Капитал Daily

Решението за тока: 5% обратен ефект. Оздравяването на енергийния сектор в България, който затъва финансово от няколко години, ще бъде отложено за следващото правителство. Вместо постепенно успокояване на сектора, каквато беше целта до момента, правителството се впуска в поредица от мерки, част от които са очевидно незаконни, а други просто глупави. Ефектът от тях ще бъде по-голямо затъване на сектора, с което правителството на ГЕРБ, Реформторския блок и Патриотичния фронт уж щеше да се бори.

За да може да отговори на натиска на едрия бизнес за намаляване на разходите по преференциалните договори на ВЕИ, заводските и топлофикационните централи, както и по дългосрочните договори с ТЕЦ "Ей И Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", държавата въвежда специална вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тя ще бъде 5% от приходите на всички производители на енергия. Събраната от него сума - 200 млн. лв. според министъра на енергетиката Теменужка Петкова (реално около 120 млн. лв. заради фиксираната възвращаемост на някой производители) ще се използва, за да се погасяват част от разходите по преференциалните и дългосрочните договори.

Ефектът от тази мярка, която официално беше одобрена в петък от Съвета по енергийна сигурност към Министерски съвет, ще бъде точно обратен на очаквания и всъщност ще удари най-много бизнеса и синдикатите, които настояват за нея.

5% мисъл

След като таксата бъде приложена, голяма част от производителите ще натрупат значителни нови финансови тежести - от 42 млн. лв., които ще загуби АЕЦ "Козлодуй", до 30 млн. лв. загуби на ТЕЦ "Марица-изток 2".

При ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" (при които приходите са гарантирани с дългосрочен договор) това автоматично ще доведе до увеличаване на разходите на НЕК с около 50 млн. лв. и ще свие спестяванията, който бяха обявени с много фанфари в началото на април. Подобна ще е и ситуацията с топлофикационните и заводските централи, на които регулаторът няма как да откаже да одобри повишение на разходите. Т.е. НЕК ще бъде натоварен с още 20 млн. лв. Отделно държавната компания също ще трябва да плати 10 млн. лв. с т.нар. вноска и само тези три суми вече изяждат всички планирани от КЕВР финансови буфери в компанията. Така НЕК отново ще бъде поставена под риска да излезе на загуба.

Останалите производители нямат лукса да имат гарантирани приходи, но за това пък могат да увеличат цените, на които продават на свободния пазар. Това е неизбежно за дружества като ТЕЦ "Марица-изток 2", което и без това е на загуба от 38 млн. лв. за миналата година. Сега тя ще се удвои. Възможността е или силно съкращаване на разходи - т.е. масово уволнение на служители, или рязко вдигане на приходите. Доколкото новият фонд, който се очаква да събира приходите от 5-процентната вноска, е създаден под натиска на синдикатите, то за съкращения не може да се говори. Или има две възможности.

Първата е тежестта да се понесе от бизнеса, който ще трябва да купува по-скъп ток. Нарастването на цената на свободния пазар на практика се ограничава само от възможността за алтернативен внос от Румъния. Ако българските производители се опитат да продават по-скъпо, това ще доведе само да помощ за енергийната система на северната ни съседка. Т.е. бизнесът може да се моли румънското правителство да не прави грешки като българското.

Втората възможност е държавата да окаже административен натиск върху компаниите да не вдигат цените и да взимат повече заеми. И с това още повече ще ги потопи. От това не само ще пострадат данъкоплатците  и бизнеса, но и в крайна сметка ще загубят синдикатите, тъй като финансовата дестабилизация на държавните дружества ще засили натиска за преструктрирането им. Но синдикатите обикновено разбират тези заплахи едва когато вече е късно.

Бъдещето на Европа е в гръцки ръце. Досега Европейският съюз (ЕС) не е виждал нищо подобно на това, което се случва в Гърция в последните осем дни: затворени банки, капиталов контрол, първият дефолт на развита страна към Международния валутен фонд (МВФ), срив на многомилиарден кредитен пакет, планове за референдум, който може да тласне Гърция извън единната валута, бедстване на обикновените хора. Това пише британското сп. The Economist в последния си брой, посветен на Гърция.

Задава ли се катастрофален хаос

При толкова високи залози всички онези извънредни срещи и искания в последната минута изглеждаха като фарс. Тук обаче става дума за трагедия, която при това може да има завършек, за който всички страни казват, че не желаят - излизане на Гърция от еврозоната.

