Капитал Daily

Само неизвестен фонд от Лихтенщайн подаде оферта за Общинска банка. "Новито опортюнитис" е единствената компания, подала оферта за 67.65% от дела на Общинска банка, съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). Срокът изтече в края на работния ден на 4 декември 2017 г. Според запознати с офертата предложената цена е по-висока от заложената минимална сума за дела на Столичната община от 45.65 млн. лв.

Кой е кандидатът

Компанията, подала оферта, е регистрирана в Лихтенщайн и е 100% на CAIAC Fund Management AG - управляващо дружество, което предлага инвестиционни фондове, работещо по лихтенщайнските закони и с център на регистрация в град Бендерн, Лихтенщайн. Дейността му се регулира от местния аналог на българската Комисия за финансов надзор.

Според информация на интернет страницата на дружеството акционерният му капитал е 1 млн. швейцарски франка. Услугите, които предоставя, са за частни инвеститори, попечители, застрахователни компании, банки, доставчици на финансови услуги. Това означава, че може да кандидатства и от името на друго лице.

В изискванията за кандидатите в конкурса за банката беше записано, че могат да участват стратегически и финансови инвеститори, чийто краен собственик не може да е регистриран в офшорна зона, както и да има просрочени вземания към държава и община. Лихтенщайн не фигурира в списъците на ЕС с офшорни зони. От началото на 2016 г. отпада и от списък на Министерството на финансите у нас на държавите/териториите, които са юрисдикции с преференциален данъчен режим според Закона за корпоративното подоходно облагане. Дотогава е бил в този списък.

В критериите беше записано още, че стратегическите инвеститори трябва да бъдат български банки или такива от Европейското икономическо пространство с унифициран по скалата на S&P рейтинг минимум ВВ-. Минимален капитал от 20 млн. евро е необходим за финансовите инвеститори, които трябва да докажат и опит в управлението на фондове, финансови активи и акционерни участия.

В съобщението на СОАПИ се казва, че конкурсната комисия е отворила офертата (на 5 декември, вторник - бел. ред.) на кандидата в присъствието на надзорния съвет на агенцията. Следва тази комисия да провери дали офертата отговаря на условията на конкурса и да изготви доклад, той ще бъде внесен чрез надзорния съвет на агенцията в Столичния общински съвет (СОС), който упражнява общинския контрол над банката и който трябва да вземе решение ще продава или не. Ако реши, че ще приеме офертата на единствения кандидат, следва проверка от БНБ на кандидата дали отговаря на изискванията на банковото законодателство, дали има достатъчно средства да осигури развитието на банката занапред, да я подкрепи капиталово в бъдеще в случай на нужда и пр.

Процедурата

На различните етапи в хода на процедурата от СОАПИ не даваха информация - колко и кои компании са проявили интерес, закупили конкурсна документация и информационен меморандум и пр. По време на процедурата имаше неофициална информация, че няма проявен интерес от стратегически инвеститори - български или европейски банки, а само от финансови инвеститори, като има поне един кандидат, закупил информационен меморандум. В понеделник при откриване на нов офис на агенцията за работа с инвеститори изпълнителният й директор Владимир Данаилов беше съобщил, цитиран от "Медиапул", че има един потенциален кандидат - финансов инвеститор от чужбина. По думите му в хода на процедурата е имало интерес от три компании - две от чужбина и една българска. Две от тях се отказали от закупуване на информационен меморандум, допълнил Данаилов.

От публикуваното в началото на октомври решение на общинарите за началото на конкурса стана ясно, че конкурсната документация за 5 хил. лв. не съдържа информационен меморандум, на базата на който да се изготви оферта. Той се закупува отделно, като цената му е 20 хил. лв., а депозитът за участие е левовата равностойност на 3 млн. евро. Консултант по процедурата е консорциумът "Грант Торнтон - Транзакта", който по думите на Данаилов е изготвил и оценката на банката за продажбата.

Интересът към предлаганите по-малки банки в последно време е основно от местни играчи, искащи лиценз, видно от опитите за продажба на банка "Виктория", в конкурсите за която до момента са се включвали в различни конфигурации компании, контролирани от Алексей Петров и Васил Божков.

Тежести

При минималната търсена сума за Общинска банка оценката е около 75% от счетоводната стойност, което е сравнително приемливо ниво спрямо тези в Европа с изключение на проблемните италиански банки. Сделката за ОББ се сключи при над 110% цена към собствен капитал (P/B).

