Капитал Daily

БЕХ търси нов милиард, за да спаси НЕК. Българският енергиен холдинг (БЕХ) едва сега започва да търси заем от близо 1 млрд. лв., с който дъщерната му Националната електрическа компания (НЕК) да плати натрупания огромен дълг от 900 млн. лв. към двете американски централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Процедурата за заема ще бъде обявена в официалния вестник на Европейската комисия на 27 август, каза пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Така излиза, че държавният мастодонт вече повече от четири месеца след подписването на ангажимента си за плащане към двете централи не е предприел действие.

Ако условията за заема бъдат публикувани в края на август, то споразумението с AES и "КонтурГлобал" ще влезе в сила вероятно през октомври, защото тогава реалистично може да се очаква наетите банки да отпуснат необходимото финансиране на БЕХ. Това забавяне ще струва солидна сума на НЕК, която ще започне да плаща по-ниските цени към двете централи вместо през юли, както първоначално се очакваше, едва от ноември.

За пръв път публично беше обявено и че заемът няма да е държавно гарантиран, тъй като това изисква промяна в закона за бюджета, която не може да бъде направена. Проблемът е, че в бюджета за 2015 г. са разписани около 3 млрд. лв. за държавни гаранции, които обаче не предвиждат дълга на БЕХ. По думите на Петкова към вчерашна дата НЕК дължи на двете централи малко под 900 млн. лв., но в БЕХ все още изчислявали за каква сума да е кредитът.

Много условия

Изплащането на задълженията на НЕК към двете централи беше едно от условията, за да може подписаният през април меморандум за намаляване на цената за разполагаемост (поддържането на мощности в готовност за работа) по дългосрочните договори с тях да влезе в сила. Това трябва да спести на НЕК около 100 млн. лв. годишно и съответно да намали регулираната цена на електроенергията за битовите потребители. Закъсалата държавна компания, която към средата на 2015 г. има общо пасиви за близо 3.5 млрд. лв., обаче няма как да осигури подобен ресурс, което наложи компанията майка БЕХ да търси заема.

Според Петкова от БЕХ са изчаквали решението на КЕВР за цената на електроенергията, което беше взето на 31 юли (в сила от 1 август), за да могат да преценят какви да бъдат параметрите на искания заем. С други думи, да се види, че НЕК вече няма да е на огромна загуба и ще плаща дивиденти на собственика си. Отделно подписването на конкретното споразумение за промяна на дългосрочните договори с ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" се проточи и е било подписано едва на 14 август. Тепърва частното дружество трябва да иска одобрението и на банките кредиторки, което щяло да отнеме около 25 дни, обясни Петкова. Споразумението с ТЕЦ "AES Гълъбово" беше подписано още през юни.

Позната схема

Това ще е вторият заем за 1 млрд. лв., който БЕХ тегли заради дълговете на НЕК, след като в края на 2013 г. холдингът успя да пусне облигационна емисия за 500 млн. евро. Тогава първоначалните планове бяха да бъдат изтеглени само 250 млн. евро, с които да се плати дългът на НЕК по изтегления синдикиран кредит за строежа на АЕЦ "Белене" в размер на 195 млн. евро. Останалата част пък трябваше да се използва за участието в проекта "Набуко" и газовата връзка с Гърция. В крайна сметка холдингът емитира двойно по-голяма емисия от 500 млн. евро, като официалното обяснение за това беше "големият инвеститорски интерес и атрактивната доходност". Впоследствие огромна част от парите отидоха за погасяване на стари задължения на НЕК, а част от тях остана в БЕХ. Според условията на финансирането падежът за връщането на средствата е 2018 г. при доходност 4.287%. Тогава емисията беше подготвена и пласирана от американската "Сити груп" и Райфайзенбанк интернешънъл.