Хаосът е доказателство, че излизането ще бъде катастрофално за Гърция, най-малкото защото скромните предимства от фалита и обезценяването на новата национална валута ще останат на заден план заради политическата и икономическата нестабилност. За останалата част от Европа един Grexit също крие добре известни рискове, най-вече от това да има провалена държава по югоизточната си граница.

Колкото повече драмата се заплита, толкова по-малко загрижени изглеждат европейците. Те се успокояват с факта, че Гърция е неподражаемо дисфункционална. Сега мнозина смятат, че еврозоната ще бъде по-стабилна без Гърция. За нещастие това не е вярно. Ако погледнем отвъд Гърция, опасността от следващи конфликти в еврозоната изглежда неизбежна. Въпреки че напускането на Гърция би доказало, че приемането на еврото не е необратимо решение, никой няма да узнае какви са провиненията, довели до изгонване. Нито пък ще разреши неизбежната поляризация между правителствата кредитори и кредитополучатели при нови кредити. Ако еврозоната не проумее нуждата от реформа, тогава тази или някоя следваща криза ще произведе нови Гърции. Това с течение на времето ще потопи еврото и дори ЕС. Точно сега този дебат е затъмнен от воденото от крайнолявата СИРИЗА гръцко правителство и абсурдния му референдум.

Абсурдният вот

Вотът в неделя иска от гърците да оценят плана на кредиторите за преструктуриране (който вече не е валиден) и анализа на кредиторите за устойчивостта на гръцкия дълг (за което се иска диплома по икономика). Премиерът Алексис Ципрас казва, че гласуване с "Не" ще засили преговорните му позиции и ще задържи Гърция в еврозоната. Европейските лидери твърдят, че глас против е глас за излизане от еврото. В истинския свят обаче Гърция е останала без пари. ЕЦБ отказва да предостави допълнителна ликвидност на местните банки. Ако Гърция не успее да върне и вноската от 3.5 млрд. евро на ЕЦБ на 20 юли, ще се усили натискът да се спре дори и сегашното финансиране от Франкфурт за Атина. Правителството ще започне да плаща със своеобразни купони, които ще станат паралелна валута. Всяка следваща стъпка прави един Grexit по-вероятен. Нещо повече, връщането на Гърция към нормалността ще изисква още повече разум и умения. Липсата и на двете у Ципрас е сред причините за днешното състояние на страната. Безполезността на Ципрас е негова грешка.

Нищо случайно

Но нито изборната победа на СИРИЗА през януари, нито катастрофалният курс след това бяха случайност. Гръцкият БВП се сви с една четвърт за последните пет години, безработицата е над 25%, а при младежите - над 50%. Частично вината за това са строгите мерки на икономия, наложени от кредиторите, особено в първите години. След като в последната година икономиката започна да расте, СИРИЗА дойде на власт с идеята, че Гърция може да отхвърли тежките условия на кредиторите и да остане в еврозоната. Ципрас смяташе, че може да преговаря, но беше излъган. Грешната му преценка породи напрежение в сърцето на европейския проект. Той смяташе отстъплението на кредиторите за сигурно, защото те са решени да не допуснат пропукване в еврото. Те обаче не допуснаха подобно изнудване, защото смятат преди всичко, че системата се нуждае от дисциплина.

Сега Гърция се нуждае от нов премиер. Със сегашния на Гърция ще й е трудно да остане в еврозоната. В дългосрочен план пък еврозоната се нуждае от промяна. Еврогрупата трябва да създаде автоматични механизми, като например колективни гаранции за безработица, които да предоставят допълнително пари за страни в рецесия. Вместо кредити еврозоната се нуждае от общо споделяне на риска и отговорността - нещо като евробондове или общо гарантиран суверенен дълг, който да се управлява от по-строги и обвързващи правила, отколкото днес. Блокът е наясно, че трябва да се промени. Поуката от гръцкия провал е, че европейците трябва да се справят с противоречията в еврото сега. Или да търпят последствията от следващи подобни провали.

