Капитал

Американският фонд Anchorage купува изцяло "Идеал стандарт - Видима". Севлиевските заводи за санитарна керамика и арматура "Идеал стандарт - Видима" скоро ще са изцяло собственост на американския фонд Anchorage Capital, като от инвестицията си излиза друг финансов инвеститор от САЩ - Bain. Това става ясно от съобщение до Комисията за защита на конкуренцията и от източници на "Капитал", запознати със сделката. Anchorage, който управлява активи за близо 30 млрд. долара, всъщност първо беше само кредитор, но преди четири години придоби и миноритарен дял. Сега основният акционер Bain му продава участието си.

Един собственик

От съобщение до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) става ясно, че регистрираната в Люксембург ACMO планира да придобие самостоятелен контрол върху Ideal Standard и предприятията от групата. ACMO е собственост на Anchorage Capital. През май тази година предстои падеж по дълг на производителя и сделката вероятно е свързана. От компанията са категорични, че това няма да се отрази на дейността в България.

Според уведомлението ACMO или контролирано от нея дружество има намерение да придобие самостоятелен контрол върху Ideal Standard International и Ideal Standard MENA Holding. Това включва и българското дружество "Идеал стандарт - Видима", което има завод за санитарна керамика в Севлиево и два завода за санитарна арматура (в Севлиево и в близкото село Градница).

От "Идеал стандарт - Видима" уточниха за "Капитал", че сделката все още е на етап подготовка. "Съобщението в КЗК е свързано със стратегически възможности, които бордът на директорите и акционерите на Ideal Standard International оценяват понастоящем по отношение на предстоящия падеж на дълга", казаха от там и добавиха: "В това отношение не са взети окончателни решения". От компанията не уточниха каква е общата дължима сума, но през 2011 г. бяха издадени обезпечени облигации за 275 млн. евро с падеж през 2018 г., които бяха преструктурирани през 2014 г.

Местни консултанти са били контактвани и от други кандидати (например испански), който е проявявал интерес към компанията, т.е. са били изследвани и други опции освен Anchorage Capital.

Кой е купувачът

ACMO е част от регистрирания на Каймановите острови Anchorage Capital Master Offshore Fund, а самата група Anchorage Capital е базирана в Ню Йорк и управлява активи за близо 30 млрд. долара. В уведомлението до КЗК ACMO е представена като компания, която се занимава с управление на частни инвестиционни фондове в Северна Америка и Европа със специална насоченост към задлъжнели компании.

Самата Anchorage Capital влезе като акционер в Ideal Standard през 2014 г. след преструктуриране на дълг и свежа инвестиция. Дотогава едноличен собственик беше една от най-големите компании за дялови инвестиции - Bain Capital, чрез свои фондове. Тя придоби Ideal Standard през 2007 г. срещу 1.7 млрд. долара, като финансира покупката със значително количество дълг. В момента Bain Capital и Anchorage Captial са двата най-големи собственика, но от компанията официално не обявяват какви са дяловете им.

Ефектът в България

"Идеал стандарт - Видима" е третата по големина компания в сектора на машините и оборудването в България с приходи от 376 млн. лв. за 2016 г. според класацията К100. Тя е и едно от ключовите звена за самата група. От компанията коментираха за "Капитал", че евентуална сделка няма да окаже влияние върху дейността в България, която остава основен стратегически важен пазар за Ideal Standard както от производствена, така и от търговска гледна точка. "Продължаваме да реализираме нашите стратегически инвестиционни планове в страната и да се фокусираме направените значителни инвестиции към днешна дата да продължат да осигуряват очакваната възвращаемост", казаха от там.

В края на 2017 г. стана ясно, че "Идеал стандарт - Видима" е инвестирала 22.5 млн. лв. в завода си в Севлиево за последната година. Това е само първият етап от тригодишна инвестиционна програма, чиято цел е увеличаване на капацитета и повишаване на производителността, като общата сума за периода се планира да достигне близо 70 млн. лв.

Над 84.5 млн. лв. ще бъдат разпределени като субсидии за тютюн. Над 84.5 млн. лв. от националния бюджет ще бъде сумата на субсидиите за тютюнопроизводство, които предстои да бъдат разпределени между производителите за миналата година. Общите средства са с 5% по-малко спрямо предходната, каквото е изискването за тази държавна помощ.

