Капитал

АЕЦ "Белене" върви към рестарт. Все по-вероятно изглежда, че управляващите ще се опитат да реализират проекта за АЕЦ "Белене". Централата може и да не заработи, но строителство очевидно ще има. Поне такова е усещането след посещението на министъра на енергетиката Теменужка Петкова в обекта. Тя, заедно с изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев провери как върви изграждането на съоръженията за съхранение на доставеното руско оборудване. От думите й се разбра, че решението АЕЦ "Белене" да не се строи явно вече не стои на дневен ред, а усилията са насочени към търсенето на източници на финансиране и инвеститор, който да подкрепи проекта.

"Приоритет на българското правителство е да намери най-доброто решение, свързано с реализация на оборудването за централата", каза Петкова, допълвайки "платените вече над 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци" задължават властите да предприемат действия. В това има известна логика, но проблемът е с възможността за потъване на още 17 млрд. лева - изграждането на АЕЦ-а се очаква да струва между 10 и 11 млрд. евро, а няма гаранция, че централата ще е конкурентоспособна. Изключително спорният анализ на БАН наскоро показа, че финансова жизненост може да се постигне само при невъзможна комбинация от едновременното сбъдване на десетки фактори.

Въпреки това според Петкова сериозната задача, която стои за разрешаване, е не какво да се прави с платеното и доставено оборудване, а финансирането на проекта. Трябва "да бъде гарантирана неговата реализация на пазарен принцип без държавни гаранции. Мисля, че има голям шанс това да се случи", каза Петкова.

Формално решението какво ще е бъдещето на АЕЦ "Белене" трябва да бъде обявено през лятото, след като неотдавна Народното събрание поиска до края на юни да му бъдат предложени варианти за реализация на оборудването. За изпълнение на тази задача в енергийното министерство вече е създадена работна група, към която са включени експерти от всички компании с отношение към процеса - НЕК, БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и ДП "Радиоактивни отпадъци". Докладът на БАН също беше възприет като търсене на експертна подкрепа за възобновяването на проекта.

Обявените преди време условия на правителство за изграждане на АЕЦ "Белене" са: реализация на проекта на пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия. Ако тези условия не са се променили, шансът да се намери частен инвеститор клони към нула. Също така няма как държавата да не поеме отговорност за радиационния риск на такъв проект.

Балкански проект с европейски пари

"Много добра идея", така министър Петкова определи лансирания от премиера Бойко Борисов вариант АЕЦ "Белене" да се превърне в балкански проект, макар въобще да не е ясно как една атомна централа може да бъде изградена като обща за няколко страни. Проблемът с финансирането в такъв случай е може би най-малкият. Далеч по-сложно е поделянето на риска, отговорностите при управлението и експлоатацията, както и реализирането на произвежданата електрическа енергия.

Енергийният министър припомни, че преди дни Европейската инвестиционна банка е проявила интерес да участва във финансирането на проекта. "Оттук нататък предстои да проведем комуникации с тази банкова институция. Всички предпоставки този проект да бъде реализиран са налице. Имаме лицензирана площадка, оборудване, което сме платили, което отговаря на всички изисквания. Имаме необходимите кадри, които могат прекрасно да се справят с тази задача", категорична е Теменужка Петкова.

ЕИБ обаче е банка, а не инвеститор. По въпроса кой всъщност ще влезе в проекта Петкова отново насочи вниманието към китайците. Там вече имаше предварителни разговори с China National Nuclear Corporation (CNNC) - най-голямата държавна енергийна компания в Китай. Доколко такъв интерес е реален щяло да се провери в рамките на процедура, която ще бъде стартирана, ако се вземе решение за изграждане на АЕЦ "Белене". "Имаме шанс и трябва да опитаме да реализираме този проект. Смятам, че ще имаме успех", коментира Петкова.

Но дори и най-розовите прогнози на енергийния министър да се сбъднат, неизвестността около бъдещата цена на електроенергията остава. Прогнозите на БАН са, че АЕЦ "Белене" ще може да работи при минимална цена от 80 евро за мегаватчас през 2030 г., но редица други експерти, като проф. Христо Василев например, твърдят, че ВЕИ и технологиите за съхранение на ток ще държат тарифите на много по-ниски нива. Наред с енергийната ефективност и оптимизацията на мрежите скъпата базова мощност на атомните реактори в Белене може да се окаже непотребна или поне недостъпна от гледна точка на цената.