Сега

Пенсиите изостават все повече от заплатите. Въпреки слабото подобрение на съотношението на пенсиите спрямо заплатите в последната година парите за старост все още не могат да наваксат замразяването им в няколко поредни години. Съотношението между средната пенсия и чистата средна заплата - след данъците и удръжките за служителя - през последните четири години се е влошило, показват изчисления на "Сега" на база данните на Националния осигурителен институт. Ако през 2010 г. средно пенсионерите са получавали малко над половината от средната нетна заплата за страната - 51.5 на сто, през миналата година това съотношение е паднало до 47.8%. Тоест парите за старини са загубили около 4% от адекватността си по отношение на заплатите въпреки индексацията по швейцарското правило м.г., великденските и коледните добавки и ръста на средния осигурителен доход. Трябва да се отбележи, че все пак през 2014 г. съотношението се подобрява минимално спрямо 2013 г. - с 1.4%. То обаче не е достатъчно да обърне тенденцията на изоставане и да се стигне поне до нивото от 2010 г.

В същото време разходите за пенсии на НОИ като дял от БВП растат. Миналата година са стигнали 9.9%, а през 2010 г. са били 9.7%. Като се включат и разходите за обезщетенията, които НОИ плаща - болнични, майчински и др. - процентът разходи за м.г. скача на 11.4% от БВП. Толкова като дял са били общите разходи на осигурителния институт и през 2010 г. В пари разходите изглеждат така - през м.г. за ДОО са похарчени близо 9.4 млрд. лв., тоест за четири години плащанията са се увеличили с близо 1.2 млрд. лв. на фона на по-неадекватните пенсии. Осигурените българи са намалели с около 100 хил. до малко над 2.7 млн. души. Пенсионерите също са с близо 13 хил. по-малко - 2 181 896 души. Средната пенсия обаче се е повишила - през 2010 г. пенсионерите средно са получавали по 263 лв. и 44 ст., пет години по-късно средната пенсия е 310 лв. Пенсията за осигурителен стаж и възраст е 338 лв., а през 2010 г. е била 284 лв.

Наскоро социалният министър Ивайло Калфин заяви, че пенсията като заместващ доход трябва да е около 80% от последното възнаграждение на човек, преди да спре работа. За да се случи това, пенсиите трябва да се увеличат значително, а това не се очертава в обозримо бъдеще. Анализ на социалното ведомство показа, че първите поне пет поколения, родени след 1960 г., ще получават ниски пенсии, а задължителното осигуряване във втория стълб ще ги ощетява. С пенсионната реформа, която се разглежда в момента в Народното събрание, се поставя цел пенсиите да се увеличат с 40%, но за това няма краен срок. Управляващите ще увеличават тежестта на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите от 1.1 сега до 1.5 с процент, равен или по-голям от швейцарското правило за съответната година. Тоест ръстът на старите и новите пенсии ще зависи до голяма степен от възможностите на бюджета. Увеличението освен това ще започне от 2017 г., предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване.

Банките свалиха лихвите по кредитите до рекордни нива. Свитото кредитиране принуди банките да намалят лихвите по жилищните и потребителските кредити до рекордно ниски нива. След като през последните 2-3 години лихвите по заемите падаха с бавни темпове, от началото на 2015 г. намалението вече е осезаемо.

Проверка на "Сега" показа, че в момента на пазара има промоционални оферти за заеми с изключително изгодни нива. Най-ниските годишни лихви за ипотечни заеми в левове например започват от 5.3%. Няколко банки пък предлагат лихва от 5.5%. Като цяло обаче диапазонът на офертите - от малко над 5% до 8.6 - 8.7%. Все пак нивата над 7 и дори над 8% са рядкост.

Подобни са лихвите и по ипотечните кредити в евро. Най-ниските равнища започват от 5.3%, но има и драстични отклонения - в няколко трезора лихвите за покупка на имот до 10 - 12%. През май лихвите по жилищните заеми в левове паднаха до средно под 6%, сочат данните на БНБ. Средните лихви по новите ипотечни заеми в левове вече са 5.95%, а по тези в евро - 6.29%. Преди година те бяха съответно 6.65% и 7.10%.

Оскъпяването по потребителските кредити в левове пък започва от 7.5 - 7.6% и стига до 10 - 12%. Според данните на БНБ за май лихвите по новите потребителски заеми в левове са средно 10.48%. Средните лихви за заеми в евро са били 8%, като най-ниската стойност е около 6.5%.

Въпреки че лихвените проценти при всички видове кредити намаляват, търсенето им остава все така слабо. Статистиката на БНБ показва, че през май кредитите и авансите са се свили с 83.5 млн. лв. до 60.7 млрд. лв.

24 часа

Иван Нейков пред "24 часа": Десетки хиляди безработни българи може да се върнат наесен от Гърция. Има риск десетки хиляди българи в Гърция да загубят работата си и да се върнат в България, ако се развият мрачните сценарии за съдбата на гръцката икономика. Това прогнозира в интервю за "24 часа" бившият социален министър Иван Нейков.

У нас обаче не се предлагали такива работни места, на каквито те са били в Гърция. Поради това безработицата в България можело да се увеличи от 10 на 15-16%.

В средата на зимата тези хора щели да поискат социални помощи, защото са останали без работа, но бюджетът на социалното подпомагане не бил готов за това, твърди Нейков.

Голяма част от завърналите се от Гърция щели да се влеят в сивата икономика, тъй като нямали нужните документи за стажа си там.

Връщайки се в България, тези хора щели да престанат да бъдат донори на пари за своите семейства, а и за българската икономика. Това означава, че може да сме свидетели на известно намаляване на валутните приходи на България, които според БНБ в някои моменти дори надхвърлят преките чуждестранни инвестиции, казва Нейков.

Гърците гласуваха ядосани, уморени и уплашени. Ядосани, изморени и уплашени, гърците се отправиха в неделя към урните на насрочения от правителството референдум, който трябваше да реши тяхната съдба, но има потенциала да разклати из основи и финансовата стабилност на Европа. Те пуснаха бюлетина за това дали приемат мерките, предложени от кредиторите за спасяването на страната, или са срещу тях. До последния момент преди вота премиерът Ципрас призоваваше да се гласува с "не". В неделя около обяд някои руски медии съобщиха, че то е взело превес.

Активността на вота обаче се засили особено следобед, когато жителите на страната, въпреки всичките си грижи, се върнаха от плажовете. Бюрата отвориха врати в 7 ч сутринта и се очакваше да затворят около 19 ч. 12 часа, които много анализатори определиха като кризисни за бъдещето на еврозоната.

"Демокрацията ще победи. Никой не може да пренебрегне посланието за решимост на един народ, който взема съдбата си в ръце. Сигурен съм, че от утре ще сме отворили нов път на народите към Европа. Не само да бъдем там, но да живеем с достойнство." Това каза Алексис Ципрас минути след като упражни своя вот в Атина, облечен в бяла риза и усмихнат.

За пръв път без изявление си тръгна бившият премиер Костас Караманлис, а финансовият министър Варуфакис, докато гласуваше, уточняваше и телевизионните си изяви. На излизане нападна репортер на "Скай нюз", който го попита: "Какво ще стане с кеша в банките?"

"Разваляш ми празника с тези нахални въпроси", отговори предизвикателно финансовият министър.

В интервю за германския в. "Билд" Варуфакис повтори, че ще подаде оставка, ако се окаже, че са надделели привържениците на "да". На въпрос дали наистина ще се оттегли, той отговори: "Безусловно", но добави, че мнозинството ще подкрепи позицията на правителството.

Лидерът на партия "Потами" Ставрос Теодоракис пък бе нападнат словесно от 30-ина разярени активисти, облечени в черно и с бръснати глави. "Предпочитаме достойно самоубийство пред брутално убийство", скандираха гърците.

По време на гласуването много хора в големите градове се бяха наредили на опашки за безплатна супа. Други продължаваха да се редят пред банкоматите, за да изтеглят своите 60 евро. По-предвидливите разказваха, че са натрупали пари в брой в сейфове за следващите седмици.

Паника избухна след новината, че се обсъжда вариант за орязване на депозитите. Бяха изнесени и тревожни данни, че гръцкият фонд за гарантиране на депозити има едва 3 млрд. евро, които са недостатъчни при фалит на някоя от гръцките банки.

"Всичко е по план. Мисля, че това, което става с банките, се прави, за да има по-голям контрол и процент върху трансакциите. Никоя чужда фирма не иска да спре да работи с Гърция, затова в някакъв момент системата ще проработи отново", сподели пред "24 часа" Христос Ефтимиадис, компютърен специалист.

"Няма да има големи промени и не мисля, че целта е Гърция. Ако искаха да унищожат Гърция, можеше за една вечер да загасят лампите, както направиха с Кипър, но тук целите са по-големи, може би друга държава и валута.

Мисля, че целта е Германия. Тя най-много страда от затворените банки, тъй като не може да се извърши нито едно плащане, а Гърция е неин голям клиент. Всеки втори тук кара германски автомобил. Германските банки имат най-голямо дялово участие в еврото. Така че, ако се удари тази валута, голямата травма ще бъде за Германия. Играта се играе на друг стадион, ние сме просто зрители в Гърция", допълни още той.

Според мнозина целият театър, който се разиграва на гърба на гръцкия народ, е предварително режисиран, а гърците са изкупителна жертва.

"Ако спечели "не", надявам се, че ще има по-добро споразумение за страната. Кредиторите ще бъдат принудени да предложат по-добро решение. Някои обаче трябва да влязат в затвора. Тези, които ни докараха до ръба на катастрофата", смята пък Янис Масманидис.

Труд

Доброволна казарма отваря правителството. Държавата организира това лято доброволна казарма за студенти, която завършва с истинска военна клетва, научи "Труд" от военното министерство. Занятията се провеждат във великотърносвкия Военен университет и Военноморското училище във Варна и напълно дублират наборните школи от миналото. Така всеки младеж или девойка може да усети как са набивали крак на плаца техните бащи по времето, когато службата беше задължителна за всеки българин от мъжки пол.

Миналата година са били обучени 206 студенти, като 35% от тях са девойки. Курсът е с продължителност от три седмици. Кандидатствали са 816 души, но парите от бюджета МО - 42 979 лв., са стигнали само за една четвърт. Тази година министерството е планирало да даде 50 000 лв. и да приеме 165 младежи.

Обучението включва придобиване на умения по строева подготовка, физическа подготовка, огнева подготовка и тактическа подготовка. Студентите ще бъдат обучавани на стрелба с автомат „Калашников". До края на курса те ще познават неговите части и ще могат да го сглобяват и разглобяват.

На студентите ще им бъдат спестени неприятните страни на бившата наборна служба: няма да правят "сапунки" на помещенията, нито да белят картофи в кухнята, защото ще се хранят на стол.

До записване за курса са допуснати само български граждани. Необходимо е те да са физически здрави и да не са осъждани за умишлени престъпления. Участието в обучението е доброволно и не е стъпка към възстановяването на задължителната казарма, уточняват от министерството.

Няма да ги подстригват нула номер

Курсистите няма да бъдат задължавани да се подстрижат нула номер като в едновременшната наборна армия, но трябва да са „прилично подстригани, както е описано в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Там пише, че военнослужещите са „са длъжни да бъдат с прически, позволяващи косите да бъдат прибрани под баретата". Въпреки това са допустими бакенбарди и мустаци. Това означава, че ще бъдат приемани момчета и с не толкова къси коси.

През цялото време курсистите ще бъдат задължени да бъдат с военни униформи, които са им осигурена от военните университети. Това важи и за физическите упражнения. Те ще трябва да бъдат изпълнявани с кубинките, които са неразделна част от екипировката на войника.

Парламентът печели милион от хотел и храна. Народното събрание припечелва от хотелиерство в лечебно-възстановителната си база във Велинград и от продажба на храна в София. Това става ясно от отчета за изпълнение на бюджета на НС за 2014 г.

Хотелът във Велинград е донесъл на парламентарната хазна приходи от близо 600 000 лв. Хранителният комплект е получил 230 000 лв. Редакцията на "Държавен вестник" добавя 690 000 лв. годишно. Сметките обаче показват, че приходите и на хотела, и на ресторантите, и на издателството покриват между 30 и 50% от разходите им за поддръжка и персонал.

Парламентът е събрал 30 000 лв. от глоби за м.г. Най-често става дума за удръжки от заплатите на депутати заради отсъствия. Институцията е похарчила общо 52 млн. лв. през 2014 г. В сумата влиза всичко - депутатски заплати, администрация, ремонти, командировки, участие в международни организации.

Приходите от "бизнес" дейностите на парламента обаче са наполовина на приходите от търговия и отдаване на почивни бази на Министерския съвет. За 2014 г. МС си е докарало близо 3, 4 млн. лв. от хотелиерство. Постъпленията от продажба на вино, ракия и туристически пакети в хотелската част на резиденция и стопанство "Евксиноград" и базата в "Шабла" в хазната на МС са над 1, 2 млн. лв.

Монитор

Тарикати прилапват търгове с инвалиди мюрета. Родни тарикати са завъртели желязна схема за прилапване на лесни пари от обществени поръчки, като използват инвалиди за своеобразна примамка. Порочната практика се разиграва благодарение на действащите от октомври миналата година нови правила, при които търговете се възлагат преференциално на фирми на хора с увреждания, без изобщо да се поставят критерии за финансово състояние, технически възможности и квалификация. Така „изобретателни" предприемачи регистрират фирми на името на инвалиди, което им гарантира победа при търга, без значение дали имат нужните опит и кадри за съответната работа. После прибират печалбата само за себе си, а хората с увреждания, които е трябвало да бъдат стимулирани през обществените поръчки, се оказват само в ролята на „мюрета" и не получават нито лев.

Вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев вече е идентифицирал проблема и умува над мерки, с които да се пресекат схемите. „Част от публичните средства, които са заделени, за да подпомогнат икономически активните хора с увреждания, в действителност се преливат към стопански субекти, за които не е доказано, че са създадени от такива лица", посочва той като „обосновано предположение" в писмен отговор на депутатски въпрос, поставен му от Петър Славов от РБ. И подчертава, че основание за такова заключение дава лавинообразното нарастване на регистрациите на фирми на хора с увреждания през последните месеци. Само от октомври миналата година насам са се появили нови 147 такива предприятия при положение, че за цели пет години преди това са регистрирани едва 121, показва изнесената от Дончев статистика. „Това е индикатор, че освен утвърдените предприятия на хора с увреждания, с цел лесен достъп до обществени поръчки се регистрират множество нови фирми, покриващи формално изискванията за минимален брой заети лица, без гаранции, че доходите от запазените поръчки отиват точно за тези лица", подчертава още вицепремиерът.

В отговора си той отделя специално внимание на необходимите стъпки за пресичане на схемите, действащи на ръба на закона. „Решението е в незабавни мерки за промяна в режима за възлагане, който сега допуска участие на лица, без да са доказали възможности за изпълнение на поръчката. Така ще се позволи на преден план да излязат старите и утвърдени предприятия на хора с увреждания с доказан капацитет и възможности", категоричен е Дончев. Той подчертава, че Министерският съвет вече е предложил на депутатите да приемат в спешен порядък законодателни промени в тази посока. В по-дългосрочен план се предвижда промяна на цялата концепция за възлагане на обществени поръчки на предприятия на хора с увреждания, като ще се залага на гъвкав подход, пояснява още вицепремиерът. Правилата щели да залегнат в изцяло нов Закон за обществените поръчки, който предстои да бъде написан. „При ниските стойности и за самите възложители ще бъдат предвидени стимули да запазват поръчки, когато е доказано, че преобладаващ процент от заетите служители в предприятията са хора с увреждания и ще участват с личен труд при изпълнение на заданията", разкрива в аванс Дончев насоката на предстоящите промени.

570 млн. лв. платени за строящи се аутобани. За последните 4 години са платени 570 млн. лв. за недовършени аутобани, сочат данните от сайта на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ).

От септември 2011 г. досега най-много пари са изхарчени за автомагистрала „Марица" - 276,4 милиона. За лот 1 на аутобана към Истанбул от Оризово до Димитровград са инвестирани вече около 120 млн. лв. Отсечката трябва да е готова през октомври. Справката в сайта на АПИ сочи, че най-много пари - около 46, 4 млн. лв. са били платени за лота в периода от началото на строителството до края на 2012 г. През 2013 г. за недостроената отсечка са платени почти 38,5 милиона, а през миналата - 34,3 млн. лв.. От началото на 2015 г. бенефициентът по проекта АПИ е превел на изпълнителите около 2,9 млн. лв.

Вече е пуснат лот 2 с дължина 34,2 км от Димитровград до Харманли. За отсечката са изхарчени почти 153,3 млн. лв. При строителството годината с най-много преведени пари - 43,3 милиона лв., е била миналата, сочи справка в сайта на АПИ. Седмица преди да бъде прерязана лентичката на лота държавната приемателна комисия откри отклонения от нормите за равност на три участъка. Наложи се спешно там асфалтът да бъде премахнат и положен наново.

В строящите се в момента 2 лота на друга магистрала, която обаче скоро няма да бъде цяла - „Струма", досега са налети над 230 милиона лева. 39,3 млн. са платени за недостроените още 15 км между Сандански и Кулата. Довършването на този лот се превърна в истинска драма. Строителството на най-късата отсечката от аутобана тръгна през април 2012 г. Срокът за изпълнение на договора бе 23 месеца, като през април 2014 г. той беше удължен с около 4 месеца. Преди края на миналата година бе подписан още един анекс. Изграждането на най-късия автомагистрален лот у нас ще се проточи над 3 години или по по-малко от 5 км на всеки 12 месеца. Сега последно той трябва да бъде пуснат на 1 август. Реализацията на проекта за лот 4на „Струма" бе забавена от грешки в проекта, който бе даден на строителя. Това наложи да се правят и допълнителни отчуждения на имоти.

На другия лот 2 на „Струма" (между Дупница и Благоевград) засега изграждането върви по график. До края на юни за строителството са платени 190,1 млн. лв. Отсечката се планира за бъде пусната за движение през есента.

Не толкова оптимистично стоят нещата на Западната дъга на столичното околовръстно шосе. Досега по проекта са направени 41 плащания за около 40 млн. лв. Стартът му бе даден още през август 2012 г. и той трябваше са бъде завършен за 22 месеца.

Това важеше не само за трите километра между източния край на автомагистрала „Люлин" и моста на р. Какач, а до бъдещата връзка със Северната скоростна тангента. По информация от Агенция „Пътна инфраструктура" сега срокът на завършване и то само на първата част е краят на октомври. От пътното ведомство уверяват, че до 31 юли се очаква да приключат строителните работи по кръговото кръстовище при пресичането на Софийския околовръстен път и бул. „Сливница".

За северната скоростна тангента досега са преведени почти 21,9 млн. лв. на изпълнителя и други 18 милиона през декември бяха отпуснати за плащане на отчуждени имоти по трасето.

Стандарт

Последен опит да спасим 1 милиард лева за замеделието. България прави последен опит да спаси 1 милиард лева за замеделието. Кабинетът ще поиска отсрочка от замеделския еврокомисар Фил Хоган.

Държавен фонд "Замеделие" изчисли, че в следващите 3 месеца трябва да бъдат извършени дейности за около 1 милиард лева, иначе страната ни ще бъде принудена да върне средставата в бюджета на Европейския съюз.

Европейският комисар ще гостува в София на 10 юли (петък), съобщи БГНЕС. Той ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, с премиера Бойко Борисов, с ресорния министър Десислава Танева и с депутати от комисията по замеделие.

Една от главните задачи, които българските държавници ще си поставят за изпълнение на срещата е удължаване на периода на усвояване на средствата от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 до средата на 2016 г. По регламент финалните плащания трябва да се извършат до края на годината, а заявките за плащания по проектите трябва да стане най-късно до средата на октомври. Вероятността страната ни да получи отсрочка от шест месеца е твърде минимална.

Злато за милиони крие Северозападът. В събота и неделя близо 300 златотърсачи от цялата страна се събраха край река Бързия при Берковица, за да споделят опит как се пресява пясъкът с благородния метал. Заниманието е известно още от древността под името "плавене на злато". Мнозина носят със себе си малки късчета от ценния метал, намерени на други места. Показването им, заедно с историята на откриването, е част от общуването между златотърсачите. Краят на деня настъпва с веселба. Задимяват скари и се разнася звън на бутилки с ледена бира, изстудена в самата река.

Бързия е бързоструйна, но е една от най-златоносните у нас, обяснява лидерът на златотърсачите Кирил Стаменов от Кърджали. Затова всяка година един от съборите ни ще е по нейните брегове. "Не само Бързия, целият Северозапад е пълен със злато", продължава Стаменов, който е най-големият познавач в България. И твърди, че реките ни крият богатство за трилион долара. От Берковица до село Стакевци край Белоградичк преминава златна жила. При село Дълги дел още стоят купчините пясък, които римляните са пресявали, за да търсят злато. На река Огоста, при вливането й в язовира, е работила най-голямата драга за извличане на пясък от дъното. Той е бил пресяван и от него са добивани тонове.

"Учудвам се, че хора, притиснати от мизерията, не тръгват по реките да добиват злато", продължава разказа си за богатия Северозапад Стаменов. Но той е оптимист за древното занимание - броят на тези, които през почивните си дни плавят злато или щъкат с металодетектор между скалите, расте лавинообразно. През миналата година в асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити, на която той е председател от 2012 г., са членували 400 души. Днес съставът и е набъбнал до 1500, между които 300 са жени. Двама чужденци също са се записали за членове - Тим Милори, вицепрезидент на "Фърст Тексас Продъкт" - САЩ и Майк Скот - директор "Продажби" на металодетектори.

