Труд

Купувачът на БТК за 1 евро е фантом. Купувачът на БТК и още няколко значими български фирми - инвестиционното дружество LIC33, се оказа фантом и не може да бъде открит от официалните власти, научи „Труд". Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която започна в края на март проверка на твърденията, че LIC33 е купила от Цветан Василев за 1 евро контролни дялове в БТК, военни заводи, медии и агенции, е пратила писмо на дружеството с искане за информация. То е изпратено до посочения на интернет сайта му адрес - 20, rue Cambon, 75001 Paris, но е върнато с клеймо от френските пощи „адресатът е непознат на посочения адрес".

„Писмото пратихме на 30 март, а ни бе върнато на 14 април. До този момент не е постъпвало искане при нас за разрешение за тези сделки, както се изисква по закон. Не сме уведомени и от Европейската комисия LIC33 да са поискали разрешение от Брюксел. Изчакваме информация от закупените дружества, след което ще излезем с официално решение дали като резултат от проверката да образуваме производство", казаха пред „Труд" от КЗК.

Освен БТК сделките засягат „Дунарит", „Авионамс", „НУРТС България", „Фърст Диджитъл", ТВ7, ГАРБ и „Сана Спейс Хотел Хисаря". Преди няколко седмици НАП наложи запори над акциите на повечето от тези дружества, предмет на сделката.

От снимка на „Гугъл" на сградата, намираща се на парижкия адрес, се вижда, че това е четиретажна къща с луксозен магазин на партерния етаж и вероятно жилища или офиси на следващите етажи. Не се вижда табела с имената на фирмите или лицата, които живеят или работят там. Улица „Камбон" се намира в сърцето на френската столица, близо до градините „Тюйлери" и Лувъра, в район, известен със свръхлуксозни модни магазини. Малко по-надолу на същата улица са се намирали ателиетата на Коко Шанел.

„Труд" изпрати вчера на компанията запитване какъв е актуалният й адрес. То бе пратено на мейла, посочен за връзка с пресата, но до редакционното приключване на броя не се получи отговор.

Шефът на LIC33 Пиер Луврие не е имал публични изяви от 24 март насам, когато той и екипът му дадоха пресконференция в София и заявиха, че са купили от Цветан Василев посочените фирми за 1 евро. Сайтът им не е обновяван оттогава. Освен това по-късно самият Цветан Василев заяви, че сделката с фирмата на Пиер Луврие е под условие първо да се платят дълговете на закупените фирми от около 900 млн. евро към затворената КТБ.

ДАНС и прокуратурата помолени за съдействие

От антимонополната комисия казаха пред „Труд", че ще продължат с усилията си да получат информация за евентуалните сделки, свързани с фирми на Цветан Василев, и са се обърнали за съдействие към ДАНС и прокуратурата да им помогнат да издирят действителния адрес на дружеството.

До редакционното приключване на броя от ДАНС не коментираха дали са помогнали на КЗК, но по принцип агенцията няма правомощия да действа извън територията на страната.

Междубанковите лихви отрицателни за първи път. Тримесечният пазарен индекс EURIBOR се понижи до отрицателно ниво от -0, 001% по данни на Европейския институт за паричните пазари, предаде Блумбърг. Компанията за финансова информация събира данни за индекса от 1998 г. и това е най-ниската стойност, отчетена оттогава.

EURIBOR представлява средната лихва в евро, при която европейските банки се кредитират помежду си. Междубанковият лихвен процент се изчислява за 1, 3, 6 и 12 месеца. Рекордното понижаване на индекса ще се отрази и на българските потребители. От юли миналата година са в сила промените в Закона за потребителския кредит, с които лихвата по заемите задължително се формира от пазарен индекс като EURIBOR, SOFIBOR или LIBOR. Така клиентите с договори за заеми на базата на европейския междубанков лихвен процент ще усетят положителен ефект.

"Няколко банки вече коригираха лихвите по вече отпуснати кредити. Логично е това да се отрази и на новите заеми", коментира Десислава Николова от финансовия портал "Моите пари". Според нея обаче клиентите трябва да имат предвид, че след тези исторически ниски нива в един момент ще започне повишаване на индекса. Тихомир Тошев от Кредит център обясни, че клиентите няма да усетят ефекта от понижението веднага.

