Сега

Само 9 частни училища ще получават държавна субсидия. 9 частни училища ще получават държавна субсидия през 2018 г. Това става ясно от списъка на частните учебни заведения, които от началото на тази година ще получават средства за издръжка на учениците си по подобие на децата в общинските и държавните школа. Частните детски градини, които се включват в системата на държавното финансиране, пък са 5 на брой.

Дебатите дали частните училища и детски градини да могат да получават държавна субсидия се водиха бурно години наред. Подобна възможност бе дадена с приетия през 2016 г. нов училищен закон, а реално право на държавни пари частните учебни заведения получиха от 1 януари 2018 г. За целта желаещите трябваше да кандидатстват пред просветното министерство, като крайният срок за това бе 2 ноември 2017 г.

Дотогава заявленията за включване в системата на държавно финансиране от бюджетната 2018 г. са подали 9 частни училища. По две са от училища във Варна, Велико Търново, Добрич, Пловдив и едно от София. Нито едно от тях не е новосъздадено, посочват от министерството. От списъка на одобрените за финансиране частни училища и детски градини, публикуван в "Държавен вестник" на 15 декември м.г., става ясно, че са били одобрени всички 9 кандидата, както и още 5 детски градини.

По данни на МОН в одобрените училища се обучават 553 ученици от първи до дванадесети клас и 28 деца в подготвителни групи. Ако школата получат за всяко от тях грубо по около 1400 лв. на дете (колкото бе средно държавната издръжка на учениците от държавните и общинските училища за м.г.), това прави около 800 хил. лв. В бюджета за 2018 г. са планирани доста повече средства за частните училища (7 млн. лв.), в случай че всички частни школа поискат държавни средства.

Причината малко частни школа да искат държавни средства е условието, поставено пред тях от законодателя - да приемат 20% от учениците си безплатно, вкл. деца с изявени дарби и специални образователни потребности. Кои деца ще се освобождават от плащане, ще решава съответното училище. Засега нито едно от членуващите над 50 частни школа в Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) не е изявило желание да получава въпросните средства. Общо у нас има 186 частни училища, в които учат 14 хил. ученици.

Средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците в частните училища ще се определят по бюджетите на общините. Парите ще се разпределят освен въз основа на броя на учениците и на базата на още два критерия - на брой паралелки и според местоположението на училището и наличието в него на деца от уязвимите групи (какъвто ще е принципът и за общинските училища).

Одобрени:

4 от одобрените частни детски градини са от Варна - "Аз съм българче", "Д-р Мария Монтесори", "Мечтатели" и "Чебурашка", една от София - "Арлекино", и една от Търговище - "Монтесори-Търговище" - ООД. Училищата, които ще получат държавно финансиране, са частно средно у-ще "П.Р Славейков" (София), частната професионална гимназия по икономика и управление и частна профилирана гимназия "Едмънт Бърк" (Пловдив), частно средно училище "Леонардо да Винчи" и частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество (Добрич), частно начално училище "Д. Екимов" в с. Русаля, Търновско, частна профилирана гимназия "АК-Аркус" във Велико Търново, частно средно училище "Мечтатели" и частно основно у-ще "М. Монтесори" (Варна).

През декември скоростта на харчене на бюджета се е удвоила. Преди дни Министерството на финансите се похвали, че 2017 г. е приключила с бюджетен излишък от близо 800 млн. лева. До ноември обаче излишъкът беше значително по-голям - около 2.4 млрд. лева. Въпреки запазването на положителния резултат прави впечатление резкият пик на разходите през декември, коментира в свой анализ Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Оказва се, че през декември министрите харчат с двойно по-висока скорост в сравнение с предни месеци и това се случва за поредна година. Декемврийското изпразване на бюджета е равно на 15% от общите разходи за годината, което е два пъти повече от обичайните 7-8% на месец през януари-ноември, изчислява Николова. "Овчарският скок" на разходите на финала на годината се вижда ясно на графиката, подготвена от експертите на ИПИ.

