Капитал

Един предизвестен избор и липсващо доверие. Основното качество, по което трябва да се преценява кандидатът за председател на новата антикорупционна комисия, е почтеност, независимост и обществено доверие. За съжаление точно това качество липсва във фаворита на управляващите Пламен Георгиев, който днес парламентарното мнозинство избра да оглави новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както е цялото й наименование. Това беше основното послание от дебата по избора на новия председател, който протече доста остро и конфликтно въпреки желанието на управляващите.

Номинираният от ГЕРБ Пламен Георгиев бе избран с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля" и получи подкрепа от общо 148 депутати. Против избора му са били 66 народни представители от БСП, а четирима социалисти са се въздържали.

По-интересно е гласуването за другия кандидат, Николай Николов, предложен от БСП. Той е подкрепен от 79 народни представители - 70 от БСП и 9 от "Воля", които на практика са гласували и за двамата кандидати. Против пък са гласували само ГЕРБ, докато всички останали депутати са се въздържали.

Подобно разпределение на гласуването показва, че не е невъзможно да се стигне и до ситуация, в която Георгиев да покани конкурента си в състава на новата антикорупционна комисия. Самият Георгиев обаче продължи да отговаря уклончиво на въпроса как ще прецени кои хора да номинира за зам. председател и трима членове на новата комисия, с обяснението, че засега има "само визията за тези, които ще бъдат предложени", тъй като познава всички, които работят в тази сфера. "Ще помисля и за Николай Николов, той също е авторитетен човек, но не е само той", каза Пламен Георгиев. Той категорично отрича възможността да се консултира с политическите партии за членовете на комисията.

Изборът беше предизвестен, но това не намали остротата на дискусията. За разлика от бледото и неубедително представяне на БСП в дебата по вота на недоверие в края на януари в дискусията по избора на председател на КПКОНПИ левицата влезе подготвена и концептуално, и фактологически, като почти всеки от ораторите на БСП подчертаваше, че изборът е отдавна предрешен.

"Ключовата дума е доверие. Когато един орган и хората, които го представляват, нямат доверие, техните действия няма да се приемат от обществото, заяви Корнелия Нинова и обясни фокуса на дискусията така: "Днес не е времето двамата кандидати за поста да сблъскват идеи. Законът е приет и те няма защо да обсъждат идеи за борба с корупцията. Те трябва да излъчват доверие - на човек, който ще прилага закона - професионално, обективно и с морал. За съжаление съмненията за необективност по дела, които г-н Георгиев вече е гледал, ще тежат."

Извънпарламентарната опозиция: Пламен Георгиев не трябва да бъде избран

Сутринта преди избора пет извънпарламентарни десни партии - "Движение Да България", "Демократи за силна България", БЗНС, "Зелените" и ДЕОС, разпространиха обща позиция, озаглавена "Пламен Георгиев не трябва да бъде избран за председател на новия антикорупционен орган". Той е "политическа креатура и като прокурор и ръководител на КОНПИ с името му се свързват безпринципни и необосновани решения", пише в позицията и се изреждат делата, по които е работил като прокурор.

"Да напомним, че Пламен Георгиев като прокурор не успя да убеди съда в наличие на престъпление по делата за "Софийски имоти", срещу кмета на Кърджали Хасан Азис, както и при всички достатъчно сериозни данни за престъпления на високопоставени лица, следващи от подслушването на директора на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Пламен Георгиев като прокурор по последното дело носи отговорност за унищожаването на записите от подслушването и превръщането им в годно доказателствено средство.

Пламен Георгиев заемаше политическата длъжност на заместник-министър на правосъдието в периода 2011-2013, като отговаряше за затворите.

Не на последно място, Пламен Георгиев като председател на КОНПИ доказа, че може да насочва работата на институцията към разправа с политически неудобни лица (участвайки във войната на властта срещу свободата на медиите, атакувайки издателя на "Капитал" и "Дневник" и погазвайки влезли в сила съдебни решения), както и да я въздържа от действие, когато е налице съществен материален интерес (случаят с освобождаването на 23 милиона лева на подсъдимата за пране на пари Елизабет Елена вон Месинг)", пише в позицията.