Спадът на индекса започна през последните месеци след няколко последователни хода от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Например през юни миналата година беше въведена такса за банките, които държат свободните си средства като депозити в ЕЦБ. През март тази година започна и програмата на ЕЦБ за количествени облекчения чрез изкупуването на държавни облигации, като лимитът е от 60 млрд. евро на месец.

"Излишната ликвидност продължава да се влива в системата седмица след седмица поради програмата за количествено облекчаване", коментираха от Джей Пи Морган. Така лесните пари оказват все по-съществено влияние както на краткосрочните, така и на дългосрочните заеми.

Капитал Daily

Цената на земеделската земя расте и ще продължи с 10-15%. Земеделската земя продължава да поскъпва. По данни на НСИ средната цена на декар земеделска земя в страната през миналата година е била 684 лв., което е увеличение с близо 15% спрямо предходната. Представители на сектора също говорят за увеличение от 10-15%, което е резултат от нарастващите субсидии, сравнителното високото търсене и ограниченото предлагане. Но според най-активните купувачи статистиката не показва истинската цена, на която се сключват сделки. Тя на повечето места е с 30-50% по-висока от отчетеното от НСИ.

Причината е, че статистиката се води на декларирана стойност, която често е данъчната оценка. Все пак и статистиката, и пазарът отчитат една и съща тенденция - това е пета поредна година, в която цената на земята расте, а понижението й през 2009 г. беше по-скоро следствие от икономическата криза. Увеличение има и при средната стойност на рентата. Тя е била 41 лв. за декар, което е близо 8% нарастване спрямо 2013 г.

Колко струва

Покупките са се извършвали на най-високи ценови нива в Североизточния район. Там според НСИ цената на декар е достигнала до 957 лв. По информация на представители на сектора обаче в Силистра реалната цена е била между 1100 до 1300 лв/дка, а в Добруджа над 1500 лв/дка, като малко сделки има и под нея. Най-голямото публично дружество за земеделска земя "Адванс терафонд" АДСИЦ е реализирало продажби при средна за страната цена от 1149 лв/дка.

По данните на НСИ най-голямо увеличение в сравнение с миналата година е регистрирано в Югозападния и Южния централен район - с около 33% (виж таблицата). Посочените от института цени обаче се разминават силно с данните, предоставени от председателя на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков. По думите му например в Ямболско, където има доста обработваеми площи, се е търгувало за между 800 и 1000 лв/дка, а в Бургаско земята струвала 950 - 1000 лв/дка. В този район статистиката отчита средна цена от 509 лв/дка.

Значително е годишното увеличение на цената на лозята - с малко над 40%, а най-малко при овощните насаждения - с 1.6%. За последните пет години цената при нивите остава най-висока като ръстът й от 2009 г. насам достига два и половина пъти, показват данните на НСИ.

Американски гигант купува изцяло разградския "Амилум". Първото приватизирано голямо предприятие в България - разградското "Царевични продукти", скоро ще е американска собственост. Точно 22 години след като бе придобито от белгийската "Амилум", вторият стопанин на завода - британската Tate & Lyle, обяви, че продава своя дял от 50% в българското предприятие. Купувач е американският гигант Archer Daniels Midland Company (ADM), който досега държеше половината от капитала.

Новината беше обявена от продавача, като беше потвърдена и от "Амилум - България", но не уточниха каква е цената на продажбата. Сделката се сключва с досегашния собственик на завода Eaststarch - смесено дружество на ADM и Tate & Lyle.

Захарно бъдеще

Tate & Lyle съобщи, че продава голяма част от бизнеса си в Европа на ADM. Решението е част от реорганизацията на Eaststarch. Според условията на споразумението ADM ще придобие заводите в България (тоест "Амилум - България"), Турция и Унгария, и ще плати на Tate & Lyle 240 млн. долара за тях, докато английската компания ще стане 100% собственик на завода в Словакия.

От изявлението на ADM може да се предположи, че компанията планира да произвежда и захар в заводите в България, Турция и Унгария след отпадането на квотите в ЕС през 2017 г. Крис Къди, ръководител на бизнес отдела за преработка на царевица на ADM, обяснява в прессъобщение на групата, че "с наближаващия край на квотите за производство на захар в Европейския съюз ще отпадне изкуственият таван, налаган на подсладителите. Има огромни възможности на новия европейски пазар на подсладители, по-специално интересно отваряне в Източна Европа, където производството на захар е по-слабо". Това означава, че ограниченията за производството на подсладители от зърнени култури трябва да отпаднат. Царевицата например се използва за производство на изоглюкоза (захарен сироп, използван като суровина в промишлеността). От своя страна Tate & Lyle посочват в прессъобщението си, че ще се фокусират върху бизнеса си с хранителните съставки. Сделката подлежи първо на одобрение от регулаторите в някои от страните и вероятно ще бъде приключена окончателно през лятото.

