Сега

Европредседателството - преполовено, културната програма още не е почнала. Културната програма, избрана с конкурс, която трябваше да съпътства българското европредседателство и да рекламира страната ни пред чуждестранните гости, ще се случи с такова голямо закъснение, че на практика се обезсмисля, тъй като малцина от посещаващите България чужденци ще могат да я видят.

Културният календар закъснява драстично, досега - 3 месеца и половина след началото на председателството - са се състояли само две събития от планираните 55. Това стана ясно от отговори на Борислав Геронтиев, шеф на Националния фонд "Култура", който финансира въпросните събития, на въпроси на в. "Сега". Общият бюджет за културни събития за шестте месеца е 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Централните събития са съвсем малко - откриващият и закриващият концерт - за тях са отделени 350 хил. лв., и мероприятия на посолствата ни в чужбина - за 900 хил. лв. "Гвоздеят" е програмата на фонд "Култура", за която са отпуснати 1.65 млн. лв.

"Почти всички събития, които бяха финансирани от фонд "Култура", предстои да се реализират. Досега са представени две - едно във Варна и второ в Народния театър "Иван Вазов" в София. Причината е, че екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", обясни пред "Сега" Геронтиев.

Той не съобщи колко точно събития са отложени и кога ще станат готови. "Не мога да говоря с цифри. Имаме график и го следим, а освен това авторите са коректни хора и ни изпращат покани за откриването. Където имаме информация, наши хора го посещават", заяви той. Шефът на фонда не пожела да посочи нито едно мероприятие или изложба в столицата или в други градове, които хората могат да посетят в момента. Според него активната част от програмата ще започне едва към края на април.

От Министерството на културата също не пожелаха да дадат информация колко от планираните събития в останалата част от културната програма са проведени, какъв е ефектът от тях и дали и при тях има забавяне и разминаване с първоначалните планове.

Сред целевите групи на културната програма са широката публика у нас и в чужбина, делегатите на ЕС и дипломатите, чуждите журналисти, чужденците, пребиваващи у нас, младите хора от 16 до 25 г., културните среди и академичните общности. Локацията трябваше да е предимно в София и Пловдив. Реално повечето чужденци ще изпуснат мероприятията.

Селектирането на съпътстващата програма се случи м.г. От август до октомври 485 кандидати се бориха за финансиране от фонд "Култура" до 100 хил. лв. на проект. Министърът на културата Боил Банов, шеф на управителния съвет на фонда, обясни, че се търсят проекти с високи художествени качества, но и със силно комуникативен елемент. За финансиране бяха одобрени общо 55 проекта. Селекцията бе извършена от жури, което не беше обявено официално. Резултатът от избора бе съпътстван от остри критики от страна на отпаднали и неучаствали автори. Некласирани кандидати дори поискаха ЕК да провери процедурата, защото заподозряха, че са класирани близките до властта. Отговорът беше, че фонд "Култура" работи с пари на българските данъкоплатци, а не с евросредства.

Виц

Сред най-осмиваните одобрени събития бяха "експониране" на "килим от рози" пред НДК под звуците на балканска музика за 39 000 лв., изработване на глинени тухли пред Ларгото в София за 29 000 лв. и проект, наречен "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България". За сметка на това бяха отхвърлени проекти с най-известните ни оперни певци Борис Христов и Райна Кабаиванска, както и на номинирания за "Оскар" Теодор Ушев.

"Слънчев бряг" оглави световна класация за изгодна почивка. "Слънчев бряг" се озова на първо място в световна класация за туристически дестинации, които съчетават ниски цени с добро качество. Става дума за редовното проучване "Барометър за ваканционни разходи", изготвяно от "Post Office Travel Money". Преки конкуренти на "Слънчев бряг" по евтиния са средиземноморските курорти Алгарве и Коста дел Сол.

Новият "барометър" за 2018 г. сравнява 42 курорта и градове от всички континенти по цени на обичайните за всяка ваканция стоки - от храна и напитки до плажно масло и препарати против насекоми. В ранглистата влизат известни места като Корфу, Мармарис, Соренто, Канкун, Бали, Коста дел Сол, Рио де Жанейро и т.н.

Проучването показва,че за един и същ "пакет" туристите ще платят само 38 паунда в нашия морски курорт, а във френската Ница ще се "изръсят" с рекордните 106 паунда. Пакетната цена включва бутилка вода, чаша кафе, местна бира, кока-кола, чаша вино, тубичка слънцезащитен крем, препарат против насекоми, обяд за двама в ресторант без питиетата и вечеря с три блюда и бутилка вино.