Държавните фирми са най-големите кредитори на фалиралата КТБ. Държавните фирми от енергетиката и транспорта са останали най-големите необезпечени кредитори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) след Фонда за гарантиране на влоговете в банките, докато много от големите частните депозанти са спасили парите си чрез цесии. Това се вижда от списъка на приетите вземания, съставен от синдиците й в рамките на процедурата по несъстоятелност и подаден за вписване в Търговския регистър в понеделник. Той включва 7998 институции, фирми и граждани със суми по сметки в банката над гарантирания от закона минимум или сключени при преференциални условия, както и такива, придобили вземане чрез цесии. Общата сума, която те ще търсят от осребряването на активите на КТБ, надхвърля 5 млрд. лв., макар и част от тях да зависят от висящи съдебни дела или други външни събития. 3.7 млрд. лв. има да получава гаранционният фонд, изплатил защитените депозити на клиенти на банката. Тъй като обаче в списъка има и обезпечени кредитори, фондът и останалите ще бъдат прередени от тях, което ще намали процента, който ще могат да си възстановят.

Дългоочакваният списък

След две поредни отсрочки за съставянето му, породени от множеството постъпващи искания за включване в листата и правната сложност на някои от казусите, на 17 август списъкът на приетите вземания най-накрая бе изготвен от синдиците на фалиралата банка Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Той е подаден за вписване в Търговския регистър, откъдето заинтересованите лица могат да проверят дали са включени в него и ако молбата им за това не е била удовлетворена, да подадат възражение в 14-дневен срок.

На първо място в списъка са подредени кредитори, чиито вземания на обща стойност от 103 млн. лв. са обезпечени. Такива са няколко чужди банки като германската Commerzbank и френската Societe Generale, както и Българската банка за развитие (ББР). Сред негарантираните вложители най-много има да получава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който има вземания общо за 3.7 млн. лв. След него по размер се нареждат държавни дружества, което не е изненадващо предвид практиката от последните години да работят предимно с КТБ. За разлика от частните компании, които се впуснаха да правят цесии и прихващания, за да спасят блокираните си в КТБ пари, държавните дружества са били пасивни в това отношение.

Така на челно място в списъка по размер на необезпеченото вземане се нареждат "Топлофикация София", която има да взема 90.2 млн. лв., "Булгартрансгаз", който разчита да получи 60.3 млн. лв., "Летище София" с вземане за 28.6 млн. лв., "Мини Марица-изток" - с 18.1 млн. лв. Националната електрическа компания, Българският енергиен холдинг и "Булгаргаз" също са в списъка на 20-те вложителя с най-големи блокирани суми във фалиралата банка. По официални данни на Министерството на икономиката към ноември миналата година държавните фирми в енергетиката са имали блокирани общо 160 млн. лв. в КТБ, като тогавашният министър Васил Щонов твърдеше, че се търсят варианти за спасяване на част от средствата. Активността в това отношение явно не е довела до резултати, защото към момента сумите остават загубени за енергийните компании, някои от които изпитват остър недостиг на финансиране. Пример за това са "Мини Марица-изток", които се обърнаха към ББР за заем от 50 млн. лв., с който да се разплатят с контрагентите си, а отделно търсят 20 млн. лв. мостов заем за заплати на служителите.

Сред почти сигурните губещи с 13 млн. лв. ще е и МРРБ заради управлявания от КТБ Фонд за жилищно обновяване към министерството, тъй като неговите вземания са наредени след тези на вложителите. Същото важи и за 14 млн. лв. вземания на НАП.

Кой спаси парите си от КТБ

За разлика от държавните предприятия общините успяха да разрешат проблема с блокираните им пари в КТБ. Общата сума, която имаха да получават, бе 76.1 млн. лв., като най-голям бе проблемът за Бургас с депозита й от 21.36 млн. лв., Сливен - с 12.35 млн. лв. в КТБ, Белица  - с 10.64 млн. лв., Созопол - с 6.4 млн. лв. По закон парите на бюджетните организации в банките се обезпечават с държавни ценни книжа (ДЦК), които се блокират от БНБ. По инициатива на финансовото министерство общините получиха парите си през бюджета, като при несъстоятелността държавата ще разполага с ДЦК, за да си върне отпуснатата сума.

