Сега

Само за час бюджетът олекна с над 700 млн. лв. Над 700 млн. лв. към общини, министерства и държавни дружества разпредели правителството само за час по време на заседанието си вчера. Част от парите се отпускат за покриване на непланирани разходи, други са за сметка на пренасочване на средства от едни пера в други, трети са задържани до последно разплащания. Големият бюджетен излишък - 2.3 млрд. лв. към края на ноември, очаквано развързва ръцете на министрите да харчат ударно в последните дни на годината. Така за пореден път изпълнителната власт си позволява наместване, разместване и извънредно изразходване на средства, нарушавайки одобрения от Народното събрание бюджетен план.

Кабинетът разреши вчера на регионалното министерство да вдигне тавана на разходите си с 514 млн. лева. На медиите бе мъгляво обяснено, че това се прави заради поети ангажименти за изграждане на важни пътни проекти, които трябвало да стартират в началото на 2018 г. От МРРБ уточниха, че сред по-мащабните проекти са обходът на Ахелой, 16 км от магистрала "Хемус" и тол системата, договорът за която можело да бъде подписан до Нова година. Парите за тол системата са предвидени въпреки уверенията, че тя ще се изгради за сметка на изпълнителя, а той ще си върне вложението от бъдещите постъпления.

Министерството на отбраната ще получи близо 20 млн. лв. за поддръжка и ремонт на самолети МиГ-29. Общата стойност на предвидените по проекта средства в централния бюджет за 2017 г. е 30.52 млн. лв., като през януари бяха отпуснати първите 9.630 млн. лв. Вчера премиерът Бойко Борисов е поискал от министрите на отбраната и на финансите да направят преглед и оценка на договорите за поддръжка на наличната техника. "Основната част са транспортни вертолети и самолети, за които не е предвидена поддръжка при сключването на договорите, и сега стоят приземени", казва Борисов, според стенограмата от заседанието. Той посочва, че от 12 "Кугър"-а осем не летят, а трите "Спартан"-а спирали на 31 декември. "Всеки ден слушам още нови самолети да купуваме, а никъде и никой не говори за поддръжката, колко ще струва след това. Най-вероятно по същия начин ще останат на летищата да си стоят така, както "Спартан"-ите и хеликоптерите", тревожи се премиерът.

Изненадващо правителството реши да налее 120 млн. лева от излишъка в малко известното държавно дружество "Еко Антрацит". С парите ще бъде вдигнат капиталът на предприятието, подопечно на министъра на икономиката, тъй като то не смогвало да изпълнява проектите си. "Еко Антрацит" се занимава с мониторинг и поддръжка на хвостохранилища, изграждане на хидротехнически съоръжения, управление на водите на рудниците, рекултивация на терени и т.н.

Със 120 хил. лв. ще бъде увеличен и капиталът на вече митичната "Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ" ЕАД. Проектът за строежа на нефтопровода беше прекратен още през 2011 г., но продължава да гълта средства. Сумата от 120 хил. лв. е предназначена за издръжка на българската компания и за обезпечаване през 2018 г. на финансовите й ангажименти като акционер в международната компания "Транс Болкан Пайплайн Б. В.", регистрирана в Амстердам, Холандия.

2 млн. лв. повече ще получи Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ. Средствата идвали от преизпълнение на приходите по Закона за водите. Правителството ще предостави допълнителни 14.5 млн. лв. и на Националния компенсационен жилищен фонд.

Други 12.1 млн. лв. се предоставят като трансфер по бюджета на съдебната власт за покриване на неизпълнението на приходната му част. Със средствата ще се обезпечи покриването на вече одобрените разходи по бюджета на съдебната власт, без да се уточнява какви.

Над 6.2 млн. лв. се предоставят на общините за изпълнението на пет национални програми в образованието, сред които са "Без свободен час", "Обучение за IT кариера", "Оптимизация на училищната мрежа"' и "Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование". Други 9 милиона лева ще получат кметовете за компенсиране на безплатния транспорт на деца и ученици за тази година.