Най-големият разход през последния месец на 2017-а е вторият милиард, отпуснат от правителството за "безплатното" саниране. Освен това кабинетът одобри на заседанията си през декември и серия други допълнителни харчове - към 200 млн. лева по сметките на ИПИ. Сред тях са 23 млн. лева за лицензи на "Майкрософт" за администрацията, 20.6 млн. лева към общини за общински пътища, ВиК мрежи и т.н.,19 млн. лева за безплатен превоз на ученици, 14.2 млн. лева на БНТ такси за излъчване на наземна цифрова телевизия, 12 млн. лева за покриване на недостига в бюджета на съдебната власт. "Прегледът на допълнителните бюджетни харчове навежда на мисълта, че е дадено на всеки, който е поискал. Въпреки това правителство или не поиска, или не успя (в малкото оставащо време до края на годината) да похарчи целия излишък, коментира Десислава Николова. Тя посочва още, че от съобщенията на МС невинаги се разбира кой одобрен разход е в рамките на планирания бюджет, и кой е извънреден, тоест за сметка на излишъка.

"За поредна година станахме свидетели на абсолютно непрозрачно харчене на излишъка от страна на МС, без гласуване на промяна в закона за бюджета от парламента и без ясен разчет откъде се вземат допълнителните разходи. А всяка по-сериозна промяна на бюджетните параметри без санкцията на парламента е грубо погазване на Закона за публичните финанси", критикува анализът на ИПИ.

Практиката годишният бюджет, гласуван от Народното събрание, да се прекроява непрекъснато с решения на Министерския съвет, отдавна се е наложила в България. Сметната палата неведнъж е критикувала изпълнителната власт за тази липса на фискална дисциплина. Но последствия и наказани няма и бюджетните своеволия продължават.

Стандарт

Намаляват поръчките в промишлеността. През декември 2017 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 1,6 пункта спрямо ноември. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура.

По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, строителството и сектора на услугите, докато в търговията на дребно запазва приблизително равнището си от предходния месец, съобщават от института. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността" намалява с 1,9 пункта, което се дължи на по-резервираните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Анкетата отчита намаление и на осигуреността на производството с поръчки от чужбина, което е съпроводено и с понижени очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила остават основните пречки за развитието на бизнеса в сектора, показват данните на НСИ.

Мениджърите масово очакват продажните цени в промишлеността да останат същите в следващите три месеца, става ясно от конюнктурата. През миналия месец съставният показател „бизнес климат в строителството" спада с 3,5 пункта. Това също се дължи на по-неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях получените нови поръчки през последния месец намаляват, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са песимистични.

Основните фактори, затрудняващи предприятията, продължават да са несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила. Но анкетата все пак отчита отслабване на негативното влияние на първите два фактора.

Бизнес климатът в търговията на дребно запазва приблизително същото равнище като през ноември 2017 г., става ясно от данните на НСИ.

Основният проблем за дейността в сектора отново е свързан с конкуренцията в бранша. На второ и трето място са недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда, макар че през последния месец се наблюдава намаление на неблагоприятното им въздействие.

По отношение на продажните цени очакванията на търговците са за известно увеличение през следващите три месеца. През декември съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се понижава с 0,9 пункта. Затрудненията са конкуренцията в бранша и несугрната икономическа среда.

Предизвестената смърт на завод „Диамант". В края на 2017 година от правния мир у нас изчезна бившият завод за стъкло и порцелан „Диамант". През декември окръжният съд в Разград прекати делото по несъстоятелността на някогашния соцгигант и сложи точка на проточилита се 17-годишна сага около фалита му. Така вече и юридически бе обявен факът на предизвестената смърт на предприятие, което в годините на соца се считаше за един от символите на процъфтяващата българска индустрия.

Пътят от разцвета до фалита на най-големия стъкларски завод у нас е изпълнен с динамика и напрежение, достойни за холивудси екшън. След десетилетия на възходящо развитие в условия на планова социалистическа икономика, стъкларският завод в Разград посреща промените през 1989 година с оборудване и технологии, които са енергоемки и правят производството му неконкурентноспособно на международните пазари. Голямата индустриална база обаче и многото съпътстващи материални активи правят „Диамант" интересен - ако не за развиване, то за източване.

Затова заводът получи шанс за раздържавяване още на старта на масовата приватизация през 1996 година. Тогава правителсвото на Жан Виденов продаде 67 % на приватизационните фондове „Орел инвест" и Българската холдингова компания „Труд и капитал", които платиха за предприятието с хартийките, наречени „приватизационни бонове", раздадени на хиляди българи с обещанието да ги направят собственици.

