Сега

Българите вярват в демокрацията, но не и в нейните институции. Макар да смятат, че демократичната форма на управление няма алтернативна, мнозинството от българските граждани изобщо не харесват институциите, които я олицетворяват - парламент, правителство, партии, прокуратура. Именно това подтиква хората да експериментират на избори, като търсят нови, "силни" лидери. Такъв извод може да се направи от международното изследване European Values Study 2018, което проучва идеите, нагласите и ценностите на гражданите от цяла Европа. Резултатите за България бяха представени вчера на форум, организиран от Нов български университет и социологическата агенция "Алфа Рисърч".

Преди десет години 64% от българите са оценявали демокрацията като "много добра" или "доста добра" форма на управление. Към 2018 г. в тези категории попадат над 82% от отговарящите. Драстично е спаднал процентът на оценяващите демокрацията като "лоша" или "много лоша" система за управление - от 16 на 6%. Основни характеристики на демокрацията, смятат българите, са свободните избори, равенството на мъжете и жените, държавната помощ при безработица и гражданските права като гаранция срещу държавно потисничество. "Демокрацията се е консолидирала на ниво обществени нагласи и се е превърнала в "единствената възможна игра", обобщи политологът Даниел Смилов.

В същото време обаче доверието към ключови демократични институции като партии, парламент, правителство, както и към непредставителни институции като съд и прокуратура остава изключително ниско. 80% от българите например убедено вярват, че законът винаги трябва да се спазва, но съдебната система не може да гарантира неговото върховенство. Недоверието в институциите води до желание да се експериментира със "силни лидери". 51% от хората продължават да виждат подобни фигури като "много добра" или "доста добра" идея. А желанието на гражданите да експериментират с нови "лидери" на свой ред води до чести избори и политически трусове, спорадични вълни от протести и нестабилност на политическата среда. "Хората възприемат европейските модели за правова държава, демокрация и начин на живот по-бързо, отколкото върви промяната на институциите. Затова доверието в ключови институции остава ниско", каза политологът Румяна Коларова.

Интересът на българите към политиката продължава да бъде нисък. Делът на хората, които смятат, че тя "не е важна" или "никак не е важна", е бил 67% през 2008 г., а сега e 65%. Все по-важни за българина стават работата (повишение от 89 на 93%) и свободното време (от 83 на 86%). Освен слабото желание за политическа активност ниска остава и готовността за участие в законни граждански акции - само 8% от анкетираните еднозначно заявяват, че биха се включили в легален протест. Расте делът на онези, които биха участвали в други форми на гражданско действие, например подписка или петиция - от 10% през 2008 г. на почти 16% през 2018 г.

Изследването отхвърля крайно песимистичните самооценки за щастието на съвременните българи. През 2008 г. като "много щастлив" или "доста щастлив" се определят 60%. А през 2018 г. в тази група вече попадат почти 66%.

Равенство

Над половината българи смятат, че отделните хора трябва да носят по-голяма отговорност за своята издръжка, отколкото държавата. Анкетираните продължават да свързват демокрацията с равенството на доходите, но разполагат това разбиране изцяло в логиката на пазарната конкуренция, която произвежда неравенства. "Това противоречиво очакване смята за важна социалната държава, но не допуска държавата да бъде активният фактор за изравняването на доходите", изтъкна политологът Антоний Тодоров.

Нетърпимост

Мюсюлмани, мормони и "Свидетели на Йехова" съобщават за случаи на физически атаки, тормоз и заплахи срещу членове на техните общности. Това пише в частта за България в доклада на Държавния департамент на САЩ, посветен на състоянието с религиозните свободи по света през изминалата година. Като виновници за издевателствата свидетели посочват членове на НФСБ и ВМРО. Оплаквания има и срещу български общини, които ограничавали публичното изразяване на религиозните им убеждения. В доклада се напомня още за продължаващото дело срещу 13-те регионални мюсюлмански лидери, обвинени в разпространение на салафитски ислям, както и за процеса срещу 14-те ромски мюсюлмани, обвинени в пропагандиране на антидемократична идеология.