Отделно правителството одобри допълнителни близо 40 млн. лева за държавни ведомства и общини. МС например ще получи 23.188 млн. лв., за да плати на "Майкрософт" за поддръжката на софтуера, с който работи държавната администрация. Просветното министерство ще вземе 10 млн. лв. за нови училищни автобуси, а агенция "Разузнаване" ще получи 620 хил. лв. за издръжка на задграничната си дейност. Общините Брезово,Търговище и Видин ще получат средства за археологически разкопки и реставрация на важни обществени сгради, а Сливен - за ремонт на бул. "Хаджи Димитър".

Зад граница

България ще финансира и 55 проекта на стойност 3 541 706 лв. в страните от Западните Балкани и от Източното партньорство, реши правителството. В Сърбия ще бъдат финансирани 21 проекта на неправителствени организации, омбудсмана, образователни институции и малък бизнес. В Босна и Херцеговина ще бъдат реализирани 12 проекта, основно ремонти на детски градини и нови площадки за игри. Пет проекта ще бъдат финансирани в Македония - в областта на здравеопазването и за децата със специални потребности. В Албания ще бъде реализиран един проект за укрепване на институцията на омбудсмана. В Грузия с финансова помощ от България ще се изгради мултикултурен образователен център. В Молдова ще се ремонтират училища и детска градина. В областта на образованието са четири проекта в Украйна и един в Армения.

Бизнесът може да ползва нови 500 млрд. евро по плана "Юнкер". Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), или т.нар. план "Юнкер", беше увеличен с допълнителни 500 млрд. евро, за да може чрез тях да привлече повече проекти. Планът ще работи до 2020 година, реши Европейският парламент. Новите проекти трябва да насърчават създаването на работни места, особено за младите хора. Те трябва да са полезни и за растежа на съответната икономика, като могат да са в сферите на енергетиката, околната среда, климата, здравеопазването и т.н. Това е шанс и за страната ни, която до момента е "усвоявала" единствено заеми.

"Вече бяха мобилизирани 250 млрд. евро, а 40 000 малки и средни предприятия получиха подкрепа", каза докладчикът от комисията по бюджетите Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП). Той подчерта, че "нищо не става автоматично". "За да получи определен проект допълнителна подкрепа, трябва да видим реални резултати", заяви той. Българският евродепутат Ева Паунова пък коментира, че дори скептиците са наясно, че планът "Юнкер" работи. "Например, за година и половина българските проекти са спечелили 360 милиона евро съфинансиране от ЕФСИ. С допълнителните частни инвестиции общата им стойност ще стигне 1.5 милиарда евро, което е 3% от БВП за 2017 г.", заяви тя.

Всъщност до момента България няма искане за нито един мащабен проект по плана. Интересът е бил само за евтини фирмени кредити за около 1.4 млрд. лв. Сега увеличаването на "бюджета" на плана ще даде допълнителен шанс на българския бизнес да кандидатства за финансиране. А успешни примери има - гръцка фирма получи около 30 млн. евро за иновация, свързана с месопроизводството, при която замествала животинската мазнина в продуктите със зехтин. Френска община пък взе 100 млн. евро за саниране на жилища, а Великобритания получи "да" за проект на стойност близо 500 млн. евро, за да монтира "умни" уреди за отчет на тока, водата и газа за бита.

Без изненади

Обобщението до момента показва, че над 90% от парите по плана "Юнкер" за инфраструктурни проекти са били усвоени от богатите държави от Западна Европа. Останалите - от Централна и Източна Европа, които имат най-голяма нужда от подобен род инвестиции, са успели да привлекат само 8% от ресурса. Основната част от парите е била насочена към енергийни проекти. На този сектор се пада почти половината (46%) от финансирането от плана.

Капитал Daily

Заводът в Пирдоп "Аурубис" има рекордна печалба от 345 млн. лв. Пирдопският медодобивен завод "Аурубис България" има рекордна за страната печалба - от над 345 млн. лв. Подобно число не е отчитано от нито едно местно предприятие за последните десет години. Извън банките, които са правили печалби от този род, само "Мобилтел" се доближава до числото със своя резултат от 325 млн. лв. за 2008 г., а печалби от порядъка на 200 млн. лв. през годините са постигали и "Солвей - Соди", "Асарел Медет" и др. Заводът в Пирдоп е второто най-голямо дружество в страната с приходи традиционно над 4 млрд. лв. и е най-големият износител.

