Капитал

ВЕИ-тата излизат на борсата, детайлът е кога точно. Промените в Закона за енергетиката, които трябва да извадят на борсата всички производители на електричество с преференциални договори за изкупуване, бяха одобрени на първо четене от ресорната комисия в парламента. Но въпреки че този път разпоредбите не бяха вкарани тайно в последния момент, а имаше широки дискусии и бе дадена възможност за изразяване на становища, всички заинтересовани са на мнение, че са необходими още поправки в предложените текстове.

Ресорното министерство, депутатите, производителите и търговците на ток, бизнесът, секторният регулатор и енергийната борса постигнаха принципно съгласие и подкрепят промените, чиито вносители са група народни представители, начело с председателя на енергийната комисия Делян Добрев. Но има и спорни моменти като този откога точно да се случи реформата. Целта на вносителите и искането на работодателите е това да стане от 1 юли - когато започва новият регулаторен период в сектора. ВЕИ производителите и народните представители от БСП пък са на мнение, че трябва да се даде преходен период.

Много от засегнатите компании настояват и за компенсаторен механизъм, който да гарантира приходите им така, както настоящите дългосрочни договори за преференциално изкупуване на произведената електроенергия. Контрааргументът тук е, че подобна мярка може да разруши свободния пазар и да срине цените на борсата.

С изключение на тези и други детайли, ако реформите бъдат изпълнени така, както е обявено, Българската независима енергийна борса ще стане много по-ликвидна, което неминуемо ще реши един от основните проблеми, които изтъква бизнесът сега - липсата на достатъчно предлагани количества електроенергия и висока цена. Това обаче не засяга особено обикновените потребители, които получават ток от регулирания сегмент.

Новите продавачи

Най-основната промяна в Закона за енергетиката е изваждането на свободния пазар на всички производители, които сега имат преференциална цена за електроенергията. Това са топлофикациите, когенерациите, заводските централи, както и ВЕИ с инсталирана мощност от 4 мегавата нагоре. Става дума за общо 147 компании.

В момента те продават произведения ток директно на НЕК по фиксирани цени. С промените в Закона за енергетиката тези производители ще бъдат задължени да продават цялата си енергия на свободния пазар, като ще получат договори за премия, които да компенсират разликата между пазарната цена и тази, която те имат в дългосрочните си договори. Премията ще се изплаща не от НЕК, а от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който, за да бъде достатъчно ликвиден, ще получи от НЕК и приходите от таксата "Задължение към обществото". Тази премия обаче за разлика от сегашните договори ще крие риск за производителите. Тя ще е фиксирана за всеки един производител и ще се изчислява от Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) за година напред, като по специална методика се определи референтна пазарна цена. Например, ако анализите на регулатора покажат, че даден производител би могъл да постигне средна годишна цена за енергията си през борсата от 80 лв. за мегаватчас, а дългосрочният му договор е за 400 лв. за мегаватчас, то договорът за премия ще е 320 лв. за мегаватчас. Ако обаче цените на борсата паднат под 80 лв., той ще търпи загуби спрямо сегашната ситуация. Възможно е и обратното - при по-високи пазарни цени да има по-голяма печалба.

Трябва да питаме банките...

Като цяло при тази схема няма да има съществена промяна в общите приходи от продажбата на електроенергията за въпросните производители. Сметките на Делян Добрев показват, че дори определената от КЕВР референтната пазарна цена да се разминава с над 10% от реалната, то това би се отразило с между 1 и 3% в приходите на централите.

Въпреки това пазарният риск и смяната на плащащата институция от НЕК на ФСЕС ще изисква предоговаряне на много банкови кредити, които са използвани за изграждане на различните мощности. И точно тук се крие притеснението за краткия срок. Според Таско Ерменков 1 юли е нереалистична дата. "Не бива да се прави толкова голяма реформа без преходен период", смята той.

