Сега

В последния момент ГЕРБ се отказа от мораториума за новите лекарства. 12 дни преди мораториумът за плащане на нови лекарства от бюджета на здравната каса през 2018 г. да влезе в сила, от ГЕРБ най-накрая се решиха да го отменят. Това стана след серия протести, отхвърлено от управляващите вето на президента, разменени тежки обиди и измислен в последния момент алтернативен вариант за осигуряване на иновативни препарати.

"За да спрем всички спекулации, че онкоболни пациенти ще останат без лечение, от ПГ на ГЕРБ ще предложим на утрешния (днешния - б.р.) Председателски съвет на Народното събрание да бъде гласувана в пленарна зала отмяна на Параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК (който засяга мораториума)", съобщиха от ГЕРБ, цитирайки председателя на парламентарната група Цветан Цветанов. Това ще стане, след като седмици наред от партията защитаваха предложения от здравната каса и здравното министерство мораториум, уверяваха, че нито един пациент няма да остане без лечение и без новите медикаменти и че забраната се налага, за да може да се осигури една година "бюджетно спокойствие" на НЗОК, през която да се приемат нормативни промени, с които да се затегне контролът при плащането на лекарствата от касата.

"Проведох серия от разговори с председателите на всички парламентарни групи, с премиера Бойко Борисов и с министрите на здравеопазването и на финансите Кирил Ананиев и Владислав Горанов. Целта на разговорите беше да се неутрализират всички възможни спекулации, че български пациенти могат да бъдат оставени без лечение или лекарства. По време на разговорите стана ясно, че министърът на здравеопазването вече е готов с всички заповеди за създаването на 6 комисии, както и с Правилник за условията и реда за работата на комисиите за разпределение на скъпоструващите лекарства. По този начин вече е създадена цялата нормативна среда за работата на комисиите далеч преди края на годината. Затова изказвам благодарността на ПГ на ГЕРБ за организацията и готовността на здравния министър Кирил Ананиев и екипа му. Въпреки тази готовност и за да спрем всички спекулации, че онкоболни пациенти ще останат без лечение, от ПГ на ГЕРБ ще предложим отмяна на Параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК", обяви Цветанов.

Съобщението от ГЕРБ дойде часове след като лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че е разговаряла с Борисов и е поискала актуализация на бюджета на касата за догодина, с която да отпадне мораториумът. Актуализацията е нужна, защото законът за бюджета на касата вече излезе в "Държавен вестник" и е факт. "Разговарях с г-н Борисов, като му казах: "Единственият легитимен начин да излезем от тази ситуация е да направим спешно и сега актуализация на бюджета на НЗОК", заяви лидерът на БСП. "Декларирам от името на ПГ на БСП, че сме готови на извънредни заседания, на нощни заседания, ускорени срокове, съкратени срокове, но да направим актуализация на бюджета на НЗОК. Става въпрос за един текст - да отпадне Параграф 6 от бюджета и нищо повече", посочи тя. "Г-н Борисов обеща да помисли, след това ми се обади г-н Цветанов и каза, че се събира ПГ, ще обсъдят нашето предложение", каза Нинова.

Че забраната, касаеща в момента 32 нови лекарства за онкологични болести, астма, артрит, множествена склероза, може да се преразгледа, обяви Бойко Борисов ден след като парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев именно върху този текст. Вместо това обаче през уикенда се оказа, че от МЗ са измислили компромисен вариант - комисия да разглежда всеки отделен случай на пациенти, при които сега съществуващите терапии не действат и са показани именно за новите препарати. Идеята беше медикаментите да се плащат от бюджета на МЗ. След като се появи неяснота как именно ще стане това и няма ли да има големи забавяния при разглеждането на случаите, тъй като потенциалните пациенти, които биха кандидатствали, са 8600, от ГЕРБ най-накрая обявиха отмяната на забраната.

До коледната ваканция на депутатите остават 3 дни, а актуализацията трябва да мине по две четения в комисия и в зала. Ако мораториумът отпадне, и то в последния момент, без да има възможност да се променят други пера от бюджета на касата, догодина може да се наложи той да се актуализира за втори път. Засега очакваният разход за новите 32 препарата е около 40 млн. лв., но не е сигурно, че сумата няма да бъде надвишена. Проблемът с бюджета на касата за 2018 г. е, че за пръв път в него е предвиден по-малък резерв - за догодина той е едва 114 млн. лв., или 3% от бюджета. Досега резервът беше 10% и винаги отиваше за покриване на възникващите ежегодно дефицити при болниците и за лекарства. През 2017 г. например той беше 316 млн. лв., не беше достатъчен и касата ще приключи годината с малко под 40 млн. лв. дефицит. При значително по-малкия буфер за догодина бюджетът на касата може да стигне до актуализация.