Резултатът на "Аурубис" е за финансовата година до края на септември 2017 г. от отчета на германския собственик Aurubis и е по международните счетоводни стандарти, но дава представа за числата, които може да се очакват за календарната 2017 г. От отчета става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало след направената инвестиция през миналата година. А обяснението за ръста в печалбата са поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране.

Силна година

За финансовата 2016/2017 г. "Аурубис България" увеличава печалбата си близо три пъти - от 61.2 млн. евро на 176.5 млн. евро, или 345.3 млн. лв. Макар че една от причините за това е спирането на работа за около 50 дни за планов ремонт предходната година, резултатът все пак е почти два пъти по-висок и от този за 2014/2015 г., когато дружеството отчете 90.1 млн. евро печалба. По българските стандарти за календарната година резултатите на компанията бяха дори по-високи - съответно 219 млн. лв. за 2015 г. и 196.7 млн. лв. за 2016 г.

В отчета на Aurubis детайли за финансовото представяне са дадени на ниво бизнес звено "Първична преработка на мед", където освен завода в Пирдоп влиза и този в Хамбург. Общите приходи на звеното нарастват с близо 1 млрд. евро за годината и достигат 6.32 млрд. евро. Значително по-висока е и оперативната печалба преди данъци (EBT) - тя се увеличава 65% до 236 млн. евро. Друг ключов индикатор, който акционерите следят, е оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), която достига 26.6% спрямо 16.4% за 2015/2016 г.

По-високите резултати на бизнес звеното се дължат на няколко причини. Компанията е успяла да си осигури благоприятен входен микс от суровини, както и по-изгодни цени на медния концентрат заради доброто предлагане на световния пазар. По-високите цени на медта са повишили предлагането на скрап и са довели до по-високи такси за рафиниране, което също се е отразило положително на резултатите на бизнес звеното. Ефект са оказали и по-високият добив на метал при по-високи цени, както и силният щатски долар.

Рекордно производство

Обемите на преработените суровини и произведените продукти от звеното "Първична преработка на мед" са нараснали в сравнение с предходната година, което се дължи основно на доброто представяне на завода в Пирдоп, се посочва в отчета. Стабилното предлагане на меден концентрат и рециклирани материали е осигурило стабилно натоварване на производствените мощности. За 12-те месеца до края на септември двете предприятия в звеното са преработили приблизително 2.4 млн. тона меден концентрат (2.2 млн. т за 2015/2016 г.), което е най-голямото количество, отчитано досега. С 5 хил. тона повече е бил и входният скрап.

Заводът в Хамбург е преработил 1.1 млн. т концентрат, с което е постигнал нивото от предходната година, въпреки че миналата есен временно беше затворен за планов ремонт. За 12-те месеца до края на септември в Пирдоп са преработени 1.3 млн. т концентрат, което е значително повече, отколкото предишната година (1 млн. т). От една страна, това се дължи на временното спиране на работа миналата година, което понижи резултата тогава. От друга страна обаче, ремонтните работи и инвестициите са довели до оптимизация на производството, като ефектът се е усетил през 2016/2017 г.

Успоредно с повишената преработка се е увеличило и количеството на произведената сярна киселина, която е страничен продукт, до 2.4 млн. т спрямо 2.1 млн. т миналата година. От отчета на групата става ясно още, че в Пирдоп са били въведени мерки, които позволяват производството на сярна киселина с високо качество. Тази "чиста" киселина е по-скъпа, а клиенти са производителите на батерии. Плановете на компанията са да увеличи обема на чистата киселина четворно до 2020 г.

Производството на катоди (мед с висока чистота) е достигнало 624 хил. т за звеното, което е с 40 хил. тона повече от миналата година. От общото количество заводът в Пирдоп е произвел 230 хил. т катоди (214 хил. т миналата година).

Групата

Групата Aurubis като цяло също отчита по-добри резултати за последната финансова година. Приходите й нарастват със 17% до 11.04 млрд. евро, а нетната консолидирана печалба почти се утроява до 352 млн. евро. По-високи са и двата основни следени индикатора - оперативната EBT се увеличава с 40% до 298 млн. евро, а ROCE достига 15.1% (10.9% предишната година).