Според графика за изплащане на субсидиите на земеделското министерство средствата трябва да бъдат преведени на стопаните през април.

Намаление на финансирането

Решението е станало ясно на провелия се консултативен съвет по тютюна през миналата седмица. Средствата ще дойдат от националния бюджет, като сумата е по-ниска спрямо предходната година, когато бяха разпределени 90 млн. лв. Намалението идва по линия на ангажимент на България за тази държавна помощ. Страната е получила разрешение от Европейската комисия да изплаща подпомагане на производителите до 2020 г., но то трябва да се намалява всяка година с 5%.

Стар начин на разпределение

От съобщение на агроминистерството става ясно, че на провелия се съвет по тютюна са били гласувани и конкретните ставки за килограм тютюн за различните сортови групи, но размерът им не е съобщен. По неофициална информация на "Капитал" се е взело решение да се запази миналогодишният принцип на разпределението на средствата по сортови групи, като отново за тютюн от сорта "Басми" ще се въведе диференцирана ставка за подпомагане за малки, средни и големи производители. Същевременно миналогодишните суми ще бъдат намалени с 5% за всяка отделна група.

През миналата година производителите получаваха по 1.30 лв. за килограм тютюн от сорта "Каба кулак", 0.95 лв. за "Бърлей" и 0.75 лв. за "Вирджиния". За най-масово отглеждания сорт в България - "Басми", подпомагането беше между 1.65 и 2.55 лв. за килограм в зависимост от произвежданите обеми.

Според графика на земеделското министерство субсидиите за тютюн трябва да бъдат изплатени на фермерите през април. Годишно за това подпомагане кандидатстват над 40 хил. производители, като изплащането на средствата им се отпуска с цел пренасочване към друг тип производство.

Сега

Пропастта между най-богатите и най-бедните у нас се увеличава. Неравенството между най-богатите и най-бедните в България се задълбочава въпреки сравнително високия икономически растеж през последните години, повишаването на заетостта и доходите и спада на безработицата до предкризисни нива. Най-богатите 20% от населението получават средно 8 пъти повече от най-бедните 20%. Данните са на Евростат към края на 2016 г. Само година преди това разликата в доходите им е била 7 пъти, а през 2012 г. - 6 пъти.

Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в "критично положение", става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. Европейски семестър, който следи представянето на икономическите и фискалните политики на страните членки. От тази година обаче Еврокомисията се фокусира върху социалните политики и социалните права на гражданите, които в много държави изостават на фона на възстановяването на европейските икономики след кризата. За целта ЕК вече ще следи 12 показателя, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, условията на труд и социалното подпомагане и т.н.

България получава оценка "критична ситуация" за половината от тези показатели, а за други три е необходимо да сме "под наблюдение". Това изправя страната ни пред нова опасност да попадне в най-рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, от която успяхме да излезем едва през тази година.

Освен неравенството на доходите най-тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. През 2012 г. 49% от българите са били в такава опасност. През 2014 г. делът им пада до 40%, но оттогава положението не се е подобрило. Като критична е определена и ситуацията с високия процент младежи на възраст от 15 до 24 г., които нито учат, нито работят - към края на 2016 г. те са 18% от населението.

България получава най-ниската оценка и за ефекта на социалните помощи върху намаляването на бедността, както и за незавидното ниво на дигитални умения - само 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. могат да работят с компютър.

С 13.8% рано напускащи училище деца и младежи страната ни попада в по-леката категория - "под наблюдение". Тревожното обаче е, че този процент се влошава - преди 6 години делът на рано напускащите училище е бил 12.5%. Въпреки предприетите през последните години мерки за ограничаване на отпадането от училище те все още не са показали ефективност, отбелязва Еврокомисията. Припомня се, че у нас бе въведена задължителната предучилищна подготовка, екипи от специалисти на местно ниво бяха ангажирани да откриват и подпомагат отпадналите ученици, за да ги върнат обратно в училище, беше организирано и допълнително обучение по български език за ромите и др.

Според ЕК под наблюдение трябва да са също така грижите за децата под 3-годишна възраст, както и заетостта, въпреки че тя расте непрекъснато през последните години и вече надхвърля 70%.

Единственият показател, по който България е над средното за ЕС ниво, е равнопоставеността в заетостта на мъжете и жените. Преди дни обаче по повод Деня на жената 8 март бяха оповестени данни, които показват, че по отношение на заплащането има сериозно неравенство между половете - за един и същ тип работа жените в България получават около 30% по-малко от мъжете.