Реактор под навеса

Точно както се очакваше, извършената проверка на площадката АЕЦ "Белене" показа, че оставеното оборудване се съхранява съгласно всички изисквания на производителя. Министър Петкова заяви, че за тази задача НЕК е провела обществена поръчка, но преди подписването на договор за 236 хил. лв. без ДДС единственият явил се кандидат - "Н и Г консулт", се е отказал. Това наложило НЕК със собствен ресурс да изгради навесите и според Петкова те вече са готови.

Странно е обаче, че на 27 февруари НЕК обяви нова обществена поръчка за доставка на леки преместваеми обекти за складиране и съхранение на едрогабаритни и тежки изделия на площадката "Белене". Срокът за подаване на оферти в нея е 21 март. Което подсказва, че каквито и навеси да са сложени сега, същинските халета за съхраняване на оборудването тепърва ще се правят.

Без думи за ЧЕЗ

Нищо повече не мога да кажа от това, което беше публично оповестено от страна на CEZ и "Инерком" по повод възможността българската държава да влезе в сделката по съответен начин", заяви министър Петкова, която, както е известно, се познава от 20 години със собственичката на купувача - Гинка Върбакова.

Според Петкова цялата истерия около сделката е била изкуствено създадена и е целяла съвсем други неща. "Много се надявам тези всички цели, които си бяха поставили някои хора, да не се реализират. Трябва да се прояви разум, хладнокръвие. Всички ние трябва да бъдем много отговорни, когато се говорят всякакви неща, свързани и с арбитражите", каза още тя. В случая CEZ води арбитражно дело срещу България във Вашингтон.

Цацаров и президентът атакуваха в КС частната охрана на общините. Няколко часа след като главният прокурор Сотир Цацаров атакува текстове от Закона за частната охранителна дейност пред Конституционния съд (КС), същото направи и президентът Румен Радев. Интересното е, че поотделно двамата оспорват с почти идентични мотиви възможността населени места да се охраняват от частни охранителни компании.

Опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства спрямо гражданите и техните имущества, е конституционен и законов ангажимент на МС и МВР и е недопустимо този ангажимент да бъде прехвърлян на частни търговски дружества, предлагащи охранителни услуги. Това е по същество тезата на главния прокурор Сотир Цацаров в искането му до Конституционния съд срещу текстове от новия Закон за частната охранителна дейност, с които се въвежда възможност частни охранители да пазят населени места по заповед на съответния кмет. Документът беше обнародван в брой 10 на Държавен вестник от 30 януари т.г.

"Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава законът на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред", са част от аргументите на президента Румен Радев. Според него, освен това, към частните охранители не се прилагат същите изисквания както към служителите в МВР, в частност - да са политически неутрални. Отпада и конституционното право при евентуални щети потърпевшите да търсят отговорност от държавата.

Осигуряването на обществения ред е компетентност на изпълнителната власт, а възможността кметът да сключва договор за охрана ще постави гражданите в зависимост от неговата воля - дали, доколко и чрез кого да се осъществява охраната в това населено място, пише в искането до КС, подписано от Сотир Цацаров. Допълнителни усложнения биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия.

Законът и досега допуска да се изгражда общинска полиция за опазване на обществения ред. Новите разпоредби позволяват неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота на хората в различните населени места, създава се непропорционална зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частни субекти, а не от предвидените по конституцията и закона държавни органи, се казва в искането на главния прокурор.

Проектът на новия закон е изготвен от Министерския съвет и внесен в парламента през август м.г., но окончателното му гласуване се забави съществено без публични обяснения защо.

Сега

"Инерком" втвърди тона за държавното участие в сделката за ЧЕЗ. Дни след като се съгласи и държавата да участва в сделката за ЧЕЗ, купувачът на българските активи на чешката компания рязко смени тона. "Инерком България" не смята, че придобиването на държавен дял от страна на българското правителство е единственият начин да се гарантират общественият интерес и доставките на електричество за българските потребители, стана ясно вчера.