Никой обаче не повдигна въпроса за скандалния случай с прекратяването на производството срещу Елена вон Месинг - нито по време на изслушването на двамата кандидати пред парламентарната комисия по конфликт на интереси във вторник, нито днес при парламентарните дебати. Случаят беше предмет на редица публикации от последния месец, след като стана известно, че Софийският градски съд поиска обявяването й за издирване по най-голямото дело за пране на пари в България.

Пламен Георгиев след избора: Ще бъдат хванати хора с пари

Любопитно изявление направи веднага след избора пред журналисти Пламен Георгиев: "В работата ми нищо няма да ме разколебае. Тези високи резултати, които сме постигнали и досега, ще бъдат пренесени и в новата комисия. И те вече се пренасят. Корупцията е негативно явление и съвсем скоро, буквално до седмици, очаквайте нови и нови резултати, и то много сериозни. Ще бъдат хванати хора с пари. Започваме много сериозна борба с корупцията. И няма да чакате резултатите два, три, пет, десет месеца, а буквално след седмици ще започнат да валят първите резултати. И ще видите, че няма значение нито цвят, нито нищо", каза Георгиев, цитиран от "Дневник".

Според него достатъчен аргумент за неговата независимост е фактът, че първите акции на новата комисия са срещу двама кметове на ГЕРБ. И отрече да е знаел съдържанието на прословутия разговор между премиера Бойко Борисов и покойния директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, станал известен с прословутата фраза "Ало, Ваньо!".

Държавата в ЧЕЗ: Скъпо и почти невъзможно включване. С вас добре, ами като дойдат следващите? Така е звучал въпросът коментар на Гинка Върбакова, изстрелян по време на срещата с премиера и двама министри в Министерски съвет в деня, когато държавата й поиска бизнеса на ЧЕЗ.

Седмица по-късно след многото пируети на ГЕРБ покрай сделката вероятността за национализация изглежда точно 50 на 50. Най-малкото защото последвалите дни започна противоположно говорене: и от финансовия министър Горанов, от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и от Валери Симеонов. А ако се съди по поисканата и после отменена оставка на енергийния министър Теменужка Петкова и взаимоизключващите се коментари на премиера, то обратите са постоянни и всяко действие е предпоследно.

Освен принципния проблем с доказаната неспособност на държавата да управлява бизнес, включително енергиен, стои въпросът дали CEZ иска такава промяна в сделката (много малко вероятно) и дали данъкоплатците са склони да платят сума, която в най-щедрия вариант е огромното число от 1 млрд. лв. Затова по-възможната реакция на държавата изглежда приемането на нова регулация, с която да възпре или поне следи изкъсо избрания бъдещ собственик "Инерком" на Гинка Върбакова.

Прахосани пари

Ако държавата въобще тръгне да купува дял в българския бизнес на CEZ, то планът е национализацията да стане през дял в "Инерком България". На срещата с премиера и двамата министри те са поискали цялата собственост, но са дали и опция за 34%, казват източници на "Капитал". Но официалната версия е, че се търси контрол над актива - т.е. държавата трябва да има минимум 50% плюс една акция в "Инерком". При цена в проектодоговора от порядъка на 320-340 млн. евро и последващото търгово предложение към малките акционери за половината от сумата това значи общ разход от 500 млн. евро. Така за контрол държавата ще трябва да осигури над половината от сумата, т.е. 500 млн. лв. По този начин "комфортът" на управляващите би струвал на данъкоплатците между половин и 1 млрд лв., или колкото например да се дострои магистрала "Хемус".

Евентуалното включване на държавата има един страничен ефект - ще санира репутацията на "Инерком" и така сделката ще стане банкируема и за купувача. С правителството за съдружник политическият риск ще стане много по-приемлив за финансиращите институции. Ако се приеме, че основното плащане ще е с осигурения от компанията на Гинка Върбакова кредит (по неофициална информация от банков консорциум начело с "Уникредит"), то държавата и "Инерком" ще трябва да намерят поне 100 млн. евро собствени средства. А мантрата на държавата, че няма да вадят пари от бюджета, а ще намерят кредит, не върви, защото заемът също ще се плаща от данъкоплатеца.

