Сега

Неплатена глоба от 10 лв. спира ползването на данъчни облекчения. Хиляди данъкоплатци няма да могат да ползват данъчни облекчения, ако имат просрочени задължения към хазната. НАП ще отказва отстъпки на всеки, който има неплатени в срок данъци, осигуровки, такси или глоби, наложени от държавни ведомства и общински служби.

Така например за неплатена глоба от КАТ родителите ще бъдат лишени от възможността да намалят облагаемия си доход с 200 лв. за едно дете или с 400 лв. за две. Няма да могат да се приспаднат разходите за доброволно осигуряване и застраховане. Без данъчни облекчения ще се окажат и хората с увреждания, ако имат просрочени задължения към бюджета или общината - дори да става дума за смешно малки суми от порядъка на 10-20 лева. Досега ограничението важеше само при ползването на 5%-ата отстъпка от данъка, ако той бъде деклариран по електронен път и платен по-рано от крайната дата на подаване на данъчната декларация. За 2017 г. този срок бе 31 март, но през 2018 г. вече е 31 януари.

Новото изискване за ползване на данъчна преференция е прието без много шум още миналата година, но тепърва ще изненадва неприятно и гражданите, и едноличните търговци. За първи път разпоредбата ще се приложи при облагането на доходите, придобити през 2017 г. Данъчните декларации за тях ще се подават до 30 април догодина.

Първи с проблема вече се сблъскаха работодателите. През декември фирмите правят годишно изравняване на данъка за служителите си. То се отнася за работещите с доходи само от трудови правоотношения, които не са задължени да подават годишна данъчна декларация. Чрез работодателите си тези служители могат да ползват и голяма част от данъчните облекчения.

Оказва се, че има неясноти в нормативната уредба, които затрудняват дори дългогодишни юристи в предприятията. Например в закона пише, че данъчните облекчения се ползват, когато задълженото лице няма "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения", а това може да се тълкува по различни начини. Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс подлежащи на принудително събиране публични задължения са тези, за които държавен орган е издал ревизионен акт или има наказателно постановление. Годишната декларация за облагане на личните доходи, в която сами вписваме дължимия данък, също се приема за основание за принудително събиране, ако не сме внесли сумата в законовия срок. Няма яснота обаче дали разпоредбата важи и за местните данъци и такси, за чийто размер общината ни съобщава с писмо - например имотния данък и такса смет.

"Внесли сме запитване и очакваме НАП да излезе с конкретно указание дали местните данъци и такси трябва да се имат предвид, но все още отговор няма", заявиха пред в. "Сега" работодатели.

Масово обаче фирмите нямат време да чакат тълкуването на приходната агенция и предлагат на служителите си да подадат писмени декларации, че нямат "подлежащи на принудително събиране публични задължения". Така при годишното изравняване на данъка в най-масовия случай фирмите прихващат облекченията за деца, направените през годината лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, както и облекченията за инвалидност. Проблемът е, че ако служителят подпише декларация, че няма просрочени публични задължения, но впоследствие се окаже, че не е така, ще носи отговорност за невярно подадена информация, довела до невярно определен данък. Санкцията за такова нарушение е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.

Отделно от това счетоводителите се опасяват, че неяснотите в закона и липсата на информация за новото ограничение могат да доведат до масово връщане на суми от данъкоплатците за ползвани текущо чрез работодателите данъчни облекчения.

До момента от НАП единствено са коментирали, че при електронно подаване на данъчна декларация системата автоматично ще установи дали лицето има просрочено задължение и ще го уведоми за това. Ако до 30 април това задължение се погаси заедно с лихвите и се подаде коригираща декларация, то ще може да ползва данъчни облекчения.

Ако обаче годишната данъчна декларация е подадена на хартия, а данъкоплатецът изобщо не знае за новото изискване да няма просрочени задължения, не е ясно кога ще бъде уведомен за тях от НАП. Много е вероятно той да изгуби правото си на данъчни облекчения заради изтекъл срок, в който може да подаде коригираща декларация след разплащането. Срокът за подаване на коригираща декларация за доходите е 30 септември. По принцип справка за задълженията може да се направи чрез интернет страницата на НАП при посочване на персонален идентификационен код (ПИК).