Информацията идва на фона на изказването на финансовия министър Владислав Горанов, който смята, че България има достатъчно инструменти да регулира доставката на ток. Затова и държавно участие в сделката не е необходимо, обясни той. Темата вчера коментира и енергийният министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че след като "Инерком" е изразил съгласие държавата да участва, продавачът е този, който трябва да каже своята дума. "Според мен тази истерия, която изкуствено беше създадена, целеше съвсем други неща. Много се надявам целите, които си бяха поставили някои хора, да не се реализират. Трябва да се проявят разум, хладнокръвие. Всички ние трябва да бъдем много отговорни, когато се говорят всякакви неща, свързани и с арбитражите", заяви Петкова. Очевидно тя визира арбитражното дело за 500 милиона евро, което ЧЕЗ води срещу България. Според анализатори именно то е пречка пред намерението на държавата да придобие контрол върху енергоразпределителното дружество.

"Ние сме съгласни с финансовия министър и не смятаме, че държавно придобиване на дял от бизнеса на ЧЕЗ е единственият начин да се гарантира общественият интерес", коментира Милена Стоева, председател на съвета на директорите на "Инерком". Според нея единствено от компанията зависи дали българската държава ще има дялово участие при покупката.

В края на миналата седмица от централата на ЧЕЗ съобщиха, че ще направят анализ на вариантите и ще обявят решението си до края на март или в началото на април. Стоева не коментира стойността на сделката. В интервю пред сайта "Гласове" през уикенда обаче тя поясни, че "Инерком" има активи за около 100 млн. лв. Годишният оборот е около 50 млн. лв. и по предварителни данни печалбата за 2017 г. ще бъде около 10 млн. лв.

От "Инерком" отново обявиха, че за финансирането на сделката се водят преговори с няколко банки, много от които нямат офиси в България. Никакви офшорни компании няма да участват в трансакцията, изтъкнаха от компанията. Финансирането на сделката никога не е било обсъждано и с руски банки, а за нея ще бъде осигурен значителен дял собствено финансиране. "Промяната на собствеността няма да бъде усетена по никакъв начин от клиентите", заяви и Веселин Захариев от "Меин Кепитъл", финансов консултант по сделката.

"Още през 2003 г. тези ЕРП-та са преминали в частни ръце. Държавата няма как да стои зад тази сделка. Зад тази сделка стои чешката държава", коментира вчера министър Теменужка Петкова. Тя изтъкна, че България няма как да влияе на сделката, а "всичко, което се опитва да се наложи към публичното пространство, са едни инсинуации".

Пост

"Доверието на премиера Борисов, доверието на нашите коалиционни партньори и подкрепата, която получих от страшно много колеги, ме задължават страшно много", каза Петкова по повод отказа на премиера да приеме оставката й. Решението му донякъде бе изненадващо, тъй като самият той поиска министър Петкова да напусне поста си. Причина бе дългогодишното й познанство със собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова. "Приемам този отказ да бъде приета моята оставка като една много сериозна отговорност", изтъкна Петкова.

Нелегалните бензиностанции са двойно повече от легалните, твърди депутат. В опит да оправдае лобисткия законопроект за регулиране пазара на горива депутатът от "Обединени патриоти" Емил Димитров, известен като Ревизоро, изчисли, че незаконните бензиностанции в България са двойно повече от легалните.

Според него 7000 бензиностанции работят на черно, като половината се водели собственост на малоимотни и неграмотни хора, които не могат да бъдат санкционирани. Освен това много фирми превозвали течни горива с "полулегални камиони". В същото време на светло работят само 2800 бензиностанции плюс 400 ведомствени.

Димитров, който е бивш шеф на Агенция "Митници", и още над 20 депутати от всички парламентарни групи внесоха преди дни законопроект за "регулиране на икономическите дейности с нефт и нефтопродукти". Проектът въвежда задължителна регистрация на всяка фирма, която иска да търгува, превозва и складира течни горива. Освен това се предвижда фирмите да доказват солиден собствен капитал и да предоставят банкови гаранции в полза на държавата. Основният мотив на вносителите са борба със сивия сектор и гарантиране на лоялната конкуренция.