След извинения и благодарности България може да бъде включена в "Турски поток". България ще бъде включена в газопреносния проект "Турски поток" и част от тръбите му ще минават през територията на страната. Това беше съобщено по време на съвместната пресконференция на премиера Бойко Борисов и руския президент Владимир Путин в Москва вчера. Лично руският държавен глава е уверил, че е разговарял с турския президент Реджеп Ердоган, който нямал нищо против присъединяването на България към газовото трасе. "От името на българите изказвам благодарности, че отново се връщаме към газоразпределителната роля, която имахме на Балканите. Да, можеше да дойде руска тръба навремето през "Южен поток", но това са минали събития. Така че по тази тема - ясно и категорично - "Турски поток" влиза на територията на България", заяви Борисов.

Българският премиер на няколко пъти благодари на президента Путин, че не "държи гарез" и определи разговора помежду им като "полезен и прагматичен". Борисов разказа, че винаги поемал вината за обтегнатите отношения между двете държави в последните години. Но когато искал да проведе разговор по телефона с Владимир Путин, руският президент винаги се отзовавал, защото му е прощавал "като по-голям". От своя страна Путин добави, че малко се притеснява от това сравнение, тъй като по-големият винаги плаща.

След като и двамата изразиха съжаление за провала на "Южен поток", Борисов посочи, че "Газпром", "Булгартрансгаз" и министрите ще намерят формулата, по която България да се включи в новия проект. Идеята е руският газ да се транзитира от Турция към България и след това към други европейски страни. Тепърва ще се водят разговори как ще се преразпределя, ще се търгува и ще се транспортира руски газ до следващите държави в региона. "И сега, на базата на това количество, което влиза от Русия през Украйна, заедно с количествата от "Турски поток" - това става около 34 - 35 млрд. куб. метра вече и е сериозно количество газ, което трябва да намерим формула да го разработим през газов хъб. И нашите колеги поеха ангажимент, заедно с Европейската комисия да намерят приемливата формула", обясни Борисов, подчертавайки идеята си за създаване на газов хъб "Балкан". Той припомни, че има подкрепа на Европейската комисия за този проект.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков бе доста по-лаконичен по отношение на договореностите. "Все още не сме се договорили. Но нямаше и такава задача, нито възможност на преговорите между премиер и президент да се договори това", каза той, цитиран от ТАСС. Песков подчерта, че България проявява интерес, но "реализацията на този интерес на практика зависи от редица причини". "Не е възможно да се реализира, ако няма определени гаранции от страна на ЕК, на самата България, имайки предвид досегашния ни опит", добави Песков. По въпроса за газовия хъб той също се изказа неопределено: "Имат желание да се направи някакво отклонение, но въпросът е откъде, по коя тръба, през кои граници". И отбелязва, че "Южен поток" е бил в посока към България, а "Турски поток" вече е реализиран и да се прави ново отклонение е сложно.

Русия е готова да участва и в строежа на АЕЦ "Белене", стана ясно след срещата. Борисов обаче уточни, че ще се търси частен инвеститор и изграждането на проекта ще бъде по пазарни правила.

Владимир Путин отбеляза и инвестициите на руски граждани в България. "Над 300 хиляди руски граждани се явяват собственици на имот в България. Руските инвестиции в недвижими имоти в България стигат над 5 милиарда долара", каза Путин.

Посредничество

Шефът на руската "Лукойл" Вагит Алекперов е съдействал на българския министър-председател Бойко Борисов да се срещне в Москва с руския си колега Дмитрий Медведев, съобщи ТАСС. "Благодарим за хубавото време. Благодарим на екипа ви, на министрите, на г-н Алекперов за възможността да се срещнем с вас", е цитиран да казва Борисов, като уточнението, че Алекперов е участвал в срещата е на руската агенция. Срещата с Медведев не бе обявена предварително, за нея се разбра час преди началото й. Пресслужбата на българското правителство съобщи, че Борисов и Медведев са обсъдили "задълбочаването на търговско-икономическото сътрудничество между България и Русия в енергетиката, туризма и транспорта". "Светът действително е едно много тежко място с неспирните конфликти. Ние и Европа сме много потърпевши от мигрантската вълна", е казал Борисов на руския си колега.