Стои и въпросът дали договорената от Върбакова цена не е прекалено висока и ако да - защо държавата ще я плаща. Останалите кандидати и оценките на самия продавач показват, че сумата е доста над пазарната. Ако се приеме множителят от пет пъти оперативната печалба (70 млн. евро за 2017 г. за двете големи дружества в пакета "Чез електро" и "Чез разпределение"), то излиза, че 100% от двете дружества трябва да струват около 350 млн. евро, т.е. продаваните от CEZ 67% излизат 235 млн. евро, или около 100 млн. над предложеното от "Инерком". Тук разликата е и че всеки купувач трябва да залага регулаторен риск. Доколкото държавата сама си пише правилата и назначава регулатора, то едва ли може да се очаква да си отнеме лиценза или постоянно да се глобява, така че този минус отсъства от държавната сметка.

Повечето юристи смятат, че ако се придобива дял в "Инерком", трябва да се иска разрешение от Брюксел за държавна помощ. Получаването на подобно разрешение обаче трае месеци.

В сделката има и още едно голямо неизвестно.

Арбитражният плюс и минус

В средата на 2016 г. CEZ се обръща към арбитража ICSID (Международния център за уреждане на инвестиционни спорове) във Вашингтон с иск срещу България за "стотици милиони", без да уточнява сумата. Засега разглеждането на делото е преди средата си, ако се съди по хода на много по-ранния иск на EVN по същия повод. Австрийският собственик на другото ЕРП, което обслужва Южна България, се обръща към арбитража през 2013 г., като изслушванията на страните са минали в края на 2016 г., но все още няма решение, т.е. спорът отнема поне пет години. Точно произнасянето на арбитража по искането на EVN ще е тест за отговорността на българската държава. Първоначалният иск срещу България беше за около 600 млн. евро, но след като НЕК и EVN сключиха извънсъдебно споразумение по един от споровете си в България, претенцията вероятно е намалена с поне 100 млн. евро.

С казуса EVN ще се оцени колко са стрували законодателните и регулаторните решения на държавата за натиск върху цените на електроенергията. После идва делото на Energo-pro и едва след 3-4 години ще дойде решение по спора с CEZ.

При чешкия иск България има малко предимство. Причината, посочена от двама адвокати пред "Капитал", е, че CEZ е наела чешка кантора без всякакъв опит в арбитражни случаи, която била избрана, защото е близка с предишния премиер на Чехия.

Преговаряли кандидати в сделката за българските активи твърдят, че една от основните причини CEZ да бърза с продажбата е точно арбитражът. Ако компанията осъди България и все още има бизнес в страната, държавата има много начини "да си избие глобата", споделили мениджъри на CEZ.

Сега чешки медии твърдят, че в договора на "Инерком" има клауза за съдействие и това би накарало CEZ да е против влизането на държавата в сделката. Причината: ако трябват още документи от България, няма да имат достъп до тях. "Това ще бъде крайно неортодоксална ситуация, в която ответник ще бъде под договорно задължение да осигурява съдействие на отсрещната страна по исковете срещу себе си, което е откровен конфликт и вероятно няма да проработи на практика", коментира адвокат пред "Капитал".

Ако влезе в дружеството, държавата може да открие нови аргументи в своя полза. А ако CEZ е смятала да ползва за свои свидетели мениджъри от българските си дружества, това ще стане почти невъзможно.

На теория, ако заради изказванията на управляващите в България сделката с "Инерком" пропадне (например заради разколебаване на банките покрай политическия риск), CEZ може да потърси отново правата си пред някой арбитраж заради пропуснати ползи.