Върху оценката за "Общинска" тежат обаче миноритарните акционери - няколко компании с общо 27% дял, близки до Христо Ковачки. Допреди няколко години той чрез няколко контролирани от него компании имаше блокираща квота в Общинска банка, дадена му чрез промяна в устава й, като така успяваше да я контролира и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След намеса на БНБ уставът беше променен и влиянието му свито. Той обаче опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които все още не са приключили. Банката още има експозиции за около 18 млн. лв. към неговата група.

Към края на септември 2017 г. Общинска банка е с активи за над 1.5 млрд. лв., което я поставя на 15-о място в сектора от общо 27. Собственият й капитал е 93.7 млн. лв. Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където по собствените й оценки има пазарен дял от 42%. Като обслужваща банка на публични институции участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми.

Българската OfficeR&D получи финансиране от 1 млн. долара. Българската стартираща компания OfficeR&D получи финансиране от 1 млн. долара за развитие на платформата им за споделени работни пространства. Водещият инвеститор в сделката е фондът LAUNCHub заедно с основателите на софтуерната "Телерик" Васил Терзиев, Светозар Георгиев и предприемача Констант Тедър, бизнес ангел и съосновател на британската компания за видеоигри Jagex.

Продуктът за милиони

Младите предприемачи Мирослав Мирославов и Мирослав Недялков основават OfficeR&D преди близо три години, по време на работата им като разработчици в софтуерната компания "Телерик", вече Progress. Тяхната цел е да създадат интелигентна централизирана система, която да помага в работата на офис мениджърите при управлението и организацията на големи споделени работни пространства. Техният продукт OfficeR&D е платформа, която на базата на CRM система позволява лесно и удобно менажиране на членовете на споделеното пространство, издаване на сметки и фактури или резервиране на места. Сред клиентите на българския стартъп е един от най-големите играчи в бизнеса със споделени пространства в САЩ - RocketSpace.

Стартиращата компания е печелила редица предприемачески състезания, сред които локалното Betapitch, организирано от първото споделено работно пространство Betahaus, както и беше класирана на първо място на конкурса DigitalK Startup Competition, провел се в рамките на конференията DigitalK 2016, организиранa от "Капитал" и фондовете NEVEQ и LAUNCHub.

Финансирането

Младата българска компания поетапно преминава през три кръга на финансиране. През 2015 г. получават първата финансова инжекция в размер 30 хил. паунда, осигурена от акселератора за иновации в сферата на недвижимата собственост PiLabs. След по-малко от година OfficeR&D затваря втория кръг на финансиране. Този път сумата от 170 хил. евро е инвестирана от фонда за рискови инвестиции LAUNCHub, подкрепени и от основателите на "Телерик" Васил Терзиев и Светозар Георгиев.

Несъмнено обаче най-голямото финансово подпомагане компанията получава в края на тази година с последните 1 млн. долара. Инвестицията им е под формата на конвертируем заем (пари, които след време могат да се трансформират в дял) със срок от две години.

В официално прессъобщение един от партньорите в LAUNCHub - Румен Илиев, коментира, че от фонда вярват, че споделените работни пространства са бъдещето на офисите, а пазарът им не показва никакви признаци на забавяне. "Управлението на споделените пространства е недостатъчно развита ниша и за нас е удоволствие да подкрепим OfficeR&D в тяхната мисия да подобрят резултатите и качеството на услугата.

Новата финансова инжекция стартиращата компания ще инвестира в сериозно разрастване на екипа. Към момента общо 12 души работят в България и само един във Великобритания. "Очакваме до края на 2018 да сме приблизително 30 в България и още двама-трима души извън", коментира за "Капитал" съоснователят на компанията Мирослав Мирославов. Той и Мирослав Недялков все още притежават мажоритарен дял в OfficeR&D.

Сред целите на екипа на компанията е да станат глобален лидер в софтуера за управление на споделени работни пространства. "Имаме много сериозни планове и желание да развием компанията до много сериозни размери", казва в заключение Мирославов.