Капитал

Дългосрочните командировки в ЕС ще са за не повече от 18 месеца. Бизнесът ще може да командирова дългосрочно свои служители в други държави от ЕС за по-кратък период, а възнагражденията им трябва да се формират според законодателството на приемащата страна, а не по минимални ставки. Допълнително разходите за път, билети и настаняване също ще се покриват от работодателя.

Това предвиждат измененията в евродирективата за командированите работници, която раздели европейските държави на източен и западен фронт. Документът беше приет от Европейския парламент във вторник с 456 гласа "за" и 147 "против". Правителствата на страните от ЕС имат две години да въведат в сила новите правила.

Към момента международните шофьори остават извън обхвата на подновената директива.

Условията

Според директивата брутните възнагражденията на командированите работници и на служителите в държавата домакин трябва да са равни. "Общата брутна сума на възнагражденията трябва да се сравнява, а не отделните елементи от нея", се посочва в документа.

Срокът на дългосрочното командироване в чужбина се ограничава от сегашните 24 месеца на 12 месеца, като се допуска възможност за удължаване на периода с още 6 месеца до окончателните 18 месеца. След този период служителят може да продължи да работи в приемната страна, но работните условия трябва напълно да съответстват на трудовото законодателство на държавата домакин. Което означава, че ще трябва да премине към националната осигурителна система на приемната страна.

Кого засягат

Според дефиницията на съюза командирован е този работник, който е изпратен от работодателя си временно в друга държава - членка на ЕС, за да извърши определена услуга. През 2016 г. броят на тези служители достига 2.3 млн. души по данни на ЕК, което е увеличение с 69% спрямо 2010 г.

От тези работници 19.6 хил. са българи, близо половината от които са командировани в Германия, а други 15.6% - в Белгия. По данни на НАП издадените удостоверения А1, които гарантират, че лицето се осигурява в България, са 24.5 хил. през 2016 г. и нарастват до 43.6 хил. през 2017 г.

Ревизията на директивата беше приета след 27 месеца преговори и диалози между европарламента и Съвета на ЕС.

Financial Times отваря офис в София с технологичен екип. Financial Times ще открие свой офис в София през есента. Това се разбира от съобщение до медиите на PR агенцията United Partners. В него ще работи основният технологичен екип на FT Core, който поддържа платформите и системите, които изграждат сайта на компанията, като дигиталните системи за абонамент, разпространението на печатни издания и публикуването на съдържание, съобщиха от Xoomworks, които са партньори на компанията. Освен тях FT Core работи и по платформата за данни, която дава информацията за клиентите.

Медийната група е избрала София заради удобната локация, лесния достъп до офиса в Лондон и технологичната работна ръка в страната, която би помогнала на екипа да се развива и расте. Компанията ще отвори 100 нови работни места през следващата година. Тя търси софтуерни инженери, бизнес анализатори и екипи за управление на проекти и продукти. От известно време в професионалната платформа Linkedin вървят обяви за позициите, но проверка показа, че те вече са заети.

В България Financial Times ще работи в партньорство с консултантската и софтуерна компания Xoomworks. Новият офис ще премине изцяло към медийната компания в следващите две до пет години.

Financial Times е една от водещите медийни групи за бизнес новини. Аудиторията й достига почти 1 млн. души, като тя залага все повече на дигитално съдържание. През изминалата година е регистрирала ръст от 10% при абонаментите, като 714 хил. от четящите изданието са с платен абонамент. Приходите от съдържание са близо две трети от общите, което е два пъти повече в сравнение с преди пет години.

Стандарт

7 наши ученици с награда от Харвард. Седем български ученици в Х и ХІ клас от шест града печелят престижната награда на Харвардския университет Book Award 2018. Призът ще им бъде връчен на специална церемония на Харвард клуб България наесен.

