Сега

Още една година НЗОК ще плаща на раздута болнична мрежа. Здравната карта ще влезе в сила най-рано през 2019 г. Поредният опит да се внесе някакъв ред в здравната система се отлага. При сключването на договори за финансиране на лечебните заведения тази година здравната каса няма да се съобрази с новата национална здравна карта, съобщиха от НЗОК. Проектът на картата предвижда касата да плаща за 6000 легла за активно лечение в болниците по-малко, но това ще стане в най-добрия случай догодина. Причината е, че здравната карта се забави и в момента тя още е на етап обществено обсъждане, тепърва предстои да се приеме от Министерския съвет и да се публикува в "Държавен вестник". Затова касата ще сключва договорите си с болниците както и миналата година, т.е. би трябвало всички, които са работили с нея през 2017 г., да получат договори и през тази, като не се взема предвид това, че според картата има излишни структури. Договорите с лечебните заведения се сключват в момента, а процесът ще продължи до края на месеца. Те са по рамковия договор за тази година, който е в сила от 1 април. Ако болниците нямат договори, нямаме основание да им плащаме, затова и не можем да чакаме новата здравна карта, мотивираха решението от НЗОК.

Според варианта на националната здравна карта, подготвен от здравното министерство и представен през април, 5892 са излишните легла за активно лечение в болниците у нас, като най-много са в София и Пловдив. Общо у нас има налични 38 803 болнични легла, като при 100% използваемост ще са достатъчни 24 723 легла. Предложени са обаче 32 913 легла със 75% използваемост. Очаквано проектът предизвика недоволство сред директори и собственици на болници, срещу него се обявиха и от лекарския съюз.

По закон от 2016 г. здравната каса трябва да се съобрази и да финансира само определените за нужни легла, като в кои болници ще са те, се избира по критерии от наредба на МЗ. Освен това в областите, където има излишък, нови лечебни заведения няма да могат да работят с касата. В оценката за въздействието на картата дори е записано, че се очаква договорите с болниците по новите критерии да се сключат още тази година, благодарение на което ще се постигне финансова дисциплина.

МЗ подготви нова здравна карта, тъй като предишната - от 2016 г., падна в съда по формални причини - не беше публикувана в "Държавен вестник". Тя беше по-малко рестриктивна - според нея излишните легла бяха 2429, но така и не произведе никакъв ефект. Въпреки че беше в сила, през 2016 г. НЗОК формално сключи договори за по-малко легла, но не отказа финансиране на нито едно лечебно заведение, нито намали парите на болниците, независимо че договорите на част от тях бяха за по-малко легла. През 2017 г. касата също не се съобрази с картата, тъй като се очакваше тя да падне в съда.

За задължителна здравна карта се говори от над десетилетие, но законът беше променен едва при втория кабинет "Борисов". При първото правителство на ГЕРБ отново беше приета здравна карта, но тя беше с пожелателен характер и не попречи на НЗОК да финансира още десетки нови болници.

България крета в класация за конкурентоспособност. Макар и теглена от Европейския съюз и с мощната подкрепа на еврофондовете, България продължава да изостава в класацията по конкурентоспособност. Тя едва помръдва с една позиция нагоре и заема 48-о място от общо 63 страни според Годишника на световната конкурентоспособност - 2018 на Института за развитие на управлението. През миналата година страната заемаше 49-о място в класацията.

Със сегашната си позиция България остава сред най-неконкурентоспособните икономики в света, а факторите за напредък остават трайно ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка. Спрямо 2007 г., когато страната е била на 41-во място, се бележи значително влошаване. Това става ясно от анализа на българския партньор в проекта - Центъра за изследване на демокрацията.

Класацията се оглавява от САЩ, която е на първо място и по инфраструктура и икономическа ефективност. Холандия, Дания и Швеция, които също са с много добри резултати, са единствените страни - членки на ЕС, в класацията, които попадат в челната десетка. България е с едно място преди Румъния, като северната ни съседка също се е качила само с една позиция нагоре. Гърция остава на опашката - на миналогодишната си позиция (57-о място).