Сега

Децата в IV клас у нас четат по-добре от връстниците си в САЩ, Германия, Дания. Българските четвъртокласници отново могат да бъдат похвалени за чудесните си образователни резултати - този път по четене. На последното издание на авторитетното международно изследване PIRLS 2016, измерващо уменията за четене на 10-годишните, учениците ни са се класирали на 11-о място от 50 държави, изпреварвайки по този начин връстниците си от САЩ, Франция, Германия, Испания, Дания и т.н. "Много сме доволни от доброто представяне, още миналата година имахме подобни индикации заради добрите резултати на четвъртокласниците ни по математика от друго изследване (ТIMSS - бел.ред.)", коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство. Известно е обаче, че проблемите в нашата образователна система започват от пети клас и водят до тотален срив в знанията и уменията на 15-годишните, който се вижда от другото международно изследване - PISA.

България участва за четвърти път в PIRLS - след 2001, 2006 и 2011 г. Изследването е проведено през април 2016 г., като в него са участвали 4281 деца (средна възраст 10.8 г.), 214 начални учители от 153 училища и 4242 родители. Децата са работили върху два вида текстове, измерващи уменията им да търсят и извличат информация, да интерпретират, анализират и оценяват прочетеното. Единият тип е литературен (художествен) текст, представляващ завършена кратка история с подходяща илюстрация и сюжет с едно или две централни събития, в които участват един/двама главни герои. Вторият тип текст е информативен (научнопопулярен) и включва природни, географски, биографични или практически материали, подкрепени от диаграми, списъци, таблици, снимки, карти и др. Учениците са имали 15-20 въпроса за всеки от текстовете, на които е трябвало да отговорят за 40 минути.

Средният резултат на българчетата е 552 точки - доста над средното ниво от 500 т. С това те преодоляват срива си от 2011 г., когато са имали най-слабо представяне (532 т.), и дори повишават с 2 т. най-добрия си досега резултат от 2001 г. (550 т.). На какво точно се дължат хубавите резултати сега и лошите през 2011, от МОН нямат обяснение.

Лидери по четене са учениците от Русия - 581 т., следвани от тези от Сингапур - 576 т., Хонконг - 569 т., Ирландия - 567 т., и Финландия - 566 т. На 6-о място по четене с равен брой точки (566 т.) са децата от Полша и Северна Ирландия, а на седма позиция - с по 559 т. - тези от Норвегия, Китайски Тайпе и Англия. Осмото място е за Латвия, следвана от Швеция и Унгария. На дъното с 320 т. е Южна Африка, след което се подреждат Египет (330 т.), Мароко ( 358 т.), Кувейт (393 т.), Оман и др. Четвъртокласниците от САЩ са постигнали 3 точки по-малко от българските си връстници, а италианските, френските и германските ученици са съответно с 4, 41 и 15 точки по-малко от нашите.

Добри новини поднасят и резултатите, разглеждани през 4-те равнища на способности за четене - напреднало, високо, средно, ниско равнище. Като голям успех би могло да се определи увеличението на учениците у нас, които се справят с най-сложното напреднало ниво (средно 625 т.) - от 11% преди 5 г. те се увеличават на 19%, т.е. почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното, т.е. показва умения, надхвърлящи леко изискванията в учебното съдържание. По този показател страната ни се нарежда на 7-о място в света, като средният процент на отличните ученици в останалите държави е около 10%. 55% от учениците ни в IV клас са на "високо ниво" (550 т.), докато през 2011 г. те са били 45%. Средното ниво (475 т.) е постигнато от 83% от българските деца (при 77% през 2011), а "ниското ниво" (400 т.) е затруднило само 5% от децата. Според експертите от ЦОПУО тези данни все пак би трябвало да ни безпокоят, тъй като в държавите преди нас този процент е между 1-3 на сто.

Малко по-тревожни, макар и подобрени в сравнение с 2011 г., са данните, получени от въпросниците, които са попълвали родители, учители и директори. Те показват недвусмислено, че най-голямо влияние върху резултатите на учениците оказват семейството и семейната среда, следвани от посещението на детска градина, училищния климат и отношението към четенето. Оказва се, че децата, които се радват на "много образователни възможности в семейството" (това включва над 100 книги и над 26 детски книги вкъщи, интернет и собствена стая, както и родители с висше образование, които са специалисти и професионалисти), са постигнали 610 точки, т.е. със 144 точки повече от учениците от семейства с малко възможности (от 0 до 10 книги за деца и за възрастни, без детска стая и интернет, родители с максимум средно образование, които работят като общи работници). В първата група попадат 15% от българските ученици, което е с 4% повече от 2011 г. Въпреки това делът на децата от семейства с много възможности у нас остава доста по-нисък от този в останалите страни (20%). Четвъртокласниците ни от последната група с "ниски възможности" също отбелязват подобрение - делът им намалява от 18 на сто през 2011 г. на 14% през м.г., но и така той остава 2 пъти по-висок от средното ниво в останалите държави, където най-бедните деца са само 7%. Българчетата от семейства с "достатъчно възможности" остават 71% (при средно за PIRLS 2016 - 73%).