80% от чуждите инвестиции у нас са фирмени заеми. Голямото изоставане в привличането на чужди инвестиции през тази година започва да се наваксва, но ръстът идва основно от поемането на дълг от българските предприятия. Това показват данните на БНБ към 1 ноември. Според тях чуждите инвестиции в българската икономика през първите десет месеца на годината са 855.5 млн. евро. Това е със 7%, или с 57.3 млн. евро, по-малко в сравнение със същия период на миналата година. В средата на годината сривът беше повече от 50%.

Остава обаче в сила тенденцията основните капиталовложения от чужбина да пристигат у нас под формата на заеми, отпуснати на български предприятия от техните компании майки,базирани в други държави. А това са средства, които рано или късно трябва да се връщат и в повечето случаи са показател за краткосрочни интереси. За първите десет месеца на годината размерът на този тип инвестиции е 678 млн. евро, което е 80% от всички привлечени капитали отвън. Наред с това чуждите инвеститори все по-често усвояват печалбата от българските си подразделения и прибират дивиденти - от началото на годината до 31 октомври реинвестираната печалба е едва 28 млн. евро.

В същото време данните за инвестициите в дялов капитал показват, че дългосрочните интереси към България от страна на задграничния бизнес намаляват. За десетте месеца чужди фирми са вложили в акции и дялове на наши предприятия само 149.6 млн. евро при 589.1 млн. евро година по-рано.

Най-много вложения в българската икономика идват от Холандия - 728.6 млн. евро, основно под формата на заеми. Холандия традиционно държи първото място като инвеститор, но причината е в либералния й данъчен режим, заради който компании от различни страни се регистрират там. На второ място се нарежда Швейцария - със 125.6 млн. евро също основно дългови инструменти, следвана от Германия със 26.2 млн. евро.

В същото време през първите десет месеца на годината Австрия и Белгия са изтеглили от България почти 100 млн. евро.

Продължава сривът на вложенията на чужденци в недвижими имоти у нас. За първите десет месеца в страната ни са влезли скромните 9.7 млн. евро от купувачи на имоти при 60.4 млн. година преди това. Руснаците продължават да са с най-голям дял - 52%, следвани от германците - 11.7%, и украинците - 11.3%.

В същото време все повече български инвеститори настъпват зад граница. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари - октомври 2017 г. нарастват с 255.2 млн. евро, при увеличение със 196.7 млн. евро година преди това.

Капитал Daily

Страните членки на ЕС искат по-умерени климатични политики в енергетиката. Европейските министри на енергетиката поохладиха амбициите на Европейската комисия за бързото въвеждане на по-строги ограничения за въглищните централи, както и отказаха да вдигнат целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на страните членки към 2030 г. Общата позиция между 28-те страни членки, одобрена на среднощно заседание на 18 декември на Съвета "Транспорт, телекомуникации и енергетика", обаче не променя общата насока на политиката за ограничаване на емисиите на парникови газове, просто прави тези цели по-лесно изпълними от страните членки.

Постигнатото съгласие е по четири основни законодателни акта: за общите правила за пазара на електроенергия и регламента за вътрешния пазар на електричество, за насърчаването на възобновяемата енергия и регламента за управление на Енергийния съюз (който прави взаимообвръзка между отделните предложения). Това ще позволи още в началото на следващата година да започнат преговори с Европейския парламент за приемането на законодателните актове, чиято основна цел е постигането на заложените от ЕС енергийни и климатични цели до 2030 година.

"Клиентите са основният ни приоритет в това законодателство. Нашата цел е конкурентен пазар, който да осигури достъпна електроенергия за всички, но също така ще дадем възможност на правителствата да помогнат, когато се налага. От друга страна, потребителите ще имат възможност да бъдат активни и да вземат информирани решения", заяви Кадри Симсън, министър на икономиката и инфраструктурата на Естония, която председателства ЕС до края на годината.

