Сега

Елитът вече харчи до стотинка доходите си. Голяма част от политическия елит започна да харчи доходите си до последната стотинка и да не декларира никакви промени в имущественото си състояние пред Сметната палата. От 240 депутати в парламента 84 са подали уведомления, че нямат никаква промяна в личните си финанси. Това е солиден скок в броя на т.нар. нулеви декларации. С уведомления, че нямат нищо спестено, са и 6-има членове на кабинета, включително премиерът Бойко Борисов, показват подадените от публичните лица годишни декларации за придобитото през 2014 г.

При депутатите има истински бум от нулеви декларации. За сравнение - през 2014 г. без промяна в състоянието си са били 36 души, през 2013 г. уведомленията са едва 7. Тук няма как да има правило кое е нормално и кое не, но липсата на каквато и да било промяна буди недоумение. При банковите влогове най-малкото сумите се олихвяват, коментират експерти. Сметната палата обаче няма право да проверява достоверността на декларираната информация за банкови влогове, защото това е банкова тайна. Подобни проверки се извършват само ако в останалите части от декларацията се установят проблеми и тя бъде изпратена за проверка в НАП.

Наред с масовото подаване на уведомления, и тазгодишните декларации са пълни с грешки. Огромна част от задължените лица, заемащи висши длъжности, не знаят какви обстоятелства подлежат на деклариране и проверките и сравненията стават на практика невъзможни. Масово в годишните декларации за придобитото през 2014 г. са вписани имоти и коли, купувани в други години.

Сред най-впечатляващите декларации тази година е разследваният за данъчни нарушения лидер на ББЦ и евродепутат Николай Бареков. За 2014 г. Бареков декларира изумителните 3 938 435 лв. доход от трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Не е ясно от какво точно са заработени тези пари. От други източници, където попадат приходите от авторски права, той е изкарал още 45 564 лв. Интересни движения се наблюдават и по сметките му. При встъпването си в длъжност м.г. той беше обявил, че държи на влог 2 666 648 лв. и 11 761 евро, без да посочва източник на средствата. Декларацията му за 2014 г. вече отчита само 23 759 лв. и 6500 евро спестявания, и 50 000 лв. кеш, всички добити от заплати. Любопитното е, че липсващите 2.6 млн. лв. горе-долу се припокриват с декларирани от него заеми. В графата "вземания над 5000 лв." той е вписал заем на името на жената, с която живее на семейни начала - 1 279 000 лв. Тук фигурира и друг заем - от 44 500 лв. на името на бившата му съпруга Евгения Радева. От партията уточниха, че това са заеми, дадени от Бареков, а не от половинките му, както погрешно е отбелязано в декларацията. Във вземания над 5000 лв. Бареков е вписал и "разпореждане с вземане" за 1 011 000 лв. с фирмата "Инвестиция БГ" ЕАД, която се прочу м.г. като собственик на луксозна къща, която той обитаваше. На същото дружество той дължи 50 449 лв. префактурирани разходи. "Разпореждане с вземане" от 272 214 лв. е записано и по отношение на "Ковър груп" на Николай Андреев, който според медийни публикации работи като негов шофьор, и за 105 667 лв. на базираната в Германия фирма Imperia GmbH. Бареков е отчел като свой длъжник и Европейския парламент, който му дължал служебно 10 983 евро за командировки. Спечелил е и 50 хил. лв. от акциите си в "Би Медия груп" АД, които е прехвърлил на неназовано лице.

Държавата ще плаща пълни здравни вноски през 2026 г. Едва през 2026 г. държавата ще стане коректен платец на здравни вноски, реши окончателно парламентът, приемайки на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване, предложени от кабинета и МЗ. В момента хазната осигурява близо 4 млн. души - пенсионери, деца, държавни служители, бедни, върху само половината от минималния осигурителен доход за страната, благодарение на което за тези хора в бюджета на здравната каса влизат под 1 млрд. лв. годишно. 2 млн. работещи пък осигуряват останалите над 2 млрд. лв.

