на концедент (страната, предоставяща концесията) се изпълняват от ресорния министър, когато обектът на концесия е държавна собственост, а при общинска - от кмета на съответната община. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извършва независим външен контрол, като прави планови и извънредни проверки. В рамките на правомощията си последващ контрол ще упражняват също Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Законът предвижда също възможност за изменение на концесионните договори, но ако то е в рамките на 10% от първоначалната стойност. Когато след сключване на договор възникнат непредвидени обстоятелства, стойността на концесията може да се увеличи с до 50%. Промени се допускат и тогава, когато се наложи изпълнението на допълнително строителство или услуги, които не могат да се извършат от друг концесионер. Тогава допълнително възложената работа не трябва да води до увеличение на първоначалната стойност с повече от 50%. При предсрочно прекратяване на договора концесионерът има право на обезщетение, което да покрие невъзстановените до момента разходи за инвестиции или съответно определената норма на възвращаемост в зависимост от собствеността върху обекта.

Всяка концесия може да бъде определена от концедента като запазена, ако се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение, пише още в новия закон. При тях концесионер може да бъде само икономически оператор, на който най-малко 70% от работниците и служителите са с увреждания или в неравностойно положение. В стария проект лимитът беше 30%.

За да се осигури повече прозрачност на процеса, се предвижда цялата информация за концесиите да се публикува в Националния концесионен регистър, който се поддържа от специализирана дирекция към Министерския съвет. В него ще се отразява както информация за провеждане на процедури за възлагане на концесии, така и информация относно изпълнението на сключените договори.

Трите изключения

Извън новия закон остават няколко вида концесии. Тези за подземните богатства ще се регулират по Закона за подземните богатства, както и досега. От новия закон излизат концесиите за добив на минерални води, които ще се възлагат по реда на Закона за водите и чийто максимален срок ще е 35 години. Тази промяна беше предвидена в предишния вариант на закона, върху който президентът наложи вето преди изборите. Когато водите са държавна собственост, общините ще получават по-голяма част от концесионното плащане - 50% вместо 30%, колкото е в момента. С това на практика вноската за общините се изравнява с тази, която правят минните компании.

Новото изключение са концесиите за услуги на морските плажове, но само тези, които са без трансграничен интерес, т.е. са под определения европейски праг (5.225 млн. евро в момента). Те ще се възлагат по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Крачка назад от ДПС

Депутатите от ДПС напуснаха пленарната зала, след като мнозинството отхвърли предложението на председателя на движението Мустафа Карадайъ и група депутати, което щеше да даде право на кметовете да се разпореждат с определен вид подземни богатства вместо държавата. Предложението предвиждаше общините да получат безвъзмездно правото за управление и ползване до 35 години на скалнооблицовъчни материали от находища, за които няма предоставени концесии за добив или разрешения за проучване. Така на практика решението кой да добива и проучва щеше да се взима от общинските съвети и кметовете. Не стана ясно защо от ДПС предлагат изключението единствено за скалнооблицовъчните материали. Вероятно обяснение може да е фактът, че макар такива материали да са разпространени в различни райони на страната, немалка част от тях са концентрирани в контролираните от ДПС родопски общини. От движението дори предлагаха за находища с доказани неблагоприятни характеристики или за възстановяване на добив от находища в общини с трайна безработица концесионерът да може да се освобождава от плащане за период от пет години с решение на Министерския съвет. "Тази идея е абсурдна, през 2010 г. Законът за подземните богатства беше променен именно за да се създаде единен орган, който да отговаря за концесиите и да обедини дейностите, които дотогава бяха пръснати в три министерства и в общините. Предложението на ДПС реално е крачка назад", каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев.

Държавата няма да влага повече средства в "Белене", уверява Теменужка Петкова. Ако проектът за АЕЦ "Белене" бъде подновен, държавата ще участва единствено с апортна вноска на вече съществуващите активи. Няма вариант да се дават допълнително пари. Това каза в интервю за БНТ в събота министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя коментира заключенията на представения по-рано доклад на БАН, който оценява различни варианти за осъществяване на проекта, в който държавата досега е вложила 3 млрд. лв.