Година по-късно, когато правителството на Иван Костов продължи приватизацията по схемата с РМД-тата, синият кабинет продаде останалите дялове на завода на работническо мениджърско - дружество, което пое и оперативното управление на фирмата. Съдружниците с беграунд в червено и синьо общо произвеждаха и продаваха, но инвестиции в модернизация и обновление не правеше никой.

Затова през лятото на 2001 година, когато СДС и Костов паднаха от власт, в „Диамант" за първи път се заговори за фалит. Че заводът гигант го чака крах, стана ясно през август същата година, когато държавната фирма „Булгаргаз" спря синьото гориво и пещите в Разград угаснаха завинаги.

Стана ясно, че монополистът в производството на стъкло и порцелан е натрупал дългове към газовата компания за близо 10 милиона лева, има неразплатени сметки с много доставчици, а активите му към момента не могат да покрият дори задълженията за синьо гориво. Ръководстото на завода подаде оставка, като тогавашният изпълнителен директор Емил Гюров призна, че предприятието не може повече да се развива, нито да обслужва задълженията си. Той поиска от Агенцита за приватизация да развали договора за продажба, защото акционерите не могат да погасяват вноските си към държавата.

Хлопването на кепенците остави без работа близо 2 000 души, голяма част от които имаха да получават заплати за минали години. И в „Диамант" влязоха синдиците.

Политически сметки изгониха „Шишеджам" от Разград

Първите години на несъстоятелност на „Диамант" не изглеждаха смъртоносни за загубилия блясъка си гиганнт. Заводът си стоеше все още цял целеничък на индустриална площадка от над 400 декара, с изградена напълно инфратуктура и пряка връзка с националната ж.п. линия. В Разград като безработни стояха и чакаха някой да ги наеме стотици силикатчици с опит и умения в съклопроизводсвото.

Тези дадености не можеха да останат встрани от вниманието на големите компании от силикатния бранш и водещи международни концерни внимателно следяха какво ще предприеме по нататък българската държава, за да се оита да спечели от остатъчните активи на рухналия си, но в никакв случай обезценен порцеланов гигант.

Затова на проучване в Разград дойдоха от турския холдиг „Шишеджам". Компанията гигант беше решила да строи завод в България заради наличие на суровинна база от пясъци и каолинови глини в находището край Сеново, близо до Разград. Инвеститорте обмисляха два варианта - да купят фалиралия „Диамант" и стъпвайки на остатъчните активи, да възродят стъкларстото в града или да вдигнат предприятие на зелена поляна в региона, близък до суровината. След серия совалки между Разград, София и Истанбул, „Шишеджам" обяви, че ще строи завод в Търговище. През пролетта на 2005 година товашният премиер Симеон Саккобургготски преряза лентата на новите фабрики, а на вратите на „Диамант" в Разград продължи да виси катинар, върху който вече се трупаше ръжда и разруха.

Десетки инженери и специалисти силикатчици от Разград подадоха молби и получиха назначения в „Шишеджам". Автобуси търгнаха да возят работниците за смяна към съседния град. Камиони, натоварени на макс, возеха пясъка до новия завод по удължен с близо 80 километра маршрут. Тежките им тонажи превръщаха шосето между двата областни града в лунен пейзаж от ями и кратери. По това време на местно и национално ниво политици от всякакави цветове спореха кой е виновен за фалита на „Диамант".

Китайци дойдоха, обещаха и си заминаха

Инвестицията на „Шишеджам" в Търговище, макар и мащабна, не можа да убие веднага надеждата на Разград за възраждане на стъкларството в града. През 2007 година година покойният вече пловдивски бизнесмен Денис Бареков, чиято фирма „Виа пропъртис" купи остатъци от фалиралия „Димант", доведе в града китайски инвеститори. Представители на компанията „Ан Ю Ен" декларираха готовност да построят върху руините на стария завод нови фабрики за стъкло. Те дори посетиха производителя на пясък и глини „Каолин" и се договориха за количествата суровина, която ще им е нужна за преработка.

Проучвателната мисия на китайците продължи няколко години. Междувременно в София правителството на тройната коалиция, по чието време започнаха сондажите на инвесторите от Далечния Изток, падна и на власт дойде първото правителство на Бойко Борисов.