Според приетите промени от догодина процентът, който държавата ще плаща върху минималния осигурителен доход за осигурените от нея, ще расте с 5 процентни пункта годишно, т.е. през 2016 г. бюджетът ще дава 55% от минималния доход за здравни вноски, през 2017 г. - 60 на сто, докато не станат 100% през 2026 г.

От БСП предложиха още догодина държавата да започне да плаща изцяло дължимите вноски, но поправката не беше приета. Оттам припомниха за 1.4-те млрд. лв., които бяха национализирани от резерва на НЗОК при предишното управление на ГЕРБ. Левите смятат, че с приетата поправка се дават индулгенции на държавата да е некоректен платец още 10 години и да е привилегирована в сравнение с работещите граждани. Това са финансовите възможности на държавата и с промяната сме първите, които даваме график как ангажиментът на държавата ще се увеличава, отговори пък министър Петър Москов.

От друга страна законът предвижда да се увеличи периодът за вход в системата. В момента за неосигурени се смятат тези, които дължат вноски за последните 3 г., но занапред срокът ще скочи на 5 г.

Депутатите проведоха поредната дискусия за разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен, но отново не успяха да провокират министър Петър Москов да оповести каквито и да било конкретни намерения кои болести ще попаднат в основния пакет и кои - в допълнителния, т.е. за кои лечението би трябвало да е гарантирано и безплатно и за кои ще се чака. Не мина и предложение на Мая Манолова от БСП наредбата, която определя пакетите, да не се прави от здравния министър, както предвижда законът, а от Министерския съвет. Мотивът на Манолова беше, че когато догодина излязат пакетите и хората от втория пакет установят, че ще си плащат двойно за лечението, и излязат на площадите, както стана през февруари 2013 г. при двойните сметки за ток, отговорността трябва да се носи от кабинета.

Капитал Daily

Индустрията ще спести 95 млн. лв. от отстъпката в цената на тока. Цената на електроенергията за най-големите индустриални предприятия, които са около 40 (с потребление над 30 гигаватчаса годишно), няма да се вдигне с очакваните 20% и заводите ще спестят 95 млн. лв. за година. Това следва от публикуваната за обществено обсъждане във вторник наредба за намаляване на тежестта на големите индустриални потребители за разходите им за енергия от възобновяеми източници. Тя беше изготвена съвместно от министерствата на енергетиката, икономиката и финансите съгласно законодателните промени, които бяха приети през март. Според сроковете тя можеше да влезе в сила до 6 септември (6 месеца след промените в Закона за енергетиката). През последните седмици обаче представителите на индустрията в лицето на техните асоциации остро изразиха безпокойството си, че няма да получат обещаната отстъпка навреме - в средата на годината ще се вдигнат цените. Според наредбата облекченията трябва да влязат в сила от 1 юли. В следващите 14 дни заинтересуваните страни могат да изказват предложения и мнения по текстовете. След това наредбата трябва да бъде подписана от тримата министри, които отговарят за изготвянето й, и да се иска одобрението на Брюксел. Последното обаче няма да отложи действието й.

Колко ще спести индустрията

Основният критерий, залегнал в наредбата, е от отстъпката да се възползват само дружества, чиято консумация надвишава 30 гигаватчаса годишно. Този обем не е случаен и е зададен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), според чиито изчисления по този начин индустрията ще плати 95 млн. лв. по-малко за електроенергия за година, казаха за "Капитал Daily" два независими източника.

 Спестените средства могат да бъдат компенсирани от заложените буфери в ценовия модел на регулатора, така че да не се налага допълнително увеличение за другите групи потребители. Става въпрос за споразуменията с американските централи, които предвиждат намаление на цената за енергията им, които сега не са калкулирани. Това според изчисленията на регулатора ще спести на НЕК 97 млн. лв. за година, толкова, колкото ще струва и отстъпката за индустрията.