Европейският коз на България

Ситуацията се усложнява заради решение на Европейския съд в Люксембург от 6 март. То засяга точно арбитражи по двустранни споразумения за защита на инвестициите. И казва, че арбитражните решения са незаконни, тъй като с тях се създава система за съдебен контрол извън правния ред на ЕС. Съдът повтаря отдавнашното твърдение на Европейската комисия, че арбитражните споразумения противоречат на публичния ред в евросъюза, което е основание за отказ от изпълнение. Например през 2014 г. Европейската комисия забрани на Румъния да изпълни решение на арбитража във Вашингтон по дело, заведено от шведска компания. Тогава ЕК заключи, че изпълнението на решението на арбитража би означавало даване на незаконна държавна помощ, нещо което не би се получило, ако случаят е бил разгледан в редовен съд. Заради това през 2015 г. ЕК поиска пет страни в ЕС да прекратят споразуменията си за защита на инвестициите с други страни членки.

В момента между адвокатите има спорове кои точно арбитражи засяга решението от 6 март. Мнозинството от юристите, до които се допитахме, са съгласни, че арбитражните решения по двустранните споразумения за защита на инвестициите вече няма да се признават. Въпросът обаче остава с вашингтонския ICSID, тъй като той е основан от международно споразумение и неговите решения се прилагат автоматично. Въпреки това принципът на ICSID е същият като на двустранните споразумения, т.е. неевропейски съдии разглеждат спорове между европейски компании/държави. Затова и има случаи, в които ЕК налага забрани за прилагането на решенията (както в румънския случай). Практиката обаче е, че това се случва само когато те изрично нарушават европейското право в частта за държавните помощи.

Двама други адвокати, специализирани в този тип спорове, заявиха пред "Капитал", че съдебното решение не води до нищо конкретно в случая с CEZ и другите дела срещу България във Вашингтон. Решенията на ICSID си остават валидни и България ще трябва да плаща, ако бъде осъдена, освен ако не докаже, че присъдата е в нарушение на европейското право.

"Новото съдебно решение касае арбитражи в търговски камари, а не и Вашингтонския, който е тип ведомствен и по него решенията се прилагат автоматично", казва Ивайло Дерменджиев.

Според Първан П. Първанов, също адвокат с практика в областта на международния арбитраж, българската защита би трябвало да използва решението на Европейския съд и да го пренесе и върху арбитража в ICSID. "Текстът на решението на Европейския съд е твърде общ, но ще даде възможност за повдигане на спорове за подсъдност. Въпреки че трибуналът по случая на CEZ е по Енергийната харта, която е многостранен международен договор, по който страна е и ЕС, не виждам причина да не бъде направен функционалният аргумент, че в новото правило попадат и случаи, при които страните по арбитражните производства са от две държави - членки на съюза. Когато държавите печелят този тип арбитражи, то обикновено е с аргументи относно подсъдността. Ако не друго, въпросът ще създаде допълнителна несигурност у CEZ относно изхода и ще спечели време на България. Няма да се учудя да видя такова развитие."

От казаното дотук излиза, че арбитражът е с неясен във времето и посоката изход. Макар и мъглива, развръзката по новия собственик на българските дружества на CEZ ще дойде до лятото. Засега залозите Гинка Върбакова (със или без партньор държавата) да успее да купи или не изглеждат равни.

Сега

Лобистки закон удря малките петролни фирми. Високи изисквания за собствен капитал и обезпечения в полза на държавата ще извадят от пазара на горива малките търговци и ще ограничат достъпа на нови. До това ще доведе проектът на нов закон за регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, внесен в Народното събрание с основния мотив - борба със сивия сектор и гарантиране на лоялната конкуренция. На фона на поредните предлагани промени в държавния контрол вчера Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради непосилни финансови изисквания към малките фирми от петролния бранш.

Формално вносители на закона са над 20 народни представители от всички политически сили начело с Емил Димитров, бивш шеф на Агенция "Митници", познат като Ревизоро. Реално обаче това е проектът на Българската петролна и газова асоциация, който е готов от повече от година и си търсеше законодателно лоби.