Цялото свободно електричество у нас ще се търгува на борсата. С изключителна бързина и без каквито и да е дискусии във сряда (13 декември) Народното събрание единодушно реши да промени кардинално правилата за търговия на електрическа енергия в България. След точно 18 дни - на 1 януари 2018 г., цялата електрическа енергия извън регулирания пазар ще трябва да се търгува единствено чрез енергийната борса. А т.нар. вътрешни търгове, които се провеждаха полупрозрачно от някои от производителите на електричество, вече ще са недопустими.

В България паралелно съществуват регулиран и свободен пазар на електроенергия. Част от потребителите (домакинства и фирми, консумиращи ток с ниско напрежение) купуват електроенергия по цени, които се определят от КЕВР. Останалите (част от фирмите и потребители на ток с ниско напрежение и всички предприятия, потребяващи електроенергия със средно и високо напрежение) купуват енергията си от различни доставчици по свободно договорени цени. Промяната засяга вторите.

За такава реформа в началото на декември официално се обявиха четирите работодателски организации КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК, а неведнъж подкрепа за идеята е изразявал и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Сред противниците на новата разпоредба са най-вече самите търговци на ток.

Какво точно е новото

Със създаването на нова алинея 3 към чл. 100 от Закона за енергетиката на практика се въвежда задължението всички сделки с електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност от над 5MW, да се осъществяват на борсата. По този начин производителите на ток вече няма да могат да пласират електроенергия на свободния пазар чрез собствени търгове.

Наред с това се дава легално определение и на термина "борсов пазар": съвкупността на всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от оператора на борсовия пазар, на които се сключват сделки с електрическа енергия с физическа доставка. А "оператор на борсов пазара" е лицето, което притежава лиценз за организиране на тази дейност.

Променя се и минималната санкция за тези, които нарушават разпоредбите на Закона за енергетиката - тя е намалена от 200 хил. лв. на 20 хил. лева.

Как се случи всичко това

Изключването на търговеца на ток "Фючър енерджи" от пазара на 1 декември осветли факта, че една част от електроенергията у нас не се продава свободно и в определени моменти се създава изкуствен недостиг.

Това даде повод на 6 декември Асоциацията на организациите на българските работодатели да поиска официално цялата електрическа енергия извън регулирания пазар да се търгува чрез енергийната борса. И още същия ден група депутати начело с председателя на енергийната парламентарна комисия Делян Добрев внесоха предложения това да се случи. На 7 декември въпросната комисия на Народното събрание ги одобри, а на 12 декември текстовете минаха и през пленарна зала.

Тук обаче има един много важен момент. Въпросните изменения в Закона за енергетиката всъщност се случват чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Последният бе внесен от Министерския съвет още на 2 ноември, а гласуването му на първо четене се случи на 21 ноември.

Точно в края на срока за приемане на предложения между първо и второ чете - 6 декември, народните представители от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, както и Искрен Веселинов от Обединените патриоти внесоха свой проект. В него чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се прави въпросната промяна в Закона за енергетиката.

"Избрахме този подход, за да може промяната да се случи възможно най-скоро", обясни за "Капитал" вносителят на промените и председател на енергийната парламентарна комисия Делян Добрев. "През последните месеци цените на електрическата енергия се повишиха без видима причина, което породи съмнения, че се определя по непрозрачен начин, като изкуствено се ограничава предлагането. Доколкото ми е известно, проблемите на "Фючър енерджи" са възникнали именно от невъзможността да осигури договореното с крайните клиенти електричество. Ако бяхме вкарали предложенията на първо четене в нов законопроект, промяната щеше да се случи чак през февруари или март. През това време може и други търговци да изпаднат в положението на "Фючър енерджи", твърди Добрев.

Какво ще стане с цените на тока

Срещу това всички сделки с електроенергия от свободния пазар да минават през енергийната борса официално се обяви Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Нейният председател Мартин Георгиев коментира за "Капитал", че търговците на ток са изненадани от бързото налагане на промените и са учудени как толкова важни реформи се случват без никаква дискусия.

"Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазара отива към централизиран. Борсата реално става монополист, който сам си определя таксите и правилата на работа", казва Георгиев.