Тук изниква и първият риск за провал на ценовия модел на КЕВР, който произлиза от вероятността (дори и минимална) споразуменията с американските централи да не влязат в сила.

Размерът на отстъпката

След като дадено дружество достигне потребление от 30 гигаватчаса за съответния ценови период, то ще ползва отстъпка от 85% от компонентата за зелена енергия, която е на стойност 15.92 лв. за мегаватчас. От индустрията са изчислили, че това означава поскъпването на средногодишна база за тези предприятия да бъде от 7-8 до 20%, ако потреблението им е близо до 30 гигаватчаса.

Освен праг на потребление наредбата въвежда изискването предприятията, които ще се възползват от мярката, да не са в "затруднено положение" и да нямат данъчни задължения към държавата и съответната община. Това означава, че от списъка вероятно ще бъдат отсети дружества като "Български държавни железници", които от години са в лошо финансово състояние.

За най-големите

Следвайки насоките на Европейската комисия (ЕК), наредбата дава и друг вариант. След надвишаване на потреблението от 30 гигаватчаса годишно и определени параметри на брутната добавена стойност предприятия с над 20% енергийна интензивност да бъдат освободени напълно от плащането на зелена енергия. Според представител на индустрията тази възможност ще обхване не повече от 2-3 предприятия, за които средногодишното поскъпване ще е 5%.

Лизингови компании подготвят продукти, свързани с еврофондове. Новият програмен период за европейски субсидии вече помага и за предлагането на финансови продукти, свързани с тях. Лизингови компании подготвят свои форми на финансиране на земеделски стопани, които очакват да получат субсидии. Целта е те да могат да получат пари за инвестиции по-рано и така да улеснят дейността си, в случай че преводът на европейското финансиране се забави. Засега такъв продукт обявиха от "Райфайзен лизинг". Поне още едно дружество има готов и скоро ще го обяви, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният му директор, като помоли засега да не цитираме името на лизинговата компания.

Изплатено до субсидията

Стойчо Кръстев, член на управителния съвет на Българска асоциация за лизинг, обясни, че все още компаниите обмислят формата за финансиране по новия програмен период, като се опитват да го направят подобно на това на банките. Досега е практика банките да предлагат кредити за различни европейски програми, като за обезпечения се считат сключени договори за подпомагане. По думите на Кръстев, който е и управител на "Алианц лизинг", пречките идват от правилото активът да е собственост на лизинговото дружество до изплащането му. Засега не е проблем всяко дружество да финансира земеделски стопани, но с условието до получаването на субсидията активите да са напълно изплатени и да няма дълг към лизинговата компания, обясни Кръстев.

"Райфайзен лизинг България" ще предлага земеделски кредити на стопани специално за финансиране на проекти по европейски програми, съобщиха от лизинговото дружество. Заемът ще се предоставя на стопаните, които кандидатстват или вече имат одобрен проект от фонд "Земеделие" по мярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства. Парите могат да получат фирми, еднолични търговци, кооперации, регистрираните като земеделски производители за новия програмен период 2015-2020 г. Това са фермерите, отглеждащи растения и обработващи собствена или наета земя. Парите могат да се използват за транспортна техника, специализирани земеделски машини, оборудване.

Условията на "Райфайзен лизинг"

Финансирането от "Райфайзен лизинг" е до 85% от стойността на актива, който земеделците искат да купят. По думите на Николай Христов, управител на лизинговото дружество, с предлагания продукт освен финансиране на земеделските стопани се предлага и финансиране за покупка на актива. Парите от кредитите могат да се използват за покупка на земеделска техника още преди да се одобри субсидията от фонд "Земеделие", посочиха от "Райфайзен лизинг". Така земеделците ще могат да купят по-рано техниката, която им е необходима, а след това да я изплащат. Подобни заеми на база подадени проекти или изчакване за субсидия са практика и при други мерки за плащане.