"В Слънчев бряг", известен с алкохолния си туризъм, очаквано цените на алкохола са най-ниски. Бутилка бира например излиза средно 0.73 паунда, докато в Ница е над 4 паунда. Чаша кафе също е 0.73 паунда на "Съни", но тук португалският Алгарве е №1 с цена 0.64. Виното ни е рекордно евтино, както и минералната вода и ресторантските ястия.

За бутилка качествено вино в заведение в "Слънчев бряг" е посочена цена 29 британски лири, докато в Соренто и Ница туристите биха платили 2-2.5 пъти повече. Тубичка слънцезащитен крем у нас е само 2.50, а в Пафос, Корфу и Соренто струва 7-9 паунда.

Нашият курорт и предни години се е класирал в първата тройка в същото изследване.

Топ 11 на най-евтините места за ваканция по света

Дестинация                                цена в британски лири за пакет

Слънчев бряг                             37.92

Токио (Япония)                          43.14

Алгарве (Португалия)                44.25

Прага (Чехия)                            53.40

Кейптаун (Южна Африка)          54.95

Коста дел Сол (Испания)           55.20

Мармарис (Турция)                    55.65

Пафос (Кипър)                           57.72

Пореч (Хърватия)                      61.54

Будапеща (Унгария)                  65.39

Бали (Индонезия)                      66.61

Капитал

Официално: Инвестбанк купува ТБ "Виктория" за неизвестна сума. Пет месеца след подаването на обвързващи оферти за ТБ "Виктория" беше подписан договорът за продажбата й на Инвестбанк. Той е сключен на 16 април, става ясно от съобщение на интернет страницата на собственика на продаваната банка - фалиралата КТБ. В него се казва, че едновременно ще бъде направено прехвърлянето и получаването на договорената цена за 100% от капитала на "Виктория" и депозита, който има банката към КТБ, която е неин собственик.

По данните от отчета на "Виктория" в БНБ към края на миналата година той е около 85 млн. лв. Не е посочена договорената цена. Пише, че купувачът е поел задължение за пълно погасяване на експозицията на КТБ към ТБ "Виктория" заедно с дължимите лихви към датата на приключване на сделката. Освен това очаква да отчете печалба от 2.8 млн. лв. за масата на несъстоятелността, след като се отчетат "погасените в резултат от оперативната дейност на ТБ "Виктория" краткосрочни и дългосрочни задължения в периода от 2015 г. до датата на подписване на рамковия договор, както и постигнатата цена на продаваната съвкупност от финансови активи". Самата цена обаче не става ясна и с наличната публично информация няма как да се изчисли.

В случая е съществено е как ще се структурира изплащането на депозита към КТБ, тъй като това ще е основният приход от сделката за КТБ и съответно средства от масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите. От съобщението не става ясно дали това ще стане накуп или разсрочено и ако е второто - за какъв период.

Бавно, по-бавно, сделка

Неофициална информация за избора на Инвестбанк като купувач имаше още в началото на април, но официално съобщение нямаше. Сега става ясно, че изборът е одобрен на 26 март от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава процеса на несъстоятелност и дейността на синдиците на банка в несъстоятелност. В съобщението се посочва, че синдикът на КТБ е избрал Инвестбанк за купувач на "Виктория" след "проведени преговори, анализ и съпоставка на финансовите параметри на подадените окончателни оферти". Окончателни оферти в началото на ноември 2017 г. подадоха Инвестбанк на Петя Славова и Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова. И двата кандидата сега отпаднаха на различен етап в предишната процедура за "Виктория".

Сделката за най-малката банка на българския пазар се оказа и най-дългата, като тя премина през различни процедури по продажба в последните две години и половина. В началото на 2017 г. дори имаше избран купувач, но БНБ не издаде разрешение на Д банк, тъй като е планирала да я запази като отделна институция, а не да я влее.

При сегашната процедура имаше първоначален интерес от четири желаещи, сред които и компания на Васил Божков, но само Инвестбанк и БАКБ подадоха обвързващи оферти в началото на ноември 2017 г.

На 8 март 2018 г. на свое заседание управителният съвет на БНБ даде предварителни одобрения и на Инвестбанк, и на БАКБ за покупка на "Виктория". По сделката ще трябва да се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията. От съобщението на БНБ в началото на март за предварителното одобрение и на двата кандидата ставаше ясно, че и Инвестбанк, и БАКБ са заявили намерение "за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок".