Страните са оценявани по 20 показателя за конкурентоспособност, разделени в 4 групи - "Икономическа ефективност", "Правителствени политики", "Бизнес среда" и "Инфраструктура". Най-големите слабости на България са в сферата на образованието. По показателите за университетско образование и цялата образователна система страната ни заема срамната последна 63-та позиция, а по отношение на здравния сектор България е поставена на 60-о място.

Други много сериозни проблеми за България, посочени в доклада, са в сферата на "Правителствените политики". По отношение на правосъдието, законите, както и застаряването на населението страната ни се класира на дъното. Неспазването на регулациите, липсата на добри счетоводни практики също са посочени като значителни пречки от бизнеса.

Като сериозен проблем в анализа е отбелязано и продължаващото изтичане на мозъци. "За четвърта поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, като важна причина остава напускането на страната от много млади хора. Това, в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа, в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България" се казва в анализа.

В същото време България е сред първенците по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигиталните умения. Високо са оценени и ниският размер на данък печалба, общият размер на корпоративните и личните данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми, регулациите на пазара на труда.

Като предизвикателства пред България в доклада са посочени подобряването на ефективността на съдебната власт и публичната администрация, повече финансиране от ЕС в професионално образование, пренасочване на повече квалифицирана работна ръка от публичния към частния сектор, по-голяма прозрачност и европейска интеграция в българската енергийна система.

Капитал

Туристическото министерство прави нов опит да получи повече контрол. Да се създаде контролно звено към туристическото министерство, което да има правомощия да надзирава дейността на туроператори, хотели, заведения, сертифицирани обекти за СПА туризъм, екскурзоводи, оператори на ски съоръжения. Такива текстове са заложени в нов проект за изменение на Закона за туризма, който ресорното министерство е публикувало за обществено обсъждане. Предложението идва по-малко от месец след обнародването на последните приети корекции в същия закон, в чиито първоначален вариант също имаше подобни текстове, но впоследствие не бяха приети в парламента.

Сега са заложени и други две ключови промени, свързани с определянето на статута на националните курорти, както и на представителните браншови сдружения в този сектор.

Още един държавен контрольор

Според публикувания проект за обществено обсъждане към Министерството на туризма трябва да бъде създадено специализирано контролно звено. То ще има правомощия по надзора на туроператори, туристически агенти, хотели, заведения, сертифицирани обекти за СПА туризъм, екскурзоводи, оператори на ски съоръжения и др.

Въпросната нова структура ще може да извършва планирани проверки, заложени в годишна програма, както и извънредни такива, включително и при получаването на сигнал за нередност. Туристическото министерство пък ще може да затваря временно хотели или да спира дейност на туроператори при тежки нарушения, е заложено още в законопроекта. Промяна в глобите няма, но се допълват с по-високи санкции за повторно нарушение.

Всъщност настоящите идеи за концентриране на контрола в министерството ще изземат голяма част от правомощията на Комисията за защита на потребителите върху туристическия сектор. Идеята това да се случи не е нова - тя беше представена и в предния законопроект за туризма, който ведомството предложи за обществено обсъждане през есента на миналата година и който окончателно бе приет от парламента преди няколко седмици, но без тази ключова промяна. И тогава, и сега туристическото министерство твърди, че промяната е наложителна, тъй като контролните функции на комисията за потребителите са възложени преди години, когато не е имало отделно министерство на туризма, а този сектор е бил в компетенциите на икономическото министерство. "През периода на функционирането на Министерството на туризма се установи необходимост от допълнителни гаранции за качеството на туристическия продукт чрез разширяване на възможностите за осъществяване на регулярен контрол от страна на министъра на туризма", е записано в мотивите към законопроекта сега. В тях е посочено още, че понастоящем значителна част от нарушенията се установяват от комисията за потребителите, след което се уведомява и министърът на туризма, който е компетентен орган да наложи санкции, заради което е и необходимо "да се оптимизира процесът на установяване на нарушения".