През 2010 година нова група китайски индустриалци пристигна на оглед в Разград. Те обявиха намерения да инвестират в нови мощности за поизводство на стъкло 80 милиона евро. В очакване на строежа последните собственици от „Виа глас" започнаха да разчистват площадката за бъдещия гигант.

Първи падна в прахта коминът на стария "Диамант". Хиляди разградчани проследиха разрушаването на 45 метровия пилон, взривен от сапьори. Местните хора се надяваха върху освободения вече от силуета на миналото терен да се издигне ново промишлено предприятие. По това време обаче по световните борси бушуваше поредната финансова криза и китайските инвеститори се отказаха от намеренията си да инвестират у нас.

Последен опит да вдъхне живот на „Димант" направи правителството на Орешарски. През 2014 година вицепремиерът Даниела Бобева покани шест германски компании от барнша да проучат възможността да инвестират върху руините на някогашния соцгигант. Офертата на София остана без отговор.

И окончателният резултат не закъсня. В края на 2017 последният синдик обяви, че имуществените ресурси на фалиралия мастодонт са изчерпани. 20 млн. дългове остават непокрити, а на финала в касата на дружеството има 40 хил. лева. Тях съдът може да предостави на признатите от него дребни кредитори, които още не са си потърсили вземанията.

Ако някой още помни, че го е имало „Диамант".....

Монитор

Пробутват ни китайско сребро менте. Масово ни пробутват китайски сребърни бижута с ниско качество. Родните търговци не внасяли самия метал, а направо готови изделия. Това заяви за „Монитор" председателят на Съюза на златарите в България Димитър Алексиев.

Бижутерите залагали на този внос, защото в Китай трудът е по-евтин и това драстично сваля крайната цена на накита. Оказва се, че и Турция залага на производството от най-голямата комунистическа държава, а след това българските търговци купуват от съседната страна. „Турците вече много по-малко произвеждат сребро и много по-евтино им излиза, вместо да го произвеждат, да го внасят директно", каза Алексиев.

Въпреки че са китайски, накитите се продават със сертификати от производители. „Това пак е нож с две остриета. На него пише само каратите, но не чакайте да пише Made in China", поясни златарят.

Според него златарският бизнес е на изчезване от нашата страна и след време няма да има златари, които да поправят бижутата на хората.

По думите му пазарът на златото в момента е много слаб и ръстовете, които се съобщават, не са оправдани. Напротив, за миналата година експертът отчита спад в продажбите на златни бижута в размер на 5-6%. „Нямат пари хората. Принудени сме да произвеждаме тънки, малки неща. Такива, колкото за адет да се подарят, но в тях се влага много труд. Фактически в един грам бижу, ако трябва да сложа и труд, то той е колкото за 3-4 грама", категоричен бе той.

Според Алексиев сънародниците ни прибягват до златарските ателиета най-често по празници или около различни поводи - сватби, кръщенета и рождени дни. „Има хора, които държат на златото, защото то е най-хубавият подарък. Вие като подарите или купите злато, половината от парите, които давате в момента, са ви гарантирани, че когато поискате, можете да си ги възстановите, т. е. да го продадете", разясни златарят.

Неговите наблюдения показват, че българите отделяме все по-малко пари за накити и покупките са в рамките на 200-300 лева.

Дори има хора, които търсели украшения за по 50 лева.

Вносът е предимно от Турция и Италия. В същото време родното ни производство възлиза на едва 5 на сто. Причината е, че при нас трудът и консумативите са скъпи.

Борисов: Трябва да подобрим отношенията между ЕС и Турция. България трябва да подобри отношенията между ЕС и Турция през 2018 година, първата половина от която е председателстващ Съвета на съюза. Това посочи премиерът Бойко Борисов, който присъства на официалното откриване на обновения православен храм „Свети Стефан" в Истанбул. На церемонията заедно с него бяха патриарх Неофит, главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи, Вселенският патриарх Вартоломей, президентът и премиерът на Турция Реджеп Ердоган и Бинали Йълдъръм, дипломати и общественици. В двора на т.нар. Желязна църква българи от Истанбул и съседни градове пристигнаха специално за церемонията.