Според Делян Добрев обаче това не е така. "За първи път откакто се търгува електрическа енергия в България, ще има пълна прозрачност. Енергийната борса не притежава електричеството, за да е монополист. Тя е просто една платформа за сключването на сделки. И ако досега имаше 5-6 търговеца, които незнайно как през годините успяваха да печелят индивидуалните търгове на производителите, след Нова година ще се даде възможност на всички регистрирани търговци на ток да си закупят тази електроенергия директно от централите", каза той за "Капитал".

По думите на Мартин Георгиев ефектът ще е вдигане на цените - новото задължение със сигурност ще доведе и до повишаване на разходите както за производителите и търговците, така и в крайна сметка за потребителите. Причината са множеството такси - транзакционни за всеки мегаватчас електроенергия, за първоначална регистрация на борсата и годишни такси за участие. Делян Добрев обаче обяснява, че тези разходи са пренебрежимо малки, особено в сравнение с големите гаранции, които сега поддържат някои от търговците в отделните централи, за да участват на вътрешните им търгове. "Каква ще бъде цената - по-висока или по-ниска - ще реши пазарът", каза той.

Как ще се отрази на търговците на ток

Според Георгиев ще се влоши ликвидността на пазара - както първичната, тъй като производителите ще могат да продават само през един канал, така и вторичната - между самите търговци, защото пак ще трябва да се минава през борсата. "Това вече се случи в Румъния, където бе въведен същият подход. Много от големите търговци на едро си затвориха офисите и напуснаха пазара, а редица местни играчи фалираха", заяви председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия.

Председателят на енергийна комисия в парламента е на точно противоположното мнение. Ликвидността, казва Добрев, ще се повиши, тъй като цялото налично количество електроенергия ще бъде достъпно за търговия.

Двамата не са съгласни и по въпроса дали срокът за промяната е достатъчно дълъг. Мартин Георгиев е категоричен, че по чисто технологични причини краткият срок до Нова година няма да е достатъчен всички участници на пазара да се регистрират на енергийната борса. Но Делян Добрев е на мнение, че подобен проблем няма да възникне, тъй като по-голямата част от търговците така или иначе са регистрирани.

Стандарт

100 инвеститора изкупиха облигациите на ЕНЕРГО-ПРО. Над 100 инвеститора, сред които международни финансови институции, банки, пенсионни и инвестиционни фондове и асет мениджъри, взеха участие в облигационната емисия на ЕНЕРГО-ПРО, успешно реализирана съвместно от J.P.Morgan и Citi на 30 ноември 2017 г. ЕНЕРГО-ПРО се позиционира като компания от голяма стратегическа важност за регионалния енергиен пазар, разполагайки с разнообразни бизнеси, географски диверсифицирани в България, Грузия и Турция, с висок процент на стабилни приходи от регулирани дейности. ЕНЕРГО-ПРО дебютира на международните пазари на дългови книжа, възползвайки се от благоприятните пазарни условия. Така групата повиши своята финансова гъвкавост и премина към централизиран модел на финансиране.

Високият интерес към пласираната емисия, която беше презаписана 2.2 пъти и генерира поръчки за над 800 млн. евро, е показателен за успеха на операцията. 53% от инвеститорите в облигациите на ЕНЕРГО-ПРО са асет мениджъри, 17% - международни финансови институции, 16% - банки, 11% - пенсионни и инвестиционни фондове. Най-голям дял от инвеститорите - 36% са от Великобритания, 15% са от Австрия и Германия, други 15% са разпределени в Западна Европа, Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави, а 15% са от други западноевропейски държави.

Отчитайки засиленото търсене и високото качество на инвеститорите в облигационната емисия, ENERGO-PRO реши да увеличи размера на облигацията в процеса на преговорите от 350 млн. на 370 млн. евро.