Преди няколко месеца председателят на асоциацията Валентин Златев обяви, че законопроектът вече е консултиран с министрите на икономиката и на финансите и предстои да бъде качен на сайта на икономическото министерство за публично обсъждане. Но ето че сега е задвижена "експресната" процедура - проектът е внесен от депутати и влиза директно за обсъждане в парламента.

В мотивите си сега депутатите вносители отправят упрек към НАП и Агенция "Митници", че не можели да се справят със сивия сектор в пазара на горива. Цитира се доклад на Министерството на финансите от 2015 г., според който сивият сектор е 30%, а пропуснатите приходи в бюджета са за 1 млрд. лв. годишно. Посочва се, че двата ключови данъчни закона - за акцизните складове и за ДДС, не можели да обхванат спецификата на пазара на горива, а всяка нова мярка скоро се заобикаляла от тези, които искат да нарушават правилата.

Под претекст че ще ограничи нелегалната търговия и криенето на данъци в петролния бранш, новият проект въвежда сериозни прегради пред играчите на този пазар. Фирмите, които искат да се занимават с търговия, транспорт и съхранение на горива, занапред ще трябва да се регистрират и да доказват, че разполагат с голям капитал. Търговците на едро и фирмите, които държат складове за нефт и горива, трябва да разполагат с поне 3 млн. лева. От собствениците на бензиностанции пък ще се изискват по 20 000 лв. на обект. Изисквания за капитал се въвеждат и за фирмите, които се занимават с пълнене и с дистрибуция на бутилки с втечнен газ (LPG) - съответно не по-малко от 200 000 лв. и 500 000 лв.

Документите за регистрация ще се подават в Министерството на икономиката. То пък ще поддържа публичен електронен регистър с данни за фирмите. Всички участници на петролния пазар ще имат 6-месечен срок да се съобразят с новите изисквания, става ясно от законопроекта.

За да получи регистрация, всеки търговец ще бъде задължен да представи и обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция, в полза на министъра на икономиката. Обезпечението ще трябва да се подновява всяка година, а размерът варира от 500 000 лв. за петролните бази и складове до 20 000 лв. за всяка бензиностанция. Фирмите, които превозват бензин, дизел, керосин и т.н., трябва да осигурят депозит или банкова гаранция от 3000 лв. за всяка цистерна. Обезпечения от 200 000 и 500 000 лв. се изискват и от фирмите за пълнене и дистрибуция на бутилки с втечнен газ.

По този начин ще се гарантира, че държавата ще може да си събира дължимите акцизи и ДДС, обясняват вносителите в мотивите си. Сега имало сериозни измами, оставащи ненаказани поради "използването на правни способи, които правят практически невъзможно събирането на наложените санкции".

И в момента НАП изисква от определена категория лица обезпечения за доставки на течни горива с цел да предотврати данъчни измами и злоупотреби с ДДС. Те бяха въведени през 2017 г. за сделки над 25 000 лева, като пределният размер на обезпечението е 50 000 лева.

Именно заради тези изисквания Еврокомисията започва наказателна процедура срещу България. Вчера Брюксел изпрати официално уведомление до страната с настояване да спазва правото на ЕС. "Понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимия от тях ДДС. В същото време за големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимия по сделките им ДДС", посочва ЕК. Комисията смята, че това е ограничаване на свободата на стопанска инициатива.

На този фон доста по-маловажни изглеждат въведените в законопроекта изисквания за образователен лиценз и стаж на управителите на дружествата, които оперират на пазара на течни горива. За търговия на едро с нефт и нефтопродукти законните представители на дружеството или едноличният търговец трябва задължително да са с висше образование и 5 години осигурителен стаж. От търговците на дребно се изискват средно образование и 3 години стаж.

С новия закон се забранява и продажбата на течни горива от мобилни бензиностанции, които бяха посочвани през годините като сериозен източник на контрабанда. Всеки търговски обект трябва да е трайно прикрепен към недвижим имот и да отговаря на изискванията за устройство на територията.

