Задава се шоково поскъпване на горивата. Шоково поскъпване на горивата се очаква в следващите седмици. Освен традиционното за страната ни увеличение в началото на летния сезон заради по-голямото потребление причина за това ще са и нарасналите котировки на цените на петрола на международните пазари заради обявеното от американския президент Доналд Тръмп оттегляне на САЩ от сделката за ядрената програма на Иран. Подобни промени на цените на международните пазари обикновено се отразяват в цените на дребно у нас в рамките на няколко седмици.
Вчера фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през юни нараснаха с 2.9% и достигнаха ново най-високо ниво от ноември 2014 г. насам до около 71.17 долара за барел. Фючърсите на петрола Брент също поскъпнаха с близо 3% към нов многогодишен връх от 77.20 долара за барел. Иран е третият по големина производител на нефт от Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и изнася около 2.5 млн. барела петрол на ден. Около 1/5 от този обем е за европейския пазар.
През последния месец цените на бензина и на дизела у нас регистрираха скок. Цената на литър бензин от 2.08 лв. за литър достигна, а на някои места дори надхвърли 2.20 лв. за литър. През април с 8 стотинки на литър поскъпна и дизелът, показва справка в информационната платформа Fuelo, отчитаща цените на горивата.
От началото на януари до средата на април цената на бензина и дизела у нас варираше около 2.08 - 2.09 лв. за литър. В края на миналия месец се забелязва покачване от 2-3 стотинки и средните цени достигнаха 2.13 лв./л за бензина и 2.14 лв./л за дизела. По празниците и веднага след тях цените продължиха да се покачват и средната цена за масовия бензин вече бе 2.14 лв. за литър, а за дизела - 2.17 лв. за литър. Трябва да се отбележи, че става дума за средни цени. Обикновено големите вериги поддържат по-високи стойности, докато при по-малките търговци цените за литър обикновено са по-ниски.
Най-високи в момента са средните цени на основните горива в област Видин. В момента там най-скъпо се продава бензин А95 - за рекордните 2.22 лв./л. Във Видинско няма бензиностанция, която да предлага масовия бензин за по-малко от 2.13 лв./л. В област Враца, която също е рекордьор по високи цени, повечето бензиностанции предлагат бензин на цена от 2.20 лв./л. На някои места там дизелът също удря рекордни стойности - 2.23 лв./л.
Като цяло цените в Западна България са доста по-високи от тези в Източна България. Русе и Варна са сред областите, в които средната цена на горивата е най-ниска. Във Варненска област цената на бензина в някои бензиностанции е 2.00 лв./л, но и там не липсват рекорди - една от големите вериги бензиностанции предлага бензин А95 на цена от 2.24 лв., а дизел за 2.25 лв./л.
В област Ямбол цената е с 19 ст. по-ниска от средната за страната. Това обаче е доста субективно поради факта, че много големи вериги бензиностанции на територията на цяла България държат високи цени, докато по-малките имат традиционно по-ниски. Справка показва, че една от големите бензиностанции в Ямболска област предлага бензина на цена от 2.21 лв./л. За сметка на това малките бензиностанции поддържат ниски цени на дизела и бензина, което е обяснение за средната ниска цена на региона.
В столицата заради силната конкуренция бензин А95 може да се намери на цена от 2.09 лв./л до над 2.20 лв./л. Същото важи и за дизела.
Сметки
Рязко променената ситуация на международните пазари ще се отрази и на бюджетните сметки у нас. Средносрочната прогноза на Министерството на финансите за 2018 - 2021 г. предвиждаше средната цена на суровия петрол да се повиши до 64 щатски долара за барел. Нещо повече - прогнозите на финансовото ни министерство бяха за намаляване на цената през 2019 г. с 6.5%, като се очаква тази тенденция да продължи със забавящ се темп и в края на прогнозния период петролът да поевтинее до 55.5 долара за барел. Според министерството средният курс на щатски долар ще е на практика непроменен за целия прогнозен период.
България е шеста в ЕС по застаряване. Застаряването на населението в Европа достига рекордни нива, като в последните 20 години съотношението между възрастните и хората в активна възраст се влошава във всички страни с изключение на Люксембург. На фона на тази обща негативна тенденция България изпъква на едно от челните места с най-лош баланс между пенсионери и работоспособни граждани. Това показва статистика на Евростат, публикувана вчера.