Сега

Хиляди фирми, граждани и институции са загробили пари в КТБ. Хиляди са жертвите на фалита на КТБ. Сред тях има и частни лица - българи и чужденци, фирми, банки и държавни институции. Вчера Търговският регистър публикува списъка на всички злополучни кредитори на рухналата банка, чиито пари се оказаха незащитени от Закона за гарантиране на влоговете. На 173 страници са изредени близо 8000 вземания по депозити на вложители и на други лица с признати от синдиците гаранции, обезщетения, заплати, лихви и др. Най-големият кредитор в момента е Фондът за гарантиране на влоговете, който вече изплати всички защитени депозити. Той има да взима над 3.6 млрд. лева.

Начело на списъка са три банки, които по закон са привилегировани кредитори и първи ще успеят да си върнат парите при осребряването на активите на КТБ - германската "Комерцбанк", френската "Сосиете женерал" и Българската банка за развитие (ББР). Първата от тях трябва да вземе 12.45 млн. лв. "Сосиете женерал" чака по договор за срочен заем 41 млн. лв., както и още едно вземане за 3.5 млн. лв. ББР очаква да си върне 46 млн. лв.

Държавната енергетика също се представя на високо ниво. С най-голяма сума, блокирана в КТБ, е общинската "Топлофикация-София" - над 90 млн. лв. Преди година точно заради решението си да остави парите в трезора шефът на компанията Стоян Цветанов бе уволнен. Тогава той заяви, че няма от какво да се притеснява.

Общественият доставчик "Булгартрансгаз" се надява да си върне около 60 млн. лв., в КТБ пари имат и други енергийни предприятия - БЕХ (14.7 млн. лв.), НЕК (15 млн. лв.), ЕСО (5 млн. лв.), АЕЦ "Козлодуй" (4.5 млн. лв.). "Холдинг БДЖ", който и бездруго има финансови проблеми, е с блокирани 3.8 млн. лв. Летище "София" чака 28.6 млн. лв. Любопитен факт е, че "Борика Банксервиз" - дружеството, което управлява системата за обслужване на плащанията по операции с банкови карти на територията на страната, има да получава 3.5 млн. лв. От данните се вижда, че и "Монетен двор" ЕАД има да взима 830 265 лв. Това е търговско дружество, което е отговорно за производството на всички разменни монети, използвани като законно платежно средство на територията на България. От него се изработват и ордените и официалните държавни отличия на България. В дългия списък са също Агенцията за приватизация с 10.756 млн. лв., Агенцията по заетостта с близо 8 хил. лв., Българската агенция за експортно застраховане с 788 412 лв., Българската фондова борса с близо 271 хил. лв.

Свързваните с банкера Цветан Василев дружества "Дунарит", "Телиш" и НУРТС също са на опашката, като само военният завод има да получава повече от 85 млн. лв. Сред кредиторите на банката е и семейството на мажоритарния собственик Цветан Василев. Самият той има влог за 189 833 лв., съпругата му Антоанета - 251 394 лв., а дъщеря му Радосвета - 294 905 лв. Компания "Бромак" ЕООД, чрез която Василев е мажоритарен собственик на банката, трябва да си върне 11 млн. лв.

На дългата опашка са и двете приходни агенции - митниците и данъчните. Митниците чакат 6.2 млн. лв. банкова гаранция, а НАП има да взема над 3.2 млн. лв. С блокирани в КТБ пари се оказват и някои болници - държавните "Света Анна" в София и във Варна, както и МБАЛ Пловдив.

Общините в списъка имат много дребни суми с изключение на Велинград, която е с блокирани около 11 хил. лв.

Любопитни са и някои от имената на политиците с влогове в КТБ. Въпреки че сами признаха за своите пари във банката, бившият премиер Иван Костов и министърът на културата Вежди Рашидов сега липсват от списъка. За сметка на това обаче в него присъства почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който чака 694 хил. лв., и евродепутатът Николай Бареков, който е оставил на влог неприлично скромните за неговия размах 50 лв.