Ранните занимания за ограмотяване също са фактор за добрите постижения на децата, показва изследването. 43% от родните ученици често са били занимавани от родителите си с някоя от следните дейности - четене на книги, разказване на приказки, пеене на песни, играене на игри с думи, писане на букви или думи, четене на етикети и т.н. (при средно за останалите страни 39%). Тези деца са постигнали средно 580 точки, или 127 точки повече от връстниците си, които не са имали шанса да бъдат занимавани преди училище. Тревожното тук е, че у нас делът на въпросните ученици, лишени от ранно ограмотяване, е 8%, докато средно в останалите държави той е само 3%.

Според данните, получени от директорите, 15% от българските ученици в IV клас са с т.нар. висок социално-икономически статус, т.е. са от училища, в които над 25% от децата са от семейства с висок социално-икономически статус и не повече от 25% от децата са от семейства с нисък статус. Техните резултати са 65 т. по-високи от децата в графата "нисък социално-икономически статус", които у нас са 34%. Сравнението с останалия свят по този показател отново не е в наша полза - в другите държави ученици с висок икономически статус са над 2 пъти повече от нашите, или 38%, а тези с нисък статус - 29%.

Тенденция

Обнадеждаващо е, че учениците с положително отношение към четенето, което гарантира по-добри образователни резултати, са се увеличили - от 32% през 2011 г. на 55% през 2016 г. (при средно за PIRLS 2016 - 43%), докато тези с негативно отношение са намалели от 16 на 12% (средно за останалите страни - 16%). Повишил се е и броят на децата, които са посещавали над 3 г. детска градина - от 58 на 79%, докато тези, които никога не са ходили на забавачка, са намалели от 10 на 3% (техните резултати са със 75 т. по-ниски от децата, посещавали градина над 3 г.).

22 големи стопанства контролират над половината ниви у нас. 22 големи стопанства контролират 60% от земеделската земя. 4% от фермите у нас стопанисват 80% от земята. Това коментира вчера доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН пред "Блумбърг тв България". Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа, добави той.

В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в сектора. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които произвеждат за пазара, е само 6%, докато останалите 94% произвеждат основно за лично потребление.

Една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в който България е член на ЕС, голяма част от субсидиите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционните български продукти. Така страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев.

Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите, коментира той. В новия програмен период пък ограничението е приложено така, че през по-миналата стопанска година са били засегнати седем юридически лица, а през миналата - нито едно. В резултат производството е насочено към суровини, което води до загуба на добавената стойност. Според експерта притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни. Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от ЕС, в които подпомагането е насочено към по-малките ферми.

Както в. "Сега" писа, доклад на БАН от миналата година показа, че България е надминала и ЕС, и САЩ по "стопанства гиганти". Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със средни размери като българските въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, гигантите са със средна площ под 12 000 дка или се оказват 2 пъти по-дребни от българските.

Статистика

Само за няколко години обработваемите площи в страната са нараснали с над 2 милиона декара. От 32.2 млн. дка през 2011 г. обработваемата земя в края на 2015 г. е достигнала 34.9 млн. дка. Интересно е, че през петте години съществено намалява делът на необработваната земеделска земя. Това включва както изоставени трайни насаждения, така и обработваеми земи, които не са използвани за земеделско производство повече от две години. През 2015 г. необработваните земи намаляват с 11.5%, или със 191 258 хектара.

Стандарт

Министерство на икономиката обяви: 1 милиард за бизнеса догодина. Близо 1 милиард лева ще получат българските фирми догодина през финансовия ресурс на Министерството на икономиката.

Това съобщи заместник-министърът Лъчезар Борисов, който бе участник в 20-тата дискусия "Да, на българската икономика!".

Форумът се проведе в Стара Загора вчера. Този милиард ще бъде грантова схема предимно за малкия и среден бизнес по програма "Конкурентноспособност и иновации".