Почти всеки пети (19.4%) в ЕС е на възраст над 65 г. Това представлява пенсионерска армия от близо 100 млн. души. Срещу всеки от тях има едва трима души в активна възраст. Този коефициент на възрастова зависимост показва на каква подкрепа могат да разчитат хората над трудоспособна възраст от по-младите от тях - на възраст 15-64 г. Той обаче добре илюстрира и застаряването на нациите на континента, отбелязват европейските статистици.
Средният коефициент на зависимост в ЕС за 2017 г. е 29.9%. С други думи, на всеки европеец на 65 и повече години се падат малко повече от трима души в трудоспособна възраст (15-64 г.). Този коефициент се покачва от много години насам. Преди 20 г. например на всеки възрастен са се падали петима в активна възраст. На челно място с най-застаряващо население е Италия, където коефициентът на зависимост е 34.8%, следвана от Гърция с 33.6%, Финландия с 33.2%, Португалия (32.5%), Германия (32.4%). На шесто място след този топ 5 е България с коефициент на зависимост 31.8%, а около нас са Швеция (31.6%) и Франция (30.7%). Все пак страната ни не е сред тези с най-бърз темп на застаряване - в тази група са Финландия, Малта, Словения, Литва, Гърция, Германия и др.
Според последните демографски данни на НСИ в края на 2017 г. хората на 65 и повече години у нас са 1 481 908, или 21%. Работната сила пък според статистика за последното тримесечие на 2017 г. е 3 277 100 души (заети и безработни на възраст 15-64 г.) В нашата демографска статистика е включен и друг любопитен показател - на всяко лице в зависима възраст (под 15 и над 65 г.) м.г. се падат по-малко от две лица в активна възраст. По данни за първите месеци на 2018 г. на НОИ 100 осигурени издържат 78.80 пенсионери, като благодарение на пенсионната реформа и по-добрата заетост напоследък този показател се подобрява, макар и с доста слаби темпове. Най-зле е бил балансът през 2013 г., когато на 100 работещи са се падали 80.4 пенсионери, а сегашната положителна посока ще се следва кратко - към 2060 г. заради влошаващата се демографска ситуация на един работещ у нас ще се пада един пенсионер според прогнозите на НОИ.
Договорите за аренда на земи ще се регистрират. Договорите за аренда на земеделски земи ще трябва да бъдат заверявани нотариално и да бъдат регистрирани в общинските служби по земеделие. Тези поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бяха приети окончателно от Народното събрание.
Новите текстове идват след серия от случаи през миналата година, при които ниви в различни части на страната са отдавани под аренда без съгласието на собствениците и дори е имало опити за регистрацията им за получаване на земеделски субсидии.
Договори за аренда - пред нотариус
С гласуваните в сряда в парламента поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се въвежда изискването всички договори за аренда да минават нотариална заверка и регистрация в общинските служби по земеделие. Депутатите приеха текстове, според които нотариалната такса за услугата ще е 10 лв., като в срок от 2 месеца тарифите по закона за нотариусите трябва да бъдат приведени в съответствие с поправките.
Договорът за аренда ще може да се сключва със собственик или съсобственик на най-малко 50% идеални части на имота или чрез упълномощено от него лице.
Въвежда се и изискването договорът за аренда да бъде регистриран в общинската служба по земеделие, като това ще се случва след подаване на декларация от собственика.
Поправките в закона предвиждат възможността арендатор на земя да я преотдаде на друго лице, но това ще се случва само след уведомление на наемодателя (собственика), както и на службата по земеделието.
Опити за измами
Настоящите промени в законодателството идват след сигнали за опити за измами през миналата година. В различни части на страната имаше информация, че земеделски земи са отдадени под аренда без съгласието на собствениците, като дори са правени опити с тях да се кандидатства за европейски субсидии. Това е ставало чрез договори за преотдаване на земеделските земи, най-често между свързани лица, включително за земи от т.нар. бели петна - такива, чиито собственици не се занимават със земята.
През миналата есен омбудсманът Мая Манолова съобщи, че по нейна информация само в област Монтана е имало над 20 хил. дка земеделска земя, отдадена под аренда без знанието на собствениците на парцелите.
Национални регулатори вещаят трудно начало на GDPR. Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), определян като най-сериозното сътресение за законите за личните данни от раждането на интернет насам, влиза в сила след две седмици, но много от националните регулатори за защита на личните данни в ЕС не са готови за прилагането му.
Анкета на Reuters от края на април разкрива, че основният проблем са недостигът на средства и персонал, за да се върши работата ефективно. В Италия например за регулатора работят 122 души, а се смята, че би трябвало да са 300. Списъкът с 4 въпроса е изпратен на 24 агенции и общо 17 са отговорили още, че в началото националните закони няма да са адаптирани, за да изпълняват възложените им от общия регламент задължения.
