Без политическо решение не може да има отваряне на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това заяви в интервю за БНТ управителят на БНБ Иван Искров, който уточни, че най-доброто решение е банката да бъде оздравена, но е важна подкрепата на депутатите от бъдещия парламент.

Искров увери застрахованите по закон вложители (до 100 хил. евро - бел. ред.) да не се притесняват, тъй като по независещи от БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете причини са се забавили нещата, но техните пари са гарантирани и те ще си ги получат.

По думите на управителя на БНБ гарантираните влогове са ангажимент на държавата и държавата ще допълни тези около 1,6 млрд. лева, които са необходими, над събраните вноски във Фонда за гарантиране на влоговете, за да се изплатят всички гарантирани депозити до 100 000 евро.

„Но дори и в случай, че се стигне до отнемане на лиценз и изплащане на гарантираните депозити, макар че винаги сме считали, че е това най-лошият вариант, отново ще има намеса и произнасяне на политическите сили, които ще влязат в 43-тото Народно събрание", подчерта Иван Искров.

Според него вложителите в КТБ трябва да протестират не пред Централната банка, а "пред сградите на тези, които доведоха до тези събития и тези, които попречиха банката бързо да бъде отворена". Той не посочи кои са тези хора, а и не беше попитан от интервюиращия, но добави, че към днешна дата законодателството е ясно: Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантираната част в 20-дневен срок след отнемане на лиценза на търговска банка. Дали това ще се случи с КТБ и нейната банка "Виктория" е много рано да се каже. „Имаме заявени желания от страна на сегашните акционери. Дай Боже да са сериозни, ние ще ги подкрепим. Има политици, които ще се произнесат дали да има държавна помощ или не и чак тогава ще се реши", посочи Искров.

„Дали ще се случи оздравяването на КТБ не зависи от Централната банка, а зависи от разговорите между заявилите желанието си за оздравяване акционери, представлявани от ЕПИК и българското финансово министерство. Съответно, зависи дали ще се получи парламентарна подкрепа за евентуално положително становище на българското правителство, коментира Искров. По думите му, ако те не получат такава подкрепа, очевидно е, че не Централната банка може да взима решения как да се разпорежда с парите на данъкоплатците.

Иван Искров каза още, че БНБ и нейният управител в частност от първия ден е считала, че голяма системна банка като Корпоративна търговска банка, с толкова много клиенти, чиито пари са блокирани, трябва по най-бързия начин да бъде оздравена.

По думите на Искров КТБ е изолиран случай, тъй като в останалите банки има нарастване на депозитите. „Ние виждаме едно възстановяване на доверието и отново нарастване на депозитите. Драстично нарастват депозитите в банковата система и през август - с над 1 милиард лева. Банките, ако страдат от нещо, то е от липсата на добри проекти, които да финансират", посочи управителят на БНБ.

Той отрече да е имал депозити или каквито и да е взаимоотношения с КТБ или с Търговска банка "Виктория". "Иван Искров никога не се е возил в частни самолети. Единствените три  нерегулярни полета, в които през целия си публичен живот съм участвал, са били държавните  самолети на правителството като член на държавни делегации", заяви управителят на БНБ по повод твърденията, че се е возил със самолета на Цветан Василев.

Управителят на БНБ посочи, че в случая с КТБ не става дума за банков надзор, а за преструктуриране на една изпаднала в тежко състояние търговска банка и нейната по-малка дъщерна банка. "Така, както се случи в цяла Западна Европа без изключение, както се случи в Съединените щати. Няма как да избягат от своята отговорност политиците, тъй като това наистина не е отговорност на Централната банка", добави Искров.

Според него КТБ не може да бъде отворена само с усилията на БНБ и не защото БНБ не иска, каза още управителят на Централната банка. По думите му това не е възможно никъде в света. Управителят на БНБ даде пример със затрудненията на няколко банки в САЩ. „Тогава, въпреки всемогъщият Федерален резерв на САЩ, се наложи Конгресът да приема специални решения, специални  програми, заедно с администрацията на президента Буш. Обръщам внимание, че почти целият  банков сектор на Ирландия изпадна в много тежка ситуация и беше преструктуриран на добри и лоши банки. Отново Централната банка играеше техническа роля, но парламентът и  правителствата извършиха съответните законодателни решения", обясни Иван Искров.

Той допълни, че две трети от банковия сектор на Обединеното кралство  Великобритания все още е национализиран, което е станало също с решение на парламента и правителството, а не на Bank of England. „Същото се случи с тотални, много силни имена в банковата история на  Европа. Спомняте ли си Fortis bank в Бенелюкс? Най-голямата банка във Франция и Белгия - Dexia? Също разделени на добри и лоши банки. Това се случи със законодателна инициатива, тъй  като в противен случай няма как да се процедира. Спомняте ли си, че една от най-големите банки в Европа - Bayerische Landesbank, си продаде банката в България MKB Union bank не заради друго, а защото беше спасена от немското правителство и трябваше да връща пари", коментира още управителят на БНБ.