Коренно противоположно е мнението на бизнеса. "Изоставането с реформата в сектора е огромно, за да се разтакаваме с дълги преходни периоди. Не откриваме топлата вода - тези правила работят в други страни от ЕС. А и какво по-лошо може да стане от сегашното положение", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

"Не виждам причина сроковете да се отлагат. Ще говорим с банките да декларират съдействие при анексирането на договорите", каза на свой ред и председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

В крайна сметка председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев обяви, че ще сформира работна група, която да разгледа възможностите реформата да се случи на 1 юли, но да има по-дълъг срок за предоговаряне с банките.

...а може би и ЕК

Спорен се оказа и въпросът дали трябва да се иска нотификация от еврокомисията при осъществяването на тези промени. Според депутатите от БСП това е наложително, тъй като договорите за премия се явяват държавна помощ. Колегите им от ГЕРБ пък не виждат такова основание, след като и сега въпросните електропроизводители получават преференциална цена за тока си, която при всички случаи е по-висока от тази в договора за премия. При все това Министерството на енергетиката най-вероятно ще поиска становище от ЕК, но очакванията са отговорът да дойде бързо - в рамките на месец-два, и да бъде положителен, тъй като схемата се прилага и в други страни членки като Полша и Великобритания.

Сянката на арбитража

Колкото и странно да е, именно Таско Ерменков от БСП повдигна въпроса за защитата на частниците. "Твърдите премии не предвиждат достатъчно гаранции за инвеститорите. Ако започнат да търпят загуби от по-ниска борсова цена, може да има неприятни последици за България", каза той, намеквайки за възможността да бъдат заведени арбитражни дела за нарушаване на инвестиционните договори. От Българската ветроенергийна асоциация обявиха, че задължително следва да се гарантират приходите, и поискаха въвеждането на компенсаторен механизъм, който да се задейства при разлики между прогнозираната референтна цена от КЕВР и постигнатата на борсата.

Според Делян Добрев обаче подобно нещо би изкривило пазара, тъй като производителите биха могли да продават енергията си и на 0 лв., ако знаят, че след това ще си получат парите от Фонда "Сигурност на електроенергийната система".

Новите купувачи

Сметките показват, че когато всички тези производители на ток излязат на борсата, общите предлагани количества ще се увеличат с поне 4.4 тераватчаса годишно (при общ обем на търгуваното на борсата за 2017 г. 6.3 тВч). За да се балансира търсенето и предлагането при излизането на този огромен обем на пазара, разпределителните дружества на ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН, както и Електроенергийният системен оператор също ще започнат да купуват електроенергията за т.нар. технологични загуби (например загуби по мрежата, кражби и др.) от свободния пазар, а не чрез регулирани от КЕВР квоти. Техните нужди са около 4 тВч годишно.

"Това дава възможност самите ЕРП да преценяват кога и в какъв обем да купуват технологични загуби и по този начин може би ще бъдат елиминирани съмненията, че се вземат по-големи количества електроенергия за технологични загуби от реално необходимите", коментира председателят на КЕВР Иван Иванов.

Тук също има притеснения за цената, тъй като в момента ЕРП имат фиксирана стойност за покупка на енергия, която да покрива технологични загуби, а през борсата тя ще варира. Затова се предвижда при разминаване над определени граници КЕВР да взема балансиращи мерки и в зависимост от това дали има недовзет или надвзет приход да променя тарифите за следващ регулаторен период.

Още власт за регулатора

С част от промените в Закона за енергетиката се предвижда и сериозно разширение на функциите и правомощията на КЕВР. Целта е регулаторът да може да проверява борсовите сделки и да следи за търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара. Дружествата, за които се установи, че извършват нарушения, ще бъдат временно лишавани от правото си да извършват тази дейност.

Поправката ЧЕЗ

По време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика бе приет на първо четене и законопроектът, който дава правомощия на държавата да разрешава сделки като тази с активите на CEZ. Негови вносители са "Обединените патриоти" - и по-точно от тези на ВМРО и "Атака". Ако те бъдат одобрени бързо от Народното събрание, може и да спрат сделката между "Инерком" и CEZ, но ще създадат опасен прецедент.