Разградският растеж

"Амилум - България" е сред най-големите и бързо растящи предприятия в хранителния сектор в страната и е най-големият потребител на българска царевица. Произвежда два вида продукти: основни (царевично нишесте, течна декстроза, глюкозен сироп, високофруктозен царевичен сироп) и вторични (царевичен глутен, зародиш и фураж). За 2013 г. приходите са били 333.5 млн. лв. Ръстът на оборота е резултат от работата на новия завод за кристална декстроза, който беше открит през 2011 г.

Това е и първото голямо приватизирано предприятие в България. Изграждането на завода започва през 1985 г., когато е учредено държавното предприятие "Царевични продукти", но заводът остава незавършен поради икономическия срив в страната. През 1993 г. е закупен от белгийската компания "Амилум" срещу 20 млн. долара, която инвестира 45 млн. долара първоначално. През 2000 г. белгийската фирма беше придобита от Tate & Lyle, съответно през последните 15 години основните акционери на "Амилум - България" бяха Tate & Lyle и ADM.

Сега

Евростат се усъмни в "ниския" бюджетен дефицит на България. Националният статистически институт обяви, че бюджетният дефицит за 2014 г. е 2.8% от брутния вътрешен продукт, или 2.337 млрд. лева. Това е чудесна новина, защото прогнозата на Министерството на финансите бе доста по-песимистична - за 3.7% "дупка" в хазната, и защото с такъв резултат България се вмества в допустимите за страна членка на ЕС до 3% дефицит от БВП. Но има и лоша новина - че данните на НСИ са предварителни и че има голяма вероятност България все пак да се окаже в свръхдефицит в окончателната статистика за 2014 г. - заради сътресенията в банковата система, започнали миналото лято и довели до фалита на КТБ.

От НСИ съобщават, че Евростат - статистическата служба на ЕК, е изразила резерви за докладвания от България бюджетен дефицит. Причина за това е случаят с КТБ, активирането на Фонда за гарантиране на влоговете и парите, които държавата даде като заем за изплащането на гарантираните депозити в КТБ. С други думи, вероятно бюджетните разходи на страната ни за 2014 г. ще трябва да бъдат увеличени със средствата за изплащането на депозитите, а това означава преминаване на позволените до 3% и опасност от влизане на България в процедура по прекомерен дефицит.

От Министерството на финансите обясниха, че е въпрос на тълкуване как ще се третират данните за влиянието на изплатените депозити и че предстои Евростат и НСИ да изчистят разминаванията. Откакто стана ясно, че държавата ще помогне на Фонда за изплащането на влоговете в КТБ, се знае, че натоварването на бюджета заради банката с отнет лиценз може да увеличи дефицита. Дори да прескочим 3-те процента, ЕК може да не започне процедура за свръхдефицит след септември, ако парите за гарантираните влогове бъдат третирани като еднократен разход на бюджета, допълниха от финансовото министерство.

До момента Фондът за гарантиране на влоговете в банките е изплатил защитени депозити в КТБ за общо 3.575 млрд. лв. Част от сумата беше осигурена със заем от държавния бюджет, а другата беше покрита от натрупаните във фонда средства от вноските на търговските банки. За осигуряването на кредита правителството пое дълг от 1.5 млрд. евро от няколко международни банки, който беше върнат наскоро.

НЕК търси пари от зелените централи със задна дата. Пореден финансов скандал е на път да избухне в енергетиката. Причината е, че вместо да започне преговори за предоговаряне на дългосрочните контракти със зелените централи, НЕК твърди, че през миналата година те са работили извънредно и платените отгоре пари трябва да бъдат възстановени със задна дата.

По информация на в. "Сега" писма с подобно уведомление са получили соларни компании, чийто ток се изкупува от НЕК. В тях се посочва, че фактурите трябва да бъдат коригирани. "Става дума за милиони левове, които са около 75-80% от приходите на дружествата, които са заплашени от фалит. За някои от фирмите се иска корекции на фактурите от 1 април, за други от 1 май м.г. до края на 2014 г.", обясниха от бранша.