Кабинетът бърза с Банско, за да заобиколи ЕК. Кабинетът бърза с промяната на концесионния договор за ски зоната в Банско, за да избегне новия закон за концесиите, който влиза в сила на 5 януари и според който за нея вече ще трябва да се уведоми ЕК и на практика ще трябва да се обяви нова процедура за възлагане. Дори с увеличението, за което толкова тръби вицепремиерът Валери Симеонов, годишното концесионно заплащане може да се изкара за един ден с продажбата на 6000 еднодневни карти.

Това се казва в становище на коалицията "За да остане природа в България" за предложената промяна в договора, за която натискат вицепремиерите от "Обединени патриоти" Валери Симеонов и Красимир Каракачанов и екоминистърът Нено Димов. Промяната беше временно спряна миналата седмица от премиера Борисов за нови дискусии с природозащитните организации и публикуване на цялата документация по казуса. Природозащитниците обаче отказаха да участват във вчерашната среща, свикана по спешност от екоминистерството и вместо това зададоха 100 въпроса на Валери Симеонов. Те организират и пореден протест на 13 декември.

Според новия закон за концесиите промяната, която правителството се мъчи да направи в договора на "Юлен", ще трябва да се докладва пред Европейската комисия, тъй като концесията е с над 5 млн. евро оборот за срока си. Нещо повече - ще се наложи да се доказва пред Брюксел, че настоящият концесионер е единственият, който би могъл да стопанисва зоната след изменението, посочват природозащитните организации. Те изреждат редица нарушения на европейската директива за възлагане на концесии, заради която беше променен законът и заради която имаше започната наказателна процедура срещу България.

Анализ на координатите, размахвани преди седмица от Валери Симеонов, но напълно неразбираеми за широката публика, е показал, че, противно на уверенията, новите площи на договора включват защитени зони, което нарушава указанията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Според анализа на еколозите в концесията се включват обекти, изградени незаконно и довели до ползването на 60% по-голяма площ от разрешените стотина хектара по договор, като за всеки от тях са приложени съответните становища на прокуратурата.

Коалицията твърди още, че промяната на концесионния договор ще доведе до загуба на собственост, тъй като в момента лифт "Чалин Валог", лифт "Академика" (Тодорка), лифт "Платото" и влек "Старата котва" са прехвърлени от "Юлен" АД на "Маренго Трейдинг" АД - юридическо лице, което не е страна по действащия договор. Самите обекти досега бяха част от концесионния договор, но с промяната му държавата ще ги загуби, предупреждават от коалицията. Освен това според тях в договора се включват обекти и площи, които не са собственост на държавата - общинския път от Банско до хижа Вихрен, базата на ВМРО и др. почивни станции. "Каква е гаранцията, че концесионерът няма да въведе платен вход за пътя", питат еколозите.

Шумно лансираното увеличение на концесионното заплащане по сметките на еколозите е повече от мижаво. Според тях годишната сума дори след промяната ще е твърде малка, тъй като концесионерът може да я изкара за един ден с продажбата на 6000 еднодневни карти. При промяна на договора концесионерът ще плаща 0.09 лева на декар на ден, което е над 10 000 пъти по-евтино от цената, на която община Банско предоставя свои площи, изчисляват от коалицията.

От редица въпроси в становището се подразбира, че финансовите параметри на концесията са твърде неясни и неподатливи на контрол. Особено любопитен е следният въпрос: "Как се обясняват опашките пред кабинковата линия, като за 2014 г. се отчитат среднодневно 2579 карти и билети, за 2015 - 2813 карти и билети, а за 2016 - 3626 карти и билети? Обръщаме ви внимание, че кабинката има часови капацитет от 2000 души".

На фона на тези общо 100 въпроса, вчерашната среща при екоминистъра Нено Димов не излезе от обичайния пропаганден стил. Редица привърженици на каузата на "Юлен", сред които бившият министър Евдокия Манева, призоваха министрите да не се огъват толкова лесно пред зелените. "Как е възможно правителството да няма смелост и никой да не подкрепи министъра", патетично възкликна Манева, която имаше още една запомняща се реплика - "...направихме една хубава концесия, полезна за България". Последното е оборено дори в самите мотиви за промяна.