24 часа

"Галъп Интернешънъл": 2/3 от народа иска мажоритарни избори. 2/3 от българите искат мажоритарни избори, показва национално представително проучване на "Галъп", проведено от 29 май до 4 юни.

Социолозите са питали хората какво мислят по въпросите, предложени от президента за референдум. Едва един на всеки десет е против част от депутатите да се избират мажоритарно, а останалите се колебаят.

Половината от всички анкетирани подкрепят задължителното гласуване и дистанционния електронен вот, а противниците на въвеждането им са съответно 30% и 27%.

Готовност да участват в референдум, ако се проведе заедно с местните избори наесен декларират 56%. Социолозите обаче правят уговорката, че това са декларативни нагласи, защото според тях "да участваш в референдума се смята за желателно и престижно".

Те припомнят, че са наблюдавали подобна картина и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала през януари 2013 г. Тогава гласували едва 1,5 млн. българи или около 20% от имащите право на глас по списъци. Според тях обаче, ако референдумът се проведе с местния вот, това ще повиши избирателната активност.

Желанието за промяна в правилата на играта е провокирано от усещане за нисък стандарт на живот, липса на справедливост и отразява високото негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще, коментират социолозите.

60% сред 18-25-годишни подкрепят електронното гласуване. При най-възрастните (над 66 г.) малко над една четвърт биха отговорили положително на този въпрос.

По време на проучването анкетираните са били поставени в хипотетична ситуация, в която са задължени да гласуват и са били заплашени от50 лв. глоба, ако не го направят. Около 20% преминават от категорията "няма да гласувам" към "колебаещи се". Това според социолозите са около и над милион пълнолетни българи - група, за която е изключително трудно да се предвиди как биха постъпили в такава ситуация. "Всичко зависи от конкретната санкция", твърдят от "Галъп". В конкретния сондаж 8-10% от нея грусе отливат към различни партии, 3-4% отстояват нежеланието си да гласуват, а 6-7% заявяват, че ще пуснат невалидна бюлетина.

Болниците лекуват без пари, ако има жалби на пациенти. Здравната каса ще забавя и отменя плащанията към болници, срещу които има системна наудовлетвореност от страна на пациентите. Касата се задължава да проучва удовлетвореността на пациентите. Това предвиждат промените в Закона за здравното осигуряване, които се гласуват на второ четене в парламента.

Системна неудовлетвореност означава поне 3 жалби за 6 месеца. Жалбите ще се подават до директора на районната здравна каса и за да са основателни, трябва да съдържат поне 1 от следните оплаквания: отчетена, но неизвършена медицинска дейност, ниско качество на медицинската дейност, което не съответства на критериите в рамковия договор, отказан достъп до медицинска документация, получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.

Депутатите приеха новия текст към закона, без да уточнят по какъв начин ще се подават жалбите.

Това може да става по електронен път чрез уникалния код, който всеки осигурен има, обясни здравният министър д-р Петър Москов. Той уточни, че ведомството вече разполага с юридическа формулировка за удовлетвореността на пациентите. Според министъра сред основанията за жалба е и грубото отношение към пациента. "Като лекар ще имам финансова, а не само морална или етична причина да не бъда груб към пациента", обясни д-р Москов.

Парламентът отхвърли предложението на правителството за увеличение на членовете в надзорния съвет на НЗОК с още двама представители на държавата. Най-висшият управителен орган на касата остана с 9-има членове.

"Надзорният съвет на касата в момента не гарантира, че волята на парламента може да бъде претворена през финансовия инструмент, с който той разполага. Държавата не контролира решенията на надзорен съвет, в който има и представител на фармацевтичната индустрия", каза още д-р Москов. По повод отрицателния вот на пленарната зала за увеличение на представителите на държавата министърът коментира: "Приемам, че натискът на работодателите и синдикатите върху Народното събрание е бил доста твърд."