Когато преди няколко месеца туристическото министерство поиска промяна в контрола обаче, обявените сходни мотиви не бяха приети от Комисията за защита на потребителите. Тогава ведомството даде отрицателно становище в общественото обсъждане, твърдейки, че прехвърлянето на контрола към туристическото министерство всъщност ще доведе до мултиплицирането му. Комисията тогава съобщи, че ще трябва да изпълнява контрол върху туристическия сектор по линия на Закона за защита на потребителите, включително рекламации, общи условия и неравноправни клаузи в договори за туристически услуги и др. Свои резерви, изглежда, имаше и ресорният вицепремиер по туризма Валери Симеонов, който през ноември съобщи пред журналисти, че не споделя идеята "и ножът, и хлябът" да бъдат в ръцете на едно и също министерство, обяснявайки, че така то ще раздава категоризациите на обектите и същевременно ще ги проверява.

Нови правила за националните курорти

Сегашният законопроект създава и правила за определяне на статута на националните курорти - идея, която също се обсъжда от години. Според текстовете статут за такъв курорт ще се получава сред решение на Министерския съвет, а в отделна наредба ще бъдат разписани изискванията, на които той трябва да отговаря.

Въпросните изисквания ще бъдат в много направления, включително туристическа инфраструктура, управление на туристическите услуги, осигуряване на обществения ред, организация на движението, разполагаемите временни обекти, управление на туристическите дейности, шума и озвучаването на открити площи и др.

Предвижда се работещите в национални курорти компании да получават по-бързо административно обслужване. Според заложените текстове хотелите и заведенията там ще получават услуги (например издаването на категоризация) за наполовина по-малък от заложения в Закона за туризма срок.

Нов опит за консолидация на бранша

В сегашния законопроект е заложена и друга стара идея - да се създаде механизъм за консолидация на бранша. В момента регистрираните туристически сдружения са над 150 в цялата страна. Според новите текстове ще се въведат правила за създаване на местно, регионално, продуктово, професионално и браншово сдружение, както и изисквания към признаването на представителни организации на национално ниво. Например всяко едно сдружение ще може да участва само в едно национално туристическо сдружение, което пък от своя страна ще може да бъде признавано за такова с решение на Министерския съвет за срок от 4 години. Определянето на национално представените туристически организации е ключов въпрос за сектора, доколкото те пряко участват в органи за управлението му, включително в различни съвети за национална реклама на туризма, за категоризация на обекти, помирителни комисии към комисията за защита на потребителите и др. Националните сдружения имат възможност и да се включват в различни международни проекти и програми.

Настоящият Закон за туризма влезе в сила през 2013 г., като досега е бил допълван и изменян повече от 10 пъти.

Стандарт

Токът за бита скача средно с 1.89%. Цената на тока за бита да се увеличи средно с 1,89% от 1 юли. Това предлага на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в свой доклад специализираната експертна работна група, която анализира цените. Най-малък скок на тока се предлага за „ЕВН България Електроснабдяване" - 1,61 на сто. Малко по-скъпо ще плащат тока от 1 юли потребителите в Западна България, където повишението за абонатите на „ЧЕЗ Електро България" ще е 1,70%. С 2.60% ще поскъпне еленергията за клиентите на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби", а най-опарени от поскъпването ще са потребителите на „ЕСП Златни Пясъци" - скок от 3,53 на сто.

Малкото поскъпване на тока от 1 юли, заложено от работната група, се дължи на предложението й за намаляване на цената "задължение към обществото" от 37.25 лв. на 36,01 лв. за МВтч без ДДС. За това леко намаление спомага орязването на компонентите, отразяващи разходите на ВЕИ и високоефективното комбинирано производство, съответно до 23,78 лв./МВтч и до 7,00 лв./Мвтчас.