Две малки банки

Към края на миналата година Инвестбанк е с активи в размер на 1.982 млрд. лв. и е на дванайсто място в сектора. Капиталът й е 181.7 млн. лв., а печалбата й - 229 хил. лв.

Активите на "Виктория" са за 123 млн. лв., от които почти 47 млн. лв. са по сметки в БНБ, тъй като тя почти няма дейност извън управлението на наследения си портфейл. Собственият й капитал е 31.6 млн. лв., като реално той е най-ценното и при сливане придобиващата банка ще може да подобри собствените си капиталови показатели. Загубата й към края на миналата година е в размер на 5.1 млн. лв. Тя стои на пазара без реална банкова дейност от лятото на 2014 г., след като собственикът й КТБ (която я купи само седмица преди да бъде поставена под специален надзор и повече да не бъде отворена) беше затворена. ТБ "Виктория" също беше поставена под специален надзор от 22 юни 2014 г. до 22 ноември 2014 г. Малко преди това основната част от кредитния й портфейл беше разпродадена и с приходите бяха покрити тегленията на депозанти, след като беше отворена, без да се налага участието на Фонда за гарантиране на влоговете.

Две банки ще финансират строителството на софийския хотел Marriott с 58 млн. евро. Черноморската банка за търговия и развитие и Пощенска банка ще финансират изграждането на първия хотел Marriott в България. Инвеститор в петзвездния хотел е италианската Finvis.

Двете банки съвместно ще предоставят 58.3 млн. евро. Участието на първата е 32 млн. евро, а на Пощенска банка - 26.3 млн. евро. Собствените средства на инвеститора пък са 35 млн. евро. Заемът е за срок от 12 години.

Договорът за финансирането беше подписан в понеделник от Ишан Угур Деликанли, президент на ЧБТР, Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, и Пол Розенберг, директор на международното хотелско развитие за Европа на Marriott International, и Виторио Горри, председател на борда и изпълнителен директор на I Tower Development, която е специално създадена за реализирането на проекта.

Новата кула на града

Сградата ще бъде висока 113 метра и ще се намира на пл. "Македония", срещу Министерството на земеделието. Тя ще носи името Itower (от Italian Tower), ще е третата по височина в София. Това ще е първият хотел от международната верига в страната, като София е една от малкото европейски столици, която липсва на картата на бранда.

Проектът на пл. "Македония" е за комплекс от два блока. Единият ще е шестетажен с офиси, търговски център, фитнес, СПА, ресторанти. Към него ще е свързан вторият блок, който ще е 30 етажа. Хотелът ще е разположен от партера до 21-вия етаж, като ще има 232 стаи, конферентни и бални зали, а от 22-и до 29-и ще са апартаменти. На последния етаж ще има ресторант. Под земята ще има три етажа паркинги и сервизни помещения. Заложеният срок за завършване на строителството е 30 месеца, т.е. през 2020 г.

"Този проект започна през 2006 г., когато пазарът беше в много добро състояние. През 2008 г. икономиката се срина, но никога не загубихме вяра в потенциала на този проект и имахме търпението да изчакаме, докато условията станат подходящи", каза Виторио Горри, изпълнителен директор на I Tower Development.

"Ако бяхте избързали малко, можехте да хванете и големия наплив на туристи покрай българското председателство", заяви министърът на финансите Владислав Горанов, който присъства на подписването на договора за заем. Нова такава възможност за хотела ще има след 14 години. Горанов изчисли още, че инвестицията в хотела е 0.2% от БВП на страната.

Един дълго чакан бранд

"Македонският Marriott e 6 етажа. Радвам се, че българският ще е около 30, за да спазим доброто съотношение", пошегува се Горанов.

По думите на Пол Розенберг, директор на международното хотелско развитие за Европа на Marriott International, стратегията на компанията е да стартира от столицата на дадена държава с бранда Marriott и впоследствие да мисли за обекти по други места. Гледаме за възможности за разгръщане на дейността в Пловдив, Варна, по други места по Черноморието и защо не в планинските курорти, каза той, но към момента конкретни планове няма.