Вина от бг сортове диктуват модата. Старите български сортове Димят, Рубин, Мискет и Мавруд от лозята на Карнобат са най-новата страст в Европа и у нас, разказаха управителите на някои от най-квалитетните столични ресторанти, които неотдавна посетиха Южна Франция, за да почерпят от актуалните винени и гурме-тенденции. Те издадоха, че примерът на световния хайлайф се оказал заразителен за все повече българи, които уверено избират невероятните купажи ETHNO за трапезата си, защото държат на високото качество и неповторимия вкус. Родните сортове впечатлиха изисканата публика по време на конкурса Muscat di Monde в живописното френско градче Фронтинян-ла-Пейрад. Там забележителните ETHNO на „Винпром Карнобат" станаха фаворити на привикналите към лукс ценители, които присъдиха на серията една от най-големите награди за качество.

И докато гостите на конкурса тепърва откриват очарованието на родните вина, у нас все повече хора избират Димят, Рубин, Мискет и Мавруд от лозята на Карнобат, защото богатите им вкусове и аромати пасват прекрасно на предпочитанията, нравите и темперамента на българина, а и подхождат на нашенската кухня. Старите местни сортове в ETHNO поднасят най-доброто от българската земя и отлично разгръщат потенциала си, купажирани със световно-известните каберне совиньон, сира, мускат и совиньон блан. „Същността и душата на вината се крие именно в това необикновено съчетание, което ги отличава от всички останали на пазара", разказаха енолозите на ETHNO. "Целта ни е да преоткрием българските сортове в една по-съвременна концепция за вино. Да извадим автентичния им вкус и да го поднесем в нов и разбираем стил. Така те да навлязат в нашето ежедневие, да станат лицето на родното производство и да ни дадат усещането за изисканост и лукс, който можем да си позволим".

Топ тенденция: "Най-доброто идва от родната земя"

Изборът на български храни и напитки, създадени изцяло от суровини, които са отгледани на родна земя, е най-актуалната тенденция сред младите и образовани хора. Те подбират само чисти продукти, направени с грижа за околната среда и уважение към труда на хората. „Когато купуваме вината ETHNO на „Винпром Карнобат", ние помагаме България да се утвърди като водещ винопроизводител и да покаже на света богатството на нашата природа. Нещо повече - избирайки български сортове, ние реално подкрепяме родното производство. Защото знаем, че колкото повече местни вина се продават на българския пазар, толкова повече работни места ще се откриват, а стандартът на живот в България ще се повишава", разказаха последователи на тренда, наричащи себе си ETHNO-сиасти по името на любимите си вина.

"Винпром Карнобат" съхранява българските сортове

Докато някои производители незаслужено изоставиха местните сортове, определяйки ги като трудни и неперспективни, „Винпром Карнобат" разработи програма за запазване на генофонда им. Екип от опитни агрономи и технолози, заедно с авторитетни учени от Института по лозарство и винарство, издириха най-добрите клонове на местните сортове Мискет, Рубин, Мавруд, Димят и Перла и ги засадиха върху плодородните землища на селата Огнен и Деветак в района на Карнобат - така че те да разгърнат потенциала си, да бъдат устойчиви и да дадат качествено грозде. „Старите български сортове са шанс България да преоткрие своето богатство и уникалната си идентичност във винопроизводството, която да е нашето лице пред света", споделиха от екипа на водещия винопроизводител.

Монитор

Борят с камери задочниците фантоми. Изпитите на учениците записани в задочна, самостоятелна и индивидуална форма ще протекат под видеонаблюдение, както на матурите. Мярката е насочена към пресичане на порочната практика, при която училищата източват бюджета на образователното министерство с фиктивно записани ученици, обясни пред „Монитор" шефката на Регионалното управление по образование в София Ваня Кастрева. Става дума за изпитите за оформяне на годишни оценки на учениците, които не посещават класните стаи, както връстниците си в редовна форма на обучение. Нововъведението идва след случая в професионалната гимназия в Бяла, при който стана ясно, че има записани ученици фантоми, като злоупотреби бяха засечени именно при задочниците. Там се оказа, че в деня на изпита им в гимназията би трябвало да се явят 120 ученици записани в задочна форма. Вместо това в училището не влиза никой, а само в една от класните стаи двама учители попълват документация.

Кастрева обясни още, че от директорите се изисква да подадат информация за периода, в който ще се проведат изпитните сесии на тази група ученици. По този начин ще могат да се правят внезапни проверки от страна на просветното ведомство и регионалния инспекторат така че да се засекат колко лица реално са се явили на изпита. Видеозаписите от сесиите пък ще трябва да бъдат предадени като неразделна част от документацията на изпитите.