Депутатите отново се скараха заради разделянето на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет, като поискаха конкретни факти. Д-р Емил Райнов от БСП и д-р Джевдет Чакъров от ДПС поискаха финансова обосновка: да се каже колко ще струва основният пакет, колко допълнителният и ще има ли доплащане за него. "Делегираме права на министъра, а не знаем кои заболявания ще влязат в основния пакет и кои ще бъдат подарени на застрахователните фондове чрез допълнителния. Колко ще струва този подарък?", попита д-р Хасан Адемов от ДПС.

Труд

Гюргево храни русенци с евтин хляб и салам. Русенци се изтрепват да пазаруват в Румъния, след като там данък добавена стойност върху хранителните продукти беше намален от 24 на 9%. Килограм краве сирене при съседите е паднал на 5-6 лв., кашкавалът е по 7-8 лв./кг, а телешкото месо се продава срещу 9-10 лв.

Българите мъкнат и самуни хляб, тъй като 300 грама се харчат по 24 стотинки, а половин килограм струва само 40 ст. Киселото мляко излиза 40-50 ст., а захарта е по 1,30-1,50 лв. За сравнение средните цени на дребно в България към 10 юни са: кашкавал „Витоша" - 15 лв./кг, краве сирене - 9,37 лв., хлябът е над 1 лв., киселото мляко - 93 ст., телешкото месо гони 15 лв.

"Ако напълня хладилника за седмица или месец, ми излиза много по-евтино дори да платя 10 лв. такса за преминаване на Дунав мост", обясни русенецът Светлозар Минчев. Сметката е още по-изгодна, ако няколко души се качат в една кола и пазаруват заедно в Гюргево. Най-често до Румъния пътуват безработни и пенсионери, които минават по моста безплатно с велосипеди.

Иначе бутилка бира и кафето излизат по 2-2,50 лв. и българите предпочитат да ги пият в Русе.

Румънците пък идват у нас да купуват дрехи и обувки от сезонни разпродажби. Някои магазини в Русе обявяват до 70% отстъпка и разчитат само на северните съседи.

Гръцката криза удря износа от България. Намаляване на износа на български стоки и по-малко гръцки туристи по родните плажове. Това са основните рискове пред родната икономика при евентуалното излизане на Гърция от еврозоната, прогнозираха представители на бизнеса пред "Труд". В същото време банкери коментираха, че е възможно България да извлече позитиви от тежката ситуация с Гърция. Според тях кризата може да стане повод за пренасочване на икономически потенциал от южната ни съседка и страната ни да стане по-привлекателна за инвеститорите. Анализаторите бяха единодушни, че излизането на Гърция от еврозоната е безпрецедентно и е много трудно да се предвиди влиянието от подобен сценарий. Затова коментарите не са еднозначни.

"Излизането на Гърция от еврозоната ще повлияе негативно върху износа на български стоки, тъй като срещу продукцията си нашите фирми ще получават драхми, които са обезценени спрямо еврото и лева. В същото време вносът на гръцки стоки ще се засили", прогнозира зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него въвеждането на по-евтината драхма ще направи Гърция по-привлекателна и достъпна дестинация за родните предприемачи. Цената на недвижимите имоти там ще намалее, производствените разходи също ще се понижат, прогнозира Колев. "Кризата няма да се отрази на банковия сектор у нас, защото клоновете на гръцките банки у нас са автономни и спазват българското законодателство", добави Колев.

Според банкери обаче износът няма да пострада значително. Причината е, че много български компании вече се ориентират към партньори извън ЕС. 10% е делът на търговския оборот на България с Гърция от общия обем на търговията на страната ни с външния свят, припомниха финансистите. Те не очакват кризата да създаде проблеми с банки с гръцки акционери у нас. Пазарният дял на тези кредитни институции в България е около 25%. Те имат висока капиталова адекватност, посочват още финансистите. Освен това не само БНБ, но и Европейската централна банка са ангажирани с това да не се допусне кризисна ситуация при евентуалното излизане на Гърция от еврозоната.