Тя припомни, че към проекта има инвеститорски интерес - например най-голямата китайска ядрена компания, но само конкретна процедура може да провери доколко е сериозен той. Изтъкна, че след 2030 г. в България и региона ще има недостиг на електроенергийни мощности, а българският проект е много по-напреднал от конкурентните, които се планират в съседни държави - има изградена лицензирана площадка, оборудването е готово. "Тотална загуба е, ако не правим нищо, всичко, вложено досега, трябва да бъде отразено в загуба", подчерта енергийният министър.

Така все повече изглежда, че управляващите имат желание и намерение да опитат да съживят проекта, на който сложиха официално точка преди точно пет години. Всъщност, изглежда, именно този доклад на БАН, чието изготвяне беше поръчано от правителството и чиито изводи са в противоречие на тези от предходни два доклада на БАН по темата, трябва да послужи на управляващите, за да оправдаят пореден опит да задвижат проекта въпреки сериозните аргументи на икономисти срещу него (виж коментар на стр. 9). Все пак Петкова се застрахова и обясни, че ще има "широка дискусия" по темата, както и консенсус между всички парламентарни партии.

Разчети

Според представения в петък доклад на БАН АЕЦ "Белене" ще е рентабилен при строго определени условия: цената на централата трябва да не надхвърля 10.5 млрд. евро, лихвите по заемите трябва да са под 4.5% и пазарната цена на тока трябва да е над 68 евро/мВтч. И най-важното условие - държавата да участва в проекта. Според ръководителя на екипа проф. Александър Тасев няма значение точно с колко процента ще се включи тя. Важното е, че без нея (и по-конкретно без държавните гаранции) заемният капитал ще бъде по-скъп. Накратко, това, което учените са установили като необходим минимум, са прогнозни разходи за централата от 10.5 млрд. евро, съотношение на привлечения и собствения капитал 70 към 30 или дори 80 към 20, лихва - под 5%, както и цена на тока през 2040 г. - от порядъка на 84 евро за мегаватчас. В случая идеята, която беше потвърдена и от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, е платеното досега оборудване за централата да бъде включено като апортна вноска в бъдеща проектна компания. А стойността на това оборудване по експертни оценки е 1.17 млрд. евро.

При вариант от 70% заемен капитал, или 7.35 млрд. евро от общо 10.5 млрд, частният инвеститор ще трябва да осигури почти два милиарда евро собствени средства. При така структурирана проектна компания държавното участие ще е малко над 37%. Разбира се, възможни са и други схеми според това какъв частен интерес ще има към реализирането на "Белене". Но според Петкова "няма вариант в доклада на БАН, който разглежда предоставянето на допълнителен ресурс от държавата".

Трети опит

Това е трета версия на доклада, а с документа ГЕРБ ще се опита да оправдае пореден опит да задвижи проекта. Предстои авторите на доклада да го представят в парламента и заключенията им да бъдат обсъдени в правната, енергийната и икономическата комисия. Решение ще бъде взето на основата на обсъжданията с депутатите и с професионалната общност, увери още в края на миналата седмица Петкова.

Според по-ранните изчисления на БАН при нормална очаквана възвращаемост за частния инвеститор приходите от експлоатацията на АЕЦ "Белене" няма как да покрият вложените пари.

В отговор на въпрос за цената на тока от бъдещата централа Петкова коментира, че прогнозите не могат да имат висока степен на вероятност, като според учените от БАН тя ще е около 60 евро при 40 - 42 евро сега на енергийната борса. "Въпросът е какво ще каже пазарът, БАН посочва, че пазарният риск няма как да бъде минимизиран, и препоръчва да се търси инвеститор, който да сподели с държавата този риск", каза министърът.

"Ако се тръгне към реализация, това ще е темата, по която дискусията трябва да се обедини, и това е темата, която ще реши дали проектът ще се реализира", продължи Петкова, като подчерта, че е нужен и анализ на рисковете, ако проектът не се осъществи.