Целта е и младите хора да започнат бизнес и да останат в България.

Около 100 милиона лена ще бъдат разпределени към стартиращи предприятия чрез Фонда за ускоряване и развитие, обясни Борисов.

Това ще е първият програмен проект по линия на Фонда на фондовете.

Още 200 милиона ще бъдат отпуснати от други фондове, които ще заработят догодина. 350 млн. лв. пък ще получат малките и средни фирми по Плана "Юнкер", като парите ще бъдат управлявани от Българската банка за развитие.

Останалите пари са отново по голямата оперативна програма.

ДДС и за онлайн покупки от Китай. Европейските граждани, които купуват стоки от електронни магазини от Китай или САЩ, ще плащат ДДС и при цени на стоката под 22 долара. Съветът на Европейския съюз вчера одобри нови правила, които целят да затегнат правилата при онлайн търговия. В момента ДДС и мита за малки покупки от страни извън ЕС не се дължат и често вратичката се ползва и при поръчка през интернет на по-скъпи вещи.

Новите правила разширяват съществуващия в ЕС портал (обслужване на едно гише) за регистрация по ДДС при продажби от разстояние. Те създават и нов портал за продажби от разстояние от трети страни, когато стойността им е под 150 долара. Това ще намали разходите за спазваме на изискванията по ДДС за сделки между търговци и потребители, казват от Съвета.

Дължимите суми по ДДС ще бъдат плащани в страната членка, откъдето е потребителят, което гарантира по-справедливо разпределяне на данъчните приходи сред страните членки. Освен това новите правила правят онлайн платформите отговорни за събирането на ДДС при продажбите на разстояние, които те улесняват. Измамите с ДДС от онлайн продажби в ЕС се оценяват на 5 млрд. евро годишно, а целта на новите мерки е да намалят рязко тази сума.

Обслужването на едно гише ще помогне онлайн търговците, които трябва да се регистрират по ДДС във всяка страна членка, в която продават стоки. Подобни изисквания струват на фирмите около 8000 евро за всяка страна членка на ЕС, в която продават. Предложенията ще позволят административното бреме за бизнеса да се свие с 95%. Обслужването на едно гише ще спести общо около 2,3 млрд. евро за компаниите, сочат изчисления, и ще увеличи приходите от ДДС със 7 млрд. евро за страните членки.

По отношение на стартъпите и малките и средни предприятия новите правила въвеждат някои улеснения. При годишни трансгранични онлайн продажби под 10 хил. евро фирмите ще продължат да прилагат ДДС правилата на собствените си страни. До края на 2020 г. страните от ЕС ще трябва да въведат правилата на директивата в националните си законодателства.

Монитор

Строим по 500 м аутобани на ден. Приблизително по 500 м магистрални пътища на ден ще строим догодина, показва сметка на „Монитор" по разчета на регионалното министерство. През 2017 г. трябва да са готови нови 25 км аутобани, а още близо 69 км да се доизграждат.

За седем месеца, от началото на май досега, са започнати проекти за почти 1.5 млрд. лв. Стойността на сключените договори е 454 млн. лв. Дадено е началото чрез тръжни процедури в пътния бранш за 887 млн. лв. с ДДС.

Един от големите проекти догодина е строителството по магистрала „Хемус". Нови 25 км се строят в двата участъка от Ябланица до Боаза (9 км) и между пътните възли Белокопитово до Буховци (16 км). В момента се проектират трите отсечки от 50 км от Тетевен до разклона за Плевен. Ако тръжните процедури минат без обжалване, още следващата година може да започне изграждането им. Така 75 км от „Хемус" ще бъдат в строеж.

В бюджета от 1 януари нататък са предвидени 85 млн. лв. за работа по аутобана.

По АМ „Струма" в момента машините работят по най-дългия недостроен лот по магистралата. Отсечката от 25 км от Кресна до Сандански ще бъде завършена предсрочно до ноември догодина. В края на август 2017 г. започна строежът на 12,6 км по лот 3.1 в участъка от Благоевград до Крупник. Стойността му е 166 млн. лв., но той ще е готов през есента на 2019 г. По него ще бъдат изградени 2 пътни възела и 20 големи съоръжения - мостове, подлези и надлези.

По най-тежкия участък от магистралата през Кресненското дефиле има вече избрано трасе и в момента вървят процедури по обжалване на ОВОС. В края на 2018 г. ще бъде пусната обществената поръчка за избор на изпълнител, а до две години ще започне и строителството.

Тази седмица трябваше да бъдат отворени офертите за строителството на двата участъка от скоростния път с елементи на магистрала София-Калотина, който е част от международния коридор №10. Жалби в Комисията за защита на конкуренцията от миналата седмица спряха и двата търга. Първият участък е от ГКПП Калотина до пътния възел при Драгоман (14,5 км), а вторият е от Драгоман до Сливница (17 км). Изграждането им може да започне през 2018 г., ако обжалването по търговете не се проточи. Стойността им е над 400 млн. лв., част от тях са осигурени чрез Инструмента за свързаност в Европа.

По Черноморието 5 години отне на държавата в процедури за устройствено планиране, отчуждаване, археология и обществени поръчки за двете отсечки за обхода на Ахелой и до Поморие. Целта е да се облекчи значително трафикът между Бургас и Слънчев бряг, и до Варна с разширяване на пътните платна по две в посока. Цената им е 45 млн. лв. и трябва да са готови в началото на летния сезон догодина.

На Коледен базар в чужбина за 300 лева. В началото на декември коледният дух вече обзема и малки и големи, а някои от европейските столици се превръщат в истински Коледни приказки. Една от най-изгодните екскурзии включва обиколка на Виена, Залцбург и Будапеща и струва 309 лева.

В цената влизат транспорт с автобус, две нощувки в столицата на валса и една в Будапеща, пешеходни разходки и екскурзоводско обслужване. Първият ден ще разгледаме унгарската столица, като ще имаме възможност да посетим парламента, който е една от най-големите сгради в света. След това ще се отправим към крепостния хълм „Будвар" с Рибарските кули, от които се открива чудесна панорамна гледка към Дунав, катедралата „Св. Матияш", носеща името на най-известния унгарски крал, който два пъти е бил венчан в храма. Няма да пропуснем и Цитаделата - издигната от Хабсбургите, за да защитава „перлата на Дунава" от нападения. Последната ни спирка в Будапеща ще бъде Площадът на героите - огромен ансамбъл от паметници, построени в чест на 1000 годни от създаването на Унгария. За да се разходим с корабче по Дунав ще трябва да платим отделно 10 евро.

В австрийската столица времето преди Коледа е истински празник на сетивата. Можем да попаднем на концерт на Виенския симфоничен оркестър в навечерието на Рождеството или в цветната Коледа в Ботаническата градина, където има безброй лакомства и интересни музикални програми. Туроператорът ни предлага панорамна обиколка на града, която включва Виенската опера, Дворецът „Хофбург", булевардът „Рингщрасе", както и известните улици „Грабен", „Кертнерщрасе", катедралата „Св. Стефан" и някои от обществените сгради в града. Разбира се, няма да пропуснем и една от най-големите атракции в Австрия - дворецът „Шонбрун", включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Ако искаме целодневна екскурзия до Залцбург обаче ще трябва да доплатим още 25 евро. Историческата атмосфера на града е приказен фон за коледните пазари традиционните пасторални сцени и тържествена музика. Преди близо две столетия край Залцбург е създадена и за първи път изпълнена песента "Тиха нощ, свята нощ", композирана от органиста и учител по музика Франц Грубер. Това се е случило през 1818 г. в църквата „Свети Никола" в град Оберндорф, твърдят историците.

Базарите около Коледа пък са си тук от петнайсти век насам. Всяка година светлините и щандовете се появяват още в средата на ноември. Уханието на печени ябълки с канела, джинджифилови сладкиши и ароматно вино изпълва въздуха, щандовете са претрупани с украшения и подаръци, а хорове и духови оркестри изпълняват празнична музика. Няма да пропуснем и всички забележителности в града - родната къща на Моцарт и Двореца „Мирабел".

369 лева пък ще ни струва шопинг в Милано само че със самолет. Освен коледни артикули обаче от известния италиански град ще можем да си купим и доста маркови дрешки. Посещение на Румъния преди празниците пък би ни излязло 140 лева.

Поне 500 лева ще ни трябват, ако пък искаме да усетим духът на ирландската Коледа. Така освен шопинг маратон и посещение на известните забележителности на Зеления остров, ще можем да пийнем и по бира „Гинес".