Звездин Бесарабов от 11 клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" в София се занимава с блокчейн технологии. Той е един от най-младите лектори в СофтУни, носител е на президентската диплома "Джон Атанасов".

Валерия Германова от 10 клас на ГПЧЕ "Йоан Екзарх" във Варна е спечелила Националната олимпиада по английски език, както и стипендия на Американската фондация за България.

Надежда Иванова от 10 клас на Американски колеж в София е извоювала престижна стипендия за лидерски лагер в САЩ. Тя е доброволец в детския научен център "Музейко".

Моника Митова от 11 клас на ЕГ "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград е спечелила литературната награда за есе на Център Алеф.

Георги Петков от 11 клас на ПГПЧЕ "Петър Богдан" в Монтана има множество награди от състезания по дебати, както и стипендия на EducationUSA.

Илиян Христов от 10 клас на Национална Априловска гимназия в Габрово също е печелил няколко състезания по дебати, има и награди от театрални фестивали.

Димитър Чакъров от 10 клас, МГ "Акад. Кирил Попов" в Пловдив има медали в множество научни състезания и конференции за ученици, включително в Люксембург, Полша, Сърбия.

Носителите на приза се определят всяка година сред около 2000 училища в света. На национално ниво наградата се дава от местните клубове на завършилите Харвард. У нас Harvard Prize Book Award се връчва от Харвард клуб България. Целта на Book Award е да открие и награди ученици от последните класове с изключителни постижения и да насърчи усилията им да се развиват.

Порожанов: Само България отглежда 4 сортови групи тютюн. България е единствената държава-тютюнопроизводител в Европейския съюз, в която се отглеждат 4 сортови групи: "Бърлей", "Виржиния", "Каба Кулак" и "Басми". Това е заявил министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на конференция на тема "Нова ера за европейския и световен тютюн", която се провежда в София.

В съобщение от пресцентъра на МЗХГ се цитира министър Порожанов, според когото значението на сектор "Тютюн" през цялата история на страната ни е определящо за структурата на земеделието, икономическите показатели, социалните, демографските и външнотърговските отношения. Площите с тютюн заемат по-слабо продуктивните терени в хълмисти и полупланински райони, зони подложени на ерозия и неподходящи за отглеждане на други видове култури. Отглеждането му създава възможност за пълно използване на трудовите и поземлени ресурси. От тютюна се получава около шест пъти повече обща продукция на единица площ, отколкото е средната за растениевъдството и три пъти повече, отколкото при техническите култури, е посочил земеделският министър.

За поредна година от бюджета на страната ни за подпомагане на един традиционен сектор в нашето селско стопанство, какъвто е производството на тютюн, беше изплатена Преходна национална помощ на стойност 85 милиона лева, е казал още Порожанов. Тези средства ще подпомогнат доходите на над 41 000 производители на тютюн. Културата се явява важен стимул за развитието на местните икономики, за запазване на приходите на хиляди семейства, живеещи в чувствителни райони и за поддържане на едно задоволително ниво на тяхното икономическо развитие.

"За нас е важно да се продължи с подпомагането на сектор "Тютюн"", е заявил Порожанов. След направен анализ за ефекта от прилагане на преходната национална помощ за тютюна относно броя на регистрираните тютюнопроизводители в страната, се установи, че броят им значително е намалял спрямо 2016 г. Това доказва, че запазването на схема за подпомагане на тютюнопроизводителите, която не е пряко обвързана с производството, напълно съответства на целите на Общата селскостопанска политика на ЕС. Тя обаче трябва да бъде насочена към реалните производители на тютюн, като стимулира както подобряване на възрастовата структура, така и технологичното обновяване на сектора, е посочил земеделският министър.

Монитор

29 лв. рекет за получаване на ученическия бележник. В края на учебната година в училищата масово се събират пари за организиране на оригинални мероприятия, които да отбележат завършването подобаващо. Родители обаче се оплакват, че буквално ги рекетират и никой не ги пита имат ли финансова възможност и какво е тяхното мнение.