Съмнения около европейския борд
Концепцията за контрол на територията на ЕС е не да има единна институция, а да действа мрежа от национални и регионални регулатори. Те ще действат по едни и същи правила, поради което - поне на теория - би трябвало да няма значение към коя агенция ще се обърне страна, смятаща, че е засегната.
От отговорите на анкетата се разбира, че прилагането на новия режим ще е по-слабо, отколкото ако с това се беше заела антимонополната институция, ръководена директно от Европейската комисия. Общият регламент определя да има централен орган в мрежата от национални регулатори и той се нарича Европейски борд за защита на информацията (European Data Protection Board или EDPB). Задачата му е да подпомага еднаквото прилагане на регламента във всяка държава и да действа като форум за регулаторите, като при спорове издава задължителни решения.
Националните регулатори трябва да поемат водеща роля в надзора на компании, регистрирани на тяхна територия. Ирландия например е в специална ситуация, защото тук са представителствата за ЕС на гиганти като Facebook, Google и Apple. С тях трябва да се занимава службата на местния Комисар за защита на данните (Data Protection Commissioner или DPC). В същото време Cambridge Analytica, замесена в последния скандал за неправомерно използване личните данни на десетки милиони потребители на Facebook, е в ръцете на британската Служба за информация (Information Commissioner's Office или ICO).
Йоханес Каспар, отговарящ за защита на личните данни в Хамбург, казва за Reuters, че в миналото е имал много разногласия с ирландския си колега в подхода към американския гигант. Според него е добре, че има европейски борд, но критикува структурата му, която определя като "сложно - и за някои външни хора определено непрозрачно - начинание".
Какво попита Reuters и какво отговориха
Reuters е изпратила 4 въпроса до всичките 28 държави и са отговорили 18 национални институции плюс 6 от 16-те федерални провинции на Германия. Едва 5 са отговорили, че разполагат с нужните закони и финансиране.
Участвали са България, още 16 държави плюс федералните провинции Берлин, Бранденбург, Хамбург, Хесен, Северен Рейн-Вестфалия и Шлезвиг Холщайн, както и Норвегия. Отказали са Австрия, Белгия, Ирландия, Холандия и Великобритания. Не са отговорили дали ще участват Хърватия, Дания, Унгария, Люксембург, Испания и другите германски провинции.
Десет от агенциите са заявили, че ще действат изпреварващо и ще санкционират най-крещящите нарушения, 18 - че ще реагират и разследват след оплакване, и само 7 - че ще дадат на компаниите време да се адаптират към GDPR, преди да действат.
На въпроса "Къде поставяте основния фокус на усилията си за прилагане на регламента" най-голямата група отговори (11) е за business-to-business фирмите с голям компонент лични данни. Запитани дали ще предприемат нещо по продължаващия скандал с Cambridge Analytica, само две планират разследване и санкции срещу Facebook, докато повечето (16) казват, че ще имат "друг" подход.
Продават кметство за 50 000 лева. Кметството в петричкото село Яворница ще бъде продадено на публичен търг с явно наддаване. Това реши общинският съвет в Петрич на последната си редовна сесия.
Урегулираният поземлен имот е частна общинска собственост и в него в момента са кабинетите на кмета Стефан Вангелов, на двамата семейни лекари, както и офисите на „Български пощи". Още преди 1989 г. сградата е отредена за поща, здравна служба и кметство. Застроената площ на двуетажната постройка е 154 квадратни метра, а общата площ на имота е 1300 квадратни метра.
Местният парламент прие пазарната оценка на лицензиран оценител в размер на 49 400 лв. Цената на сградата е 45 560 лв., а на земята - 3840 лв. Съветниците определиха първоначална тръжна цена от 50 000 лева и депозит от 10% от нея, избрана бе и комисия, която да проведе търга.
Южноафриканци строят мол за 150 млн. евро в Пловдив. Южноафриканският фонд за инвестиции в недвижими имоти Nеw Еurоре Рrореrtу Іnvеѕtmеnt Rосkсаѕtlе (NЕРІ Rосkсаѕtlе) щe изгpaди нoв мол в Πлoвдив, cъoбщиxa oт компанията. Инвecтициятa щe е над 150 млн. eвpo.
Tъpгoвcĸият цeнтъp ще ce нaмиpa в близocт дo Cтoчнa гapa в града под тепетата. Πapцeлът от 36 дeĸapa вече беше закупен за 17 милиoнa лeвa.