В момента НЕК изкупува зеления ток по лимит за всяка централа, който е определен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). След като месеци наред е плащала редовно по фактурите на ВЕИ фирмите, сега НЕК засича, че всъщност те са надвишили лимита и иска парите си обратно. Зелените централи обаче оспорват изчисленията на НЕК и смятат, че са изцяло погрешни.

На едно от последните правителствени заседания премиерът Бойко Борисов обяви, че изкупуването на тока от ВЕИ ще бъде разследвано от екип на ДАНС, който ще работи с експертите на енергийното министерство. Анализ на фактурите показал, че не се отчитат разлики в слънчевото греене между 6 часа и 20 часа. "От 6 часа сутринта до 8 часа вечерта фактурата показва - слънцето едно и също, грее по един начин! Няма на обяд да е по-силно, няма сутринта по-слабо. Бълва, бълва, бълва. Изтекли срокове, въпреки закона само скъпото нещо се плаща. Аномалии във въртенето на Земята, какво ли няма!", коментира премиерът.

Проверка на КЕВР от миналата година показа в аванс, че част от големите вятърни и соларни паркове масово са продавали ток на по-високи преференциални цени още преди да имат разрешение за експлоатация. Ревизията засече и пълен хаос в документите им. Окончателните заключения на КЕВР така и не бяха оповестени, а от тогава до сега съставът на комисията бе променен многократно.

24 часа

60% повече бежанци у нас за трите месеца на 2015. Нова бежанска вълна от Близкия изток идва към България. Справки от специализираните служби сочат, че в идните месеци се очаква миграционният натиск да се увеличи заради обстановката в Сирия и Ирак.

"Миграционният натиск към България се засилва. Имаме 60% ръст при потърсилите закрила за тази година в сравнение със същия период на миналата. За първото тримесечие на 2015 г. са около 3200 души, а през 2014 г. за същия период са били 2000", каза пред "24 часа" председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков. Най-много са молбите от граждани на Сирия, следват тези от Афганистан и Ирак. Центровете за настаняване на чужденците в страната са пълни 70%, допълни той и посочи, че има готовност за приемане на още хора. Най-пълен бил центърът във "Военна рампа" в София - от 800 места капацитет са запълнени 774, 577 от тях са сирийци. Казаков е категоричен, че агенцията ще получи пари за дейността си за второто полугодие. В момента се подготвяло постановление на Министерския съвет за това. Няколко милиона се чакали по европроект от фонд "Убежище, миграция и интеграция".

Проверка на "24 часа" установи, че стотици чужденци, основно от Африка, напират към Европа, като ползват фалшиви визови стикери, удостоверения за временно пребиваване в страни на ЕС и паспорти. Всички те са осъдени условно за опитите да преминат незаконно през КПП-тата към вътрешността на страната.

Михаил Лисков, кмет на Харманли: Хората в Харманли приеха 2000 чужденци и преодоляха страха от непознатото

Бежанци пробват да минат транзит през България с фалшиви визи

Общият цифров пазар ще носи по 5 млрд. евро на година. Европа се нуждае от общ цифров пазар и той ще носи по 5 млрд. евро на година, заяви еврокомисарят Андрюс Ансип при откриването на най-големия европейски бизнес форум за цифров бизнес CEEDS'15 by Webit. Ансип, който е бивш премиер на Естония и човекът, направил първото изцяло работещо електронно правителство в своята страна, сега подготвя обща европейска регулация, която ще направи Европа единен пазар за цифровата икономика. На срещата той представи опорните си точки по програмата, която ще бъде официално обявена на 6 май в Брюксел.

Ансип остро критикува отлагането на отмяната на роуминг таксите. И се обяви против обсъждания в момента модел - 5+5+5 - 5 минути за разговори, 5 есемеса и 5 мегабайта мобилен интернет на цената на тези в собствената държава на потребителя. Трябва да забраним таксите изцяло, заяви Ансип и допълни, че всички кандидати за председатели на ЕК са обещали това по време на последните избори за Европейския парламент и сега трябва да спазят това обещание.

Интервю с Ансип четете ТУК

Американците задават конфликтни въпроси прекалено често, когато става въпрос за единния цифров пазар, каза Ансип. Той направи коментара в отговор на въпрос от в. "Уолстрийт джърнъл" дали развитието на единния онлайн пазар в ЕС ще бъде за сметка на американските компании като "Фейсбук" и "Гугъл". Всеки трябва да спечели от този пазар, заяви комисар Ансип.