Със законопроекта се предлага КЕВР да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които са лицензирани за пренос на електроенергия, топлинна енергия и газ, "с оглед защита на националната сигурност и обществения ред". Също така се дава се възможност регулаторът да отнеме лиценза на компания, която наруши горната разпоредба.

Никъде обаче не е посочено на базата на какво КЕВР ще разрешава или не такива сделки и дали правомощията ще важат за започнали преди приемането им процедури. Без въвеждането на ясни и точни критерии това обаче означава, че регулаторът може по своя (или политическа, макар формално да е независим) преценка да спре всяка една продажба в енергетиката. Което е поредният лош сигнал за частните инвеститори.

Освен това в такива казуси не става дума само за купувача, но и за продавача. Ако КЕВР реши, би могла да върже ръцете на всеки инвеститор и да не му позволи да продаде бизнеса си. В случая с CEZ това означава да бъдат задържани у нас въпреки желанието им да си тръгнат. Или да бъдат принудени да продадат активите си на точно определен кандидат.

Спорният закон за горивата върви към провал. Спорният закон за регулиране на пазара на горива върви към провал във варианта, в който е в момента. След първоначалната голяма депутатска подкрепа при входирането му в Народното събрание вчера законът беше отхвърлен на икономическа комисия в парламента, като депутатите гласуваха "въздържал се". Отрицателни становища представиха три министерства - на финансите, на икономиката и на земеделието. Срещу текстовете в проектозакона се обявиха и редица браншови организации и най-вероятно ще претърпи промени между двете четения, ако се стигне до второ (виж карето).

Официалната цел е борбата със сивата икономика. Текстовете обаче предвиждат редица нови изисквания за фирмите, които търгуват с горива, които ще засегнат основно по-малките играчи и ще ограничат конкуренцията.

Проектът трябваше да се разглежда в четвъртък в комисията по енергетика, но дневният й ред е бил променен.

Отрицателно от министерствата

"Предвидените изисквания в законопроекта ще ограничат кръга от лицата търгуващи с горива, като това ограничение може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане до пазара на горива на малки и средни предприятия, което не е в съответствие с европейския принцип за конкурентоспособност "мисли първо за малките", е заключението в становището на Министерството на финансите. Освен него още три ведомства са дали становища за проекта - на икономиката (в проекта то е посочено като контролиращо регистрацията на фирмите от сектора), на енергетиката и на земеделието.

Новият законопроект ще се отрази пряко и на земеделските стопани. От министерството на земеделието припомнят, че са вменени конкретни и несъобразени със статута на земеделските стопани задължения и изисквания, създаващи допълнителна регулаторна и финансова тежест за тях.

Министерство на икономиката подкрепя предприемането на мерки в борбата със сивата икономика, но смята, че предвид множеството засегнати субекти следва да се проведе широко обществено обсъждане. От ведомството обръщат внимание и на факта, че ще е необходим значителен административен капацитет и ресурс за обезпечаването на дейността на новия закон. Единствено Министерство на енергетиката няма бележки и предложения по законопроекта.

Отрицателно и от бизнеса

"Членовете на асоциацията (Българска петролна и газова асоциация - бел. ред.) искат чрез административно регулиране да прекроят пазара на горива в полза на фирмените си интереси, като изхвърлят от него стотици малки и средни фирми. Не може отраслов закон да се внася от група фирми с оглед техните интереси", пишат от Асоциацията на търговците на горива.

През изминалата седмица срещу закона се обяви и Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан. По думите на председателя й Георги Палпурин над 100 хил. домакинства и над 80% от ресторантьорския бизнес ще бъдат засегнати от новия проектозакон. Според него 95% от компаниите на пазара с бутилиран пропан-бутан в България ще трябва да преустановят дейността си, ако бъдат приети готвените промени в нормативната база. В момента по данни на асоциацията в България има 67 обекта, собственост на 54 компании, от които може да се пълни и доставя бутилиран газ.

Палпурин допълни още, че когато газта за битовите нужди поскъпне, ще поскъпнат всички други стоки и услуги.

В декларация на Земеделската общност пък се настоява земеделските производители да бъдат изключени от обхвата на така предложения законопроект. Част от мотивите са, че той е в противоречие с останалата част от законодателството, уреждащо режима на регистриране и отчитане на потребяваните от земеделските производители горива. Голяма част от проблемите за земеделците ще дойдат от премахването на т.нар. подвижни бензиностанции, като търговията на дребно ще трябва да се извършва само на обекти, които са трайно прикрепени към недвижим имот. Това на свой ред предполага, че те или ще трябва да си построят бензиностанции, или да зареждат от такива. "Движението на извънгабаритната селскостопанска техника би създало хаос в трафика по републиканската пътна мрежа", пише в декларацията. Създава се непосилна финансова тежест за земеделците и т.н.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България също заемат позицията, че се въвеждат множество нови тежести за бизнеса, които могат да нанесат непоправими вреди на българската икономика като цяло.

Какво има в спорния закон

Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, както се нарича проектът, предвижда фирмите, които търгуват, складират или транспортират горива, да минат на регистрационен режим към Министерството на икономиката. За да влязат в регистъра, те ще трябва да отговорят на изисквания за висок уставен капитал (между 20 хил. лв. за търговци на дребно до 3 млн. лв. за собственици на данъчен склад) и да предоставят немалки банкови гаранции. Управителите им ще трябва да отговарят на определен образователен и трудов ценз.

Проектът беше входиран в парламента с подкрепата на депутати от всички парламентарно представени партии, като ключова фигура сред вносителите е Емил Димитров-Ревизоро от "Обединени патриоти". Преди седмица текстовете бяха приети на първо четене от оглавяваната от Димитров парламентарна комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика. Това стана на безпрецедентно закрито заседание. Комисията обаче е водеща по този проект.

Сега

Типичният длъжник е млад, образован и с постоянна работа. Млад мъж, под 30-годишна възраст, добре образован и наскоро започнал първата си постоянна работа. Това е профилът на средностатистическия длъжник през последните две години, показват наблюденията на компаниите за събиране на дългове. В първите години след кризата профилът на типичния длъжник бе по-различен - мъж на около 45 години.

"Обикновено сега най-често се сблъскваме с хора, които отскоро са започнали да печелят сами и трудно си правят сметка дали приходите им покриват разходите. Непогасените им заеми основно са за покупка на технически джаджи, но сумите не са много големи - между 1500 и 2500 лв.", обясни Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Проучване на бранша за задълженията на домакинствата и на бизнеса през 2017 г. показва още, че най-много некоректни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. А софиянци, пловдивчани и варненци най-добре контролират личните си бюджети. "Банките трябва да внимават с кредитите и да отчитат спецификата на икономическо развитие на отделните градове, където стандартът на живот се отличава от София и Пловдив", коментира Миткова.

Като цяло дълговото бреме на домакинствата е станало по-поносимо и по-лесно за обслужване - паралелно с увеличаването на заетостта и доходите в страната, показва проучването. През 2016 г. средната стойност на лошите заеми на домакинствата у нас е била 912 лв., през 2017 г. тя вече е 775 лв. Сумата е с 40% по-ниска от обявената от НСИ средна заплата в страната в края на миналата година - 1095 лв.

Българинът все по-често задлъжнява към компаниите за бързи кредити и по-малко към банките. Една трета от всички суми, които са били прехвърлени на колекторските фирми за събиране, са именно бързи заеми. А година по-рано тези вземания са били само 19.7% от портфейла на "събирачите". Растат като дял и борчовете по автомобилния лизинг - през 2017 г. той е 5% от сумата, която попада в събирачите на дългове, а година преди това е бил под един процент. В същото време банковите заеми намаляват и вече формират 42% от портфейла на колекторските фирми, докато преди година са били 49%. Намаляват и неразплатените сметки към телекомите - за разговори, интернет, телевизия.

"Хората ползват бързи кредити и лизинг, за да покрият конкретна нужда, но все по-често се случва тези заеми да са за луксозни и недобре обмислени разходи. Това е причината за по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите продукти", коментира Александър Грихилис, управител на "Фронтекс интернешънъл".

Колекторските компании отчитат и намаление на общата сума необслужван дълг, който са изкупили от банки, фирми за бързи кредити и търговски дружества, въпреки увеличението на броя на длъжниците. През миналата година те са изкупили 2.6 млн. задължения за общо 772 млн. лв., докато година по-рано броят им е бил 1.8 млн., а сумата 900 млн. лв. "Стрес тестовете на финансовата система през 2016 г. принудиха кредиторите да изчистят масирано лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи през 2017 г. не се оправдаха, но през 2018 г. размерът на продадените дългове може да достигне 1 милиард лева", посочи Райна Миткова.

Рисков бизнес

Подобряват се показателите и за задлъжнялостта на бизнеса. Двойно е паднала сумата, която през миналата година колекторските фирми са събирали от фирмите спрямо 2016 г. - от 146 млн. лв. на 71 млн. лв. Освен това средният период за забавяне на плащанията по фактури е намалял от 28 на 23 дни. Най-видимо се подобрява платежоспособността на предприятията от производството и туризма, но все още проблемни остават фирмите от търговията и строителството, отчетоха от колекторския бранш.

Стандарт

„Загорка" раздаде първите награди „Доброто тук". „Загорка" раздаде първите награди „Доброто тук" на церемония в сряда вечерта. С тях бяха отличени хора, които пазят и предават българските традиции и дух, пречупвайки ги по свой начин, за да бъдат те актуални.

Наградата „Добрият художник" беше връчена на преподавателя по графичен и рекламен дизайн в Националната художествена академия Светлин Балездров. Той беше отличен за това, че е посветил живота си на откриване и развитие на млади български таланти и че популяризира кирилицата, като създава нови шрифтове и ги разпространява безплатно в интернет.

С наградата „Добрият готвач" беше отличена Божана Кацарова, победител в MasterChef. Изборът попадна върху нея заради решението й да остане в България и да придаде модерен почерк на традиционното българско меню.

Планинският водач Начо Иванов получи наградата „Добрият алпинист" - поради факта, че е маркирал най-дългия в България планински маршрут Ком - Емине и го е преминал над 50 пъти. Както и за това, че предава своята любов към планината на хиляди българи.

Наградата „Добрият дизайнер" беше връчена на Гергана Станкова, която върна традиционната шевица в гардероба на съвременната българка, създавайки българския бранд „Шевица".

Триото „Outhentic" получи приза „Добрите музиканти" затова, че вдъхва нов живот на традиционния фолклор и го предава на съвременниците по света и у нас така, че да го заобичат истински.

Стремежът и тенденцията на компанията да се обърне към българското е една от причините за новата визуална идентичност на „Загорка" и акцентирането върху българските й корени. Любителите на кехлибарената напитка ще й се наслаждават в бутилка с нова форма и с лого на български език, наподобяващо един от първите графични знаци на бранда, но с нов, съвременен щрих. „Загорка" изтъква българските пивоварни традиции, използвайки 100% малц родно производство.

Лидл слага зелен печат на храните от фермата. Зелен печат "От собствената ферма" носят храните, които идват в магазините на Лидл директно от производителя. Такъв знак върху етикета на сирене, кашкавал или извара означава, че животновъдът е произвел продуктите с мляко от овцете, биволите или кравите, които сам отглежда, обясни главният изпълнителен директор на Лидл България Милена Драгийска. Вчера, в присъствието на министъра на земеделието Румен Порожанов, бе отбелязана 1 година откакто веригата развива кампанията "Родна стряха". Под тази марка вече се продават 87 продукти от 31 български доставчици. "Поздравявам Лидл, че работят активно с българските производители и постигат много добри резултати. Лидл е добър посредник в промотирането на качествени бг продукти", каза министър Порожанов.

Въвеждането на продуктовата линия е продължение на дългосрочната политика на компанията за сътрудничество с българските доставчици, която започна още от стъпването на веригата на българския пазар през 2010 г. "През февруари 2017 г. предлагахме 45 артикула, за 2018 целта ни е да достигнем 87. Доставчиците ни се увеличиха от 24 на 31. При млечните продукти ръстът е 50%. При месните има 20% ръст, като сред новите предложения са сланина, желирани деликатеси и кълбъсъ по стара рецепта, пазена от леля Мария от Плевенско. 58% ръст има и при сладкарските изделия, като при меда той е 339%", каза още Драгийска. Партньорството с веригата дава възможност на български продукти да присъстват на трапезата на европейците в държавите, където веригата оперира.

Продажбите на наши стоки през магазините на Лидл в ЕС са за над 15 млн. лева за 2017 г. На бг деликатеси са се насладили хората в 22 държави. Най-силният пазар е Германия, следвана от Великобритания. Сред примерите за успешен пробив в чужбина са впечатляващите резултати, постигнати при износа на хляб и вино - 165% ръст на продадени бутилки българско вино и почти двоен ръст в броя на пазарите, в които се изнася български хляб. "Най-предпочитан е белият пшеничен и този със семена", каза председателят на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Тя посочи, че благодарение на партньорството с Лидл под марката "Родна стряха" са се върнали кифличките с мармалад от времето на баба, както и великденския козунак по стари рецепти. Шефът на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев пък заяви, че през магазините на Лидл в ЕС са изнесени 350 000 бутилки.

Монитор

HR-ри стават дилъри на гурбетчии. Малки компании за подбор на персонал стават дилъри на работници в чужбина, като за целта отварят кухи фирми, съобщиха пред „Монитор" адвокати по трудово право. „Създават лесно фирми, защото според българското законодателство компания може да стартира с капитал от 2 лв. След това наемат нискоквалифицирани работници, които да командироват зад граница", обясни пред „Монитор" адвокат Ива Тодорова.

Създаването на куха фирма с цел командироване на работници зад граница е практика от няколко години, но отскоро в схемата участват и експерти по подбор на персонал. Чрез възможността за командировки търсещите и предлагащите заетост в чужбина заобикалят изискването служителите да се изпращат само от лицензирани посреднически фирми. Компаниите за подбор на персонал набират достатъчно кандидати за нискоквалифицирани позиции като строители, болногледачи и работници за земеделието, след което им предлагат работа в чужбина.

Според Наредбата за командироване на служители работодателите могат да изпратят свои кадри зад граница в рамките на 3 месеца. През това време работникът получава към заплата си в България допълнително възнаграждение, равно на минималното за длъжността, която изпълнява в съответната страна. Това означава, че строител, изпратен в Германия, трябва да получава допълнително по 11,75 евро на час или по 94 евро за един работен ден. До 2016 г. тази сума се получаваше след първия месец работа, а преди това само командировъчни в размер на по 35 евро. „Много работодатели продължават да изплащат по 35 евро, останалото прибират за себе си, обясни още Тодорова. Тя даде за пример един от последните случаи, върху които е работила, с около 20 строители, командировани от българския си началник в Русия. След като се върнали у нас и получили само по 35 евро за дневния си труд, част от потърпевшите решили да съдят работодателя си за дължимите им допълнителни надници.

Някои от работодателите прибягвали до хитрини, с които да си гарантират, че ще избегнат съдебни битки, принуждавайки подчинените си да подписват фиктивни договори. В тях се вписвало, че трудещите се получават минималната ставка за длъжността, която заемат. Така при евентуална проверка от трудовите инспектори или дело работодателите показват, че изплащат всички законови възнаграждения.

От КНСБ, които поддържат консултантски центрове за трудови права в Германия и у нас, отчитат, че голяма част от работещите във Федералната република българи всъщност са командировани служители. „Виждали сме договори, в които е записано, че служителите ще получават минималната заплата, а отзад с химикал е написано, че заплатата е 1400 евро" обясни консултантът от центъра у нас Нели Ботевска. Така работодателите заблуждават подчинените си, че ще получават високи възнаграждения, които уж са включени в договора им. Впоследствие обаче изплащат по-ниската сума, защото само тя е юридически вярна. „Дори да съдят работодателя си, тези хора не могат да докажат, че са били подведени, тъй като нямат доказателства, че работодателят им е дописал по-високото възнаграждение", коментира адвокат Красимир Любомиров.

Без споразумения по делата за корупция. Споразумения по делата за корупция по високите етажи на властта няма да има. Това заяви ръководителят на спецпрокуратурата Иван Гешев, като подчерта, че борбата в тези случаи ще е до последно.

Коментарът на Гешев дойде по време на отчета за резултатите от работата на спецпрокуратурата през изминалата 2017 г.

Статистиката показва двоен ръст на осъдените от страна на спецсъда - през 2017 г. те са 270 срещу 136 през 2016 г. Над 50% от осъдените са получили присъди след сключване на споразумения с прокуратурата, които са били одобрени от съда. „Едно споразумение, потвърдено от съд, означава, че не противоречи на закона и морала. Споразумението е институт, който дава бързина на процеса и е добър институт, който се ползва в много държави. Не се притеснявам, че над 50% от присъдите са със споразумение. Това означава, че тези хора се признават за виновни", обясни Гешев. Той даде пример с делото срещу наркобандата на Иван Слънцето, по което след споразумение обвиняемите са получили ефективни присъди по 3-4 г. Затвор. „Грубата криминална престъпност до голяма част е осчетоводила ареста и затвора като част от бизнеса.

На него му е ясно, че трябва да сключи споразумение, за да лежи по-малко, да излезе и да продължава да си работи. Това е техният бизнес. Така че за криминалните дела масово тези хора си го изживяват като нещо нормално, след като вече няма накъде - да сключиш споразумение, въпросът е да се бориш да лежиш колкото може по-малко. С тези дела е така", допълни Гешев.

Той даде да се разбере, че в качеството си на ръководител на спецпрокуратурата не е доволен от размера на наложените наказания, но в същото време отчита като положително през последната година и половина, че се сключват споразумения за ефективни присъди. Образуваните преписки от новия отдел "Антикорупция" в спецпрокуратурата за 4 месеца са 2 пъти повече в сравнение с тези към останалите отдели. Това се дължи на правомощията на спецпрокуратурата, която от 5 ноември м.г. се занимава с антикорупционни разследвания срещу кметове, депутати, министри и др. „На местно ниво има зависимости, вероятно ги има и на централно - тези зависимости, ако се констатират, трябва да се действа според закона. Получаваме стотици сигнали от цялата страна. Хората ни казват: „Имаме доверие само на вас", посочи Гешев. Доверие в спецпрокуратурата изразявали и правоохранителните органи от цяла Европа. „Получаваме молби за правна помощ, които са цели досъдебни производства - за цялостно разследване с претърсване и събиране на доказателства. Тези хора ни имат доверие вече", доволен е шефът на спецпрокуратурата. Според статистиката 60% от исканията за СРС в страната са от спецпрокуратурата, а спецсъдът е отказал използването им в около 30% от случаите. „Това означава доста сериозен съдебен контрол. Отказите са основно защото съдът иска допълнителни доказателства. Не може да се докаже дейността на организирани престъпни групи без СРС. Спецсредствата дават резултат под формата на веществени доказателства", каза още Гешев.