Списъкът не е окончателен. Сега започва да тече 14-дневен срок, в които всеки, който не се вижда в списъка на признатите вземания или оспорва размера на парите, може да обжалва. Още вчера се разбра, че оспорване вероятно ще има.

Българите имат да връщат 1.5 млрд. лева бързи кредити. Над 1.5 млрд. лева дължат българите на компаниите за бързи кредити в края на юни, сочат данните на БНБ. Близо 75% от заемите, давани от небанковите дружества, са за домакинствата. В сравнение с юни миналата година има увеличение с 5.4%.

Сумата на отпуснатите от небанкови компании заеми надхвърля 2 млрд. лв. Фирми също прибягват до такъв тип финансиране, защото често през банките е по-трудно или направо невъзможно.

Данните на БНБ показват, че докато банковото кредитиране се свива, бързите кредити нарастват. Този ръст се дължи главно на увеличението на взетите потребителски кредити - с над 13% до 1.3 млрд. лв. В същото време жилищните заеми са намалели спрямо миналата година - с над 27% до около 192 млн. лв.

Небанковите компании, наричани още "магазини" за кредити, предлагат по-лесно и по-бързо финансиране и затова немалко граждани и фирми търсят услугите им, макар че излизат по-скъпо. По-малки суми - например за плащане на ток или за покупка на телефон, се отпускат само срещу лична карта. Минус на този тип финансиране са по-високите лихви и такси.

Българите най-често прибягват до такива лесни заеми за плащане на битови сметки, ремонти, мебели, домакински уреди, внезапни разходи за болница и лечение, за почивка през лятото и др. При покупката на битова техника - хладилници, климатици, печки, има сезонен елемент, показва статистиката.

Данните на БНБ показват, че през небанкови дружества се теглят и доста заеми с дълъг срок на погасяване. Заемите над 5 години са за близо 632 млн. лв., между 1 и 5 години - 607 млн., до 1 година - 342 млн. лв.

Данните на БНБ потвърждават, че все повече домакинства задлъжняват, тъй като доходите им не стигат за покриване на разходите. Както писа в. "Сега", според статистиката на НСИ българите все повече крепят семейния бюджет, като взимат пари назаем. А тъй като банките трудно отпускат финансиране и процедурите са доста бавни и педантични, много хора се обръщат към алтернативни "магазини" за кредити.

24 часа

Държавата прави опита да си върне "Дунарит" и "Петрол" от Цветан Василев. Държавата прави опит чрез синдиците на КТБ да си върне големи предприятия като военния завод "Дунарит", "Петрол" и други, които бяха купени от Цветан Василев с кредити от фалиралата банка.

От публикувания във вторник списък с кредиторите на КТБ става ясно, че "Дунарит" фигурира в него с вземане от близо 85 млн. лв. То обаче е под условие, че ще стане валидно, ако извършените прихващания бъдат обявени за недействителни.

Първоначално "Дунарит" имаше близо 70 млн. лв. кредити от КТБ. Предприятието успя да ги заличи с цесии и прихващания на влогове в КТБ за близо 85 млн. лв.

Половината от тях са срещу влогове на бизнесмена Едоардо Миролио в КТБ, който се смята за близък до Василев.

По същата схема като с "Дунарит" бяха заличени и кредитите, с които бяха купени "Петрол" и още няколко големи предприятия. Впоследствие собствеността в "Петрол" премина в ръцете на Гриша Ганчев.

Синдиците обаче са оспорили в съда прихващанията. Ако съдът признае исковете, сделките за заличаване на кредитите ще се окажат недействителни. Това ще даде възможност на държавата чрез синдиците да поиска предприятията да върнат заемите. Ако не са в състояние да го направят, синдиците ще имат възможност да продадат предприятията. Така държавата ще си върне част от парите, които бяха дадени за изплащане на влоговете в КТБ.

От публикувания списък с кредиторите на КТБ става ясно още, че очаквано най-големият е фондът за гарантиране на влоговете. Към 17 август е изплатил малко над 3,647 млрд. лева гарантирани депозити на 109 230 вложители.