Специализираната експертна работна група е определила и 70 лв./МВтч средна прогнозна пазарна цена за базов товар за периода от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г. Тя е определена въз основа на анализ на цените на „Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) и на съседните борси. Прогнозните пазарни цени за отделните групи ВЕИ е: 78.98 лв./МВтч за соларните, 67.06 лв./МВтч - за вятърните, 68,98 лв./МВтч - за малките ВЕЦ с мощност до 10 Мвт и 69.87 лв./МВтч - за биомасата.

С последните промени в Закона за енергетиката всички ВЕИ централи с мощност над 4 МВт вече ще продават енергията си на БНЕБ по пазарни цени, а разликата между тях и преференциалните цени те ще получават под формата на премии.

КЕВР потвърди: Цената на парното скача от юли. Очаква се поскъпване на топлоенергията от юли. Това обяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

Според разчетите на КЕВР цената на парното и топлата вода трябва да се повиши минимално, но всъщност поскъпването значително може да се увеличи в зависимост от цената на газа. Прадверителните сметки на "Булгаргаз" показват, че синьото гориво трябва да поскъпне поне с 16 на сто от средата на годината и това не може да не бъде взето предвид при определянето на цените на топлофикациите, според Иванов.

"Комисията предвижда едно наистина консервативно решение и минимално увеличение. Но при нас още не е дошло заявлението на "Булгаргаз" за цената на природния газ. Там нямаме полезен ход. Ако международните пазари продължават да вдигат цената на суровия петрол и ако природният газ, доставян от "Газпром", продължава да расте като цена, по определен начин това трябва да бъде отразено в цената на топлинната енергия, защото това е основната суровина, с която работят топлофикациите", коментира шефът на КЕВР, цитиран от БНР.

Монитор

Проверяват всяка година качеството на хотелите и кръчмите. Хотелите и кръчмите, които притежават етикет за качество, ще бъдат подложени на ежегодни проверки. Това предвиждат новите промени в Закона за туризма, публикувани за обществено обсъждане. Предложението идва по-малко от месец след обнародването на последните приети корекции в същия нормативен документ.

В случай че бъдат приети, сертификатът за качество ще бъде издаван от министъра на туризма за срок от 3 години. „Чрез етикет за качество ще се удостоверява прилагането на съответните стандарти за качество на предлаганите туристически услуги", е записано в мотивите към закона. Всички обекти, които притежават значката, пък ще бъдат включвани в специален каталог.

За да се следи дали търговците спазват наистина изискванията, то специална комисия ще ги проверява всяка година и при установяване на нарушения издаденият етикет за качество ще става невалиден. Какви обаче ще са изискванията за получаване на тапията все още не е ясно.

В новия закон се предлага още да бъде създадено и специализирано звено към министъра на туризма, което да следи за качеството. В момента тази функция е в ръцете на Комисията за защита на потребителите (КЗП), които имат правомощията да налагат санкции. Част от служителите на комисията пък ще бъдат прехвърлени към министерството.

Въвеждат се и изисквания, на които трябва да отговарят националните курорти. Сега има 42 курорта от национално значение: 19 балнеолечебни, 5 планински и 18 морски. От тях обаче само 8 имат статут на национални съгласно дефиницията за "национален курорт" в Закона за туризма. Промените обаче ще дадат възможност на онези, които нямат такъв статут, да го получат след изпълнение на определени условия, основно свързани с изграждане на необходимата туристическа инфраструктура. Условията ще бъдат определени с наредба към закона.

За развитието на планинския и ски и туризъм пък се предлагат промени свързани с изграждане на инфраструктура и гарантиране качеството на услуги в ски училищата.