 „Обикновено смесените общности или изселниците се ползват за натиск, конфликт. Ние имаме редкия шанс да направим така, че българските изселници, мюсюлманите в България да бъдат мост на приятелство, мост на сигурност, да гарантират сигурността на етническата толерантност. България винаги се е старала да има перфектни отношения и с християнския, и с мюсюлманския свят. Премиерът Йълдъръм ясно каза - бият се мюсюлмани с мюсюлмани, християни с мюсюлмани, тероризъм навсякъде, дори в най-големите европейски столици. Само заедно можем да го преборим, само заедно можем да бъдем ефективни, само при пълен обмен на информация. София и Истанбул са столици, в които етническата толерантност са пример за подражание. В София на един квадратен километър имаме християнски храм, джамия, католически храм и синагога и всички ние живеем в мир. Бих цитирал президента Ердоган, защото съм солидарен с казаното от него", посочи Борисов при откриването на храма. И добави: „Ние сме длъжни през 2018 година да нормализираме и да направим отношенията между ЕС и Турция такива, каквито само преди няколко години бяха. И бизнес отношенията, и културните отношения, и най вече сигурността и толерантността минават през подобряване на отношенията."

Тримата с Ердоган и Йълдъръм бяха единодушни, че събитието е знаково и показва толерантността между вероизповеданията и добрите отношения между двете държави. „Много е лесно да се говори и да се противопоставя, много е трудно да се гради мир. Европредседателството е за 6 месеца, а с Турция сме съседи от векове и за векове. България е важна държава, велика държава, но не бива да й се възлагат огромни отговорности. Можем да посредничим, можем да настояваме, защото само мирът, подобряването на отношенията с Турция и Европа дава решения на много въпроси", посочи също така Борисов.

"България в момента е председател на ЕС и днешният ден всъщност е послание за международната общност. Истанбул показва, че различните култури и религии живеят заедно. Желязната църква е храм за българската общност, но тя показва красотата на Истанбул. Лошите спомени от историята не би трябвало да хвърлят сянка върху надеждата и възможността да си съжителстваме мирно, затова ние мислим, че трябва да има обединение на религиите и единство в многообразието", заяви от своя страна Ердоган. Той даде примери за политиката на Турция спрямо всички религиозни храмове и изрази надежда, че както в Турция се реставрират и съхраняват храмове, така и в България също може това да се случва с усилията и на двете държави. "Ние вярваме, че всеки трябва да е свободен да изповядва своята религия и ние трябва да гарантираме тази негова свобода. Надявам се това наше сътрудничество да продължи и с историческите, и с религиозните паметници, които се намират в България", посочи още Ердоган. В своето изказване Йълдъръм също се спря на толерантността. "Реставрирайки църквата „Свети Стефан" ние я отворихме за нашите граждани християни и по този начин изпълнихме своя отговорност, идваща от нашите деди. Това е най-добрият пример за толерантността, която датира тук от стотици години насам. В нашата страна имаме граждани от различни религии и за да могат да изпълняват своята религия в спокойствие, мир и да могат да живеят заедно, Истанбул и нашето правителство полагат всички усилия и това е една от важните ни задачи", отбеляза той.

"Да ни е честит обновеният храм "Свети Стефан" и да се издига българският дух в нашите отношения за доброто на нашите страни, църкви и народи", каза пък по-рано патриарх Неофит, който се спря на факта, че денят е слънчев. И допълни: „Слънчево е и на душата ми, както и на душата на всички българи, които знаят каква стойност за нашата България има построяването на този храм."

Снайперисти и хеликоптер следяха церемонията

Заради гостите на церемонията в Истанбул мерките за сигурност около православния храм бяха на най-високо ниво. Снайперисти следяха събитието от покрива на църквата, подпомагани от хеликоптер. Освен полиция и спецслужби в района бяха разположени и части от турската армия. Екзархийският дом, в който делегацията проведе работен обяд, пък бе за кратко затворен за проверка за взривни вещества. Специално обучени кучета обходиха двора и сградите, преди гостите да влязат в тях.