Капитал Daily

Полската Maspex купува и минералната вода "Велинград". Полският собственик на соковете Queens - Grupa Maspex, разширява бизнеса си в България, като придобива местната компания "Акварекс-В", която бутилира минералната вода "Велинград". Сделката е през дъщерното дружество "Тимбарк България", което купува 99.84% от "Акварекс-В" срещу неоповестена сума. Продавач е компанията "Столарски и синове", която е еднолична собственост на председателя на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) Миролюб Столарски, чието семейство притежава автобусната компания "Карат-С".

Продажбата на "Акварекс-В" е поредната сделка в сектора на безалкохолните напитки, приключена тази година. В началото на 2017 г. белгийската група Spadel плати 120 млн. евро на американския инвестиционен фонд Advent за бутилиращата компания "Девин" в една от знаковите за годината покупки. През юли пък чешката Karlovarské minerální vody (KMV) финализира придобиването на бутилиращата компания на Pepsi в България - "Куадрант бевъриджис", чиято цена също не беше оповестена.

Новият полски собственик на "Акварекс-В" беше един от кандидатите за "Девин". Очевидно, след като съревнованието беше спечелено от Spadel, от Maspex са потърсили и други възможности за придобивания във водния сектор в България.

"В България сме активни участници на пазара от 1998 г. За този период изградихме силни позиции в сегмента на соковете, нектарите и безалкохолните напитки. Новата инвестиция в категорията на водите ще допълни перфектно продуктовото ни портфолио", коментира за "Капитал" председателят на борда на директорите и съсобственик на Maspex Кшищоф Грабовски. По думите му с новата придобивка групата ще има възможност да се превърне в един от най-важните играчи при бързооборотните потребителски стоки на българския пазар.

Обектът на сделката

"Акварекс-В" е регистрирана през 1995 г. Година по-късно дружеството закупува недвижими имоти извън охранителната зона на минералния извор във Велинград, а през 1998 г. завършва изграждането на фабрика за бутилиране на натурална минерална вода. Тя е разположена на около три километра от центъра на Велинград и е с площ 6 390 кв.м, от които една трета са заети с производствени и административни сгради.

През 1999 г. Министерството на здравеопазването издава сертификат за състава и свойствата на минералната вода с марка "Велинград" и ползването й. В началото на 2000 г. "Акварекс-В" спечелва обявения конкурс за предоставяне на 25-годишна концесия за част от минералната вода от сондаж №5 "Горски пункт" на находище "Велинград - Чепино". Сега фирмата е единствен концесионер, но преди време е имало и друг бутилировач на минерална вода от Велинград.

Минералната вода "Велинград" е нискоминерализирана и се добива от дълбочина над 1100 метра. "Акварекс-В" предлага водата в различни разфасовки - от бутилки 330 мл до галони от 19 литра. Логистиката е организирана със собствен автомобилен транспорт от склад във Велинград. Водата се продава само на вътрешния пазар. Според агенцията за маркетингови изследвания Global Data пазарният дял на "Велинград" е под един процент.

Миналата година във фабриката е въведена нова поточна линия с капацитет 10 хил. бутилки в час. Инвестицията е за около 800 хил. евро. Компанията планира още инвестиции през следващата година, които ще разширят възможностите й за бутилиране и на изворна вода.

Според данните в Търговския регистър "Акварекс-В" отчита 1.375 млн. лв. приходи от продажби за 2016 (1.214 млн. лв. за 2015 г.) и загуба от 184 хил. лв. (печалба от 625 хил. за 2015 г.). Заетите във фирмата са 18.

"Разчитаме на факта, че марката "Велинград" е много качествен продукт. Това е и причината да го придобием", посочва Грабовски. Мениджърът допълва, че в момента новият собственик разработва конкретен инвестиционен план за бутилиращото дружество, като уточнява, че на този етап не се предвижда разширяване на продуктовото му портфолио с някой от другите брандове на Maspex. "Фокусираме се върху марките, които вече имаме на българския пазар - като Queens, Tedi, а сега вече и "Велинград", които според нас имат голям потенциал благодарение на високото качество на продуктите", казва той.

Купувачът

Грабовски коментира още, че "Акварекс-В" ще работи в "пряко сътрудничество" с другата местна компания на полската група - "Тимбарк България". Тя беше създадена през 2005 г. след придобиването на соковете Queen's от Maspex. Портфолиото на "Тимбарк България" е разделено в три сектора - сокове, нектари и напитки, разтворими продукти и зърнени продукти. Сред марките на компанията са Queen's, Tedi, Ciao, La festa, Coffeeta, Ekland, Lubella.