Кои са най-важните компромиси, които бяха постигнати от министрите?

Малко повече пространство за въглищните централи

Европейската комисия предлагаше новите производители на електроенергия да не могат да получават плащания за поддържане в резерв (или за поддръжка на капацитет), ако имат емисии от над 550 грама въглероден диоксид (CO2) на произведен киловат електроенергия (кВтч). Това означава, че само най-ефикасните комбинирани турбини (с два или три цикъла), използващи природен газ, биха могли да получават подобна поддръжка.

Плащанията за престой в резерв покриват част от постоянните разходи на производителите, които по този начин могат да активират мощностите си на разумна цена. Ако отпадне подобна подкрепа, централите ще трябва да продават електроенергията си на много по-високи цени, когато има нужда от нея. С навлизането на ВЕИ класическите централи ще започнат все по-често да остават в резерв, където на тях ще се разчита да компенсират липсата на производство на централите на възобновяема енергия, когато няма слънце или вятър.

Страните членки приеха малко по-различна позиция. Първо, ограниченията ще започнат да важат след 2025 г., а не след 2021 г., както предлагаше ЕК. Това означава, че в следващите осем години могат да се изграждат и инсталации с по-високи емисии. Министрите на енергетиката обаче приеха, че след 2025 г. съществуващите производители, които не изпълняват тавана за емисиите, постепенно ще губят правото си да получават подкрепа за поддържане в резерв, а след 2030 г. вече няма да имат право да участват в подобни механизми. Ефектът е, че след 2030 г. въглищните централи ще трябва да продават електроенергията си на много високи цени, за да могат да компенсират падащата си използваемост, което ще ги направи неконкурентни на другите участници на пазара.

Министрите въвеждат важна поправка. Централи, които изпускат до 700 килограма CO2 на инсталиран киловат, да могат да получават плащания за поддръжка на капацитет и за в бъдеще. Това например означава, че българските въглищни ТЕЦ, които имат над 1 кг емисии на кВтч, ще могат да стоят в резерв, ако бъдат активирани за не повече от 600 часа годишно (т.е. по-малко от 10% от технически възможната им използваемост). Подобна поправка е по-важна за централите на газ, тъй като ще им даде възможност да работят приблизително толкова, колкото е настоящата им използваемост.

Подкрепа за ВЕИ

Министрите отказаха да се съобразят с предложението на ЕК да се вдигне целта за дял на възобновяема енергия към 2030 г. на 30%. Европейският парламент настоява тази цел да се вдигне на 40%.

В директивата за насърчаване на възобновяемите енергийни източници бяха включени три междинни индикатора, които да гарантират, че ЕС постига своевременно целта си за дял от 27% на зелената енергия през 2030 година. Така например целта за 20% възобновяеми източници през 2020 г. се приема като отправна точка ("0%"), а 27% през 2030 г. като крайна точка ("100%").

Въз основа на това са заложени следните етапи: 24% през 2023 г., 40% през 2025 г. и 60% през 2027 година. "Това ще гарантира, че всички страни от ЕС имат постоянен и нарастващ принос към крайната цел."

Причината е, че новото законодателство на ЕС не предвижда задължителни национални цели, както беше досега. Въпреки това се дава възможност Европейската комисия да проверява плановете на страните членки. Не е ясно обаче, ако ЕК установи липса на амбициозност у някои от тях, как те биха били санкционирани.

Без революции в биогоривата

Министрите на енергетиката отказаха да се съобразят с призивите за намаляване на дела на биогоривата, които използват като суровини земеделски продукти, използвани и за храни. Еко-организациите твърдят, че по този начин се повишават цените на храните и се разширяват обработваемите площи, което също води до по-високи емисии на CO2.

Европейската комисия предлагаше сегашният праг от 7% биокомпонента в горивата да се видоизмени, така че настоящите биогорива да намалят дела си до 3.8% през 2030 г., докато биогривата от второ поколение (които не използват като суровини земеделски продукти) да стигнат дял от 6.8%.

Министрите на 28-те приеха да се запази 7% таван, но към 2030 поне 3% от горивата в ЕС трябва да съдържат биокомпонент от второ поколение. Към 2025 г. този дял трябва да е 1% (в момента е под 0.5%).