Сега

Само за година още 57 000 българи са си извадили ТЕЛК. Близо 57 000 българи с увреждания над 16 г. са получили за първи път експертно решение за трайно намалена работоспособност само за миналата година. За 2016 г. общо над 175 000 души с увреждания са преосвидетелствани от експертните лекарски комисии или са получили първото си решение. Огромна част от тези хора са в предпенсионна възраст или са пенсионери - над 72% от всички. Те са разделени поравно - по 36% на възраст над 60 г. и още толкова във възрастовата група 50-59 г.

Тези данни от информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 г. са обобщени от социалното министерство в доклад по националната конвенция за насърчаване на активния живот на възрастните хора. Тенденциите в него са добре известни - населението у нас намалява и застарява, раждаемостта също намалява. Средната възраст на населението например за 15 г. се е увеличила с над три години и през м.г. е 43.5 г.

В концепцията за реформата в системата на ТЕЛК на социалното ведомство пише, че решението от ТЕЛК се е превърнало във вход за получаване на плащания от социалната и осигурителната система. Към края на 2015 г. броят на хората на възраст над 16 г. с увреждане е стигнал 729 хиляди, а децата до 16 г. с увреждане са 45 хиляди.

Най-високи и през 2016 г. остават броят и делът на хората, които получават ТЕЛК решение за 3 г. - 71 000, или над 40%. Увеличение се отчита при дела на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със срок 1 година. По степен на увреждане всеки трети човек, освидетелстван през 2016 г., е с между 50% и 70%. 30% са със степен 71-90%, близо 23% са с най-тежката степен - над 90%. А почти 14% са със степен на увреждане до 50%.

В доклада за застаряването се посочва, че е "необходим качествено нов подход към финансирането на здравеопазването", защото "запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг период има положителен ефект върху производителността и конкурентоспособността". Според експерти 50% от разликите в икономическия растеж между бедните и богатите страни се дължат на разликите в здравето и продължителността на живота. Средната продължителност на живота за 2014 - 2016 г. е 74.7 години и спрямо предходния период (2013 - 2015 г.) се увеличава с 0.2 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.2 г., докато при жените е със 7 години по-висока - 78.2 г. Пенсионерите у нас получават средно по 21.5 години пенсия през последните две години. Нетният коефициент на заместване на дохода - съотношението между средната пенсия и средномесечния нетен осигурителен доход - се е понижил до 55%.

Правителството смята да направи реформа в системата през следващите две години, защото според изказвания на управляващите има огромен брой фалшиви експертизи и съответно инвалидни пенсии, чрез които се източва НОИ. Идеята е експертизата да се раздели в две различни комисии - медицинска и към НОИ. Първата ще определя вида и степента на увреждането, необходимата рехабилитация, а втората - какво може да работи човек с подобно увреждане. Депутати от "Обединените патриоти" поискаха преди седмица за две години всички хора с увреждания да минат отново през ТЕЛК. Социалният министър Бисер Петков пък коментира, че наличието на две комисии не означава, че хората с увреждания ще ходят на две места, просто втората ще работи по документи. Петков коментира и че предложената концепция към момента не предвижда лице, което работи и получава пенсия за инвалидност, да бъде лишено от възможността да я получава. Това обаче е основно притеснение на хората с увреждания, които категорично не приемат предложенията към момента.

Комисията за защита на потребителите ще може да блокира измамни сайтове. Комисията за защита на потребителите скоро ще може да спира интернет страници на измамни търговци. През миналата седмица европарламентът прие нарочна директива, която предвижда нови мерки за защита на онлайн купувачите. България ще трябва да пренесе евроразпоредбите в нашето законодателство.