Румен Драганов, шеф на Института за анализи оценки в туризма, предупреди, че въвеждането на драхмата ще превърне България в скъпа туристическа дестинация за гърците, което ще ги накара да потърсят други места за почивка.

Стокообменът е за над 2,8 млрд. евро

Гърция е четвъртият по значимост търговски партньор на България сред страните от ЕС. През 2014 г. стокообменът между двете държави е за над 2,8 млрд. евро, показва статистиката на Министерството на икономиката. През последните 2 години търговията има лек спад, но през първото тримесечие на 2015 г. се отчита ръст и при износа, и при вноса. От януари до март българските фирми са изнесли стоки и услуги за 705 млн. лв., което е с 13,4% повече спрямо същия период на 2014 г. През първите три месеца у нас са внесени гръцки продукти за 579 млн. лв. - с 1,9% повече в сравнение с м.г.

Стандарт

Банкери: Регулациите не подкрепят растежа. Новите регулационни мерки на Европейската централна банка са капиталоемки и водят до натоварване на банките, но няма как след такава тежка криза да не се затегнат правилата или да не се увеличи капиталът. Това заяви Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК и шеф на банковата асоциация, по време на финансов форум, организиран от асоциация "Банка на годината". Поради тази причина трезорите няма как да финансират по-сериозно икономиката и да подкрепят голям растеж, допълни той. Колко са добри новите регулации ще се разбере след време, но трябва да се промени нещо, подкрепи го и Софи Бертин от швейцарската SIX Group. Според Андронов все пак моментът е благоприятен за финансиране заради евтиния кредитен ресурс. От една година лихвите по депозитите у нас паднаха драстично дори под 1% годишно, което позволява и лихвите по кредитите да са много ниски. Новите регулации са благоприятни за отпускането на ипотечни заеми и на кредити за малки и средни предприятия, каза още Андронов.

"Асоциацията на банките в България няма да назове нито един фаворит за гуверньор на БНБ. Единствено ще реагираме, ако бъде излъчен неподходящ човек. В една или друга степен всеки от номинираните има качества, заради които заслужава да бъде избран." Така шефът на банковата асоциация коментира номинациите на Димитър Радев, Бисер Манолов и доц. Григорий Вазов за управители на БНБ.

Общини губят проекти, ако се бавят 12 месеца. Кметовете и министерствата ще имат срок от 12 месеца след като спечелят проект, финансиран с пари от ЕС, през който трябва да организират търговете и да сключат договори с изпълнители. В противен случай ще губят предвидените за тях пари. Това гласи нов закон за управление на средствата от европейските фондове, който е публикуван за обществено обсъждане. Проектите, по които работят изпълнителите, пък ще могат да бъдат променяни по искане на компаниите, ако то бъде достатъчно мотивирано, пише в закона. Въвеждат се и конкретни срокове между обявяване на поръчката и времето за кандидатстване, за плащане на одобрените разходи и за продължителност на административните дела при жалби. Със закона се забранява разделянето на поръчките на отделни дейности с цел да се слезе под прага, за който се изисква провеждането на търг или конкурс. Въведени са и глоби за служителите в управляващите органи, които допуснат нарушения в работата си. Глобите за тях са от 50 лв. до 1000 лв., а при второ нарушение - от 100 лв. до 2000 лв.

Монитор

Куриерски фирми дерат нашенци на Острова. Десетки наши гурбетчии на Острова пропищяха от чорбаджиите си - куриерски фирми. Оказва се, че напоследък новодошлите имигранти във Великобритания след отварянето на пазара на труда, предпочитат по-лека на вид работа като шофьорлъка, вместо потене по строителни площадки.