Стотици българи от Истанбул и съседни градове се стекоха в двора на храма, за да отпразнуват обновяването му. Поради засилените мерки за сигурност малцина от тях успяха да влязат в специално изградената шатра, в която Бойко Борисов, Реджеп Ердоган и Бинали Йълдъръм се обърнаха към хората. Те обаче можеха да проследят пресконференцията на голям екран, докато са се хванали на хоро. Още на входа след преминаването през скенери любезни младежи подаваха на посетителите панички със сладки за празника. Борисов, Ердоган и Йълдъръм пък получиха специални медали от българската църковна община за приноса за църквата. Районът се охраняваше стриктно - с участието на полиция, снайперисти от камбанарията на храма и армия. Екзархийският дом, в който делегацията ни проведе работен обяд, бе за кратко затворен за проверка за взривни вещества.

Ремонтът глътнал 7 млн. лв.

Реставрацията на Желязната църква в Истанбул е била много сложна и трудоемка, като за нея са били похарчени повече от 15 млн. турски лири, равняващи се на 3,5 млн. евро, или около 7 млн. лв. Това отчете самият турски президент Реджеп Ердоган.

Храмът „Свети Стефан", за чието реновиране България е отпуснала близо 400 хил. евро от общата сума, е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Църквата е осветена на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Уникалната постройка от метал, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур, е била изработена в Австрия. Основните реставрационни дейности започнаха през 2011 година, след получаване на разрешение от турската държава предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция вследствие на корозия.

24 часа

Ръстът на заплатите в България надвишава средния за ЕС. Ръстът на средната заплата в България значително надвишава средните показатели, които прогнозира Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2018 г.

Според разпространената тези дни прогноза на ОИСР най-високо увеличение на заплатите през 2018 г. се очаква в Унгария - с 4,9%. Латвия и Полша следват Унгария с 4,1 и 3,8% ръст на възнагражденията. Прогнозите за Чехия и Словения са за 3,7 и 3,5%увеличение, следвани от Израел и Словакия с 3 и 2,9%.

България отсъства от тази класация. Официалната прогноза на Европейската комисия за страната ни посочва единствено увеличението с 10% на минималната работна заплата, което е заложено в бюджета. Според традиционната анкета на БТПП в края на 2017 г. около 60% от работодателите бяха заявили, че възнамеряват да повишат заплатите на служителите си с между 10 и 20% през 2018 г. Тези цифри са съотносими с реалния ръст, който НСИ установи за 2017 г. Според последните данни на статистиката, които са за третото тримесечие на 2017 г., средната заплата у нас е имала 9,7% годишен ръст. Според прогнозата на ОИСР в Южна Корея и Естония се очаква увеличението на заплатите през 2018 г. да бъде 1,9 и 1,7%. Ръст на възнаграждението с 1,5% се предвижда за Исландия и Швеция, а с 1,3% за Ирландия. В САЩ заплатите се очаква да се повишат средно с 1,2%.

В Холандия, Норвегия и Португалия се предвижда възнагражденията да се увеличат с 1,1%. Швейцария е единствената държава, в която ОИСР не очаква повишение или намаление на заплатите.

За Великобритания и Италия прогнозата е за леко намаление с под 1 процент.

Цените на храните започнаха да падат след Нова година. Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи с 0,73% от Коледа до първата седмица след Нова година. Това показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

През миналата седмица най-много са поевтинели доматите - с 16,7%, и вече се продават за 1,60 лв. за килограм по цени на едро. Следват яйцата, които са понижили цената си с 6,9% до 0,27 лв. Бананите и портокалите са поевтини съответно с 5 и с 4,4%.

Цената на зелената салата се е повишила с 16,1% до 0,72 лв. Поскъпване има също при кромид лука с 15,8%, както и при морковите с 6,3%. Оранжерийните краставици вече се продават за 2,82 лв., като поскъпването им е с 4,8%.

Кравето сирене поскъпва с 4,1% и вече струва 5,83 лв. за килограм, а кашкавал тип "Витоша" е понижил цената си с 2,1% и достига 10,82 лв. за килограм.

С 1,5% по-евтино е олиото. Цената на пакетче краве масло от 125 грама се е понижила с 0,4% и достига 2,46 лв. за брой.

Каймата е по-евтина с 0,4% и килограм от нея на едро се продава за 4,95 лв. Цената на пилешкото замразено месо също отчита поевтиняване с 0,3% и цената му на едро е 3,81 лв. за килограм.