Hoвитe peгyлaции щe yeднaквят нa eвpoпeйcкo нивo пpaвoмoщия нa aгeнциитe зa зaщитa нa пoтpeбитeля. В момента paзличнитe зaкoни в oтдeлнитe cтpaни cъздaвaт зaкoнoви вpaтички, кoитo измaмници пoлзвaт, зa дa зaблyждaвaт пoтpeбитeли, стана ясно при обсъждането на директивата. С приетите текстове рeгyлaтopитe вeчe щe мoгaт дa нaлaгaт eднoкpaтни или пepиoдични глoби, дa зaпoвядaт пocтaвянeтo нa пpeдyпpeдитeлни cъoбщeния нa cтpaницитe или дa нapeдят нa кoмпaниятa, кoятo ocигypявa xocтинг ycлyгaтa зa дaдeнa cтpaницa, дa пpeмaxнe или дa зaбpaни дocтъпa дo oтдeлeн caйт, aкo нямa дpyг eфeктивeн нaчин зa пpeкpaтявaнe нa нeлeгaлнaтa пpaктикa. Директивата бе одобрена c 591 глaca "зa" и 80 "пpoтив", информира money. bg.

Възмoжнocттa зa пълно зaличaвaнe нa сайтове бе оспорена от някoи евродепутати. Джyлия Peдa от партията на "Зелените" смята, че това е прекалено крайно и че е по-добре мярката да бъде пpeмaxвaне нa конкретно cъдъpжaниe, кoeтo нapyшaвa зaкoнa, вмecтo цялocтнo пpeмaxвaнe нa cайтове.

Междувременно Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), посъветва потребителите да бъдат бдителни при пазаруване онлайн. "При покупки през интернет най-важното е, преди да извършим каквото и да било плащане, да се убедим, че действително отсреща съществува търговец и той е в състояние коректно да ни предостави предлаганата от него стока или услуга. В противен случай рискът да останем без това, което сме поръчали, а да сме платили, е доста голям", коментира Маргаритов. Той съветва да се внимава и при пътувания, предлагани чрез онлайн услуги, като най-важно е да се избира оторизирано лице, което да е застраховало своята професионална отговорност, за да е сигурно, че при проблем засегнатите ще могат да разчитат на обезщетение.

Контрол

От КЗП посочиха през миналата седмица, че нарушенията намаляват при зачестяване на проверките от тяхна страна както в търговската мрежа, така и при туристическите услуги. Според КЗП сигналите на гражданите вече са повече. Председателят на комисията е категоричен, че активността на контролния орган и потребителите съдейства при дисциплинирането на търговците, спазването на правилата и за спиране на опитите им да мамят клиентите си. Очаква се контролът да бъде засилен около предстоящите празници, както и около очакваните разпродажби в края на ноември.

Стандарт

Стопихме се за година с 51 000. Населението на страната се топи всяка година и официалните прогнози са през 2070 г. жителите на България да са само 5,132 млн. души. Наред с това продължава процесът на застаряване на населението. Българите имат най-ниската средна продължителност на живата в страните от ЕС, а по смъртност сме №1 в Общността. Картината се допълва с факта, че броят на сключените бракове намаляват, а разводите се увеличават. И всичко това няма начин да не е свързано с начина ни на живот, което включва доходи, стрес и качество на здравеопазването.

Фактите за населението на страната са много показателни за качеството ни на живот. Към края на 2016 г. населението на България е 7,1 млн. души, като за година намалява с 51 925 души, или с 0,7%, сочат данните на НСИ. Прогнозите са това топене да продължи и през следващите години като до 2070 г. българите ще бъдат около 5,132 млн. души. Като причините за това са както емигрантите, така и раждането на по-малко деца и високата смъртност в страната.

В края на 2016 г. мъжете в България са 3,449 млн. души (48,6%), а жените - 3,651 млн. (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1059 жени. Но е важно да се отбележи, че мъжете на възраст до 53 години са повече от жените. А с повишаване на възрастта делът на жените се увеличава. Причината за това е, че жените имат доста по-дълъг живот. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78,2 години. По продължителност на живота българите се нареждат на последно място в ЕС, също както сме последни и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Всъщност разделяме последното място в ЕС с Латвия. Като цяло бившите социалистически страни имат по-лош резултат по отношение на продължителност на живота, отколкото по-развитите държави в Европа. Първите две места по дълъг живот се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се допълва от Италия (83,2 г.). Топ 5 в Европа по най-голяма продължителност на живота се допълва от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.).