Тарикати в транспортния бизнес също се навъдиха, които спретнаха схема за експлоатация на евтин, понякога безплатен български труд. Схемата е законна и докато не се опариш, не предполагаш, че е измама, вайка се потърпевш. Нашенецът се оплаква от конктерна компания - Speed Dell, която набира посредници за работа към Amazon. Сред имената на шефовете има и няколко родни, което пък обяснява факта, че толкова нашенци с кацането на Албиона и се хващат за кормилото там. Подписва се договор с човека, но като самонаето лице не се полагат осигуровки, платени болнични или отпуска, освен това обучението не се заплаща. Работниците дори се задължават да не излизат в почивка в периода септември - януари, защото тогава работата е най-много. Заплащането е 100 лири на ден, ванът се дава от работодателя, а горивото го плаща "Амазон", като маршрутите се изчисляват на специален софтуер и шофьорът почти винаги е на минус, жалва се човекът. По думите му адресите, които трябва да обиколи за ден са между 140 и 170, като се изминават средно по 100 км. Средно по 10 мин. отнема обслужването на един клиент, което води до близо 13 часов работен ден. Това ако само по себе си не е експлоатация, то удръжките, които ни слагат, са си чисто наказание, казва още нашенецът. „Изкарах 6 месеца и когато реших, че не мога повече, си пуснах едно месечно предизвестие за напускане, както е редно. Не ме изчакаха, изгониха ме на втората седмица", споделя българинът.

„Две седмици след като се прибрах в България, получих имейл, чрез който ме уведомяват, че ванът, който карах в началото за 2 месеца, подлежи на ремонт за 1400 лири, които ще бъдат спрени от последната ми заплата. Същата кола я беше карал колега, на когото преди мен му спрели 15000 лири пак уж за ремонти" казва още мъжът. Познати го посъветвали да заведе дело чрез бърз съд за малки суми при трудово-правни диспути, но делата отнемат дълго време, както и солени такси.  Пострадалият съветва новодошлите нашенци да не се захващат с куриерски фирми чрез български посредници, или да си купят свой ван, с който да работят, за да могат поне нещичко да припечелят.

Едрият бизнес плаща изцяло през интернет. Почти всички големи фирми у нас извършват всичките си плащане през интернет. Това каза вчера по време на финансов форум „Иновации" Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките в България (АББ).

„Малките и средните фирми също напредват в интернет банкирането и около 75% от преводите им се извършват през мрежата", уточни той и добави, че при гражданите делът е много по-малък от бизнеса. По думите му обаче нараства интересът към дигиталните начини. „Специфичното в сегмента е, че и в България все повече хора ще започнат да използват нета за плащания", прогнозира банкерът.

„В момента в развитите страни средно човек прави 20-30 плащания на месец през мобилно устройство, 5-10 - през персоналния си компютър, и 3-5 - от банкомат", съобщи Валентин Панайотов, председател на Асоциация „Банка на годината".

Шефът на Уникредит Блубанк - България, Левон Хампарцумян смята, че в бъдеще проблемът пред развитие на банкирането през джиесеми е липсата на честоти за развитие на следващото поколение мобилни връзки. Той посочи, че в Германия новите технологии на комуникация навлизат, но първо държавата дава разрешения само за малките селища, които в противен случаи биха били пренебрегнати.

Друг участник във форума Петя Димитрова от Пощенска банка смята, че в бъдеще развитието на технологиите ще влияе силно на модела на банкиране. „И те ще дават възможност клиентите да получават очакваното от тях персонално отношение", поясни тя и добави, че трезорите вече вкарват и игри в продуктите си.

Според шефа на АББ Петър Андронов в сферата на плащанията през мрежата най-големи конкуренти на банките са компании за ритейл услуги, големите вериги, телекомуникационните компании.