Изрична забрана се въвежда т.нар. ведомствени бензиностанции да зареждат пътни превозни средства на трети лица.

За нарушителите на новите разпоредби глобите са от 25 000 до 250 000 лв. плюс отнемане на транспортните средства и превозвания нефт от нарушителите.

Пресяване

Липсва оценка по какъв начин новият закон ще повлияе на пазара. Отсега е ясно, че ако бъдат приети, новите изисквания неминуемо ще доведат до отпадането на немалка част от фирмите в сектора. Неотдавна от Българската петролна асоциация обясниха, че "България е твърде наситена с бензиностанции в сравнение със сходни по територия и население държави в Европа. В Австрия например бензиностанциите били около 2100, в Чехия - 1700, в Дания - 1800, а у нас били над 3100, без да се броят ведомствените, твърдят от асоциацията.

Спешни законови промени ще спират сделката за ЧЕЗ. Спешни законови промени ще спират сделката за ЧЕЗ. Вчера в Народното събрание бяха вкарани промени в Закона за енергетиката, които предвиждат да се разширят правомощията на КЕВР. Предложението идва от "Обединени патриоти" и според него комисията ще има право да разрешава сделките при продажба на съществени части от капитала на търговски дружества, които управляват стратегическа за енергийната ни система инфраструктура. От съществено значение е дружествата купувачи да бъдат стратегически инвеститори, които могат да гарантират развитието на енергийната система, става ясно от мотивите на проекта.

Намеренията за промяна на законодателството бяха обявени веднага след като се разбра, че регулаторът няма възможност да проверява или да спира сделка за промяна на собствеността на енергоразпределително дружество. Единствените му правомощия са да следи дали новият собственик спазва условията на издадената лицензия. На практика се оказа, че няма нито държавен орган, нито независим регулатор, който да може да се произнесе по казуса. Намерението на управляващите е ремонтът на закона да бъде одобрен максимално бързо от парламента.

Междувременно неяснотите около сделката за ЧЕЗ и нейното приключване стават все повече. Както в. "Сега" писа, намерението на българската държава да придобие част или всички активи на чешката компания в България може да струва прекалено скъпо на данъкоплатците. Причината е, че предварителният договор вече е сключен. В него има клауза, че купувачът се задължава да съдейства на ЧЕЗ в арбитражното дело, което дружеството води в съда във Вашингтон срещу българската държава. По неофициални данни става дума за иск за над 500 милиона евро. От чешка страна вече намекнаха за евентуално извънсъдебно споразумение, но конкретни числа не са назовавани.

Ако "Инерком" не успее да изплати цялата сума, в сделката ще влезе следващият кандидат за покупка. Става въпрос за индийска компания с интереси в българския бизнес. Това е заявил един от директорите в "ЧЕЗ груп" Томас Плескач пред вестник "Лидове новини", свързан с премиера Андрей Бабиш. Темата за продажбата стигна и до президента на Чехия - Милош Земан, който в сряда вечерта е обсъдил темата с директора на ЧЕЗ, предаде БНР.

Срокът, в който "Инерком" трябва да плати цената по сделката, започва да тече от момента, в който българският антимонополен регулатор я одобри. Предполага се, че цялата процедура ще трае около девет месеца. И вчера трудните преговори между собственичката на инвеститора Гинка Върбакова и ЧЕЗ продължиха, но без особен напредък. В сряда от "Инерком" обясниха, че са провели разговори с ЕРП-то на тема може ли и как държавата да участва в сделката, както и са обсъдили нужните документи за одобрение на сделката от Комисията за защита на конкуренцията.

Политическите оценки около намерението на държавата да влезе в ЧЕЗ и около сделката продължиха и вчера. Според бившия енергиен министър Трайчо Трайков "държавата няма работа нито в ЧЕЗ, нито в другите ЕРП-та". "Хората, които не разбират от икономика и инвестиции, усещат с кожата си, че нещо не е наред. Това се използва от популистки партии като БСП, които се опитват да създават истерии и да се бутат в посока национализация и други натрапчиви идеи", коментира Трайков.