Критици на законопроекта обаче предупреждават, че той работи в полза на големите играчи на пазара и ще отстрани голяма част от малките търговци. Известно е, че за такъв закон от години настоява Българската петролна и газова асоциация, в която членуват големите компании в бранша. Авторите на новите правила не са се постарали да направят задължителната оценка за въздействие и не посочват как ще се отразят промените на фирмите от петролния бранш. В мотивите се посочва само, че се очаква да изсветлят обороти от около 1 млрд. лв. годишно, които в момента били в сивия сектор, оценен от финансовото министерство през 2015 г. на 30%.

"Законът не дели фирмите на малки или големи, а на легални и нелегални", обясни пред Би Ти Ви Емил Димитров, обиден, че го обвиняват в лобиране в полза на едрите играчи. По думите му добър показател дали една бензиностанция е легална или не е дали е доказала, че отговоря на противопожарните изисквания. От тв участието на депутата се разбра, че посочените от него като нелегални 7000 бензиностанции нямат надлежни документи от ДНСК - строителният контрол отговаря за въвеждането в експлоатация на всеки обект. Не стана ясно обаче как Ревизоро е преброил 7000 нарушители и дали е сезирал ДНСК, полицията, НАП и Агенция "Митници" за незаконните бензиностанции.

Депутатът съобщи само, че законопроектът отпуска на нарушителите 6 месеца време да приведат дейността си в рамките на изискванията.

"Големият проблем на сивия сектор е, че половината от нелегалните бензиностанции имат фиктивни собственици, но сега ще трябва да извадят 20 000 лв., за да признаят собствеността. Докато в момента те ги регистрират на хора, които нямат нищо зад гърба си", обясни Димитров. Затова и се налагало въвеждане на образователен ценз за законните представители на компаниите - висше образование за търговците на едро и средно - за търговците на дребно, защото не можело неграмотни хора да въртят бизнес за милиарди.

Всъщност законопроектът предвижда търговците на едро и фирмите, които държат складове за нефт и горива, да докажат, че разполагат с поне 3 млн. лева капитал или активи. От собствениците на бензиностанции пък ще се искат по 20 000 лв. на бензиноколонка. Изискванията за капитал за тези, които се занимават с пълнене и с дистрибуция на бутилки с втечнен газ (LPG), са съответно не по-малко от 200 000 лв. и 500 000 лв. Търговците трябва да представят и банкови гаранции. Такива ще се изискват и от фирмите, които превозват течни горива - по 3000 лв. на цистерна.

Утешения и хвалби

Според Ревизоро предлаганите финансови изисквания били съвсем поносими и нямало да съсипят малкия бизнес. Той дори изчисли, че всъщност банковата гаранция за една бензиноколонка излизала колкото две кафета на ден, а за една цистерна се равнявала на кутия цигари.

"Това е най-антикорупционният закон, влизал в българския парламент", похвали се депутатът от "Обединени патриоти". От 6 години никой не събирал смелост да го внесе, но сега европредседателството на България се оказало много подходящ момент. От това кой как ще гласува щяло да се разбере кой от коя страна на бариерата е, смята Димитров.

Стандарт

Петър Москов на съд за ваксините. Софийска градска прокуратура (СГП) внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу бившия министър на здравеопазването Петър Москов, неговия заместник Адам Персенски и още трима души от „Бул Био НЦЗПБ" ЕООД във връзка с ваксините „Пентаксим", „Еувакс Б" и „Тетадиф.

Петър Москов е обвинен за това, че на 9 юли 2015 г., в качеството си министър на здравеопазването не е изпълнил служебните си задължения, като е приел дарение от Министерство на здравеопазването на Р Турция - 100 хил.дози ваксина за деца „Пентаксим -0.5 мл." и 100 хил. дози ваксина за „Хепатит Б" - „Еувакс Б", които не са разрешени за употреба на територията на България. Поради това не биха могли да отговорят на нуждите на имунизационния календар в страната.

От действията на Москов са настъпили вредни последици за МЗ от имуществен характер в размер на 325 233,87 лв., и неимуществени вреди, изразяващи се в създаване на недоверие в авторитета на МЗ за осъществяване на ефективен контрол относно упражняваната лекарствена политика и недоверие у гражданите за дейността по ваксиниране на деца.