По време на диалога си с организатора на CEEDS Пламен Русев зам.-председателят на ЕК каза, че силно вярва в ползата от големите масиви данни и анализите им. "Сигурен съм, че скоро лекарите ще могат да ми се обадят и да кажат "господин Ансип, идете в болница, защото има вероятност до шест часа да получите инфаркт", даде пример той.

По думите на Русев бъдещето на Европа е в общ цифров пазар. За да бъде достигнато това, политиците не трябва да са така пасивни, а да управляват и да се включат в промените.

Монитор

94% от българите искат родни храни. 94% от българите смятат, че е необходима повече подкрепа за производството на местни храни, но едва 43 на сто от сънародниците ни успяват да си купят фермерски продукти. Това показват данните от социологическо проучване  подготвено от TNS Opinion в 8 европейски страни по заявка на Приятели на Земята Европа. Оказва се, че над осем на всеки десет души - 85 на сто от анкетираните хора купуват храна от най-близкия магазин или супермаркет. Липсата на информация за местните храни и липсата на места за тяхната продажба са част от причините за ниския интерес към локалните продукти, коментира за „Монитор" Ивайло Попов от сдружението „За земята". Местните храни са произведени на 120 км от мястото, където ще бъдат продавани и консумирани, според европейското определение. В момента у нас има постоянно действащи само три фермерски пазара - два в столицата и един във Варна, каза още експертът и разкри, че в най-скоро време столицата ще има и трето място, където да се срещат фермерите - производители и купувачите от големия град.

Оказва се, че 81% от интервюираните се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да разберат откъде да я вземат. Оказва се, че 89% от нашенци смятат, че покупката на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Не е тайна, че пазаруването директно от производителите, може да има голямо значение за местните икономики. Освен че подкрепя дребните и устойчиви фермери, купуването на местно ниво спомага за обращението на парите в местната икономика, което е изгодно за всички.

Скъсените вериги на доставка обаче не означават, че непременно храните имат нисък въглероден отпечатък, особено когато зеленчуците се отглеждат в отопляеми оранжерии в студен климат или се превозват по неефективен начин, показва проучване на организацията.

Почти 8 от всеки 10 души - 78 на сто от анкетираните смятат, че местно произведената храна дава възможност за балансирано и пълноценно хранене.

Пазаруването на място е по-изгодно, понеже пазарите и схемите за абонамент за пакет от земеделския производител осигуряват достъп до плодовете и зеленчуците, когато са в сезон и са най-изобилни. Купуването направо от фермата или от уличните пазари често е по-евтино, отколкото пазаруването от супермаркети. Цената не е пречка за покупката на храни от фермерите и според Ивайло Попов, защото често няма разлика между продажната стойност на продуктите директно от производителя и тази в супермаркета.

"В момента имаме все по-глобализираща се и индустриализирана хранителна система, която унищожава работни места, уврежда околната среда и създава скъпи хранителни скандали. В същото време българските земеделски производители изчезват, особено малките и средните.

Новата земеделска политика на ЕС предвижда възможност за подкрепа на късите вериги, изключващи посредниците на храни. По новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министерството на земеделието и храните сложи бюджетен лимит от 1 млн. лв. за проекти по Мярка 16 - "Сътрудничество", която ще субсидира създаването на къси вериги на доставка на местна земеделска продукция, на фермерски пазари, агроклъстери и сформиране на оперативни групи.

Всеки трети рейс за чужбина нелегален. Над 30% от автобусните фирми, които превозват хора извън страната, са нелегални, твърдят от Националното сдружение на автобусните превозвачи. Според председателя на браншовата организацията Галя Топалова във всяко селище или по-малък град има нелегални фирми за транспорт.

„Лицензираните превозвачи алармират от години за проблема с нелегалните превозвачи", заяви Топалова, цитирана от Фокус. По думите й хората сами се качват на такива автобуси, които извършват превози на хора както до Германия и Холандия, така и вътре в страната. „Става дума за хора, които нямат билети, нямат нищо, които са се качили на буса и се возят", смята тя.

Според Галя Топалова е необходимо ДАИ и НАП да засилят присъствието си при нелегалните превозвачи, защото те са част от сивата икономика. Тя бе категорична, че за да се промени работата на автобусните превозвачи, трябва да се промени работата на държавата. По думите й в Сърбия също е имало 2 или 3 катастрофи с нерегламентирани превозвачи, които превозват хора без билети, както и няколко катастрофи с такива фирми в България.