"Зад купувача на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Гинка Върбакова стоят БСП и Партията на европейските социалисти", заявиха в декларация вчера от ГЕРБ. Причината е предполагаема връзка между "Инерком България" и Моника Станишева, съпругата на лидера на ПЕС Сергей Станишев. Часове по-късно в специално изявление до медиите Моника Станишева определи твърдението като фалшива новина. "Категорично заявявам, че няма да позволя името ми да бъде замесвано в подобни нелепи сценарии и че всеки, който разпространява неверни твърдения за мен, ще трябва да ги докаже в съда", се казва в писмото.

Арбитраж

Съдът на Европейския съюз реши, че клаузите за арбитраж, които са включени в почти 200 инвестиционни споразумения между държави членки на ЕС, нарушават европейското законодателство, предадоха агенциите. Според решението двустранните договори за защита на инвестициите, които имат арбитражна клауза, противоречат на правото на ЕС. Решението е по повод арбитражно дело между холандския застраховател Achmea и Словакия. През 2012 г. Словакия е осъдена да плати 22.1 милиона евро на Achmea, защото е нарушила договора. Словакия обжалва решението пред съд в Германия, откъдето случаят е прехвърлен към Съда на ЕС, за да постанови дали клаузите за арбитража са съвместими с правото на ЕС. В България арбитражни дела срещу държавата водят трите ЕРП-та заради загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор.

Стандарт

БАКБ и "Инвестбанк" придобиват банка "Виктория". На проведено вчера заседание Управителният съвет на БНБ взе решение за издаване на предварителни одобрения по заявленията на „Българо-американска кредитна банка" АД и на „Инвестбанк" АД за пряко придобиване на акциите на Търговска банка „Виктория" АД.

Заявленията са подадени във връзка с участието на двете банки в провежданата от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД процедура по продажбата на акциите на Търговска банка „Виктория" АД и на вземанията на „Корпоративна търговска банка" АД от Търговска банка „Виктория" АД.

Одобренията са дадени в съответствие с критериите по чл. 28а, ал. 3 от Закона за кредитните институции и при отчитане на заявените и от двете банки намерения за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок.

"Булгартрансгаз" купува имоти от "Южен поток". "Булгартрансгаз" ще купи активи от българо-руската проектна компания "Южен поток България" на стойност над 13.2 млн. лева. Това става ясно от обществена поръчка за пряко договаряне между двете фирми за покупко-продажба на 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 от тях. Всички те ще бъдат използвани за изграждане на бъдещия газоразпределителен център "Балкан" край Варна, който вече беше включен сред енергийните приоритети и на ЕС.

"Южен поток България" продължава да съществува вече над 3 години, след като Русия едностранно спря проекта за изграждане на газопровод по дъното на Черно море през България, Сърбия и Унгария до Австрия. Българо-руската проекта компания не развива никаква дейност, а неотдавна акционерите в нея - БЕХ и "Газпром", взеха решение за разпродажба на активите й. Част от тях са и продаваните 28 имота, за които има издадени и Доклад за ОВОС, Подробен устройствен план, технически проекти, учредено право на строеж и др. Разрешителните са били издадени за изграждане на две компресорни станции и на приемен терминал за подводната тръба на газопровода в местността Паша дере.

Приходите от продажбата на тези 28 имота ще постъпят по сметките на българо-руската проектна компания и най-вероятно ще бъдат разделени поравно между БЕХ и "Газпром".

Монитор

200 000 шкафчета за по-леки раници. Държавата ще плати 2,9 млн. лв. за закупуване на 200 000 шкафчета за учениците от 1-ви до 7-и клас, където да си държат учебниците. Целта е по този начин децата да имат възможността да оставят част от помагалата си в класните стаи с цел олекотяване на раниците. Средствата са предвидени по националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда" с общ бюджет 9,23 млн. лв. По нея са предвидени и 100 000 лв. за посещения на музеи, както и 1,7 млн. лв. за оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти.