Това определя деянието като особено „тежък случай".

Деянието на Петър Москов съставлява престъпление по чл. 282, ал. 3, вр.ал.2, вр. ал.1от НК, и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода" от 3 до 10 г.

Второто обвинение срещу Москов е за това, че на 27 ноември 2015 г., в качеството си на министър на здравеопазването, в съучастие, като помагач, умишлено е улеснил сключване на неизгодна сделка с „Бул Био НЦЗПБ" ЕООД за дарение на 5 000 000 дози ваксини „БЦЖ". От това са произтекли значителни вреди за „Бул Био" ЕООД в размер на 427 788,31 лв. с ДДС, 2097, 96 лв. застраховки и 12 221,22 лв. транспортни разходи.

Престъплението е квалифицирано по чл.220, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от 1 до 6 г.

Третото обвинение на Петър Москов е за това, че в периода 20 юни 2016 г. - 1 юли 2016 г., като министър на здравеопазването и принципал на „Бул Био НЦЗПБ" ЕООД, не е упражнил достатъчно контрол върху работа на лица, на които е възложено управлението на обществено имущество, и от това са произтекли значителни щети в размер на 110 003, 46 лв.

В резултат на престъпното бездействие на Москов е допуснато в база на „Бул Био" в кв. Суходол, гр. София, да бъде произведена и съхранявана ваксина „Тетадиф", без Изпълнителната агенция по лекарствата да е била уведомена и без да е дала разрешение за нейното производство конкретно в тази база на „Бул Био" ЕООД.

Така са осъществени значителни разходи за производството на ваксината, без да са спазени нормативните изисквания.

Така описаното деяние съставлява престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 2 от НК и ако бъде признат за виновен, Петър Москов може да получи наказание „лишаване от свобода" от 3 до 10 г.

На съд е предаден и бившият заместник-министър Адам Персенски по обвинение, че на 9 юли 2015 г., като длъжностно лице, в съучастие като помагач на Москов, умишлено е улеснил министъра да наруши и да не изпълни служебните си задължения при получаване на дарението от 100 хил. дози „Еувакс Б", като от действията му са настъпили имуществени вреди в размер на 325 233, 87 лв. ДДС и е нарушен авторитетът на Министерство на здравеопазването за осъществяване на ефективен контрол по изпълнение на лекарствената политика на държавата - престъпление по чл. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал.1, вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

За това деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода" от 3 до 10 г.

Престъпните действия на Адам Персенски се изразявали в осъществяване на среща в резиденцията на Р Турция през месец март 2015 г. и среща с представители на турското посолство в Република България. На тези срещи е било предварително договорено изготвянето на двустранно споразумение между българското и турското Министерство на здравеопазването за размяна на ваксини. Адам Персенски е участвал в работна група за изготвяне на същото Споразумение. На 19 юли 2015 г. Адам Персенски е изготвил доклад пред министъра на здравеопазването за организиране на приемане на дарението от Република Турция, включително издаване на разрешителни за ползване, проверка на наличности и съответствие на продуктите с националните регламенти, както и организиране на вноса на ваксините на територията на Република България.

Второто обвинение на Адам Персенски е за това, че в качеството си на длъжностно лице е подбудил и подпомогнал на Любомир Димитров (управител на „Бул Био" ЕООД) да сключат неизгодна сделка с Министерство на здравеопазването, от която е настъпила значителна вреда за „Бул Био" ЕООД в размер на 427 788, 31 лв. с ДДС.

Деянието е съставлява престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл. 201 ал.3 и ал. 4, вр. ал.1 от НК, и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода" от 1 до 6 г.

Управителят на „Бул Био" АД Любомир Димитров е предаден на съд по две обвинения за безстопанственост по смисъла на чл. по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК във връзка с производство на ваксина „Тетадиф", без нужните разрешения в периода 20 юни 2016 - 1 юли 2016 г.

Второто престъпление е осъществено в периода 9 ноември 2015 - 27 ноември 2015 г., когато Л.Д. е допуснал разпиляване на имуществото на „Бул Био" ЕООД в общ размер на 44 685, 55 лв.- престъпление по чл. по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК.