Самата Maspex е сред водещите за Централна и Източна Европа производители на разтворими продукти - капучино, какао, сметана за кафе, чай. Групата е и един от лидерите на пазара на сокове, нектари и безалкохолни напитки в Полша, Чехия и Словакия, Унгария, както и в производството на макаронени изделия в Полша. Консолидираните й приходи за 2016 г. са над 4.27 млрд. злоти (1.02 млрд. евро).

Каракачанов връща оръжейната зависимост от Русия. След като в края на септември парламентът върна за преработка проекта за покупка на нови западни изтребители, министърът на отбраната Красимир Каракачанов предприе и първата конкретна стъпка от неколкократно заявените си намерения да ремонтира и дори да модернизира старите съветски самолети МиГ-29. В края на миналата седмица военното ведомство изненадващо пусна обществена поръчка на стойност до 81 млн. лв. за логистична поддръжка на базираната в авиобаза "Граф Игнатиево" ескадрила почти 30-годишни бойни машини.

Предопределено

И за да няма никакви съмнения за какво точно става дума, единствената покана е изпратена до руската компания РСК МиГ, която според отбранителното министерство единствена можела да извърши подобна дейност. Така на практика военното ни министерство открито загърби оръжейните санкции на ЕС срещу Русия след анексирането на Крим и решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс и Варшава, където бе договорено максималното намаляване на оръжейната зависимост от несъюзнически държави. В случая на българската изтребителна авиация тази зависимост е 100%. Също така с този ход България рискува да попадне под ударите на евентуални търговски санкции на САЩ, след като официален Вашингтон изрично вкара и РСК МиГ в забранителния списък заради конфликта в Украйна.

Всичко това обаче явно не смущава българското военно министерство. Още в края на октомври ръководството на бойната авиация загатна, че се замисля размразяване на активното сътрудничество с Русия. "Визията за развитието на ВВС включва експлоатация на МиГ-29, Су-25 за период, в който е достатъчен за усвояване и пълно придобиване за подготовка на новия боен самолет и изпълнение на всички мисии и съхраняване на щурмовата авиация. В момента се провеждат срещи с РСК МиГ и други руски компании, които са свързани с възстановяване на авиационната техника и зенитноракетните ни комплекси", обяви тогава командирът на ВВС ген. Цанко Стойков. И добави: "Модернизацията не само на МиГ-овете, а на Су-25 и на вертолетната авиация и транспортните самолети е неминуема, ако трябва да продължи след 2020 г. Тя трябва да тече успоредно с ремонта, защото в противен случай те няма да могат да изпълняват летателна дейност."

Параметрите на поддръжката

Прогнозната стойност на настоящия пакет за логистична поддръжка, който трябва да обхване 15 самолета МиГ-29, е между 41 и 81 млн. лв. за срок от 4 години. Срещу тази сума руснаците трябва да гарантират годишен нальот от 1450 летателни часа - 1000 на 12-те бойни машини, и 450 - на трите тренировъчни. Авиационни експерти обаче отбелязват, че сумата от 81 млн. лв. изглежда нереалистично малка за целия комплекс от дейности, отбелязани в поръчката. Така например само капиталния ремонт на един двигател на МиГ-29 струва от порядъка на 1.4 млн. евро, което означава, че за 10 двумоторни машини това би струвало 56 млн. лв., без да се броят кутиите за самолетни агрегати КСА-2 и другите компоненти с изтекъл ресурс. Поръчката също така предвижда закупуването на нови боеприпаси - няколко вида управляеми ракети и снаряди за оръдието, за неуточнена сума.

Наливане на пари в продънена каца

Сегашната обществена поръчка с един-единствен потенциален изпълнител всъщност е поредното наливане на десетки милиони в старите ни съветски изтребители. В края на мандата си предишният военен министър Николай Ненчев пусна също в разрез с оръжейните санкции срещу Москва секретна поръчка за закупуване на 10 двигателя за МиГ-29, които отново трябваше да дойдат от Русия, но с посредничеството на частната българска фирма "Авиостарт". В края на октомври пък стана ясно, че за целта са похарчени над 70 млн. лв., но въпреки това част от моторите са дошли от РСК МиГ с непълна документация и все още има проблеми с монтирането им на българските самолети. Последното предизвика брожение сред бойните ни пилоти в авиобаза "Граф Игнатиево", които групово отказаха да летят поради опасения за сигурността си.