Топалова посочи, че най-честите причини за подобни произшествия с нерегламентирани автобусни превозвачи са умората и това, че водачите нямат практика. „Те са шофьори любители, а не професионалисти", заяви тя.

Председателят на Националното сдружение на автобусните превозвачи смята, че всеки може да стане превозвач единственото, което трябва да направи е да си купи микробус и да си намери пътници.

Ивайло Константинов, собственик на една от най-големите транспортни фирми заяви, че нелегалните превозвачи са силно рискови и доста по-скъпи. „Законът е категоричен, че има хиляди възможности за установяване на тези нарушения. Като започнем от контрол на самата граница, където пътуващите често се представят като роднини, но винаги би могло да излезе в един разпит каква е истината.

Стандарт

Произведоха родни мебели за 910 млн. Мебелната индустрия е произвела продукция за 910 млн. лв. през 2014 г. Това каза министърът на икономиката Божидар Лукарски на откриването на международните специализирни изложения Техномебел и Светът на мебелите, организирани от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). "Секторът за производството на мебели обхваща около 1,6% от стойността на индустриалното производство в страната и създава 2,1% от добавената стойност в индустрията", каза министър Лукарски. Отрасълът осигурява заетост на над 20 хил. души или 4% от заетите в промишлеността. През 2014 г. промишленото производство и оборотът на предприятията от сектора нарастват съответно с 3,3% и 8,7%. Тези показатели свидетелстват за устойчивото развитие на бранша и добрите перспективи пред него, каза министърът при откриването на изложенията в Интер Експо Център в София.

"Обединяването на двете изложби предоставя на бизнеса не само оптимална възможност за сътрудничество между партньори и фирми на всички ниви, но и на крайния потребител да се ориентира в най-новите тенденции", каза Лукарски. Министърът очерта като приоритет в работата на неговия екип установяването на международни бизнес партньорства и засилване конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия и тяхната успешна реализация на външните пазари. Той подчерта, че основният механизъм за изпълнение на този приоритет е ОП "Иновации и конкурентоспособност" и припомни, че първата процедура, която ще бъде обявена до края на април, е насочена именно към малките и средни предприятия, като безвъзмездната финансова помощ е 150 млн. евро.

Новинар

Депутатите питат Горанов за преизпълнението в бюджета. Финансовият министър Владислав Горанов ще докладва на парламента за преизпълнението на приходната част в бюджета. Към него има отправен въпрос за структурата на събраните 820 млн. лв. повече за първото тримесечие на 2015 г.

В парламентарния контрол Горанов ще трябва да изнесе подробни данни откъде идват постъпленията спрямо същия период на миналата година. Въпросът към финансовия министър е зададен от депутата от Реформаторския блок Петър Славов.

Премиерът Борисов неотдавна вече информира, че увеличението на приходната част се дължи на борбата с контрабандата. Откакто стана ясно, че са събрани 820 млн. лв. повече, в парламента тръгна дебат за какво могат да бъдат използвани тези пари.

Някои депутати предложиха средствата да бъдат пренасочени за справяне с последиците от бедствията.

От своя страна министър-председателят заяви, че ако приходите нараснат до 1,2 млрд. лв., той ще се допита до партиите за какво да се изразходват.

Междувременно към регионалния министър е отправен въпрос за дейностите за изграждането на четирилентовия път Пловдив - Асеновград.

В първата работна седмица след 10-дневната ваканция на парламента ще се проведат и заседания на парламентарните комисии. Днес предстои обсъждане на проблемите, установени при одитите на изпълнението на оперативните програми.

Членовете на комисията за усвояване на европейските средства ще прегледат и анализа за изразходването на средствата от Брюксел, изготвен от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В четвъртък пък енергийната комисия ще проведе дискусия за предстоящата либерализация на енергийния пазар.

Тази седмица трябва да започнат и официалните разговори с парламентарно представените партии за промените в конституцията относно съдебната система.

Лансирани преди седмица от правителството, измененията целят преструктурирането на Висшия съдебен съвет и намаляване мандата на магистратите.

Кабинетът настоява, че съдебната реформа не може да се случи без промени в конституцията, за което е необходимо парламентарно мнозинство и гласовете на 180 депутати.