Щетата е формирана от направените производствени разходи във връзка с производство на ваксина „Тетадиф" , предназначена за Р Турция, без да е наличен изричен договор и разрешение от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата.

За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода" от 3 до 10 г.

Третото обвинение на Любомир Димитров е за това, че на 27 ноември 2015 г., като длъжностно лице, съзнателно е сключил неизгодна сделка - дарение на ваксини „БЦЖ" (250 000 ампули по 20 дози) в полза на Министерството на здравеопазването. От това е произлязла значителна вреда за „Бул Био" ЕООД в размер на 427 788, 31 лв. с ДДС -престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 , вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от 1 до 6 г.

На съд е предаден и завеждащ отдел в „Бул Био НЦЗПБ" ЕООД, за осъществени от него престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, и по чл. престъпление по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК /безстопанственост/.

Деянията са осъществени във връзка с незаконно производството на ваксината „Тетадиф" и безплатния й износ за Р Турция.

На съд е предадена и завеждащата отдел „Качествен контрол" в „Бул Био НЦЗПБ" ЕООД. Тя е обвинена за четири отделни документи престъпления, свързани с изготвянето на официални документи с невярно съдържание - сертификати за износ на ваксина и сертификати за хранителни среди, и ползването на неистински официални документи.

В една част от тях е отразявано, че партидите с ваксина „БЦЖ" отговарят на съответните спецификации в разрешението за употреба и на разпоредбите за освобождаване на биологични продукти.

В други е посочено, че определена хранителна среда, използвана при ин витро процедури, е отговаряла на изискванията за качество.

Тези документи са се използвали пред клинични микробиологични лаборатории в страната.

Престъпните деяния са осъществени в периода 8 януари 2014 - 25.11.2015 г. и са съставомерни по чл. 311 от НК, според който се предвижда наказание „лишаване от свобода" до 5 г.

Към настоящия момент всички обвиняеми са с мярка за неотклонение „подписка".

Готвят одит и категоризация на язовирите. Министърът на регионалното развитие и благостройството Николай Нанков коментира състоянието на язовирите в страната.

"Стената на язовир "Бързина" е компрометирана, призна той. - Хубаво е, че преливникът функционира, добре оразмерен е, с циментова обшивка, така че с него няма проблем. Проблемът е със стената и към момента да се извършват аварийни дейности тук, е безсмислено. Когато падне водата през летните месеци, тогава да са съответно проектиранията и да се прави ремонт. Със сифони ще работим, докато не намалее водата през летните месеци. Нямаме опасност от скъсване, не е аварийно състоянието. Въпросът е наистина да се реши цялостно проблемът с отремонтиране по проект при ниски води в летните месеци. Хубаво е, че имаме преливник", коментира Нанков.

По думите му на язовир „Рогозен" 1 ще решават проблема тепърва с преливника, като намалеят и там обемите на водата. „Може би в следващите няколко месеца - от два до три, с актуализация на проектите и вече не аварийни, а планови ремонти по двата язовира - преливника на „Рогозен" 1 и стената на „Бързина". Областният управител на Враца Малина Николова е изключително активна и като организация на дейности, и като превантивна подготовка, но без инструментариум, най-вече финансов, докъде ще я докараме, ако прехвърлим язовирите на областните управители да представляват държавата", допълни той и уточни, че ще докладва и на премиера Бойко Борисов, за да видят как ще осигурят финансовия ресурс, тъй като не е малък.

„Колегите от ДАМТН ще излязат с одит в рамките на следващите няколко седмици. Подготвят се нормативни промени за категоризация на язовирите. Проблемите язовири са точно малките. Темата е комплексна, не е само за двата, които към момента ще решим. Кметът не може да не е доволен. Решаваме конкретния казус и ще го решим качествено. Ще трябва да се вместим в отпуснатите 3 млн. лв. за двата язовира. Мисля, че няма да има проблеми. Предвижда се довечера валежите да започнат и мисля, че към момента с около 2 метра падна нивото на яз. „Рогозен" 1", обясни още регионалният министър.