Marriott всъщност получи присъствие в страната, но не директно с този бранд. През септември 2016 г. компанията сключи глобална сделка, с която купи конкурента си Starwood Hotels&Resorts Worldwide, с което се създаде най-голямото хотелско дружество в света, притежаващо 30 вериги хотели в повече от 120 държави. Starwood Hotels, вече част от групата Marriott, оперира два петзвездни хотела в София - хотел "Балкан", част от веригата The Luxury Collection, както и хотел "Сенс", който е към веригата Design hotels.

Това е поредният петзвезден хотел, който се очаква да отвори врати в столицата, като в момента тече строителството на Hyatt на паметника на Васил Левски, a хотел Radisson Blu става InterContinental.

Стандарт

Горанов: Преструктуриране, а не съкращения в НАП. Ще има преструктуриране, а не съкращения в НАП. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по повод новината за обявеното от 1 май съкращаване на около 250 служители след закриване на звеното "Оперативни проверки". Функцията на "Оперативни проверки" се закрива като структура и дейността й ще премине към звеното "Фискален контрол", обясни Горанов. Всеки достоен и добро образован българин може да кандидатства в приходната администрация, ако отговаря за изискванията за работа в нея, коментира той. В този смисъл не виждам никакъв драматизъм, коментира Горанов. Това е управленско решение на ръководството на НАП, което не крия, че подкрепям, заяви Горанов. Голяма част от служителите, които в момента работят в НАП и основателно се притесняват за своето бъдеще, не са постъпили в приходната агенция чрез конкурси, каквито ще бъдат организирани сега, допълни Горанов. Всички служители, които са работили в "Оперативни проверки", могат да кандидатстват в звеното "Фискален контрол", ако отговарят на критериите, заяви Горанов. Това е шанс за тях да докажат нивото, на което трябва да отговарят за работа в агенцията, коментира финансовият министър и обясни, че броят на служителите там ще бъде увеличен. Целта на държавата е не да отслабва, а да усилва капацитета на НАП и да контролира изпълнението на бюджета, обясни министърът.

Малко преди това говорителят на НАП Росен Бъчваров коментира, че причините за съкращенията в НАП от 1 май са "доста сериозен корупционен риск". В същото време те са и добра възможност за подобрение на звеното "Финансов контрол", допълни Бъчваров.

Вчера вечерта около 400 данъчни служители протестираха срещу реформата в НАП. Шествието започна в 17:30 ч пред столичната дирекция на НАП на ул. "Аксаков" и завърши пред централата на агенцията на бул. "Дондуков". Николай Наков, един от организаторите на протеста, заяви, че изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова е заплашила с уволнение 300 души, като едва ли не е обвинила целия "Оперативен контрол" в корупция. Наков цитира чл. 31 от Конституцията, според който всеки е невинен до доказване на противното. Старши инспектор от отдел "Оперативен контрол" Владимир Дамянов пък коментира: Научихме по най-безцеремонния начин от имейл, че ни уволняват, а сме хора които са работили над 20 години в системата.

Протестът беше мирен, без освирквания и под музиката на "Бийтълс" Let it be.

Производителността на труда в България мръдна с 1,7%. През 2017 година производителността на труда в България расте с 1,7 на сто, а разходите за труд - с 11 на сто, съобщава Българската търговско промишлена палата (БТПП), като се позовава на информация от Евростат.

България се класира на девето място по увеличение на производителността на труда сред страните - членки. Средно за ЕС ръстът на производителноста на труда е 0,8 на сто. Преди нас с по-висока производителност са страни от Централна и Източна Европа - Естония, Литва, Румъния, Латвия, Полша, Чехия, Словения, Унгария.

Страната ни обаче e сред лидерите по ръст на заплати. За последната година данните показват, че разходите на работодателите за труд само в частния сектор нарастват с 11 на сто спрямо 2016 година, смятат в работодателската организация. Единствено Румъния има по-голям ръст по отношение разходите за труд в ЕС през 2017 година - 12,9 на сто, пише в съобщението. В основната си част на разходите за труд това са разходи за заплати, които формират около 81 на сто, а останалите са разходи за социални и здравни осигуруровки и данъци (около 19 на сто).

БТПП припомня, че средната работна заплата в края на 2017 г. достигна 1095 лв., а за София надвишава 1476 лв. С най-висок ръст в заплащането през 2017 г. се отчита в следните сектори: операции с недвижими имоти, административни дейности, образование, търговия, производство, отчитат от БТПП.