Три банки пък са сред първите, на които ще се връщат пари. Това са германската Комерцбанк, френската "Сосиете Женерал" и Българската държавна банка за развитие. Предимството им е, че вземаниета им са обезпечени.

Комерцбанк има да получава 12,45 млн. лв. "Сосиете Женерал" е с вземания за 44,5 млн. лева. Българската банка за развитие е с най-голяма сума - 103 млн. лева, като близо половината е по програма за рефинансиране на банки.

Сред фирмите най-голямо е вземането от КТБ на "Топлофикация-София", която има да получава 90 млн. лева, които са били на депозит. След нея се нареждат държавни компании от енергетиката и транспорта с общо над 130 млн. лева.

Най-голяма е сумата на "Булгартрансгаз" - 60 млн. лева. БЕХ има да получава 14,7 млн. лв., НЕК е с 15 млн. лв., Електроенергийният системен оператор е с 5 млн. лв., вземането на АЕЦ "Козлодуй" е 4,5 млн. лв.

Сред кредиторите на КТБ са и фирми като "Холдинг БДЖ" с 3,8 млн. лв., "Летище София" с 28,6 млн. лв.

Сред болниците, които имат да вземат пари от КТБ, се открояват варненската "Света Марина" с над 9 млн. лева и софийската "Света Анна" с над 6,5 млн. лева. Българският зъболекарски съюз е имал 243 418 лева на влог в КТБ.

Агенцията за приватизация има да взема 10,7 млн. лв., а НАП - над 3,2 млн. лв.

Сред физическите лица, признати за кредитори на КТБ, правят впечатление имената на почетния председател на ДПС Ахмед Доган със сумата от 694 000 лв.

Минната стратегия ще доведе до 4 млрд. лв. инвестиции. Приемането на минната стратегия ще отвори възможности за 4 млрд. лв. инвестиции. Това заяви председателят на Българската минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков в Деня на миньора - 18 август.

На честването на индустрията, която дава 5% от БВП, министърът на енергетиката Теменужка Петкова дойде с новината, че ден след празника на миньора правителството ще приеме минната стратегия, която се пише от 2012 г. за 20 г. напред. Петкова заяви, че минният сектор е платил 70 млн. лв. концесионни такси през миналата година, а за полугодието на тази - 66 млн.

Проф. Цоцорков очаква след приемане на стратегията, минната индустрия да открие още 15 000 работни места. В момента в нея - в основни и спомагателни дейности, са заети 30 000 души. Той пресметна още, че концесионните такси, които отиват в държавния бюджет, може да се увеличат с 50%. Сега те са 70-80 млн. лв. на година. Пред "24 часа" той заяви, че има потенциал за много видове подземни богатства. "Вместо да ги внасяме, ние можем да ги добиваме", каза още той. В момента не се добиват различни видове скали, мрамори, строителни материали.

Стратегията ще каже, че задачата е да се стимулира преработката на суровините в България. По-малко да се изнасят суровини, а повече продукти с по-висока добавена стойност, смята минният предприемач.

В доклада на минната камара проф. Цоцорков отчете ръст в добива на полезни изкопаеми от 10% до 99 млн. тона на годишна база. Изчислено на глава от населението, се пада по 14 т на човек. Това е на нивата от добрите години 2005-2008 г.

Труд

Тайни агенти въртят фирми и фондации. Спецченгета от МВР ще могат под чуждо име да създават фирми, фондации или неправителствени организации и да развиват дейност с тях. Това гласи проект на наредба за организацията на дейността по използването на служители под прикритие. Целта е шпиони на властта да проникнат в мафията и така да помогнат за разкриването и предотвратяването на престъпления. Те ще имат лични карти с тяхна снимка, но фалшива самоличност - име, презиме, фамилия, ЕГН и адрес. Ще бъдат задължени стриктно да спазват закона и да пазят в тайна своята принадлежност към службите, сочи бъдещата наредба, публикувана в сайта на МВР. Тя се приема наново в съответствие с приетия през пролетта нов Закон за МВР.