През настоящата учебна година в задочна форма са записани 10 914 ученици в 159 училища, съобщиха от МОН пред „Монитор".

Европарламентът ни пуска в Шенген. Евродепутатите почти единодушно подкрепиха желанието на България и Румъния да се присъединят към Шенген. Само групите на Европейските реформатори и консерватори (ЕКР) и "Европа на свободата и пряката демокрация" не бяха положително настроени.

Всички останали групи заявиха, че България и Румъния са изпълнили изискванията и Съветът на ЕС трябва да разреши те да се присъединят към пространството без гранични проверки. По тяхно мнение Хърватия също трябва да се присъедини, щом бъде готова. Дебатът в ЕП бе по инициатива на групата на социалистите и демократите.

Председателят на парламентарната група на социалистите Джовани Питела отправи молба Съветът на ЕС да приеме България и Румъния, защото това е в интерес на Европа и нейната сигурност. Не може да има първа и втора класа държави в ЕС, коментира Питела.

Евродепутатът Сергей Станишев отбеляза, че вече шест години България и Румъния изпълняват изискванията, но заради двоен стандарт и дискриминация остават извън Шенген. Депутатката Филиз Хюсменова (ДПС, АЛДЕ) коментира, че недопускането на двете страни в Шенген е нарушение на европейското право. Колегата й Асим Адемов добави, че България е показала най-добри резултати в справянето с миграционната криза и се е представила като надеждна външна граница на ЕС. България не застрашава сигурността на Европа. Бъдещето на ЕС зависи от солидарността, която изисква двете страни да бъдат приети незабавно, каза той.

Ангел Джамбазки (ВМРО, ЕКР) заяви, че пречките пред България и Румъния са само политически и три държави в ЕС правят отстъпки пред евроскептични партии и заради вътрешните си проблеми.

В последвалите изказвания на политическите групи ЕНП посочи, че Шенген няма да бъде завършен, докато всички желаещи страни не са се присъединили. Всяка страна, изпълнила изискванията, трябва да се присъедини. Истината е, че България и Румъния отговарят на показателите. Не може докладите по механизма за сътрудничество и проверка да се смесват тук. Забавяне на приемането по политически причини е неприемливо. Няма първокласни и второкласни държави в ЕС, това е въпрос на солидарност и когато спрем да я прилагаме, преставаме да бъдем европейци, добави парламентарната група на ЕНП.

АЛДЕ определи развитието на темата като дискриминация към България и Румъния, която трябва незабавно да бъде преустановена. Причината са някои държави, които пречат по политически причини - това е неприемливо и трябва да престане. Не може да критикуваме държави, че не спазват правото и сами да не го спазваме, заявиха либералите.

Групата на Северната левица коментира, че и трите държави трябва да влязат в Шенген. Според тази парламентарна група отношението досега към България и Румъния е като към отпадък.

Групата на Зелените посочи, че присъединяването към Шенген не е само право, но и задължение по договор на държавите в ЕС. Не може една държава да пречи, не може да подкрепим установяването на втора класа страни. Надяваме се на положително решение съвсем скоро, казаха зелените.

Западните страни от ЕС искат Европа на различни скорости - това е лицемерие и престорено приятелство, коментираха от тази политическа сила.

Еврокомисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос изрази надеждата скоро България, Румъния и Хърватия да бъдат приветствани в Шенген. Убедени сме, че трите държави трябва да се присъединят изцяло към пространството без проверки. Отдавна ЕК заяви, че България и Румъния са изпълнили изискванията. Крайно време е Съветът на ЕС да постигне единодушие. Има нагласа този въпрос сериозно да бъде преразгледан. Това би било не само политически честно, но е необходимо от гледна точка на сигурността. Намираме се на последните метри по този път, обобщи Аврамопулос.

Стандартната процедура за вземане на решения в ЕС, наречена „обикновена законодателна процедура", представлява пряко гласуване на дадено решение, което също е одобрено и от Съвета - правителствата на 28-те държави от ЕС.

Очаква се въпросът да се обсъди още на срещата на евролидерите в четвъртък.