Монитор

Вратичка в закона трие болести от здравното досие. Възможност в новия регламент за личните данни позволява да бъдат блокирани данни от здравното ни досие, ако не искаме да се знае за прекарано заболяване. Например когато хронично болен сменя личния си лекар и не иска той да пази личната ни информация. Това съобщиха от Комисията за защита на личните данни.

Личният лекар сега трябва да съхранява данните. Блокирането не значи унищожаване, когато те потрябват, ще могат да бъдат възстановени, поясниха от там.

Преди обаче джипито да ги блокира, трябва да запознае своя пациент с последствията и какви капани крият те, ако човекът се разболее и не е в състояние да съобщи обстоятелства, свързани с неговото здраве. Причината е, че едно от законосъобразните основания за обработка е защитата здравето на личността.

Освен това при смяна на личния лекар здравноосигуреният има право дори да поиска автоматично пренасяне на данните от стария до новия доктор. Така например ако някое заболяване е скрито и пациентът не иска другото джипи да знае за него, настоящото трябва да предупреди пациента за всички рискове от скриване на данните. То трябва да му каже, че в случай на неадекватно състояние или безпомощност в резултат на кома, например липсата им може да струва увреждане на здравето и дори живота на човека, тъй като лекуващият лекар няма да знае какво е фактическото състояние. Едно от тях е при нужда от преливане на кръв, че може да се изгуби ценно време за уточняване на групата и подгрупата. До смърт пък може да се стигне в резултат на нежелана алергична реакция, тъй като липсват данни за възможни алергии от страна на болния или пострадалия. До увреди на здравето и фатален край може да се стигне още и когато пациентът приема лекарства от група, несъвместима с медикаменти от друга група.

Възможно е човек да има и скрити вътрешни инфекции, които лекува, но за тях околните не знаят, не са предизвестени и лекуващите лекари, които са приели новия пациент със скритите данни за преминали заболявания. Например, ако той е на ретровирусна терапия за подтискане на лошите нива на ХИВ-инфекция, заразяването с вируса на СПИН може да се окаже реална опасност и за медиците, и за други пациенти при малко невнимание. Същия риск крие и хепатит С, както и редица други инфекции, предавани по кръвен път.

Споделянето в този момент - много е тънка границата дали лекарят ще се съгласи да изпълни вашето желание за блокиране на определени данни, защото с тази опция, ако прикрие специално това заболяване, застрашава живота и на другите. В същото време за да направи отказ, той трябва да се мотивира защо го прави, поясниха от комисията и допълниха, че моментът отказвам без обяснение, както при класифицираната информация, не съществува.

Като нелогична и дори опасна практика за пациента определиха от Сдружението на общоопрактикуващите лекари възможността някои данни за заболяванията му да бъдат блокирани по негово искане. Такава възможност не е обсъждана в сдружението, коментира неговият председател доц. Любомир Киров и припомни, че общопрактикуващите лекари в страната са 4747, като те са регистрирани поименно за администратори на лични данни.

Управляваните пари от застрахователите надолу със 175 млн. лв. Управляваните от застрахователните дружества в България средства са в размер на 7,297 млрд. лева към края на декември 2017 г., което е със почти 175 млн. лв. по-малко от предпоследното тримесечие на миналата година, сочат данни на БНБ.

За година обаче техният размер се увеличава с 10,3% (678,9 млн. лв.).

Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, за година нарастват с 11,1% и в края на декември 2017 г. достигат 2,034 млрд. лв. На тримесечна база увеличението е с 2,6%, изчислиха в централната банка. Относителният дял на животозастрахователните дружества в общия размер на активите в края на четвъртото тримесечие на миналата година е 27,9%, докато преди година беше 27,7%, а към края на септември 2017 година - 26,5%.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, в периода октомври - декември се увеличават с 9,9% (476,2 млн. лв.) на годишна база и достигат 5,263 млрд. лева в края на миналата година. Те обаче намаляват с 4,1% (226,4 млн. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2017 г., отчитат в БНБ.

Към 31 декември 2017 г. относителният дял на активите им е 72,1%, докато година по-рано бяха 72,3%, а в към края на септември миналата година заемаха дял от 73,5%.