По време на първата дискусия на форума стана ясно, че се готви директива на ЕС за използването на натрупаната от банките и всички доставчици на стоки и услуги информация за техните клиенти. Те ще могат да я използват само с изричното им съгласие, за да отправят оферти към тях. Целта е да се защитят обикновените клиенти от прекаленото навлизане в личното им пространство. В момента немалко търговци и финансови институции наблюдават транзакциите на клиентите си и ги атакуват с предложения на електронната поща и по телефона. По директивата вече се води сериозна полемика и се планира тя да влезе най-рано догодина.

Новинар

Каним швейцарци да строят магистрали. Възможността на швейцарски фирми да се включат в строителството на магистрали у нас представи регионалният министър Лиляна Павлова в Цюрих.

Тя презентира ключови инфраструктурни проекти, които могат да бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство. Това са магистрала „Хемус", „Черно море", пътят Русе - Свиленград, София - Калотина и тунелът под връх Шипка, изтъкна министърът.

Павлова уточни, че за реализацията на проектите чрез публично-частно партньорство са необходими около 3,5 млрд. лв.

Междувременно транспортният министър Ивайло Московски представи пред швейцарския бизнес възможностите за инвестиции в теснолинейната жп линия Септември - Добринище.

„Поддържането на теснолинейната линия е част от плана за оздравяване на националния железопътен превозвач и Стратегията за развитие на железопътния транспорт 2015-2022 г.", изтъкна Московски.

Той представи и възможностите за концесия на пристанища, летища и железопътни гари, като посочи, че подобен вид взаимодействие между държавата и бизнеса е доста успешен. Министърът даде за пример концесията на летището и пристанището в Бургас, както и летището във Варна.

Дават почивки на море и безплатен шопинг за служители отличници. Работодатели в цялата страна предлагат нестандартни бонуси за служители отличници заради недостига на квалифицирани кадри у нас, показа проверка на „Новинар".

Наградите за лоялните работници започват от безплатни карти за фитнес и плуване, ваучери за шопинг в бутици до безплатна почивка на море или екскурзия в чужбина.

Сред най-щедрите са международни компании от IT сектора. Фирма с офис в Бургас например предлага допълнително към заплатата пари за транспорт, VIP карти за пазаруване в бутици, намаление в ресторанти и ваучери за храна като добавка, показа наше проучване.

5-звездните хотели по морето пък масово позволяват на служителите си да ползват без пари басейн и фитнес в комплекса извън работното си време. Навсякъде по морето в момента повечето работодатели осигуряват квартира. Предлага се и безплатна храна. Най-много се търсят сервитьори, готвачи и рецепционисти, а заплатите вървят около 1200 лв.

Двойно повече предлагат чужди работодатели, които търсят български персонал. Чешка фирма например набира български бояджии за 1000 евро възнаграждение. Търсят се и заварчици със заплата между 1200 и 1600 евро.

Допълнителни бонуси няма, но служителите подписват трудов договор, плащат им се осигуровки и в повечето случаи квартирата е безплатна. Масово се търсят и дюнерджии от България за работа във Великобритания. Любопитен факт е, че владеенето на английски език не е задължително, но за да ви наемат, трябва да говорите поне турски.

Оказва се, че в момента в Пловдив и Кърджали има и глад за шивачи. Заради това работодатели се надпреварват с промоции за подчинените си. В обява за работа от пловдивска фирма се казва, че първите няколко наети шивачки ще получат допълнителен бонус.

Текстилна фирма в Кърджали пък набира персонал за новата си шивашка фабрика с обещания за двуседмични безплатни почивки в Турция, пише „Родопи нюз". Единственото условие е кадрите или да са квалифицирани, или да са готови да преминат през курс за обучение. Базовата заплата е 450 лв. Друга фирма от бранша дава 650 лв. начална заплата, а бонусът е екскурзия в Гърция.

На фона на щедрите работодатели има и стиснати шефове, които са с много изисквания, но предлагат ниски заплати. Преди известно време в интернет пространството беше разпространена обява за чистачка, която трябваше да владее западен език и да има висше образование, в замяна на което предложената заплата беше около 200 лв.