България се изправя пред сериозни предизвикателства и по отношение на част от индикаторите за защита на социалните права, се посочва в последния доклад на Брюксел. Ромите и децата от бедни семейства са със затруднен достъп до качествени образователни и здравни услуги. Разходите за социално подпомагане са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност в страната.

България е усвоила едва 16% от парите по новите европрограми. Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1.587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, посочва анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0.2% и 6.2%.

През втория за страната програмен период (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007 - 2013 г.) този ресурс е с 5.2% по-голям, а заедно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 млрд. евро.

Заради незадоволителното до момента представяне на новите оперативни програми постъпилото по тях финансиране е довело до допълнително нарастване на производството и на брутния вътрешен продукт (БВП) само с 2.1% от 2014 г. насам. Това показва направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на новите оперативни програми към 31 декември 2017 г. Според анализа на МФ в резултат на европейското финансиране частните инвестиции през последните 4 години са нараснали с 9.6% спрямо нивото при сценарий без еврофондове, а разкритите работни места са с около 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от ЕС в икономиката е увеличил износа ни пренебрежимо малко - едва с 0.3%, докато резултатът върху вноса е 6.5% допълнителен ръст.

С най-голям бюджет - 1.887 млрд. евро, е програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази програма - 19%, обаче има много скромен ефект върху икономиката ни, измерим с 0.1% увеличение на БВП.

Друга голяма програма - "Околна среда", както и в предишния период, се представя най-зле. От бюджета й от 1.770 млрд. евро към края на 2017 г. са изплатени само 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на практика тази програма до момента по никакъв начин не е повлияла за подобряването на българската икономика и стандарта на живот. Подобно е положението и с "Региони в растеж", където усвояемостта е 18.2%. ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" пък, на която изключително много се разчита да повиши качеството на работната сила в България, до момента може да се "похвали" с 9.9% усвоени евросредства.

"Отличници" засега са програмите "Иновации и конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси" с усвояване на средствата от ЕС съответно от 22.6% и 23.1%. Втората програма към момента оказва най-силен ефект върху икономиката на страната - допълнителен ръст на БВП от 1.6%, на частните инвестиции от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази програма са причина и за допълнителен ръст на заплатите в страната от 3.2%.

Ускоряване

През 2018 г. правителството планира по програмите, съфинансирани чрез фондове на ЕС, да бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проекти, на стойност над 1.3 млрд. лв. Това показват индикативните годишни работни планове за 2018 г. на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет. А след европредседателството, в средата на 2018 г., ще започне подготовката за следващия програмен период, обеща вицепремиерът Томислав Дончев. Акцентът ще бъде засилване на секторните политики, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Стандарт

Шампиони сме по кърпене на закони. Робърт Хайнлайн е най-непознатият в България писател от Голямата тройка фантасти, наред с Айзък Азимов и Артър Кларк. Но за разлика от тях той е блестящ автор и на кратките разкази, от които тръгват две сентенции, получили световна популярност. Eдната е: "Безплатен обяд няма". А другата - "Колкото повече са законите и промените в тях, толкова повече са крадците".

За съжаление мъдрите мисли на Хайнлайн у нас отдавна са излезли от сферата на научната фантастика и за влезли брутално в ежедневието ни. И ако безплатен обяд няма никъде по света, то по отношение на промяната на законите България продължава да държи лидерски позици в Европа повече от 10 години.

Стана традиция при всяка инфарктна ситуация, панацеята да е законотворчество на пожар. Нека обобщим предложенията само за последната седмица.

1. Заради скандалната сделка на Гинка за ЧЕЗ ударно се готвят промени в Закона за енергетиката, с които на държавния регулатор КЕВР се дава неограничена власт да парира подобни споразумения между частни субекти.

2. След вълната от протести в подкрепа на доктора - убиец на крадец, се пише на коляно поредната поправка в Наказателнния кодекс за неизбежната самоотбрана.

3. Последните наводнения и преливания на язовири вкараха и премиера Борисов в лабиринта от постановления и закони и го накараха светкавично да поиска от министрите си нова опростена нормативна уредба, така че за един язовир да не са отговорни най-малко 10 ведомства.

Слава Богу, че изтеглиха Истанбулската конвенция. Иначе левите експерти щяха и те на пожар да подготвят обещаните от Корнелия Нинова промени в Закона за защита от домашното насилие.