МОН разработи проекти на общо 13 национални програми за развитие на образованието през 2018 година, които бяха публикувани за обществено обсъждане и се очаква да бъдат приети от МС. Предвижда се по този начин близо 64 млн. лв. да бъдат отпуснати за дофинансиране на предучилищното и училищното образование през настоящата година. 8100 учители и 2900 непедагогически специалисти ще напуснат системата и ще получат обезщетение до 5 ноември тази година. Те ще бъдат пенсионирани или съкратени според прогнозните данни в националната програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование". От образователното министерство изрично обясниха, че това са само прогнозни числа, заложени като индикатор, и не е ясно точно колко учители ще бъдат съкратени или пенсионирани. Бюджетът по програмата е 28 млн. лв., като в него са включени разходите за закриване или преструктуриране на учебни звена, както и за обезщетения на персонала. 1,450 млн. лв. пък са заложени по програма „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище". Планирано е 700 000 лв. от тях да бъдат похарчени за рампи, асансьори и ремонти с цел осигуряване на по-достъпна среда за децата със специални образователни потребности (СОП). По данни на МОН общият брой на тези деца в страната е 18 673 през учебната 2017-2018 година, като 1397 от тях са с физически увреждания. Децата и учениците със СОП в държавните училища и държавните центрове за специална образователна подкрепа пък са 3985, а 536 от тях са с физически увреждания. В съответствие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо във всяка сграда, използвана за нуждите на образователната система, да бъде изградена достъпна архитектурна среда.По модул „Сигурност в училище" пък е предвидено да бъдат изградени сигнално-оповестителни системи в 42 учебни заведения и да бъдат монтирани системи за видеонаблюдение в 48 специализирани центрове.

Държавата плаща 4,2 милиона за изпити

4,2 млн. лв. ще плати държавата за провеждането на матури и национални външни оценявания. Средствата са по национална програма „Система за стандартизирано външно оценяване".

Те ще бъдат похарчени за изработка на тестовите задачи за националните изпити, за осигуряване на квестори и консултанти, за осигуряване на необходимата информационна инфраструктура и поддръжка на сайтовете свързани с националите външни оценявания и държавните зрелостни изпити и др. През настоящата учебна година се очаква 56 737 ученици да се явят на държавни зрелостни изпити, както и 61 717 седмокласници да преминат през национално външно оценяване по български език и математика. Резултатите от изпитите след 7 клас ще бъдат използвани за класиране на ученици по места от държавния прием. 63 910 четвъртокласници също ще се явят на т.н. миниматура, а 50 000 десетокласници ще бъдат онлайн оценени по дигитални компетентности.

7,50 лв. на час за заместващ учител

30 000 учители да заместват свои колеги в училища, детски градини и центрове за специална образователна подкрепа, предвижда модулът „Без свободен час".

Когато например даден преподавател е в отпуск, той може да бъде заместен от свой колега, така че децата да нямат свободен час. Бюджетът на програмата е 2 млн. лв. Заместващите учители ще получават по 7,50 лв. за реално взет учебен час, ако училището се намира в същото населено място, в което живеят. Ако пък трябва да пътуват до друг район, за да заместят колега, ще получават по 9 лв. на час. Целта е да се намалят отсъствията на учениците, както и да се осигури непрекъснат учебен процес.

Незаконен лихвар получи условна присъда. 45-годишният незаконен лихвар от Шумен Добрин Атанасов получи в сряда присъда от 3 години затвор с 5 години изпитателен срок за незаконно извършване на банкови, застрахователни и финансови сделки. Тричленен състав призна Атанасов за виновен по делото, което вървеше от май м. г.

Дейността на лихваря беше разкрита през 2013 година, след като успял да ужили 14 души в периода 2006 - 2013 година. Атанасов отпуснал 5 кредита срещу ипотека и 9 кредита със запис заповед срещу различна лихва. Според клиента процентът варирал между 5-10 до 15 на сто. Според разследването с действията си лихварят е причинил значителни имуществени вреди на 9 лица и е получил значителни неправомерни доходи.