В България обаче картината никак не е розова. Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. хората над 65 години са 1,472 млн., или 20,7% от населението. В сравнение с 2001 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 3,8 процентни пункта. В регионален аспект делът на хората над 65години е най-висок в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Най-нисък е делът на възрастното население в София (столица) - 17%, и Варна - 18,3%. Общо за ЕС делът на населението над 65 години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21.1%). Само в шест страни от ЕС, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.

И докато по продължителност на живота сме на последно място в ЕС, то по смъртност сме №1, което е показателно за стреса под който живеем и за качеството на здравеопазването. Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2 промила. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,4 на хиляда, Кипър - 6,9 на хиляда, и Люксембург - 7 на хиляда. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия и Литва - по 14,4 на хиляда.

В края на 2016 г. децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14,1% от населението. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 43,5 години в края на 2016 г.

В 157 селища няма нито един жител

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира с коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). В края на 2016 г. това съотношение е 63. Докато през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Като това е една от причините бизнесът да изпитва все по-голям глад за кадри. Като вече има дефицит и на хора за по-ниско платени позиции. А според някои изследвания, половината от хората, които се отказват да си търсят работа го правят заради твърде ниските заплати, които им предлагат. В търсене на по-високи доходи хората се местят в по-големите градове. В резултат в страната вече има 157 населени места, в които няма нито един жител. А в 1148, или в 21,8% от населените места, живеят от 1 до 49 души. А с население над 100 хил. души са само шест града, в които живеят 33,8% от населението.

Плащат ни да не влизаме в банка. Интернет и ниските лихви променят съществено пазара на банковите депозити. Трезорите вече предлагат доста разнообразни продукти, които излизат извън рамките на традиционния срочен депозит. Основната тенденция, която се наблюдава в момента е онлайн банкирането, което набира все по-голяма скорост. И банките правят всичко възможно за да го наложат, защото освен, че е удобно за хората, то спестява и доста разходи на самите финансови институции. Вече дори депозит може да се открие онлайн, без да се посещава офис на банка. Като някои банки в страната дават дори по-висока лихва по онлайн депозитите, отколкото по стандартните, за да стимулират хората да ползват онлайн технологиите вместо да се редят на опашка пред гишето в офиса. Например една от банките на пазара предлага по открит онлайн депозит за сума до 15 хил. лв. лихва от 0,10%, при положение, че лихвата по стандартния едногодишен влог в същата банка е двойно по-ниска - 0,5%. За по-големи суми лихвата по онлайн депозита скача на 0,15%. Друга банка дава лихва по онлайн депозитите от 1,10%, при положение, че стандартните годишни влогове на граждани в нея са с лихва от 0,7%.

По отношение на сроковете на депозитите вече също има огромно разнообразие на пазара. Например може да се направи стандартен депозит със срок от една или две седмици, но лихвите са минимални - 0,01%. Друга банка пък е решила при тези ниски лихви въобще да не предлага влогове с кратък срок, като срочен депозит в нея може да се открие поне за 6 месеца, а лихвата отново е 0,01%. Друг интересен продукт на родния пазар е депозит с определен от клиента срок - например 15 дни, 5 месеца или година и половина. Като лихвата по този нестандартен депозит се определя индивидуално за клиента според сумата и срока.

На пазара се предлагат и различни депозити, при които част от вложените средства се насочват към взаимен фонд. Като целта е така да се осигури по-висока доходност по спестяванията на хората. Но разбира се има и банки, които държат на класическите срочни депозити, по които дават добри за настоящия пазар лихви и това е достатъчно за да привличат клиенти. Защото размерът на лихвата все още е от решаващо значение при избора на банка за съхранение на спестяванията.