Като цяло, към 2030 г. страните членки се договориха 14% от горивата в пътния транспорт да са от възобновяеми източници (включително електроенергия). За да е задачата по-лесно изпълнима обаче в целта се отчита и електрифицирания ЖП транспорт.

Решенията, свързани с биогоривата на европейско ниво, ще засегнат директно и българското земеделие. Причината е, че страната е един от основните производители на рапица, която пък е сред най-често ползваните култури за производство на биогорива от първо поколение. През миналата година износът на тази култура е за 219 млн. евро. През септември зам. Министърът в земеделското министерство Цветан Димитров подписа обща декларация със земеделските министри на държавите от Вишеградската четворка и Румъния, с която призова ЕК да преразгледа идеите си за премахване на подкрепата за биогорива на основата на храни.

Свободна цена на тока

Един от основните елементи в позицията на съвета е в бъдещия пазар на електроенергия доставчиците да могат да определят цените свободно. По този начин биха се ограничили пазарните изкривявания, ще се засили конкуренцията и в крайна сметка ще доведе до по-ниски цени на дребно. Все пак държавите членки ще могат временно да регулират цените, за да подпомагат и защитават бедните или уязвимите домакинства потребители.

Също така ще бъдат въведени редица мерки (пазарни гаранции), за да се избегнат кръстосаните субсидии и дискриминацията на участниците на пазара.

Друг важен момент е предложението държавите членки да гарантират, че националната регулаторна рамка позволява на доставчиците на ток да предлагат договори за динамична (променяща се) цена на електроенергията. На практика това би означавало цената на електроенергията да се мени ежечасно (както това става на пазара на едро), с което потребителите ще бъдат мотивирани да съобразяват потреблението си с ценовите стимули.

Подобни гъвкави цени са вече валидни за бизнеса и поне в България предизвикват сътресения.

Възможност за съхранение на електричество

Интересно е и решението за съоръженията за съхранение на енергия. Според него само при определени условия държавите членки ще могат да позволят операторите на електроразпределителни и електропреносни мрежи да притежават, разработват или управляват такива. Целта е по този начин да не се спира навлизането на нови форми на този пазар.

По принцип в новата структура на пазара на електроенергия услугите по съхраняване следва да бъдат пазарно ориентирани и конкурентоспособни. Затова е планирано да бъдат проведени обществени консултации, за да се оцени потенциалният интерес за инвестиции в тези съоръжения. "Във връзка с това следва да се избягва кръстосаното субсидиране между съхраняването и регулираните функции по разпределение или пренос на електроенергия", пише в проекта на директивата.

Кандидатът за Общинска банка стигна до одобрение от СОС. Водещата комисия по финанси и бюджет към Столичния общински съвет (СОС) е приела доклада за кандидат-купувача на Общинска банка без въпроси, стана ясно след редовното й заседание във вторник. Общинарите ще разгледат доклада на свой ред на последното за годината заседание на СОС на 21 декември, четвъртък. Очакванията са да бъде приет и след това да се отправи към БНБ за разрешение за придобиване на мажоритарния дял в банката. Единственият кандидат, подал оферта - лихтенщайнският фонд Novito Opportunities, е предложил 46 млн. лв. за 67.65% от кредитната институция. Исканата минимална цена в процедурата е 45.6 млн. лв.

Бързо, по-бързо, най-бързо

Поредната процедура за продажбата на дела на Столичната община в банката беше открита в началото на октомври, като за малко над два месеца се стигна до избор на купувач при няколко неуспешни опита за продажба преди това.

Докладът с информацията за кандидат-купувача беше предаден от Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ) на градските съветници миналата седмица. Срокът за подаване на оферти беше 4 декември 2017 г., като на 11 декември от конкурсната комисия на СОАПИ обявиха, че са оценили кандидата, проверили са дали отговаря на заложените критерии и са готови с доклада си. На 7 декември Novito Opportunities вече беше подал до Комисията за защита на конкуренцията уведомление за намерението си за закупуване на дела в банката, още преди да е одобрен.

Евентуална пречка

На 13 декември стана ясно, че общинските съветници от БСП в София искат спиране на процедурата по продажбата на мажоритарния дял в Общинска банка с мотив, че има само един кандидат, а кметът Йорданка Фандъкова обещала да се спази принципа за конкурентно начало при сделката. Според изказване на лидера на столичните социалисти Калоян Паргов от миналата седмица трябва да се вземе юридически възможното решение - или процедурата да бъде прекратена и обявена отново, или да се удължи срокът за подаване на оферти.