Според нея ченгетата доброволно, а не по задължение ще играят ролята на бизнесмени, шефове на фондации, спортни клубове, неправителствени организации, както и на босове на банди. Ще бъдат назначавани в специално звено на МВР след предварителен подбор и обучение. Дейността на звеното ще се финансира от вътрешното министерство и международни програми за борба с организираната престъпност и корупцията.

В наредбата е записано, че внедряването на полицаи в неправителствения сектор, в бизнеса и в бандите ще става само при доказана необходимост, когато "възложените задачи и дейности не могат да се изпълнят по друг начин." След като проникнат в подземния свят или влязат в следите на афери по високите етажите на държавата, те трябва да съберат доказателства за замисляните, подготвяни или довършени тежки престъпления, и то така, че да послужат после в съда.

При пряка опасност за живота и здравето им или за други хора те ще могат да прилагат полицейските си правомощия - да арестуват, да стрелят, за използват физическа сила и помощни средства - палки, белезници и др. Ако при изпълнението на задачите им се разруши имущество, щетите ще се поемат от МВР. Това няма да важи, ако ченгето под прикритие е нарушило закона и има вина.

Според норматива държавните инстититуции трябва да оказват съдействие на МВР и да издават документите, необходими за създаването на фалшивата самоличност. Данните за нея ще се въвеждат във всички държавни информационни системи, но само за "времето на съществуване на прикритието". След приключването му документите ще бъдат унищожавани. Следа от тях ще остава в служебен регистър в МВР. Информацията в него ще е държавна тайна.

При конкретни разследвания наши тайни агенти ще се внедряват и в чужбина.

Службите използват и агенти на прикритие, обясниха експерти. Такива има в момента в ДАНС. Това са служители, които се назначават във ведомство или фирма на трудови договори, за да търсят там информация, свързана със защитата на националната сигурност.

Кметът на Варна забрани пиенето на открито. Варненският кмет Иван Портних издаде заповед, с която забранява консумацията на алкохол на открито. Разпореждане от едно изречение и гласи: "Забранявам употребата на алкохолни напитки на открити публични места във Варна и в курортните комплекси, включително Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена.

Мотивът за забраната е също толкова лаконичен - "Във връзка със зачестили случаи на нарушаване на обществения ред след употреба на алкохол и сигнали от световни туроператорски фирми и застрахователни компании".

Зам.-кметът по сигурността Тодор Иванов, който трябва да контролира изпълнението на ветото уточни, че то се отнася предимно за курортите. Големият проблем е практическото приложение на забраната. В общинската наредба за обществения ред няма текст, по който може да се глобява. Иванов обясни, че санкциите ще са по Указа за борба с дребното хулиганство.

Според бизнеса така формулирана, заповедта е неизпълнима. На практика през лятото всички заведения са на открито. Браншовиците смятат, че заповедта няма смисъл и защото не прави разлика между човек, който пие една бира в парка, и такъв, който вандалства след бутилка водка. Според общината целта е да се стреснат буйстващите пияници и да има някакъв начин да бъдат възпирани.

"Проблемът не е в пиенето, трябва да се завишат драстично санкциите за противообществени прояви след това. Иначе другото е въвеждане на сух режим", каза Стоян Маринов от Варненската туристическа камара.

Монитор

НЗОК дължи 100 млн. лв. за лечение в чужбина. Дълговете на Нацио­налната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение на наши сънародници в чужбина гони 100 млн. лева. Парите са с натрупани лихви, тъй като повечето от сметките са от предишни години, когато подпис под паричните преводите е трябвало да сложат бивши ръководства на финансово-осигурителната институция. Това съобщи за "Монитор" д-р Иван Кокалов - член на Надзорния съвет на касата. В тази сума се включват и лихвите, които се трупат, след като изминат 18 месеца без да бъде платено лечението, поясни надзорникът. До преди три години все още не се начисляваха тези санкции, когато става въпрос за хирургични операции.

Най-много са лечебните заведения на които НЗОК не е плащала в Германия, но има още и в Белгия и Израел.