Ниските лихви обаче дават възможност на банките да предлагат интересни продукти на своите клиенти. Например една от банките в страната предлага разплащателна сметка с превод на работната заплата, като лихвата по нея е 0,5%. А ако дневната наличност по сметката е над 500 лв., лихвата става 0,10% - колкото по едногодишен депозит в същата банка, и двойно повече, отколкото редица банки дават по традиционните срочни депозити. Оказва се, че въпреки общото ниско ниво на лихвите, клиентите могат да изберат най-добрия продукт на пазара според личните си потребности. Например да се насочат към онлайн банкирането, да получават заплатата си по сметка с по-висока лихва от редица стандартни депозити и парите им постоянно да са под ръка. Или просто да заложат на класически срочен депозит с по-висока лихва.

Монитор

200 катастрофи с 34 убити на пътя край Микре. 200 катастрофи с 34 убити са станали за година на пътя край Микре, където в петък загинаха 9 незрящи, а 19 души бяха тежко ранени, прибирайки се от екскурзия. А през уикенда черната серия продължи с още два сблъсъка, при които загина и дете и една жена и бяха ранени още 7 човека.

Общата цифра е за 2016 г. Статистиката мълчи за бройката от началото на 2017 г. досега. Цифрите ще станат ясни едва следващата година, когато Пътна полиция ще трябва да направи ежегодния си доклад с черната статистика по шосетата. Тя обаче е ясна за миналите години, когато само през 2015-а там са загинали около 20 души, а над 200 са били ранените. Година по-рано пък - през 2014-а, пострадалите там са били по-малко - около 160, а загиналите 10. Цифрите показват, че с всяка изминала година тежките произшествия там се увеличават, както и загиналите и пострадалите при тях. За три години на тази Отсечка на смъртта живота си са загубили над 100 души.

Пътят край Микре помни и други трагедии. На 10 юли 1996 г. в този „триъгълник на смъртта" загинаха нелепо три депутатки от БСП - Румяна Николова, Емилия Томова и Мария Захариева, които пътували за Велико Търново. Шофьорът на парламентарния мерцедес изгубил управлението на колата, ударил се в мантинелата и помел в насрещното автомобила на военен, който също загинал. На тази отсечка преди две години загинаха и двама журналисти от БГНЕС.

В събота пък при катастрофата между Микре и Сопот загина 13-годишно момче. 40-годишната му майка пък е в критично състояние, с опасност за живота, а 12-годишното му братче също се бори със смъртта.

Отстъпки от 20% на родни марки. Отстъпки до 20-25% предлагат български производители на дрехи, обувки и козметика на изложение в София. По традиция базарът се провежда в зала "Универсиада" в София всяка година преди коледните празници. Във форума "Златен лъв" участват над 100 малки и средни предприятия от цялата страна. Въпреки голямото предлагане на български стоки търговци предлагат и китайски редом с нашенските по щандовете. В студените дни най-търсени са зимните якета, шапките и пуловерите.

Разнообразни освен материите са и цените. Мъжки пуловери се продават на цени от 20 лв., къси дамски якета от 75 лв., а ватирани дънки за 30 лв. Пазарене може да направите при повече закупени бройки, но на най вече при скъпите стоки. Търговците преценява на момента според дрехата и според това дали тя вече е намалена или не е. Намаления с едно ДДС има и на ботушите и чантите. Фирма от Добрич предлага обувки с декорация с пух от лисица отвън. Иначе са изцяло от естествена кожа. Срещата на клиентите с производителите дава възможност за още по-изгодни договорки. На няколко места може да закупите и луксозни дрехи от кожа. Дамите предпочитат палта от заек, цената им е около 300 лв. Елегантни сака за 35 лв. пък се разграбваха като топъл хляб на друг щанд. За децата отново има най-много стоки.

Бързо се харчат пижами за най-малките от 7 лв. както и бельо за 5 лв. С всеки по-голям размер цената на дрешките нараства с 2 до 3 лв. Родителите купуват аксесоари за питомците си като шапки, шалове и ръкавици. Отново за най-малките хит на изложението са носии на достъпни цени за около 50 лв. От изложението може да си купите също мед, вино от арония, козметични продукти и сувенири.