Няма да споменавам приетите поправки за обществените поръчки заради оградата по границата. Нито законопроекта за вторичното разграбване на КТБ заради кражбата на века. Нито пък анонсираната от шефа на Виваком промяна в Закона за телекомуниции, защото никой не е предвидил, че в България ще има 5G мрежи.

Натрапчиво остава усещането, че у нас законите са пишат по три причини

Най-често след трагедии - природни, криминални или финансови. До скоро голямата част бяха с благовидното обяснение - синхронизиране с европейското законодателство. И не на последно място - за конкретен субект - да се подкрепи или да се санкционира. Като продължение на латинската поговорка, че над закона е само властта.

Справка в статистиката показва, че средногодишно в парламента се внасят между 300 и 400 предложения, а от тях се приемат около 20 процента. Това означава около 80 промени в законите на година. И ако приемем, че поправките в данъчните и осигурителните нормативни актове никъде в Европа не могат да се преброят, то не е така за други изменения.

Един от първенците по поправки е Законът за енергетиката, особено през последните 6 години. Още не сме забравили колко пари направиха фирмите, които първи получиха лицензи за ВЕИ-тата. И колко фалираха, защото ги застигна промяната в закона. Ако подготвените сега заради ЧЕЗ поправки бъдат приети, то много вероятно е да сме свидетели на още подобни промени. Защото овластяването на КЕВР с правомощия да санкционира лицензи сигурно ще бъде съпроводено с нови правомощия и за Агенцията за приватизация - оттам ще изискват промяна за един от най-кърпените закони през прехода. След като се приема закон заради спорна сделка с дружество, свързано с търговията на електроенергия, то може да има промяна и при бъдещо спорно споразумение за дружества, свързани с производството. Първото, за което се сещаме, е АЕЦ "Белене".

Когато се жалват от малкото чужди инвестиции, политиците често търсят причините извън себе си. Виновни са липсата на работна ръка, административните пречки, които така и не намаляват. Но истината е, че чужденците, които искат да вложат парите си у нас, виждат основна пречка в калпавото законодателство.

И постоянните промени в него, което стимулира корупцията сред чиновниците.

Нашият бизнес, независимо дали е голям или малък, приема всяка промяна на нож - независимо дали стана дума за нови касови апарати, нови патенти или нови екоинсталации. Защото облекченията се броят на пръсти. А много често всяко изменение означава нови разходи или най-малкото - нови проверки и глоби.

Хората са убедени, че законите се правят за богатите, а най-потърпевши са бедните. Оттам извира и най-големият дефицит, който съсипва самочуствието ни - липсата на справедливост. Вместо да намалява страховете на хората като следи за спазването на законите, държавата е впрегнала цялата машина да създава нови, които ще действат временно - до създаването на още по-нови. Така порочният нормативен кръг обезсмисля всеки закон.

Удвоихме износа на храни за 10 години. Общото нарастване на износа на храни от България през последните 10 години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, което се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Монитор

Инспектори на хайка за язовири фантоми. Инспектори от Държавната агенция по метрология (ДАМТН) тръгват на хайка за „забравени" язовири, които към момента реално са фантоми - хем съществуват из територията на страната, хем не фигурират в никакви списъци, научи „Монитор". От агенцията са си поставили срок до края на следващия месец да открият всички такива водоеми, които реално в повечето случаи са малки и отдавна не се използват. Въпреки това обаче може да представляват потенциална заплаха.

По последни данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) водоемите в страната са 5700. Според зам.-председателя на ведомството ген. Кирил Войнов точната цифра ще стане известна на 30 април.

„До тогава ще може да се говори за неустановени съоръжения. През миналата седмица например в област Кюстендил установихме водоеми, за които никой не знаеше нищо", каза той за „Монитор". Според него най-вероятно подобни „забравени" водохранилища са най-много на територията на Хасковска област. „Става въпрос основно за малки язовири, но всички трябва да се водят на отчет и контрол в агенцията", допълни той и прогнозира, че има шанс общият брой на язовирите в страната да надхвърли 6000. Това означава, че според изчисленията своеобразните водоеми-фантоми може да са около 300 на брой и нагоре.

Още от началото на тази седмица започват усилени проверки в област Хасково, където освен за състоянието на язовирните стени на известните водоеми ще се издирват и нерегистрирани.