Намерението на Каракачанов ударно да налива средства в ремонта и модернизацията на МиГ-29 вероятно ще се отрази крайно негативно на проекта за придобиване на натовски изтребители. Дори в проекта за инвестиционен разход, гласуван от миналия парламент, изрично е казано, че подобен ход може да струва на държавата ни стотици милиони. "Разчетите показват, че разходите за осигуряване на жизнения цикъл на самолетите МиГ-29 (16 броя) до 2029/2030 г., в случай че бъде решено да не се придобива нов тип самолет, възлизат на 1.658 млрд. лв.", се казва в решението на Народното събрание.

Труд

Увеличение на заплатите планират половината работодатели. Около 64% от работодателите планират да дадат коледни бонуси на служителите си, 21% няма да предоставят, а 15% все още не са решили окончателно.

Това показват данните от анкета на БТПП, проведена сред членовете на работодателската организация във връзка с работния режим около Коледно-новогодишните празници. Допитването е извършено в периода 22-29 ноември 2017 година с участие на представители на бизнес средите.

Фирмите дават допълнителни средства на служителите си в края на годината основно заради Коледа - това е мнението на 66%, от тези, които планират да раздадат бонуси. За 16% причина за бонусите е доброто финансово състояние, за 11% повод за бонусите са едновременно празниците и успехите на фирмата. Около 6% са посочили други причини, свързани със социално отговорната политика на компанията.

Резултатите от допиването показват, че при 38% от компаниите дните между Коледа и Нова година ще бъдат работни, защото не могат да си позволят прекъсване на производствения режим или ще претърпят загуби. Другата част - около 62% обмислят дните между празниците да са неработни (изцяло или частично), защото характерът на дейността им позволява, а и техни партньори ще почиват тогава.

Лошото финансово положение е причината, поради която мнозинството от работодателите няма да платят бонуси - при 70% от тази група фирми. Останалите 30% посочват, че плащат достатъчно високи заплати или дават бонуси за свършена работа.

Най-често размерът на коледния бонус е до 500 лв. показва анкетата на БТПП - при 87% от анкетираните. Около 9% от работодателите планират бонуси в диапазона 500-1000 лв., а над 1000 лв. едва 4%. Равен е делът на фирмите, които ще дадат еднакви бонуси на всички служители и тези, които ги определят според индивидуалното представяне - по 44%. Водещ показател за размера на бонуса е нивото на длъжност при 11 % от компаниите.

При 30% от работодателите бонусите, които ще дадат на служителите им ще бъдат по-високи спрямо миналогодишните, а при основната част 65% ще са еднакви спрямо предходната година. Само при 5% размерът на бонуса за 2017 г. ще е по-нисък от този за 2016 г.

По-малко от половината (46%) анкетирани имат намерения да увеличат заплатите на служителите си догодина, 27% все още не са преценили, 17% ще запазят нивото на заплащане във фирмата както през 2017 година, 2% ще ги намалят. Около 8% са посочили, че ще приложат различни подходи - за някои служители ще увеличат заплатите, ще се съобразят с тенденциите на пазара на труда и др.

Анкетата показва, че най-често до 10% е размерът на планирания ръст / намаление на работната заплата - при 79% от работодателите.

Във връзка с растящия брой болнични, допитването показва, че 18% от фирмите, които имат този проблем, все още нищо не са предприели. Близо 14% отбелязват, че са оспорвали болнични, но при по-голямата част от тях не е имало ефект. Едва 3% посочват, че има лекар във фирмата, които прави проверка. Около 8% прилагат различни подходи като разговори с личния лекар, проверка на място дали болният е вкъщи и др.

Стандарт

Прокуратурата повдига обвинения на 7 човека за износа на лекарства. Специализираната прокуратура ще повдигне обвинения на седем лица по случая с незаконния износ на лекарства, съобщиха от пресцентъра на Апелативната специализирана прокуратура.

За аферата, която бе оповестена преди седмица, "Стандарт" единствен разказа пълни подробности за главния виновник, неговото име и фирмите му.