Кой е кандидатът

Novito Opportunities Fund е 100% собственост на CAIAC Fund Management AG - управляващо дружество, което предлага инвестиционни фондове за частни инвеститори, попечители, застрахователни компании, банки, доставчици на финансови услуги. Това означава, че може да кандидатства и от името на друго лице.

От информацията на интернет страницата на Асоциацията на инвестиционните фондове в Лихтенщайн, чийто член е управляващото дружество CAIAC, се вижда, че Novito Opportunities е новорегистриран фонд от юли тази година. Проспектът му е от 6 октомври, като в него няма кой знае каква пълнота на информацията. Обявата за решението на Столичния общински съвет за продажба на дела на общината в банката беше публикувана на 3 октомври.

От сайта на асоциацията се вижда още, че Novito Opportunities има набран капитал за 24 450 990 евро, които са записани на 28 ноември 2017 г. От информацията за Novito не става ясно кой или кои са инвеститорите във фонда и така реално зад него може да стоят други лица. Според Николай Стойнев, общински съветник и председател на надзорния съвет на СОАПИ, цитиран от "Медиапул", крайни собственици на Novito Opportunities по официалните документи са трима души с австрийско гражданство - Роланд Мюлер, Реймонд Шустер и Томас Ян, които са и част от управлението на CAIAC.

Стандарт

74% от българите посрещат Нова година у дома. Бойко Борисов, Румен Радев, Мая Манолова, Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов оформят челната петица на политиците, към които българите биха отправили благопожелания за Коледа. Това показват данните от изследването на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 7-13 декември 2017 г.

Въпреки постоянната и висока критичност към работата на политиците и на институциите у нас, в настоящото изследване е регистрирана готовност на малко над 60% от интервюираните да отправят добри пожелания към отделни политици в навечерието на Новата 2018 година, казват социолозите. Добри пожелания са отправени към 90 действащи български политици.

Най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов (от 27% от българите), към Румен Радев (от 25% от българите), към Мая Манолова (от 14% от интервюираните), към Корнелия Нинова (от 11%), към Красимир Каракачанов (от 7%), към Йорданка Фандъкова (от 6%), към Цветан Цветанов (от 6%), към Томислав Дончев (от 5%), към Валери Симеонов (от 4%), към Георги Първанов (от 3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).

Социологическото изследване тества и оценките на хората за изтичащата година. 42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша" за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%). Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете - областни центрове и според заможните респонденти. Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи.

61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 г. На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата.

57% от пълнолетните българи заявяват, че през 2017 г. са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата. Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 г., възлизат на 14%. 10% от българите твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс - и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра, са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%).

2017 г. се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове. 2017 г. е била особено лоша година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи. Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70% от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „добра година". Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г. 72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата.Във връзка с празничните дни, мнозинството от българите (89%) възнамеряват да празнуват Коледа по домовете си. 2% планират да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкова - 1% ще работят по Коледните празници. По-висока мобилност на населението се очертава за новогодишните празници. Отново обаче най-висок е делът на българите, които планират да празнуват по домовете си - 74%. На ресторанти и по клубове ще празнуват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.

Летище "София" с нов европейски рекорд. Рекордният брой обслужени пътници на летище София тази година го поставиха на върха на класацията на авторитетната международна организация ACI Europe (Международен съвет на европейските летища), съобщиха от летището. Данните е представил лично генералният директор на организацията Оливие Янковец по време на работното си посещение у нас, придружаван от своя заместник Морган Фолкс.

Янковец е поздравил ръководството на летище София за постигнатите резултати и е изразил надежда, че ще продължат инвестициите в развитието на инфраструктурата и предоставяните услуги в съответствие с нарастващия пътнически трафик.

Специално са подчертани положените усилия и добре свършената работа от ръководството на столичното летище във връзка с предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Темата за председателството е била и сред основните акценти на двудневната работна среща с участието на ръководителите на летището, на ГД "Гражданската въздухоплавателна администрация" и на "Ръководство на въздушното движение".