Въвежда се нов подход при определянето на видовете ски писти и зони. За целта комисията на министерството ще извършва както първоначална проверка по искане от оператора на ски зоната, така и текущи проверки за обезопасеността и информационна обезпеченост на ски пистите, на детските ски зони и на снежните паркове.

Въвеждат се и изисквания за изграждането на ски зона или разширение на съществуваща. Това ще става въз основа на устройствен план по Закона за устройство на територията. Относно изграждането или разширението на ски зона в горски територии или земеделски земи - държавна или общинска собственост, компетентните органи трябва да учредяват възмездно право на строеж и/или съответните ограничени вещни права (сервитути) при спазване на разпоредбите на Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предвижда законопроектът.

Заложено е още и сертифицирането на ски училищата. Така, ако някое училище няма нужния сертификат, го грози глоба от 1000 лева, а едноличните търговци и юридическите лица ще бъдат глобявани с 3 бона. В тях може да преподават само ски учители, които имат документ за правоспособност. Процедурата ще е подобна на тази, през която минават планинските водачи и екскурзоводите.

Също така се предлага и категоризираните места за настаняване да имат уникален идентификационен код (УИК), който ще генерира от Националния туристически регистър и ще съдържа данни за категоризирания туристически обект. Това означава, че обектите ще имат номер като нашето ЕГН, което ще подобри функционирането на Единната система за туристическа информация, обясняват от туристическото министерство.

НАП подарява старите си компютри. Националната агенция за приходите (НАП) подарява старите си компютри и монитори на други държавни администрации или общини, установи проверка на „Монитор" в сайта на данъчните.

От НАП обясниха за „Монитор", че в повечето случаи този тип техника се взима от образователното или социалното министерство и след това те ги закарват в училища или читалища, които се нуждаят от тях. Ако пък никой не прояви интерес устройствата се изпращат за унищожаване.

Оказва се, че от началото на май офисът на приходната администрация в Русе вече не се нуждае от 313 устройства, сред които компютри и монитори, като в таблицата срещу всеки един модел устройство е записано „отпаднала необходимост". Така общата сума на ненужните стоки надхвърля 43 хил. Най-скъпи са екрани с марка HP, за които НАП в миналото са дали по 420 кинта. Разбира се, има и по-евтини, като монитор Samsung за 112 лева.

Варненските данъчни пък вече не се нуждаят от 227 вещи, като отново служителите там са решили, че не искат старите си компютри, тъй като вече не могат да работят на тези устройства или пък искат да се сдобият с по-модерна техника. Освен тях се предлагат и други джаджи като принтери и тонери. Общата стойност на всички тези стоки пък надхвърля 31 хил. лева.

Освен Русе и Варна със стара техника са се оказали и в Търговище. Там обаче излишни са им били само две телефонни централи- едната на стойност 685 лева, а другата за 850 лева.

За цялата минала 2017 г. пък отново три дирекции са имали вещи с отпаднала необходимост - Разград, Търговище и Русе. Тогава обаче русенци са искали да се отърват само от няколко тонера и джаджи за принтери, докато тази година ясно са решили да си подменят цялото оборудване.

Последните списъци с излишни вещи на сайта на приходната администрация са от 2016 г. Тогава данъчните във Видин, Монтана и Ловеч са се опитали да премахнат от офисите си общо 146 компютъра и монитора, а експертите уточняват, че те всъщност са годни за използване, но не и за дейността на агенцията.

В сайта на Регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители има обява за матричен принтер за 17 лв., шкаф за обувки на същата цена и тапициран диван за 10 пъти по-голяма сума.

С начална цена 2790 лв. на предстоящите търгове ще се предлага машина за изкуствен сняг,

която се продава от клон на банка в Кюстендил. Най-високата цена в раздел „Инструменти" на сайта от 195 075 лв. е за линия за бичене на трупи, като търгът ще се провежда в гр. Белово, област Пазарджик. Линия за асфалтово бетонови смеси пък се предлага с начална цена над 518 000 лв. в Нова Загора.