Обвиненията на шестима от тях са за участие в организирана престъпна група за неправомерен износ на лекарства, другото обвинение е за данъчни престъпления, свързани с нелегалния експорт. В момента държавното обвинение предявява материалите по делото.

Повече информация по случая ще бъде дадена днес на брифинг в специализираната прокуратура.

ОББ с най-висок рейтинг у нас. Обединена българска банка е с най-високия кредитен рейтинг в България по оценка на Fitch. Дългосрочният рейтинг на ОББ - "A-", е по-висок от този на страната ни. Рейтинговата агенция Fitch повиши дългосрочния рейтинг на банката за втори път тази година след придобиването ѝ от белгийската финансова група KBC. В рамките на няколко месеца, рейтингът на ОББ беше увеличен с безпрецедентните 7 нива - от 'B+', през 'BBB+' до настоящото си най-високо ниво в 25-годишната история на ОББ и на българската банкова система - 'A-'.

Това се случи броени дни, след като на 1-ви декември същата агенция обяви, че повишава дългосрочния рейтинг IDR на България на 'BBB' от 'BBB-'. В същото време таванът за България беше повишен на 'A-' от 'BBB+". Увеличеният дългосрочен рейтинг на ОББ на практика означава, че той вече надвишава с едно ниво този на държавата.

Рейтинговата агенция увеличава и рейтинга за поддръжка (SR) на '1' от '2', краткосрочния рейтинг на за неизпълнение (IDR) - на 'F1' от 'F2', и променя перспективата на „стабилна" от „позитивна".

Монитор

НЗОК с четвърт милиард борч към чужди клиники. Националната здравноосигурителна каса е с просрочени дългове към чуждестранни клиники в рамер на 263 млн. и 293 хил. лева. Те са натрупани от неплатени сметки за лечение на български граждани, които са изпращани за диагностика, операции и терапия зад граница след одобрени заявления от самата каса. Това съобщиха от НЗОК по настояване на „Монитор".

Оказва се, че 2 млн. и 635 хил. лв. са просрочени задължения още от периода 2010 г. - 2014 година. За 2015 г. общо дължимата сума е в размер на 73 млн. 372 хил. лв., а за 2016 г. е 99 млн. 049 хил. лева. От януари до 30 ноември тази година са постъпили фактури за изплащане в размер на 88 млн. 236 хил. лева.

Дължимите суми се възстановяват съгласно разпоредбите на Регламентите за координация на системите за социална сигурност, в рамките на гласуваните средства по Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и приет от Надзорния съвет на НЗОК план за плащанията към съответните държави, казаха от финансовата дирекция на касата.

За старите задължения финансово-осигурителната институция е подписала договори за разсрочено погасяване на задълженията.

Освен тези суми, към 30 ноември в касата са постъпили и индивидуални искове от българи, които са се разболели в чужбина и са лекувани там. Те са за общо 47 767 души, като лечението им, което трябва да бъде заплатено от българска страна, възлиза на 88 млн. и 236 хил. лева.

Независимо, че здравноосигурените български граждани имат право да се лекуват във всяка страна на ЕС, те предпочитат Германия, Австрия, Франция и Белгия.

През 2016 г. постъпилите индивидуални искове за възстановяване на разходи за оказано лечение са 52 862. Общата сума е в размер на 99 млн. 565 хил. лева. Заявленията за лечение зад граница чрез здравната каса през миналата година са 284. Разгледани молби от предходни години на заседания през 2016 г. - 113 броя.

През 2016 г. са издадени 230 броя предварителни разрешения за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК.

През миналата година са издадени общо 546 броя формуляра S2 за лечение в чужбина. От тях 343 са от 2016 г., а 203 са издадени на пациенти, получили разрешения през предходните години.

През тази година планово в чужбина са лекувани общо 326 души. От тях новоиздадени разрешения имат 169 души (едно от тях е по линия на европейската директива), а 157 са получили формуляри за продължаване на лечението на база на разрешения, издадени през предходни години, уточни говорителят на НЗОК Багряна Маркова.

Без промяна на статута на българите след Брекзит. Правата на българите да не се повлияят след Брекзит и излизането на Великобритания от ЕС. Това са обсъдили премиерът Бойко Борисов и неговият британски колега Тереза Мей, стана ясно от коментар на самия Борисов след срещата между двамата в Лондон. Министър -председателят бе посрещнат от Мей в резиденцията на Даунинг стрийт 10 с дружеска прегръдка.