Бъдещият мол щe e c oбщa paзгъpнaтa плoщ нaд 150 000 ĸв. м. и щe бъде открит в ĸpaя нa 2020 гoдинa. Под наем ще бъдат отдавани близo 60 000 ĸв. м. нa чeтиpи етажа. На втория етаж щe има заведение с oтĸpитa тepaca с прекрасна глeдĸa към бъдещата културна столица на Европа.
В мола ще се пpeдлaгaт над 200 мeждyнapoдни мapĸи oблeĸла, oбyвĸи и aĸcecoapи. В него щe имa ĸинo, заведения с разнообразна кухня, xипepмapĸeт и ще се предлагат peдицa ycлyги. Πapĸингът на 7 нива щe побира нaд 1 500 aвтoмoбилa. Oчaĸвa ce бъдещият мол в Пловдив дa cъздaдe пoвeчe oт 1 500 нoви paбoтни мecтa.
Миналата година NЕРІ Rосkсаѕtlе пpидoби и Ѕеrdіkа Сеntеr в София, а по-късно придоби и Раrаdіѕе Сеntеr в столицата зa 493 млн. лeвa. Покупката дори беше обявена за нaй-гoлямaтa имoтнa cдeлĸa у нас зa миналата гoдинa.
Южноафриканският фонд притежава общо 56 имота на обща стойност над 5 млрд. евро в Централна и Източна Европа. Освен у нас NЕРІ Rосkсаѕtlе има търговски комплекси и в Pyмъния, Πoлшa, Cлoвaĸия, Cъpбия, Унгapия, Чexия и Xъpвaтия и се готви да придобие такива и нa дpyги пaзapи.
Бонус „майчинство" връща на работа по 100 жени на месец. Средно по 100 жени всеки месец се връщат предсрочно на работа срещу бонус в размер на 50% от обезщетението за отглеждане на дете.
Премията се отпуска от юни 2017 г. на жените, които прекъснат отпуска си по майчинство преди детето да е навършило година. Допреди това върналите се в офиса преди изтичане на отпуска по майчинство губеха правото си на обезщетение. От бонуса могат да се възползват само жените, чиито деца не са настанени в детски заведения. „За периода от юни до декември 2017 г. 632 майки са се възползвали от тази възможност. През първите 3 месеца на тази година още 451 жени са се възползвали от опцията", обясниха пред „Монитор" от Националния осигурителен институт (НОИ).
БНБ: Само България иска да влезе в Еврозоната. България е единствената от всички страни извън еврозоната, която иска да влезе в „клуба на богатите". На 23 май ще стане ясно от докладите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, че изпълняваме четири от петте критерия за членство.
Това заяви подуправителят на БНБ, ръководител на управление „Емисионно" Калин Христов по време на дискусия на тема „Банки и финанси" в София.
Всички страни имат задължението да влязат в еврозоната освен Великобритания и Дания. Обединеното кралство излиза извън Европейския съюз, а в Дания има проведен референдум с резултат против и имат право да не влязат в еврозоната. „Страната ни единствената, която заявява, че има желанието официално да влезе в еврозоната и прави реални стъпки към нея", допълни Христов.
Критериите за членство в еврозоната от преди близо 15 години са валидни и сега. В момента страната ни изпълнява четири от пет критерия официално - инфлация, публичен дълг, дефицит и дългосрочен лихвен процент. Остава да изпълним участието си в механизма за фиксирани курсове (ERM) т. е. за две години да фиксираме лева към курса си към еврото без да променя курса към посока на девалвация и без напрежение. По думите на Христов България вече го прави 21 години и никой няма съмнение, че можем да изпълним и последното изискване към нас по пътя към еврото. След като изпълним и това условие трябва да се присъединим към еврозоната, но Христов не се ангажира със срок, защото процедурата е секретна. Също така трябва да се присъединим и към банковия надзор т. е. надзорният ни орган да прехвърли функциите си към ЕЦБ.
Биткойн не е валута смятат от БНБ, защото виртуалните пари не отговарят на изискванията за парични единици, стана ясно по време на дискусията, организирана от Клуб "Инвестор". Според Христов има два типа хора, които ползват криптовалутите - спекулантите и криминалните хора. Първите целят печалба от очакванията активите им да поскъпнат, а вторите се възползват от транзакциите, защото все още не са проследими. По думите на подуправителят на БНБ технологиите в сектора няма да променят същността на банките. Новите технологии няма да премахнат кредитния риск за финансовите институции, но ще спомогнат за оценка на риска.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |