Сега

За 1 година осигурителните прагове са се вдигнали със 7%. Под един процент от заетите у нас - 0.6%, работят в сектори, където осигуровките са средно над 2000 лв. Това показва справка на Българската стопанска камара за осигурителните прагове във всички 85 икономически дейности. Само в един сектор общият доход за осигуряване на всички наети минава този праг - в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се внасят осигуровки върху 2117 лв. и 87 ст. В него са заети 1657 души.

Малко над 135 хил. служители, или почти 7% от всички работещи, пък се осигуряват на по-ниски суми от размера на минималната заплата. Това са заетите на непълен работен ден - на 4 часа например се трудят всички работещи по субсидираните програми за заетост. Работещите на трудов договор на пълен работен ден не могат да се осигуряват под минималната заплата, която от 1 юли е 380 лв.

Заетите в 85-те икономически дейности са 1 958 509 души. Средният осигурителен доход за страната от януари до април е 729 лв. и 18 ст. и спрямо същите месеци на миналата година се е увеличил с почти 7%. Според данните на финансовото министерство към края април хазната е събрала 2 млрд. лв. и 244 млн. лв. от социалните и здравните вноски. За сравнение за първите четири месеца на миналата година в бюджета са постъпили 1 млрд. и 997 млн. лв. Управляващите отдават по-добрите приходи основно на криминализирането на умишленото криене на осигуровки от работодателите от началото на годината, но не отчитат увеличените минимална заплата, максимален осигурителен доход и праговете. Освен това леко се увеличава и броят на заетите - според справката на работодателите към април м.г. са били с около 6 хил. по-малко.

Според данните на БСК шефовете се осигуряват на 3.5 пъти по-високи пари от работниците без квалификация. 129 530 ръководители от всички дейности внасят осигуровки средно върху почти 1458 лв., тоест техните вноски са се увеличили с 6.6% спрямо миналата година. 290 154 българи, заети в професии, които не изискват специална квалификация, се осигуряват средно върху 422 лв. Техните осигуровки също са се повишили с 6.6%. Специалистите се осигуряват на 1219 лв. и 40 ст., като при тях ръстът спрямо 2014 г. е най-голям - със 7.3%. Следващата по големина група са техниците и приложните специалисти - 179 627 души се осигуряват средно на 998 лв. и 85 ст. Близо 285 хил. са машинни оператори и монтажници, които внасят за пенсия и за здраве върху 633 лв.

Хората, заети на непълен работен ден и съответно осигуряващи се върху по-ниска сума от минималното възнаграждение за страната, работят основно като продавачи, охранители, в селското и горското стопанство или са без квалификация.

Тръгват и новите схеми за саниране с европейски пари. Първите схеми за саниране с европейски пари вече са обявени и общините, които предвиждат мерки за енергийна ефективност, може да кандидатстват. Това става ясно от информация на оперативната програма "Региони в растеж" (ОПРР), управлявана от регионалното министерство. Това финансиране е различно от правителствената програма за безплатно саниране, за която бяха предвидени 1 млрд. лв.

Става дума за отваряне на процедурата по първата приоритетна ос на ОПРР за градско развитие, в която общините трябваше да направят т.нар. интегрирани планове за развитие. Целта е европейските пари да се инвестират обвързано, а не на парче. В схемата са предвидени общо 1.37 млрд. лева, които ще получат 39-те по-големи града. Най-голяма част от средствата се насочват за енергийна ефективност в административни и жилищни сгради - 410 млн. лева. Това са пари, за които ще кандидатстват общините, предвидили в интегрираните си планове саниране, обясниха от регионалното министерство. Следващите 403 млн. лева са за обновяване на градските центрове. За обновяване на обществения транспорт са предвидени близо 238 млн. лева. В схемата има пари и за социалните домове и училищата.

Според указанията общините могат да кандидатстват с проектни предложения до 31 май 2019 г. Но до около година - до 31 май 2016 г., всяка община трябва да кандидатства с проекти на стойност поне 50% от бюджета на града, който е записан предварително в ОПРР. Например за Столичната община са предвидени общо 238 млн. лева и това е най-големия финансов ресурс за българска община. Следват Варна, Пловдив и Бургас, които могат да кандидатстват с проекти съответно за 84 млн., 80.1 млн. и 86 млн. лева. В следващата група по брой население са Добрич, Габрово, Ловеч, Гоце Делчев, Свищов и Панагюрище.

По процедурата са предвидени изцяло електронно подаване и оценка на инвестиционната програма и проектните предложения, уточняват експертите. Вече са подготвени насоки за кандидатстване за следващата схема. В нея също има пари за енергийна ефективност, но за по-малките градове. В програмата са включени общо 28 по-малки общини като Попово, Свиленград, Козлодуй, Крумовград и Ивайловград.

Капитал Daily

Сделката за Гърция: Пари срещу приватизация, съкращения и по-високи данъци. Гърция направи решителна крачка към спасение от фалит, след като в понеделник постигна предварителен договор с партньорите си в еврозоната за трети спасителен пакет. Размерът му ще бъде в рамките на 82-86 млрд. евро (при искани от Атина 53 млрд.), като според публикувания от Еврогрупата текст на споразумението има няколко категории строги икономически мерки, които "са минималните изисквания за начало на преговори с гръцките власти" за нов заем. Преди да има окончателно споразумение, целият пакет мерки трябва да бъде одобрен със закон от гръцкия парламент (виж карето), а след това и от някои от парламентите на другите 18 членки на еврозоната. Въпреки че на референдум в началото на юли страната отхвърли исканията на кредиторите, сега премиерът Алексис Ципрас прие по-сурови условия, защото Гърция беше реално заплашена с временно излизане от еврозоната с още по-големи последствия за икономиката. Втората спасителна програма за 240 млрд. евро не беше приключена успешно.

Фонд за приватизация

Срещу новия спасителен пакет Атина се ангажира с данъчни, пенсионни и административни реформи. Планът предвижда учредяването на фонд от 50 млрд. евро, в който Гърция да прехвърли "ценни държавни активи". Желанието на кредиторите беше фондът да е в Люксембург. Постигнатото споразумение предвижда да се учреди в Атина, откъдето да се управлява. Активите в него ще бъдат преобърнати в ликвидност "или чрез приватизация или чрез управлението им така, че да създават финансови потоци", казва текстът. Половината от този фонд ще отиде за изплащане на 25 млрд. евро, налети от ЕЦБ в четирите най-големи гръцки банки, 12.5 млрд. евро ще отидат за изплащане на дълга, а последните 12.5 млрд. евро ще се инвестират в Гърция, за да създадат ръст на икономиката. От дългото едва седем страници споразумение не става ясно какви активи ще влязат в този фонд, нито кога те ще бъдат "монетизирани", а още по-малко как той ще бъде по-успешен от досега провалените опити за приватизация в Гърция през последните пет години.

Нов заем от МВФ и помощ за банките

Планът предвижда също Гърция да поиска от МВФ нов заем през март 2016 г., когато страната ще е изплатила сегашните си задължения към фонда. В Атина освен това ще се върнат инспектори на тройката, като Гърция се задължава да консултира занапред с тях "всяка законова мярка", свързана с кризата. Срещу това кредиторите ще обмислят възможността за облекчаване на дълга. Този път това ще стане не чрез отписване на дълг, а като дадат на Гърция по-дълъг гратисен период за новия кредит и по-дълги срокове за погасяването му. Това обаче ще стане едва след подписването на нов меморандум и ако подобни мерки бъдат препоръчани в първия периодичен преглед по изпълнението му.

Двете страни са се договорили да се увеличи програмата за рекапитализиране на гръцките банки. Секторът ще получи до 25 млрд. евро, като подробностите по тази схема трябваше да бъдат обсъдени в понеделник с представителите на Европейската централна банка.

Пенсионни и трудови реформи

Гърция освен това ще трябва да предприеме "амбициозни пенсионни реформи", предвижда предварителното споразумение. Страната има седмица, за да представи на партньорите си подробен, "значително подсилен", пакет реформи.

Във всеки случай вече са договорени някои пазарни, трудови и финансови реформи. Първите включват работа на магазините в неделя и либерализиране на професии с лицензионни режими като фериботния транспорт. Също така ще бъдат преразгледани колективните трудови договори и осъвременяване на възможността за уволнение "съгласно съответната директива на ЕС и добрите практики". На основата на стратегическия преглед на трудовия пазар той трябва да се изравни с "най-добрите международни и европейски практики".

Заради руските санкции ще има нова помощ за земеделците в ЕС. Европейската комисия обсъжда нов пакет от помощ за земеделските производители, ударени от новите санкции на Русия. Това стана ясно след посещението на европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган в София миналата седмица. Пред "Капитал" Хоган потвърди, че обсъжда заедно със зам.-председателя и комисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева пакет от спешни мерки на стойност около 200 млн. евро.

"Едно от ключовите ми задължения към този момент е да изготвя пакет от мерки, който да бъде приложен от Европейския съюз, във връзка с решението на Руската федерация да удължи забраната за внос на редица хранителни продукти ЕС." Това каза Фил Хоган пред "Капитал" по време на официалното му посещение миналия петък. "Сега, след като знаем, че (Владимир) Путин няма намерение да преосмисли своята политика на агресия спрямо Крим и Украйна, ние трябва да осигурим нужните ресурси от ЕС, за да бъдат продължени настоящите мерки", каза още Хоган.

Директна или индиректна помощ за България?

Както и досега обаче, България най-вероятно няма да попадне в подгрупата от държави с традиционно голям износ на хранителни продукти към Русия, измежду които попадат Полша и балтийските държави. Българският износ на храни е сравнително малък. За последните години Русия формира едва 2% от общия аграрен износ на страната. По данни на Министерството на земеделието и храните от забраните за конкретни продукти, страната е загубила пазар за 10 - 12 млн. евро годишно, което представлява сравнително голям дял от общия аграрен експорт за Русия - между 17.4 и 20.6%, но едва около 0.2 - 0.3% от общото количество, изнасяно за всички страни.

Според Хоган, ефектът от спасителния пакет за страната ще е по-скоро косвен, като ще намали преливането на продукция (най-вече млечна) от затворения руски пазар към вътрешния европейски, включително българския.

Премиерът Бойко Борисов обаче изтъкна в събота, че София може да поиска да бъде компенсирана директно от ЕС за загубите, които търпи, като участва в санкциите на общността срещу Русия. Според него до момента рестрикциите, наложени от Русия върху износа на земеделско производство от страната ни, са за 80 млн. евро. По-различна сума посочи вицепремиерът Меглена Кунева по време на дискусия за земеделието в петък. Според нея директните щети от руските санкции за земеделието са около 10 млн. лева годишно плюс 30 млн. лева косвени загуби.

Третият пакет помощи

Европейската комисия въведе схема за компенсиране на земеделските стопани заради наложеното от Русия ембарго на храни от ЕС на стойност 125 млн. евро през август миналата година. Макар че тя трябваше да бъде в сила до края на ноември 2015 г., средствата по нея стигнаха едва до началото на септември. През октомври комисията отпусна допълнителна извънредна помощ на стойност 165 млн. евро, които трябваше да бъдат раздадени по-целенасочено на продуктовите подгрупи и държавите, които пострадаха най-много от руското ембарго. България и тогава не попадна измежду 12-те държави, чиито производители получиха субсидиране, за да се справят с ефектите от санкциите.

Въпреки това, за отделни сектори като млекопреработвателния руските санкции създадоха сериозни притеснения. От една страна, преди влизането в сила на санкциите, българските фирми бяха успели да възстановят своите позиции на руския пазар и бяха сключили множество сделки за изност. От друга, местните млекопроизводители страдат от дъмпинга на европейски стоки, които заливат българския пазар и подбиват цените. "Не можем да вкараме в употреба механизми, които да подпомагат само българските фермери - трябва да мислим в контекста на това какво се случва в целия ЕС", смята обаче Фил Хоган.

24 часа

31 са били управители на БНБ, двама са разстреляни. На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител - Лудвиг Карбоньор, който заема длъжността до 1 юли 1879 г.

От тази дата до 27 април 1881 г. следващият гуверньор Георги Желязкович. Той подготвя първия устав на БНБ, а след като напуска банката, е бил министър на финансите.

След него е Исидор Михайлович, който е начело на БНБ от 27 април 1881 до 11 октомври 1883 г.

Иван Гешов е директор от 1 декември 1883 до 26 август 1886 г. След като напуска банката той заема различни министерски постове - председател на БАН, на Народното събрание и министър - председател на България.

След Гешов начело на БНБ идва Димитър Попов (няма запазена снимка в архивите), неговото управление продължава до 4 декември 1887 г.

По-дълъг е бил мандатът на Михаил Тенев, който на 4 декември 1887 е назначен за временно управляващ централната банка, а от 1 януари 1894 г. до 19 януари 1899 г. е неин управител.

На тази дата през същата година Стефан Караджов встъпва в длъжност, заема я до 1 октомври 1905 г. От 23 февруари 1906 до 7 август 1908 г. начело на банката е Бончо Боев. Той е заменен от Христо Чакалов, който управлява БНБ до 12 юни 1920 г.

На 16 юли 1920-а г. за гуверньор е назначен Боян Дамянов, мандатът му продължава до 30 септември 1922 г.

На 8 октомври 1902 г. Добри Божилов постъпва на работа в БНБ като книговодител на Кюстендилската банкова агентура и 36 години работи в банката. Той е единственият управител, преминал от най-ниското до най-високото стъпало в йерархията. Той заема длъжността от 1 декември 1922 г. до 10 август 1944 г. с няколко прекъсвания.

Обвинен е в безразборно печатане на пари и стимулиране на инфлация, както и обезценяване на лева. Сочен е като главен виновник за неизплатения дълг на Германия към България за 75 млрд. лв. и заради това, че обвързвайки страната ни с Германия, станал причина за бомбардировките на София. През 1945 г. е осъден на смърт и е екзекутиран.

По време на прекъсването на мандата му от 26 март 1923 до 8 юни 1923 г. гуверньор е Илия Караджов, а в периода 21 септември 1924 - 16 януари 1926 г. поста заема Коста Бояджиев.

Асен Иванов е гуверньор от 18 януари 1926 до 29 август 1931 г. По време на неговото управление се сключват два важни заема - Бежанският заем от 1926-а и Стабилизационният заем от 1928 г. Никола Момчилов е управител в периода 29 февруари 1932 - 31 юли 1934 г. По това време светът е обхванат от т.нар. Голяма депресия заради срива на икономиката. Тя не подминава и България и заради фалит на голяма фирма, чийто собственик бил член на управата на БНБ, хората започнали масово да си теглят парите от банките.

Бус ленти на улици и с по две платна. Бус ленти ще може да има и на улици с по 2 платна за движение в едната посока. Това предвиждат промени в наредба на регионалното министерство. В момента бус ленти са позволени по улици с три и повече платна.

Намалена е и минималната ширина на пътната летна за автобуси и тролеи. Досега, за да я има, тя трябва да бъде най-малко 3,5 м широка, в проекта е записано 3,25 м, а по изключение - 3 м.

Сваля се 4 пъти и честотата на движение на автобуси и тролеи. Сега е записано, че тя трябва да е 60 и повече коли на час в една посока във върховите периоди, в проекта е намалена на 15 и повече коли на час.

Променят се и правила за проектиране на велосипедни алеи. Трасетата трябва да са с непрекъснат маршрут, да бъдат означени и сигнализирани.

В сегашните правила непрекъснатостта на велотрасетата не е задължителна, а е при възможност.

Самостоятелни велосипедни алеи се проектират на местата, където трасетата не съвпадат с направлението на уличната мрежа, например паркове и градини.

Където е възможно, велосипедните трасета се проектират като самостоятелни алеи, физически отделени от автомобилното движение.

Труд

Хиляди без право на вот остават в списъците. Хиляди българи, живеещи извън България, но в страни от ЕС, може да попаднат в избирателните списъци, без да имат право на това. Причината - държавата не знае колко от тях отговарят на критерия за уседналост (да са живели 6 месеца преди вота в България).

Броят на българите, които живеят зад граница, особено в рамките на ЕС, не може да бъде точно определен. Причината е, че според законодателството на ЕС всички негови граждани могат да се движат свободно в рамките на съюза и да пребивават във всяка от страните членки. Това става ясно от отговор на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова на писмен парламентарен въпрос от депутата Борислав Иглев (БДЦ). Под шапката на ведомството е Главна дирекция "ГРАО", която поддържа националната база данни за населението. Още през февруари от дирекцията бяха изпратили препоръки до местните администрации да проверят дали техни жители не са се установили по настоящ адрес в чужбина и дали престоят им там не е повлиял на правото им на вот на местните избори.

Според Изборния кодекс за местни власти у нас право да гласуват имат само избиратели, които поне 6 месеца преди датата на вота имат едновременно постоянен и настоящ адрес на територията на България, обясни Румяна Сидерова от ЦИК. На адреса по местоживеене, ако е различен от записания в личната карта, избирателят може да гласува, ако поиска това чрез заявление до кметството. Отново важи срокът за поне 6 месеца официален престой преди изборния ден.

По неофициални данни към 2011 г. българите, живеещи в страни от ЕС, са около 450 000. Не е ясно за колко от тях има документ, че имат настоящ адрес зад граница. При липсата му те имат право да пуснат бюлетина на местните избори и така на практика уседналостта "не ги лови".

Досега според Закона за гражданската регистрация българите не бяха длъжни да уведомят кметството у нас, ако се местят да живеят в чужбина. С промените в закона, гласувани миналата седмица от Народното събрание (които вчера още не бяха влезли в сила), уведомлението ще е задължително. За някои от страните в ЕС, както и в Турция и в САЩ, има данни за живеещите там българи заради изисквания на националните им законодателства.

Гражданите, за които се установи, че не отговарят на условията за уседналост за местния вот, ще бъдат заличени от избирателните списъци. Документите за изборния ден по закон се изготвят по постоянен адрес. Списъкът на заличените лица се публикува не по-късно от 10 дни преди изборния ден от общината и всеки има право да го провери. Според действащия Изборен кодекс вече избирателят може да поиска от кмета на общината удостоверение, че е заличен неправомерно, ако представи документ, че има право да гласува в съответното населено място. Евентуален отказ може да се обжалва пред съответния административен съд. Срокът за решение е 24 часа. Секционните комисии трябва да отпишат от списъка със заличените лица избирател с документ от кмета на общината.

И опозицията зад Димитър Радев за шеф на БНБ. Кандидатът на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) за шеф на БНБ Димитър Радев най-вероятно ще получи и подкрепа от депутати от опозицията. В БСП партийната повеля ще бъде да се гласува "шарено", но най-много за Радев. В ДПС също обмислят да подкрепят кандидата на управляващите, но решение окончателно ще бъде взето днес преди вота, показа проверка на "Труд". Очаква се и депутати от БДЦ да гласуват за Радев.

Изборът на гуверньор на БНБ ще бъде от 11 ч днес, а за поста се борят четирима кандидати. Освен очертаващият се като фаворит в надпреварата ще се включат и Бисер Манолов, предложен пак от РБ, Григорий Вазов, издигнат от Патриотичния фронт, и Виктор Йоцов, номиниран от АБВ. За избран ще се смята кандидатът, който получи гласовете на повече от половината присъстващи депутати.

В кулоарите на парламента върви хипотезата, че депутати от различни партии ще дадат подкрепа за Радев срещу „номинация" за подуправител на централната банка. Сред версиите е, че Манолов е издигнат от реформаторите, за да може да се бори за този пост. Подуправител на БНБ се избира пак от парламента, но по предложения на гуверньора.

Целта на управляващите е новото ръководство на централната банка да бъде избрано с максимално широка подкрепа.

Монитор

„Инженер Ганев" виновен за асфалта на вълни. Неуки строители са в основата на дефектите по новоизградени шосета в страната, твърдят експерти от бранша.

Според шефа на агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров най-честата причина за появата на неравности по новия асфалт е некадърността на строителите. „Има и случаи като този наскоро на бул. „Цариградско шосе" в София, когато електрониката на техниката полудява. И, ако това не се забележи от водача на машината за полагане на асфалта той става на вълнички", смята той. По думите му причина за нагъването на старите настилки пък е влаганият битум. Проблемът се решавал с използването на полимер-модифициран, който прави пътищата устойчиви на високи температури и те не се размекват.

Доц. Петър Стефанов, ръководител на катедра "Пътища" в УАСГ също смята, че най-често причина за некачествено полагания асфалт е незнание. За да се постигне добра равност на настилката при всички случаи трябва да се използва електронно нивелиращо устройство.

„За прилагането му обаче персоналът трябва да има достатъчно добри познания", казва експертът. „Първо трябва отстрани на трасето да се маркира с корда нивото, по което да се води устройството. След това трябва добре да се балансира цялата машина, за да може точно да изпълнява командите. Ако това не се направи, както трябва, резултатите в никакъв случай няма да са добри", допълва той.

Според доцента от УАСГ другите фактори за качеството на настилката са и уплътняването с валяци и състава на асфалта. „Дори при някакво отклонение на рецептата за приготвянето му може да се постигне равност, но при експлоатацията на пътя това дава отражение и се след време се появяват дефекти. Основата също играе роля, но и при нея дефекти стават ясни след години. В напредналите страни проблемът е решен със залагането на по-високи показатели в проекта и изисквания към строителите. И той се изпълнява на 100% без компромиси", пояснява доц. Стефанов.

Изпълнителният директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Иван Бойков е на мнение, че причините за дефектите на новите пътища са комплексни. „Те включват и контролът и цената и много други неформални неща", смята той. "За това трябва да се питат хората, които поръчват. Има контролни органи, отговарящи за качеството и приемат и подписват акт 15. На нас строителите като са ни подписали документите означава, че сме си свършили работата. Категорично трябва да се подобри контролът", каза Бойков.

Таксито скача на 1,50 лв., ако шофьорът е на трудов договор. Цената на такситата ще стане 1,5-2 лв., ако се наложи водачите да преминат на трудови договори към фирмите-превозвачи. Това обясни Румен Крумов, председател на Националния съюз на превозвачите. Причината е, че в стойността на километър път ще трябва да се включат разходите за заплати, осигуровки, ДДС и др. В момента цената на услугата е около 0,7 - 0,90 лв. До поскъпването може да се стигне след приемането на изменения в Закона за автомобилните превози, който се изготвят в момента.

Основните промени предвиждат всеки, който изпълнява транспортна дейност трябва да има удостоверение за нея, което е регистрацията за таксиметрова дейност. Такъв документ в момента притежават част от превозвачите. Съществуващият регламент дава право таксита, които няма регистрация може да ползва чужда такава, посочи Иван Вълков, зам.-председател на парламентарната транспортна комисия. По думите му народните представители считат, че това е порочно и, че не е редно един да отговаря на дадени условия, а друг не. Според него на един и същи пазар трябва да има равни права за всички. Според бранша обаче измененията поставят шофьорите пред избора дали да са самоосигуряващи се или да са работници на трудови договори към фирми.

Таксиметрови шофьори се опасяват, че съвсем ще останат без клиенти, ако тарифата се вдигне толкова много. Разширението на метрото до летището вече си дава сериозното отражение, а и с идването на лятото и отпуските те съвсем са го закъсали, споделиха шофьори на такси.

Очакванията на народните представители е, че измененията ще повишат контрола. Например тези, който имат удостоверение за регистрация трябва да отговарят на условията за благонадеждност и професионална компетентност, обясни още Вълков. И допълни, че тези, които са вписани в чужд лиценз не отговарят на тези изисквания, а компетентните органи не могат да предприемат нужните мерки срещу тях.

Прогнозите от сектора обаче са, че контролът ще се влоши, защото ще трябва да се проверяват много повече превозвачи. В момента по данни на бранша в страната има около 1500-1600 фирми и между 42 и 45 хил. шофьори. Ако всеки водач има отделна регистрация контролните органи ще трябва да инспектират не 1500 превозвачи, а над 40 хил. По данни на транспортното ведомство от началото на годината проверяващи са установили над 110 нарушения от таксиметрови водачи. Издадените актове са близо 170, а при 8 е наложена принудителна административна мярка - отнемане на автомобила.

Измененията вече бяха гласувани и приети с единодушие на първо четене в парламентарната транспортна комисия. По тях има и положително становище от министерство на транспорта. Предстои разглеждането им на второ четене, като се очаква до края на юли промените да бъдат приети и да влязат в сила до края на август.

В следващите седмици предстои и данъчна дискусия, която ще се относно исканията на превозвачите за връщането на патента. Становища по нея трябва да има и от министерство на финансите и Националното сдружение на общините.

Стандарт

Мюнхен иска Летище София на концесия. Летище Мюнхен проявява интерес към концесията на Летище София. Това стана ясно по време на визитата на министъра на икономиката Божидар Лукарски в Мюнхен и срещата му с баварския държавен министър на икономиката Илзе Айгнер. На форум, на който участва министър Лукарски, интерес към инвестиции в България са заявили компании в IT сектора, фармацията, ВЕИ сектора и железопътния транспорт. "Политическата стабилност и икономически ръст, които успяхме да постигнем за осем месеца от съставянето на новото правителство, ни превръща в перспективна дестинация за немски и баварски инвестиции", каза министър Лукарски.

"Нашите фирми търсят стабилност и ефективна публична администрация", заяви министър Айгнер, като посочи, че фокус в насочването на инвестициите към България ще бъдат IT секторът и машиностроенето. През октомври в България ще дойде бизнес делегация, в която участие вече са заявили 40 баварски компании. На срещата бе обсъдена и възможността за сключване на меморандум за сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и съответните институции от немска страна - Invest in Bavaria и Bayern International. Изпълнителният директор на БАИ Стамен Янев посочи, че такова сътрудничество би могло да бъде ценно за баварски и немски компании с производства в Гърция, които заради кризата обмислят да ги преместят в България.

Като сфера за потенциално сътрудничество между България и Бавария бе обсъдено и въвеждането на дуалното обучение у нас. Германия финансира съвместни проекти за въвеждането на системата с 11 държави, в които би могла да се включи и България. Министър Айгнер предложи обучения на кадри в Германия, които да приложат немския опит в България.

Ангелкова събира в един бус украинци и руснаци. Министерството на туризма, ръководено от Николина Ангелкова, ще събере в един автобус украински и руски журналисти, които заедно да опознаят чудесата на родината ни. Дали забележителностите обаче ще са основна тема на разговор между тях, остава да гадаем. Предвид факта, че медиите от двете страни взаимно се обвиняват в манипулации, свързани с военните конфликти в Украйна и анексирането на Крим.

Компания в буса освен представителите на медии от Украйна и Русия ще си правят и журналисти от Беларус и Молдова. Обиколката ще включва посещение на София, Хисаря, Казанлък, Шипка, Велико Търново и Северното Черноморие. Ведомството е предвидило и още два тура по родни забележителности. Журналисти от Сърбия, Македония, Румъния и Турция ще посетят София, Велико Търново, Северното и Южно Черноморие. А представители на медии от Германия, Чехия, Словакия и Полша ще посетят София, Велико Търново, Варна, Албена, Балчик, Златни пясъци, Слънчев бряг, Несебър, Созопол и Пловдив.