Две деца от трети клас ще получат бележниците си и ще учат цял ден за назидание, докато съучениците им празнуват завършването на учебната година в хижа „Алеко". Причината за това е, че училището организира екскурзия, без да попита родителите дали са съгласни и дали имат финансовата възможност да изпратят децата си. Майката на едното дете е възмутена от този факт, като според нея причината училището да се спре на тази екскурзия е фактът, че миналата година фирмата, която организира празника, е направила дарение на школото.

„Проблемът е, че за да си получи удостоверението за завършен трети клас детето ми тържествено (доколкото намирането на удостоверенията като съкровище може да бъде тържествено, разбира се) и заедно със съучениците си, това ще се случи на Витоша, за което аз съм заставена да заплатя 29 лв., без никой да е обсъдил с родителите на децата дали приемат идеята или не", обясни майката.

Освен тази сума родители трябва да отделят и за обяд и джобни, като някой може да няма финансовата възможност и да се наложи да лиши детето си да получи тържествено удостоверението си. Майката каза още, че е подала запитване до училището за въпросната оферта, но все още няма отговор. Междувременно е свикана родителска среща, на която се обяснява, че децата ще бъдат събрани за половин час в класната стая, за да им бъдат връчени бележниците. След това обаче тези, които не са заплатили 29-те лева за екскурзията до Витоша, ще останат да изкарат редовен учебен ден, а съучениците им ще се забавляват в планината.

Всяка трета фирма ползвала пари от ЕС фондовете. 30% от фирмите у нас са ползвали средства от европейските фондове, а за други почти една четвърт от предприемачите кандидатстването по проектите било сложно и скъпо, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Една пета от собствениците на фирми отговарят, че нямат специалисти, които да изготвят необходимите документи за търсене на пари от ЕС, а 28% - разчитат за бизнеса си само на собствени средства.

Само 6% отговорят, че са ползвали дялово финансиране, за 8% то е скъпо и сложно, над една четвърт нямат специалисти,а 59% в такива случаи предпочитат да разчитат на собствени финансови източници. Подобно е положението и при експортното финансиране, където го ползват само 8% от родните предприемачи, на 14% им е сложно и не им е по джоба, една пета нямат подготвени кадри за целта и 55% се опират на собствените финанси.

Една пета от предприемачите са продавали свои вземания на трето лице и така да получат свеж ресурс за дейността си. Само 2% от фирмите са ползвали финансиране от бизнес ангели.

Според родния бизнес основните пречки в получаването на банковото финансиране са изискванията за обезпечения - посочени от 86% от анкетираните. Второ най-голямо затруднение, което възпира кредитирането, е попълването на множество формуляри - 72% от участниците са изразили това мнение. На трето място идват лихвите и таксите за обслужване, посочени от 63%. Също така искането за бизнес история на фирмата представлява проблем, особено за стартиращи предприятия, които искат да получат финансиране.

Единствено на времето за разглеждане на искането за кредит не носи затруднения на над половината от предприемачите, за разлика от останалите 49 на сто.

В анкетата бизнесът дава и своите предложения за улесняване достъпа до кредити - да се намали броят на документите и да се облекчи самата процедура и където е нужно да се правят само справки в регистрите, а не да се изискват от фирмите.

Други предложения на предприемачите засягат изцяло електронно обслужване и по-бързото разглеждане на документите. Членовете на БТПП отбелязват, че намаляването на лихвите и таксите по кредитите ще съдейства за увеличаването на кредитирането, което ще доведе и до повече инвестиции. Също така предложения са и за постоянни лихви за определен период или финансов ресурс с гратисен период.

На въпроса какво би стимулирало фирмите да увеличат своите инвестиции, членовете на БТПП отбелязват също необходимостта от добра инфраструктура, качествена работна ръка и добра комуникация с институциите, без бюрократични спънки.

22% от анкетираните от БТПП са микрофирми. Най-голям е делът на малките предприятия, участвали в допитването - 46%. Малко над една пета от отговорилите на въпросите за проучването са средни фирми, а останалите 5% - големи.