Монитор

Бъг в системата отваря път за бягство от килията. Бъг в системата за охрана на затвори и арести може да отвори път за бягство от килията. Причината е, че колите, с които се транспортират задържани и осъдени лица разполагат със собствена е-система за сигурност, която обаче често влиза в конфликт със системата за охрана на съдебните сгради, научи „Монитор". Това означава, че при транспортирането на пандизчии и арестанти към Съдебната палата, например антените на колите за кратко могат да заглушат камерите и другата охранителна техника в района и по-този начин да осигурят пряк път към свободата.

Проблемът е описан и в годишния доклад на Министерството на правосъдието, като там е посочено, че „наличието на повече от една охранителна система в съдебните сгради създава затруднения при интегрирането им в Единната система за електронна сигурност".

Самите конвойни коли са оборудвани с полицейска (сигнално-звукова) техника, GPS система и радиостанции. Общият им брой е 174, но половината от тях са истински морги. Според доклада на министерството 50% от специалните коли, използвани за конвойна дейност са с изчерпан експлоатационен ресурс. Над 38,50 % от автомобилния парк на ГД „Охрана" пък е с пробег над 250 000 км. Отделно 81,61% от всички автомобили са извънгаранционни, а 11,49% са в експлоатация над 15 г. и не отговарят на общите изисквания за евростандарт.

Проблемите на съдебната охрана обаче не се изчерпват до тук, показва още докладът на правосъдното министерство. От отчета му става ясно, че недостигът на щатни бройки не позволява главната дирекция да охранява над 100 сгради на съдебната власт в цялата страна. Общият брой на обектите, подлежащи на охрана, е 282. От тях поетите под охрана към 31.12.2017 г. са 181 обекта, а 101 обекта са без охрана, поради недостиг на щатен състав. Сгради и обекти на съдебната власт извън областните центрове се охраняват предимно от един до трима служители, което е крайно недостатъчно за обезпечаване на тяхната сигурност, уточняват от министерството.

Всеки пети родител нехае за детето си в училище. Всеки пети родител не се интересува или е с ниска ангажираност за детето си в училище. 14% от от тях декларират, че рядко посещават родителските срещи, а 5%, че никога не ги посещават. Това сочат данните от представително национално изследване, представено по време на старта на кампанията „Да върнем родителите в училище".

Родителските срещи са един от основните инструменти за получаване на обратна връзка за случващото се с едно дете, въпреки това при близо една пета от родители на едно дете се наблюдава ниска степен на ангажираност. Проучването сочи, че 84% от настойниците на децата комуникират с учителите посредством родителските срещи. През последните години практиката е да се провеждат срещи с класните ръководили 1-2 пъти на срок. Това означа, че в масовия случай един родителите получават информация за случващото се с децата ми 3-4 пъти в година.

Данните в представителното изследване показват, че малко над една пета от родители (23%) заявяват, че често посещават редовно насрочените родителски срещи. Това означава, че по-малко от една четвърт използват най-масовия начин за комуникация с учителите. Проучването показва, че има и родители, които използват и други начини за комуникация. 41% от анкетираните споделят, че провеждат конкретни телефонни разговори, а малко над една четвърт провеждат и конкретни срещи с учителите. Друг проблем, който е свързан с липсата на комуникация между родители и учители и може да се проследи в данните от проучването, е свързан с действията, предприемани от родители при трудности на детето в учебния процес.

Малко под една пета биха се обърнали за консултация с преподавателя по конкретния предмет (19%). Близо половината - 42%, от родителите биха помогнали у дома на детето си или биха го изпратили на частни уроци, докато едва 4% от родителите заявяват, че биха провели разговор с класния ръководител. За проблема с ангажираността обърна и внимание и образователният министър Красимир Вълчев.

„Видяхме, че имаме декларирано доверие, но след това разбираме, че е само на декларативно ниво, защото липсва доверието към образователните институции и ангажираността на родители, от една страна, и може би на самите образователни институции - от друга", заяви министърът, след като видя резултатите. Той апелира към инвестиране на максимални усилия за взаимодействие и информиране на родителите.

„Тези образователни институции, които успяват да партнират добре с родители, постигат и по-добри резултати образователни резултати, в по-голяма степен се правят с агресия, имат по-малко проблеми", заяви още просветният министър.

Проучването е проведено през месец февруари 2018 г. от изследователски център „Тренд", като негов възложител е Асим Адемов, който отбеляза, че този проблем касае пряко целия учебно-възпитателен процес и има огромно влияние върху него. В националното проучване вземат участие 1000 родители на ученици между 5-и и 12-и клас, които са от различни населени места, етнически общности и с различна степен на образование.