Сред дискутираните теми са били още и въпроси от глобален характер за летищната индустрия. Оливие Янковец е посочил, че непрекъснато нараства процентът на частните инвестиции в летищата от Европейския съюз. Ако през 2010 г. частното дялово участие при управлението и концесионирането на летища е било 23 на сто, то в момента възлиза на 50 на сто, като очакванията са тази възходяща тенденция да се запази.

ACI Europe е европейската организация към Международния съвет на летищата (ACI) и е единствената в световен мащаб професионална асоциация на летищните оператори. Организацията представлява интересите на 500 летища от 45 европейски страни. Дейността на тези летища осигурява трудова заетост на 12,3 млн. хора, генерирайки годишно 675 млн. евро (4.1 на сто) от брутния вътрешен продукт на Европа.

Монитор

Хвалим се пред ЕС с килим от рози и сапунени балончета. Православна музика и църковни песнопения, реплики на тухли от антична Сердика, килим от рози, букви, скрити из София, шоу със сапунени балончета, изложба, посветена на символиката на възрожденския стол. Това са само част от нещата, наред с множество изложби и театрални постановки, с които ще се рекламираме пред Европа по време на БГ председателството на ЕС.

Над 4 млн. лв. бяха отделени за културната програма по време на шестте месеца, в които страната ни и най вече столицата ще бъдат буквално окупирани от гостите. Около 1,8 млн. лева от тях са за кандидатстване на различни БГ проекти. Така в началото на декември излезе и класирането, като се оказа, че напливът е голям.

От общо 485 получени проекта са одобрени 55 на стойност 1,65 млн. лв. Така например Камерен хор „Средец" печели с проекта си „Музика от вековете". Той ще е на стойност 32 000 лева, в рамките на който ще бъдат изнесени 6 концерта с източноправославна музика. Тук интересни са местата, където ще бъдат проведени събитията - Троянският манастир, криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски", Националният исторически музей в София и Националната галерия. Има и втори подобен проект, който популяризира православната музика у нас. Той е за 87 000 лв. и с парите ще бъдат направени 4 концерта и издадени 3000 диска, които ще се раздадат по време на председателството. Става дума за православната музика, събрана от старини ръкописи от различни манастири, архиви и фондохранилища.

Друг интересен проект, който рекламира античната ни история, е т.нар. Стена на надеждата. Ще се изградят импровизирани грънчарски работилници в София и Пловдив. Идеята е всеки гражданин или гост сам да напише своите послания за обединена Европа върху пресни глинени тухли. Те от своя страна ще бъдат изпечени и вложени в градеж под формата на картата на Европа. Те ще бъдат изработени от същия материал, от който са и тухлите антична Сердика. В самите работилници пък ще има занаятчии, облечени в старинни одежди.

Пореден фалит на туроператор. За пореден фалит на туроператор съобщиха от министерството на туризма. Само няколко дни преди празниците „София тур и Холидей" ЕООД обяви, че прекратява дейността си. Заради стари задължения към партньори компанията изпаднала в несъстоятелност и не могла да изпълни предстоящите пътувания.

Спешната проверка на министерството показала, че компанията има валидна застраховка „Отговорност на туроператора", сключена само преди дни - на 11 декември 2017 г., със ЗАД „Алианц- България". Тя влиза в сила от 00:00 часа на 12 декември 2017 г.

Експерти от туристическото ведомство ще изискат пълна справка какви са поетите ангажименти от „София тур и Холидей" към туристи за предстоящите празници и има ли продадени пакети за следващи периоди.

Министърът на туризма Николина Ангелкова настоява за спешна среща с управителите на туроператора и с представител на застрахователното дружество, за да се гарантират интересите на клиентите. Според информация от самия туроператор покритието на застраховката им е за 1 млн. лв. според подадената към министерството информация за полицата, лимитът на обезщетението е за 450 хил. лв.

Днес в министерството постъпило едно обаждане от клиентка, че от два-три дни на телефоните в офиса на туроператора не отговаря никой. Жената сигнализира за проблема минути преди на сайта на компанията да се появи съобщение, че прекратяват дейността си.

„Министерството на туризма ще следи внимателно казуса, за да се увери, че туристите, чиято почивка се проваля преди празниците, ще бъдат обезщетени. Според Закона за туризма клиентите на туроператор, прекратил дейността си, трябва да предявят претенции за понесени вреди до туроператора или пряко към застрахователната компания, представяйки документи от подписани договори и ваучери с туроператора", обясняват от ведомството.