"Усвоих промиването на злато от моя баща", разказва 35-годишният Петър от Враца. "Той ме водеше със себе си по реките. В началото само гледах, но след това и аз започнах - та досега. Не го правя за пари, а за удоволствие. Тръпката е невероятна, когато видиш на дъното на легена златното зрънце. Спохождат те усещания за късмет, за природата, която те дарява с него", обяснява младият мъж.

"Ходя на всички събори, на тях общувам с хора с моето хоби", признава защо е дошъл чак от София 60-годишният Валери. "Интересно ми е да видя златините на другите. Всяко късче е различно, има си своя форма, размери, блясък. Интересна е и историята, която разказва за него откривателят му", признава Валери.

"Златотърсачеството, макар и старо занимание, днес няма научна почва за развитие", смята пък Кирил Стаменов. Малцина са хората, които знаят къде има злато, коя река е златоносна и т.н. Малко са и апаратите за спектрален анализ на намерените късчета злато. Затова неговата асоциация се е заела да направи карта на златоносните реки у нас, ще участва и в изработването на новата геоложка карта на България. Търсачите стигат до данните след проучване на имената на реки и местности, след срещи с възрастни хора, които знаят легенди за съкровища и находища. "Не може да няма злато в река Златица", обяснява Стаменов. Тя също като Огоста се влива в яз. "Огоста".

Стаменов, който е бивш началник на варовите пещи в "Кремиковци", търси злато от дете. Най-напред с баща си пресявали пясък край Зверино и Елисейна, където тогава живеели. Сега обикаля планината около Кърджали, където живее. Иска да привлече вниманието на колегите си по хоби към търсенето на метеорити. 7-8% от падналите от Космоса късове се намират в България. Професор от НАСА му обещал да изпрати карта на местата, където са се приземили. Членовете на асоциацията ще ги издирят и предадат на училища и музеи. Защото те носят богата информация за Космоса и Вселената. Стаменов с гордост показва метеорит. Съдържа никел, желязо, оливин. "Ако има водород, кристализират и се превръщат в диаманти", обяснява той. Знае и каква е цената им - 18-грамов метеорит се оценява на 1000 долара. Марсианските са по-скъпи - 1 грам от тях може да достигне $10 000.

Новинар

Глоби от по 13 000 лв. за незаконни постройки по морето. Четири наказателни постановления в размер на 13 000 лева са издадени заради неправомерни строителни дейности в курортните зони на Варна.

Забраната за строителство в курортите „Златни пясъци", „Свети Свети Константин и Елена", „Чайка" и курортна зона „Прибой" е в сила до 1 октомври. До този момент обаче са издадени 6 акта за неправомерно строителство - 4 от тях са съставени от служителите на отдел „Строителен контрол" към общинска дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред", а 2 акта - от служители от район „Приморски".

Съгласно Закона за черноморското крайбрежие, глобата за физически лица е в размер от 1000 до 10 000 лева, а на еднолични търговци и на юридически лица - от 10 000 до 50 000 лева. Проверките за неправомерни строителни дейности в курортните зони на Варна продължават.

Мощен отлив на туристи от Бургас. Туристите, които са посетили Бургас през юни месец, са с 35 на сто по-малко спрямо миналата година.

Това заяви Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара. Общият им брой е 267 529 души, но в това число са включени и руските граждани, които са закупили български имоти.

Наблюдава се отлив на туристи от Люксембург, Украйна, Литва, Руската Федерация, Австрия, Норвегия, Беларус, Швеция, Франция, Германия, Чехия и Латвия. По мнението на Иванов през юли ще продължат същите негативни тенденции. "За да се излезе от възникналото положение, е нужно масирана реклама.

Той предлага спешни преки контакти на българските туроператори с немски, английски, руски техни колеги, за предоставяне на нашите оферти за техните туристи, които се пренасочват от Тунис към други дестинации", смята той.

По думите му специално внимание трябва да се обърне и на предлаганите у нас напитки, както и на качественото разнообразяване на all inclusive услугите. Положителна е тенденцията за ръст на туристи от Естония, Холандия, Швейцария, Унгария, Полша, Ирландия, Словакия и Финландия.