В чужбина може да се лекува всеки български гражданин, за който комисия от касата е установила, че няма подходяща терапия за него в нашата страна. Зад граница лечение се осъществява и на сънародници, които се разболеят там и са здравно осигурени у нас. И в двата случая обаче, касата привежда средствата за сънародниците ни до размера, до който плаща за съответното лечение у нас в лева.

50 млн. лева се оформя дългът на НЗОК към аптеките към края на годината, които отпускат на пациентите безплатни и с намаление лекарства за домашно лечение, съобщи още д-р Кокалов.

Надзорникът обясни, че неизплатените суми към тях за последното тримесечие ще бъдат преведени през първото на 2016-а. 

Здравната каса ще приключи годината с минус 200-220 млн. лева, предупреди междувременно председателят на Бъл­гарския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Гро­зев. Според изчисленията на съсловната организация, борчовете за лекарства ще са между 60 и 80 млн. лева.

НЗОК е пренасочила 4,5 млн. лева от медико-диагностични дейности в доболничната помощ към болниците, съобщи той. Председателят на БЛС обясни, че вместо за скъпа образна диагностика, каквато е ехографията, ядрено-магнитният резонанс, скенерът, както и за рентгенови и лабораторни изследвания в диагностично-консултативните центрове и лабораториите, средствата ще се използват за същите изследвания и диагностика, но в лечебните заведения.

Това ще доведе до надписване на дейности. Вместо икономии в болниците, сметките там ще набъбнат, защото те ще приемат повече пациенти, за да усвоят повече средства, единодушни са от Управителния съвет на БЛС. Според неговите членове, финансовата операция от страна на касата е незаконна. Затова, от там ще дадат случая на прокуратурата.

Жегата стопи слънчогледовата реколта с 1/3. С около една трепа по-малко слънчоглед прибират стопаните, които започнаха жътвата му в началото на седмицата. Заради продължителната суша вместо обичайните 250 кг среден добив от декар земеделците в Пловдивско ще приберат със 100 кг/дка по-малко, съобщи за „Монитор" Светослав Русалов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите за Пловдивска област.

Добивите са значително по-ниски от обичайното, но има слънчоглед, който все още не е реколтиран. „Надеждите на стопаните са именно от тези ниви да изкарат повече, за да компенсират ниските добиви, но като гледаме ситуацията, не сме обнадеждени", каза Русалов. Той уточни, че в момента изкупната цена е около 64-65 ст. за килограм от място. Тази стойност е по-ниска от нивата, на които върви старата реколта. При тази ситуация цената на олиото  едва ли ще се промени, прогнозира стопанинът. Преработвателните предприятия купуват незначителна част от суровината, а по-голямата част се изнася, каза още председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите за Пловдивска област.

При слънчогледа тази година няма да има проблем с качеството, а по-скоро с количеството, каза Радослав Христов, зам.-председател на АЗП. Все още е рано, за да се оформи цената на суровината, в момента търговски и преработвателни фирми пазаруват по-малко, а търговците от Турция, които традиционно купуват от страната ни, все още не са дошли, те пристигат обикновено в началото на зимата.

Според Васил Симов, председател на Софийската стокова борса, слънчогледът е единствената зърнена култура, която е поскъпнала през последната година, но от 3 - 4 седмици има тенденция към поевтиняване. „Когато дойде жътвата на слънчогледа, може да има изравняване на цените", каза той и допълни, че тепърва ще стане ясно каква ще е цената на олиото.

Започналото в страната прибиране на слънчогледа е първоначално, затова е рано да се правят изводи за качеството и добивите, според Марияна Чолакова, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла. Тя предупреди, че у нас тази година има по-малко засети площи със слънчоглед.

Друг сериозен проблем е, че в резултат на сушата слънчогледът не успя да завърши израстването си и оформянето на слънчогледовата ядка. Това се наблюдава и в Южна България, и в Североизточна, където обичайно се гледат големи площи с маслодайната култура.

Страната ни е на първо място в света по експорт на слънчоглед през последните три години.