По време на срещата Борисов поиска българските ученици в родните школа във Великобритания да могат да държат матури на майчиния си език. От своя страна Мей обещала да направи всичко възможно и дори се разбрали посланиците да се задействат веднага и да проучат въпроса.

„Оптимист съм, че ще може да стане", каза премиерът и обясни, че е предал това искане от името на наши училища в Обединеното кралство. Двамата обсъдили предстоящото  БГ председателство на ЕС и нашите приоритети, каквито са Западните Балкани.

„Самият факт, че сложихме за първи път тази тема на масата на преговорите и надеждите са големи - не само в инфраструктурата, а и по-конкретни дати за преговори", каза той и даде пример със Сърбия и Черна гора. Борисов припомни за срещата през май в София между лидерите от ЕС и Западните Балкани. Борисов изрази надежда заедно с македонския и гръцкия си колега - Зоран Заев и Алексис Ципрас, да стигнат до решение за името на Македония. По думите му този въпрос трябва да се реши, защото било много неприятно на всяка среща да не могат да се пишат имената на държавата. Според него Македония трябва да върви по пътя към ЕС и НАТО, а това е жизнено важно за страната ни.

Борисов припомни и за срещата в Лондон през февруари между ЕВБР и лидерите от Западните Балкани, на която ще се обсъждат редица инфраструктурни проекти.

„Най-големите банки - европейски и световни, искат да финансират тези инфраструктурни проекти, значи, че нещата вървят напред за разлика от голите приказки, които от десетилетия говорим", каза той и уточни - „Щом има пари, нещата ще се случат".

Премиерът и Мей обсъдили и темата за сигурността. Той обясни, че има среща и с тамошните служби, а по време на разговора Мей искала да чуе, че добрите контакти ще продължат, както и охраната на нашата граница. По думите му британците искали да се уверят, че няма да пестим и при обмена на информация. „Те трябва да са сигурни в защитата на нашата граница", обясни Борисов. Именно затова си говорили и за отношенията ни с Турция, Русия, Гърция и в целия регион. „Много се очаква от нас. Добрата политика, която водим да си говорим с всички, се оценява и се разчита на нашата експертиза", заяви Борисов.

Премиерът обясни, че много повече го касае това, което се случва на Балканите - Босна и Херцеговина, Косово, Македония, отколкото процесите в Ерусалим, които тепърва ще се развиват. Именно затова всички възприемат БГ председателството като балканско и като шанс за страните от региона. „Сега и Тереза Мей е доста по-убедена, че инфраструктурата, интернетът, инвестициите, туризмът, бизнесът и финансово-икономическите връзки, които като се разширят, пряко касае сигурността", каза той.

Темата за Брекзит също била засегната, стана ясно от думите на Борисов. По думите му става дума за милиарди и има още много робота, която трябва да се свърши. Следващата седмица в София пристига и Мишел Барние, главният преговарящ по Брекзит.

Канят ме, не защото съм толкова хубав, а това, което направихме за Балканите се вижда. Лошо нещо е Брекзит и трябва да го преодолеем", заключи българският премиер.

Въпреки процесите, които текат между Европейския съюз и Великобритания, България очаква Обединеното кралство да остане стратегически партньор на съюза по ключови въпроси като сигурността и борбата с тероризма, заяви пък в началото на разговорите Борисов. Била дадена висока оценка за взаимодействието между специалните служби на България и Великобритания, а Борисов посочил, че очаква подкрепата на Лондон за интеграцията на страните от Западните Балкани. Тя я посочи, че може да оцени положените от България усилия в процеса на овладяване на мигрантската криза в Европа и за борбата с тежката престъпност.

Министър-председателят пи английски чай, ще черпи Мей в София с кисело мляко

Бойко Борисов се похвали, че е пил чай при разговорите си с Тереза Мей в Лондон. „Казах и: Дай да го видим този английски чай. Четох, четох в България за него... С малкия пръст, с големия пръст", пошегува се той.

Борисов от своя страна ще почерпи Мей с кисело мляко. Тя трябва да дойде в София през май за срещата на върха с лидерите от Западните Балкани. Дори я поканил да пристигне ден по-рано, за да се организират двустранни срещи с представителите на балканските страни. „Шанс е всички да дойдат на крака", каза Борисов.